13.07.2023
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Вицепремиерът Мария Габриел е определена за председател на Съвета за административната реформа
Министерският съвет прие Решение за определяне на заместник министър-председателя и министър на външните работи Мария Габриел за председател на Съвета за административната реформа (САР).
Съветът за административната реформа е консултативен орган на Министерския съвет при координацията на правителствената политика в областта на държавната администрация. Съгласно правителственото постановление за създаване на CAP председател на съвета е заместник министър-председател, определен с решение на Министерския съвет.
С приемането на решението ще се осигури ефективното функциониране на Съвета за административната реформа.
Одобрен е доклад за изпълнението на Плана за действие за 2023 година с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
С Решение на Министерския съвет беше приет доклад за изпълнението на Плана за действие за 2023 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2023 година.
От общо 143 мерки със срок за изпълнение до 30 юни, са изпълнени 67 мерки. Неизпълнените мерки са 76. Процентът неизпълнени в срок мерки е 53,1%.
От неизпълнените мерки 49 са законопроекти, като 20 от тях са вече одобрени от МС и внесени за разглеждане от Народното събрание. За останалите следва да се положат допълнителни усилия за бързото им изготвяне.
В Плана за действие за 2023 г. има 50 мерки, свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 и чл. 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз. С изпълнението на тези мерки България ще отстрани допуснатите нарушения на правото на Европейския съюз, констатирани от Европейската комисия в рамките на 39 процедури.
В Приложение № 2 към доклада са посочени 19 невъведени директиви на Европейския съюз в областта на Вътрешния пазар със срок за въвеждане до края на месец ноември 2023 г. 16 от тези директиви са с изтекъл срок на въвеждане и са включени в т.нар. Табло на Вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), издание ноември 2023 г., като националният дефицит на въвеждане на директивите е 1.6 % (16 невъведени директиви от 997).
С цел преодоляване на дефицита при въвеждане на директивите в областта на вътрешния пазар продължава засиленият мониторинг, включително и на междинните срокове за изпълнение на националните мерки.
Правителството прие Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда
през 2021 г.
Министерският съвет прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2021 г. Той цели да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.
Докладът включва екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда. Целта е ясно формулиране на въпросите, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда, и представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво. Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес. Изведени са тенденции и заключения, които формират „ключови послания“ по съответните екологични теми.
С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти.
Пълният текст на доклада е публикуван на Интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда: http://eea.govemment.bg/bg/dokladi.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов е избран за председател на Националния инициативен комитет за честването на 110 години от Балканските войни (1912-1913 г.)
Министерският съвет прие решение за изменение на състава на Националния инициативен комитет за честването на 110 години от Балканските войни (1912-1913 г.). Кабинетът прие и План за националните чествания на 110 години от Балканските войни (1912-1913 г.) през 2023 г. За председател на Националния инициативен комитет е избран заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.
С Решение на Министерския съвет № 739/06.10.2022 г. бе създаден Национален инициативен комитет за честването на 110 години от Балканските войни (1912-1913 г.) през 2022-2023 г. Националният комитет има за задача да изготви План за националните чествания на бележитата годишнина с финансов разчет за необходимите разходи.
В изпълнение на възложената задача Националният комитет проведе поредица от заседания, на които обсъди и прие План за националните чествания през 2023 г. Разходите за изпълнението на включените в Плана събития и дейности ще бъдат осъществени в рамките на утвърдените бюджети на отговорните разпоредители с бюджет. Основните приоритети в Плана за националните чествания са свързани с популяризирането на българската бойна слава и отдаването на почит към подвига и саможертвата на българските военнослужещи, дали живота си в борбата за национално освобождение и обединение, както и с постигането на широк обществен отзвук сред българите в страната и чужбина и изграждане на патриотично съзнание като основа за военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение.
Съгласно поставените приоритети предложените събития и дейности в Плана са групирани в 6 подразделения - „Балканските войни и българската общественост“ „Военноиздирвателна дейност“, „Възпоменателни мероприятия в страната и чужбина“, „Военно-патриотично възпитание, насочено към подрастващите“ „Издателска и публицистична дейност“ и „Медийно отразяване и информационно осигуряване“.
Отбелязването на годишнини от българската военна история традиционно се радва на широк обществен отзвук и допринася за повишаване на самочувствието на българските граждани с ясно историческо самосъзнание чувство на отговорност към обществото и уважение към предците.
През 2024 г. няма да има нови инвестиционни проекти, финансирани чрез държавни заеми или чрез издаване на държавна гаранция
Със свое решение правителството прие в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, които да бъдат финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. В рамките на проведената процедура по реда на „Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане“ от ресорните министерства няма постъпили нови проектни предложения.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2023 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2023 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 6477,49 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1494,30 лв., за командировки на областни управители 9937,28 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии 170 лв. и за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 140 лв.
Одобрено е финансиране на Агенцията за ядрено регулиране в размер на 442 085 лв.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Агенцията за ядрено регулиране на Република България за 2023 г. По този начин ще бъдат осигурени средства за извършване на експертиза за лицензиране на нов вид ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ в размер на 442 085 лв.
Очакваните резултати от прилагането на решението са: обезпечаване дейността на Агенцията за ядрено регулиране в процеса по преглед на документацията за лицензиране на алтернативен тип ядрено гориво с цел издаване на разрешение за доставка и зареждане през 2024 г. на 5 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
МС одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2023 г.
От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда. Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ за АЕЦ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.
АЕЦ „Козлодуй“ е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и другите съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общини
Министерският съвет одобри 1 686 871 лв. за извършване на плащания от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. чрез трансфери на целеви разходи на общини, свързани с компенсиране на разходите за месеците април и май 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини. В тази сума се включват и 5 764 лв., които представляват доплащане за месеците февруари и март 2023 г.
Съгласно ПМС № 231 от 2022 месечният размер на средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в общинските детски градини за съответната календарна година, определен със заповед на министъра на образованието и науката. Със Заповед № РД09-455/22.02.2023 г. на министъра на образованието и науката, считано от 01.01.2023 г. до приемане на закон за държавния бюджет на Република България е определен среден месечен размер от 413 лв.
Допълнителните трансфери по бюджетите на общините ще се осигурят за сметка на централния бюджет.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави за управление на Министерството на транспорта и съобщенията поземлен имот - публична държавна собственост за нуждите на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП „РВД“). Имотът е собственост на Министерството на отбраната и е с отпаднала необходимост. Същият е с местонахождение гр. Шабла, с площ от 2 000 (две хиляди) кв. м. С управлението на имота ДП „РВД“ ще изпълни инвестиционен проект за изграждане, доставка и инсталация на нови обзорни средства за подобряване и разширяване на обзорното покритие в контролираното въздушно пространство над акваторията на Черно море и в Югоизточна България. В рамките на проекта е планирано в най-източната част на страната да бъде изграден нов отдалечен радарен обект - трасови радиолокационен комплекс.
Правителството реши също така да промени статута на част от имот, представляващ сграда, като го обяви за частна държавна собственост и даде съгласието си тя да бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото й техническо състояние. Имотът се намира на територията на гр. Чирпан. Преобразуването на сградата и премахването й ще позволи реализацията на обект „Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA“, където е предвидено разрушаване на съществуващата сграда на тяговата подстанция и изграждане на нова.
Одобрено е гаранционно споразумение между ЕК и Република България за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ за Украйна
Със свое решение правителството одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира със закон гаранционно споразумение между Европейската комисия и Република България съгласно член 10 от Решение (ЕС) 2022/1628 на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на извънредна макрофинансова помощ за Украйна. То беше подписано за Република България на 28 март 2023 г., а за Европейската комисия - на 17 май 2023 година.
Общият размер на заемите по тази извънредна макрофинансова помощ за Украйна е на стойност до 6 милиарда евро. Заемът се гарантира с провизии в рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС, както и от гаранции, предоставени от държавите членки. Размерът на гаранциите, които Република България трябва да осигури, е 16 654 646 евро, предвидени в лимита за държавни гаранции в Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседание на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което се проведе на 1 и 2 юни 2023 г. в Люксембург.
В областта на сухопътния транспорт бе проведена дискусия по предложението за изменение на Директивата 2006/126 относно свидетелствата за управление на МПС. Министрите се запознаха с доклад за напредъка по предложението за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата.
По време на Съвета България, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Полша, Румъния и Словакия представиха обща позиция по предложението за нови стандарти за емисиите от превозни средства Евро 7. Представена бе информация по Ревизията за ТЕН-Т, Регламента за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт и Пакета относно Единното европейско небе 2+ .
В сектор „Телекомуникации“ министрите се запознаха с три доклада за напредъка по предложенията за Акт за гигабитовата инфраструктура, Акт за оперативно съвместима Европа и Акт за киберустойчивост. Проведен беше и дебат за бъдещето на сектора, с фокус върху инвестициите в телекомуникационна инфраструктура.
Одобрени са резултатите от българското участие в проведено заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“
Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат ,,Вътрешни работи“, проведено на 8 юни 2023 г., в гр. Люксембург, Люксембург.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Пакта по миграцията и убежището; цялостното състояние на Шенгенското пространство; визова политика: мониторинг на безвизовия режим; пилотните проекти на България и Румъния за превенция на незаконните пристигания и укрепване на граничното управление и управлението на миграцията; външното измерение на миграцията, вкл. ситуацията в Тунис; агресията на Русия срещу Украйна; предизвикателствата пред сигурността, свързани с насилствения екстремизъм и тероризъм.
Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 20 юни 2023 г. в Люксембург.
Съветът постигна съгласие по предложението за Регламент относно възстановяването на природата. Предвижда се да бъдат определени мерки за възстановяване, които да обхващат поне 20% от сухоземните и морските площи на ЕС до 2030 г. и всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване, до 2050 г. България подкрепи общия подход, който запазва добър баланс между високо ниво на амбиция и значителна гъвкавост за държавите членки.
Министрите проведоха ориентационен дебат по предложението за Регламент относно стандартите за емисиите на СО2 от нови тежкотоварни превозни средства. България изтъкна, че понастоящем разглежда високите стандарти като трудно постижими до 2030 г. Постави акцент върху комбинирането на съвместните цели относно конкурентоспособността, климата и качеството на въздуха.
Министрите обсъдиха и предложението за Директива относно качеството на въздуха, което привежда стандартите на ЕС за качество на въздуха в по-голямо съответствие с насоките на Световната здравна организация. България заяви, че следва да се постигне балансирано ниво на амбиция и посочи ограничаването на замърсяването при източниците като фактор за устойчива промяна. Според страната ни значително отражение върху усилията за постигане на целите за качество на въздуха имат социално-икономическите обстоятелства, специфичното географско положение, както и отворените въпроси, свързани с трансграничното замърсяване.
В рамките на точка „Други въпроси“ беше представена информация относно екологичните последици от експлозията на язовирната стена на ВЕЦ „Каховка“. България увери, че остава силно ангажирана и солидарна с Украйна и заяви готовност да работи в тясно сътрудничество с Румъния, Европейската комисия и Украйна за мониторинга на ситуацията и овладяване на последиците.
Одобрена е позицията на България за неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика
Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика, което ще се проведе на 13 и 14 юли 2023 г. в град Мадрид, Испания.
Заседанието е под надслов „Социален диалог и социален щит за политики, ориентирани към хората“. Програмата на форума включва провеждането на три пленарни сесии. Tемата на първата дискусия ще бъде „Национален и европейски опит в социалния диалог“. Втората сесия ще бъде посветена на националния опит и напредъка в политиките на ЕС за грижи. В рамките на третата сесия министрите ще обсъдят темата за социалната закрила.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, част „Рибарство“
Правителството одобри позицията на Република България за предстоящото Неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, част „Рибарство“, което ще се проведе в периода 17-18 юли 2023 г. в гр. Виго, Испания.
По време на неформалното заседание министрите ще проведат дискусия на тема „Инвестиции за устойчивост на риболовната индустрия: преход към декарбонизация“ въз основа на предварително разпространен от Испанско председателство документ с въпроси.
Република България принципно подкрепя заявеното от Европейската комисия намерение за по-стратегически насочен подход за декарбонизация на риболова в Европейския съюз във всички риболовни сегменти. В същото време страната ни счита, че бъдещите мерки, които ще се прилагат в тази област, следва да бъдат прагматични, балансирани, обосновани и пропорционални на ползите, които биха могли да донесат.
В българската Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 са включени редица дейности, чието изпълнение ще допринесе за намаляване на въглеродните емисии, като са налице различни възможности за декарбонизация по веригата на стойността на рибарството и аквакултурите, като се увеличи нейната ефективност.
Правителството одобри Проектно споразумение за проект „Съвместно възлагане на поръчки за боеприпаси“
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Проектно споразумение (Project Arrangement) за проект „Съвместно възлагане на поръчки за боеприпаси“ (Collaborative Procurement of Ammunition (СРоА).
С одобряването на проектното споразумения България ще стане пълноправен член на проекта „Съвместно възлагане на поръчки за боеприпаси“ (Collaborative Procurement of Ammunition (СРоА)) на Европейската агенция по отбрана, с което ще се създаде нова добра възможност за доставка на боеприпаси и услуги при изгодни условия, в допълнение на националните рамкови договори и инициативите в рамките на НАТО.
Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 14 юли 2023 г. в Брюксел.
Съветът ще проведе политически дебат по предложението за коригиран пакет за следващото поколение собствени ресурси на ЕС.
По време на заседанието ще бъдат обсъдени финансовата помощ за Украйна в контекста на ревизията на многогодишната финансова рамка и реформата на Митническия съюз.
Испанското председателство на Съвета на ЕС ще представи своите приоритети в областта на Съвета ЕКОФИН.
Очаква се да бъдат одобрени заключения относно задълбочените прегледи в рамките на процедурата за макроикономически дисбаланси, както и измененията на плановете за възстановяване и устойчивост на Франция, Словакия, Ирландия и Малта.
Отменя се решение за промени в Закона за устройство на територията
Правителството отмени Решение на Министерския съвет от 01.06.2023 г., с което е одобрен проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Със същото решение се оттегля предложението за неговото разглеждане в Народното събрание.
Законопроектът предвижда да се регламентира статутът „търпимост“ на строежи или на части от тях, които съгласно ЗУТ са елементи на техническата инфраструктура и които отговарят на техническите правила и норми, но са изградени без необходимите строителни книжа.
Решението на Министерския съвет цели да осигури възможност на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което встъпи в длъжност след сформирането на редовно правителство, да направи анализ на проекта и евентуално да внесе промени в него.
Правителството одобри изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Законопроектът има за цел повишаване степента на съответствие на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма с изискванията на Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (Препоръките на FATF) от 2012 г.
Въвеждат се законодателни промени, които адресират слабости в превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, установени в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Комитета MONEYVAL) към Съвета на Европа.
Разрешават се някои проблеми, установени при прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите за надзор, съгласно дефиницията по § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП.
„Български енергиен холдинг“ ЕАД ще направи допълнителни отчисления в полза на държавата
Министерският съвет прие Разпореждане за изменение и допълнение на Разпореждане № 2 от 2023 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала. То е свързано с разпределението на печалбата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД).
Разпореждането предвижда БЕХ ЕАД да разпредели и внесе изцяло като дивидент за държавата и неразпределената си печалба от минали години, отчетена по годишния си финансов отчет към 31.12.2022 година. Холдингът също ще разпредели и внесе дивидент в размер на 800 000 000 лв. въз основа на приетия и одитиран междинен финансов отчет за първото полугодие на 2023 година. Разпределеният дивидент от „Български енергиен холдинг“ ЕАД се внася в срок до 31 юли 2023 г.
Внасянето на допълнителни средства от страна на БЕХ ЕАД в държавния бюджет е мярка в приходната част на бюджета, с цел запазване стабилността на публичните финанси и във връзка с постигането на бюджетно салдо с дефицит до 3 % в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж, с оглед изпълнение на една от основните цели на българското правителство - присъединяване към еврозоната.
Разпределянето и внасянето на средства като дивидент за държавата няма да се отрази негативно на финансовата стабилност на БЕХ ЕАД и на дружествата от Групата на БЕХ и не поставя под риск отрасъл „Енергетика“.
Разпореждането е в съответствие с чл. 14, т. 3 от Закона за публичните предприятия и с него се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет в частта на неданъчните приходи от дивидент.
Одобрен е проект на споразумение в сферата на отбраната
Министерският съвет одобри проект на Решение за пописване на Споразумение на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации.
Решението е взето в контекста на участието на страната ни в изпълнение на взетото решение на срещата на държавните и правителствените ръководители от НАТО през юни 2021 г. за запазване на технологичното предимство на НАТО и свързаните с това инициативи.
Фондът на НАТО за иновации ще осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи и компании, които имат потенциал за приложение в сигурността и отбраната.
Присъединяването към Фонда ще предостави на страната ни достъп до най-високите технологии в областта на сигурността и отбраната, което ще подпомогне изпълнението на приоритетите на правителството за развитието на националните отбранителни способности.
Създава се Национален механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма
Министерският съвет прие Постановление за създаване на Национален механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма - Съвет за координация и сътрудничество.
Основни задачи на Съвета ще бъдат осъществяването на наблюдение и контрол и отчитане напредъка и изпълнението на мерките и действията за изпълнение на плановете за действие за ограничаване на идентифицираните в националната оценка рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и на мерките и действията, произтичащи от дадените препоръки за Република България в приетия на 18.05.2022 г. Доклад за Република България от Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL и в други оценителни доклади на международни организации с компетентност в сферата на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Кабинетът назначи първите шестима областни управители
Министерският съвет назначи първите шестима областни управители. Те ще отговарят за София град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. Новите представители на държавата в тези региони са избрани с консенсус между двете парламентарни групи, които подкрепят правителството, обяви премиерът акад. Николай Денков преди началото на правителственото заседание. Има съгласие и за съответните заместници, които ще бъдат назначени в тези екипи.
„По-добре е малко по-бавно да направим съответните избори, но те да бъдат в резултат на консенсус между коалициите, които подкрепят правителството. Това дава устойчивост и възможност да се подберат най-добрите кандидати. След като процесът вече се „отпуши“, очакваме през следващите дни да имаме готовност и за останалите областни управители“, обясни министър-председателят.
За областен управител на област София град е назначена Вяра Тодева. Тя е изпълнявала временно същата длъжност в периода юни-август 2022 г., а от септември 2021 г. до август 2022 г. е била заместник областен управител. Вяра Тодева има богат опит в държавната администрация. Магистър е по право и по маркетинг и мениджмънт. Преминала е множество следдипломни квалификации, сред които и по бизнес и финанси в The Collage of North West – London.
Илия Зюмбилев е новият областен управител на Пловдив. Той е специалист в сферата на енергетиката. По професия е електроинженер, има докторска степен по материалознание, специализирал е в едно от най-престижните висши инженерни училища в света – университета ENSAM в Париж, Франция. Автор е на множество научни публикации и няколко книги, издадени в България, в други европейски държави, в САЩ и Канада. Бил е хоноруван преподавател в пловдивския филиал на Техническия университет - София.
За областен управител на Ловеч е назначен Виктор Стойчев. Той е изпълнявал същата длъжност в периода от януари до август 2022 г. Виктор Стойчев има дългогодишен опит в териториалната дирекция на НАП в Ловеч, включително като директор на дирекция и заместник териториален директор. Ръководил е също Областната пощенска станция. Магистър е по икономика на индустрията със следдипломна квалификация по управление на администрацията.
Виолета Иеремиева е новият областен управител на Плевен. В периода януари – август 2022 г. тя е била заместник областен управител там. Иеремиева е работила дълги години в частния сектор. Завършила е „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Посветила е близо 30 години на решаването на проблемите на хората с увреждания.
За областен управител на Добрич е назначена Йорданка Костадинова. Тя е била народен представител в 47-ото и 48-ото Народно събрание. Има дългогодишен опит като фармацевт, в продължение на 10 години е работила за немска фармацевтична компания. Йорданка Костадинова е магистър по здравен мениджмънт и медико-социални грижи от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Завършила е „Фармация“ в Медицинския колеж“ на МУ-Варна. Притежава и квалификация по здравен мениджмънт в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.
Минчо Йорданов вече е областен управител на Силистра. В периода май 2021 г. – август 2022 г. е бил заместник областен управител в същата област. Йорданов дълги години е работил в системата на МВР и ДАНС. Бил е директор на основно училище. Висшето си образование е завършил във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на финансите
Внасят: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на здравеопазването
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
министърът на отбраната
Внася: министърът на транспорта и съобщенията
Внася: министърът на финансите
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
министърът на електронното управление
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на земеделието и храните
Внася: министърът на отбраната
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на финансите
Внасят: министърът на иновациите и растежа;
министърът на отбраната
Внася: министър-председателят
Внася: министър-председателят
