13.07.2022
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Правителството одобри План за 2022 г. за изпълнение на актуализираната национална стратегия за демографско развитие
Министерският съвет одобри План за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.). Сред приоритетите в документа са забавянето на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението, преодоляването на негативните последици от неговото застаряване, развитието на качеството на човешките ресурси.
В Плана за 2022 г. са предвидени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и общото здравословно състояние на населението, както и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. Предвидени са и дейности за осигуряване на заетост и намаляване на бедността. Всички мерки са насочени към благоприятно повлияване на основните демографски показатели - раждаемост, смъртност и миграции.
Мерките са финансирани от бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, както и по европейски и международни проекти.
Приет е годишен план за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия
Министерският съвет на Република България прие Годишен план за 2022 г. за изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия 2021-2025 година. Документът е съгласуван в рамките на постоянната Национална координационна група за подпомагане изпълнението на функциите на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяването на държавната политика в областта на защитата при бедствия.
В изготвеният годишен план са заложени 60 дейности с общ бюджет за над 115 млн. лева, като източниците на финансиране на дейностите са съответно бюджетите на министерствата и ведомствата, общинските бюджети, фондовете на Европейския съюз и на други международни организации.
Правителството одобри Годишен доклад за младежта за 2020 г.
Годишният доклад за младежта представя обобщена информация за политиките, мерките и дейностите, насочени към младите хора в страната, които са реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2020 г. По инициатива на Министерството на младежта и спорта за целите на доклада е реализирано и национално представително проучване сред младите в България.
Целта на Доклада е да се проследят специфичните за младите хора предизвикателства, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. - повишаване на гражданската активност, повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността, насърчаване на здравословния начин на живот, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, развитие на младежкото доброволчество, развитие на междукултурния и международния диалог, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, превенция на социалното изключване на младите хора в неравностойно положение.
Стратегическата визия на правителството е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход и сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Одобрен е Годишният отчет за дейността на НЗОК за 2021 година
Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година.
Отчетът съдържа информация за организацията и управлението на Националната здравноосигурителна каса и представя подробно дейността на НЗОК за 2021 година. През 2021 година дейността е съсредоточена в изпълнението на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година, Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 година и Националния рамков договор за денталните дейности 2020-2022 година. Съществено значение в дейността на НЗОК има действалата през 2021 година извънредна епидемична обстановка поради разпространението на COVID-19, която наложи плащания, свързани с възнаграждения за работа в неблагоприятни условия.
Основна цел за НЗОК през 2021 г. е осигуряването и гарантирането на свободен и равнопоставен достъп на осигурените лица до медицинска помощ и финансово осигуряване на здравната система, която беше особено затруднена поради повишената заболяемост от COVID-19.
Одобрен е Годишният отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2021 г.
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.
Със Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. (ЗБНЗОК) са одобрени приходи и трансфери - всичко в размер на 5 446 312,9 хил. лв.
Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2021 г. възлиза на 5 901 433,3 хил. лв. В сравнение със същия период на 2020 г. се отчита ръст от 1 168 013,5 хил. лв. или с 24,7 %, което се дължи основно на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2021 г. и получените допълнителни трансфери от M3 по чл. 15а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19.
Разпределението на отчетените здравноосигурителни плащания в размер на 5 252 874, 6 хил. лв., вкл. предоставени трансфери към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК по видове, е следното:
- за първична извънболнична медицинска помощ - 283 221,6 хил. лв.;
- за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 306 511,4 хил. лв.;
- за дентална помощ - 222 847 хил. лв.;
- за медико-диагностична дейност - 134 038,1 хил. лв.;
- за лекарствени продукти - общо 1 403 815,8 хил. лв.;
- за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 98 119 хил. лв.;
- за болнична медицинска помощ - изплатени са 2 656 411,3 хил. лв.;
- други здравноосигурителни плащания - изплатени са 137 669,5 хил. лв.
- за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица - 10 240,8 хил. лв.
В резултат на отчетените към 31.12.2021 г. приходи и трансфери - всичко в общ размер на 5 901 433,3 хил. лв., спрямо отчетените разходи и трансфери - всичко в общ размер на 5 857 321, 2 хил. лв., се формира положително бюджетно салдо за годината в размер на 44 112 хил. лв.
Правителството прие Постановление относно процеса по присъединяване на България към ОИСР
Министерският съвет прие Постановление за организация и координация на процеса на разговори за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
На 25 януари 2022 г. Съветът на ОИСР взе решение за откриване на разговори за присъединяване към Организацията с 6-те страни кандидатки, между които и България, която официално прие отправената покана за започване на разговори за членство. В рамките на срещата на Съвета на ОИСР на ниво министър на 9-10 юни 2022 г. бе приета Пътна карта за присъединяване на България към ОИСР, която съдържа параметрите на започващия процес на разговори, в т.ч. условията на задълбочени технически прегледи. С получаването на Пътната карта на практика стартира процесът на присъединяване. Темпът на този процес до голяма степен зависи от добрата и ефективна междуведомствена координация.
С Постановлението на Министерския съвет се доразвива и укрепва съществуващия координационен механизъм, като се предвижда създаване на организация и координация за разпределение на отговорностите и на начина на взаимодействие между институциите, с цел осигуряване на максимална ефективност в процеса на разговори за присъединяване. То регламентира правомощията на МС, на министъра на външните работи в качеството му на Председател на Междуведомствения координационен механизъм /МКМ/, структурата и функциите на МКМ, както и начина на вземане на решения.
Постановлението на МС определя функциите на Междуведомствения координационен механизъм и начините на взаимодействието му с Министерския съвет с цел провеждане на единна национална политика на България по въпросите, свързани с процеса на присъединяване към ОИСР.
Националната контактна точка за прилагане на Насоките на ОИСР ще бъде в Министерството на иновациите и растежа
Правителството измени свое Решение № 682 от 17.09.2021 г. и определи изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към Министерството на иновациите и растежа за Национална контактна точка за прилагане (НКТ) на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Предвид структурните промени в състава на Министерския съвет от края на 2021 г., разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа и с оглед факта, че Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на иновациите и растежа, правителството измени свое Решение № 682 от 17.09.2021 г. и определи Националната контактна точка (НКТ) за прилагане на Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да бъде в Министерството на иновациите и растежа. Целта е да се продължи насърчаването на доброволното спазване на Насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение, да се съдейства за доброволното разрешаване на случаите, свързани с права между заинтересованите страни за прилагане на Насоките чрез медиация и диалога и намирането на взаимноприемливи решения за засегнатите страни при спазване на стандартите справедливост и съвместимост с Насоките.
Полярните изследвания в Арктика и Антарктика започват с 3,5 млн. лв.
С 3,5 млн. лв. ще започнат полярните изследвания в Арктика и Антарктика тази година по национална програма „От полюс до полюс“, реши правителството. Акцент в тях ще бъдат климатичните промени на Северния полюс.
Научната работа по Националната програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“ ще продължи до 2025 г. По нея ще се финансират конкурси за провеждане на съвременни научни изследвания в отдалечените полярни райони на Антарктика и Арктика, привличане на млади учени и повишаване на научно-изследователския потенциал в България, логистика и поддържане на българската полярна база, както и провеждане на научни наблюдения на полярната околна среда. Общият бюджет на програмата е 10,8 млн. лв., като финансирането през 2023 г. ще бъде 3,6 млн. лв. а през 2024 г. - 3,7 млн. лв.
Със средства по програмата ще се осигури и ежегодното плаване на научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий” до Антарктика.
Координатор на Национална програмата „От полюс до полюс“ е Софийският университет „Св. Климент Охридски” с неговия Национален център за полярни изследвания. Партньори са Българският антарктически институт, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Институтът за гората към БАН и Националният природонаучен музей към БАН.
38 млн. лв. за модернизация на научни обекти
Двадесет и два научни обекта ще бъдат доизградени и модернизирани е 38 276 480 лв., реши правителството. Средствата ще позволят и да се закупи специализирана апаратура, с която да се извършват качествени изследвания според световните стандарти.
Обектите, които ще бъдат финансирани, са част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027). Сред тях са Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, Регионалният астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО), Институтът за научни изследвания по компютърни науки и изкуствен интелект (INSAIT), Лабораторният комплекс на научно-технологичен парк „София тех парк“, Националният геоинформационен център, Научната инфраструктура по клетъчни технологии в биомедицината и др.
В изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура от 2018 г. до момента научните инфраструктури са получили над 87 млн. лв.
Отделно със 760 370 лв. ще бъде платен членският внос за участието на Република България в 10 Европейски научноизследователски инфраструктури и в Европейското съвместно предприятие ITER за развитие на термоядрената енергия. Участието в Европейските научноизследователски инфраструктури е свързано със създаване и модернизиране на регионални центрове, включване в различните експерименти и научни програми, които допринасят за развитието на персонализираната медицина, нови енергийни източници, изследване на океаните и моретата и др.
Правителството отпуска 80 000 лева за инициативи, свързани с към процеса на присъединяване на България към ОИСР
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерство на външните работи за 2022 г. Със средствата, в размер на 80 000 лева, ще бъдат финансирани обучения, семинари и работни срещи за обмяна на опит за участниците в Междуведомствения координационен механизъм, както и за други заинтересовани страни, имащи отношение към процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, утвърдени в Пътната карта за действията по присъединяване на Република България към ОИСР в периода 2021-2023 г., утвърдена с Решение № 444 от 11 юни 2021 г.
С предоставените средства ще бъдат обезпечени планираните разходи по реализиране на обучения, семинари и работни срещи за обмяна на експертиза между представители на българската държавна администрация (ресорни министерства и агенции), част от Междуведомствения координационен механизъм, както и делегации на ОИСР (от Секретариата и техническите комитети на Организацията), едната от които ще се ръководи от заместник-генералния секретар на ОИСР.
Целта на обучителните семинари и работни заседания е осигуряване на специализирана подготовка, устойчивост в изграждането на експертен, административен, и технически капацитет, обмен на експертиза, споделяне на опит и добри практики, включително и с международно участие на чуждестранни експерти с участниците в МКМ и други заинтересовани страни, имащи отношение към процеса на присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Одобрени са промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2022 г. във връзка с увеличаване на капитала на търговско дружество и Проект на Решение на Министерския съвет за увеличаване на капитала на „Сердика спортни имоти“ ЕАД.
С предоставените средства в размер на 1 000 000 лв. ще се увеличи капитала на „Сердика спортни имоти“ ЕАД. Средствата ще бъдат използвани за изготвяне на цялостен инвестиционен проект за основно обновление на Многофункционален спортен комплекс „Червено знаме“, който към настоящия момент е в лошо техническо състояние, поради което не функционира по предназначение.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на десет имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на гр. Белово, община Белово, област Пазарджик. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София-Пловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември” за „Модернизация на железопътна отсечка Костенец-Септември”.
С друго решение правителството предостави безвъзмездно на НКЖИ управлението на тридесет и четири имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Айтос, село Черноград, село Тополица и село Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив-Бургас, Фаза 2“, Позиция 2: „Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за жп участък Пловдив-Бургас“.
Правителството прехвърли на община Костинброд собствеността върху терен - частна държавна собственост, намиращ се в с. Петърч. Имотът е с площ 1002 кв. м. и ще бъде използван за изграждане на игрище със свободен достъп.
Министерският съвет прехвърли на община Ардино собствеността върху жилище - частна държавна собственост в гр. Ардино за социални дейности, свързани с настаняване на граждани с установени жилищни нужди. Жилището е със застроена площ 25, 73 кв. м и се намира на първия етаж във вх. А, блок 4 на ул. „София“.
Одобрен е проект на меморандум за разбирателство с Amazon Web Services EMEA SARL (AWS)
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Amazon Web Services EMEA SARL (AWS).
Меморандумът ще насърчи сътрудничеството между AWS и Правителството в областта на иновациите и икономическото развитие чрез обучения по цифрови умения на бъдещите поколения, насърчаване на облачно базиран бизнес в България и подкрепа на Правителството в цифровата трансформация.
С меморандума страните възнамеряват да проучат възможността да си сътрудничат в стратегическите отношения в областта на цифровата трансформация на публичната администрация, цифровите умения, иновациите, киберсигурността и развитието работна сила с готовност за работа с облак.
Одобрен е проектът на програма за сътрудничество с Виетнам в сферата на културата
Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на Програма за културно сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата, спорта и туризма на Социалистическа република Виетнам за периода 2022-2025 г.
Проектът на програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Социалистическа република Виетнам в областта на културата.
Предлаганият проект на програма регламентира възможностите за сътрудничество в сферата на сценичните и визуалните изкуства, музеите, културното наследство, библиотечното дело, превода, филмовото изкуство и нематериалното културно наследство.
Одобрени са изменения в проекта на програма за сътрудничество с Грузия в областта на културата
Министерският съвет прие решение, с което одобри съществено отклонение от проекта на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Грузия за периода 2021-2023 г.
С Решение № 260 от 25 март 2021 г. на Министерския съвет на Република България е одобрен проект за Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Грузия за периода 2021-2023 г.
Двустранният документ не беше подписан до края на 2021 г. поради ограниченията, наложени от пандемията Covid 19. Междувременно, наименованието на ресорното министерство на Грузия бе променено от «Министерство на образованието, науката, културата и спорта» на Министерство на културата, спорта и младежта.
С оглед възможността за предстоящо подписване на Програмата за сътрудничество - с нов период на действие 2022 - 2024 и с промяна в наименованието на ресорното министерство на Грузия, е необходимо, съгласно чл. 11. ал. 2 от Закона за международните договори, повторно съгласуване на проекта на програма, тъй като изменението на разпоредбите относно срока на действие на програмата - от 2021 - 2023г. на 2022 - 2024 г., както и изменението на наименованието й съставляват съществено отклонение от проекта на договор.
Всички останали договорени текстове и условия на Програмата за сътрудничество в областта на културата между двете страни остават непроменени.
Настоящият проект на Програма за сътрудничество в областта на културата е изготвен в съответствие със Спогодбата за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието, подписана на 19 януари 1995 г. в София.
Проектът на Програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на отношенията между Република България и Грузия в областта на културата.
Предлаганият проект на Програма регламентира възможностите за сътрудничество в областта на театъра, литературата, превода и публикуването на творби на писатели от другата страна, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали.
Уточняват се ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и сътрудничеството за защита на авторските права в областта на художествената, образователната и научна литература съгласно законодателството на страните.
Програмата насърчава и сътрудничеството в областта на филмовата индустрия чрез установяване на преки контакти със съответните заинтересувани институции, като се обмислят и възможности за съвместни филмови проекти.
Проектът на Програма предвижда влизането й в сила да бъде от датата на нейното подписване.
Одобрена е позицията на България за неформалната среща в Прага на министрите по ЕС по околна среда
Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите на Европейския съюз по околна среда, която ще се проведе на 13 и 14 юли 2022 г. в Прага, Чехия.
В дневния ред на заседанието е предвидено министрите да обменят мнения относно предстоящата в края на годината в Монреал, Канада, 15-а среща на Конференцията на страните към Конвенцията за биологичното разнообразие. България ще изрази подкрепа за разработването на Глобалната рамка за биоразнообразието след 2020 г. като амбициозен документ, който цели да постигне трансформационна промяна в опазването и възстановяването на биоразнообразието в световен мащаб.
Министрите ще обсъдят и екологичните въздействия на войната в Украйна. Наред с цивилните жертви и разрушенията, военните действия в Украйна имат тежки последици за околната среда не само в страната, на чиято територия те се водят, но и в големи части от Източна Европа, като някои от тях ще продължат години и дори десетилетия след приключването на войната. Следвоенният период е шанс за Украйна да развива и утвърждава модел на възстановяващ икономически и социален растеж в границите на природния си потенциал, който да гарантира здрави и устойчиви общности и екосистеми, нулево замърсяване на околната среда и климатична неутралност, и който, също така, да осигурява добър капацитет за адаптация към измененията на климата.
Първият ден на Неформалната среща ще завърши с дискусия по темата за адаптацията към изменението на климата. България ще подчертае ролята на природосъобразните решения като осигуряващи комбинирани подходи за намаляване рисковете и въздействията от изменението на климата на социално, екологично и икономическо ниво и като представляващи устойчива алтернатива за дългосрочен икономически растеж и развитие. От ключово значение за страната ни е отношението към адаптацията към изменение на климата, базирано на природни решения, да бъде превърнато в нов начин на мислене, като по този начин се превърне в нова реалност.
В рамките на втория ден се предвижда министрите да обсъдят международните преговори в областта на климата и предстоящата през м. ноември 2022 г. в Египет 27-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. България счита, че особено важно е на предстоящата среща да се постигне баланс между резултатите в областта на смекчаването и тези в областта на адаптацията и финансирането, като се имат предвид заявените приоритетни теми от страна на Египетското председателство, включващи адаптация, загуби и щети и финансиране. В тази връзка, необходимо е да се постигне ангажираност на всички големи икономики - нужни са по-амбициозни, ясни и количествено измерими ангажименти от всички големи източници на въглеродни емисии.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 18 юли 2022 г., гр. Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на заседанието се очаква Чешкото председателство да представи своята секторна работна програма в областта на селското стопанство и рибарството.
След това Комисията ще представи своето предложение за Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита, по което министрите ще проведат обмен на мнения въз основа на въпрос, формулиран от Председателството. Страната ни счита, че предложението за Регламент е доста амбициозно, а в настоящата ситуация в световен мащаб, гарантирането на продоволствената сигурност трябва да бъде водещ приоритет. Подкрепяме целта за намаляване на 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по - опасни пестициди да се прилага само на ниво Европейски съюз (ЕС). За страната ни е важно да бъдат отчетени различните изходни позиции и специфичните особености в отделните държави членки.
Европейската комисия и делегациите на държавите членки ще обменят мнения относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на конфликта в Украйна, въз основа на предварително формулирани от Председателството въпроси. Република България очаква добра реколта от есенници за 2022/2023 г., като количествата ще са достатъчни за вътрешно потребление и за износ. На европейско ниво изгледите са за добра реколта от зърнени култури.
Въз основа на натрупания опит от прилагането на мерки за извънредна подкрепа считаме, че те следва да се предприемат бързо, да са максимално опростени, лесни за прилагане и с широки параметри, така че да предоставят възможност на държавите членки да отговорят на националните и регионални специфики.
В рамките на заседанието на Съвета Комисията също така ще представи на министрите и информация относно процеса на одобряване на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика, след което министрите ще проведат обмен на мнения, на база на предварително формулирани въпроси.
Понастоящем се провежда структурен диалог за обсъждане на отделните елементи на Стратегическия план, тяхното изясняване и предприемане на действия за отстраняване на бележките на Комисията по проекта на Стратегически план на България. Стремежът ни е да финализираме този процес във възможно най-кратък срок. Успоредно с процеса на одобрение на Стратегическия план, в момента работим по законодателни текстове, които ще бъдат обсъдени с представители на българския бранш. Предприети са и мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на Стратегическия план.
По време на заседанието в областта на рибарството се очаква Съветът да одобри Заключения относно новите стратегически насоки на ЕС за аквакултури.
В точки „Други въпроси“ се очаква делегациите на Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция да представят на министрите общ документ относно предложение за преразглеждане на законодателството в ЕС във връзка с повишаване на степента на защитата на животните по време на транспортиране, а Председателството ще информира Съвета за актуалното състояние на преговорите по предложението за Регламент относно предоставянето на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите.
Кабинетът одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт и телекомуникации
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което се проведе на 2 и 3 юни 2022 г. в Люксембург.
В сектор „Транспорт“ беше постигнат общ подход по три досиета от пакет „Подготвени за цел 55“ в областта на въздушния и морския транспорт, както и в областта на интермодалните превози. В морския транспорт бе одобрен общ подход по изменението на директивата за въвеждане на подобрени изисквания за стабилност на ро-ро пътнически кораби. Постигнат е общ подход и по директивата относно рамката за внедряване на интелигентни транспортни системи.
В рамките на Съвета бе подписано Съвместно изявление на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Румъния относно предприемане на действия на европейско ниво за завършване на инфраструктурните обекти.
В сектор „Телекомуникации“ министрите разгледаха и приеха напредъка по досиетата за изкуствения интелект, европейската цифрова самоличност и акта за данните. По време на дебата беше обсъдена оценката на въздействието на цифровите технологии върху околната среда, както и начините за развитие на устойчиви цифрови технологии, които са в услуга на зеления преход на икономиката.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 13 юни 2022 г.
Комисията представи своето Съобщение относно актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството и консултацията относно възможностите за риболов за 2023 г. и информира Съвета, че консултацията за риболовните възможности ще продължи до 31 август 2022 г. Страната ни отбеляза, че, при определяне на риболовните възможности за 2023 г. в Черно море, ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, социално-икономическото отражение на кризата от Ковид-19 и въздействието на войната в Украйна върху сектора на рибарството и състоянието на рибните запаси. Република България ще настоява квотите за улов на калкан да бъдат запазени и през 2023 г.
Европейската комисия представи своя Доклад относно прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС спрямо вносните селскостопански и хранителни продукти. Страната ни акцентира, че във връзка с войната в Украйна и социално- икономическите последствия от нея, следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и високите производствени стандарти на ЕС и осигуряването на продоволствена сигурност. В тази връзка следва да бъде извършван мониторинг на текущите и планирани действия, за да се прецени доколко ефективни са взетите мерки, да бъде наблюдаван пазара и да се изготвят периодични доклади.
Комисията представи актуална информация относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна. България акцентира, че продължаващото повишаване на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия все още е основен източник на тревога. От една страна е поставено в риск осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, а от друга са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства. Страната ни предложи да се повишат индивидуалните и национални тавани по отношение на помощта “de minimis” и призова за удължаване до 31 декември 2022 г. на срока на прилагане на увеличения заради COVID-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Страната ни счита, че решението на Комисията за дерогация от екологичните изисквания по първи стълб на ОСП за 2022 г. беше прагматично и е положителни последствия и трябва да бъде приложено през 2023 г.
Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета на ЕС по заетост, социална политика,
здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 14 юни 2022 г„ в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.
Акцент в дискусията на здравните министри на ЕС беше поставен върху темата за излишъка от ваксини за COVID-19, когато министрите на България, Хърватска, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словения и Словакия информираха за съвместното си писмо до Европейската комисия (ЕК), с настояване за редуциране на предстоящите доставки на ваксини, както и за предоговаряне на условията по споразуменията за ваксини за COVID-19, подписани от ЕК. Министрите аргументираха своето искане с абсолютното задължение да се гарантира ефективното разходване на публичен ресурс и защитата на обществения интерес. Посочените държави призоваха Комисията да отчете обективно ситуацията и да приеме предложените в писмото решения като основа за преговори с компаниите.
В своето изказване по темата министърът на здравеопазването на Република България - проф. Асена Сербезова, изрази сериозната си загриженост от трудностите, свързани с излишъка на ваксини. Страната ни подчерта необходимостта от спешни изменения на споразуменията за ваксини за COVID-19, договорени от Комисията, с цел редуциране на количествата ваксини, адаптиране към реалните нужди на държавите членки и обратно изкупуване от ЕК на излишните дози ваксини.
В рамките на заседанието здравните министри проведоха дебат по още две важни теми - предложение за Регламент за Европейско пространство за здравни данни и ревизия на Стратегия на Европейския съюз за глобалното здраве.
По законодателното досие редица държави членки отбелязаха нуждата в преговорния процес да се постави акцент върху закрилата на личните данни и спазването на етични принципи, свързани с достъпа до данни на пациенти.
Във връзка със Стратегията на ЕС за глобално здраве част от делегациите и Европейската комисия откроиха необходимостта от установяване на по-добра готовност и реакция при глобални спешни здравни ситуации, при отчитане на подхода „Едно здраве“.
Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри резултатите от участието на България в Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което се състоя на 16 юни 2022 г. в Люксембург.
По време на форума министрите приеха доклад за напредъка по предложението за Директива относно подобряване на условията на труд при работа през платформа. В рамките на заседанието бяха проведени два ориентационни дебата на следните теми: „Национални цели една година след социалната среща на върха в Порто“ и „Заетост на хората с увреждания“.
Министрите приеха Препоръка на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение и Препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ през юни 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси", което се проведе на 21 юни 2022 г. в Люксембург. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев.
Съветът проведе дискусия в подготовка на редовното заседание на Европейския съвет на 23-24 юни 2022 г. въз основа на проект на заключения.
Министрите проведоха дискусия относно последващите действия след приключилата на 9 май 2022 г. Конференция за бъдещето на Европа.
Съветът одобри специфичните препоръки по държави в рамките на Европейския семестър 2022 г.
ЕК информира министрите за актуалното състояние на отношенията ЕС- Обединеното кралство.
Правителството одобри Годишен отчет за 2021 г. за изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче
Министерският съвет одобри Годишен отчет за 2021 г. за изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче.
Концесията е предоставена за 20 години, с гратисен период, през който концесионерът не дължи годишно концесионно плащане за първите 10 от тях.
Отчетено е изпълнението на концесионния договор, предприетите действия, изводи и анализ на изпълнението на задълженията по него, който показва, че през периода условията на концесията се изпълняват.
Концесията за добив на доломити от находище „Горно Лешко", участък „Велковци” е загубила правно действие
Част от решението за предоставяне на концесия за добив на строителни материали - доломити, от находище „Горно Лешко", участък „Велковци" не е изпълнена. Това констатира Министерският съвет със свое решение на днешното си заседание, отбелязвайки, че определеното за концесионер дружество - „Благоустройствени строежи" ЕООД, не е потвърдило интерес от сключването на договор в предвидения от закона срок. Поради това договорът не е сключен, а концесията е загубила правно действие.
Находище „Горно Лешко", участък „Велковци", е разположено в землището на с. Лешко, област Благоевград. Решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив е от 2011 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите
Със свое постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г. в размер на 12 164 400 лева.
Със средствата ще бъде изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди/по постановено съдебно решение.
България подкрепя назначаването на четирима съдии в Общия съд на ЕС
България подкрепя назначаването на четирима съдии в Общия съд на ЕС, предложени от три държави членки. Това се посочва в българската позиция за заседанието на Конференцията на представителите на правителствата на държавите членки, която ще се проведе на 20 юли 2022 г. в Брюксел.
На всеки три години се извършва частична промяна в състава на Общия съд на ЕС, като членовете, чийто мандат изтича, могат да бъдат преизбирани. Мандатите на двадесет и шест съдии изтичат на 31 август 2022 г.
Към момента в рамките на частичната промяна на състава на Общия съд вече са назначени двадесет съдии.
Гърция, Унгария и Австрия предлагат подновяване на мандата на трима съдии, съответно г-н Йоанис Димитракопулос (Ioannis Dimitrakopoulos), г-н Тиамер Тот (Tihamer Toth) и г-н Герхард Хесе (Gerhard Hesse).
Австрия издига и нова кандидатура за съдия на г-жа Елизабет Тиши Фислбергер (Elisabeth Tichy-Fisslberger).
Предложенията на държавите членки са за назначаване на съдии с мандат от 1 септември 2022 г. до 31 август 2028 г.
Министерски съвет прие ключови изменения в производството по несъстоятелност
Министерски съвет прие днес ключови изменения в производството по несъстоятелност. Промените идват след предложени от Министерство на правосъдието изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност и разширяване на неговото приложно поле. За целта бяха отчетени редица слабости в производствата по несъстоятелност - голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите. Промените са насочени към подобряване ефективността на правната рамка на несъстоятелността - постигане на бързина, намаляване на съдебните такси по отменителните искове, повишаване на ефективността при осребряване на имуществото, ограничаване на недобросъвестното поведение на страните, подобряване на дейността на синдиците и други.
Внасят се изменения в производството по стабилизация съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 за преструктурирането и несъстоятелността. Производството по стабилизация създава възможност за предотвратяване на несъстоятелността на търговец, който е в риск от неплатежоспособност, чрез преструктуриране на неговото предприятие и продължаване на дейността по одобрен от кредиторите и съда план за стабилизация. Измененията въвеждат ясни правила за запазване на самостоятелната дейност, за изготвяне и одобряване на плана, гаранции за изпълнението и за получаване на необходимото финансиране.
Съществена новост е въвеждането на производство по несъстоятелност и стабилизация и за предприемачите - физическите лица, които упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия, чиято дейност не се води по търговски начин. Поради сходствата в дейността на предприемачите и едноличните търговци, законът предвижда вече утвърдените правни институти на несъстоятелността и стабилизацията за търговците да се прилагат и към предприемачите. За първи път се урежда възможността за опрощаване на задълженията на физическо лице - едноличен търговец или предприемач, след откриване на производството по несъстоятелност. Т.нар. „погасяване на задължения“ води до отпадане на ограниченията и забраните за упражняване на търговска дейност, стопанска дейност, занаят или свободна професия занапред.
Приети са изменения и допълнения в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Промените целят оптимизация на организационната структура и работния процес, подобряване работата на общата администрация, преразпределяне на функциите на дирекциите „Правно-административни дейности“ и „Финанси и управление на собствеността“ за постигане на по-ефективно изпълнение на дейностите.
С прецизиране и оптимизиране на функциите на отделните административни звена, съобразно приоритетите и дейностите, изпълнявани от тях, ще се обезпечи по-ефективното осъществяване на функционалните им задължения.
България продължава сътрудничеството с международната банка за възстановяване и развитие в изпълнението на европейските фондове
Това става възможно благодарение на приетото на днешното заседание на Министерския съвет решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Правителството на България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските фондове, включително Плана за възстановяване и устойчивост, за периода 2021-2027 г.
Меморандумът за разбирателство дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ в сфери като подкрепа за изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, подкрепа за секторни реформи, институционално развитие и правни и регулаторни реформи, секторни стратегически документи и инвестиционни планове, подкрепа за подготовка и изпълнение на проекти, съфинансирани от европейските фондове през програмен период 2021-2027, подкрепа за развитие на институционален капацитет на публичната администрация и секторните институции.
Одобрението на Меморандума за разбирателство с Международната банка за възстановяване и развитие е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на България и международните финансови институции. Упълномощен за подписване на меморандума е заместник министър-председателят по еврофондовете. Меморандумът влиза в сила при условие на последваща ратификация.
Одобрен и предложен за ратификация е меморандумът за разбирателство с европейската инвестиционна банка
за подкрепа в изпълнението на европейските фондове
България ще си сътрудничи с Европейската инвестиционна банка в управлението на Европейските фондове през новия програмен период. Кабинетът прие решение за одобрение и предложение до Народното събрание за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между Правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка.
Меморандумът за разбирателство дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ в сфери като: подкрепа за изпълнение на проекти, развитие на институционален капацитет, подкрепа за разработване на секторни стратегически документи.
Одобрението на Меморандума за разбирателство с Европейската инвестиционна банка е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на България и международните финансови институции.
Правителството одобри позицията на България за участие в неформалния Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси", което ще се проведе на 14-15 юли 2022 г. в Прага.
На срещата Чешкото председателство на Съвета на ЕС ще представи на министрите по европейските въпроси приоритетите, залегнали в шестмесечната му програма - управление на бежанската криза и следвоенно възстановяване на Украйна, енергийна сигурност, укрепване на отбранителните способности на Европа и сигурността в киберпространството, стратегическа устойчивост на европейската икономика и устойчивост на демократичните институции.
България приветства приоритетите на Чешкото председателство, които напълно отразяват европейския дневен ред в настоящия момент. Страната ни оценява фокуса на Председателството, включително върху гарантирането на енергийната сигурност, постигането на стратегическа устойчивост на европейската икономика и укрепването на демократичните институции.
Министрите ще обменят мнения в контекста на последващите действия след финалния доклад с резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа.
Съветът ще обсъди начини за укрепване на демократичните институции, като част от петия приоритет в програмата на Чешкото председателство на Съвета на ЕС.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие
Осигуряване на бърза и ефективна защита на пострадалите от домашно насилие или лица в риск, както и упражняване на превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието, предвижда приетият днес проект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие.
Една от основните причини за измененията е изключителното изостряне на домашното насилие в последните няколко години и увеличаване на броя на пострадалите и жертвите.
За постигане на пълно гарантиране на правата на пострадалите в законопроекта изрично е записано, че „мерките по закона не изключват гражданската, административно-наказателната и наказателната отговорност на извършителя“.
Като допълнителен механизъм за защита се посочва, че домашно насилие може да се извършва чрез действие или бездействие. Така се въвежда задължение за близките на малтретирано лице да уведомят компетентните органи за актовете на насилие.
Улеснява се достъпът до правосъдие като се предвижда в срок до 24 часа държавните, общинските органи, лечебните заведения, юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие да препратят молба, по искане на пострадалия, за образуване на производство по издаване на заповед за защита до съответния районен съд. Към момента компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по местоживеене на пострадалите. Проектът предлага това да е всеки районен съд по постоянния или настоящия адрес, районният съд по мястото на извършване на насилието или друг адрес, на който пострадалият пребивава.
Разширява се кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, като към извършителите се добавят: лица, на които са възложени грижи за детето или на които детето е поверено; роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен, лицето, което е или е било във фактическо съпружеско съжителство; съпруг или бивш съпруг на родителя.
Увеличават се мерките за защита, които могат да се налагат от компетентните органи:
- забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, чрез всякакви други средства и системи за комуникация;
- забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда;
- задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
- насочване на пострадалите лица за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
- помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Отпада административното наказание „глоба“ за извършителя при налагането на мерки за защита, тъй като „наказването на дееца по административнонаказателен ред прегражда възможността за същото деяние спрямо него да бъде ангажирана и наказателна отговорност“.
Проектът предвижда и създаване на Национален съвет, като постоянно действащ колективен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие.
Предлага се и създаване на национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие на територията на страната или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа. Достъп до данните ще имат МВР, АСП, Агенцията за качеството на социалните услуги, ДАЗД и органите на съдебната власт.
Специализираните услуги - национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, защитено жилище и др. ще се предоставят безвъзмездно на пострадалите от домашно насилие.
Министерският съвет промени бюджета на програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества
Министерският съвет промени бюджета на програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, вследствие на разликата между прогнозното потребление на природен газ за м. май 2022 г. и действителното потребление, по данни от Агенция „Митници“.
Това налага коригиране на предвидените с Решение №356 на Министерския съвет от 01.06.2022 г. средства за изпълнение на Програмата за периода от 01.02.2022 г. до 31.05.2022 г. в размер 169 600 000 лева на 178 800 000 лв., без промяна в механизма на предоставяне на компенсациите.
Необходимите финансови средства в размер на 9 200 000 за покриване на разходите по Програмата ще бъдат осигурени от „Български енергиен холдинг" ЕАД, чрез внасяне на целева вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система" в съответствие с § 24 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Промени в ОПРЧР осигуряват допълнително финансиране по механизма REACT- EU
Правителството прие шесто изменение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., с което се осигурява допълнителен финансов ресурс по механизма REACT-EU за 2022 г. в размер на 71 144 860 лв.
Със средствата ще се предостави навременна подкрепа чрез мерки за достъп до пазара на труда на разселените от Украйна хора и техните семейства вследствие на руската инвазия. С допълнителния финансов ресурс ще бъде продължено предоставянето на патронажни услуги за хора над 54 г., които не могат да се обслужват сами, както и за хора с увреждания и поставени под карантина заради COVID-19.
Правителството одобри проекта на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за 2021-2027 г.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проекта на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” (ПКИП) за 2021-2027 г. Общият бюджет по програмата е в размер на 1 499 593 380 млн. евро. От тях 1 228 150 000 евро са предоставят от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).
Програмата ще финансира проекти в рамките на два приоритета: „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. Приоритет „Иновации и растеж” е насочен към подобряване на иновационната и инвестиционната активност на българските предприятия, създаване на благоприятни условия за по-високо технологично развитие и цифровата им трансформация, създаване и развитие на нови предприятия в посока растеж и конкурентоспособност. Приоритет „Кръгова икономика“ е свързан с повишаване на ресурсната и енергийната ефективност на предприятията и засилване на прехода към зелена икономика.
Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г. е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и цифрова трансформация. Основна целева група на програмата са предприятията с фокус върху малките и средните предприятия.
Предвидената подкрепа в рамките на ПКИП е насочена към преодоляване на идентифицираните предизвикателства пред развитието на България чрез адресиране на съответните нужди и потребности съгласно целите и приоритетите, заложени в стратегически документи на национално ниво като: Националната програма за развитие България 2030; Иновационната стратегия за интелигентна специализация за периода 2021-2027 г.; Националната стратегия за МСП в България 2021-2027 г., Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030, Стратегия и план за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2021-2027 г., както и Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 (ИНПЕК).
Като инструмент за изпълнение на политиките, заложени в тези документи, интервенциите и мерките по програмата ще спомогнат за фокусиране на усилията за икономическото развитие чрез подобряване на резултатите и продуктивността на иновационната система, създаване на благоприятни условия за качествено развитие и устойчив растеж на предприятията и цифрова трансформация в тяхна та взаимообвързаност и синергия.
Одобрението на проекта на Решение ще позволи на Управляващия орган да представи програмата на Европейската комисия за официално разглеждане и одобрение.
Министерския съвет определи трима заместник-председатели на НСИ и освободи един от настоящите заместник-председатели
С Решение на Министерския съвет днес са определени трима заместник- председатели на Националния статистически институт:
- Диана Янчева, която е доказал се професионалист с дълбоки познания в областта на статистиката, уважаван ръководител, който е готов за нови предизвикателства в професията;
- Свилен Колев е финансист, с опит в икономическите и финансови анализи, с познания в банковата сфера, с отлично владеене на английски език и множество публикации в областта на статистическите анализи.
- Михаил Кончев, доктор по научна специалност „Приложение на изчислителна техника в икономиката“, с ръководен опит в управлението на проекти, свързани с анализи и дигитална трансформация.
Освободен е Богдан Богданов, който е с изтекъл мандат като заместник- председател.
Министерският съвет одобри целева вноска от страна на БЕХ във фонда „Сигурност на електроенергийната система“
Министерският съвет одобри целева вноска от страна на Българския енергиен холдинг към фонда „Сигурност на електроенергийната система" в размер на 456 010 939 лева. Средствата са предвидени за покриване на разходите за изпълнение на програмите за компенсации на потребители на електрическа енергия и природен газ.
За да се извършат предвидените компенсации в Закона е предвидено публичните предприятия от сектор енергетика със 100% държавно участие в капитала да внасят целеви вноски във ФСЕС за покриване на разходи по чл. 366, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Размерът на вноските се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката при отчитане на пълната себестойност на произведената електрическа енергия, необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.
МС одобри искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на §22 от Преходните
и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за държавния бюджет
Министерският съвет прие Решение за одобряване на искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. , обнародван в ДВ, бр. 52 от 05.07.2022г.
Параграф 22 не е част от законопроекта на Министерския съвет, приет с РМС №374 от 08 юни 2022 г. за одобряване на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., внесен в Народното събрание съгласно чл.87, ал.2 от Конституцията на Република България, а е предложен от народен представител между първо и второ четене. С нормата на § 22 от преходните и заключителни разпоредби на закона се ограничава конституционното правомощие на Министерския съвет да приема устройствени правилници на органите на изпълнителна власт, предоставена му с чл.105, ал.2 от Конституцията и със Закона за администрацията.
В искането, одобрено от Министерския съвет, се застъпва тезата, че разпоредбата на § 22 от преходните и заключителни разпоредби на закона противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите и на установеното с чл.105, ал.2 КРБ правомощие на Министерски съвет да осъществява ръководството на държавната администрация.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г.
С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер 175 000 000 лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г. за разходи за персонал.
Министерският съвет одобри 5,5 млн. лева за увеличение на трудовите възнаграждения
на работещите в Селскостопанската академия (ССА) за изпълнение на научно-приложната, иновативна
и образователна дейност в областта на земеделието и храните чрез бюджета на Министерството на земеделието
Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни трансфери за Селскостопанската академия за 2022 г. чрез бюджета на Министерството на земеделието.
Ще бъдат изпълнени следните индикатори за иновационна активност:
- повишаване броя на научните статии на ССА, публикувани в списания в категория Q 1 - Q 3;
- повишаване на цитируемостта на резултатите от научните изследвания;
- повишаване на броя на заявките за сертификати за нови сортове/линии, патенти и полезни модели;
- повишаване броя на новоназначените млади изследователи и докторанти;
- внедряването на иновативни продукти - увеличен брой лицензионни договори и договори за продажба на сертифицирани семена от сортове, създадени в институтите на ССА.
Това ще доведе до повишаване на изследователския и иновационен капацитет на ССА и по-добра интеграция на аграрната наука към световната.
Министерският съвет възложи на министъра на енергетиката да извърши необходимите действия
за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво
Министърът на енергетиката следва да извърши необходимите действия за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво с оглед сигурността на енергоснабдяването. Това е записано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Съобразно Стратегията за устойчива енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, политиката по диверсификация на доставките на ядрени материали и услуги в Република България се базира на следните четири стълба: (1) диверсификация при закупуването на природен уран, неговата конверсия и обогатяване; (2) диверсификация на производителите на свежо ядрено гориво (горивни касети); (3) поддържане на достатъчен резерв от гориво на площадките на АЕЦ „Козлодуй"; (4) сключване на дългосрочни договори за доставка на свежо ядрено гориво.
В изпълнение на тази европейска политика и с цел намаляване зависимостта на българската енергетика от един доставчик или от доставчици - пряко или непряко свързани с политически решения на Руската федерация, трябва да се търсят възможности за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за "АЕЦ "Козлодуй".
Процесът по диверсификация на горивото се следи от Евратом - Агенция по Доставките (Агенцията). Договорът за Евратом дава определени права на Агенцията, която се явява страна за подпис по всички споразумения за доставка на ядрено гориво. При неосъществяване на европейските изисквания за диверсификация има риск от санкции за българската страна.
Сам по себе си, процесът по диверсификация е задължителен с оглед на това, че доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй" (стратегически обект по смисъла на ЗЕ) са условие за постигане на целите на националната сигурност.
Създава се Институт за стратегически анализи и прогнози към министъра на финансите
Правителството прие постановление за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози и постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2022 г.
Причината за създаването му е установената липса в системата на Министерството на финансите на изградена специализирана административна структура, която да изпълнява функции на единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост.
Институтът ще се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който ще е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите и ще се назначава и освобождава от министъра на финансите. Основните му функции ще бъдат изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната.
Същевременно, създаването на Института за стратегически анализи и прогнози на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаването на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството предполага едновременното извършване на съответни промени и в Устройствения правилник на Министерството на финансите, които са предвидени в предложения проект на постановление. В изпълнение на управленски цели на правителството и извършен преглед на дейността на министерството, осъществявана от структурните административни звена в него, с оглед на процесуална икономия и консистентост на уредбата са включени и други изменения и допълнения на устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други административни нормативни актове на Министерския съвет. Промените са основно насочени към оптимизиране на структурата и числеността на персонала на министерството с цел постигане на по-голяма ефективност при изпълнение на функциите на административните звена.
В резултат на всички структурни и функционални промени, вкл. във връзка с преминаването на функциите по подпомагане на Централния орган за покупки към администрацията на Министерския съвет, което се предвижда да се уреди с отделен акт, общата численост на персонала на Министерството на финансите до 01.01.2023 г. се предвижда да стане 522 щатни бройки, при 574 понастоящем, което представлява намаление с 52 щатни бройки, или оптимизация от 9%.
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на младежта и спорта
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на иновациите и растежа
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на младежта и спорта
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: заместник министър-председателят по регионалното развитие и благоустройството и министър на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на иновациите и растежа
Внася: министърът на културата
Внася: министърът на културата
Внася: заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите
Внася: министърът на земеделието
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
министърът на електронното управление
Внася: министърът на земеделието
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на земеделието
Внася: министърът на енергетиката
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на земеделието
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: министърът на външните работи
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на иновациите и растежа
Внася: заместник министър-председателят по ефективно управление
Внася: министърът на енергетиката
Внася: заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на вътрешните работа
Внася: министърът на земеделието
Внася: министърът на енергетиката
