26.02.2020
Нищо по-хубаво няма в Европейския съюз от това държавите-членки да демонстрират приятелство, близост, да съединяват своите енергийните системи, пътни връзки, да си сътрудничат в областта на екология, отбраната, сигурността. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на съвместните изявления с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис в Александруполис. Премиерът изтъкна добронамерените и приятелски отношения между България и Гърция. Борисов отправи поздрави към гръцкия премиер и от името на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която също така е поздравила България за макроикономическата стабилност.
Министър-председателят Бойко Борисов изтъкна партньорството на България и Гърция в енергийната сфера. Премиерът напомни, че страната ни е вложила средства и е станала съдружник на държавната енергийна компания на Гърция в терминала за втечнен газ. Борисов добави също така, че е важно тази година, в срок, да имаме интерконектор, по който да тече втечнен газ от различни източници. „Паралелно правим и Балкански поток. Той е важен, защото България, освен като клиент на втечнен газ, като възлова точка за Гърция, оста юг-север, дава възможност на този терминал да пренася газ през България и да диверисифицира Сърбия, Унгария, Австрия. Ние с колегите от Гърция правим газови магистрали. Тръбите са там, строи се“, категоричен беше премиерът Борисов. Българският министър-председател акцентира върху геостратегическото значение на оста юг-север.
Според премиера Бойко Борисов е необходимо да се даде тласък на развитието на сътрудничеството между България и Гърция по отношение на бизнеса и туризма. По думите му, в сферата на отбраната и сигурността в бъдеще може да се мисли и за общ еър полисинг. „България вече 4 година имаме нулева миграция“, отбеляза още премиерът и добави, че с мерките, които гръцката страна е взела, успокоява целия регион. „С колегите от турските гранични власти също работим изключително добре и активно“, каза още българският министър-председател. Борисов добави, че откриването на ново ГКПП е добре за нашите междусъседски отношения с Гърция. „Подкрепяме при спазване на поетите ангажименти и Република Северна Македония, и Албания, но да спазват ангажиментите си, които са поели и към Гърция, и към България“, заяви в заключение премиерът Борисов.
Премиерът Мицотакис на свой ред изтъкна, че днешната среща е подходящ случай да се потвърди отличното ниво на двустранно сътрудничество, с което е подпечатана и 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни. Нашите две страни са решили да вървят заедно по пътя на мира и развитието, отбеляза Мицотакис. Той изтъкна присъствието на гръцкия бизнес в България и също поздрави премиерът Борисов за развитието на българската икономика. Мицотакис изтъкна, че България е любима дестинация за гръцките туристи, а също така много българи посещават Гърция и има много перспективи за развитие в тази сфера. Гръцкият премиер акцентира още върху транспортната свързаност, енергетиката и сигурността. Мицотакис обърна внимание и на сходните позиции на двете страни по редица теми от европейския дневен ред и европейската перспектива на Западните Балкани. Оставаме стълбове на мира и стабилността в нашия район, категоричен беше гръцкият премиер.
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТ ЧЕТВЪРТИЯ СЪВЕТ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ВИСОКО РАВНИЩЕ
МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И
ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ,
АЛЕКСАНДРУПОЛИС, 26. 02.2020 Г.
Министър-председателят на Република България г-н Бойко Борисов и министър-председателят на Република Гърция г-н Кириакос Мицотакис на закриването на Четвъртото заседание на българо-гръцкия Съвет за сътрудничество на високо равнище, проведен в Александруполис на 26 февруари 2020 г. и присъстващите от българска страна г-жа Екатерина Захариева, заместник министър-председател и министър на външните работи, г-н Красимир Каракачанов, заместник министър-председател и министър на отбраната, г-н Младен Маринов, министър на вътрешните работи, г-жа Петя Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството, г-н Боил Банов, министър на културата, г-н Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, г-н Емил Караниколов, министър на икономиката, г-жа Теменужка Петкова, министър на енергетиката, г-жа Николина Ангелкова, министър на туризма и от гръцка страна г-н Спиридон-Адонис Георгиадис, министър на развитието и инвестициите, г-н Николаос-Георгиус Дендиас, министър на външните работи, г-н Михаил Хрисохоидис, министър на защита правата на гражданите, г-н Николаос Панайотопулос, министър на националната отбрана, г-н Константинос Чадзидакис, министър на околната среда и енергията, г-жа Стилияни Мендони, министър на културата и спорта, г-н Константинос А. Караманлис, министър на инфраструктурата и транспорта, г-н Теохарис Теохарис, министър на туризма, г-н Константинос Фрагоянис, заместник-министър на външните работи по икономическа дипломация и отвореност, г-н Георгиос Кумуцакос, заместник-министър на миграцията и убежището и г-н Герасимос Томас, заместник министър на околната среда и енергетиката
Подчертавайки, че Република България и Република Гърция са установили стратегическо партньорство, обхващащо голям спектър от тематични области на двустранното сътрудничество,
Изтъквайки отличните отношения между Република България и Република Гърция, които се основават и развиват върху взаимно уважение и доверие, и подчертавайки силните връзки на приятелство и сътрудничество, свързващи нашите два народа,
Отбелязвайки, че нашите две страни са близки партньори в Европейския съюз, съюзници в НАТО и участват активно и си сътрудничат в много регионални, европейски и международни организации, институции и форуми, както и в различни тристранни и четиристранни формати в региона,
Повтаряйки нашата силна и непоколебима подкрепа за европейската и евроатлантическата перспектива и/или интеграционните процеси на Западните Балкани, базирана на съответната условност,
Препотвърждавайки историческия ангажимент на ЕС, изразен в Солунската декларация от 2003 г., че „бъдещето на Балканите е в рамките на Европейския съюз“, както и недвусмислената подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, потвърдена отново през 2018 г. в Софийската декларация и Приоритетна програма и в очакване на предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб като продължение на нашите усилия.
Подчертавайки, че Европейският съюз е с водещо значение за поддържането на мира, стабилността, растежа и просперитета на целия континент, включително в онези страни, които се стремят да се присъединят към ЕС, като същевременно подчертават, че солидарността остава в основата на европейския проект,
Съблюдавайки принципите, ценностите и целите на Европейската глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз,
Осъзнавайки, че необходимостта от насърчаване на многостранни решения, основен принцип на международната дейност на ЕС съгласно Договора за Европейския съюз, е по-належаща от всякога.
Подчертавайки пълното зачитане на международното право, включително Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS), както и постоянния ангажимент към целите и принципите на Устава на ООН, добросъседските отношения и тясното регионално сътрудничество, които са от най-голямо значение за мира и стабилността, сигурността и развитието на Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие,
Наблягайки на ключовото значение на съседните региони за сигурността и стабилността в Европа и отбелязвайки, че безопасното, спокойно и проспериращо съседство на нашите страни е от пряк интерес за ЕС като цяло,
Подчертавайки значението на принципите и целите, заложени в Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 1991 г., подписан между нашите две държави, и в Декларацията за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2006 г.,
Потвърждавайки решимостта от подсилване на положителния импулс в двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество, чрез развиване и укрепване на отношенията във всички области от взаимен интерес в полза на народите на нашите държави,
Вземайки предвид резултатите от Първия, Втория и Третия Съвет за сътрудничество на високо равнище, проведени в София през юли 2010 г., в Атина през декември 2012 г. и в София през август 2016 г.,
Подчертавайки, че през 2020 г. се навършват 140 години от установяването на дипломатически отношения, което води до съвременно многостранно и нарастващо партньорство на сътрудничество на двустранно, регионално и международно ниво.
Съвместно декларират следното:
Продължаваме подобряването и задълбочаването на стратегическото партньорство на двустранна основа, включително чрез използване на регулярния и интензивен политически диалог и полагане на съгласувани усилия по двустранни, регионални и международни въпроси с оглед консолидиране на мира, стабилността и сигурността в целия регион и извън него.
Полагаме устойчиви усилия за задълбочаване на нашите съвместни синергии в много тематични области, включително икономика и търговия, инвестиции, енергетика, инфраструктура и транспорт, трансгранично сътрудничество, околна среда, отбрана и полицейско сътрудничество в интерес на нашите граждани, държави и региона като цяло.
Задълбочаваме сътрудничеството си по секторни теми, включително в сферата на инфраструктурата, енергийните проекти, икономиката, търговията и транспорта, както и съответния технически диалог.
Подчертаваме твърдия ни общ ангажимент да гарантираме ефективно, в т.ч. и посредством общи усилия, свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора между нашите страни, съгласно съответните правила и разпоредби на ЕС за единен пазар.
Надграждайки силните връзки и съществуващото икономическо сътрудничество между нашите две страни и вземайки предвид политическата рамка на ЕС за средните и малки предприятия; да укрепваме свързването и обмена на информация между заинтересованите субекти и допълнително да проучваме възможностите за участие на гръцкия и българския бизнес в съвместни европейски проекти. Позовавайки се на потенциала за по-тясно сътрудничество по отношение на цифровата трансформация на индустрията, потвърждаваме наличието на условия за обмен на ноу-хау и добри практики.
Отчитаме, че опростяването на регулаторната среда за бизнеса е ключово за растежа и конкурентоспособността на малките и средни предприятия, вземайки предвид техните нужди, ограничения и потенциал за растеж. В тази връзка, гръцката страна информира българската, че понастоящем в Република Гърция е в ход важна регулаторна реформа, имаща за цел опростяването на процедурите за лицензиране и консолидирането на съгласувана институционална рамка за лицензирането и надзора на всички икономически дейности.
Приветстваме значителния напредък, постигнат в резултат на общите усилия, в реализацията на проекта за газова интерконекторна връзка между Гърция и България и по-специално газопровода IGB.
Имайки предвид, че междуправителствената спогодба за този проект бе подписана на 10 октомври 2019 г. в София и проектната фаза на изграждане вече е в ход, подчертаваме още веднъж, че газопроводът IGB допринася за установяването на вертикален газов коридор, имащ за цел да осигури достъп до диверсифицирани доставки за региона. Двете правителства ще положат всички усилия да ускорят изграждането на газопровода IGB и пускането му в експлоатация в тандем с проекта ТАП.
Подчертаваме, че този нов вертикален коридор се осъществява посредством нови газови интерконектори, като действащата газова интерконекторна връзка България-Румъния (IBR) и планираната газова интерконекторна връзка България-Сърбия (IBS), както и посредством нови терминали за втечнен природен газ, като плаващия регазификационен складов терминал в Александруполис и нови складови съоръжения, като подземното хранилище в Кавала и разширяването на подземното хранилище в Чирен. Двете правителства ще направят съвместна оценка на синергиите, които могат да възникнат от сътрудничество от енергийния обмен между България и Гърция и газовия хъб "Балкан".
Потвърждаваме ангажимента си да ускорим реализацията на втората електрическа интерконекторна връзка между двете страни, а именно Марица Изток – Неа Санта, понастоящем навлизаща във фаза на изграждане. Строителството на българската част от интерконектора ще започне на 12 март 2020 г.
Подчертаваме волята си да насърчаваме устойчивите енергийни доставки на конкурентни цени, основавайки се на енергийната стратегия на ЕС, посредством реализацията на Проекти от общ европейски интерес (PCI’s).
Консолидирането на оперативната инфраструктура представлява предпоставка за ефикасно работещ интегриран енергиен пазар и за укрепването на сигурността на доставките чрез диверсификация на източниците и трасетата.
Подчертаваме отново значението на Съвместната декларация за разбирателство и сътрудничество в областта на използването на водните ресурси в съответните територии от споделените речни басейни между Република България и Република Гърция, подписана на 27 юли 2010 г. в София.
Потвърждаваме, че модерната, мулти-модална и добре свързана инфраструктура е от най-голямо значение с оглед постигането на конкурентоспособност, растеж и свързаност в региона и в тази връзка, подчертаваме значимостта от по-нататъшно развитие в рамките на коридорите TEN-T.
Приветстваме Спогодбата между Правителството на Република България и Правителството на Република Гърция, регламентираща трансграничния железопътен трафик, имаща за цел създаването на рамка, улесняваща и ускоряваща сътрудничеството между двете страни при трансграничния ж.п.-трафик и която ще регламентира трансграничния железопътен трафик и свързаните с това процедури за всички ж.п. дейности с достъп до съществуващата ж.п. мрежа в съответствие с правото на ЕС и вътрешното законодателство на договарящите се страни.
Изтъкваме, че свързаността остава важна тема от процеса на разширяване на ЕС и политиката на съседство и подчертаваме важността на Софийската декларация от май 2018 г., с която Срещата на върха ЕС-Западни Балкани пое ангажимент да увеличи свързаността във всичките ѝ направления, транспорт, енергетика и др. Стремим се да укрепим партньорствата и да мобилизираме публичните и частни инвестиции в устойчива свързаност, с цел насърчаване на производителността и създаването на работни места и растеж. Общите ни усилия ще играят ключова роля в регионалното сътрудничество по свързаността.
Да укрепят устойчивата транспортна свързаност заедно с нашите съседи и да насърчат транс-граничния и интероперативния мулти-модален транспорт. По-точно:
- Свързването на добре развитата Транс-европейска транспортна мрежа (TEN-T) с мрежите в Азия.
- Увеличаването на конкурентоспособността на ж.п. връзките, в т.ч. коридора Ориент/Източно-Средиземноморски, чрез намаляване на времето за транзит и подобряване на товарните фактори.
- Продължаването на Транс-европейската транспортна мрежа (TEN-T) към страните от Западните Балкани.
- Намаляването на отрицателните външни фактори като замърсяването на околната среда и инцидентите.
Потвърждаваме намерението си да изследваме възможностите за допълнително сътрудничество в реализацията на ж.п.-връзката „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“ (ж.п. проекта „С-К-А-Б-В-Р“).
Наблягаме на факта, че управлението на миграцията на ниво ЕС, по всеобхватен и координиран начин, в съответствие с принципите на солидарността и споделената отговорност, остава приоритет за нашите страни. Подчертаваме важността от пълно и ефективно прилагане на Съвместното изявление ЕС-Турция от 18 март 2016 г. от всички участници и потвърждаваме ангажимента си за тясно сътрудничество в сферата на управление на миграцията, особено с оглед на факта, че Източно-средиземноморският маршрут продължава да бъде най-сериозно засегнат от гледна точка на миграционните потоци.
Потвърждаваме недвусмислената ни подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани в този критичен момент за Европа. Започването на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония и Албания възможно най-скоро е важно, за да се консолидира импулсът в процеса на реформи в двете страни. В същото време следва да се постави специален акцент върху основните принципи, като този на собствените заслуги, на ясната и справедлива условност, както и добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, които са хоризонтални критерии на всички етапи от процеса по разширяване, основан на принципа на консенсус.
Припомняме важността от цялостното изпълнение на двустранните споразумения, включително Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 г., и Споразумението от Преспа, подписано на 17 юни 2018 г.
Да запазим и засилим възходящата инерция, както и допълнително да проучим и развием нови сфери в двустранното сътрудничество в областта на отбраната, както и на сътрудничеството и координацията в рамките на НАТО и Европейския съюз, за да се отговори на предизвикателствата пред сигурността на Балканите и в Черно море с цел насърчаване на мира, стабилността и просперитета в широкия регион.
Отново отбелязваме, че двустранното сътрудничество в областта на отбраната има за цел да разглежда въпроси от общ интерес, споделяне на знания и опит и обединяване на способности и сравнителни предимства по продуктивен начин чрез участието ни в програми за обучение и съвместни военни дейности.
Отново подчертаваме значението на присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство, имайки предвид, че трите държави вече са изпълнили всички критерии за присъединяване.
Изразяваме подкрепа за консолидирането на ЕС в областта на сигурността и отбраната въз основа на принципите на солидарност и сближаване между държавите-членки, като същевременно потвърждаваме централното място на Трансатлантическата връзка и ролята на НАТО.
Изразяваме готовност да проучим допълнителни пътища за сътрудничество в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (PESCO), които отговарят на регионалните проблеми на сигурността на нашите страни. Подчертаваме необходимостта от продължаване на работата в съответствие с нивото на амбиция в областта на сигурността и отбраната, като добавим стойност в процеса на оформяне на бъдещето.
Да насърчаваме допълнително и да засилваме двустранното сътрудничество в областта на културата, образованието и науката. Като признаваме, че изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на нашето време и като се има предвид гръцката инициатива „Справяне с въздействието на изменението на климата върху културното и природното наследство“, която беше представена в рамките на Срещата на върха за климата през 2019 г. с подкрепата и в партньорство на ЮНЕСКО и Световната метеорологична организация, отново заявяваме готовността да установим синергии за справяне със защитата на културното и природното наследство. Да проучим начините за сътрудничество по проекти от взаимен интерес в рамките на ЮНЕСКО.
Да засилваме сътрудничеството в областта на опазването и възстановяването на културното наследство, управлението на музеите, обмена на изложби, обучението на специалисти, обмена на ноу-хау и организирането на образователни програми. Да засилим сътрудничеството в областта на културните творчески индустрии и съвременното изкуство. Да сътрудничим в областта на опазването на културното наследство, както материално, така и нематериално, от антропогенни и неантропогенни рискове и предизвикателства. Да засилваме сътрудничеството в борбата срещу незаконния трафик и незаконната търговия с антики.
Подчертаваме значението на туризма за двете страни и неговия принос за икономическото развитие и социалния просперитет, ние заявяваме готовността си за сътрудничество в областта на туризма със специален интерес, с акцент върху културния туризъм, религиозния туризъм, СПА, конферентния туризъм (MICE), зимния туризъм, морския туризъм, екотуризма, както и управление на дестинациите, като се отчитат принципите за устойчиво развитие.
Насърчаваме сътрудничеството в областта на спорта, както и контактите между треньори, спортни администратори и спортни отбори.
Потвърждаваме отново значението на нашето трансгранично сътрудничество в рамките на програмата ИНТЕРРЕГ „Гърция-България 2014-2020 г.“ с общ бюджет от над 130 милиона евро, която съфинансира проекти, които имат директен положителен ефект върху хората, пребиваващи в трансграничните региони между двете страни. Припомняме, че проектите на програмата са разделени в тематични области за предприемаческа подкрепа, защита от наводнения, защита и популяризиране на природното и културното наследство, повишаване на регионалната мобилност, здравеопазването и социалното предприемачество. Подчертаваме, че тези проекти се състоят от солидни партньорства, прилагат общи подходи по въпроси от взаимен интерес и се стремят към балансирано социално и икономическо развитие, надграждайки резултатите и солидните основи на предишните програмни периоди с оглед на обещаващо бъдеще. Потвърждаваме готовността за продължаване на сътрудничеството в рамките на новия програмен период (2021-2027 г.) чрез разработване и прилагане на по-фокусирана и ориентирана към резултатите програма ИНТЕРРЕГ, която има за цел да осигури силно въздействие върху сближаването и икономическото развитие на трансграничните региони.
Изразяваме желание да развиваме и подобряваме капацитета за улесняване на безпрепятствения транспорт и транзит на стоки в нашия регион в съответствие с приложимите международни конвенции и споразумения, и ще си сътрудничим тясно за реализирането на ГКПП „Рудозем - Ксанти“, което ще подобри трансграничната достъпност, като позволи развитието на туризма, индустрията и търговията в двете страни и подобри мобилността на стоки и хора.
България потвърждава пълната си солидарност с Гърция и Кипър в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 12-13 декември 2019 г. в светлината на незаконните действия на Турция в Източното Средиземно и Егейско море и предишните заключения относно Турция от 22 март 2019 г., 20 юни 2019 г. и 17-18 октомври 2019 г. В тази връзка, Гърция и България потвърждават, че Меморандумът за разбирателство между Турция и Либия за делимитация на морските пространства в Средиземно море нарушава суверенните права на трети държави, не е в съответствие с морското право и не може да доведе до правни последици за трети държави.
Оставаме напълно ангажирани да засилим и задълбочим стратегическото си партньорство и да работим в тясно сътрудничество за реализиране на пълния му потенциал в полза на нашите нации, по-широкия регион и единството на Европа.
