30.06.2021
Договори за 8,696 млрд. лева са сключени без обществени поръчки за периода от януари 2019 г. до април 2021 г. Това обяви министърът на финансите Асен Василев на брифинг в Министерския съвет, в който участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова и министърът на икономиката Кирил Петков.
Сключените през периода договори са на обща стойност малко над 20 млрд. лева, от които 11,7 млрд. лева са били с обществени поръчки, а останалите 8,6 млрд. или около 40-43 % от парите, които държавните предприятия харчат, се договарят по непрозрачен начин, обясни министърът на финансите.
Василев направи сравнение, че тези 8,6 млрд. лв., раздадени без конкурс се равняват на размера на разходите на държавата за всички пенсии за 9 месеца. Само разплатените в аванс средства за правителствена административната сграда от Министерството на икономиката без обществена поръчка от 182 млн. лв., са повече от стойността за изграждане на детска болница – за нея 100 млн. лв. от много години не са намерени. „От 2008 г. няма пари да се актуализират пенсиите, но имаме да раздаваме 8 млрд. лв. на „наши“ фирми без поръчки. За АМ „Хемус“ сме платили 70 %, получили сме 4 % завършен път, по които може да караме и 12 % са в строеж, т.е. ние сме напред с парите 50 %, а строителството изостава“, каза още финансовият министър.
Според министър Василев, ин хаус поръчките са предвидени за ситуации, в които ако има общинско или държавно предприятие, което да може да свърши работата, то да я свърши и при тях не би следвало да може да ползват подизпълнители. Изнесената практика в МРРБ и в МИ обаче показва начин да се избягнат обществените поръчки и да се дадат пари на подизпълнителите без търг и без конкурс, категоричен бе Василев.
„Информацията беше много трудна за събиране, защото държавните предприятия и техните ин хаус процедури не се обобщават в регистър и тези договори не са публични“, каза Асен Василев. Министърът съобщи, че в момента се прави допълнителен анализ, който ще бъде представен на следващия Обществен съвет в МФ. Той ще съдържа и информация не само колко е ин хаусът в обществените поръчки, а на колко от обществените поръчки се е явил само по един кандидат. „Ако спрем тези течове и това неразумно и неефективно харчене на пари, пари ще има за всичко – и за пенсии, и за образование, и за здравеопазване, и за пътища. Парите трябва да се харчат ефективно, целесъобразно и законосъобразно“, категоричен бе министър Василев.
Министърът на финансите обяви, че в момента МФ предприема промяна в нормативната база на Агенцията за обществени поръчки – в закона, в наредбите, в методическите указания, така че тази практика да спре. „Там, където има раздадени пари да се харчат за „наши“ фирми без обществени поръчки, тези пари да бъдат върнати в бюджета и да бъдат похарчени с обществени поръчки. Както успяхме да си построим АМ „Тракия“ с обществени поръчки, така ще можем да си построим и АМ „Хемус“ – с обществени поръчки“, заяви Василев. МФ предприема и мерки да не спре работата по вече започнатите проекти, защото държавата трябва да е коректна и да си изпълнява договорите, независимо дали те са били сключени целесъобразно и ефективно или са били сключени нецелесъобразно и неефективно.
„С министерски постановления през 2018 г. и през 2019 г. държавата осигурява 3,71 млрд. лв. от националния бюджет с благородната цел да изградим магистрала „Хемус“. Към края на 2020 г. „Автомагистрали“ ЕАД, което се явява строителна компания, получава 1,38 млрд. лв. от тези пари, за да изгражда АМ „Хемус“. Търговското дружество раздава авансово 976 млн. лв. на 45-50 фирми за бъдещо строителство на магистралата. Парите са предавани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на АПИ, на „Автомагистрали“ ЕАД и най-накрая на N на брой фирми без обществени поръчки, под прикритието на т.нар. процедура ин хаус“. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на брифинга след редовното правителствено заседание.
Регионалният министър напомни, че с правителствено постановление през 2019 г., с мотива за голяма спешност, са отпуснати 570 млн. лв. от държавния бюджет за укрепване на 84 свлачища и срутища. Парите отиват в АПИ, оттам 221 млн. лв. постъпват в „Автомагистрали“ ЕАД, а то договаря с 30 фирми да изпълнят тези свлачища и в рамките на 3-4 дни им превежда 188 млн. авансови плащания без обществени поръчки. Сумата, която се превежда на всяка фирма, е определена по оферта, дадена от самата фирма.
„Към 1 юни, в резултат на проучванията, направени към тази дата, от всички 84 свлачища и срутища, се работеше само по едно. За останалите нямаше дори разрешения за строеж, т.е. нямаше проектна готовност“, подчерта арх. Комитова. Авансите са раздадени през декември 2019 г. Срокът на тези договори е 2 години и те изтичат през декември т.г. Трудно ми е да си представя как ще ги изпълним, но ще продължаваме да работим по тази тема, каза още министърът на регионалното развитие и благоустройсвото.
Всички поръчки „ин хаус“ се случват в някакъв вид строеж. Инженерингът е процедура, при която сметката за строителството може да се надписва в пъти. Винаги трябва да се борим да няма инженеринг, когато става дума за стандартни строежи, категорична бе Виолета Комитова.
В отговор на въпрос за проекта за изграждане на Национална детска болница регионалният министър напомни, че още през 2004 г. Министерството на здравеопазването е изразило становище, че съществуващият груб строеж в терена на Медицинската академия не може да се използва за нуждите на здравеопазването, а във влезлия в сила план за застрояване през 2011 г. той е предвиден за събаряне.
„Сградата няма да може да бъде реновирана. Обществената поръчка трябва да отпадне, защото е с предмет на дейност реконструкция и реновиране на съществуваща сграда“, акцентира арх. Комитова. „Като регионален министър мога да издам виза за проектиране на чисто нова сграда. Министърът на здравеопазването може да преценява по целесъобразност дали ще се строи детска болница или ще се търси друго решени“, допълни министър Комитова.
Огромни суми от нашите пари са дадени без обществени поръчки. За това алармира икономическият министър Кирил Петков на брифинга в Министерския съвет.
Той обърна внимание на изграждане на административна сграда – т. нар. Правителствен комплекс, от 90 хил. кв. м. „Подписан е договор без обществена поръчка за 182 202 000 лв. за пълен инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор. Защо ни трябва 90 хил. кв. м административна сграда и защо се дават 182 млн. лв. без обществена поръчка“, постави въпроса Кирил Петков.
Икономическият министър посочи още, че за ремонт на язовирите са дадени 631 млн. лв. на ДКК. „Тя авансира 100% на държавната компания, която е нейна собственост - „Монтажи“. От тези 631 млн. лв. до този момент имаме само 10 приключили ремонта на язовири“, уточни Петков. Министърът подчерта, че при ремонтите, с които се е запознал, цената на бетона е 2 пъти над пазарната, а за транспорт - 5 пъти над пазарната.
„Как 631 млн. лв. могат да бъдат заложени без обществени поръчки? Това за мен е не само неправилно, но и разхищение на държавния ресурс“, заключи министър Петков.
