06.07.2023
На 6 юли 2023 г. правителството навърши един месец от встъпването си в длъжност. Ето какво свърши кабинетът „Денков-Габриел“ за първите 30 дни.
Държавен бюджет и средства в хазната
Благодарение на политиката, заложена в бюджета, и енергийните помощи за бизнеса България отчете ръст от 3,9% по Евростат, най-висок ръст на износа в целия Европейски съюз, втория най-висок ръст на индустриалното производство в целия ЕС и най-висок ръст на заплатите в ЕС.
Министерството на финансите (МФ) отчете положително бюджетно салдо от 0.2 млрд. лв. към юни 2023 г. Това означава излишък от около 0,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за полугодието на 2023 г. Към края на май 2023 г. салдото изоставаше с 1,200 млрд. лв., но през юни бяха събрани 1,400 млрд. лв. повече приходи, отколкото бяха разходите, с което изоставането беше наваксано.
МФ защити запазването на намалената ставка от 9% ДДС за туристическия бранш (за ресторантьори, кетъринг услуги и общата туристическа услуга) в проектобюджета до края на годината. Мярката е свързана с изсветляването на сектора, което е сред приоритета на кабинета.
Ясно заявената посока към Европа си личи от внесения в Народното събрание проект на държавния бюджет за 2023 г. Той е с 3% дефицит съгласно изискванията на еврозоната. Данъците няма да бъдат увеличавани, запазват се социалните плащания, а инвестиционната програма е рекордна с предвидени над 8 млрд. лв. за инфраструктурни проекти.
Въпреки сложната финансова ситуация в бюджета за образование и наука е постигнато и увеличение с над 700 млн. лв. спрямо средствата, отпуснати през предходната година. Заложената от кабинета сума е с над 20 млн. повече от парите, предложени в проектобюджета на служебния кабинет въпреки огромната разлика в планирания дефицит.
Старт на реформата в съдебната власт
Като председателстващ на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) министърът на правосъдието Атанас Славов започна и изведе процедурата за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев съгласно промените в Закона за съдебната власт. Министърът инициира изслушване на членове на ВСС, които се оплакаха от натиск след началото на процедурата по освобождаването на Гешев.
Министър Славов оспори пред Върховния административен съд (ВАС) избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор от прокурорската колегия на ВСС. Мотивите за това са, че решението е нищожно. Той внесе и точка във ВСС за спиране на процедурата за избор на нов главен прокурор, която пленумът подкрепи.
Активност на международната сцена
Българското правителство заяви ясна позиция в подкрепа на Украйна във войната, започната от Русия. Посещението на президента Володимир Зеленски в България върна страната ни на международната сцена.
Правителството одобри нов пакет военна помощ за Украйна в изпълнение на решението на Народното събрание. Одобреният списък е съизмерим по обем с помощта от предишния пакет, отпуснат от служебното правителство с решение от 22 декември 2022 г.
Президентът Зеленски и премиерът акад. Денков подписаха в София двустранна политическа декларация в подкрепа на евроатлантическата интеграция на Украйна, когато това стане възможно, т.е. след края на военните действия. Правителството е водено от националния интерес, тъй като приемането на Украйна в НАТО отдалечава опасностите от България.
Вторият подписан документ беше меморандум за сътрудничество между двете страни в областта на енергетиката. Проведе се и първата работна среща между българските и украинските експерти във връзка с възможността за продажба на Украйна на оборудване, съхранявано на площадката на АЕЦ „Белене“.
Министър-председателят акад. Николай Денков категорично защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла в Европейския съвет във връзка с проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), който поставя етеричните масла в графата на опасните химични смеси.
На среща в централата на ЮНЕСКО пък България заяви готовност за изготвяне на план за опазване и управление на Несебър, който ще е първият, включващ и подводното наследство.
Борба с нелегалната миграция и пътят към Шенген
България извършва целенасочени действия за опазване на външната граница на Европейския съюз и борба с нелегалната миграция. Провеждат се мащабни специализирани полицейски операции за залавяне на каналджии и разбиване на организирани групи за трафик на мигранти. За сравнение – само в периода 26.06 - 02.07.2023 г. се отчита намаление с 29% в случаите и с 37% в броя на лицата, направили опит да преминат през държавната граница, спрямо предходната седмица.
По линия на Шенген кабинетът продължи активния политически диалог с Европейската комисия, Испанското председателство и държавите членки на ЕС с цел положително решение до края на настоящата година.
Природни бедствия и война по пътищата
Отпуснати са помощи в подкрепа на домакинствата, засегнати от наводненията в Северозападна България. Министерството на труда и социалната политика създаде организация пострадалите да получат еднократната помощ в спешен порядък, а над 135 000 литра питейна вода от Държавния резерв стигнаха до хората в най-засегнатите райони с нарушено водоснабдяване. Възложени са своевременни ремонтно-възстановителни дейности по републиканската пътна мрежа. Започна и закъснялото пръскане срещу комари в общините по поречието на река Дунав.
Стартираха мащабни мерки срещу войната по пътищата. МРРБ ще ремонтира с приоритет участъците с най-голяма опасност от катастрофи, съгласно картата на Агенцията за пътна безопасност. През септември т.г. ще бъдат обезопасени с колчета още три опасни участъка, след като превантивната мярка спомогна да няма нито една катастрофа на Кресненското дефиле цяла година.
Туризъм и Черноморие
Спокойствието на туристите по българското Черноморие е гарантирано с непрекъснато наблюдение на състоянието на водата след разрушаването на стената на язовир „Нова Каховка“ в Украйна. Мониторингът се осъществява от Министерството на околната среда и водите и е координиран с Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма за спокойното протичане на летния сезон.
Бюлетините на МОСВ с всекидневните данни за безопасността на българските черноморски води се превърнаха в основен източник на информация за медиите и гражданите и допринесоха за намаляване на първоначалното напрежение и страх. На този етап възможността до България да стигнат замърсени води е нулева.
