EN

ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: В НАШАТА ПОЛИТИКА КЪМ МАКЕДОНИЯ ИМА МНОГО ПОВЕЧЕ НЕЩА – ИКОНОМИКА, ТУРИЗЪМ, СВЪРЗАНОСТ, КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ

02.10.2019

 

Като „македонско време“ Ники Василковски подсказа, че това е една от темите, за които ще говорим в следващите минути с Екатерина Захариева – министър на външните работи. Добро утро и добре дошли.


Добро утро.


Но ни изпреварват някои събития и съдя по коментарите и в социалните мрежи късно снощи, когато в едно телевизионно предаване с участието на Волен Сидеров видяхме едно безпрецедентно участие и поведение, съм провокирана да ви попитам за него по две причини: първата е, че все пак той е коалиционен партньор и следва да имате отношение, втората е тази, че по време на това участие с всички екстри, които видяхме и се възмутихме от тях, едно от обвиненията към властта, към ВМРО, но респективно към властта, е, че ДПС участва в управлението. Как изобщо видяхте вие този сюжет? Видяхте ли го?


Гледах част от… не знам как да го нарека, то е силно казано, предаване не се получи определено. Никой от гражданите, които бяха превключили на този канал, за да чуят идеите…


Да кажем – обществената телевизия в праймтайма, поканен при ясен регламент за времетраене.


Точно така. Никой не успя от останалите участници нищо да каже. Г-н Сидеров обсеби по недопустим и абсурден начин ефира. Всъщност, във всичките крясъци и обвинения към ВМРО основно, аз не успях да разбера каква е тезата и за какво, с каква платформа, идея се явява „Атака“ на тези местни избори.


Според вас, в какво състояние беше той физически?


Не мога да кажа. Вижте, той не го прави при това за първи път – преди почти всички избори. Очевидно това е някакъв негов начин да стяга електората. Спомняме си, че имаше и други случаи преди, винаги преди избори. Но аз си мисля, че всички ние, политиците, трябва да разберем, че не това е начинът да се борим за гласовете на българските граждани, поне не според нас, не според ГЕРБ. Ние се борим с идеи.


Добре, но той е част от управлението и някак си това и на вас се пише.


Вижте, да, политическа партия „Атака“ подкрепя правителството в парламента. Знаете, че в малката коалиция има напрежение.


Те не са ли коалиционен партньор?


Да. Ние не се месим в отношенията на коалиционните партньори.


Това е отношение към българските граждани, данъкоплатци, колеги, ако те помежду си нямат никакво, как да кажа, ако там няма дъно, мисля че при нас то достига.


Това е отношение към всеки един български гражданин – тук съм изцяло съгласна с вас. И това е недопустимо поведение от всеки един български гражданин, който се явява в национален ефир, а какво остава за народен представител и за кандидат за кмет.


Съвсем от чисто любопитство, сигурна съм, много наши зрители си задават този въпрос, понеже вие общувате, и не само през телевизионните студиа, и във формати, които се показват по обществени и други телевизии, това поведение, което ние видяхме вчера, проявява ли се и в отношенията помежду ви, да речем когато общувате в други формати?


Аз, когато комуникирам с г-н Сидеров, не често в интерес на истината, той се държи доста по-различно от това, което видяхме снощи например. И ако това начин, пак да кажа, да стяга редиците на електората, аз наистина се учудвам какъв е този електорат и как ще ги стегне по този начин. Но в крайна сметка всеки български гражданин решава чрез бюлетината, която пуска.


Тоест, смятате, че това е нещо съзнателно?


Не мога да кажа. Не се случва за първи път обаче. Да, в национален ефир, който е почти един час за първи път.


„Жандармерия“ не бяхме виждали, да, в телевизионно студио. Последно по тази тема, защото тя прилива и в по-голяма – доколко ГЕРБ ще се опази от такива щети, за които вие може и да нямате пряка вина, но по време на вашето управление се случва. Случва се и тази гледка. Имахме спиране на радиото за 5 часа. Някой казаха – това е атентат срещу демокрацията и сме 111-ти в тази класация за свобода на словото. И изведнъж се струпват някакви сюжети, в които да, вие не участвате пряко, но ви касаят.


Ние не участваме пряко, но със сигурност ни касаят, това касае всеки един български гражданин, според мен.


Какво трябва да направите?


Какво искаме – да отблъснем хората от политиката или напротив, ние искаме да ги привлечем. Искаме все повече хора да бъдат активни политически. И това начинът. Това ли е начинът? Напротив, така ще отблъснем все повече хората от политиката, все повече хора ще отблъснем да гласуват. Със сигурност в национален ефир, но и не само в национален ефир, вижте, всички си спомняме, телевизии отразяваха…


Но разбирате ли, едната обществена медия спря за 5 часа, това не го коментирали.


Но това е крайно недопустимо. Вижте, ГЕРБ изрази позиция, премиерът изрази позиция. В крайна сметка, СЕМ взе отношение, имаше изслушвания, разследват, проучва се каква е причината за спирането. Но така или иначе, посегателство срещу свободата на словото не трябва да има, и ние по никакъв начин не го подкрепяме.

Понеже сте вицепремиер…


Аз със Силвия Великова като министър на правосъдието съм работила много добре. Аз съм била много пъти в нейното предаване и не се притеснявам от подобни въпроси.


Да речем в Гърция случая със „Златна зора“ ако си спомняте, неофашистко движение, което успя да пробие в парламента в един момент, просто никой не говореше с тях по съображение, свързани с поведенческите им проблеми. Сещам се за този паралел, защото ще направя още един такъв, този път свързан с Македония обаче, където има също тема и много неща имаме да обсъдим около нея – защо ние сега поставяме условия на Македония, например си задавам въпроса? Не трябваше ли те да предшестват Преспанското споразумение, а не да идват след него? Всъщност, ние условия не сме чули. Кои са условията към Македония? Има ли условия конкретни? Или ще ги изработим?


Първо, никога нашата подкрепа по отношение на европейската интеграция не е била безусловна. Не ги поставяме сега, това трябва да уточня. Всеки път, когато български политик се изказва, защото темата „Македония“ засяга всички, тя е много обсъждана тема, всъщност, аз, като външен министър почти 90% от моите участия и въпроси от вас, медиите, са свързани с тази тема. Очевидно това е национална кауза за България. Тя винаги е била свързана с едно много ясно условие. Разбира се, подробностите са много. А то е добросъседски отношения. Спомняте си още 2012 година, тогава, когато пак поредната препоръка за започване на преговори на Република Македония беше тогава, България каза заедно с други държави, не беше само България разбира се: „Ние не можем да подкрепим в момента, защото има едно много важно условие – това е липсват добросъседски отношения“. Няма как да станеш член на Европейския съюз, там, където заставаме всичките 28 все още, на една кръгла маса, и понякога имаме изключително тежки за решаване въпроси, особено във външна/вътрешна политика…


Добре де, но конкретно какво искаме от тях?


Ние да имаме двустранни отношение нерешени – няма как това да се случи. И това, между другото, условие е един от критериите изобщо за членство в Европейския съюз, той не е само български критерий.


Да, но много дълго време се задържаме на общите фрази. Конкретно те трябва те да изпълнят?


Не са общи фрази. Много пъти сме казвали: спиране, казване на истината за историята, спиране на враждебни действия – ние не можем да изискваме от страна на правителството, президент и който и да е друг език неподходящ за България например от някакви граждани, но от страна на правителство, президент, държавни институции. Спомняте си, че в миналото при предишно правителство държава финансираше филми там, които бяха откровено враждебни към България. това много ясно е разписано в договора. Много често слушам, че в договора няма яснота. В договора няма срокове за работа на комисията, така е. Но в протокола, който подписахме на междуправителствената комисия, сме дали ясен срок, и той е до края на годината постигане напредък по няколко важни неща: личности, които ни обединяват, те трябва да престанат да ни разделят. И това е моят апел към приятелите в Северна Македония.


Ама не трябва ли да ни е много ясно формулирано, защото казваме да се пренапишат уроците по история в македонския учебник…


Не, ние сме ги формулирали: Илинденско-Преображенското въстание, Гоце Делчев. Комисията затова е от историци. Вижте, аз не съм историк. Те трябва да се разберат по общи текстове. Но нещо много важно, те направиха немалко, въпреки че според България, според българските членове на комисията и според българското правителство, темповете са незадоволителни.


Не бъркаме ли тотално с целия този сблъсък и опит да се разберем за историята, докато слушах експерти по тема „Македония“, те казват така: „Минавали ли сте през граничния пункт, в който митницата изгоря, и никой не я оправи? Минавали ли сте с каска даже – каза Любчо Нешков, - през Златарево ли е, където ще ти падне нещо на главата? А колко пъти минахте през коридор № 8, за колко пъти през високоскоростна железница стигнахте до Скопие и колко често си говорите по 7 лева за минута?“ Всъщност, докато ние спорим за историята, четох, че Ципрас е отишъл да прави настояще там – бизнес, при положение, че бяха смразени двете държави, те правят настояще, което скоро ще бъде история, а ние не можем да се разберем за по-старата история. Обаче, извинявай, искам да допълня нещо. Ципрас преди да прави бизнес, смени името на държавата и махна Александър Македонски от надписите в цяла Македония. Въпросът е не изоставаме ли в практичното и в настоящето докато спорим за миналото?


Не, напротив, в останалата част от договора – виждам, че сте емоционални, и наистина това е емоционална тема, това е кауза, както казват българите.


Ще викнем „Жандармерията“, ако прекалим.


Е, не. Напротив, радвам се, че всъщност все повече се увеличава разбирането колко по-комплексни са нещата. Да, най-видими и най-близки до сърцата е историческата част, но в този договор и в нашата политика към Република Северна Македония има много повече неща. Икономика, туризъм, свързаност.


Кога ще бъдем свързани?


Образование. Това също беше един от основните приоритети по време на Българското председателство. Роумингът отпадането, и те вече 6-те държави говорят помежду си, и това стана благодарение на българския еврокомисар.


Сега колко е?


Помежду си първо. Сега в момента е вторият етап по-евтини разговори между Европейския съюз и тях. Пунктовете, абсолютно сте прав, ние искаме да се свържем, искаме да правим повече икономика, искаме да видим повече търговия, което се случи между другото след договора. И нека да не се фокусираме само върху нещата, които все още искаме в по-бързи темпове да видим. Търговията само от 1 август до края на годината 2017 година, когато се подписа договорът, не беше влязъл в сила – той се ратифицира следващата година подчертавам…


Ето, че не казвате сега, кога ще има нормален пункт и път дотам?


Икономиката се увеличи, стокообменът се увеличи с 13% за 5 месеца. Много повече български инвеститори искат и да инвестират там, и търсят, и има големи инвестиции. На мен ми се иска да видя и повече български медии там, никой не говори за това. Това е много важно. Можем да видим много сръбски медии, можем да видим турски медии, можем да видим повече гръцки медии. На мен ми се иска повече български медии да видя там. В сферата на културата – много благодаря на хората на културата и изкуството, че откликнаха веднага – организират се общи фестивали между хора млади и не само млади творци. Организират се театри.


Значи разчитате на някакви общности от нас и други, но държавата какво ще направи, за да стигаме бързо, да говорим евтино?


Виктор, това е политика на държавата. Българското външно министерство подкрепя един от тези фестивали и финансово. Няма как без хората на изкуството и културата да искат да бъдат заедно, държавата да ги принуди.


Тези КПП-та защо не ги оправим да станат прилични? Някак си като влизаш от Македония в европейска България…


Но така или иначе коридор № 8, по Берлинският процес беше един от коридорите, по които се отпуснаха най-много пари, гарантира се да се строи.


Ми не е по-хубаво като видиш КПП-тата в европейска България.


За съжаление процедурите изискват време за отчуждаване, но КПП-тата се проектират и строят, и съвсем скоро, имам уверението на Министерство на регионалното развитие, ще започне разширяването им. Абсолютно съм съгласна с вас.


За колко часа ще стигаме до Скопие?


Ами би трябвало от Благоевград до най-близкия град да се стига за 20-25 минути например. До Скопие би трябвало да се стига за 2 часа 2.30 часа. Това е целта. Хората искат да бъдат заедно. Аз усещам промяната в хората. Аз ходя често там. Ходих и на всичките тези фестивали.


Кога ходихте за последно?


Последно ходих на 15 август. Бях в Струмица.


През кой пункт? Или със самолет?


Не, не със самолет. Минах си, някъде около 3 часа ми отне да стигна от София до Струмица. Но истината е, че това са важните неща. Не трябва обаче да подценяваме историята, защото говорихме за настоящето…


Добре, условията кога ще са готови? Да не стане да ги подкрепим, после пак…


Условията са ясни, те са готови. Ако ме питате кога трябва българското правителство да одобри позицията по отношение на следващия съвет, тя се одобрява сега, защото такава е процедурата в Брюксел. И не съм съгласна, че България никога не имала условия, не е имала политика. Напротив, България едва сега започва да има комплексна политика. Защото много критики чувам от хора, от политици, които са все още настоящи политици, от някои политически партии. Но истината е, че в последните 2 години се случиха повече неща между Република България и Северна Македония, отколкото в последните почти 30 години, 28.


Съгласна съм. Както и с факта, че ако сега не си решим някои проблеми с историята, ще ги срещнем пред нас със сигурност. Ние сме го виждали.


И това ще отнеме време, нека да не се лъжем. И аналогията с Преспа – Преспа е двустранен договор, както и нашият, нека да подчертая – истината е, че да, не е лесно да смениш името на държавата си, но истината е, че историческата част между България и Република Северна Македония е много по-трудна.


Че с Турция не ни ли е най-трудна историческата част, пък нямаме такива проблеми?


Нека да довършим. Груевски се опита в последните, преди няколко години, 7-8 години да изкара някаква антична нотка, но истината е, че това не влезе в сърцата на хората там. Докато цялата идентичност, цялата история на съществуване като република, не на държава от 1944-1945 година на Република Северна Македония вече се основава на части от общата ни история.


Ясно. Кажете ни нещо, понеже тя не е само обща за нас, разбира се, не е много между нас и Македония, но знаете, че и Гърция има претенции.


Имаме споделена с останалите. Това е различна от обща и споделена.


Имаше протести, имаше подозрения, че те не са толкова спонтанни, включително за намесата на Русия.


Не беше лесно в Гърция. В Гърция има още много чувствителна тема. Много чувствителна тема.


Ясно. Въпросът ми е твърда дипломация имаше Гърция, аз питам дали меката дипломация или твърдата дипломация работят повече за ситуацията ни с Македония? Защото оставам с усещането, че някои хора си решиха проблемите по-бързо от нас и много по-категорично.


Аз се опитвам да ви обясня, че нещата са много различни.


Те може да са различни, но въпросът е в подхода.


Едно е да имаш обща история, общ език до преди 70 и няколко години, а съвсем различно е да се опита някой да си наложи някой, че са антични. Те самите, между другото, не вярват в това.


Цветанов, между другото, каза, че бъркаме с този подход и губим лидерство. Смениха им името. Те самите вярват, че са Македония, в момента са Северна Македония. Затова казвам, че битката беше голяма.


Македония е географски регион. Има Пиринска Македония в България, има Вардарска в Република Северна Македония и Егейска в Гърция. Има и малка част от региона и в Албания около 2%. Истината е следната: нито много твърдата дипломация, нито меката ще свършат работа. И това прави българското правителство – баланс в дипломацията по отношение на Република Северна Македония трябва да има.


Две минути имаме, а пък трябва да кажем дали австралийските ви колеги са ви потърсили да си спасят Полфрийман, или след онази заявка, че май са ви търсили, но вие нямате време от много срещи, не са?


Да, поискаха среща австралийският външен министър в ООН. Аз имах 11 двустранни срещи така или иначе, всъщност, тази седмица я използваме да видим максимално много хора и министри, които няма как да виждаме всеки ден в Европа, защото европейските министри ги виждаме буквално всеки месец, понякога и по два пъти. А нямаше как в графика ми да се включи това. Видяхме се съвсем накратко на най-важното събитие, според мен, едно от най-важното, всъщност, не е най-важното, да кажем второто или третото по важност…


Той какво иска?


Тя е дама.


Тя.


Съвсем накратко се видяхме, буквално се ръкувахме. И тя каза: „Търсих ви за този казус“, аз казах: „Моля ви, доколкото знам, вашите консули не съм информирана за последните развития, но вашият консул в Атина – те нямат посолство тук – е във връзка с нашето Министерство на вътрешните работи. Нека по консулски път и правилата в България да се решават нещата.“ Това беше, то беше за 2 секунди. Така че начинът изобщо държавата, както и аз се интересувам от това какво става, питали сме ме много пъти по казуси с български граждани, задържани или арестувани, или пък случаи по-неприятни, ние също търсим по консулски начин.


Понеже за правосъдие отговаряте, това, което се случи с напрежението и протеста със съдийския състав, на вас излизаше ли ви се на протест? Понеже пак вашите коалиционни партньори излизаха на протест срещу съдебното решение за това предсрочно освобождаване на убиеца.


Аз съм юрист. Съдебни решения не коментирам. Донякъде разбирам и възмущението, защото не бяха само политически партии, и граждани, възмущението и на родители и на обществото. Но аз като юрист наистина съм свикнала да не коментирам, какво и да си мисля. И така трябва да правим всички.


Кажете ми нещо чисто технически – когато нямаме посолство, когато няма посолство в съответната държава, в Гърция се изработват пазаваните и документи на Джок Полфрийман, нали така?


Предполагам, че там. Нямам представа къде им изработват пазаваните. Предполагам, че в най-близката консулска служба.


Не, става въпрос, че консулският отдел там работи, в София нямаме такъв, трябва да ги изпрати към Външно министерство и вие да ги препратите към него, така ли?


Вижте, може консулът да отиде да му ги занесе лично. Аз лично съм пращала много пъти консули и консулски служители в местата за лишаване от свобода. Всъщност, това е работата на консулските служители – да оказват съдействие на гражданите на съответната държава когато има нужда. Наши служители, консулски служители са ходили в Бали си спомням последният случай, много публичен. Няколко пъти нашият консул беше там и на съдебните заседания.


И това не се обвързва с някаква поща между…


Това не се обвързва с поща между държавните /…/.


Някакви шпиони напоследък да има около вас за задържане или?


Нека службите да си свършат работата.


Има ли други? Защото имаше много коментари, че това е показно за пред изборите.


Не, вижте, те, че абсурдни коментари и връзки между изявлението на Министерството на външните работи, което се случи на 3 септември, нашите служби трябва да си вършат работата, и това се очаква от тях.


Добре. Както винаги останаха още много теми. Исках да ви питам и за Грета какво мислите всъщност, най-нашумялото момиче в цял свят? Тръмп каза какво мисли. Две думи от вас?


В негов стил. Дължим на младите и всъщност това според мен, беше най-важното събитие, на второ място беше мултилатерализма – бъдеще. Това, което тя каза, е права. Дали подходът и агресията бяха на място, не съм много убедена. Може да има обратен ефект, по-скоро може да отблъсне, това е моето мнение лично, може да отблъсне хора, които искрено се ангажират с тази кауза.


Тоест, тя правилни неща казва, според вас, но по лош начин, така ли?


Част от нещата бяха правилни, да, друга част – не съвсем.


Голям ли е екипът, с който пътува и дойде в ОНН?


Нямам представа.


Не сте видели.


Просто я видях на сцената. Знаете, там са 194 държави, огромна зала. Имаше, това беше едно от най-важните събития, именно опазване на климата, и Алианса за мултилатерализъм, в който се обединихме 61 министри – една от каузите, за които се съгласихме да работим, е околна среда и сигурност. Защото истината е, че все повече конфликти в света, все повече военни конфликти в света са заради измененията на климата, заради ресурсите: вода, храна, засушавания. Така че нека не си затваряме очите.


С президента как бяхте там, като Тръмп и Грета Тунберг ли се разминавахте или не?


Разбира се, че не. В ООН са държавни или правителствени глави и всички външни министри. Външните министри имат и отделна програма. Всъщност, голяма част от моята програма, на 90% беше, аз имах двустранни срещи…


Вътрешните спорове не оказват там…?


Не, по външна политика наистина много се надявам да бъдем обединени и не бяхме изобщо като Тръмп и Грета.


Много ви благодарим.


И аз ви благодаря.