EN

МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: ОПТИМИСТ СЪМ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА АЕЦ "БЕЛЕНЕ"

06.10.2019

 

Да, няма изненади. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече е в студиото на БНТ. Добро утро, здравейте, госпожо министър, и добре дошли в студиото. Понеже октомври е началото на новия отоплителен сезон, нека започнем, ако разрешите, с тази тема. Надявам се да бъде полезна и важна за нашите зрители. Много скромно, малко, незначително поевтиня природният газ от 1 октомври, но парното – не. Само природният газ поевтиня, но парното – не. Да си направим ли изводът, че това ще ни бъде най-скъпата зима, която предстои? Очевидно така става. Най-скъпо ще плащаме за отопление предстоящата зима.


Не бих казала. Първо, може би трябва да припомним това, че цената на природния газ, цената на съответно парното, се определя от комисията за енергийно и водно регулиране. КЕВР е институцията, която прави съответните анализи, преценки, взима регулаторните решения по отношение определянето на цената на топлинната енергия. Тук мое би е важна да кажем за потребителите на тази услуга, че от 1 октомври тази година, тоест от новия отоплителен сезон, са в сила промени в Наредбата за топлоснабдяването – наредба, която беше променена с участието на много широк кръг заинтересовани лица. Министерство на енергетиката сформира работна група. В рамките на тази работна група взеха участие представители на топлофикационните дружества, на потребителските организации, на столична община. Имахме възможност да обсъдим много широк кръг въпроси, свързани именно с тази изключително важна тема за потребителите. Бяха направени някои много съществени промени. Една от най-важните промени в Наредбата за топлоснабдяването, и това, което хората трябва да знаят, е че са определени конкретни срокове, свързани с ангажиментите на фирмите за топлинно счетоводство, на първо място, да извършат отчетите. Тези отчети трябва да бъдат готови до 10 юли всяка година. До 15 юли те трябва да представят изравнителните сметки. До 31 август е срокът за обжалване на съответните сметки, ако хората смятат, че има определен проблеми по отношение на тях. Досега нямаше ясно изразено фиксиране на тези срокове. Имаше много сериозен дебат по отношение на това кога е получена последната изравнителна сметка, кога е изтекъл срокът за продаване на възражения, и това създаваше една основна част от споровете.


Да, минаваше цяло лято, чакаха се изравнителните сметки, после не се връщат с корекцията с месеци, идва едва ли не новият сезон.


Точно така. Тук вече имаме много ясно фиксирани срокове и хората трябва да я знаят. И друга много важна тема: за сградната инсталация – нещо, което много вълнува хората. В Наредбата се дава възможност етажната собственост сама да определи размерът на тази сградна инсталация. Тя е между 20 и 40%. Тези проценти между 20 и 400 са определи в рамките на работната група и са определени на база статистика, на анализ, предоставен в Министерство на енергетиката, така че целта е тук да се балансират интересите на хората, които от една страна ползват услугите на топлоснабдяването, и на тези потребители, които са се отказали от тази услуга, но така или иначе трябва да плащат тази такса „сградна инсталация“. Така че това са, смятам едни добри новини за българските потребители.


Разбира се, октомври месец че започнат да работят топлофикацията. Ще има ли достатъчно газ? Ще има би газ в България тази зима? Питам ви, защото знаете тази конюнктура на международния пазар, особено руско-украинските отношения, и газът, който става заложник на геополитиката много често. Та, при един конфликт ще стигне ли газ до България цяла зима?


Българските граждани трябва да бъдат спокойни. Газ ще има. Ние имаме договор с нашите партньори от „Газпром“. Отделно от това, искам само да припомня, че през месец юни тази година ние направихме първите доставки на втечнен природен газ с произход САЩ. Така че можем да говорим за един вид реална диверсификация на източника на доставчика на природен газ, което пък е един от основните елементи за сигурността на доставките. Хората трябва да бъдат спокойни. Знаете, че работим много целенасочено в тази посока, и от 1 декември тази година всъщност ще може да заработи българската борса за търговия с природен газ. Това е много важна крачка напред към либерализацията на цените на природен газ и една от основните компоненти, свързани с реализацията на концепцията за газоразпределителен център тук на наша територия.


Да. Мнозина направиха реплика, както казахте за втечнената газ от САЩ. Много е хубаво, че най-после след толкова години американците ще ни продават газ, но била по-скъпа от руската.


Цените, пир които направихме тези доставки, са конкурентни цени и са на едно доста добро ниво.


Да. Оп повод газовата борса, госпожо министър, която споменахте – от първи декември ще заработи газова борса. В какъв интерес на хората? В интерес да станат цените по-евтини или да се замаскира някакво увеличаване и синьото гориво да излезе по-скъпо, и утре да кажете: „Ама то има борса“? Тя борсата определя цените.


Либерализацията на пазара на природен газ е основно наше задължени като държава членка на ЕС. В либерализацията това, което хората трябва да знаят, е че не бива да се притесняват от тези нови възможности, защото либерализацията означава конкуренция, това означава и по-добри цени, и по-добри условия. Но тази либерализация е възможна единствено и само тогава, когато ние имаме възможност да оставим природен газ от различни източници, тоест когато има реална конкуренция по отношение на доставчиците. Затова реалният ефект от работата на борсата ще се усети през следващата година, когато във втората половина на 2020 г. трябва да бъде въведен в експлоатация интерконекторът Гърция-България, и ние ще имаме възможност да доставяме природен газ от Азербайджан, за който имаме договор. Това е 1 млрд. куб. м газ, така че тогава потребители и бизнесът ще усетят наистина ефектът.


Тъкмо такава реплика щях да направя, госпожо Петкова. Вчера в нашето студио експрезидентът Росен Плевнелиев, разбира се, критикувайки руската ни зависимост от енергийна руска зависимост, точно това каза: „Чакаме газовата връзка с Гърция.“ Ама тя не е готова, така че…


Да. Тя трябва да стане готова втората половина на 2020 г. Предстои на 10-ти октомври да бъде подписан договорът за финансиране с Европейската инвестиционна банка, 110 млн. евро е заемът, който отпускаме. Българското правителство предостави държавна гаранция в размер на 110 млн. евро именно за този проект. Така че компаниите, които ще сторят, са избрани, и доставчикът на тръби, и строителят, и инженер-консултантът, който е по отношение реализацията на този проект. Така че работим в тази посока.


Да. И като вкараме Русия в този разговор, да минем към следващия важен въпрос: към днешна дата как изглежда възможността за изграждане на АЕЦ „Белене“ – втората атомна електроцентрала в България?


Това, което мога да кажа към настоящия момент: аз съм оптимист по отношение на възможността реализацията на проекта АЕЦ „Белене“. Знаете, че беше проведена, провежда се всъщност процедура за избор на стратегически инвеститор. Тази процедура беше публикувана в официален вестник на ЕС. Целта беше да достигане до максимално широк кръг заинтересовани лица, да бъде абсолютно публична, прозрачна, така че да могат наистина големи компании да заявят интерес и да участват този проект, защото той наистина, аз смятам, че ще бъде много важен не само за България, но и за целия регион, тъй като анализите показват, че в нашия район ще трябва да бъдат изведени от експлоатация определени мощности, които и работят на въглища, съседни на нас страни, така че проектът АЦЕ „Белене“ има, според мен, бъдеще. Доказателство за това е и заявлението, което нашите съседи от Република Северна Македония направиха. Вие знаете, че те подадоха заявление да придобият миноритарен дял от проектната компания, който да е в размер от 10% от капитала на компанията, и подадоха заявление за изкупуване на електрическа енергия за целия полезен срок на експлоатация на централата.


Тоест истина е това. Тъкмо това щях да ви питам. Ситна е, че Северна Македония е готова да купува ток, произведен от АЕЦ „Белене“. Защото, нали знаете, това е вечният, критиците с вечната спекулация казват: „Защо са ни тези мощности? Кой ще купува? Кой ще ги търгува? Кой ще купува атомна енергия от България?“ Скопие, така ли? Скопие са готови.


И не само, но това е решение на правителството на Република Северна Македония. Това решение от тяхната компания, която е аналог на нашата Национална електрическа компания, се позовава именно на това решение на правителството. Така че това е самата реалност и аз много се радвам за това. Отделно участието на такива компании като „Росатом“, CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, „General electric“, „Фраматом“, смятам, че е достатъчно ясна и категорична заявка по отношение на оптимизма във връзка с изграждането на този проект, но разбира се, всичко предстои да се развие в по-нататъшните етапи на процедурата.


Понеже говорим за ядрени мощности, удължихте през седмицата животът на АЕЦ „Козлодуй“ с, колко, 10 години ли казахте?


Да, на първи октомври тази година беше дадена, от страна на Агенцията за ядрено регулиране лицензията, за удължаване на срока на експлоатация на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ с още десет години.


А може ли още?


Може. До 30, още 30 години.


Да, може още 30, още 20.


Но нашето национално законодателство изисква, а и не само нашето национално, то е съобразено с европейските регламенти в тази посока, на всеки 10 години трябва да се прави проверка, анализ от страна на Агенцията за ядрено регулиране, и съответно да се подновява тази лицензия, ако централата отговаря на всички необходим изисквания за безопасност. Така че българските граждани могат да бъдат спокойни. И правителството показа на практика изпълнението на един от основните си приоритети в областта на енергетиката – именно удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Така че гарантирали сме енергия на достъпни цени, чиста енергия за българските граждани.


Рекордна ли е печалбата на АЕЦ „Козлодуй“?


Печалбата наистина е рекордна. За първите осем месеца на тази година печалбата на АЕЦ „Козлодуй“ е 271 млн. лева, така че това красноречиво говори за ефективността, при която работи тази централа. АЕЦ „Козлодуй“ е наистина в много добро финансово състояние и е един от основните стожери в рамките на Българския енергиен холдинг по отношение на неговата финансова стабилност.


Министър Петкова, подписахте онзи ден договор за две компресорни станции на територията на България – там, където ще минава продължението на Турски поток. Знам, че вече си го наричате „Балкански поток“. Тоест, процесът е необратим. Ще има тръба, която ще мине от Турция и ще свърже Сърбия през България, и ще има хъб, щом са две компресорни станции. Процесът е необратим.


Процесът е необратим и той е необратим за това, защото ние спазихме абсолютно всички изисквания по отношение на европейските регламенти, свързани с такива проекти в областта на природния газ, директива 73, спазихме изцяло законодателството в областта на обществените поръчки при избора на изпълнител и за строителството на проекта, и за доставчика, съответно изпълнителя по отношение на компресорните станции, така че трябва да бъдем спокойни. Този проект на практика наистина е необратими той е много важен за България, защото по този начин ще гарантираме запазването на позициите, които имаме към настоящия момент като държава, която има стратегическо значение на газовата карта на Европа.


И понеже още има спорове за това изгодно ли е за България – изгодно ли ще е? Колко ще печелим от това, че ще има „Балкански поток“?


Разбира се, че е изгодно.


Колко? Какво печелим?


Вие виждате колко динамични са проектите, които се развиват в нашия регион по отношение на природния газ, и ако ние не реагираме адекватно…


А и в Европа, само да отворя скоби. Дания не разрешава през нейна територия да мине „Северен поток“, или не че не разрешава, не е отговорила в срок. Видяхте новината от вчера.


Да, така е, но ние трябва да реагираме адекватно на всички тези промени ,за да можем да си запазим мястото на газовата карта на Европа. Тук трябва да бъдат спокойни тези колеги, които изразяват определени опасения какво би се случило. Ние имаме договор до 2030 г. за транзит през Трансбалканския маршрут. Тук трябва да кажем, че европейските правила и регламенти много ясно указват какво трябва да се направи при тези случаи. Ако транзитът през Украйна бъде преустановен или намален по някаква причина, разбира се, „Газпром“ ще трябва да освободи този капацитет по Трансбалканския маршрут, и тогава това, което предвиждат европейските правила, е да се проведе търг, който да ни даде възможност да използваме и този маршрут и по този начин да реализираме и допълнителни приходи. Така че няма нищо фатално, нищо притеснително в тази посока.


Кога ще потече газта по „Балканския поток“? Кога ще тръгне тази тръба?


Срокът, който ние сме си заложили в актуализацията на енергийната стратегия, която я направихме в края на 2018 г., беше 1 януари 2020 г. Знаете ,че обществената поръчка, свързана с изборът на изпълнител, беше обжалвана от страна и на двата консорциума, наложи по обективни причини закъснението и забавянето на целия този процес, но тук не бива да забравяме, че най-важно е да бъде спазен законът, това, което предвиждат правилата в законодателството по отношение на обществените поръчки, и след това цялата процедура по обжалване на решенията и претенциите на дата консорциума. Така че срокът за реализация на проектът, съгласно обществената поръчка, е 250 дни за първите 308 км. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ние сме провели и водим разговори с изпълнителя – „Аркат“, за това да бъдат оптимизирани и съкратени тези срокове, и максимално бързо да бъде реализиран проектът, защото той наистина е много важен.


Да. И докато, знаете и виждате, как светът се е запалил по темата с климатичните промени, България гарантира въглищните доставки до…


30-та.


До 2000 и коя?


С „Хоризонт 2050“.


Възможно ли е, ако по-скоро се наложи да се лишим от въглищни централи, няма ли да е много висока политическата цена? Не са български тези централи.


Първо трябва да знаем, че България като държава членка на ЕС има пълното право да определя своя енергиен микс. И не само България, вяска държава членка. Ние в интегрираният план „Климат-енергетика“, който сме предоставили в ЕК, много ясно сме посочили на какви енергийни мощности в областта на електропроизводството можем да разчитаме. Безспорно централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, са в този интегриран план „Климат – енергетика“, и те заемат основно място, и това е съвсем логично, защото 46% от електрическата енергия ,необходима на България, се предоставя именно то този тип производители на електрическа енергия, а този процент през зимата достига 60%. Друг много важен наш аргумент е това, че ние разполагаме със запази от лигнитни въглища за следващите 60 години. Няма нищо по-сигурно по отношение на сигурността на доставките и диверсификацията от това да се разполага с местен енергиен ресурс. Това са нашите основни аргументи. Така че ние много ясно сме заявили това, работим в тази посока, на 26 септември беше направена пренотификация пред ЕК, с която ние заявихме, че работим по разработване на механизъм за капацитет, така както са направили много други държави-членки на ЕС.


Неслучайно споменах климатичните процеси, госпожо Петкова. Значи България има, разполага с лигнитни въглища, ще си поддържат въглищните централи, пък какви са световните процеси…


Ние нямаме нищо против развитието на световните процеси и чистата енергия. България е една от малкото членки на ЕС, която е преизпълнила своята цел по отношение на този тип енергия от възобновяеми енергийни източници, но на първо място трябва да гарантираме своята енергийна сигурност. Така че това е изключително важно.


Разбира се, сигурността и нашите възможности. С това разполагаме. Но тук е другият дискусионен въпрос – някои казват: „Ние станахме сметището на Европа заради горенето на твърди битови отпадъци в топлофикациите.“ Оказа се, че сме първи в Европа. Най-много горят нашите топлофикации отпадъци, боклуци. И хората си казват: „Сега, това ли трябва да прави топлофикацията? Да гори, а после се питаме защо бил мръсен въздухът в България“.


Ами, тук основна е ролята и мястото на колегите от Министерството на околната среда и водите, които всъщност преценяват такъв тип възможност за използване на такава горивна компонента. Разбира се, всеки един такъв ход трябва да бъде съобразен изцяло с екологичното законодателство, тъй като чистотата на въздуха, животът и здравето на хората са винаги на първо място.


Другият дискусионен въпрос – американските централи, така наречени, многократното обещание договорът с тях да бъде прекратен, и доколкото е ясно и виждаме, нищо не става, те си работят.


Първо, тези две американски централи са много важна част от енергийната система на страната, тоест те са свързани с енергийната ни сигурност, така че ова, което ние искаме, е тези централи да продължат да работят. Но това ,което Министерски съвет взе като решение и даде като мандат на вицепремиера Томислав Дончев, на министъра на финансите господин Горанов и на мен, е да водим преговори с „Контурглобо“, с едната американска централа, за която нашите икономически консултанти, техният анализ показва, че те са възстановили своята инвестиция със съответната норма на възвращаемост. Тоест…


Да, тоест много скъпо продават ток.


Тоест, нашата цели това, което ние желаем, тези централи да продължат да работят, но да работят при условията на пазара, така както останалите производители. Предстои да бъдат проведени разговори, преговори с колегите, аз съм сигурна, че в рамките на един конструктивен и професионален диалог, ние ще намерим балансирано решение, което да бъде в интерес и на двете страни.


Тоест, не стои въпросът, ако бъде прекратен договорът, кой ще поеме управлението на „Мариците“? Няма такъв въпрос.

“Мариците“ имат своя собственик в „Колтурглобо“ и НЕК, притежава 27% от електроцентралата, тъка че оп отношение на собствеността всичко е ясно. Тук говорим изцяло за изцяло икономически и пазарни механизми по отношение работата на тези централи.


КЕВР в момента видях, че е започнала проверки върху електропреносната система заради сезона, заради зимата. Много често сме свидетели, знаете, влоши ли се времето, падне ли сняг, токът прекъсва. Сега, това е божа работа тази зима и дали ще прекъсва токът, но въпросът е кой контролира инвестициите в този сектор? На електроразпределителните дружества.


Електроизпълнителните дружества изпълняват своята дейност въз основа на лиценз, който Комисията за енергийно и водно регулиране предоставя, и всички тези ангажименти, които са поети в изпълнение на лицензионната дейност на съответните електроразпределителни предприятия, се контролират от страна на КЕВР.


И постоянно те искат увеличение на услугата. Това е ясно, никой не иска намаляване.


От друга страна, когато става дума за техническата готовност на електроразпределителните предприятия, то там компетентността е на Министерството на енергетиката, и в момента министерството извършва проверки в трите електроразпределителни предприятия и в електроенергийния системен оператор по отношение готовността за есенно-зимния сезон. Проверките са на своя финал. Очаквам в рамките на тази седмица да бъде изготвен доклад за състоянието на електроразпределителните предприятия е Електроенергиен системен оператор. Първоначалната информация е, че резултатите са добри. И трите ЕРП-та са в съответната готовност да посрещнем есенно-зимния сезон, така че хората трябва да бъдат спокойни.


Последен въпрос, който ви задавам. На крачка ли сме вече от сделка, този път ЧЕЗ „България“ да бъде продадена? Имате ли притеснения и съмнения, че този път сделката ще бъде наред?


Първо, може би да припомним това, че това е сделка, която се реализира по условията и при реда на чешкото законодателство. Това, което българската страна трябва да направи, е да спази нашето национално законодателство това какво то предвижда в подобни ситуации. Комисията за защита на конкуренцията е органът, който трябва да се произнесе по отношение на това има ли някакви притеснения по отношение на конкуренцията, и съответно, ако има такова одобрение, КЕВР също трябва да направи совите проверки в тази посока.


Като държава вие нямате притеснение от смяна на собствеността.


Като държава, за нас е изключително важно да бъде гарантирана енергийната сигурност по отношение сигурността на доставките във връзка с това енергийно предприятие, тъй като това е най-голямото електроразпределително предприятие на територията на страната. Но това, което е важно да се каже, е че хората, които работят там, работят изключително професионално и аз смятам, че всичко ще бъде наред. КЕВР, разбира се, тук трябва да се произнесе в тази посока.


Благодаря ви за този разговор. Надявам се да беше полезен в изминалите минути с министъра на енергетиката Теменужка Петкова.