EN

МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: БИТКАТА И БОРБАТА С "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА" НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА

16.10.2019

 

Срещу мен вече стои Екатерина Захариева, министър на външните работи, а също и вицепремиер по правосъдната реформа. Служебните й правомощия предполагат разговор по доста широк спектър от въпроси. Те постоянно се увеличават в последните дни. Госпожо Захариева, спокойно ли спите напоследък?


Когато успявам да спя, лично аз спя спокойно, но както и вие анонсирахте, наистина, за съжаление, като че ли няма седмица, в която да няма някакво напрежение в света. От тази гледна точка изобщо не е спокойно за външните министри.


Питам ви, защото ситуацията напоследък е много динамична, особено след започването на турската офанзива в Сирия. Чухме президента Ердоган да казва: „Те, Америка, иска да спрем огъня, ние никога няма да го спрем.“ В същото време той отказва разгори с американския вицепрезидент, с американския държавен секретар. Изглежда, че Турция няма да се откаже, докато не изпълни това, което си е наумила.


Ами така изглежда, да. Всъщност за тази операция, военна интервенция на Турция в Сирия, изобщо за създаването на зона до границата между Сирия и Турция, всъщност президентът Ердоган изобщо Турция настоява от повече от година и половина. Бяха в преговори със САЩ, имаше спорове по отношение дълбочината на тази зона за сигурност. Знаете, че президентът Тръмп в началото на годината оповести, че оттегля американските военни от Сирия, защото, както оповести той, борбата с ДАИШ, с Ислямска държава, така известна в България, вече приключила. Обаче оценката…


Обаче кюрдите се почувстваха доста изоставени в тази ситуация и вероятно се създадоха предпоставки за това, което стана.


Така е, защото всъщност кюрдите бяха тези, които на място водеха на земята битката с екстремистите от ислямска държава. След което, всъщност наистина, със забавяне, да, но се предприе изтегляне на американските военни от тази територия, и така се стигна до операцията там от страна на Турция. Вижте, в ЕС обсъждахме темата в понеделник на Съвета на външните министри. Истината е, че ЕС призовава за диалог с Турция. Турция е важен партньор, важен съсед на България, съюзник е в НАТО. Подчерта и ролята на ЕС на Турция по отношение на приемането на почти 4 млн. бежанци – това е голяма тежест, нека не забравяме. България настоя да се спазва стриктно споразумението с Турция, от което всъщност се доведе до нула миграционен натиск и бежански натиск на българските граници. Не само – намаляване на миграционния натиск като цяло. Така или иначе обаче, тази операция е притеснителна, определено, защото само преди месец в Ню Йорк всъщност за първи път от години чухме позитивна новина от този военен конфликт за Сирия, а това е най-после създаването на Конституционния съвет от 150 човека члена в него, който изключително трудно беше договорен, почти две години отне договарянето на членовете в този съвет, който трябваше да започне плавния политически преход. На Съвета в понеделник и специалният представител на ООН за Сирия, той е много добър дипломат от Норвегия, докладва ситуацията на място. Той все още се надява една от първите срещи на Съвета да може да бъде осъществена в края на този месец. Какво е притеснителното? Тази интервенция може да доведе до увеличаване на миграционния натиск. Вече има вътрешно разселени лица. И какво ще стане с джихадистите, които са задържани в момента? Над 10 000 са.


Да. Точно това е въпросът, върху който исках да обърна внимание. Някои наблюдатели смятат, че вече дори има данни за освободени бойци на Ислямска държава, освен това тези кюрдски…


Не освободени, избягали по-скоро.


Избягали, да, останали без контрол. Тези кюрдски етноси, в момента които изобщо не са доволни от поведението на Запада спрямо тях, също биха могли по някакъв начин радикализирани. Смятате ли, че имаме променена дори ситуация на сигурност в Европа?


Биха могли. Истината е, че битката и Борбата с Ислямска държава изобщо не е приключила. И неслучайно европейските партньори, всички ние поискахме отговор от САЩ, защото да, териториално може да изглежда, че наистина глобалната полиция срещу Ислямска държава има успехи, но в инакъв случай като цяло не е приключила битката, защото има данни, че част от тези джихадисти от Сирия вече са преминали в южните части на Либия. Знаете каква е всъщност ситуацията в Либия, де факто липсва граничен контрол на юг. Част от тях в Тунис. Така че призивът ни е прекратяване на действията, установяване и подпомагане на толкова чакания, най-вече от сирийския народ, политически процес. Разбира се, ЕС и ние в България разбираме и легитимните притеснения за сигурността на Турция. Това не може да се отрича. В крайна сметка те са с дълга граница. Има данни, нещо, което би усложнило още повече ситуацията, че всъщност кюрдите са влезли в разговори с режима на Асад, което може още повече да усложни ситуацията. И не само тази част. Провинция Идлип: ако армията на Сирия, на режима навлезе в Либия, може да доведе отново до влошаване на хуманитарната ситуация там. Така че важните решения, които се взеха, считаме, че не военният начин, военните действия са начина на прекратяване на тази повече от 8-годишна война. Трябва да започне /…/ политически преход, трябва да се води диалог с Турция, наистина да направим всичко възможно да постигнем както, съюзници сме в НАТО, нека не забравяме това. Днес посланиците в НАТО се събират и ще обсъждат този въпрос и се надяваме, наистина внимателно ще наблюдаваме ситуацията. Слава богу, все още нашите оценки са, че няма пряка все още заплаха за България. Нямаме увеличение на миграционния натиск.


Това със сигурност всички тези хипотези, които изказахте, ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък.


Така е. Лидерите също след външните министри също утре ще обсъждат ситуацията.


С каква позиция точно отива България там? Чухме премиерът да казва, че той е срещу, и България е срещу тази военна операция, но в същото време не подкрепя и санкциите.


Не, санкции, и всъщност в интерес на истината България не подкрепя икономически санкции. Не считаме, че това би допринесло за диалога, който искаме да водим с Турция.


Това със сигурност ще удари много и българската икономика.


Разбира се, над 4 млрд. е стокообмен. 4,2 млрд. е стокообменът за 2018 г., като в първото тримесечие на тази година имаме около 10-11% увеличение.


Но ако има обща европейска позиция в тази посока, как ще реагираме?


Имаше част от държавите, които говореха за така да се каже таргетирани санкции, само за хора, но истината е, че…


Контролът за оръжие.


Много по-голяма част не подкрепят. И това не беше решено на външните министри. Съгласието, което постигнахме, не включваше икономически санкции, така че дълбоко се съмнявам лидерите да вземат такова решение. Всъщност желанието на ЕС е диалог.


В момента, казвате, няма засилена бежанска вълна, натиск по границите. Все пак съществува този хуманитарен аспект.


Точно така. Има вече 140 000, и това е по доклад на специалния представител на ООН за Сирия, има вече 140 000, това беше към понеделник, към днешна дата данните може да са повече.


Вероятно са значително повече.


Вътрешно разселени лица, и около 400 000 със затруднен достъп до чиста питейна вода. Това което взехме като решение на външните министри, беше ЕС внимателно да следи ситуацията и при необходимост веднага да реагира и с хуманитарна помощ - нещо, което прави ЕС за сирийските гражданите в Сирия, така че да не предизвикаме нова бежанска вълна, вкл. и към държавите, които са по границата, ако се наложи, но засега няма никаква причина за тревога и за някаква паника.


Тогава нека преминем към следващата тема. Да коментираме дебатите, които се обостриха в ЕС по отношение на стартирането на преговорите за членство на Северна Македония и Албания. Видяхме конфликт между Германия и Франция в това отношения. Франция, която иска да блокира Северна Македония. От друга страна Дания и Холандия пък подкрепят тезата, че за Албания е твърде рано да започва преговори. Как ще се стигне до разбирателство?


Всъщност съвета по общи въпроси, който заседаваше на тема разширяване беше във вторник. За съжаление аз не успях лично да присъствам, защото трябваше да съм в България за Съвета за сигурност, който имахме и при премиера сутринта, след което и срещата при президента. Но така или иначе следих през цялото време буквално в реално време какво се случва. За съжаление аз не съм изненадана, казвам за огромно съжаление от това, което се случи. Мисля, че е грешка и много се надявам лидерите, защото лидерите въпреки че Съвета на министрите не успя да вземе решение по тема разширяване, лидерите могат да направят това. Считаме, че ще бъде наистина голяма грешка, ще дестабилизира целия регион отново да бъде отложено взимане на решение за започване на преговори, подчертавам започването не е краен процес. Това е един много, много дълъг процес. Позицията на България е започване на преговори с двете държави без рамка. И това беше и нашата оферта. Аз имах разговор и с френския министър в петък по телефона – нека да дадем зелена светлина и на двете държави. Но има време за свикване на първата междуправителствена конференция, на която ще се всъщност утвърди преговорната рамка. Те могат да напреднат още с реформите, знаете че и България има условности по добросъседските отношения и това беше и нашата позиция. Но считам и много се надявам лидерите да вземат това решение.


Може ли да имаме известно чувство на съмнение, че условията, които поставихме по някакъв начин също са изиграли роля за това, този конфликт?


Не, напротив. България подкрепи започването на преговори. Това няма общо с нашата преговорна рамкова позиция, която утвърдихме. А тя е да, ще подкрепим започването на преговорите, но по време на целия преговорен процес, като хоризонтална политика ще следим изпълнението на добросъседските отношения на договора. И с много ясни условия по тях и в глава 10 и в глава 35 преди започването на одобряването на преговорната рамка също. Така че напротив България подкрепи започването на преговорите и наистина съжаляваме, че за пореден път има вероятност това да се отложи за март месец така, както предлагат френските приятели. Считаме, че това ще бъде грешка.


Вишеградската четворка много ясно също си каза мнението, че в момента това е особено неприятно.


Не само Вишеградската четворка. Всъщност много, много голяма част от държавите, съвсем малко имат съмнения все още.


За жалост точно тези държави, които имат решаващия глас…


Не. Тук няма… всеки глас е решаващ. Истината е, че започването на преговори се взима с абсолютно съгласие на всички включително и целия преговорен процес така върви. И това е и отговора на тези, които казват „Не трябва ли да ги спрем“? Не, не трябва. Напротив, ще бъде грешка. Защото одобряването на преговорната рамка става с абсолютно единодушие. Няма как, дори и една държава да не е съгласна, да се одобри.


Няколко кратки други въпроса. Знам, Джок Полфрийман вече не е в Бусманци, но пък няма паспорт и не може да напусне България. Ще ви попитам от гледната точка на дипломат – понеже такова предсрочно пускане не е прецедент нито в България, нито в Европа. Какви дипломатически сигнали получавате, когато разговаряте със своите колеги? Как коментират този случай?


Всъщност по този казус сме разговаряли само с колегите от Австралия. С техния временно…


Не сте имали други разговори с дипломати, които да споделят…


Не. Това е наистина консулски казус, права сте, че де факто условното предсрочно освобождаване не е институт непознат на правните системи. Това е един консулски казус и нашия призив, и моя призив при срещата с временно управляващия на посолството в Атина, защото те нямат представителство тук, знаете и се радвам, че според мен срещнах разбиране, че този казус не бива да влияе по никакъв начин на двустранните ни отношения. Това е един съдебен казус. Аз вярвам в българската съдебна система.


Това звучи пожелателно…


Мисля, че по никакъв начин който и да е не бива да оказва натиск. Той в момента е с подписка освободен, нека да изчакаме съдебния състав да се произнесе. Разбирам, че те са дипломати, те са консули, това е тяхната работа, да изискват информация за техните граждани. Така, както и ние го правим, когато български граждани имат проблеми с правосъдието в чужбина. По настояване на техните родители го правим.


Като вицепремиер по съдебната система не сте обезпокоена, че това може да се тълкува като натиск върху съда?


Никой не бива да оказва натиск отвътре или отвън на съдебната система. Така че аз не го считам като натиск.


Добре, нека да кажем накратко – наближава срока за Брекзит. Това очевидно ще е голяма тема.


Това ще бъде новина утре, ако успеем да…


Да, това че е удължен срока до 20.00 ч. българско време дава ли надежда?


Това по-скоро е срещата е отменена. Това не е срок. Истината е, че следващите няколко часа наистина са много важни и решаващи. И това ще бъде вече наистина новина, ако утре лидерите успеят така да се каже да одобрят сделката след вече повече от две години и половина преговори. И то по първата фаза, подчертавам, на Брекзит, а това е споразумението за развод така нареченото или за излизане с преходен период, който ще даде време да се договарят бъдещите отношения. Имаме от последните няколко дни някакви надежди за все пак подреден Брекзит. Преди малко, точно преди да вляза в студиото и председателя на Европейския съвет господин Туск обяви, че има надежди за оптимизъм. Но все пак следващите няколко часа са решителни. Разбира се, тази сделка трябва да се одобри от 27-те лидери, защото тя от 27-те се одобрява, трябва да се одобри и от британския парламент. Спомняте си – сделката на Тереза Мей беше одобрена от 27-те, но не беше одобрена няколко пъти от британския парламент. Така че всичките желаем подреден Брекзит, но в крайна сметка зависи и от двете страни.


И накрая още една тема, свързана с Великобритания. Досещате се вероятно за какво става дума. Вие разговаряхте с британския посланик в България госпожа Ема Хопкинс. Продължава ли да е все така силна обидата на Великобритания от расистките викове, които чу от българските трибуни? Как това се коментира? В светлината ако щете и на Брекзит, доста българи живеят във Великобритания?


Тя обидата и на българските граждани е силна, защото българските граждани за съжаление в английската преса бяха сложени под общ знаменател – българите са расисти. Не, българите не са расисти.

Това ли казахте на посланичката?


Това, което разговаряхме с нея, наистина ние имаме много добър контакт на политическо ниво, мисля че и премиера ще се види, със сигурност ще говорят с премиера Джонсън. Искам да подчертая, че техен министър при спешно изслушване в техния парламент още всъщност вчера подчерта и благодари на българския премиер и на българското правителство за бързата реакция. Но аз не мога да приема цял един народ, разбира се пресата е свободна, нямаше такива изказвания от страна на тяхното правителство. Напротив, подчерта се ролята и се благодари за бързата и адекватна реакция на българското правителство, включително и в писмото до УЕФА, което са подписали те за искане на по-строги мерки. Няма как…


Какво ви каза госпожа Хопкинс за реакциите на техния премиер?


Вижте, тя беше абсолютно съгласна. В крайна сметка това наистина заради 20-30 човека може би най-вероятно и организирани, за съжаление това е немалък имиджов удар върху България. Но аз пак казвам – не приемам да се слага цял един народ под общ знаменател. Моят народ, нашият народ не са расисти. Напротив. Ние сме едни от най-толерантните хора и се гордеем с нашата история и сме доказвали много пъти в историята си. И за съжаление в целия свят, ето и това, което се случва в България е пример и трябва да внимаваме и ние като политици, всички ние, какво говорим – дали не всяваме и не подтикваме и антисемитски и расистки обвинения. Няма как да сложиш цял един народ. Случват се такива неща. Спомняте си казуса в Нова Зеландия. Не всички новозеландци са ислямофоби, нали така. И това не бива по никакъв начин да се прехвърля към целия ни народ.


Това е един добър финал на този разговор, още повече в предизборни моменти. Ние ще продължим сега с предизборни интервюта. На вас благодаря за гостуването ви в „Още от деня“.


И аз ви благодаря за поканата.