EN

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: ЩОМ СМЕНИМ ИШЛЕМЕТО С НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ СЪС СКЪПИ СТОКИ, ЩЕ ГОНИМ РЪСТ ОТ 5%

12.03.2019

 

Г-н Дончев, обявихте план за икономическа трансформация на България. Какво включва и как да доведе до по-добър живот и по-високи доходи?

Тази теза не се вписва в съвременните политически императиви, които с едно-две изречения провокират емоция. Този план не може да бъде казан с две изречения.

Да излезем от тази схема тогава. Този план “Дончев”, или както искате го наричайте, се очертава да е важен и за държавата, и за хората.

През уикенда се постарах да се разровя 30 г. назад, да търся данни за БВП от 80-те години насам, но по текущи цени.

Какво видяхте и какъв е анализът ви?

Според най-консервативна оценка това, което България произвежда сега, е поне 2,5 пъти повече отпреди.

А сега да попитам защо тогава хората днес не живеят по-добре?

По няколко причини. БВП не се разпределя равномерно. Тогава е имало едно малко малцинство, което е живеело значително по-добре, и едно голямо мнозинство от хора, които са живеели по значително еднотипен начин. На 3 семейства по една жигула, москвич или запорожец, по един апартамент.

В момента имаме концентрация на богатства в едни хора и бедност сред други. След това започнах да правя ретроспективен анализ какво се случи в тези 30 г., без да изпускам всички травматични нюанси, които се наложи да преживеят хората. Разсъждавайки икономически, можем да построим няколко еволюционни етапа. В началото на самия преход са 5-6 г., в които голямата част от българите разбраха какво е пазарна икономика, какво е да следиш цени, да купуваш изгодно, какво е конкуренция, конкурентоспособност, оцеляване, фалит. Някои го разбраха болезнено. Този период премина до средата на 90-те. След това се случи смяната на собствеността с реституцията и приватизацията.

Как определяте този период?

Труден, тежък период. Допусна се дори жизнени активи, които имаха икономически потенциал, да бъдат нарязани на скрап. Но в крайна сметка собствеността се смени. След времената на стабилизацията на държавата, на валутата, на редуциране на външния дълг, силна политическа стабилност след 1996-1997 г. наблюдаваме плахи темпове на икономически растеж и процес на реиндустриализация, който става особено силен при присъединяването на България към ЕС и още по-силен след уроците от глобалната икономическа криза 2007-2008 г.

Делът на индустрията в този период се увеличава и БВП расте. Дължи се на перспективите на общия пазар и на конкурентни предимства - ниска цена на труда, на земята, на ресурсите, ниски данъци. Като резултат имаме това, което е в момента. Делът на производството в БВП е 28,5%, ако включим и строителството, което не е лош показател. Има държави в ЕС, където индустрията е 7, 8, 9%. Преди 10 г. профилът на индустрията беше основно непреработена продукция. Последните години забелязваме изделия с по-висока добавена стойност - електрическо оборудване, трансформатори, велосипеди, особено автомобилни компоненти. България все повече изнася преработени стоки. Но голяма част от това производство е с ниска добавена стойност. Не искам да обиждам предприемачите, техният труд е достоен, но част от фабриките им са за ишлеме, фокусирани са в използването на евтин труд.

И какъв е ходът?

И стигаме до точката, в която сме сега, и до темата за икономическата трансформация. Единственият път към благосъстоянието е да произвеждаме и продаваме по-скъпи стоки и услуги. И да се премахне ниската цена на труда.

Колкото по-скоро по-добре, нали?

В последните години заплатите растат с 10 и повече процента. Ако този темп се поддържа още няколко години, аз отговорно ще кажа, че част от производствата, които съществуват заради ниската цена на труда, няма да ги има

Ще дойдат ли модерни производства с добри заплати?

Ще има трусове. Производства, в които е вложено основното ни конкурентно предимство - ниската цена на труда, ще изчезнат. Голямата задача е как да стане така, че да не произвеждаме стоманени и медни кюлчета и да изнасяме. Хубаво е от медта да правиш тел, още по-хубаво - трансформатори или електромотори.

Това сме го произвеждали.

- В някои от случаите не говорим, че трябва да правим нещо ново, а да си припомним стари неща, които сме правили. Много по-добре е да правиш зъбни колела, а не стоманени разфасовки, още по-добре - скоростни кутии, а още по-добре - цял автомобил.Това само мечта ли е - производството на цял автомобил у нас?

Не. Голям автомобилен производител рано или късно ще дойде в България. Има няколко предпоставки - едната е държавата да е колкото се може по-нормална и стабилна. Другата е концентрация на производители на автомобилни части. В България имаме и едното, и другото. Оборотът на компаниите в автомобилната индустрия у нас за 2018 г. е 8 млрд. лв., или 8% от БВП. Това са 220 компании, които дойдоха в последните 7-8 г.

При концентрация на такава индустрия, въпрос на време е да дойде голям производител на автомобили, ако не се случи сега, ще се случи другата година или следващите няколко, и това ще промени изцяло екосистемата на икономиката ни. Но имаме два начина да разсъждаваме по темата - единият е - пазарът си знае работата, ще се намести, като отмре бизнесът на ишлеме. Само че не мога да приема ролята на държавата като безпристрастен наблюдател. И големият въпрос е как държавата най-адекватно да участва в тези процеси.

Измислихте ли го?

Мислим го в момента, работим. Като резултат от тези мерки, които са в плана на икономическа трансформация, трябва да имаме 10 или 11 нови индустриални зони, някои от тях изградени с държавна подкрепа. На второ място, трябва да се улесни животът на инвеститора в зоната. По европейското законодателство строителството е сложно нещо - това са процедури със земя, със ЗУТ, с околната среда. Голямата идея е тези процедури да се решат за цялата зона, в аванс и когато се появи някой, който иска да прави фабрика, склад, хале, да влиза в зоната, да получи разрешително за строеж и да строи по най-бързия начин. Изисква се да се напише нарочен закон за индустриалните зони, работим го. Целта е нещата да стават по-бързо, с 4 пъти по-къси срокове. Голямата тема е приложната наука и иновациите. Ако нещо ще движи икономиката, това са иновациите, комерсиализацията на научните продукти. Много ми се иска мениджърите и собствениците да се качат на по-високо ниво. Имаме добри примери, но не са масови. Имаме “София Тех парк”, изграждат се 13, ще станат 14 звена от иновационната инфраструктура - центрове за върхови постижение, за компетентност. На първо място, трябва да си отворим един период от 10 г. как тези звена ще съществуват и най-вече какво финансиране ще получават. Но въпросът е всичко да бъде свързано - каква е ползата да имаме център за върхови технологии в мехатрониката, в машиностроенето, биотехнологиите и да не го свържем с производствата, които искаме да се разположат наблизо. Голямото усилие, което ще направи държавата, е да подредим адекватно приоритетите, да разпишем усилията и да действаме планомерно и системно в следващото десетилетие. Но имаме структурен проблем.

Какъв е този проблем?

В момента целият процес на иновациите е процес на споделена отговорност между няколко ведомства, което не е добре. И всяко министерство си има свои инструменти за финансиране от оперативните програми. Отделно бюджетът пълни два фонда - за научни изследвания и иновации. В държавата няма една глава, няма едно звено, което прави политиките в иновациите. Трябва да имаме такова звено, което да има последната дума, защото в противен случай системна, координирана, авангардна, смела държавна политика няма как да има. Дали това ще бъде агенция или нещо подобно, ще ви кажа скоро.

По модела на агенцията за пътната безопасност?

Не правете аналогия. Държавата трябва да има една глава, достатъчно високопоставена, която да мисли и да планира процесите, защото те са свързани с действия, които трябва да се правят в различни институции. И да ги движи в синхрон.

Кога ще сте готови с този план за трансформация на икономиката?

Няма закога да се бавим. Планът не може да не е факт до края на тази година.

И какво се цели с него - растеж?

Растеж, но е въпрос на число, защото България е имала 6% ръст на база спекулации с недвижими имоти. Хубаво е растежът да е висок, но и устойчив. С влизането си в ЕС България номинално е успяла да удвои БВП. Мисля, че целта няма как да е по-малка, в следващото десетилетие можем да поддържаме устойчив растеж от над 5%, ако сме достатъчно умни.

Прогнозира се забавяне на икономическия темп в световен мащаб. Как може да се противодейства?

Да, има белези за забавяне. Малка, отворена икономика сме, експортно ориентирана, няма как да не ни се отрази. Но България не е безучастен наблюдател, всичко зависи колко ще бъдем умни. От гледна точка на държавна политика и финанси, сме свършили страхотна работа, не сме тежко задлъжнели. Каквито и шокове да се появят, макар и малка държава, ще сме много по-подготвени. Едно е да влизаш в тежки и смутни времена с кредити, друго е да ги нямаш. Но е нелепо да се твърди, че една финансова криза, няма да ни засегне. Колко, зависи и от нас.

Минаха дни от визитата на Дмитрий Медведев, но стои въпросът за резултатите от нея. Защо дойде руският премиер, защо в София бяха шефовете на “Газпром” и на “Росатом” Милер и Лихачов, след като има дългосрочен договор с “Газпром”, а дни след визитата е обявена процедура за “Белене”?

С “Атомстройекспорт” обсъждахме всякакви въпроси по АЕЦ “Белене”. Това са скъпи, дългосрочни съоръжения. А колкото до газа, ние разширяваме газопреносната инфраструктура, което дава допълнителни шансове да транзитираме.

Защо Медведев поиска гаранции от ЕК за транзита?

Заради опита от “Южен поток”. Къде да са трасетата на газопроводите, зависи от куп неща, понякога и от политическата логика. Всичко, което правим по газопроводите, трябва да е в пълен синхрон не само с нашето, но и с европейското законодателство.

Какво ще каже ЕК за разширяването на мрежата, по която да се транспортира газът от “Турски поток”?

Не мисля, че някой ще бъде против България да си разширява газопреносната мрежа, още повече че това ще даде възможност да се транспортира газ във всички посоки. Двата проекта - интерконекторът с Гърция и разширяването на газопреносната ни мрежа, ше вървят в комплект, това ще даде гаранция, че България ще бъде съществена част от газовата карта на Европа. Надявам се, че ще си напишем домашното както трябва.

Не си ли го написахте?

Няколко пъти по зависещи и независещи от нас съображения  бяхме наказвани. Този път ще бъдем много по-внимателни. Има шанс различни потоци да бъдат осигурени за газовия хъб.

Измислихте ли как хората да не сменят талона на колата заради вписването на екокатегорията?

Няма да се сменя талонът. Ще бъдат търсени други варианти, включително служебен обмен на информация. В понеделник говорих с МВР и ме увериха, че няма да има задължителна смяна на талоните, за да е записан екостандартът на колата.

Чиновниците да отговарят на заявление на фирма и граждани за три дни. Това кой етап от административната реформа е?

Трети или четвърти, те са на вълни.

Тази вълна колко е важна?

Много. Сега, без да броим някои специални процедури като тези по ЗУТ, в които сроковете са 7, 14, 30, 60 дни, ако си готов с всички документи и ги заявиш, регламентът е до 7 дни да ти е предоставена услугата. Според нас услугата трябва да се предоставя незабавно. Ако е необходимо да мине през съвет, тогава може да се наложи да се чака, но в рамките на три дни. Това ще е масовият ред. Ше има изключения само при солидни аргументи, примерно, ако трябва да се отиде на място или да мине през лаборатория. Близо 142 закона се променят.

На косъм ли са евроизборите, като не е готов Изборният кодекс?

Недостатъкът е, че законодателството се променя прекалено близо до изборния процес, но това е част от практика от много години. Отражения върху изборния процес няма да даде, професионалната изборна администрация ще си свърши работата, за да имаме едни нормални и честни избори.

Загуби или спечели БСП с бойкота на парламента?

Не съм в позицията да давам акъл на БСП какво да прави. И ние сме напускали парламента, въпреки че ситуацията беше друга.

Вие го напускахте няколко пъти и се връщахте.

Това беше в периоди на обществен смут и напрежение и доколкото си спомням, парламента не сме го напускали, напускали сме залата. Не сме губили възможността да отправяме политически послания, да реагираме. Въпреки че сме го правили, като резултат от това нищо добро не се е получило. В крайна сметка да си в парламента или не си е политически избор, някой би казал, че е легитимна технология на действие на опозицията. Всеки си избира. Но, сменяйки шапките си, за мен дефицитът от това да не можеш да питаш на контрол, да държиш изпълнителната власт под напрежение, да правиш предложения, да пишеш закони, по-мощна опозиционност няма.