EN

МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: НАДЯВАМ СЕ В ХОДА НА ПРЕГОВОРИТЕ ПО АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ В СЛЕДВАЩИТЕ 12 МЕСЕЦА ДА ИМА ДОБЪР РЕЗУЛТАТ

12.03.2019

 

Ние продължаваме с темата „Енергетика“ и това дали ще се случат проектите АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“. Теменужка Петкова е наш гост тази сутрин. Добро утро.


Добро утро.


А новината от вчерашния ден е, че Министерството на енергетиката обяви процедурата за търсене на стратегически инвеститор, включително за АЕЦ „Белене“, но и за миноритарните акционери и за консуматорите на електроенергия, за тези хора, които би трябвало да си купят, за продажбата на електроенергия. Та, ще има ли АЕЦ „Белене“?


Предстои да разберем дали ще има АЕЦ „Белене“. Аз горещо се надявам процедурата за приключи с успех, защото наистина такъв един проект е важен както за България, така и за целия регион. Важен е и от гледна точка и изпълнение приоритетите на Европейския съюз с оглед на това, че Европейският съюз, държавите-членки искат беземисионно производство на електрическа енергия, искат декарбонизация на икономиката. Аз смятам, че това е една добра възможност да се опитаме да реализираме този проект.


Добре. Кой най-вероятно ще дойде тук, за да предложи своята стратегия специално за АЕЦ „Белене“ – китайците ли ще бъдат, или пък руснаците – „Росатом“ също заявиха, че са в готовност да помагат за проекта, „Фраматом“ – френският посланик беше миналата седмица при нас, също каза, че Франция има интерес от строителството на „Белене“?


Както и „Дженеръл Електрик“.


Включително.


Да. Надявам се всички тези компании, които до този момент са заявили интерес, и на които ние ще изпратим нарочно поканата, която е свързана със стартирането на процедурата за търсене на стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“, да потвърдят своя интерес, и в рамките на 90 дни така, както предвижда процедурата и поканата, която ние сме отправили, след публикуване на поканата в специален вестник на Европейския съюз те да направят заявление за интерес.


Двата основни параметъра, които би трябвало да бъдат спазени, са: без държавни гаранции – това, което вие искате, и без дългосрочни договори. Кой инвеститор ще се съгласи на подобни условия?


Вие знаете, че парламентът определи тези параметри на една такава процедура за избор на стратегически инвеститор, и ние сме длъжни, правителството е длъжно, Националната електрическа компания (НЕК) е длъжна да спази тези параметри. Факт е, че до този момент има заявен интерес и са водени разговори и с най-голямата китайска ядрена компания CNNC, и с колеги от „Дженеръл електрик“, и с корейската хидро-атомна корпорация, показва, че има интерес към реализацията на този проект при тези параметри.


Въпреки тези големи рестрикции, въпреки блокиращата квота включително, тъй като 51% би трябвало, мажоритарния дял, хайде така да го кажем, ще е на държавата.


Нека да обясним следното: може би е малко странно за хората, че излезе такава покана за търсене на стратегически инвеститор и наред с това се дава възможност за заявяване на интерес за придобиване на миноритарен дял в бъдещата проектна компания, както и се дава възможност на големи индустриални консуматори да заявят интерес от бъдещо сключване на договори за изкупуване на електрическа енергия на определена цена.


Три са тези пункта, които са обсъждат сега.


Три са тези аспекти да, в рамките на които ще бъде водена процедурата и ще бъдат водени съответно преговорите. Това се налага поради факта, че именно параметрите, в които се провежда тази процедура, изключват възможността да бъде предоставена държавна гаранция или пък да бъдат сключени дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от българската държава. Поради тази причина ние ще търсим такъв тип възможност за ситуиране на процедурата и за водене на преговорите, които да ни дадат отговор на тези изключително важни въпроси, които са свързани с икономическата устойчивост на подобни проекти.


Добре, ако има двама или трима кандидати, които са достатъчно сериозни, как българската държава ще избере проекта? И ако седнете на масата на преговори, възможно ли е тези ограничения, които съществуват сега, а именно без държавните гаранции, без дългосрочни договори, да отпаднат, за да се случи проектът?


Ние няма как да се движим извън рамките на това, което българският парламент е определил като параметри със свое решение. Впоследствие Министерски съвет препотвърди тези параметри. Така че ние не можем да излезем извън рамките на параметрите, които българският парламент е определил. Но процедурата е достатъчно гъвкава, така че тя ще създаде възможност за водене на преговори с потенциалните стратегически инвеститори, с потенциалните миноритарни инвеститори, или с потенциалните желаещи да закупят електрическа енергия на база на дългосрочни договори. Така че аз се надявам в хода на преговорите в следващите 12 месеца наистина да има един добър резултат.


Това ли е срокът – следващите 12 месеца, една година, в които ще стане вече окончателно ясно дали ще строим „Белене“ или не?


Срокът е индикативен, и ние сме посочили това изрично в поканата, и той започва да тече от датата на публикуване на поканата в европейски вестник, в официален вестник на Европейския съюз. Тоест, след публикуването на поканата в европейския вестник започва да тече първо срокът, 90-дневният за подаване на заявления, и по принцип започва да тече този индикативен срок, който ние сме определили в рамките на 12 месеца.


Това, което допълнително трябва да споменем, че изрично условие е парите за построяването на проекта да не надвишават 10 млрд. евро. НЕК ще има дял според досегашните направени инвестиции от над 3 милиарда в проекта и ще има тази блокираща квота. За какво ще служи тя?


Тази блокираща квота е изключително важна като опция, и ние неслучайно сме поставили това условие, и то е едно от условията, които смятаме, че защитава в максимална степен нашия национален интерес. Първо, защото ще даде възможност на българската страна чрез НЕК да оказва влияние, въздействие по отношение на важни решения, които са от компетентността на Общото събрание. На второ място ние ще имаме възможност да участваме в целия процес, както по изграждане и експлоатация, и съответно извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение. Така че тази блокираща квота е изключително важна от тази гледна точка. Тук искам да кажа, че не е задължително тази блокираща квота да бъде съответно 34%, тя може да бъде и по-малък процент, но в рамките на Устава да бъдат заложени такива условия, които да дават възможност на българската страна чрез НЕК да има такъв тип възпиращо въздействие по определени теми, които са от изключителна важност.


Добре, в крайна сметка кой ще даде гаранция, че инвестираните сега 3 милиарда, които са потънали в „гьола „Белене“, както Борисов нарича проекта до този момент, но оттук нататък явно е много важен и стратегически, няма да потънат още пари на българския данъкоплатец?


Това, което ние правим към настоящия момент, не допуска и не изисква влагането на допълнителен ресурс. Моето лично мнение е, че такъв ресурс може да се влага след като бъдат ясно определени стратегическите инвеститори, ако се създаде тази проектна компания, тя вече трябва да предприеме необходимите действия, така че да финансира всички останали аспекти на проекта, които не са никак малко. Но това, което ние правим към настоящия момент, не изисква ресурс от страна на държавата.


Тъй като реакторите в момента са си тук, нали така?


Точно така, те са на площадката на АЕЦ „Белене“.


Не са ръждясали още, нали? Всеки път ви питаме.


Не, не са ръждясали. Те се съхраняват съгласно условията на заводите производители, така че хората трябва да бъдат спокойни.


Споменах и преди малко за това, което каза френският посланик при нас, че Франция също има интерес от строителството на „Белене“. Ако Франция реши да строи „Белене“, то ще стане ли отново и с участието на Русия задължително, като държавата, която е произвела тази реактори?


Без нашите партньори от руска страна, от страна на колегите от „Росатом“ този проект няма как да бъде реализиран. И това трябва да е, и е ясно за всички, тъй като „Росатом“ е конструктор на проекта и производител на оборудването. Тоест, ние без конструктора на проекта, без производителя на оборудването няма как да вървим към реализация на този проект.


Значи, независимо кой е изпълнителят, дали от Китай, Франция или от САЩ, Русия ще участва в това изпълнение?


Точно така. Поради тази причина ние сме заложили като задължителни условия, които поставяме, именно конструкторът да бъда привлечен в този проект с цел лицензирането на проекта и с цел гарантирането на неговата безопасност.


Ден преди Медведев да бъде на официално посещение в България, от „Росатом“ също проявиха интерес – казаха, че могат да съдействат за довършването на проекта в най-бързи темпове. Какво означава обаче това – Русия да ни даде пари, които ние ще трябва да връщаме ли?


Колегите от „Росатом“ винаги са подчертавали това, че те подкрепят този проект и ще направят всичко това, което е необходимо, и най-доброто за българската страна, за да подкрепят проекта. Предстои, разбира се, да разберем в рамките на заявлението, което очакваме да получим за интерес, да видим как ще участва съответно руската страна или „Росатом“.


Ако накрая стратегическият инвеститор се окаже само Русия, като държавата, която е произвела тези реактори и ще ги монтира, и ще направи АЕЦ „Белене“, ако това изобщо някога се случи, Европа съгласна ли ще бъде? Трябва ли да получим разрешение от Европейската комисия?


Европейската комисия е много ясна в своите изисквания. На първо място, енергийният микс на всяка една държава-членка се определя от самата държава. Това, което България е направила по отношение на този проект, знаете, че той води своето начало доста назад във времето, проектът е нотифициран пред Европейската комисия, той е одобрен от Европейската комисия през декември 2007 година. Това, което ние трябва да направим, е да нотифицираме допълнително Европейската комисия, ако има промени, а ще има такива промени, по отношение на инвестиционния проект.


Това беше спорът ви с евродепутата Александър Малинов за това дали процедурата тръгва наново, дали този стратегически инвеститор или който да е той, няма да се отдръпне, защото всичко трябва да започне отначало, или пък както твърдите вие, че само трябва да бъдат нотифицирани?


Комисията трябва да бъде допълнително нотифицирана, тъй като техническият проект е същият – това ясно е посочено и в процедурата…


Да не се окаже накрая, че нещо в превода се е объркало и проектът да бъде спрян само заради това, че не отговаря на изискванията на Европа?


Не, подобни грешки няма как да се случат.


И тъй като споменах за това Европейската комисия да даде гаранции, Медведев също поиска гаранции или поне България да издейства такива за „Турски поток“, но за да изчерпим темата „АЕЦ „Белене“ – ако не се случи този проект, няма стратегически инвеститор или пък не успеете да се договорите с него в срок от 10 години да бъде довършена втората АЕЦ в България, възможно ли е тези реактори, които в момента са на площадката, да бъдат монтирани на АЕЦ „Козлодуй“?


По принцип теоретично е възможно и това да се случи, но аз се надявам, и ние сме мобилизирали своите усилия да успеем да доведем до успешен край тази процедура за избор на стратегически инвеститор и реализация на проекта „АЕЦ „Белене“. Защото ако допуснем, че се върви към реализация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, то това означава, че единият реактор всъщност ще остане неизползван, и инфраструктурата, площадката за изграждане на „АЕЦ „Белене“, която като стойност е над 1.3 млрд. лева, всъщност ще остане, ще трябва да бъде отписана от активите на НЕК, което ще се отрази и негативно от гледна точка на финансовото състояние на НЕК, и съответно на Българския енергиен холдинг (БЕХ).


А тя и сега нали беше, пак казвам, оприличена като „гьол“, така че най-вероятно ще си остане като такъв. Атанас Атанасов преди седмица при нас каза: „От посещението на руския премиер Дмитрий Медведев България няма никакъв резултат. Той дойде да постави задачи на българския премиер да се бори в Брюксел за руските интереси Русия да доставя газ на своите приятели в Европейския съюз, като заобикаля Украйна.“ България ли трябва да се бори за руските интереси в Брюксел чрез издействането на съгласието на Еврокомисията?


Аз категорично не съм съгласна с твърдението на г-н Атанасов. На първо място трябва да е ясно това, че българският премиер, българското правителство се борят единствено и само за националните ни интереси, за интересите на България. Така че всякакви подобни подмятания смятам за абсолютно недопустими на фона на това, което прави и премиерът, което правят и колегите от правителството, което прави българският парламент като подкрепа на тази наша концепция и промяната в стратегията, която ние направихме във връзка на реализацията на този проект.


Добре де, но ето и „Южен поток“ не се случи, но сега пък искаме „Турски поток“, който донякъде дублира в Северна България особено, пътя, по който е трябвало да мине тръбата на „Южен поток“. Опитваме ли се да изтъргуваме или поне да сключим сделка изтребители от САЩ, газ от Русия?


Не, такива сделки не може да има. Но по повод тези мнения, които твърдят, че трябва да са налице гаранции, че българското правителство трябва да издейства някакви гаранции аз искам да кажа следното: най-голямата гаранция за това дали един проект в областта на енергетиката, а не само в областта на енергетиката, ще се случи пред нашите европейски партньори, приятели, пред нашето европейско семейство, е това да бъдат спазвани правилата. Аз смея да твърдя, че по отношение на реализацията на този проект, свързан с разширението на газопреносната инфраструктура, всички европейски правила са спазени.


За „Турски поток“ говорим, така ли?


Говорим, нека да го наричаме „Български“ или „Балкански поток“.


Вие искате „Български“ или „Балкански“, но по-известен е като „Турски“.


Нека да го наричаме „Балкански“, тъй като той ще има и регионално значение.


Кажете ни обаче, тази пътна карта, която е начертана в самото начало за „Турски“ или „Балкански поток“, както вие искате да бъде наречен, имало ли е гаранции или поне уговорката Русия да поеме част от финансирането на изграждането?


Не, такива уговорки никога не е имало. Това, между другото, е и една от причините да бъде спрян проектът „Южен поток“. Затова когато някой иска гаранции, когато говори за такива гаранции, че правителство трябва да издейства гаранции от Брюксел, че ние нямаме гаранции от Брюксел, аз ще кажа следното: нека да си спомним защо беше спрян проектът „Южен поток“ – той беше спрян заради грубо нарушение на първо място на Третия либерализационен пакет, и на второ място беше спрян поради нарушение в областта на обществените поръчки.


Е, някой каза, че е спрян, защото трима американски сенатори са дошли в София и проектът е финализиран.


Не бих казала. Тези нарушения, които Комисията твърди, че са налице, и поради които беше спрян проектът. С писмо от Европейската комисия беше стартирана наказателна процедура срещу България. Така или иначе, Комисията ги е обиктивирала в свое заключение, в свое становище.


По тръбата, ако тя влезе в България, има ли уговорката и параметри, в които 90% по нея ще тече само и единствено руска газ към Сърбия?


На първо място инфраструктурата е изцяло българска. Тя се финансира и е собственост на „Булгартрансгаз“. Това трябва да е ясно.


Но има ли уговорката 90% руска газ в тази тръба?


По отношение на капацитета са спазени всички правила на съответно Европейския съюз, Директивата за природния газ, всички изискванията, които уреждат регулаторната рамка на такъв тип проекти.


И колко ще е процентът руски газ?


Процедурата, одобрена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), така че тя отговаря на всички европейски правила. В рамките на капацитета, който беше обявен в третата фаза на пазарния тест, трябва да кажем следното: на вход от Турция е налице свободен капацитет малко над 10%, и на изход към Сърбия е налице свободен капацитет малко над 21%. Тоест, около 3 млрд. куб.м газ, колкото е капацитетът на интерконектора Гърция-България, на практика е свободен.


Това означава, че между 80 и 90%, защото на вход е 10% свободното и 20% на изхода…


И 10% за краткосрочни продукти, така, както предвиждат...


Ако бъде открит газ в България в Черно море, ако има азерски газ, той изобщо ще има ли достъп до тази тръба при условие, че близо 90% ще тече само руски газ.


Разбира се. Аз вече споменах, че в рамките на капацитета на тази инфраструктура ще е налице свободен капацитет на изход, който е 21%.


Не е ли прекалено малко 10% само свободен капацитет, всичко останало отново е само за руския газ?


Това предвиждат европейските правила. Има 10% за краткосрочни продукти, останалите проценти са разпределени така, както предвиждат европейските правила, и е налице свободен капацитет на изход към Сърбия 21%. Над 3 млрд. е свободният капацитет.


Какво се случва обаче с транзитните такси, които ние би трябвало да печелим до 2030 година 1.2 млрд. от транзитни такси руски газ до Турция? Защо ние се отказваме от това нещо?


На първо място ние имаме официална информация, официално писмо от страна на „Газпромекспрот“, че от 1 януари 2020 година те възнамеряват да преустановят транзита по Трансбалканския маршрут. Това означава, че България така или иначе трябва да реагира адекватно на тази променяща се среда.


Ако ние сме сключили договор обаче, ще има ли неустойка, която Русия трябва да плати на България?


По отношение на приходите от транзит по т.нар. „Трансбалканския маршрут“ или 90% от приходите от транзит, които България би следвало да получи, по отношение на това, което ние сега в рамките на този договор сме предвидили като условие и като приходи от такси, трябва да кажем, че тези приходи надвишават това, което ние бихме получили за транспортиране на природния газ по Трансбалканския маршрут


Е, чакайте сега, то едното е съвсем различно от другото. По Трансбалканския маршрут ние до 2030 година имаме договор, в който би трябвало да получим 1.2 млрд., нали така?


1.9 млрд. лева.


Добре, над 1 млрд. лева. Ако тръбата влезе от Турция, ние се отказваме от тези пари, които трябва да получим. Русия ще ни дължи ли някаква неустойка?


На първо място в рамките на този договор, който е подписан за транзит между „Булгартрансгаз“ и „Газпромекспрот“ трябва да кажем, че има подобна клауза, но тази подобна клауза на практика препраща към арбитражни решения, които трябва да бъдат решени в рамките на Московския арбитраж и няма гаранция, че тези приходи по някакъв начин биха могли да бъдат получени. Докато с този договор, с промяната на т.нар. „Исторически договор“, България си гарантира приходи от транзит, които превишават този по т.нар. „Исторически договор“.


Да, но ние тепърва трябва да даваме 3 милиарда за изграждането на инфраструктурата, след това да печелим допълнително от нея. Експерти изчисляват, че стойностите са почти еднакви, ние почти нищо няма да спечелим от „Турски поток“, ако мине през България.


Интересно е дали експертите са изчислили какви вреди бихме понесли ние и интересно дали са изчислили това, че ако всъщност спре транзитът така да се каже през България, ние на практика, нашата цялата инфраструктура, която притежаваме и която струва 6 милиарда, трябва да бъде унищожена. Не знам дали са правени подобни изчисления.


Въпросът е дали в крайна сметка се съобразяваме само и единствено с Русия за това, че тя иска да прекъсне подаването на газ през Украйна?


Не, ние се съобразяваме единствено и само с България и с нашия национален интерес. Защото с реализацията на проекта „Турски поток“, директната връзка от Русия до Турция, от 1 януари 2020 година България вече е загубила транзита за Турция, който е от 17 млрд. куб. м газ годишно и /../.


Да, но явно нямаме клауза, която да ни осигури възвращаемостта на тези над 1 милиард лева по договорите, които сме сключили до 2030 година.


В това, което ние сме предвидели като промяна на този договор, ясно се вижда и във финансовия модел, който е разработен, става ясно, че тези приходи ще надвишават в пъти…


Но едното е само хипотетична печалба.


Не, не е хипотетична печалба, тъй като тя е обвързана с ангажиментите на „Газпром“ да резервира капацитет за определен период от време, който е 20 години. И „Газпром“ това го е направил в рамките на третата фаза на пазарния тест.


Темата също ще продължим. Благодарим на Теменужка Петкова за това участие.