Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.07.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Ако управляващата коалиция се фокусира върху оцеляването на кабинета, този кабинет няма да може да направи нищо
05 Януари 2015

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването "Лице в лице" на БТВ

Първият ни гост е вицепремиерът Томислав Дончев. Здравейте, г-н Дончев. Миналата година, нещо като опит за обзор, преживяхме цяла политическа епоха. Падна едно правителство, имаше месеци наред протести, вие дойдохте отново на власт. Каква е поуката обаче от тази година, от всичко, което ни се случи?

Преди да започна да анализирам миналата година, да пожелая за много години на всички, здраве и късмет, добри помисли и добри дела. Вярвам, че когато повечето хора имат добри намерения и добрите дела ще са в повече, а от това имаме нужда. Иначе не съм убеден, че всички притежаваме тази политическа и историческа мъдрост да можем да оценим докрай цялата 2014-а. А и според мен тя ще бъде оценена в пълнота, като мине малко повече време.

Вашата поука каква е?

Да не забравяме, че ние от гледна точка на последиците в различни сфери – и в банковия сектор, и къде ли не другаде, още живеем в 2014-а. Тя ще продължи повече време, защото част от разходите ще ги плащаме и 2015-а, и 2016-а година. Безспорно динамична година. Аз свикнал примерно, ако разсъждавам от лично качество, да работя в режим на висока динамика, но само в 2014-а аз бях на три различни позиции – само в рамките на една година.

Припомнете на зрителите ни.

Ами бях народен представител в българския, в европейския парламент, сега съм в кабинета и това е в рамките на една година. Но не това е интересното. Говорихме си за това…

Любопитно е.

Любопитно е. Говорихме за това какви са изводите, които трябва да се…

Вашата поука каква е? Аз не искам исторически анализи, аз искам да разбера вие какво…

Историческият анализ е необходим най-вече защото трябва да се опитаме да повтаряме грешките, опитвам се да не кажа глупостите, които правим понякога. От една страна. От друга страна, трябва да си дадем сметка кога и по какъв начин чисто гражданските енергии могат да доведат до конкретен политически резултат. 2014-а има на какво да ни научи. Най-много обаче според мен трябва да се вгледаме и да търсим изводи и поуки от гледна точка на технологията на намиране на консенсус. Защото всички разсъждаваме, разследвате колко разнороден, колко разнолик е парламентът, колко е сложна управляващата конфигурация, имаме коалиция, имаме подкрепящи партии и сигурно след малко ще ми зададете въпроса колко е стабилна, но нека…

Веднага ви го задавам.

Нека в крайна сметка да припомня, че тази политическа конфигурация и тези политически сили не са се появили отникъде в Народното събрание. Това е волята на българския избирател. И като изцяло нов политически жанр имаме търсенето на стабилност, на възможност да се получи управляваща конфигурация. Това е нещо ново. И това ще си го припомняме и през 2015, 2016, 2017-а, и се надявам да бъдат едни от научените уроци. Заедно с това как гражданските енергии могат водят по политически резултат. Това също е урок, който трябва да четем още и още.

За мен урокът е, че за политиците трябва да е ясно, че вече гражданското общество е будно и няма как да го приспиват.

Това е урок, който аз…

Но това е друга тема. Така както понякога успявахте през годините вие политиците. Сега си мисля, че е напълно събудено. И ви дебне.

Аз никога не съм бил от школата на анестезиолозите. Винаги съм живял с респект към мнението на всеки гражданин, на по-голяма или по-малка група от граждани, дори да не съм съгласен с него. Това мисля, че е задължение на всеки политик.

Сега кажете наистина за правителството, чувствате ли стабилен кабинета? Сега той преживя няколко турбуленции, няма какво да прикриваме това, вашето усещане за стабилност ли е , или за крехкост?

Според мен не бива да бъркаме, както вие казахте, политическите турбуленции с фундаменталната стабилност или нестабилност на кабинета. В подобна конфигурация, когато имаме различни политически сили, кабинетът не е еднопартиен, е нормално да има и разговор, и спор, и различни мнения по една или по друга гледна точка. Всъщност аз бих се притеснил, ако тези неща ги нямаше, ако тези неща ги нямаше, това означава, че всички политически сили са размити и няма разлика между виждания и предизборни послания. Нормално е да ги има тези неща. Но това не бива да бъде бъркано със стабилността на кабинета. Още един изключително важен въпрос , аз съм го казвал и преди, но ако управляващата сила, кабинетът, политическите сили, самите министри се фокусират върху оцеляването на кабинета, този кабинет няма да може да направи нищо. Защото ако единствената мисъл е как кабинетът да оцелее, тогава всичко необходимо, и конкретни действия, и реформи ще остане на заден план. А и мисля, че първите стъпки през изминалия месец и половина показаха, че последното, за което мислим, е оцеляването. Опитваме се свършим това, което може, това, което трябва за времето, което имаме.

Обаче Лютви Местан каза или махате патриотите от вашата коалиция, или избори напролет? Какво избирате, избори или да разкарате патриотите? Плюс реформаторите, ако може, де, такъв беше подтекстът.

Това е реплика и коментар, който изключително приляга на господин Местан.

В какъв смисъл му приляга?

Ами точно от гледна точка на идеологията, на целите на ДПС, един такъв коментар от негова страна е буквално, бих казал, задължителен. Но, когато говорим за предсрочни избори, нека да си дадем сметка кой какъв интерес има от предсрочни избори. И те не могат да се случат от само себе си. Това означава една част от политическите сили в този парламент да решат, че политическият формат е изчерпан и отиваме на избори. Тук бих ви задал въпроса колко от политическите сили точно сега, представени в този парламент, са готови за избори веднага?

ДПС със сигурност.

Защо изключвате и ГЕРБ?

Добре де, и ГЕРБ.

Аз не бих посочил повече от две, първо. И второ, какво различно от това, което…

Таман за коалиция, господин Дончев – ДПС и ГЕРБ.

Тази тема я коментирахме преди няколко месеца. Не мисля, че е необходимо да я предъвкваме месец през месец.

Защо? Вие наистина ли мислите, че тя не е актуална с днешна дата? Та повечето анализатори, които ми гостуват и слушам, и чета, подозират, че има две управления. Едното е на аванс сцената – ГЕРБ, реформатори плюс АБВ, плюс патриоти; и едно в задкулисието – ГЕРБ и ДПС.

За зло или за добро, не всичко, което казват и коментаторите, и анализаторите, е вярно.

А гласуването за пенсионните промени на Владислав Горанов?

Това е неизбежно и това няма да бъде единственият случай, където по една или по друга тема в парламента ще бъдат търсени т.нар. тематични коалиции. Днес може да е с ДПС, утре може да е с някой друг. Говорим в крайна сметка за ключови реформи. Аз мога да върна часовника и преди това – да си говорим за съхраняването на плоския данък, може да си говорим за процедурите по отчуждаване на имоти, когато става дума за големите инфраструктурни проекти. Разбира се, някои теми са по-атрактивни от други, но съдбата, особено в парламента, е да бъдат търсени тематични коалиции. Този, който осигурява подкрепа, не бива обезателно да бъде пришиван като някакъв дългосрочен партньор.

Добре де, ама ако още два-три пъти се случи това, не мислите ли, че няма да се възприеме като един вид друга, скрита коалиция?

Вие преди малко ми казахте, че това така или иначе е обект на коментари от всички анализатори и коментатори.

Именно. Питам ви като човек, който е вътре, който не е анализатор и коментатор, как вие го преценявате?

Спектърът теми, който засяга работата на едно правителство, е изключително широк.

И няма да се откажете от подобен тип коалиции срещу вашите партньори, с които сте подписали споразумение?

Когато става дума за ключови теми, аз напълно допускам да получаваме подкрепа от други политически сили, които са извън управляващата конфигурация.

Тоест вие допускате нещо да се гласува между ГЕРБ и ДПС, а коалиционните ви партньори да гласуват против?

Не, не казах това. Казах, че на първо място ние може и аз очаквам да получаваме подкрепа и от други политически сили, това включва БСП, защо не?

Да, за задължителното гласуване, обещаха за реформата.

Самите те няколко пъти декларираха, че когато има добри решения, добри предложения, те ще бъдат подкрепени. На второ място, нека да повторим това, което казахме преди малко – с колко усилия, с колко сложни преговори беше сглобена тази коалиция. И не мога да изключа да има теми, където не всички и в коалицията, и в партиите, които подкрепят кабинета, винаги да са на едно и също място. Това, откровено казано, е напълно невъзможно. Редно е и анализатори, и коментатори, и обществото да бди, за да се разсеят всички съмнения…

За ново задкулисие.

Точно така. Даже бих ги призовал да бъдат особено бдителни. Но коалиционният формат е ясен. Ясен е форматът на партиите, които подкрепят кабинета. Към момента той не подлежи на преразглеждане.

Добре, сега по въпросите, по които най-много имате отговорност – това са еврофондовете. При предното си гостуване бяхте голям песимист, страхувахте се, че всичко ще загубим. Може ли сега да направим обобщение в цифри? Първо, колко пари окончателно загубихме, безвъзвратно?

Когато встъпих в длъжност, може би преди малко по-малко от два месеца, предварителният анализ на риска показваше, че към края на 2014 година има опасност да бъдат освободени или загубени, това са средства, които не могат да бъдат ползвани вече, защото сме изтървали срока да ги ползваме. Системата изглежда по следния начин.

Бяхте много притеснен тогава, когато ми гостувахте.

Всяка година, годишна цел, която трябва да бъде разплатена до края на годината. Всичко по-малко платено от тази годишна цел, държавата губи възможност да ги ползва. Разбира се, те не се изтеглят от бюджета, ние не дължим пари на някого, но ако примерно целта е сто единици, а ние разплатим 95, то тогава губим 5 единици. Тогава анализът показваше риск от загуба между 400 в най-песимистичния сценарий и 200 милиона евро към края на годината. Притеснен не съм бил. Работата ми не предполага да бъда.

Напротив. Даже не искахте да кажете цифрата, за да не дърпате дявола за опашката.

Точно така. Не бъркайте това с притеснение. Беше обявена тотална мобилизация на всички управляващи органи, практически на цялата система.

И колко загубихме в крайна сметка?

Искам да кажа, че резултатът, особено сравнен с риска, който беше идентифициран преди месец и две седмици, е много по-добър от очакванията. Единствената оперативна програма, по която има отписани средства, е „Околна среда“. И те са под 30 милиона – 27, плюс 50 милиона по Програма за развитие на селските райони. В общи линии загубата или отписването на средства е под 80 милиона, което считам за постижение за краткото време, което имахме. Тоест нещата изглеждат по следния начин. От цялата финансова рамка, която е на разположение като плащания, извършени вътре в страната, по отношение на всички, които изпълняват проекти, ние имаме разплатени малко над 6 милиарда евро, което е над 76% от цялата финансова рамка. А това, което Брюксел ни е възстановил към момента, е в обем на 65% от цялата финансова рамка, тоест близо 4 милиарда и 344 милиона евро – резултат, който можеше да бъде по-добър. Но считам, че за изключително малкото време, което имахме, направихме повече от възможното.

Повече от възможното. Какви евросредства 2015 година ще постъпят в България?

2015-та ще бъде много специална година.

Защо?

Защото, обяснявам, това е последната година, в която текат плащания от програмния период 2007-2013-та. И ние имаме задължението да усвоим, както казват някои, аз не я обичам тази дума, да разплатим, да използваме една изключително голяма сума – над два милиарда от стария програмен период. Успоредно с това да напомня, че вече имаме две одобрени оперативни програми – това са „Човешки ресурси“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Имаме три програми, които са в изключително напреднала фаза и аз очаквам до седмици да получим одобрение. Това са „Наука и образование за интелигентен растеж“, това е „Добро управление“ и „Конкурентоспособност и иновации“. Така че от 7 програми, 2 са одобрени, 3 чакат непосредствено одобрение. Може би към пролетта ще бъдат одобрени „Региони в растеж“ и „Околна среда“. Тоест ние ще сме в състояние първите схеми по програмния период 2014-2020 да бъдат отворени през пролетта на 2015 година.

А да кажете сума, че хората се вълнуват. Какви пари ще дойдат у нас?

Това зависи от…

Добре, минимума кажете, който очаквате. Не бъдете максималист.

Не. Аз обикновено се опитват да бъда суров реалист. Ако мобилизацията е на такова ниво, на каквото аз очаквам да бъде, според мен е напълно възможно сума не по-малка от 600 милиона от новия програмен период да влезе в икономиката на страната и да се завърти в обръщение.

Сега, вие казахте икономиката на страната. Вие сте вицепремиер, който отговаря за икономиката на тази страна. Но вие много добре знаете, със сигурност може би по-добре от мен и нашите зрители, че държава, която разчита само на еврофондовете, икономика, която разчита само на еврофондовете, е мързелива икономика. Тя не ражда иновации, тя не ражда истински растеж. Това е оцеляване. Оптимист ли сте, че нещо друго, извън еврофондовете, ще се задвижи в страната?

Ще се съглася с коментара ви в тази му част, че една държава не бива да разчита само на еврофондовете. За зло или за добро, България е в такава ситуация, че европейските пари са ключови, критични за нея. Това са 10% от публичните разходи, над 70% от инвестициите, които се правят. Анализите ни показват, че икономически растеж, колкото и да е скромен, в две трети той се дължи на европейските пари. Не, не може в дългосрочен план една държава да разчита на европейските пари. Но може да разчита на резултата от всичко, което е направено с европейските пари. Аз тук мога да бъда съвсем конкретен. Инфраструктурата, която се гради с европейски пари, пътища, железници, градска среда, пречиствателни съоръжения, всички мерки, свързани с енергийната ефективност, които се вземат на ниво общини; всички мерки, които се вземат за подпомагане на малките и средните предприятия, в това число иновациите; всички мерки, които се вземат за квалификация на работната сила. Ето оттам може да дойде по-висока конкурентоспособност на икономиката, а не само разчитайки на ефекта, че едни пари са се завъртели през икономиката. И още нещо в допълнение на това, че ние не можем да разчитаме само и единствено на европейските пари.

Не, ние може и да можем. Но това не е работа, както се казва. Нищо не се случва друго.

Европейските пари, ако си позволим да направим една такава илюстрация, те не могат да бъдат горивото в резервоара. Те могат да бъдат добавката, която да позволява на двигателя да работи по-добре. Те не могат да бъдат основното гориво. И понеже времето е кратко и със сигурност няма да имаме възможност да изредим всички мерки, които са и част от предизборните програми, и такива, които се изчистват в момента, основното, което трябва да направи държавата; основното, което държавата дължи на обществото, дължи на бизнеса, това е да престане да произвежда неприятни изненади. Считам, че когато България е държава, която излъчва сигурност, спокойствие, прогнозируемост, когато и гражданинът, и предприемачът знаят какво ще се случи след месец, половин година или след една година – това е шанс за икономиката.

Разбрах ли ви правилно – призовавате за политическа стабилност?

Не само за политическа стабилност от гледна точка на стабилност на институциите. Ако искате, за малко повече обраност в иначе истеричния политически тон. Никой не обича да си слага парите някъде, където властва истерия и несигурност.

Да, в една изтрещяла държава.

Точно така.

И на финала, само ми обяснете нещо, което сигурно и нашите зрители се чудят. Не можем да разберем как така "Южен поток" е спрян, замразен, приключил, виновни сме, друг поток ще се строи, а някакви тръби продължават да се трупат по пристанищата, засядат, работи се. Какво се случва, господин Дончев, каква е тая мистерия с "Южен поток"?

Аз няколко пъти съм коментирал, въпреки че имаме политическо изявление на възможно най-високо политическо ниво. Говорим за президента Путин…

Путин в Турция каза край.

Процедурите си вървят.

Е какво, ние си плащаме, пък пристанища си има, тръби пристигат.

Не, не плащаме разходи. Разходи от страна на българската държава не се правят. Но има процедури, свързани основно с акваторията на България, където българските ведомства, министерства, които носят отговорност, трябва да издават разрешителни. И те го правят. Няма как по друг начин.

Но това нещо не е съвсем нормално.

Не. Освен това, тази тема беше няколко пъти дискутирана, включително и с европейските ни партньори.

То хубаво с европейските ни партньори. Но не е ли по-добре да я дискутираме с руските си партньори, за да разберем те какво ще правят?

Напълно е нормално. Само да напомня, че въпросът с "Южен поток" не е българо-руски. Въпросът с "Южен поток" е между Русия, от една страна и европейските институции, специално Европейската комисия, от друга. Това, което България прави, това, което България трябва да направи с оглед да търси по-бързо разрешение на въпроса, е да използва авторитета си като държава членка, репутацията, която има, е да накара всички европейски институции да работят по-бързо. И мисля, че го прави.

Благодаря за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Искаме да сме заедно за единна Европа
13 Юли 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: С ТОЛ системата ще променим несправедливостта леките автомобили да издържат на почти 70% пътния сектор в страната
13 Юли 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството пред Агенция „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Текущите данни показват около 40% ръст на туристи от Чехия и Полша
11 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: Смятам, че към момента държавата е длъжник на своите граждани
10 Юли 2017

На всяка тренировка на язовир „40-те извора“ край Асеновград ще присъстват полицейски служители, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Очакваме по-добър сезон от миналата година
05 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Бисер Петков: Преизчисляването на всички пенсии ще струва по милиард на година
04 Юли 2017

Πpoгpaмaта зa лични acиcтeнти и дoмaшни пoмoщници cтaвa нaциoнaлнa, казва министърът на труда и социалната политика пред в. "24 часа"

trans.gif
Теменужка Петкова: Търг за „Белене” може да има до края на годината
03 Юли 2017

Целта ни е България да запази своето място на лидер в транзита на природен газ, казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Валери Симеонов: С последователна политика ще защитаваме интересите на българите извън граница
01 Юли 2017

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси, а 21 падат – не са били по закон
30 Юни 2017

Имаме седем електронни регистъра, от които информацията може да се взема по служебен път, казва министърът на икономиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Румен Порожанов: Проверките за цените на храните ще са всеки месец
30 Юни 2017

Фермерите вече ще подават проектите си по електронен път, казва министърът на земеделието, храните и горите пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения