Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Тази година завършваме около 140 км магистрали и над 340 км пътища
05 Януари 2015

„Марица“ ще бъде изцяло готова през лятото, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Тази сутрин” на бТВ

 

Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Не само за пътища, но и за саниране ще си говорим.

 

2015 г., четохме с Биляна, че ще построите 120 км нови магистрали и 340 км пътища. Възможно ли е това? Малко…

 

Мисията е възможна, определено. Даже правих по-точно изчисление – мисля, че можем да стигнем до 140 км новопостроени магистрали и над 300 км…

 

Ама новопостроени, не рязане на… Оттук-оттам хванати, части от магистралите, като са започнати?

 

Всяка магистрала всеки път се строи на отделни ЛОТ-ове, така че отделни ЛОТ-ове на магистрали и изцяло завършена магистрала „Марица“ всъщност ще имаме през тази година завършена, плюс участъците, които са в строителство, на магистрала „Струма“.

 

Искате ли да нарисуваме актуалните пътища къде ще се строи и къде не? Но да започнем с това – 120 км магистрали, 340 км пътища. Има ли обаче пари за почистването им, защото видяхме, че преди Нова година и около празниците имаше малко драма, и особено в Северозападна България - имаше и смъртни случаи на хора, които не са успели да стигнат до лечебните заведения?

 

Може би да започна първо с това. разбира се, при зимни условия винаги има ситуации като тази, която се случи около Коледа в Монтана. При много силен снеговалеж, много силен вятър и, разбира се, ТИР, който не спазва ограниченията за скорост и неподготвен за зимни условия, се обърна – създаде огромно задръстване, огромна тапа, която… снегорините стигаха дотам, за да го извадят, от навяванията на преспите, преспите станаха над 3-4 метра. Наистина имаше ситуация. Проверката показа, че смъртният случай не е поради причина премръзване или поради престой в колата, а други, медицински са причините. Но факт е, че извън този казус в Монтана ние нямаме критична ситуация, в която да са оставени бедствени хора или непочистени пътища. Така че искам да използвам случая и да благодаря на целия екип на АПИ и всички, които се занимават с поддържане, защото успяха във всички тези и много студени дни, и обледявания и замръзване на пътища, и снеговалежи да се справят по един добър начин, който да осигури безопасното завръщане. Факт е, ще ви дам един пример. Извън кризата, която се случи в област Монтана, която визирате, когато имахме над 900 обаждания в Ситуационния център - за питане за маршрути, за проблеми с хора, които чакат и се интересуват кое как се случва. Вчера, голямото завръщане - мисля, че този път можем да констатираме три важни неща. Първо – вслушаха се в апела на всички нас да се връщаме поетапно, а не всички едновременно в неделя вечерта, след дългите празници. Пътуването беше спокойно. Изключая една по-тежка катастрофа на 42-рия километър на „Тракия“, нямаме други тежки инциденти и нямаме проблеми, което означава, че вече и се вслушваме в това кои са маршрутите. Много обаждания имаме вече от желаещи, интересуващи се на нашия телефон 0700 13020 - кой маршрут да изберат, затворен ли е пътят, правилен ли е маршрутът, който избират.

 

Като казвате за този телефон, ще Ви прекъсна, тъй като, когато заваля снегът между Коледа и Нова година, аз трябваше да пътувам от Шумен за София и се опитах да ползвам тази телефонна линия – беше абсолютно блокирана. Нямаше никаква възможност…

 

Имаше наистина, аз затова казах – имахме 900 обаждания. Отделно през 112 - имаме изнесено работно място.

 

Нямаше шанс, но пък мога да кажа, че интернет сайтът на пътната агенция поне беше достъпен, имаше вариант.

 

Ако позволите да използвам…

 

Но ако трябва да сме честни, тази зима нямаше толкова голям сняг, колкото други зими. Времето беше благосклонно.

 

Миналата зима беше по-лека от тази…

 

Да, тази предстои.

 

…от гледна точка, поне към този момент, на сняг. Тази зима беше по-скоро… тези дни са по-студени, с не чак толкова големи снеговалежи. Говорейки за сайтове, говорейки за информация, ако мога да използвам една интересна тема извън… После ще направим вече разбор и на магистрали, километри и пътища. Един различен елемент за пътищата и развитието на пътната мрежа – това е… Тази година правим нещо, освен самото строителство на пътища – ще се опитаме да бъдем по-интерактивни. Първото, което разработваме, това е специално приложение, безплатно за всички така наречени смартфони и таблети, на които, в момента, в който си вкараш маршрута, да получиш информация дали е отворен, дали е затворен пътят, дали има проблем и ситуация на него. С пари от европейско финансиране…

 

Откога ще имаме достъп?

 

Срокът на изпълнение е шест месеца, сега започва работата, така че се надявам, че лятото на тази година още ще можем да направим пилотното тестване и въвеждане на тази система. Паралелно с това, това приложение, което ще разработим, правим най-накрая дългоочакваното автоматизиране на преброяването на колите по пътищата. Имаме пилотно отново поставени броячи на автомобили – нещо много важно. Нашата цел е това вече да бъде въведено за цялата пътна мрежа, за да спре ерата на хората, които седят и с едни хиксчета на едни листове седят по пътищата и мерят, и измерват – нещо, което е изключително неточно. И трето, много важно, както е в повечето страни в Европа, да имаме електронни табла, на които да имаме ясна информация магистралата или пътното направление пред нас отворено ли е, има ли инциденти, има ли катастрофа, да получаваме актуална информация на пътя и от тези табла. Така че ще се опитаме и извън самото чисто строителство и полагане на асфалт, ремонт на пътища, да бъдем и малко по-интерактивни спрямо новите технологии.

 

Давам пример за „Струма“, тъй като „Струма“ е приоритет – 2015 г. „Струма“ е общо 150 км, нали не бъркам?

 

Да.

 

Дотук построени 30 или 35 км.

 

Толкова.

 

Нищожно. „Хемус“ – общо 430 км, построени 163 км. Пак ми се струва…

 

Благодаря за този коментар. България отдавна трябва да си построи магистралите и магистралния пръстен. Затова толкова настояваме. Няма държава без магистрален пръстен, без пътища. Държава без пътища от Древен Рим няма, така че… Където има пътища, има икономика.

 

Да, но пък от древните летописи в България все пътищата са кални и много тежки.

 

Докато строим отсечката на „Хемус“, например, тази, която липсва, ми е любопитно ще останат ли здрави обаче тези отсечки, да кажем на „Хемус“, които вече са построени, които се рушат?

 

Да, планираме ремонти.

 

Хайде „Хемус“ да видим, защото тя е може би магистралата, която вълнува най-много хора в България.

 

Така е, безспорно. Ето това са първите 60 км, които ние виждаме тук – това е от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч. Много важен участък, 60 км. Този месец ще обявим, януари, сега обявяваме търга и се надявам до лятото да имаме избран изпълнител. Останалите участъци до Шумен…

 

Всъщност от Ловеч, Велико Търново, след това Търговище, Шумен…

 

Да, другото, което отново тази година ще направим, извън избора на изпълнител и започването на строителството на тези 60 км, е пътен възел „Шумен – Белокопитово“, който е много важно да бъде изграден. Един много важен участък. Всички знаем Т-образното кръстовище, което образува сериозни задръствания. Нашата амбиция е да достроим този участък, още малко – около 8 км от магистралата.

 

Какъв път се води това?

 

Автомагистрала е отново. Дострояваме автомагистралата, участъка, плюс голям пътен възел, който вече да дава така нареченото безконфликтно преминаване и в посока Русе, и в посока вече магистралата за София.

 

Добре, този участък колко километра е и ще бъде ли готов наистина за 2015 г., защото…

 

Не, за 2015 г. избираме изпълнител.

 

Да.

 

Сега, януари 2015 г. обявяваме търга и лятото на 2015 г. ще изберем изпълнител за започване строителството на участъка от Ябланица до Плевен – Ловеч. Два ЛОТ-а, два изпълнителя; лятото на 2015 г. – стартиране; срок на изпълнение – 2 години.

 

Добре, 120 км от 2015 г. магистрали, които ще са ЛОТ-ове от отделните магистрали, които сме започнали. Кога например „Хемус“ ще бъде окончателно завършен, ако можем да сме полезни на хората и да кажем: ето, примерно до 2020 г. ще имаме „Хемус“ от началото до края?

 

2017 г. ще имаме новите 60 км изградени, както и участъкът съответно Шумен – Белокопитово. Това ще са участъците, които са готови сега. До периода 2020 г. сме си поставили амбициозната задача да осигурим финансиране. Виждате колко е голям участъкът, който ни предстои - това са около 230 км, за които е необходим огромен финансов ресурс, но ние разчитаме все пак при подобряване на икономическата обстановка да можем да осигурим тези средства по линия на Световна банка и да можем да направим изграждането.

 

Министър Павлова, кои са 120-те километра, които ще бъдат готови 2015 г.?

 

Започва магистрала „Марица“, отдавна мечтаната. Тя ще е готова изцяло през 2015 г., като тя е разделена в момента на три участъка, които се изграждат: ЛОТ 1, който е от Чирпан до Димитровград. Имаме тук едни 10 км от старата магистрала „Марица“, на която лявото платно беше пуснато само по време на Тройната коалиция. И другият участък. И трите участъка планираме да бъдат завършени лятото на тази година. Едните ще бъдат пуснати юни, другите – август.

 

Колко километра общо?

 

Те са средно по 35 км, значи 70 км. И тук 10 – около 80 км от изцяло направената магистрала „Марица“ ще бъдат завършени. Към тях, ако можем да добавим и Шумен – Белокопитово, тези 8 км, които също ще бъдат завършени.

 

От „Струма“ нещо ще бъде ли…

 

Както и „Струма“. Дупница – Благоевград ще бъде изцяло завършена октомври месец, както и участъкът от Сандански до Петрич, 15 км. Тези са 40 и 15 – 55 км тук и 70 км тук.

 

И стигаме до Гърция.

 

Да.

 

Колко от „Струма“ сега? 150 км, които наистина звучат нищожно, в смисъл струват ми се малко. Ние имаме само 35 км - колко ще направим от тях?
Лиляна Павлова: Дупница – Благоевград ще бъде изцяло изграден и завършен. Това са 47 км и 15 км от участъка Сандански – Петрич.

 

Аз виждам няколко „червени петна“, ако мога така да ги нарека: Видин; виждам Казанлък, с прословутия тунел, който не знам дали ще се строи; другата магистрала Бургас – Варна, която също очакваме да бъде…

 

София – Калотина и София – Видин, това са ни най-критичните точки, бих казала, защото това са ни най-критичните точки, бих казала, защото това са изключително важни, стратегически пътни направления, за които за съжаление към момента нямаме финансиране. Както и Търново – Русе. Това са бих казала четири основни пътни направления. Тунелът под Шипка все пак е в резервните проекти на ОП „Транспорт“ заедно с тези 60 км от „Хемус“ и аз вярвам, че за него ще направим необходимото и ще го построим. Но за тези четири пътни направления с огромен финансов ресурс – разбира се, те са необходими да бъдат изградени – за тях ще търсим финансиране на принципа на публично-частно партньорство. Това са проектите, които сме подали и по плана „Юнкер“, това са проектите, които искаме да финансираме и в рамките на този фонд „Инфраструктура“, който ще създадем паралелно с въвеждането на така наречената тол-система, по която работим.

 

Добре, и за да приключим с пътищата – Северната дъга на Околовръстното в София?

 

Да, това също е проект, на който трябва да започне изграждането, за съжаление тази година. Той има избран изпълнител и е осигурено финансиране отпреди една година. Не се работи и не се строи заради проблемите с отчужденията, така че това е участък, който също трябва тази година… Надявам се да успеем, строителният сезон да може да започне по-рано и да можем да изградим и този участък, както и довършването на обхода. Ето, обходът на Враца вече е готов, обходът на Монтана да довършим, като много важни участъци от направлението София – Видин.

 

Все важни участъци. Да Ви попитам, магистралите ще станат ли платени в някакъв момент?

 

Да, това, което казах за фонд „Инфраструктура“ и за тези четири големи пътни направления, за които ще търсим финансиране – паралелно с този процес планираме въвеждането на тол-система.

 

Кога ще започнем да си плащаме за това, че се движим по магистрала?

 

До края на 2015 г. трябва да разработим така наречения „бизнес модел“, да преценим за кои пътища каква такса, как се въвежда. 2016 г. ще търсим финансиране и инвеститор, който на принципа на публично-частно партньорство да изгради тази система и тя може да бъде въведена, знаете, от календарна година, от януари – както въвеждаме винетки…

 

От 2016 г. да плащаме?

 

От 2017 г. да можем да заплащаме. Така ще е по-справедливо. Така камионите, така тези, които най-много се движат по пътищата, всъщност ще плащат повече – ще плащат за изминато разстояние, и тези, които най-много рушат, ще плащат доста по-скъпа цена. И от приходите от тези винетки ще можем, надявам се, поетапно да изграждаме тези важни пътни направления.

 

А самите винетки отпадат ли по тази логика или не?

 

Да, те поетапно ще отпаднат от 2017 г.

 

Т.е. влизаме само на тол-система.

 

Както ви казах, трябва да минем все пак към електронизиране на този процес, да можеш да си плащаш с SMS, онлайн, по всички възможни начини.

 

 

Говорим си за магистрали като пътища, обаче една важна магистрала може би ще бъде спряна. Всъщност не знам какво се случва с „Южен поток“, но последните новини, които чухме тук, покрай студа, е, че някакъв кораб с тръби е заседнал на Бургаското пристанище. Продължава ли нещо там? Нещо ври и кипи, като че ли нещо продължава да се готви. Откъде идва финансирането за всичко това?

 

На територията на България строителството е спряно, така че на територията на България не се строи. Но по отношение на самата водна част на „Южен поток“ – дружеството „Южен поток – Транспорт“ работи по изграждането на „Южен поток“. Аз, като министър, отговорен за издаването на строителните разрешения, мога да потвърдя, че строителни решения са издавани и продължават да бъдат издавани за изграждането и преминаването през акваторията в частта на България. Така че изграждането не е спряло в този му аспект, към момента поне. Ние нямаме, или аз поне нямам официално уведомление за замразяване на тези строителни работи, за които от нас има издадени разрешения за строеж, парцеларни планове и т.н.

 

Това се случва и в българската акватория, така ли?

 

То се случва и в българската акватория, по трасето, но не се случва на българска територия.

 

Добре, това нещо ни интересува дали струва пари и дали в един момент…

 

За българската държава не.

 

Да.

 

Не, не, това няма нищо общо с българската държава. Затова ви казвам – има две дружества, „Южен поток – Транспорт“ и „Южен поток – България“. Южен поток – България“ строителни дейности не извършва, няма активен договор, по който да се строи, докато Южен поток – Транспорт“, голямото дружество, което изгражда основната част на газопровода, то работи, или поне ние не сме уведомени да е спряно. Аз лично съм пуснала запитване към Южен поток – Транспорт“, за които последно подписах едно влязло в сила разрешение, със запитване да продължим ли процедура по избор на оценител на морското дъно – това е една много интересна процедура, която трябва да проведем – за да може България да получи своето обезщетение за това, че някой ще работи по морското ни дъно.

 

Така е.

 

Когато получа този отговор, ще дам съответната информация.

 

„Южен поток“ все още, може би, но не знаем – не е спрян, нали?

 

Все още, може би. Но основното трасе, по отношение на България…

 

Ври и кипи даже.

 

…ще видим.

 

Да поговорим за нещо важно обаче. За хората, които живеят в панелни жилища, държавата дава 1 милиард или над 1 милиард лева – вие ще кажете точно, челото например на „Стандарт“ казва 1,5 милиарда - за саниране на жилища. Сега да кажем кои ще са тези, ще стигнат ли парите за всички желаещи, които ще имат възможност да си направят жилищата енергийно ефективни.

 

Това беше наш ангажимент и в предизборната кампания, и в управленската програма, така че да, осигурени са и от тази година имаме 1 милиард на разположение като гаранция за създаването на този Фонд за саниране.

 

И веднага дойдоха критиките, че само 200 блока ще могат да бъдат… или по-малко. Колко ще могат всъщност?

 

Само да кажа, това е все пак началото. Както поехме ангажимент, започваме със създаването на фонд, който да набира финансов ресурс. Започваме с 1 милиард, а това е една много сериозна инвестиция, която да направим, отново започвайки с най-големите, най-проблемните – това са панелните сгради. Създавайки този фонд, използвам да кажа, че оттук нататък нещата вече са в ръцете на общините, на които е делегирано с тези средства да изберат изпълнители и да направят реализацията на тези блокове. Какво е изискването? Блокът да имам минимум 36 апартамента, за да адресираме наистина най-големите блокове. Но това е като начало. Ако позволите, да кажа го как планираме напред в годините: 2015 г. с този 1 милиард да започнем първите блокове, панелните, с 36 жилища. Всички останали сгради… Защото имаше също един елемент, че едва ли не пренебрегваме по-малките жилищни сгради и друг вид строителство – тухлено строителство и т.н…

 

ЕПК влиза ли между другото в това…

 

ЕПК-тата влизат, разбира се. Панел, стоманобетони, влиза, разбира се – ЕПК-тата влизат, но отново 36 апартамента изискване. Но друго важно уточнение. Това е едната, националната програма, с която санираме на 100% от този фонд. Всички останали жилищни сгради под 36 апартамента или сгради, които са различни от панелни или стоманобетонни, също ще получат възможност да кандидатстват за финансиране - отново през общините, само че по програмата с европейско финансиране „Региони в растеж“, която се надяваме да стартира, да бъде одобрена от Европа. Знаете, има закъснение в одобрението й, но от 2016 г. да получат и по-малките сгради, което е важно уточнение. Понеже получих едно запитване във „Фейсбук“ за еднофамилните жилищни сгради, искам да кажа, че се стараем да приемем в пълен спектър и от 2016 г… Говорихме и с министъра на околната среда дали от фонда, с който събираме финансиране от емисиите, да не подкрепяме със също еднократни субсидии и еднофамилните жилищни сгради за поставяне на соларни панели на покривите. Вече ще се мисли и в тази посока. Опитваме се да създадем солидарен модел, който да покрие в максимална степен цялостния жилищен фонд в страната.

 

Добре, давате възможност на хората да санират с европейски пари от доста време. По Оперативна програма „Регионално развитие“ помощта беше 50%, после я качихте на 75%, сега обещахте дофинансирането да се поеме от държавата за тези, които не могат…

 

И да стане 100% и за тях.

 

Да стане 100%. Колко обаче от подадените проекти бяха одобрени и колко санирани сгради имаме ние по ОПРР?

 

Факт е, че по програмата ОПРР, тогава, когато започна с 50%, имаше малък…

 

Кога започна, да ни припомните?

 

2012 г. започна, през юли месец, като до 2013 г. всъщност имаше подадени около 100 заявления. Но оттам нататък програмата замря. За съжаление 2013 г. нищо не се случи по цялата програма, чак до 2014 г. Едва лятото и септември миналата година бяха избрани изпълнители, които да правят реализация по тези сгради. Две има изцяло завършени, 52 са в процес – едни на проектиране, други на започване на строителството. И смятам, че още около 50 сгради ще можем да изградим. Така че 2015 г. се надявам, че около 100 сгради ще могат да бъдат завършени по тази програма, именно защото осигуряваме и компенсацията по…

 

Ама има прекалено тежка процедура, или хората трудно правят въпросните сдружения, за да кандидатстват. Защото знаем, че 36 апартамента – ето сега, това ми звучи…

 

Една година средно – аз си спомням, като репортер съм правила репортажи, не един и два, точно за тази програма. Неслучайно Ви обърнах… От 2012 до 2015 г. - само две сгради.

 

Точно така.

 

Това е изключително малко, това е нищожен брой усвоени, построени и обновени…

 

Като трябва да отбележим, че в този период, година и половина министерството, правителството „Орешарски“ не работеше по тази програма.

 

Добре, средно около 1 година, казаха хората тогава…

 

Толкова.

 

… отнема подаването на документите и задвижването на цялата процедура. Ами сега?

 

Проблем първи е регистрирането на сдружението, след което той трябва да се регистрира и да получи БУЛСТАТ. Това, при условие, че хората трябва да дават пари, те просто не искаха да го правят и затова не можеха да се регистрират сдружения.

 

Сега ще има ли промяна?

 

Сега според мен ще има промяна, най-малкото защото вече няма да трябва да дават пари тогава, когато правят сдружението, регистрацията и кандидатстването. Няма да трябва да дават пари, а ще го правим безвъзмездно за тях и безплатно.

 

А сега няма ли да влезете в другия капан, в който едните ще кажат „Защо одобрявате тези, а не одобрявате нас? Защо избрахте едните, а не другите“?

 

Аз разчитам, че кметовете ще са достатъчно активни да направят необходимото максимален брой сгради едновременно да бъдат правени, избирайки с рамкови договори много на брой малки изпълнители, да могат едновременно всъщност да отидат във всички сгради, които… Какво са направили, може би трябва да кажем – етажната собственост трябва да има официално събрание, на което да се вземе това решение от минимум 67% от живеещите, да подаде документите и да бъде регистрирано като сдружение, официално, като юридическо лице да получи БУЛСТАТ, и да кандидатства в общината и да предостави правомощия на общината.

 

Отново ли най-изгодните оферти, от гледна точка на това материали с по-ниско качество, фирми, които предлаган по-евтин труд ще бъдат избрани?

 

Надявам се, че няма да е така.

 

Защото знаем, че това няма да доведе до нещо добро. Аз лично съм виждал санирани сгради след градушката – бяха изключително…

 

На дупки, на решето.

 

…на дупки. Защото мазилката от 1975 г. издържа явно повече от мазилката от 2014 г.

 

Винаги има този риск, но аз тук разчитам първо на това, че енергиен одит ще бъде направен на всяка сграда, както и конструктивно обследване, за да видим дали е конструктивно устойчива. Предписанията, които се дават след това в ръцете на общините и на строителния контрол на всяка община, е да контролира именно качеството на материалите и продуктите, те да са сертифицирани, а не да са от тези, за които вие говорите. Няма да е лесен процесът, но трябва все пак да положим всички усилия.

 

Четох една статия преди време, че ГЕРБ ще санира Реформаторския блок. Коалицията обаче стана с още двама партньори. Какво се случва, ще оцелеете ли през 2015 г. като управление?

 

Аз смятам, че в рамките на екипната работа, която имаме ние като кабинет, като Министерски съвет, с колегите министри нещата се случват по един добър начин. Имаме една много добра комуникация и тя, бих казала с всяко едно заседание, бих потвърдила, че става по-добра, по-добре се сработваме, комуникираме и работим.

 

За пенсиите май много не се разбрахте.

 

Вижте, винаги има критични и проблемни точки, по които ще има дебати и диалог.

 

Ама тя стана взривоопасна тази точка.

 

По-добре да го изговорим, да се видят всички гледни точки, отколкото ако пък сме прекалено диалогични и казваме, че всичко ни е чудесно – ще бъде според мен по-подозрително. Това е като в едно семейство – няма как винаги да има разбирателство и да няма проблем по някои теми.

 

Значи сте си много близки.

 

Така че се надявам, че ще се разберем, ще намерим най-доброто решение. Важно е да има диалог.

 

Благодарим Ви.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения