Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.07.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Санират панелки без пари 1,5 г.
05 Януари 2015

Чакаме 5 млрд. лева по старите европрограми, от март тръгват и новите, казва заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Стандарт“

Министър Дончев, 2014 г. беше една от най-трудните за страната както политически, така и икономически. Каква е равносметката от нея?

 

От всяка една гледна точка годината бе трудна, а хубавите новини са по-малко. Един от успехите е, че в изключително сложната политическа ситуация успяхме да сформираме правителство. При това, надявам се, добро и стабилно. Трябва да отчетем и че през 2014 г. гражданите отбелязаха голяма победа. В крайна сметка се случи това, което те искаха. Не се случва толкова често цялата тежка политическа машина да се задвижи по начина, по който са пожелали хората. Третата добра новина е свързана с усвояването на еврофондовете. Въпреки блокираните средства, два спрени финансови инструмента и загубено доверие успяхме да минимизираме ужасяващия риск от загуба на 400 млн. евро в края на 2014 г. За малко време успяхме да постигнем изключително много. Де факто по оперативните програми автоматично ще бъдат освободени по правилото n2 около 30 млн. евро. Заедно с неусвоените средства по Програмата за развитие на селските региони сумата ще набъбне до под 100 млн. евро, като прогнозите са за около 80 млн. евро. Така че успяхме с много работа да минимизираме загубите 5 пъти. И това е постижение. Беше направено необходимото. Парите се задвижиха бързо и успяхме да успокоим както системата, така и бенефициентите. Много работа свършиха управляващите и сертифициращите органи, Министерството на финансите. Успяхме да проведем и преговорите с Еврокомисията за процедурите по чл. 95 и чл. 96, с които удължихме сроковете за проекти, забавени заради процедури по обжалвания и заради факта, че се изпълняват в населени места, засегнати от бедствия. Това беше рецептата и съм убеден, че ако имахме възможност да работим така от началото на годината, нямаше да загубим никакви средства. Но наистина в рамките на месец и половина, с колкото разполагахме, направихме максимума.

 

Оптимист ли сте за 2015 г.?

 

Няма как да има спад на политическата температура. Ситуацията ще остане наситена с емоции и турбуленции. Но за първи път, предвид сложната политическа конфигурация, от всяка казана дума, зависи не малко. Тоест не сме съвсем в логиката на политическото празнословие. От всяко искане, което се направи, зависи нещо - независимо дали се удовлетвори или не. Това е сравнително ново за нашия политически живот. Но въпреки че политическата температура ще е малко по-висока, не очаквам това да доведе до нестабилност. По няколко причини. На първо място, готовността на повечето политически играчи, без ГЕРБ, за предсрочни избори. Факт, че мнозина от тях са готови за подобен сценарий. На второ място - каквито и упреци да има към конфигурацията на сегашното правителство, трудно можем да си представим алтернатива. И като лидерство, и като политическа конфигурация. И ако някоя политическа сила си позволи да дестабилизира правителството, да не забравяме, че може да понесе тежка политическа отговорност за това. В крайна сметка трябва да помним историята и какво се случи през последната една година. И колко трудно беше сглобена тази конструкция, която няма алтернатива.

 

През 2015 г. имаме последен шанс да усвоим близо 2,5 млрд. евро от първия програмен период. Каква е програмата максимум?

 

България има сила да плати над 80% от наличните европари за първия програмен период. Ние ще се борим да усвоим колкото се може повече. И тези 80% са минималната ни цел, като аз вярвам, че ще успеем да усвоим повече. Хубавото през 2015 г. ще е наслагването на двата програмни периода. То бе планирано да се случи още през 2014 г. Така че имаме на разположение 5 млрд. лв. от стария програмен период. И разчитаме първите нови схеми да бъдат пуснати още през март. До момента имаме две одобрени програми. За ОП "Иновации и конкурентоспособност", ОП "Добро управление" и ОП "Наука за интелигентен растеж" очакваме добри новини съвсем скоро. А програмите "Региони в растеж" и "Околна среда" се надяваме да бъдат одобрени до пролетта, макар че там все още има какви преговори да бъдат водени. Практически през тази година очакваме парично движение по всички оперативни програми от новия програмен период. Така че ще има движение на повече пари и работа по повече проекти. Което е хубаво както за бенефициентите, така и за икономиката като цяло.

 

Участвате във втори кабинет, съставен от премиера Бойко Борисов. Каква е разликата между двете правителства и в кое се работи по-лесно?

 

Човек не става част от даден кабинет, за да му е лесно и комфортно. Ако търсех това, щях да остана в Европарламента. Голяма част от състава на МС наподобява кабинета "Борисов 1". Което е добре, защото вече сме един добре сплотен и работещ отбор. Факт е, че в този кабинет имаме и много нови лица. Надявам се това да е освежаване. Винаги има нужда от нова идея и гледна точка. И се надявам тази провокация, в добрия смисъл на думата, да бъде положителен фактор. Темпото на работа не е паднало, но отнема повече време, докато се стигне до решение. Което не е обезателно лошо. Повечето гледни точки наистина забавят процеса на вземане на решения, но пък имаме успокоението че така вероятността да се направи грешка е по-малка. А пък и работим в режим на широк консенсус. Реално тази политическа формула прави до голяма степен публичен целия процес на вземане на решения. Излагат се аргументи и хората имат възможност да влязат в детайли в процеса. Което също не е лошо.

 

2015 г. е и година на кметски избори. На старите лица ли ще заложи ГЕРБ, или да очакваме изненади в листите?

 

Местните избори са изключително важни и дори може да възникне спор дали не са по-важни и от парламентарните. Защото това е властта, която е най-близо до хората и им доставя услугите, от които те зависят. Хората по места на ГЕРБ са нашата политическа инфраструктура. Те са в близост до хората всеки ден и показват какви са стандартите и начинът, по който се работи. Така че за нас това са изключително важни избори. А и не без самочувствие мога да кажа, че има редица населени места, в които хората могат не само да четат по вестниците и да гледат по телевизията, а да разберат на място какво значи да се управлява по най-високите стандарти. Очевидно е, че имаме изключително солиден отбор професионалисти. И това не са мои думи, а на хората. Имаме кметове, които са избирани и преизбирани на първи тур, с две трети подкрепа.

 

Значи все пак можем да очакваме повечето кандидати на ГЕРБ да са добре познати на обществеността?

 

Не виждам защо един утвърден, обичан, уважаван и доказан кмет да се сменя с друг. Разбира се, всеки има право да търси нови предизвикателства. Неведнъж при нас е имало движение от централната към местната власт и обратно. Но няма основания да се преразглеждат поне основната част от хората.

 

Новата политика на ГЕРБ е да прехвърли и санирането на жилищата на местните власти. Ще се справят ли те с тази нелека задача, с която държавата от години се бори?

 

Категорично това е по силите на кметовете. Дори самата програма за обновяване на многофамилните сгради трябваше да почне по този начин. Когато преди много години се коментираше първоначалният дизайн на ОПРР, където е схемата в момента, това беше моята позиция. Няма как някой да измести ролята на местната власт, която е при хората. И някой друг да се опита да върши тази работа по-добре от нея. Това няма как да се случи. Така че нямам съмнения в силите им. И напротив. Непосредствено преди Коледа направихме среща с кметовете на 28-те областни града и ентусиазмът им е много голям. Така че те са много мотивирани.

 

В предишни разговори сме обсъждали, че принцип на европейското финансиране е винаги да има и самоучастие, за да е отговорността към проекта по-голяма. Сега обаче вие предлагате 100% безвъзмездно финансиране за обновяване на частна собственост. Не се ли притеснявате, че хората пък после ще искат да им ремонтирате колите или да им кредитирате бизнеса?

 

Безспорно това би създало лоши стимули, ако безплатното обновяване щеше да е в неограничен период от време. Досега не сме представили механизма за безплатното саниране на домовете на документи, говорили сме за него. Но поне на ниво програма това е механизъм като временна мярка, който да работи в ограничен период от време - година, година и половина.

 

Няма ли тогава едни да са привилегировани, защото ще им санирате безплатно домовете, а за други тази мярка да не важи? И така например някой кмет може да реши да санира само домовете на близки и приятели.

 

Истината е, че до момента броят на желаещите винаги е бил по-малък от парите, които имаме за тази мярка. По няколко причини. Най-вече крамоли и невъзможност на собствениците да постигнат съгласие. С една подобна мярка разчитаме на повече ентусиазъм от страна на етажните собствености. И в крайна сметка, когато човек знае, че имаме 100% финансиране за ограничен период от време, познавайки добре психологията на българина, всички ще избързат да се включат в периода, в който за тях санирането ще е безплатно. След този период отново ще се въведе механизъм, подобен на сега действащия с минимално самоучастие от страна на собствениците с 25% от сумата например.

Опасност кметът да си уреди роднините и приятелите няма по много причини. Но една от тях е, че ако той го направи, ще бъде веднага наказан в една изборна година, каквато е 2015-та. Но наистина ще спечелят тези, които побързат. И тези съседи, които положат усилия да се организират и да се включат в програмата.

 

Какво се случва с проекта "Южен поток" към момента?

 

По празниците няма развитие на ситуацията. Имаше няколко медийни послания от различни представители от руска страна. Но до момента ново формално решение или документи няма.

 

Корабите с тръбите за проекта продължават да пристигат в пристанище Бургас.

 

Това е факт. Докато няма формално изявление на нашите партньори от руска страна, ние сме в позицията да движим всички процедури, както го изисква българското законодателство.

Още през тази седмица ще има от наша страна движение по въпроса. Ще пътувам до Брюксел да се видя с колегите, за да решим как да процедираме оттук нататък.

 

Какви са възможностите?

 

България като държава членка на ЕС е територия на Европейския съюз. И като такава може да катализира по-адекватно взимане на решение на европейско ниво. Имаме и конкретни предложения, не чакаме Европа да ни каже какво да правим. Газовият хъб е едно от тези решения. Срещаме се, говорим на база на авторитета, който имаме ние и ЕС, а не с опити да се вмъкне нещо през задната врата.

 

Преди време премиерът намекна и за рестарт на проекта "Набуко". Стои ли на дневен ред тази опция?

Това е част от алтернативите. Когато разглеждаме икономическите профили и политическата възможност на всички подобни проекти, тази опция също не може да бъде изключена.

 

Какви мерки предвиждате за улесняване и стимулиране на бизнеса?

 

За да се помогне на някой, първото условие е да му се пречи по-малко. Има един основен принцип в икономиката, който важи и за инвеститорите и за потребителите. Човек харчи не толкова пари, колкото има, а толкова, колкото мисли, че ще има утре. В този смисъл е изключително важно да покажем и да убедим и предприемачите, и потребителите, че утрешният ден не е несигурен. И в него не се крие опасност за това, което сме купили или построили. Така че преди да говорим за всякакви мерки за подкрепа, държавата държи мерки за сигурност, прогнозируемост и стабилност. На второ място - всичко, написано в предизборната ни програма, за намаляване на административната тежест. Работим по това. Предвиждаме и няколко смели стъпки, които ще раздвижат външния инвеститорски интерес към България. Но засега ще ги запазя в тайна, тъй като те са много сериозни и трябва изключително внимателно да бъдат детайлизирани. Даваме си сметка, че не целият процес зависи от държавата. Но това, което зависи от нея, ще се опитаме да го направим.

 

След като и хората, и държавата харчат това, на което се надяват утре, външният дълг, който ще изтегли правителството, с какви бъдещи приходи и от какво ще се покрие?

 

Все пак да напомня, че този дълг беше неизбежен, тъй като част от него е за рефинансиране на стар заем. По принцип тегленето на кредит не е обезателно лошо. Парите могат да се харчат по добър и по лош начин. Не бих бил против да се тегли кредит с инвестиционна цел. Например да се дострои магистрала "Хемус", защото няма как всички пари да стигнат за него. Или за други проекти с инвестиционна цел. Грешно е да се теглят пари за така наречените течни разходи, особено за социални такива. Защото формулата показва, че една година има възможността да се дават по-високи социални помощи или пенсии от кредита, а на следващата ще трябва хем да ги даваш, хем да връщаш кредита. И така разходът става двоен. В случая тази максима не е приложима, защото огромната част от задълженията са за рефинансиране на стар дълг. България няма да задлъжнее толкова много допълнително през 2015 г.

А и говорим за неща, които нямаше как да избираме, защото вместо за покриване на дълга парите отидоха за гарантираните депозити в КТБ и той трябваше да се рефинансира.

 

Очаквате ли да постигнете консенсус за пенсионната реформа с бизнеса, синдикатите и политическите партньори?

 

При този формат на всички заинтересовани лица е почти невъзможно да се постигне консенсус, защото интересите са разнопосочни. Но разчитам, че специално по отношение на възрастта на пенсиониране и на довършване на стартирането преди края на годината и сложните отношения пенсионни фондове - НОИ, ще се постигне поне минимален консенсус. Далеч съм от мисълта, че всички ще бъдат щастливи. Защото става въпрос за щекотлива тема с натрупани емоции през годините.

 

Брюксел през втория програмен период на европомощта дава голяма част от средствата на принципа на финансовия инженеринг - като нисколихвени кредити вместо като безплатно финансиране. Държавата мисли ли за подобни стимули за бизнеса?

 

Публично-частните партньорства са малко по-различни от финансовия инженеринг, но не бива да се изключва отдаването на пътни съоръжения на концесия. Още повече, че само през изминалия месец и половина активен мандат на правителството вече съм се срещал с 3-4 инвеститори, основно от Азия. Които проявяват интерес към тази схема - да построят, оперират и след определен срок да предадат съответното съоръжение на държавата. Освен към изграждането на магистрала "Черно море" интерес има и към всички останали недовършени пътни проекти, които генерират трафик. Непосредствено преди Коледа разговаряхме с министър-председателя Бойко Борисов и с други колеги, че когато говорим за чужди инвеститори, трябва да престанем да работим на парче. Тоест някой да се среща с едни инвеститори, които после да отиват в друго министерство, на друга среща. Трябва да се направи един проспект, в който да са включени проектите, които биха били интерес на едно такова бъдещо публично-частно партньорство. При това не само в сферата на инфраструктурата, а и в индустрията и транспорта. Да се опишат тези възможности с цялата количествена информация, с която разполага държавата за тях, с реалния бизнес модел, с анализи на българското и европейското законодателство. Ще направим такъв проспект специално за инвеститорите извън Европа, които проявяват интерес към подобен тип схеми. Не трябва да има хаотичен подход, както е било към момента. И първата ни оперативка с колегите ще бъде на тази тема.

 

Да очакваме ли смени в кабинета?

 

Участието в кабинета е като упражнение по дълго бягане. За съжаление, ако някой се подхлъзне или изостане, групата продължава без него. Или ако реши да се занимава с друг спорт, като да се кандидатира за кмет например. Но се надявам отборът да се движи с добро темпо. В крайна сметка както се отчита при спортните събития - индивидуалното постижение има значение, но в крайна сметка за времето на групата значение има и първият, и последният.

 

Кои са трите основни мерки, които предвиждате за подем на икономиката?

 

В случая нещата излизат извън икономическите категории. Никой не иска да си остави парите в държава, в която не се знае какво ще се случи следващата седмица, месец или година. Не се правят инвестиции в държава, която излъчва хаос, а не спокойствие. Така че първата мярка е повече сигурност. Втората е намаляване на административната тежест, защото това е по-страшно понякога и от плащането на данъците или разходите за фирмата. Защото ако от всеки месец губиш 5-6 дни да се занимаваш с всички изисквания на държавата, това е щета за бизнеса. И на трето място са нужни реформи за реконструиране на държавната машина, така че да работи по-добре с по-малко разходи. Когато имаме текст на закона и той не се спазва колективно от всички, това не е проблем на конкретния член в закона, а на целия правов ред в държавата. Едни от белезите на слабата държава са много закони, които никой не спазва. И трябва да се намери изход от този омагьосан кръг.

 

Какъв е той, предвид факта, че всеки пази нечии интереси?

 

Ако всеки се опита да не настъпва нечий интерес, по този начин мачка интереса на цялото общество. Промяната няма как да стане по бърз начин за съжаление. И без да го формулирам като укор, повечето алгоритми завършват в съдебната система. Там е нужна спешна реформа. Вярвам, че това, което зависи от правителството и парламента, ще бъде сторено. През последните 20 г., каквито и различни виждания да има, има консенсус, че промени там са необходими. Считам че всичко, което се случи през последните години, е довело до степен на самоосъзнаване в самата съдебна система, че тя има нужда от промени. В България сме виртуозни в изкуството някой друг да е виновен за всичко, което се случва. Което е ужасен проблем, защото никой не е свикнал да си носи отговорността. Който и човек да питате - за всичко са виновни политиците. Те наистина носят вина за много неща, но отговорът, за съжаление, не е толкова прост. Това не позволява човек да види какво е сбъркал и какво още може да направи. Още по-зле стоят нещата, когато говорим за политическата класа. Том има виновни, но те винаги са от другата политическа сила задължително. Този механизъм винаги някой друг да е виновен води до масова безотговорност. В крайна сметка се случват куп проблеми и безобразия, но на базата на този алгоритъм всички излизат невинни. Което не е добре. Нещата ще започнат да се оправят, когато се открие обществен и законов механизъм да е ясно кой за какво е виновен и за какво отговаря.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Искаме да сме заедно за единна Европа
13 Юли 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: С ТОЛ системата ще променим несправедливостта леките автомобили да издържат на почти 70% пътния сектор в страната
13 Юли 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството пред Агенция „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Текущите данни показват около 40% ръст на туристи от Чехия и Полша
11 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: Смятам, че към момента държавата е длъжник на своите граждани
10 Юли 2017

На всяка тренировка на язовир „40-те извора“ край Асеновград ще присъстват полицейски служители, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Очакваме по-добър сезон от миналата година
05 Юли 2017

Министърът на туризма в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Бисер Петков: Преизчисляването на всички пенсии ще струва по милиард на година
04 Юли 2017

Πpoгpaмaта зa лични acиcтeнти и дoмaшни пoмoщници cтaвa нaциoнaлнa, казва министърът на труда и социалната политика пред в. "24 часа"

trans.gif
Теменужка Петкова: Търг за „Белене” може да има до края на годината
03 Юли 2017

Целта ни е България да запази своето място на лидер в транзита на природен газ, казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Валери Симеонов: С последователна политика ще защитаваме интересите на българите извън граница
01 Юли 2017

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси, а 21 падат – не са били по закон
30 Юни 2017

Имаме седем електронни регистъра, от които информацията може да се взема по служебен път, казва министърът на икономиката пред в. „24 часа”

trans.gif
Румен Порожанов: Проверките за цените на храните ще са всеки месец
30 Юни 2017

Фермерите вече ще подават проектите си по електронен път, казва министърът на земеделието, храните и горите пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения