Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: „Южен поток” е в примката на четворен възел
17 Декември 2014

Не бива да бъдем принудени да платим цялата сметка по този проект, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Монитор”

 

Г-н Дончев, какви са изводите за България след първото официално държавно посещение в Германия и срещата между премиера Бойко Борисов и канцлера Ангела Меркел, на която и вие присъствахте?

 

Това действително е първото официално посещение на премиера Бойко Борисов извън регулярните му пътувания до Брюксел и фактът, че то бе именно в Германия, е силен сигнал. Предвид сложната ситуация, в която се намира страната, посрещането на българския премиер с пълните държавни почести от канцлера Ангела Меркел е сигурен белег за връщането на доверието към правителството и това как то стои на международната политическа сцена.

 

Интересът към тази двустранна среща бе изключително голям. Ето защо извън конструктивните разговори, които водихме, няма как да подминем този жест на внимание и да не го отчетем през призмата на доверието. Казвам го, понеже няма как да пресъздам цялата анатомия на визитата, но съобщението, което бе дадено чрез нея, е напълно еднозначно и може да бъде ясно разчетено. Не бих искал да влизам в неползотворен политически дебат, но ако сравните броя на официалните посещения на предходния кабинет и на този, разликата е очевидна.

 

Сред основните теми са били енергетиката, еврофондовете и Шенген. За какво получихме подкрепа от Германия и имаше ли някакви препоръки към България?

 

Няма как в тази ситуация енергетиката да не е водеща тема. Специално с канцлера Меркел въпросът бе обсъден на ниво детайл. Но преди да влезем в някаква конкретика, бих искал да обърна внимание на нещо важно. Когато говорим за външна експертиза, особено немска, трябва да знаем, че става дума за двоен ефект ­ освен ползването на самата експертиза в сфери като управление на публичните финанси, банковия надзор, еврофондовете и дори енергетиката, това е и знак за високо ниво на взаимно доверие.

 

По време на тази визита ние им казахме: „Елате и вижте как стоят нещата отвътре. Не съдете по това какво се вижда отвън. България няма какво да крие в нито една от тези сфери”. Ние искаме енергетиката ни да бъде модерен отрасъл – до една-две години да бъде тотално либерализиран. Имаме дългосрочен интерес от въвеждането на банков надзор, от приемането ни в Шенген и т.н. Същото е и с еврофондовете – нека колегите от държавите-членки на ЕС, включително и тези от Германия да дойдат и да проверят на място как се изпълняват оперативните програми, а не само да четат одитните доклади. Всичко, което се случва тук, може да е достояние и на външни експерти, естествено, при условие че ползваме тяхната експертиза.

 

Основният фокус на разговорите ни за развитието на енергийните проекти бе насочен към търсенето на подкрепа за катализиране на обща европейска позиция. Защото когато ЕС говори в един глас, то и позицията му е по-силна и по-ясна. Трябва да се изясни какво се случва с проекта „Южен поток” и с неговите възможни алтернативи. Мисля, че бе дадена еднозначна заявка за подкрепа. Темата ще бъда повдигната и разгледана по инициатива на Меркел още в края на тази седмица по време на Съвета на Европа в Брюксел.

 

Има ли изход от задънената улица, в която влязохме с проекта „Южен поток”, и как страната ни ще се справи с кризата в енергетиката? Каква бе позицията на Германия?

 

За част от държавите членки „Южен поток” е интересен проект, но абстрактен. Той може да бъде разглеждан от гледна точка на икономическите интереси на съюза, от сигурността на енергийните доставки, дори през призмата на политически съображения. За държави-членки на ЕС, през които минава трасето на тръбата, включително България, „Южен поток” е съвсем реален и конкретен проблем. По много причини. От една страна, ние сме посочени от руска страна като причина за спиране на проекта, от друга сме в наказателна процедура от страна на ЕС заради същия този проект. От трета страна сме си делегирали правото на Еврокомисията да преговаря с Русия от наше име, а от четвърта, за да е още по-сложно, в момента редица български ведомства по процедура трябва да издават разрешителни за преминаване и строеж и т.н. Това не е единичен, а четворен възел, от който трябва да се намери някакъв изход. И то не изход в стил спасяване и минимализиране на щетите, а да не бъдат пропускани ползи. Няма как да направим това сами, защото това не е проект между България и Русия. Засягайки много европейски държави, той е свързан с пренос на газ и консумация в индустриалното сърце на Европа.

 

В крайна сметка има един сценарий, които е недопустим за България както от морална, така и от финансова гледна точка. Не бива да бъдем принудени да платим цялата сметка по този проект за това, че сме лоялен, предвидим и съвестен член на ЕС.

 

Кога точно се е заплел този „четворен възел”?

 

Отражение върху този проект имат сложните отношения между ЕС и Русия през последната година. Те са от всякакъв характер. Ако обаче трябва да диференцираме вина на ниво българско правителство, то първата основна грешка на предходния кабинет е, че заради големият си ентусиазъм за реализиране на този проект, те се опитаха да го вкарат през „задната врата”.

 

Част от реакциите в Европа бяха предизвикани именно от това, че кабинетът „Орешарски” загуби доверието на основни наши партньори. Щетата дойде от хаотичните и прибързани реакции на предходното правителство, което допълнително усложни ситуацията.

 

Сега само за две седмици ние сме провели десетки телефонни разговори и сме генерирали множество срещи по темата, за да се катализира обща европейска позиция. Мисля, че има много голям напредък и се надявам усилията ни да бъдат отчетени.

 

Какъв е изходът все пак?

 

Изходът зависи от това къде Русия и ЕС ще намерят пресечна точка. Това, за което настояваме ние, е да има ясна европейска позиция по въпроса. И ако трябва да цитирам сам себе си след срещата с еврокомисар Милош Шефчович: „Ние искаме отговор „Да” или „Не”, за да си изчистим нашата позиция. Отговор „Ще анализираме ситуацията още една година”, не ни устройва”. В този смисъл възможностите са няколко. Първата е „Южен поток” да се случи по първоначално предвиденото трасе. Не случването на този проект също е възможен сценарий. Случването на алтернативен проект „Син поток плюс” или „Южен поток 2” е друг сценарий, но не особено вероятен.

 

Вместваме сред тези варианти и едно наше по-конкретно предложение – за изграждането на газов хъб край Варна. Анализите ни показват, че един такъв проект има голям потенциал. На първо място той дава възможност за доставки на руски газ по новото трасе, освен това в доставките и преноса на газ могат да се включат и други източници. Защо не в даден момент в този хъб да се включи и българският добив на газ в Черно море.

 

Разбира се, даваме си сметка, че един такъв газов хъб не е просто техническо съоръжение, кранове и разпределителен център. Има още много неща – държавата, в която ще бъде изграден той, трябва да гарантира абсолютна сигурност, стабилност и прогнозируемост. Изграждането му на територията на страната ясно показва ангажиментите и задачите, които има пред себе си българското правителство. Освен това говорим и за законодателство – както българско, така и европейско.

 

В първия кабинет „Борисов” вие бяхте включили 4-тактовия двигател, за да наваксате изоставането в усвояването на европейски средства. Имахте идея двата програмни периода да се застъпят, а сега 2014 г. се очерта като нулева. Имате ли план как ще преодолеете това закъснение?

 

Тази година си беше изтървана, но няма да позволя това да се случи и с 2015 г. Имаше идеи, схеми и разработки, изготвени още в края на 2012 г., които можеха да позволят плащанията да се осъществят още през първата година на новия програмен период, но за нещастие те не бяха реализирани. Има вариант оперативните програми да бъдат одобрявани в края на годината, а част от плащанията да бъдат осигурявани авансово от държавния бюджет. Още преди година като депутат в 42-рото народно събрание, направих предложение да бъдат заделени 200 млн. лв. оборотни средства, които да се използват за разплащане по програмата за растеж и регионално развитие, за да не се спира работата по европейските проекти през 2014-а.

 

Колко рано започва програмният период не е въпрос само на експертно или национално самочувствие. Парите отиват там, където от тях има нужда – при месните власти, при бизнеса, при хората, ползващи социални услуги, и т.н. На второ място – ползването на тези средства трябва да стартира много по-рано. Напрежението около това колко ще платим, за да не изгубим средства, нямаше да е такова. Само ще напомня, че усвояването на евросредства в периода 2007-2013 г., започна с две години закъснение. А представете си, ако първите плащания, та дори и в по-скромни темпове, бе станало в началото на 2008 г. Това би означавало, че се движим с една година напред.

 

При кои от новите оперативни програми има проблеми и кои биха могли да бъдат дадени за пример?

 

Ние сме подали в ЕК всички оперативни програми. Беше направена зверска мобилизация и за две седмици изчистихме всички програми. Вече имаме една одобрена – ОП „Човешки ресурси”, очакваме до края на годината да бъде отворена поне още една програма и още две до края на март 2015 г. Един пакет от 4 програми от общо 7 ще ни позволи реално да имаме отворени схеми за финансиране още в средата на следващата година. Забавяне на одобрението най-вероятно ще има в програмата за развитие на селските райони, тъй като тя все още е във фаза, която не отговаря на европейските изисквания.

 

Работим по изчистване на позициите по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие”. Не разбирайте, че България не си е написала добре домашното. Проблемът идва от там, че ние имаме една позиция, а колегите от Брюксел друга, т.е. трябва да работим за постигането на пресечна точка. Веднага ще ви дам пример с програмата за околна среда – там въпросът е кой да е бенифициент на парите. Аз например не смятам, че директното прехвърляне на средства към ВиК-тата ще подобри особено ситуацията, така че ще преговаряме, докато стигнем до консенсус.

 

Когато говорим за еврофондове, е добре да знаем, че става дума за изключително сложни процедури и за харчене на милиарди. Става дума за стотици експерти и хиляди проекти. Не може всичко да е идеално. Няма държава, която да е постигнала това съвършенство. Въпросът е обаче системата да може да се самопочиства, да има добра имунна система. Така както в един човешки организъм проникват вируси и имунната му система се справя с тях, така и имунната система на държавата да реагира, когато се получи проблем, т.е. да си го решава сама. Или както казваше един мой познат ирландец – експерт в областта на еврофондовете, най-големият урок е да се научиш да откриваш грешките си сам, преди да ги е видял някой друг. Години по-късно разбрах колко е прав. От една страна, можеш да я коригираш, а от друга – ако не можеш, то поне можеш да я признаеш, преди да са я видели другите. Има голяма разлика между този, на когото трябва да посочваш грешките, и този, който сам си ги признава. Отношението е различно.

 

Какви средства да очаква бизнесът в новия програмен период? В какви области бихте посъветвали да действат по-предприемчивите българи?

 

Самата ОП „Иновации и конкурентоспособност” е на стойност 1,4 млрд. евро, без националното съфинансиране. Ако прибавим и средствата от държавния бюджет, сумата става над 3 млрд. лева. Акценти в програмата ще бъдат няколко направления в производството – стана дума за метатроника, за т.нар. чисти зелени технологии, за информационни и комуникационни технологии, индустрии, свързани със здравето, нови технологии в хранителната промишленост и т.н. Парите за бизнеса не могат да бъдат сведени само до ОПИК. Огромна част от средствата, които идват по оперативните програми – става дума за 7,4 млрд. евро, а ако към тях прибавим и всички други източници на финансиране, сумата ще набъбне до 15,2 млрд. евро. Не всички, но една огромна част от тези пари минават през бизнеса. Може би около две трети от тях. Това не е малко.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения