Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Избрани са фирми, има пари и химикали за зимно почистване
13 Декември 2014

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю предаването „Седмицата“ на Дарик радио

 

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в „Седмицата“. Здравейте, госпожо Павлова.

 

Здравейте.

 

Пак ли ще повторите казаното преди месец: Хората да помогнат на държавата, като не пътуват през зимата?

 

Аз не казах точно това. Това, което казах, е, че апелирам към всички шофьори, всички пътуващи да пътуват при зимни условия само ако са подготвени и имат зимни гуми.

 

А подготвена ли е България да зимата?

 

Да, да.

 

Липсата на пари, която ви притесняваше…

 

Първо пари бяха осигурени, макар и едва миналата седмица, но все пак успяхме и правителството осигури необходимите 13 милиона лева, с които да направим подготовка на пътищата, от една страна, и от друга, да платим зимното поддържане. Лошото обаче е, че между временно тези лоши климатични условия няма как да правим и да пълним дупки, защото това ще са пари на вятъра. Така че ще приоритизираме, на местата, на които не вали, изкърпваме дупки, сменяме мантинели, изрязваме храстите, които пречат и най-вече тези, които от снега натежават и падат на платното. Така че от тази гледна точка подготвяме пътищата. Вече във всички райони имаме избрани фирми, фирмите имат необходимия брой машини и най-важното…

 

Има пари за чистене?

 

Има пари за чистене вече и най-важното, има необходимия брой химикали, соли, с които да се обработва пътната мрежа.

 

В Германия са ми казвали, че чистенето на сняг непрекъснато е пари на вятъра и че много германци са готови да понасят несгодата, че няма да пътуват например, само и само държавата да не се налага да чисти още, докато вали например.

 

Точно затова въведохме и показахме на сайта, дадохме специална пресконференция, на която казахме на първия, втория, третия час и вече до втория час след спиране на валежа колко сняг е допустимо да има. Защото няма как да се изпари изведнъж снегът, като има снеговалеж. Така че какви са допустимите…

 

В първия мандат какво казваше Бойко Борисов? Да уловим снежинките във въздуха, и това се харесваше.

 

…Така че сме показали ясно колко сняг е допустимо, колко ще чистим. Така че да не изкривяваме това, което се пусна като някакво негативно заглавие…

 

Напротив, аз Ви цитирам позитивно, че нормалните нации правят така, пестят безсмислено харчене на пари.

 

Имам предвид това, което казахте, да помогне, като не пътува. Казах, като си помогне, за да си спаси най-вече своя живот и своята безопасност и сигурност, всеки шофьор, който тръгва на път, трябва да е подготвен, да има най-вече зимни гуми, да има необходимите течности против замръзване. Това е най-елементарното, което всеки шофьор трябва да знае и да прави.

 

Колко са опасни виадуктите на „Тракия“, които според заглавия по вестниците и по сайтовете бяха пред срутване?

 

Ами вие всъщност, да, това , което е беше показано, е именно така. Защото ние се наложи да ограничим пътуването по част от тези виадукти, затворихме едната лента поради простата причина, че там аварийното състояние на този мост и на този виадукт, където ги затворихме, е такова, че не позволява и рисково. Затова през следващата година, след като мине и зимният сезон, предвиждаме там да започнат спешни аварийни дейности, защото вече нещата са опасни. Паралелно с това обаче вие знаете започнахме отпреди аварийната програма с ремонт на виадуктите по магистрала „Хемус“ и „Тракия“…

 

В тази аварийна програма беше и ремонт на пътя за Банско.

 

Точно така. И в крайна сметка се оказа, че тях трябваше да ги довърши предишното правителство. Макар и с доста закъснение ги довърши. Но това, което открихме днес, е, че не ги е платило. Те така нали си правят обикновено подобни правителства като това. Имаме спомени и от тройната коалиция. Та сега трябва да разплатим, на фирмите не е плащано изобщо, както не е плащано и за магистрала „Хемус“, Шумен-Белокопитово помните, че стачкуваха служители, така и тук не е плащано, а пък ние трябва аварийно да оправим оставащите критични точки. Ще го направим, разбира се, защото за нас безопасността е най-важно.

 

Да дадем картината за следващата година. Около 2 млрд. лева ще се инвестират, 120 километра магистрали, 340 – други пътища. Кои магистрали са 120-те километра?

 

120 километра това е довършването на магистрала „Струма. Първо участъка от Дупница до Благоевград и вторият участък това е драматичният бих казала, макар и само 15 километра, участъка Сандански-Петрич. Това е едната магистрала, която трябва да довършим до ноември месец следващата година. И другата, която също има огромно закъснение, това е магистрала "Марица" , двата лота, които са в изпълнение, но в закъснение. Също единият се надявам да го пуснем още лятото, другият ще е в края на лятото, началото на есента, но със сигурност нашият краен окончателен срок, включително и заради това, че имаме европейско финансиране, е октомври следващата година. Така че това са двете магистрали в общ километраж 120 километра.

 

А „Хемус“ няма да се прави нищо?

 

Чакайте, ние говорим само за довършване на текущи. Още следващата година, всъщност още през месец януари предстои да обявим тръжната процедура за избор на изпълнител на магистрала „Хемус“, вече да започнем ново строителство.

 

Коя част?

 

Първите 60 километра. Това е участъкът от Ябланица до разклона Плевен-Ловеч. За целия този участък има проект.

 

Там е проектирано и се взима само изпълнител вече.

 

Да. То се води процедура по допроектиране и строителство, но иначе имаме проект готов и затова обявяваме процедурата за избор на изпълнител, която ако няма обжалване и всичко е наред, лятото ще може да имаме избран изпълнител и да започнем работа. Разбира се, при осигуряване на финансов ресурс от държавния бюджет. Защото тази магистрала и този участък са заявени за европейско финансиране, но то е тогава, когато се освободят парите и проведем процедура първо за магистрала „Струма“ Кресненско дефиле. Тогава ще го осигурим със средства от бюджета.

 

Впрочем по-късно в предаването слушателите ще чуят главния архитект на София Петър Диков с една негова стара идея, отпреди няколко години, че България трябва да продължи маршрута на магистрала „Хемус“. Че идеята да мине близо до Търново не е най-доброто. Според него трябва да се отиде до Русе почти и след това да слезе към Варна. Вие как гледате на това?

 

Знам тази идея, разбира се, но искам да ви кажа, че ние все пак сме инвестирали изключително много и усилия, и финансов ресурс, включително национален експертен съвет е заседавал по тази тема от специалисти, не един, а много. И трасето вече е избрано, такова какво е. Ние работим по него, възложено е допроектирането…

 

Кой от трите варианта ще бъде, по-близо до Търново или по на север от Търново?

 

По-близо до Търново.

 

Максимално близо до Търново.

 

Да, максимално близо до Търново е избраният вариант , така че ние се надяваме следващата година да почнем първите 60 километра, паралелно от това, както вече споменах, Шумен-Белокопитово трябва да довършим, и от другата страна, от страната на Варна и Шумен. Там също знаете не е разплащано, една година и половина не е плащано. С основание стачкуваха работещите. Така че първият приоритет ни е да платим всичко, което е изработено до момента, и най-вече да довършим. За съжаление поради това, че правителството на Орешарски отново, пак казвам, не плащаше, 40 милиона там трябва да осигурим. Така че това ни е вторият много важен приоритет, говоря като строителство, което трябва да довършим.

 

А другите 340 километра това няма да са нови пътища?

 

Другите 340 не са нови, рехабилитация на съществуващи важни.

 

Кои основно, има ли нещо, което е по-забележимо?

 

Много са участъците, тях ги има качени и на нашия сайт кои са те. Това са участъци, които ние правим по линия на програмата за транзитни пътища. Там имаме няколко ключови направления, както и ще се опитаме даже извън тях, извън тези 340 километра, които са текущи проекти за довършване, ще се опитаме да ускорим и процеса по избиране на изпълнители и от новата оперативна програма „Региони в растеж“.

 

Между тези 340 е пътят, за който сме говорили с вас с игумена на Рилския манастир, нали до Рилския манастир ще бъде рехабилитиран този път?

 

Да. Точно така.

 

Там минават милион туристи годишно и е в ужасно състояние. Вие сега ще го направите.

 

Ами надявам се да го направим, полагаме усилия.

 

А другата голяма тема язовирите може да бъде разгледана не през призмата, която сега се обсъжда. Какво правим със старите автомобили? Вие открихте на практика нови…

 

Да, нова страница бих казала.

 

Нови, да, нови язовири. България не е строила колко години язовир?

 

Всъщност последният язовир, който е въведен в експлоатация, говоря за питейни нужди, за водоснабдяване е преди повече от 20 години. Така че България много от отдавна не е строила. Това е язовир „Боровци“, който е строен и въвеждан в експлоатация в Кърджалийска област.

 

Сега новите язовири са „Пловдивци“…

 

Сега новият, за който подписахме договор и напролет започва реалното строителство, това е язовир „Пловдивци“, който се намира на 15 километра от Рудозем, обслужва цялата Смолянска област, 40 хиляди души ще се възползват от това.

 

Вода за пиене с пречиствателна станция.

 

Вода за пиене, пречиствателна станция, защото и качеството на водата е много лошо в този регион, и при суша, каквато не е тази година, но много други години имаме суша, засушаване, имат и режим на водата. Това е изключително важен язовир, стойността му е почти 50 милиона, 47 милиона.

 

Това европейски пари или български пари, държавни пари?

 

Това са държавни пари, от бюджета, и съфинансиране от Световна банка.

 

А, това е заемът със Световна банка. Те трябваше да са три язовира по този заем. Три ли ще бъдат?

 

Да.

 

Понеже някъде четох, че оставали два, нямало достатъчно пари.

 

Сега започваме с „Пловдивци“. Паралелно с това довършваме тръжната процедура за избор на изпълнител за „Луда Яна“, който е в Панагюрище, региона на Панагюрище, неговата стойност е 52 милиона лева, индикативна, разбира се, тя след търга може да се промени малко в посока надолу. Той е много голям язовир, с голям капацитет и обем, защото този регион там е с изключително сериозни проблеми с водоснабдяването и едни от тежките режими на вода са именно там. Така че се надявам лятото на следващата година да има избран изпълнител и да започне строителството на това изключително голямо и сериозно съоръжение. Той е по-голям от „Пловдивци“. И третото също много важно това е реконструкцията и рехабилитацията и ремонта на съществуващия язовир „Студена“, който водоснабдява цялата Пернишка област. За този язовир първоначално беше предвиден много по-малък финансов ресурс, но когато направихме проектирането, стана ясно колко много трябва да се ремонтира. Стана ясно обаче, че ако ние го направим по конвенционалния начин, по стандартния начин, по който го правим , означава да го източим и да го ремонтираме поне две години. Това автоматично би довело до това оставим на режим на водата цяла Пернишка област. Затова препроектирахме подхода и сега този язовир ще се ремонтира само с подводно ремонтиране, само с водолази и с подводна механизация, така че да не оставим Пернишка област на режим на водата и затова стойността на този сериозен ремонт е 30 милиона лева. За него също сме в процедура за избор на изпълнител. Спрямо финансовия ресурс, с който разполагаме, ще преценим дали да го започнем есента следващата година, или да го започнем на пролет. Защото през зимата е ясно, че няма как. Не стига че е подводно, пък и през зимата, категорично не може. Или да го започнем през 2016 г.

 

А има ли пари за тези язовири, които перманентно създават проблеми? През последните години. Ще се инвестира ли и в тях?

 

Тук трябва да кажем, че в държавата в момента има около 2400 язовира. 52 от тях са големи, значими, с национално значение, от които 9 се управляват от Министерството на регионалното развитие. Те са за питейни нужди и се управляват от ВиК-та. За там имаме финансов ресурс, поддържаме ги, те са в добро състояние. Останалите значими язовири са хидроенергийните язовири, те също се управляват от министерство, само че на енергетиката. „Язовири и каскади“ също са в добро състояние и за тях също имаме финансиране. Всички останали язовири, 2350 горе-долу, те са микроязовири и са разпределени в управление от „Напоителни системи“ за напоителни цели от общините и такива, които за съжаление…

 

И мисля, че към 70 не се знаеше на кой са.

 

263 са с неясна собственост и с неизяснена собственост.

 

А 70 бяха опасните.

 

Да. Някои от тях се ползват за рибарници и са всъщност тотално компрометирани, преливниците са им премахнати…

 

Но те са частни?

 

То по принцип няма как да са частни, но те са дадени на стопанисване или с неизвестна собственост. Това, което ние искаме да направим, е всички те да минат в управление от „Напоителни системи“, да бъдат възстановени…

 

Към Министерството на земеделието.

 

Да. Да бъдат възстановени механизмите, които са при необходимост от изпускане, да се оправят кранове и всичко останало, за да можем да подсигурим това, че има кой да стопанисва тези язовири. А ако общините видим, че не могат, не се справят или по някаква причина някой нехае за язовирите, също да концентрираме това управление, за да сме наясно кой какво стопанисва. Тези 263 сме ги възложили на областните управители за изясняване на собствеността, ако не, ще ги придобие държавата, казах ви, ще ги оставим в управление на „Напоителни системи“. За тези 76, които са в аварийно състояние, предоставяме отново на „Напоителни системи“ финансиране, вече зададохме половин милион, с който да се направи…

 

Този половин милион е за двайсетина язовира?

 

Да видим, може да се окаже, че и за повече. Тук идеята е да проектираме ремонт или премахване на язовирни стени, или ремонт на съоръженията за изпускане, или директно премахване на целите тези язовири, ако се види, че това е вариантът като решение. Така че да, осигурили сме поне за първата фаза да се предприемат действия. Сега обаче в тази кризисна ситуация, в която се намираме, след толкова обилни дъждове, трябва да се направи анализ и оценка на щетите. И там, където вие знаете, се наложи една-две диги да премахнем, една-две стени в Старозагорска област, тепърва ще е много сложно. И тук използвам да кажа, че като министерство бяхме определени да управляваме фонд „Солидарност“, по който ЕК ни отпусна подкрепа за всички тези бедствия, които преживяхме. Вече имаме одобрено финансиране за последствията от бедствието в Аспарухово, Добрич и Търново и сега очаквам…

 

Там хората ще получат директно помощ…

 

Не, не, тук говорим за отводнителните канали, за дерето, което заля. Говорим за инфраструктура, разбира се, да. Тук е за ремонт на пътя, на водоснабдителната система, на деретата и коритата. Отделно от това очаквам през януари да ни бъде одобрено финансирането за Мизия и това, което съм уведомила всички областни управители и междуведомствената комисия по бедствия, че можем да кандидатстваме и съм готова да предприемем всички спешни мерки сега, когато вече водата се оттече обаче и видим какви са щетите, да подадем нова заявка по фонд „Солидарност“ Европа да ни подкрепи. Така че ще инициирам процедура в тази посока, когато вече са видими щетите и да кандидатстваме и се надявам да получим допълнително финансиране и за сегашната ситуация.

 

Оперативна програма „Регионално развитие“, всъщност любимият поглед към разговор за нея е за загубените пари. Или за това, което няма да получи България.

 

Нека се настроим позитивно.

 

Напротив, Вие тези дни казвате, че България е реализирала 750 проекта за седемте години. Т.е. по-добре да гледаме пълната страна на шишето. Това всъщност за каква част от всички пари са тия 750 проекта?

 

Значи в програмата, да кажем така за общовъвеждащо, програмата за регионално развитие е в размер на 3,1 млрд. лева. 75 % от тези средства вече са разплатени по проекти, които се изпълняват или са вече изпълнени. От тези над 1000, около 1000 проекта, общо казано, 750 са окончателно приключили. От тях имаме 930 сгради на училища, детски градини, читалища, социални и здравни институции, музеи, опери, ремонтирани и изцяло готови. Така че наистина ефектът от програмата е много добър. Това, което трябва да направим през следващата година, и всички рискови и оставащи проекти. Защото всъщност остават за довършване най-тежките и най-рисковите проекти, да положим усилия да ги довършим. Това е и северната скоростна тангента на Околовръстното, и Ларгото на София, и всички обекти, свързани с промотиране на България като туристическа дестинация, участие в борси, всички туристически атракции и инфраструктура, както и много проекти, свързани с градска среда и градски транспорт на големите градове. Закупуване на нови автобуси, тролейбуси и т.н.

 

Вие казвате от тези 2-3 млрд. три четвърти вече са реално използвани.

 

Точно така.

 

Остава една четвърт, от която колко ще бъде използвано?

 

Надявам се 100- процентово, това е крайната ни цел, разбира се.

 

Нали непрекъснато говорите как ще бъдат загубени няколко, десетки, стотици милиони.

 

Вижте, то със сигурност загуби винаги има, защото в живия живот, както се казва, никога няма на 100 процента…

 

Значи нещата не изглеждат толкова трагично, колкото самите българи ги разказваме.

 

Това, което беше притеснително, ако тогава, когато направихме анализ на програмата, имахме едно условие поставено. Ако ние не разплатим досега, до края на тази седмица 106 милиона евро, които остават, за да си постигне България целта за разплащане по тази програма, колкото от тези 106 милиона евро не разплатим, толкова връщаме автоматично и ги загубваме. Направихме необходимото, тук в последните четири седмици да разплащаме, да засилим плащанията дори по спрените пари от Европа, по тези приоритетни оси, ние пак дадохме пари от бюджета, компенсирахме, разплащаме така че другата седмица вече ще имам възможност да направя рекапитулацията дали и колко сме загубили. Но ви гарантирам, че няма да загубим много, защото положихме неимоверни усилия. Така че когато има добра организация, когато има добра мобилизация, нещата се случват.

 

В здравеопазването например имаше шум, че ще се загубят, ако не се купят спешно, апарати. Впрочем вие скоро откривахте лъчетерапевтичен например комплекс в Пловдив.

 

Да, страхотен, наистина уникално.

 

Те направиха големи инвестиции, но пак фокусирането беше, че нещо няма да се използва.

 

 

Напротив, в Пловдив това, което открихме , е една инвестиция от 10 милиона в онкологичен център, и то такъв, какъвто има само още един в България, и то даже не е в София. Говоря като комплексна апаратура за превенция и лечение на онкозаболявания и лъчетерапия.

 

Това къде е, във Варна сигурно?

 

Не, в Стара Загора има още един. Говор като вече наистина много високо технологична техника. Така че имаше малко шум в системата поради малко разваления телефон спрямо служебния кабинет към нашия кабинет. Какво означава да загубиш едни пари, какво означава да имаш таван за плащания, колкото трябва да разплатиш. Важното е, че минимизирахме щетите и другата седмица ще кажем окончателна сума, минимизирахме щетите, няма да загубим много пари. Това е много важно за тази година. По-важно е за следващата година, която ни е последна и понеже ни е последна, вече няма закъде да отлагаме, трябва да направим така, че да си довършим проектите…

 

Да се доизползват парите.

 

… да ги доизползваме. И за да сме още по-подготвени, направихме така, че ако някой от тези проекти пък не се случи, които сега са в изпълнение за оставащите пари, ние имаме готови резервни проекти, които имат сключени договори, избрани изпълнители и само чакат. Само им подаваме сигнал, че нещо не се изпълнява и те почват да изпълняват. Опитваме ама до последния лев да…

 

Аз не съм сигурен, че нашите слушатели така разбират тази оперативна програма, защото непрекъснато слушат и четат по вестниците как България губи, не използва достатъчно, а всъщност важно е да кажем, че България е направила 750 неща супер, с европейски пари.

 

И то много важни и значими неща. Ето в една София, ако погледнем, защото в момента можем да кажем, имаме нови автобуси, освен метрото, говорейки за програмата за регионално развитие, музеи, театри, училища, детски градини, улица, бързата система за управление на трафика. Много важни и значими неща.

 

Кога ще започне санирането без пари на хората? На форум на Строителната камара това е било впрочем вашето послание, че ще се санира безплатно.

 

Да, това което искаме да направим, в т.нар. Национална програма за саниране на панелните сгради – тези, които са най-големите панелни, най-грозно изглеждащите, най-неефективните, и най-важното сметките там са неимоверно високи, точно защото нали, не са енергийно ефективни.

 

Тя работата не вървеше, защото се очакваше хората да вадят техни пари досега.

 

Да, абсолютно, и не само за това, и защото нямаме култура на етажната собственост, в която всички да се съберат, да дадат пари, да поддържат общи части – вход, хоризонтални…

 

А сега ще остане ли това, че пак трябва всички да се съберат,за да се съгласят, да вземат работите за без пари?

 

Разбира се.

 

Сега вече ще е по-интересно дали ще тръгне работата като е за без пари.

 

Сега ще е по-интересно, защото единственото,което ще се очаква, е наистина етажната собственост да се събере…

 

Да се подпише „подарете ни парите“.

 

Да, и да каже – съгласни сме, дайте ни проекта., санирайте ни сградата без пари.

 

Вие ли ще избирате? Имам предвид държавата ли ще избира кой да направи санирането?

 

Общините ще са тези,които ще избират самите изпълнители. Държавата ще финансира и ще субсидира всички желаещи български граждани да ги подкрепи.

 

А ще стигне ли за всички блокове?

 

За всички големи панелни сгради – да, ще стигне програмата. В дългосрочен план…

 

Люлин, Младост в София…Не знам имената на големите комплекси в други градове ще бъдат изцяло направени.

 

Ами, вижте, ние предвиждаме двумилиардна програма.

 

Лева?

 

Да, не е малко. Започваме с 200 милиона следващата година, като с готовност, но това, когато създадем фонда може би ще увеличим сумата – зависи от въпрос на привлечен ресурс, да започнем поетапно със санирането на повечето от сградите. Няма да е лесно, но имаме определено волята и желанието да го направим.

 

Кога? Първите блокове кога, според Вас ще се направят?

 

Вижте, пролетта…Значи, вътрешните срокове,които за момента сме си поставили е до пролетта на следващата година да създадем фонд и да привлечем финансов ресурс. Казвам, че създаваме фонд и привличаме ресурс, защото идеята е да не утежняваме бюджета с допълнителен дефицит, защото и без това той е в много лошо състояние.

 

А каква част ще е европейските пари?

 

Европейските пари са за единия пакет сгради по-малките, държавните са за тези най-тежките и най-трудните, които трябва по по-облекчен ред да ги..

 

И този фонд откъде ще го напълните със заеми?

 

С привлечен ресурс от инвестиции, защото нашата идея в дългосрочен план са т.нар. зелени сертификати – да връщаме този ресурс, а не като пари от бюджета. Това е една много сложна схема, която планираме.Важен е крайният ефект да осигурим финансов ресурс, да направим енергийно ефективни и санирани сградите, хората да живеят на по-топло, по-уютно, по-красиво с по-малки сметки.

 

Това беше седмицата, в която обаче се събудиха пак по-големите протести. Какво ще кажете на хората, които пак излязоха на улиците, организирани този път от синдикатите, несъгласни с реформи наистина в друга сфера, не за които вие отговаряте.

 

Ако въпреки всичко, ако гледаме наистина за какво протестират – хората не искат пенсионна реформа. Това, което мога да кажа…това не е моя ресор, но ако ние искаме работеща икономика, трябва да има повече работещи хора, които да произвеждат продукт, който в последствие да преразпределяме в тази икономика. Ако ние не направим пенсионна реформа, ако правим предсрочно (не се разбира)…, няма да остане работещо поколение, което както се казва да изработва продукта, за който всички искаме да преразпределяме, и да увеличаваме пенсии и заплати. Така че пенсионната реформа е неизбежна. Пенсионните фондове не са достатъчно пълни, и всички го знаем много добре, поради това, че се нуждае бюджета да финансира и да допълва средствата за пенсии. Така че ако искаме да не се изпразнят фондовете и да нямаме проблем да осигуряваме пенсиите на всички тези, които са си ги изработили и (не се разбира)…, трябва да има повече работещи, трябва да реформираме 4 месеца един компромисен вариант, с който да се увеличава възрастта, и това е единствено, ако искаме да имаме функционираща икономика.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения