Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Изготвихме бюджет в името на реалността
05 Декември 2014

С харчене богат не се става, казва министърът на финансите в предавването „Панорама“ по БНТ

 

Първият бюджет на новия министър на финансите – Владислав Горанов. Добър вечер.

 

Добър вечер. Технически погледнато, вторият. Ако броим актуализацията.

 

Да. Ако броим актуализацията, точно така – втори. По-суров или по-ларж от Дянков ще бъдете?

 

Със сигурност поне от гледна точка на дефицита съм доста по-ларж. Тъй като последния бюджет, който изпълнихме в 2012 година приключи с 0,45 на сто от брутния продукт дефицит. Един от най-добрите в Европа.

 

Сега обаче може ли един бюджет да оправи всеобщото усещане за мизерия в България, което чухте и от репортажа?

 

Не бива да се самосъжаляваме. Бюджетът не е функция на моето желание или нежелание, или желанието или нежеланието на правителството. Бюджетът е функция на това, което създаваме и отношението на обществото към преразпределителната роля на държавата. Той може да бъде винаги друг.

 

Но сега какъв е? Бюджет в името на какво?

 

Бюджет в името на реалността. Това произвеждаме, толкова събираме от хората, харчим повече отколкото събираме – 2,5 млрд. е догодина дефицитът. Няма как една държава, която до преди 25 години преразпределяше 100% от брутния продукт и хората искаха да разчитат на нея 100%, в един момент да разпределя 35 на сто от този брутен продукт, а хората да останат с очакванията, че тя отново може да реши 100% от проблемите.

 

Има ли обаче амбиция в този бюджет, защото опозицията казва, че в него няма икономически растеж?

 

Ако отворите критиките към всеки бюджет назад ще видите три фрази обикновено – едната е бюджетът няма реформи, втората е бюджетът няма амбиции и третата в зависимост от това дали икономическият цикъл е в едната посока или в другата, ще се твърди за него, че за него, че или генерира растеж или генерира инфлация. Така или иначе…

 

И трите ли обвинения поемате в момента?

 

Мога да поема само обвинението, че не мога да реша всички проблеми, които хората очакват да бъдат решени в рамките на този бюджет. Защото първата ни задача беше да се справим при относително кризисна ситуация – при спрени европейски фондове, при непълен Фонд на гарантиране на влоговете, който трябваше да започне 2 седмици след старта на правителството да започне да изплаща гарантирани влогове в една фалирала банка.

 

Искате да кажете, че пак предишните са ви виновни, така ли? Но и те правиха актуализация на предишните бюджети на ГЕРБ. Не помните ли?

 

2013 година имаше актуализация, но тя отразяваше в себе си новото виждане на политика. А ние отразявахме необходимостта от нови разходи и нов дълг.

 

Потъваме ли в дълг в момента?

 

Не е толкова потъваме ли в дълг, а каква трябва да бъде позицията на държавата. Трябва ли да се разпъваме според чергата си или ще смятаме за добродетел финансирането с дефицит, харченото на повече, отколкото изкарваме, и оттам неминуемо дълг. Изкушението на всяко едно поколение е да накара следващото да му плати сметката. Затова, между другото, в Европа са натрупани толкова големи дългове. Защото има една мантра, че по-големият дефицит задължително гарантира растеж, и оттам изкушението в момент на криза да използваш този инструмент, за да успокоиш страстите и да дадеш някаква възможност за ръст на икономиката, го има във всяко едно правителство. Спомняте си критиката към правителството на Орешарски. Народът се бунтува, той казва: Защо се бунтувате при положение, че аз харча повече? Аз правя дефицит, защо се бунтувате? Помните ли упреците към първото правителство на Бойко Борисов? Защо искате да свивате дефицита? Защо да нямаме по-голям дефицит? Но всъщност, простия въпрос е отношението на сегашното поколение към следващото и предишното. Едното реферира към въпросите за пенсионната система, другото реферира към някакво усещане за справедливост, че сметките, когато набъбнат неразумно, едно следващо поколение се налага да ги плаща. Между другото, ние за 25 години видяхме на няколко пъти опити за вакханалия между отделните поколения – банковата криза, ако си спомняте, приватизацията, ако си спомняте. Всичко това беше опит да се реши този спор.

 

Въпросът е, обаче, вие разточител ли сте или скъперник? Защото казахте в началото, че сте по-ларж. Но в момента ни агитирате да стискаме пак. Докога ще стискаме, господин Горанов?

 

Моята философия е, че човек трябва да харчи толкова, колкото изкарва. В теорията на потребителското поведение, тя се учи в ранните курсове по икономика, се казва така: човек харчи днес толкова, колкото очаква, че ще изкара утре. Ако Вие знаете, че утре ще Ви увеличат заплатата двойно, още днес ще направите един банкет и ще почерпите Вашите колеги, че от утре имате двойна заплата.

 

Няма такава опасност.

 

Но такава опасност няма за следващата година. В този смисъл, аз винаги съм бил привърженик на това да се простираме според изкараното.

 

Какво спечелихме като имахме толкова малки дефицити? Една от четирите или петте страни в Европа без дефицит или с нисък дефицит. Другите харчат, а ние продължаваме да сме най-бедните. Какво спечелихме, като бяхме толкова разумни?

 

С харчене богат не се става. С харчене богат никой не е станал. Обикновено с харчене се обеднява.

 

Добре, вие какво реформирате с този бюджет, ако въобще реформирате нещо?

 

Министърът на финансите има амбицията да реформира приходните администрации. А оттам нататък може да говорите с министър Москов за здравната реформа, може да говорите с образователния министър за образователната реформа. Но мантрата, видите ли, в бюджета искаме да бъдат разписани реформи, предполага в бюджета отзад да наслагаме всички законодателни изменения във всички секторни закони, които формират отношението на държавата към отделна политика, за да може някой да ги прочете и да каже: добре, тук се случва реформа в спешната помощ или тук се случва реформа в болничната помощ. Няма как във финансовия план да видите секторните реформи. Или поне не приемам тезата, че реформите са въпрос на пари. В смисъл – ако ви дам да изхарчите повече, вие по-реформаторски настроен ли ще бъдете или по-ефективно ли ще ги изхарчите, отколкото, ако по-малко изхарчите.

 

Не, не, не… Въпросът, който се опитвам да Ви задам, е – кой ще спечели от вашия бюджет, защото опозицията казва, че бедните ще загубят при всички положения.

 

Това е схоластичен спор. Аз съм готов да го водя по следния начин, примерно – за 2015 година разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са, забележете, с 800 милиона повече от отчетените за 2013 година. Тук говорим само за 300-400 дни разлика и 800 милиона повече в 2015 спрямо 2013 за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Ако по друг начин го разгледаме, още по-тясно, бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е с 40 милиона следващата година по-висок, отколкото ще приключи тази. Т.е. ако усещането е, че спестяваме, а всъщност държавата е на 3% дефицит, то значи имаме комуникационен проблем. Това, че сме бедни, е проблем, но разговорът дали трябва да изхарчим над 3% дефицит не е разговорът дали сме бедни или богати, разговорът за бедност и успех трябва да се води на друга плоскост.

 

Може би разговорът за бедност и успех е като видим кои са били в Корпоративна търговска банка и как са били облагодетелствани. Вие тези досиета ще ни ги покажете ли?

 

Аз ги нямам, но със сигурност…

 

Държавата… Държавата…

 

…но със сигурност, ако обществото се обедини около това, че вътре са вършени престъпления и прокуратурата го докаже, има си ред – да тръгнем да правим някаква вендета и да размахваме папки „Банкова тайна“ също не е най-добрият сценарий.

 

Можем просто да научим истината, включително за това, което Албена Колева нарече „хора с яхти“.

 

То е ясно кои имат яхти. Едва ли, ако се разходите по нашето Черноморие или по гръцкото море ще остане тайна за вас кои има яхти и кой не.

 

Аз не съм против хората с яхтите, против с хората с нередните яхти.

 

Всички яхти са редовни, въпросът е с какви пари са купени.

 

Да, де, ако останат затворени досиетата на КТБ, може и да не разберем.

 

Аз мисля, че посоката е вярна. Самият факт, че българският съд прецени, че сегашният подуправител на Банков надзор не трябва временно да си изпълнява функциите, защото може да попречи на нещо, показва, че похлупакът леко се надига.

 

А Вие продължавате ли да искате оставката на Искров?

 

Категорично.

 

Затова ли се прегръщате с него на коктейлите вчера?

 

Ако по закон някой прецени, че Искров е виновен и го отстрани, аз няма и да се доближа до него, но когато отиваш на тържество на Асоциацията на българските банки, освен финансовият министър и управителят на БНБ, които са двата стълба на финансовата система в България, да вземат да се сбият публично, за да направим, така, добро впечатление, какво очаквате да направим?

 

Не, аз просто питам дали отношенията зад кулисите са същите като отношенията пред камерите?

 

Има ясно разграничаване на функционалност и отговорност. Искров казва: „Аз не знам защо се случи така в БНБ.“ – затова той трябва да си подаде оставка. А Искров го познавам, както вероятно и нашите събеседници, които са били български народни представители от повече от 10 години, когато той по времето на НДСВ беше народен представител. Така че да казвам: „Аз не познавам Искров.“ и да минавам на другия тротоар, когато насреща ми идва управителят на БНБ и аз като финансов министър трябва да работя с него, докато парламентът прецени или докато той прецени, че ще стои там, е абсурдно. Тук говорим за институции.

 

Не, аз не Ви обвинявам, просто питам дали още искате оставката му?

 

Категорично. Не може той да казва, че не знае защо се е случило така. Тази гледна точка е неприемлива.

 

Как върви изплащането на депозитите от КТБ?

 

Държавата си свърши работата. В този смисъл – през първия ден имаше около 1,4 милиарда изплатени, във втория ден темпото е доста по-ниско. Хората осъзнаха, че няма причина за истерия, че всъщност те нямат нищо общо с КТБ, а влизат в 9 от най-стабилните български банки, подбрани по точно тези критерии.

 

Каква е диагнозата на българския финансов живот, който ни дава КТБ?

 

Това е диагнозата не само за финансовата система. Това е диагнозата за цялото общество – много недоизказани неща, много безпринципни решения, много демагогия.

 

Далавера, в която са участвали всички?

 

Вие го казахте.

 

Вие, да Ви попитам накрая, Вашият образ – лошият, който не дава, за да дойде добрият Борисов да даде – с удоволствие ли играете този театър?

 

Това е… Това е, как да кажа, провокация, но тя е само за пред вас. Какво имам предвид? Имахме много комуникации с премиера и за едното решение и за решението по отношение на минималната работна заплата. Колегите от Министерството на финансите се впечатлиха, защото за първи път министър-председателят идва в Министерството на финансите и ако това е цената на правилните решения, той е готов да идва често.

 

Благодаря Ви, господин Горанов.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения