Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Дефицит под 3% за 2015-а
15 Ноември 2014

Интрвю на министъра на финансите за в. „Банкер“

Г-н Горанов, какви са плановете на Министерството на финансите и на правителството за осигуряване на недостига във фонда за гарантиране на влоговете, необходим за изплащане на гарантираните по закон сметки и депозити в Корпоративна банка? Знаете, че до 4 декември трябва да започне изплащането на тези влогове, а фондът разполага само с 2.1 млрд. лв. от необходимите му близо 3.7 млрд. лева.

 

Наясно сме с това предизвикателство и посрещането му е включено в предложената от правителството актуализация на бюджета. В нея сме поискали Народното събрание да ни разреши да увеличим размера на дълга, който държавата може да емитира през 2014-а с 4.5 млрд. лева. От тях 900 млн. лв. ще бъдат отделени, ако възникне нова необходимост за ликвидна подкрепа. Други 2 млрд. лв. са за фонда за гарантиране на влоговете, а останалите 1.6 млрд. лв. са за финансиране на предложеното в актуализацията увеличение на бюджетния дефицит.

 

Ще успете ли навреме да осигурите всички тези средства, защото крайната дата за започване на плащанията на гарантираните влогове в КТБ е след три седмици?

 

Ние имаме готовност веднага след като получим разрешение от Народното събрание, да осигурим мостово финансиране от чужбина за милиард - милиард и половина евро, за да посрещнем всички належащи плащания. Бихме могли да го набавим и от вътрешния пазар, но предпочитаме да не го правим, защото това би довело до увеличаване на цената на финансирането.

 

От текстовете, записани в проектозакона за актуализация на бюджета, оставам с впечатлението, че правителството веднага ще извади пари от фискалния резерв и ще кредитира с тях фонда за гарантиране на влоговете, а след това ще прави облигационни емисии, с които ще възстанови вече извадените от фискалния резерв средства. Така ли е?

 

Схемата е, че на фонда ще дадем 2 млрд. лв. заем, а почти по същото време ще предприемем действия за поемане на дълг в размер на 4.5 млрд. лв. и на външните, и на вътрешните пазари.

 

С актуализацията в Закона за бюджета въвеждате куп процедури, по които парите на бюджетните организации в КТБ ще бъдат събирани. Защо се налага записването на такива правила в закона?

 

Текстовете в чл.97 и чл.98 са чисто технически. Те разписват механизма, по който обезпеченията по бюджетни средства ще бъдат осребрени и получените пари ще преминат през централния бюджет към отделните бюджетни структури. Оказва се, че до момента такава конкретна регламентация не е съществувала, защото за радост не е имало нужда от нея. Ясно е било, че по закон банките са били длъжни да блокират държавни ценни книжа като обезпечения по средствата, които бюджетните организации държат при тях. Липсва обаче механизмът, по който, при необходимост, тези ценни книжа да бъдат осребрени и получените пари да бъдат предоставени на съответните бюджетни структури, като например общините. И сега ние въвеждаме тези правила с текстовете в чл.97 и чл.98 на Закона за държавния бюджет за 2014-а.

 

Тези нови текстове ще засегнат определени сметки на бюджетни организации в КТБ, обезпечени с ДЦК. За какви суми говорим?

 

За около 108 млн. лева. Като пак повтарям - тези пари са гарантирани с държавните ценни книжа, които банката е закупила. И по закон парите от продажбата на книжата трябва да бъдат използвани единствено и само за изплащането на въпросните пари, които бюджетните организации държат в банката. Знаете, че по всички закони обезпеченият кредитор е първи по ред. Тези нови текстове регламентират и един друг казус, който възникна след поставянето на КТБ под специален надзор. След като тя спря да работи, настъпи падеж на едни ДЦК, които бяха блокирани в нея в полза на правителството. И сега новите текстове уреждат механизма, по който централният бюджет ще си получи парите от осребряването на въпросните облигации.

 

С актуализацията на бюджета въвеждате и един нов текст в Закона за гарантиране на влоговете, който най-общо казва, че депозитите, които са придобити вследствие на цесии, не са защитени по силата на Закона за гарантиране на влоговете. Това не е ли обезсилване на самите цесии, сключвани между кредитополучатели на Корпоративна банка и собственици на депозити и сметки в нея?

 

В никакъв случай. Този текст не атакува законосъобразността на тези цесии. При тях собственикът на депозита го прехвърля на длъжник на банката срещу заплащане или срещу ангажимента въпросният получател, а не самата банка да му изплати този депозит. Ние не атакуваме тези сделки. Въобще не ги оспорваме. С въпросния текст само казваме, че длъжникът, придобил депозита, няма право да претендира, че трябва да получи по него законовата гаранция до 196 хил. лв., защото до поставянето на банката под специален надзор той не е бил вложител. Той обаче остава неин кредитор и може да си получи своето вземане по съответния ред при осребряване на масата на несъстоятелността на банката. Забележете - остава неин кредитор, но не и вложител, чиито средства са защитени по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете.

 

Това означава ли, че сумата, която фондът за гарантиране на влоговете трябва да плати, намалява с около 700 млн. лева?

 

Това не е така. Първо цесиите се сключват, за да може длъжникът на банката, който купува депозит на неин вложител, да намали с него задължението си. При тези прихващания обикновено се използва пълният размер на влоговете и от тях не остават суми, по които да има претенции към фонда. Освен това въпросните сделки за цесии, доколкото знам, са около 100 на брой. При това положение дори хипотетично да допуснем, че по всички тях има претенции към фонда, те не могат да надхвърлят 196 хил. лв. за всяка сделка, или общо 19.6 млн. лева.

 

Като министър на финансите Вие сте принципал на Българска банка за развитие. В този смисъл също сте участник в банковия сектор. Как оценявате кредитната политика на тази банка?

 

Мисля, че ролята на тази банка не е да извършва големи сделки с големи компании...

 

Да, но по-голямата част от портфейла й е точно от такива кредити?

 

Това е лоша практика, която е допусната в банката заради липсата на законови лимити за заемите, които тя предоставя. Обсъждам с колегите от надзорния съвет на банката да се направят изменения в закона, които да очертаят нейния реален облик като насърчителна банка, а не като една обикновена търговска банка с евтин привлечен ресурс и огромен капитал.

Затова съм възложил на надзорния съвет да предложи мерки, с които сегашните лоши практики да бъдат преодолени. Една от тези мерки ще е именно въвеждането на допълнителни ограничения за максималния размер на заема, който банката може да отпуска на едно лице или на група от свързани лица. Мисля, че сегашното ограничение, заложено в Закона за кредитните институции от 25% от капитала, не е адекватно за ББР. Тази горна граница трябва да бъде намалена и лимитите за отпускане на заем за едно лице е логично да са по-малки за банка, претендираща да бъде насърчителна.

 

Ще смените ли мениджмънта на банката?

 

Запазвам си правото, като министър на финансите, аз да реша кой да управлява Българска банка за развитие. Но това ще стане, когато подробно се запозная с работата на сегашното ръководство.

 

Предлагате актуализация на бюджета, защото смятате, че 1.061 млрд. лв. от заложените в него приходи няма да бъдат събрани. Каква част от тази сума ще е заради намалените постъпления от ДДС и акцизи (например заради понижението на цените на петрола) и каква част от нея ще е следствие на чисто политическо надуване на приходите с цел по-високи разходи?

 

Още, когато се приемаше Законът за бюджета за 2014-а, аз заявих от парламентарната трибуна, че в него са заложени от 600 млн. до 900 млн. лв. повече приходи, отколкото могат да бъдат събрани. Това го знаеше и БНБ, и тогавашните управляващи. Но правителството на Орешарски премълча този факт пред Народното събрание и обществото. Разликата между тези 900 млн. лв. и сегашните 1.061 млрд. лв., които не могат да бъдат събрани, се отразява в допълнително влошаване на макроикономическата конюнктура. Един анализ на макроикономическата дирекция в нашето министерство всъщност показва, че специално на намаляването на цените на петрола и влошаване на някои други икономически фактори се дължат около 420 млн. лв. от средствата, които няма да бъдат събрани. Всичко останало е следствие от неправилно планиране.

 

Правителството е внесло няколко предложения за промени в данъчните закони. От какво са наложени те?

 

За краткото време, през което съм министър, предложихме само онези промени, които се налагат от европейското законодателство и от променените режими за държавните помощи. Единствената промяна, която е политика на Министерството на финансите, е отлагането на увеличението на акциза на цигарите, което да започне от 2016-а. Знаете, че до 2018-а минималната акцизна ставка според европейския регламент трябва да стане 90 евро за 1000 къса. Но ще започнем увеличението от 2016-а, а не от следващата година. Иначе една друга мярка е свързана с подобряване на административното обслужване на данъчно задължените лица.

Става дума за промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, които ще позволят всяка фирма или гражданин да получат безплатен идентификационен код, който да му позволи да се идентифицира пред Националната агенция за приходите и да плаща данъци по електронен път. Това можеше да става и сега, но само след закупуване на електронен подпис, който изисква разходи за поддръжка. След промените това ще може да става, като лицето лично отиде до някой от офисите на данъчната администрация и получи срещу подпис такъв персонален идентификационен код. Имайте предвид, че до момента 90% от данъчните декларации по ДДС се подават по електронен път. След промените, за които ви говоря, се надявам, че този процент при подаването на декларации ще бъде достигнат и при другите данъци.

 

Предвиждате ли промени и в данъка върху доходите на физическите лица? Ще отмените ли необлагаемия минимум и ще запазите ли сегашното прогресивно намаляване на данъка върху лихвите по влоговете на граждани?

 

Тези теми не са обсъждани и затова по тях в момента правителството не е внесло предложения за промени. Но на заседанието на временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси в четвъртък ние заявихме, че искаме да възстановим всички данъчни режими, които заедно с г-жа Менда Стоянова бяхме отстояли пред Народното събрание преди две-три години. Специално по въпроса за необлагаемия минимум ние сме декларирали, че плоският данък във вида, в които съществуваше допреди една година, еудачен за българското общество и модифицирането му е неприемливо. Трябва да се има предвид обаче, че ако сега променим данъка върху доходите на физическите лица, тези изменения ще важат за доходите, получени от 2015-а нататък. Така че, искаме или не, ангажиментите ни за възстановяване на част от сумите по платения през 2014-а г. данък остават.

 

Докъде е стигнала процедурата по подготовката на бюджета за 2015-а?

 

В много напреднал етап е. Надяваме се, така както предвижда Законът за публичните финанси, до края на месеца да внесем в Народното събрание тригодишната бюджетна прогноза и законопроекта за държавния бюджет за 2015-а и в стегнат график той да бъде приет до края на 2014-а.

 

Значи вече имате някаква макроикономическа рамка за следващата година. Какви са нейните параметри?

 

Все още актуализираме допусканията, с които работим. мога да кажа само, че за следващата година предвиждаме ръст на брутния вътрешен продукт между 0.8 и 1 на сто, които са близки до тези на европейската комисия и на бнб. дефицитът ще е под 3% от бвп. обсъждаме различни мерки за постигането му и сме много близо до изграждане на ясна стратегия за това.

 

А уведомили ли сте Европейската комисия, че за 2014-а очакваме дефицит от 3.5% и заради това срещу България може да бъде открита процедура по свръхдефицит?

 

Европейската комисия е наясно. Уведомили сме я и тя гледа с разбиране на усилията на нашето правителство да не допусне свръхдефицит. Според мен , ако покажем, че прилагаме допълнителни мерки за консолидация на бюджета през 2014-а и докажем, че сме заложили политики, които през 2015-а ще задържат бюджетния дефицит до 3% от БВП, процедура по свръхдефицит срещу България може и да не бъде открита. Колегите министри са решени да изпълнят всички ангажименти, приети в предизборната програма за оптимизация на отделните бюджетни ведомства.

Видяхте, че на заседанието на временната парламентарна комисия моят колега министър Москов пое ангажимент през следващите две седмици да внесе план за реформи в системата на здравеопазването, но също така обеща разходите за здравеопазване през 2015-а да не бъдат по-големи от тези през 2014-а. Дори според него те могат да бъдат и малко по-ниски.

 

Министерството на вътрешните работи ще поеме ли такъв ангажимент?

 

От стенограмата на последното заседание на Министерския съвет ясно се вижда, че премиерът Бойко Борисов дава ясни указания на министъра на вътрешните работи спешно да направи предложение за законодателни промени, които да елиминират формиралия се в системата дефицит. Според мен не само той, а и всички други колеги министри ще приемат за основен свой приоритет заявките за реформи от предизборните програми на своите партии.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения