Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С НОВАТА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА ПРЕЦИЗИРАМЕ РАЗХОДНАТА ЧАСТ
11 Ноември 2014

Министърът на финансите в предаването „Денят започва“ на БНТ

Затягане на колани и запушване на финансови дупки – това ни чака до края на годината. Ето, днес пресата пише – със 170 милиона ще трябва да се свиват разходите. Сега Владислав Горанов – финансовият министър, с първо телевизионно интервю в нашето студио. Да започнем от там – днес наистина трябва да бъде одобрена тази актуализация. Разбира се, служебният кабинет даде своя принос. Това, което вие обаче ще направите като корекция, е да свиете разходите, които те предлагат. С колко? Откъде ще се реже и кой ще бъде най-ощетен от системите на държавата?

 

Основните икономии идват по линия на Програмата за растеж, в която има доста проекти, които не бяха изпълнени и не бяха финансирани. Така че пряко системите, които са очаквали да получат някакъв ресурс от актуализацията, няма да бъдат засегнати. Има намаление единствено в Министерството на транспорта и съобщенията, където преценихме, че един разход трябва допълнително да бъде прецизиран преди да бъде извършен, т.е. не е безспорен. Затова около 278 милиона - всъщност точно толкова, ще бъдат предвидени допълнителни разходи нетно до края на 2014 г. повече от действащия Закон за бюджета.

 

И все пак имаше планирани приходи, които обаче не се изпълняват. Има заложени средства допълнително, които да се дават много повече на МВР, да речем, отколкото в другите звена. По какъв начин ще се балансира и това, което днес ще гласувате и ще предложите, как изглежда като наследство след служебния кабинет? Какво коригирате?

 

Наследството не е след служебния кабинет. Наследството е след едно лошо управление. Още в края на 2013 г., когато се съставяше този проектобюджет, от парламентарната трибуна предупреждавахме многократно тогавашното управляващо мнозинство на БСП и на ДПС, че планират неконсервативно приходите и че залагат вътре такива нива на приходи, които просто да удовлетворят желанието им за разходи. За съжаление много бързо се оказахме прави и сега държа да подчертая, че разговор за този бюджет не трябва да се води за това какво правителството на Бойко Борисов ІІ, второто му издание, коригира служебното правителство. Ние коригираме бюджет, направен от правителството на Пламен Орешарски.

 

Е ясно. Въпросът е, че имахте вече направен анализ от служебния кабинет, така че…

 

Имахме извървян доста сериозен път. Аз благодаря на колегата Порожанов и на Кирил Ананиев, който остава и в моя екип, че успяха да извървят пътя на съгласуване и на откриване на най-големите и неотложни нужди на държавата в този момент, за да можем да ги покрием до края на годината, така че определени системи да не спрат да функционират. В този смисъл разликата между актуализацията, изготвени от тях, и това, което ние ще внесем – още един път прецизирахме разходната част, за да можем в рамките на малкото оставащи работни дни до края на годината да разчетем оптимално ресурса. Иначе приходната част остава оценена в нивата, в които оценката беше направена от служебното правителство – близо 1,1 милиарда лева по-малко приходи спрямо разчетените със закона за 2014 г.

 

Ако трябва да сме конкретни, ето какво се планира. Всъщност става въпрос за това, че служебният кабинет предложи да се увеличат харчовете с 448,5 милиона. Ръстът е свит сега до 278,9 милиона, нали така?

 

Това вчера го казах и вие ме цитирате.

 

Да. Въпросът е, пак ви питам, коя система ще пострада? Откъде ще вземете, защото това свиване на коланите трябва да означава все пак, че разходите отнякъде ще бъдат орязани?

 

Аз ви го обясних. Програмата за растеж, която още когато се приемаше, критикувахме, че не дава достатъчно гаранции първо за самия растеж, второ за ефективността на разходите, още с идването на служебното правителство беше ограничена значително. Колегите от служебното правителство, когато изготвяха актуализацията, нямаха достатъчно надеждна информация дали всички проекти ще се изпълнят и кои могат да бъдат прекратени веднага, кои трябва да бъдат анализирани – дали има сключени обществени поръчки по тях, или има ли извършена дейност по тях, за да не се случи така, че поети ангажименти към бизнеса да бъдат канцелирани и да останат неразплатени задължения. След допълнителен анализ ние преценихме, че можем да ограничим допълнително тези излишни за нас на този етап разходи. Оттам идва. Пак казвам, това, което е подготвено за земеделските производители – в случая за животновъдите, за разплащане на ДДС по Оперативна програма „Развитие на селските райони“; за зимно поддържане; за Министерство на културата, за да могат сценичните работници и артистите да получат своите възнаграждения в края на годината; за едно небалансирано увеличение на разходите на МВР - там тепърва предстои дебат как точно трябва да бъде структурирана разходната част на бюджета на министерството. Знаете, че се прие един закон, напълно финансово необезпечен – очевидно най-приоритетен за предходното правителство на Пламен Орешарски - там разходите се увеличиха с десетки милиони. В случая дефицитът, който ние ще покрием в МВР, е над 130 милиона.

 

Сега говорите за увеличение на размера на дълга. Какви обаче рискове крие това увеличение?

 

Дългът не трябва да е новина от тук за следващите няколко години, защото и в предходните години, когато бюджетът беше на дефицит, макар и доста по-разумен от сегашния, този дефицит се финансира с дълг. Сегашното поколение, сегашното общество живее за сметка на следващото такова.

 

Кой ще плаща новия обаче?

 

Новия дълг ще го платим ние с вас на следващ етап, нашите деца. Но това е въпрос на преценка и на избор. Някои държави се развиват чрез дългово финансиране и през годините достигат нива на дълг спрямо брутния продукт над 100%. Пример – Италия. Ние сме с доста нисък размер на държавния дълг. Това в никакъв случай обаче не трябва да е хвалба. Ние трябва да продължаваме да държим ниски нива на задлъжнялост. За съжаление обаче 2012 г. приключи с под половин процент дефицит. 2014 г., една година и половина по-късно, една година и половина безпринципно управление доведе до това. В момента сме застрашени от процедура за свръхдефицит и сме свели дефицита до малко под 3 милиарда, а 3 милиарда е една колосална сума за нашето общество.

 

Нулева година за еврофондовете – това е голямата опасност за догодина. Какво ще правим без европейски пари?

 

Да, голям проблем. Усилията ни са насочени във възстановяване на доверието на Европейската комисия към България и към това, че ние можем добре да управляваме европейските средства. Ще търсим механизъм за заместване на тези инвестиции с национални, тъй като моите основни притеснения са, че резкият спад на инвестициите в 2015 г. заради намаления европейски ресурс могат да притиснат икономическия растеж. Така или иначе ще положим всички усилия – и това започна от съботния ден, след избирането на новото правителство – да възстановим доверието, така че да може максимално бързо да стартира ефективно за България новият програмен период.

 

Кога планирате да слеете Агенция „Митници“ и НАП?

 

Колкото може по-бързо, но не на всяка цена и не без достатъчно анализ и гаранции, че системите, слети, ще дадат по-добър резултат, отколкото дават в момента разделени.

 

Т.е. вие не сте сигурен в тази идея, която е предложена още по време на предизборната кампания, пък и преди това се говореше?

 

Напротив, аз съм убеден, че ползите трябва да са повече от евентуалните недостатъци, които се свързват основно със стрес в системата на НАП и „Митници“ от това какво ще се случи с обикновения човек, с обикновения служител при едно такова сливане. Аз искам да убедя колегите, че каквото и да е решението, обединението на усилията на двете администрации не означава уволняване на хора. Ако някой си тръгне от НАП или от Агенция „Митници“, той няма да си тръгне заради обединението на двете администрации.

 

А заради какво?

 

Той ще си тръгне заради лоши практики, които забелязваме и в българските „Митници“, а за съжаление понякога и в приходната администрация.

 

Това може ли да е по политически причини, или?

 

Не, категорично.

 

Ще успеете да го аргументирате, ако има размествания, съкращения?

 

Има системи за атестация в държавната администрация. И сега си тръгват хора от Агенция „Митници“ и от НАП, но те не си тръгват по политически причини, пак казвам.

 

Има ли анализ за вас колко души още трябва да си тръгнат, за да заработи системата по-добре?

 

Няма връзка между двете неща. Ще си тръгнат лоши служители, на тяхно място ще назначим след конкурс по-добри.

 

Добри. Добре. А Ваньо Танов ли остава шеф на „Митниците“?

 

Аз имам доверие на Ваньо Танов. Не са обсъждани каквито и да е кадрови промени в приходните агенции.

 

Като говорим обаче за „Митниците“ и за приходите през следващата година, не е лошо да поговорим и за хората - освен Ваньо Танов, който остава явно на „Митниците“ – които ще бъдат около вас. Вчера бяха обявени и одобрени от премиера ваши двама заместници. Кои други хора обаче ще влязат в екипа на финансовия министър?

 

За радост, екипът на финансовия министър винаги на 99% е готов. Това е добре работещата администрация на Министерството на финансите. С двамата заместници, за които вече споменах, и с парламентарния секретар г-н Шерлетов, мисля, че сме достатъчни да започнем да си вършим работата, поне в началото. Ако успея да привлека хора, които могат да ми помогнат с управлението на промяната в НАП и „Митници“, ще разберете за тях веднага. Засега нямам нови хора за екипа, освен тези, които са анонсирани.

 

Понеже като депутат в 42-я парламент, доколкото си спомням – направих и една справка – обявихте, че напускате парламента и излизате от политиката поради невъзможността да се развивате пълноценно. Сега като министър чувствате ли се в ситуация да се развивате пълноценно?

 

Ситуацията в 42-то Народно събрание не беше добра за никой, камо ли за един млад човек, който иска да запази темпове и експертиза. Напускането ми тогава и разговора, който тогава проведох с г-н Борисов, беше именно в тази посока.

 

Мога ли да цитирам и вие ще кажете – поправете ме, ако греша – тогава пред журналисти Бойко Борисов разказа как вие сте му обяснил, че на 30 вашите колеги ставали милионери, а пък сега вие седите в тази зала за 2000 лева. Имахте ли такъв разговор?

 

Генералът често ползва наслагване на думи, за да се получи…

 

По-ефектно?

 

… по-голяма експресия, по-голям ефект. Не точно такъв ни беше разговорът, но смисълът беше – и това е коректно пресъздадено – че в 42-я парламент няма да се случи нищо смислено и аз, като един човек, който иска да запази експертизата си или да запази човешкото в себе си, нямах избор да остана вътре.

 

Сега ще запазите ли човешкото в себе си като министър?

 

Голямо предизвикателство е, защото министерският пост изисква много нравствени и човешки усилия.

 

Това за финансов министър наистина звучи окуражаващо. Всъщност вашата мотивация каква е да станете финансов министър – пълноценното развитие, или пък да се справите с някаква криза?

 

На пръв поглед, някой може да ме упрекне в суетата човешка, но аз съм бил заместник-финансов министър…

 

Властолюбие или?

 

… в кабинета на Симеон Дянков. Смятам, че сегашният екип с Кирил Ананиев, с Карина и аз сме хората, които можем да гарантираме това, че моите две деца имат бъдеще в тази държава.

 

Всъщност познавате ли много млади успели милионери, като говорим за млади хора, които успяват и се развиват бързо след 30?

 

Ако реферирате към Делян Пеевски – познавам Делян Пеевски.

 

Да, знаем, виждали сме ваши снимки.

 

Но референцията към 2010 г. цели освен да премести фокуса към евентуални връзки между ГЕРБ и ДПС, да постигне една по-голяма цел – да премахне всъщност отговора на въпроса или да неглижира отговора на въпроса „Кой гласува Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС?“. И това не е ГЕРБ, това не е Владислав Горанов. Ако видите справката от гласуването в Народното събрание, Владислав Горанов е гласува против назначаването на Делян Пеевски.

 

Е, ама вие имате снимка с него – това е друго.

 

Това, че 2010 г. имам снимка с него, е ваш пропуск.

 

Сега снимате ли се, или?

 

Защо не ме попитахте през многото пъти, когато съм идвал при вас…

 

О, за първи път се виждаме, г-н Горанов – простете.

 

Имате слаба памет.

 

Така ли?

 

Виждали сме се много пъти.

 

Със сигурност в този формат се виждаме за първи път, така че се надява сега да получим отговор на въпроса: доколко сега поддържате контакт с г-н Пеевски?

 

Нямам от тогава, от 2010 г., контакт с него. За съжаление той рядко идваше в 42-то Народно събрание, но аз не съм пропуснал много от това, че не съм го мяркал из парламентарните кулоари.

 

Сега обаче той по-често присъства, така че ще имате възможност. Да поговорим малко за бюджета за догодина. Как ще изглежда той? Можем ли да си представим малко по-оптимистична прогноза от това, което залагат експертите, това, което оставят и като анализ от служебния кабинет? Говорим за това, че няма да има европейски пари. Откъде обаче можем да чакаме някаква зелена светлина и по-спокоен дух в икономиката?

 

По-спокойният дух идва от това, че успяхме да съставим правителство. Това е добрата новина – че Бойко Борисов пое отговорността в тежко време да управлява държавата. Само по себе си стабилността, която ще гарантираме, се надявам да бъде добрата новина за всички. Оттам нататък икономиката е жива система, а малка България е обвързана основно с Европа. В Европа, за съжаление, нещата не се развиват с тези темпове, с които на нас ни се иска. Догодина обаче все пак ще имаме растеж. Няма да е в размера, в който на нас ни се иска, но ще имаме растеж.

 

Притеснява ли ви това, че като говорим за икономика, защото като икономическият министър – вие все пак ще трябва да си сътрудничите и да работите доста заедно – че още преди да е започнал работа, се хвърлят камъни по него за това, че не бил компетентен, че не разбирал от икономическия ресор?

 

Това е политическо правителство. Това, че г-н Лукарски не е известен с някакви особени теоретични и икономически постижения, не го прави задължително лош икономически министър. Нормално е, когато се съставя едно правителство, ресорите да се напасват на база на това кое е най-добро като краен резултат и това, че точно г-н Лукарски е икономически министър, мен лично въобще нито ме притеснява, нито ми създава някакви проблеми. И ще ви обясня защо. България е една частна икономика, за радост. След 25 години преход държавната намеса в икономиката е минимална. В този смисъл, това, което г-н Лукарски може да направи, е да подобри инвестиционния климат. Той, като юрист и адвокат, вероятно е много добре запознат с търговския оборот и бизнес-отношенията. В този смисъл се надявам, че знае къде са най-големите проблеми в това отношение.

 

Да не отделяме твърде много време. Разбира се, г-н Лукарски ще може да гостува и при нас, за да каже повече за неговите планове. Да поговорим за КТБ. Вие като финансов какво ще направите, за да защитите системата от ситуации като „КТБ“ в бъдеще време, така че и останалите банки да не стигнат до ситуация до фалит?

 

Първо, без да бягам от отговорност, правя уговорката, че защитата на финансовата система от това, което се е случило в КТБ, не е тема на Министерството на финансите…

 

Въпросът е вие какво може да направите?

 

… а на Банковия надзор. Моята първа задача ще бъде да гарантирам, че още в началото, първите дни на декември, българските вложители, които са имали лошия шанс да вложат парите си в КТБ, ще получат гарантирания им размер. Това е моята роля като финансов министър. Оттам нататък БНБ вероятно си е прочело урока и остава в тях да изпълняват и сега добре действащите или добрите регулации, така че да не се допускат в други банки такива лоши практики.

 

Вярвате ли, че ще разберем защо се стигна до фалит на тази банка – всички ние, гражданите, вие, като вече овластени хора, които са представители на различни политически партии, и всички казваме, че искаме да разберем каква е истината.

 

Аз искам да не се стига повече до такива случаи. Със сигурност ще разберем във времето, но аз искам да се гарантира на българското общество, че никога и никой повече няма да си помисли, че може да извърши такова деяние.

 

А кой може да го гарантира?

 

БНБ. БНБ и всички други държавни органи. Но БНБ продължава да бъде единствената институция в държавата – овластена и напълно независима, която трябва да регулира този сектор.

 

Добре, благодаря ви. Надяваме се, че наистина няма да се стига до такива ситуации. Казвате, че няма опасност за банковата система, че тя е стабилна?

 

Категорично не. Това, което се случи с вече бившата банка КТБ - казвам „бившата“, защото тя е с отнет лиценз за „банкова институция“, в момента имаме едно „търговско дружество“ с активи и пасиви в него – няма нищо общо нито като практики, нито като поведение, нито като отношение с останалата част на банковата система.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения