Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Христо Иванов: Сегашната ситуация не може да продължава
18 Октомври 2014

Един от основните вектори на реформата е издигането на ролята на съдийските събрания, казва вицепремиерът и министър на правосъдието пред в. „Капитал”

 

Защо според Вас е необходим международен одит на прокуратурата?

 

Логиката на стратегията е проста: да направим съда реално независим, прокуратурата – ефективна, и да въведем добро управление на цялата съдебна система. По отношение на прокуратурата ние предвиждаме значителен комплекс от мерки, който цели да реформира нейната институционална структура, така че тя наистина да заработи както трябва. Става дума за въвеждане на изцяло нов бюджетен модел (ръководили сме се от примера на планиране и отчитане на работата в прокуратурата на Англия и Уелс), при който работата е обвързана с ясни ежегодни приоритети и дейността на всяка отделна структура става прозрачна и отчетна на гражданите по места. Също толкова важно е въвеждането на реални атестации за разлика от сегашните, при които наистина се отчита спецификата на прокурорската роля. Преоценката на обема на т.нар. надзор за законност ще спести залитания в квазиполитически роли като опитите за намеса в регулирането на цените на тока и ще икономиса много ресурси. Самото разделяне на ВСС на две колегии ще има ефект колкото да елиминира една институционална предпоставка за външно влияние върху съда, толкова и да изясни модела на управление на прокуратурата, като за пръв път обособи специализиран колегиален орган, който да взима най-важните решения.

 

Всичко това трябва да се случи не кампанийно, а на основата, от една страна, на нова национална наказателна политика, която да разработи основните цели, или иначе казано, "мисията" на прокуратурата и следствените органи, така и на редица изследвания, които да ни дадат липсващите нюанси в диагностиката и също да артикулират гледната точка на прокурорите, защото те рядко правят това по своя инициатива.

 

По същество става дума за постепенното формулиране на цялостен проект за модернизация на държавното обвинение. Подобна инициатива изисква не само на българския закон и опит, но и международните стандарти и добри практики, както и – това е много важно – да стъпва на достиженията на модерния мениджмънт, организационната психология и други дисциплини, за които рядко чуваме в контекста на съдебната власт.

 

Въпросната международна експертиза е само част от пакета изследвания, които трябва да обосноват конкретните мерки в направленията, за които говоря, и на база на които да можем най-сетне да започнем безкрайно отлагания разговор за реалното състояние на прокуратурата – спокойно, на база на данни. Международната експертиза трябва да компенсира сериозната вътрешна липса на теоретични разработки относно организационния модел и стандартите на прокурорската институция. Бидейки една много по-задълбочена от обичайното "сонда", тя трябва да отговори и на периодичните оплаквания от страна на прокуратурата, че външните експерти, които идват в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК, не прекарват достатъчно време тук и не могат да вникнат в дълбочина. Изключително важно ще бъде подобна експертиза да даде балансиран отговор по темата за наличието на политическо и друго неправомерно влияние в работата на прокуратурата и от нейна страна, като въпросът не е дали го има – то е констатирано и от самата прокуратура - а да се посочат конкретните му механизми. Тук участието на авторитетни европейски експерти, първо, ще донесе опит от демокрации, които имат много по дълъг опит от ежедневното демаркиране на границите между правосъдието и политиката, и, второ, ще помогнат да преодолеем неизбежните вътрешни свади, които почват при засягане на подобни теми.

 

И още нещо за подхода на стратегията – тя не се фокусира върху статуса на главния прокурор, както мнозина вероятно са очаквали. Една институция и нейното ръководство са система, нещо като уравнение. Която от двете страни да промениш – променяш крайния резултат. Но когато подходиш към институцията, ти всъщност можеш да постигнеш много по-значителна промяна, отколкото просто, като промениш положението на един човек, бил той и толкова овластен, колкото е главният прокурор у нас. На второ място – около темата за главния прокурор има едно от най-силните политически табута. Решихме да почнем "отдолу" – оттам, където всъщност може да се постигне много повече, без да се предизвика често ирационалната съпротива, блокираща всякаква реформа вече десетилетия.

 

Казвате, че разделението на ВСС на две не означава автоматичното прекратяване на мандата на настоящия му състав. В същото време обаче приемате, че разделянето на съвета е необходимост, която следва от международни ангажименти, по които България е страна. Означава ли това спoред Вас, че неспазването на тези ангажименти е търпимо още две години?

 

Разделянето на ВСС следва както от международните стандарти, така и от многократните констатации за наличието на политически и други влияния в Съвета и неговия провал в основната му функция – да брани независимостта на съда. Докладите на ЕК от 2007 г. насам са панегирици на неефективността на администриране на съдебната власт. Дори от чисто организационна гледна точка съдът е хоризонтална институция, прокуратурата вертикална: как можем да очакваме да имаме единен механизъм за тяхното управление?! Разделението на две колегии цели да осигури основната гаранция за независим съд: решенията за съдиите да се вземат от орган, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии, но наред с това ще избистри управлението на прокуратурата и ще осигури по-ясна отговорност и в двете отношения.

 

Продължаването на сегашната ситуация наистина е нетърпимо. Когато казах, че въвеждането на разделянето не влече по необходимост предсрочно разпускане, имах предвид, че съветът може да се подели и в рамките на настоящия си личен състав: освен професионалната поделя се и парламентарната квота и частите й се придават съответно съм съдийската и прокурорската колегия, осигурявайки необходимата гаранция срещу капсулиране. Казах това и защото наистина не съм привърженик на предсрочните "разгонвания" на ВСС – никое от тях не доведе до добро, а само задълбочаваше политическата подчиненост на съвета. Споменах и че в крайна сметка, ако има политическо решение за това, поделянето може да влезе в сила за следващия съвет: да изчакаме година или две е доста, но на фона на поредния безсрочен блокаж на реформата, защото няколко души се боят за креслата си, е направо пролетна ваканция.

 

Очаквате ли организираното от ВСС обсъждане на стратегията от магистрати да се стигне до бламиране на предложенията - такава беше позицията на Българската асоциация на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите?

 

Стратегията не може да не бъде подложена на широко обсъждане, особено сред магистратите. И точно в техните среди ще има противопоставяне. От една страна, в годините на полуреформи, имитации и злоупотреби, се е натрупало напълно разбираемо недоверие. Неговото изчистване е въпрос на много време. От друга обаче, ще има и среди със съвсем конкретни интереси подобни реформи да не се случат. Един от основните вектори на реформата е издигането ролята на съдийските събрания и съответно намаляване тежестта на председателите. От една страна, това се прави, за да се възстанови автентичният егалитарен модел на съдилищата, от друга, поради обстоятелството, че в съда корупцията и неправомерното влияние в огромна степен разчитат именно на йерархичните взаимоотношения: фактът, че огромният брой скандали в съдебната власт е свързан все с назначенията на председатели, показва определен "нездрав" интерес към тези позиции. Интересно е, че ВСС се обърна именно към административните ръководители да организират изразяването на становища от магистратите.

 

Важно е да се имат предвид няколко неща. България трябва да излъчи много ясен политически и експертен сигнал, че има конкретен план, който отговаря на дългогодишните критики на ЕК и обществото ни като цяло: неефективност, корупция и политически влияния. И това трябва да се случи до 15 декември 2014 г. Становища, които просто казват, че (тези) реформи не трябва да се случват, но не дават адекватна алтернатива или пък се застъпват за поредните поредици от семинари, воаяжи до Испания или Бавария и вътрешни преструктурирания на енигматични отдели в администрацията, ще излагат страната на сериозните последици от липсата на план за реформи пред един все по-ясно очертаващ се като решителен доклад на ЕК. Трябва да разберем, че сериозните реформи са политическа неизбежност и да поемем отговорността да водим зрял и конструктивен разговор как да ги направим.

 

Стратегията дава своя ясен и конкретен отговор на тези критики. Докато съм министър, ще работя по инкорпорирането в нея на всички добри и конструктивни идеи. На 15 декември моят наследник ще трябва да вземе политическо решение, от което ще зависи много. Моята задача е да има добра основа.

 

И последно, много ясно трябва да се подчертае, че реформата е съдебна, но не е от интерес само за магистратите. На адрес strategy@justice.government.bg всички граждани са добре дошли да дадат своите коментари. Казах на ВСС, че когато от магистрати чуем, че предложенията са твърде много, а от много граждани – че са прекалено малко, ще знаем, че сме някъде около точката на възможния компромис.

 

Какво ще се случи според Вас, ако актуализираната визия за реформа в системата последва съдбата на предшественика й?

 

След няколкогодишна стагнация и все по-видимо изоставане от Румъния, ако на 15 декември нямаме ясен и кохерентен план, подкрепен със силен парламентарен консенсус, рискуваме лошо начало на диалога между новото правителство и новата комисия и още по-силно свличане в ролята на страна - парий в ЕС, която зорлем се самоизтласква към периферията и си затваря вратите към Шенген. Обричаме се и на поредното отлагане на така нужното национално усилие за установяване на върховенство на закона и изграждане на чисти и подчинени на обществения интерес институции. Излагаме се и на все по-сериозните рискове, които произтичат от конфликтите по границите ни: всяко от тези огнища е източник на криминализация и вълни от корупция.

 

Виждате ли ясни ангажименти от политическите сили, че са готови да припознаят посоката на реформа, която сте задали?

 

Реформата е неизбежна и това се разбира от все повече хора в правосъдния естаблишмънт и по върховете на политическите партии. Надявам се, че постепенно, но скоро, ще има и адекватни външни проявления на този процес.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения