Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Велизар Шаламанов: Един от най-големите ни рискове за България е неосъзнаването на високата ни уязвимост
28 Септември 2014

Непреодолените рефлекси от Варшавския договор пречат на членството ни в НАТО

Пропускаме възможности от членството в НАТО заради непреодолените рефлекси от времето на Варшавския договор, казва военният министър Велизар Шаламанов в интервю за Mediapool.

 Очаквахте ли толкова сериозна съпротива преди да определите Русия като "заплаха"?

 

Имаше много кратко време да изготвим документа "Визия2020". Той бе изключително важен за позиционирането на България преди срещата на НАТО в Уелс и в контекста на развитието на ситуацията около България.

Аз очаквах да има много повече аргументи по същество и дебати между политическите сили.

Не очаквах, че ще се вадят отделни думи извън контекста и да се измести въпросът единствено към Русия, тъй като документът не е фокусиран върху нея.

 

Смятате ли, че разделението в българското общество по отношение на Русия вече представлява опасност за сигурността на България и колективната сигурност на Алианса?

 

Трябва да правим разлика между риск и заплаха. Определено това разделение на обществото, като всяко друго, е риск за успешното развитие на страната.

В този случай проблемът е пряко свързан със сигурността и на България, но и на НАТО и ЕС. Той представлява риск и за двата съюза, тъй като те се базират на солидарност и споделена отговорност. В същото време обаче точно поради тези причини нашето членство в тях минимизира риска за България.

 

Вие сте директор в агенция към НАТО. В това си качество някога оставали ли сте с усещане, че България може наистина да е Троянския кон на Русия в Алианса?

 

Случвало ми се е като директор в Агенцията по комуникационни и информационни системи да виждам как България пропуска възможности, които много ефективно се използват от други страни членки на Алианса, а и от такива, които не са част от НАТО, като Швеция и Финландия.Те буквално използват знанията, опита, механизмите на НАТО и възможностите да придобият оперативно съвместими способности на ниска цена за кратко време.

Като българин ме боли, че България не може да се възползва от това по една или друга причина.

 

Смятате, че пропускаме възможности и заради по-специфичното отношение към Русия?

 

В някаква степен заради все още непреодолените рефлекси от времето на Варшавския договор, в който всички решения се взимаха в Москва, включително по отношение на модернизация, превъоръжаване, и се спускаха надолу за изпълнение и заплащане. Северноатлантическият алианс е коренно различен съюз на споделени ценности, на равноправни, независими и свободни страни.

Отношенията се базират на консенсус, но ползата от членството се реализира само при активно участие в Алианса. Няма начин нещо да бъде заповядано, наложено, разпоредено от Брюксел. Ако това се чака в България, ние ще пропуснем сигурно и следващите десет години.

 

Отчитате рисковете от хибридната война - моделът, който използва Русия в Украйна, но България може ли да отговори адекватно на тях?

 

Заплаха е въвеждането на този хибриден модел на войната, както преди време тероризмът стана голяма заплаха поради същността му. Хибридната война е много сериозна заплаха, тъй като има размити граници и традиционните системи за отбрана и сигурност имат проблем при ранното разпознаване на този тип агресия и бързото и адекватно реагиране. Тя позволява много по-голяма степен на гъвкавост на страната, която е решила да не спазва правилата на традиционните действия в тази сфера.

Никоя страна не е напълно готова. За да има готовност, трябва да се премине много бързо през етапите на концептуализация, разработка на способности, подготовка, доктрини. Това е една от задачите, която в момента много ускорено се решава в НАТО, и ние трябва да участваме, за да бъдем по-добре подготвени и защитени.

 

Вие чувствате ли се жертва на информационна война по отношение на реакцията в България, след като представихте визията си?

 

Не се възприемам като жертва, но в много голяма степен точно реакциите и публикациите във връзка с предложената визия, са едно проявление на информационна война. Всъщност, най-голямото проявление на информационната война е отричането на нейното съществуване. Ако признаем проблема, ще може да се справим много по-добре. Отричайки го, ставаме много уязвими.

 

Смятате ли, че тази уязвимост е осъзната на държавно ниво в България и наистина Русия се смята за заплаха ?

 

Един от най-големите ни рискове е високата ни уязвимост, която не е осъзната.

 

Това действително е задача на лидерите в България. Така както в условията на хибридна война, така и в условията на кибер война, ако не познаваме уязвимостта си и не можем да идентифицираме проблема.

Когато разберем за какво става въпрос, може да се окаже, че е късно и реакцията ни няма да бъде ефективна.Това е голямото предизвикателство на хибридната война.

 

Според вашата оценка колко време и колко средства ще са необходими за преодоляване на зависимостта на България от Русия в областта на отбраната? Разбира се, ако има политическа воля да бъде преодоляна тази зависимост?

 

Полша, Чехия, Унгария, Словакия преодоляха тази зависимост. Те също бяха членове на Варшавския договор и бяха оборудвани като нас. Румъния имаше една по-висока степен на независимост и също преодоля много бързо зависимостта си.На първо място трябва политическа воля и единство в това решение. На второ място – от финансова гледна точка разходите, които ние сме направили за поддържане и модернизация, която по своята същност е обречена, надхвърлят разходите, които са необходими, за да се освободим от тази зависимост.След като сме направили тази грешка през изтеклите 15 години, нашата цел с националната програма България в НАТО 2020 е да предложим един изключително реалистичен план, който залага на използване на общо финансиране от НАТО, солидарност от страна на нашите съюзници, каквато и досега сме получавали, на ефективно използване на българската индустрия и научен потенциал.Това може да стане чрез едно много добро проектно управление, което се практикува във всички страни членки на НАТО, което да ни позволи в рамките на по-малка сума, от тази която сме изразходвали през последните 10 години, този въпрос да бъде не просто решен като зависимост, но и БА с реализация на тази програма да бъде напълно интегрирана в структурите на НАТО.

 

Има ли проблеми с изпълнението на договорите с Руската федерация за поддръжка на наличната руска техника на въоръжение у нас?

 

Няма големи проблеми. Има забавяния в рамките на нормалното. И от наша страна има забавяния с плащането заради финансовата ситуация. Към момента изпълнението на сключените договори, не може да бъде определено като проблем.Проблемът е свързан с рисковете от това, че договор по договор ставаме все по-зависими, а и поддръжката на изтребителите МиГ 29 е много скъпа.Става въпрос за два двигателя, които на всеки 350 часа трябва да минават ремонт в Русия, много други специфични резервни части и консумативи, които са скъпи и доставянето им "case-by-case" на двустранна основа или чрез посредници е риск и оскъпява цялостната поддръжка на авиацията.

 

Смятате ли, че това е реалистично? Търпите критики и заради твърдението ви, че е възможно увеличение на бюджета за отбрана до 2% от БВП за година. Възможно ли е наистина близо 1.8 млрд. лева в следващите 6 години да бъдат похарчени за отбрана и инвестиции за бойни самолети, бойни кораби и за модернизация на българската армия?И в тази цифра включена ли са и средствата за поддръжка и текуща издръжка на новата техника, която бъде придобита?

 

Да, в тази цифра е включено всичко, свързано с капиталови разходи, както инвестиционни, така и свързаните с поддръжката. Дали е реалистично или не? Пак казвам за последните 10 години България е похарчила по-голяма от тази сума.За същия период от Европейския съюз ние ще получим 32 млрд. лева. За оперативни програми в различни сектори. Отбраната е национална отговорност, така че ние трябва да заделим от нашите национални средства, за да можем да разчитаме и на солидарност от нашите съюзници.

При една ефективна външна и отбранителна политика над 1/3 от тези 1.8 млрд. лева могат да бъдат получени не от националния бюджет, а по линия на общо финансиране в НАТО, икономии от съвместни проекти, ефективна реализация на излишно имущество, освобождаване от стара техника, продажба на имоти, а и средства по линия на европейските програми в области с двойно предназначение, свързани с администрация, образование, поддръжка...

Може би е амбициозно, но аз лично смятам, че това е консервативна оценка, вероятно ще похарчим повече пари от тези поради простата причина, че Европа постепенно излиза от кризата и през следващите десет години по правилата на икономическите цикли се очаква икономически растеж. Ако България не успее да се включи в процеса на икономически растеж в Европа, това е много лош атестат за цялостното управление на страната.

Ние трябва да бъдем амбициозни, разбирайки цялостния контекст, че Европа излиза от една дълга криза и ще има растеж.

 

Може ли България да задели следващата година 1.5% от БВП за отбрана?

 

Предложението на МО ще бъде да се върнем към решението на парламента в "Бялата книга“ за отбрана да се отделят именно 1.5% от БВП и ние имаме много добри аргументи защо и как това да се случи.Търпите критики, че сте твърде активен и настоятелен в действията си и надскачате очакванията за работата на служебен министър. Вашата активност се свързва и с позицията ви в Алианса...

Няма никакви ограничения в правомощията на служебното правителство. В Конституцията няма текст, който да различава служебния кабинет от редовния. Единствено механизмът на формиране е различен.

За някои колеги това, което правя може да изглежда хиперактивност, но последните пет години съм работил в НАТО и там темповете на работа са такива, а и по-високи. Хората, които ме познават от времето, когато аз бях заместник-министър преди 15 години, със сигурност също си спомнят, че дори на по-ниско ниво не съм чакал някой да ми разпореди, а съм работил в съответствие с отговорността, която съм поел.

 

Какви са актуалните рискове за България от кризата в Украйна към момента? Казахте, че има заплаха и за териториалната сигурност на европейски страни, не стана ясно дали визирате и България...

Не визирам България, но определено има такъв тип оценки в страни членки на НАТО и Европейския съюз и тъй като сме членове на тези два съюза, това е заплаха и за нас. Определено анексирането на Крим създава радикално нова обстановка в Черноморието. Черно море е изключително важно за нас. Действията в Източна Украйна първо създават сериозен хуманитарен проблем и България ще се включи в един или два от доверителните фондове, за да помогне на Украйна с лечение, рехабилитация на военнослужещи,. Имаме намерение да се включим в доверителния фонд, ръководен от Румъния, по кибер отбрана. Така хем ще окажем помощ на Украйна, а и ще придобием повече опит.

Ясно е, че търговията в Черно море, санкциите, които, ако Русия не промени поведението си, могат да се усилят, създават и риск пряк и косвен за България. Продължаваме да сме зависими и по линия на енергийните източници и една криза с транзита, каквато всички се надяваме да няма, ще засегне пряко интереса на всички българи.

 

Продължават ли руските разузнавателни полети над Черно море?

 

Продължават. България е част от интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО и всеки полет, който във въздушното командване на Алианса, бъде преценен като риск за въздушната сигурност за страни членки, предизвиква команда за вдигане на наши изтребители.Това е допълнителен разход и напрежение за нашите пилоти, които дават тежки дежурства.

 

Смятате ли, че България успя да извлече максималното от готовността на съюзниците да помогнат на страните членки, граничещи с Русия?

 

През последните 50 дни правим максималното възможно, след като констатирахме на 6 август, че всъщност нищо не е правено по този повод и дори на писма с предложения не е отговаряно.Това вече дава резултат.

От всички срещи в последните дни – участието на началника на отбраната в годишната конференция на Военния комитет на НАТО, срещите ми в Милано с колегите от ЕС на двустранна основа - получаваме реални предложения на основата на това, което сме заявили в Уелс като позиции.

Предложения за съвместна работа по линия на военноморските сили, сухопътните войски, военновъздушните сили, подготовката и кибер отбраната. Тези елементи, интегрирани в Националната програма България в НАТО 2020, ще бъдат добра основа за смяна на тенденцията.

 

Отказахте ли се да сменяте шефа на военното разузнаване Веселин Иванов и доволен ли сте от продукта, който предоставя службата?

 

Не съм имал намерение да го сменям. Министърът на отбраната няма и такива правомощия, тъй като това е въпрос на консултации.

 

Моето мнение обаче е, че директорът на военното разузнаване, особено при положение, че и директорът на НРС (цивилното разузнаване) е генерал майор, следва да бъде офицер – генерал майор, за да подсили военната експертиза на разузнаването, а и да е човек с оперативен и военен опит.Работата на дирекция "Военна информация", доколкото мога да я оценявам за този кратък период, е позитивна, но това не означава, че нямам мнение по въпроса. При ограничения ми мандат приоритетите са съвсем други и това не стои на дневен ред.

 

Има ли някаква форма, в която България може да подкрепи коалицията, водена от САЩ срещу "Ислямска държава"?

 

Позицията на България може да се базира само на солидна разузнавателна операция за това какво точно се случва и дали ние по един или друг начин имаме способности да участваме в подобен тип коалиция.Към момента информацията, с която разполагаме, не ни дава основание да предприемаме някаква инициатива.

От друга страна, нашите съюзници са достатъчно разумни и информирани, познават нашите способности.Решили са да формират коалиция, която включва страни от региона, страни с високотехнологично въоръжение и България не е поканена за участие в тази коалиция, включително и по тези причини. Затова този въпрос към момента не стои.

 

Как стана възможно корупцията да се превърна във визитна картичка на ведомството? Един бивш министър каза, че в "МО най-много се е крало"...

 

Бих се въздържал да използвам термини с юридическо значение като "корупция".Ефективността на изразходването на средствата за модернизация е изключително ниска и това е възможно поради факта, че няма добре изградена система за планиране на модернизацията, управление на проектите, за отчетност контрол и оценка на тези проекти. Това констатирахме при прегледа на проектите за последните десет години.Затова основните акценти в тази национална програма, която предлагаме, са не само приоритетните проекти и финансовите средства, които изискват, а и механизмите за изпълнението им.

Те ще гарантират чрез методите за проектно управление, използвани в страните членки, прозрачност, отчетност, интегритет, ясна отговорност, както и максимално използване на ресурси от България, както и имуществото с отпаднала необходимост.

 

През последните години на дневен ред е най-скъпият проект от модернизацията придобиване на нов тип многоцелеви изтребители. Според вас България може ли да си позволи модерна бойна авиация и, ако не може, защо това не се каже ясно?

 

Ще бъде грешка, ако ние се фокусираме върху един или друг проект, както е правено досега. Това води до работа на парче и нищо не е направено по такива по-скъпи и трудни проекти, въпреки че много се говори.

 

Това, което правим с националната програма, е да представим балансиран пакет от проекти, в който да има способности и за Сухопътни войски, и за Военновъздушните сили, и за Военноморските сили, за силите за специални операции, за логистика, за командване и управление. Да поставим тези проекти в ясен времеви график, какво може да се случи в период от шест до десет години и в ясна финансова рамка. Така например проектът за многоцелеви изтребител да бъде ограничен в намиране на решение, което да елиминира зависимостта от Русия, да ни направи съвместими с НАТО, в рамките на този период с използването примерно на не повече от 600 млн. лева.

 

Тоест, ако има решение тази задача, ще имаме нов изтребител. Ако няма решение – няма да има.

 

Не можем да поставим въпроса "искаме нов изтребител, колко пари трябват" и отговорът да е милиард и повече и да е ясно, че никога няма да имаме толкова средства само за този изтребител и че не можем да си позволим да жертваме бойните машини, фрегати, средства за разузнаване, за кибер защита.

Тази национална програма предлага принципно нов подход за България, който е практика в НАТО. Това е подходът на балансирани пакетни способности, които имат ясно определен бюджет и времеви график. Проектите се подготвят в съответствие с тези параметри, така че да дадат резултат.

 

Построена ли е вече напълно оградата по част от границата с Турция?

 

Завършена е, предадена е на МВР с протокол. Министерството на отбраната вече няма нищо общо с тази ограда. Единственият въпрос, който трябва да решим е прибирането на наше имущество в района, което сега се ползва от МВР.

 

Близо ли е вече България до споразумение за обучаването на либийски военни у нас?

 

В момента не водим разговори. Проектът за споразумение е изпратен в МВнР за предаване на Либия и САЩ и чакаме резултати.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения