Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Васил Щонов: Отговорността за неизплатените заплати на миньорите е на ръководството на компанията
18 Септември 2014

Неефективното управление и липсата на прогнозируемост са поставили миньорите в тежка ситуация, каза министърът на икономиката и енергетиката пред БНР

Добър ден на служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов. Здравейте.

 

Здравейте.

 

Поканихме ви да говорим за опасността от газова криза и мерките, които взима държавата. Но преди това – днес ли ще бъде решен проблемът на миньорите?

 

Проблемът е доста сложен и се състои в следното: отношението между миньорите и мина „Черно море“ се определят от ръководството на мина „Черно море“ - Бургас. Отношението между мината и „Топлофикация – Сливен“ - това са две частни предприятия, които съответно имат задължения да си организират работния процес по най-оптималния начин. Откъде идва проблема? Както сме споменали от самото влизане на служебното правителство в действие от 5 август, Националната електрическа компания (НЕК) изпитва сериозни финансови затруднения. Тези финансови затруднения се дължат на дисбаланса в енергетиката, който се е трупал с години - тук говорим за четири-пет години. Става въпрос за тази дупка от 1 милиард лева, която се дължи на разликата в цените, по които общественият доставчик продава електроенергия и купува електроенергия, по задължителните договори към определени източници. Поради тази причина НЕК не разполага с достатъчно средства и на практика, както ние показахме в справката, която е на сайта на министерството, НЕК изплаща на своите контрагенти около половината от дължимите суми. Това е в цялата страна, във всички контрагенти на НЕК. 53% от сумите се изплащат. Специално за „Топлофикация - Сливен“ проверката показва, че НЕК плаща повече от тази сума, повече от средното, и на тях се плащат 71% от задълженията. Т.е. „Топлофикация-Сливен“ получава повече пари пропорционално, отколкото всички други контрагенти, и това са достатъчно пари, при една добра организация на работния процес, да бъдат изплатени заплатите на миньорите. Какво се получава всъщност? Поради неефективно управление, липса на мениджърски умения и прогнозиране на работния процес, се поставят миньорите в една ситуация, в която техните заплати не са платени.

 

Хвърляте вината на ТЕЦ-а, те пък упрекват НЕК.

 

Вината е в управлението на ТЕЦ-а и в собствениците, защото вижте сега - тук говорим за едни огромни суми и всички предприятия получават половината от тези плащания, които са им дължими. Няма как на определени предприятия да се плаща повече, а на други по-малко, защото това ще постави дадени предприятия в неравнопоставеност и просто е нечестно да се работи по този начин.

 

Как да разберат това обаче хората, които се прибират вкъщи и не могат да си платят тока, не могат да изпратят децата си нормално на училище, да им купят необходимите тетрадки, учебници и т.н.? „Ситият на гладният не вярва“, казаха те.

 

Аз съчувствам на миньорите и мисля, че е много тежко, когато не им се плащат заплатите.

 

Но това се случва от година и половина.

 

Но отговорността да се плащат тези заплати е в ръководството на тези компании. Тъй като на „Топлофикация – Сливен“ е плащано повече, отколкото е очакваното плащане към тях, и това е бил процес, който е продължавал в месеци, те са имали достатъчно време да си организират процеса и работната обстановка по начин, по който да не се достигне до тази кризисна ситуация. Освен това, след като сме получили на 10 септември искането за изплащане на заплатите, което беше в размер на 270 000 лева, по схемата на пропорционално разплащане на НЕК към „Топлофикация – Сливен“, два дни по-късно са преведени 705 000 лева на „Топлофикация – Сливен“, което е достатъчно за покриване на заплатите за няколко месеца. Така че ако ръководството на „Топлофикация – Сливен“ не е превело тези пари на мина „Черно море – Бургас“ и съответно ръководството на мина „Черно море – Бургас“ не е превело тези пари на миньорите, тогава миньорите трябва да се оплакват на своите управители, които всъщност не им плащат, а използват парите за други цели.

 

Как си обяснявате тогава, че този протест всъщност е насочен предимно към НЕК? Те са писали на вас и на НЕК, до изпълнителния директор на НЕК.

 

Нали разбирате, че НЕК плаща на „Топлофикация – Сливен“?

 

Да.

 

НЕК не може да плаща заплатите на трета компания.

 

А колко са задълженията на НЕК към ТЕЦ-Сливен, имате ли информация?

 

Тази информация до края на месец юли е публикувана на уебсайта на министерството и ние ще продължим да публикуваме тази информация редовно. Както споменах, на ТЕЦ-Сливен се плаща повече дори – плаща се 71% от техните задължения, докато на всички други топлофикации и производствени мощности се плаща средно 53%. Така че при условие, че те получават повече пари от това, което се плаща на другите, проблемът остава в тяхната организация на работния процес.

 

Имате ли механизъм обаче да защитите тези хора, миньорите – като държава?

 

Аз съчувствам на миньорите, иначе…

 

Съчувствието няма да помогне.

 

… отговорността за защита на миньорите лежи в ръководството и техните управители. Ние ще направим всичко възможно да осигурим безопасни условия на труд в подобна ситуация.

 

Добре, чуха се вече опасения, че заради отношенията Украйна – Русия е възможна нова газова криза. Колко вероятна е тя, според вас, какви мерки вземате?

 

Това наистина е сериозен проблем. Страната ни следи с особено внимание ситуацията между Украйна и Русия. България зависи изключително много – над 90% от доставките на природен газ за България идват от Русия, през Украйна и Румъния, и едно евентуално намаляване на доставките или спиране на доставките, особено в зимния период, ще изложи страната на огромен риск. Как може да бъде покрит този риск? Средно дневното потребление през зимата, при една средно тежка зима, е между 10 и 11 милиона кубически метра газ в страната. Това търсене може да се покрие от следните източници: находището в Чирен, където имаме запаси от 430 милиона кубически метра газ в момента…

 

Пълно ли е то?

 

То може да се запълни още и в момента продължава пълненето на находището.

 

А имате ли средства за това?

 

Да, средствата са осигурени. Но къде е проблемът в находището „Чирен“? Проблемът е, че то може да се пълни с определена скорост и може да се изпразни с определена скорост – това е техническо ограничение. Максималната скорост, с която може да се изпразни то, е 4 милиона кубически метра на ден. Така че евентуално ако стане криза, миксимумът, който държавата може да вземе от „Чирен“, за да пусне тази газ към топлофикациите и към индустрията, е 4 милиона кубически метра. Това е много по-малка от 10-те до 11, които са нужни. Тези 4 милиона, които може да се теглят от „Чирен“, разделени на целия капацитет от 430 милиона, показват, че запасите в „Чирен“ ще стигнат за 120 дни. 120 дни е доста дълъг период от време. Много е трудно да си представим, че една криза би продължила повече от 120 дни, дори и една зима не се /…/

 

Ако е икономическа, а тази е политическа. Виждате, че отношенията, напрежението между Европейския съюз, Русия и Украйна продължава вече месеци. Това е различно.

 

Разбира се. Но става въпрос, че „Чирен“ ще ни даде тези 4 милиона кубически метра на ден в продължение на 120 дни, което е добре. Основният проблем и заплахата от кризата идва от това, че трябва да се покрие остатъка, разликата между тези 10, което е потреблението, и четирите, които дава „Чирен“. Те може да се покрият по два начина. Единият начин е чрез реверсивни доставки на газ от Гърция чрез съществуващата връзка. В момента ние работим по този въпрос, което включва намиране на втечнен газ, който да бъде доставен до терминала „Ревитуса“ близо до Атина, и резервиране на капацитет по съществуващата връзка, така че той да може да тече в обратна посока от Гърция към България, защото в момента газта тече от Русия през Украйна, Румъния, България към Гърция. Ние ще осъществим този реверсивен поток, което ще ни даде между 1 и 3 милиона кубически метра на ден. Останалата част от дефицита единствено може да се покрие, когато топлофикациите преминат на работа от газ на мазут. Това също изисква организация, която включва осигуряването на необходимите количества мазут, организирането на техния транспорт до топлофикациите, и най-важното – тестов режим на топлофикациите, да може те да са тествали поне няколко дни как се преминава от газ към мазут, защото това също е технологичен процес, който отнема време. По време на газовата криза 2009 г. има проблеми при преминаването – част от съоръженията не са работели и процесът не е бил максимално оптимизиран. Това, което ние правим, е първо да осигурим необходимите количества мазут, които ще се използват само в случай на криза, и второ – работим с всичките големи топлофикации по тестова методика, която да позволи безпроблемно преминаване от газ към мазут, когато настъпи тежката зима.

 

Каква е готовността им? Вие сте свиквали преди няколко дни Кризисен щаб.

 

Точно така. Преди два дни беше свикан Кризисният щаб и точно в този Кризисен щаб бяха обсъдени тези мерки, беше набелязан план, по който всяка топлофикация ще рапортува обратно с готовността и със съответните изпитания, които те ще направят, за да бъде осигурено това безпроблемно преминаване от газ към мазут. Ако се изпълнят всички тези мерки, имаме голям шанс…

 

Да не повторим кризата от 2009 г.

 

Не, тя кризата пак ще стане, защото ще липсва малка част газ. Т.е. мазутът ще покрие газта, реверсивните връзки с Гърция ще покрият част от търсенето, но ще липсва малка част, която ще наложи ограничаването на малък процент от индустрията да не ползва толкова много газ. Но е много важна подготовката и затова ние сме включили много усилия в тази подготовка, за да може да се гарантира най-малкото сътресение за икономиката и за гражданите по време на евентуална криза. Всичко това изисква доста подготовка, средства и организация, която ние правим в момента. Но не бива да се заблуждаваме, че когато дойде една криза, ще бъде безпроблемна или лесно спасяема. Това е доста сериозна заплаха за икономиката на страната и за цената.

 

Като прибавим и поскъпването на тока с 10% - каква зима ни очаква?

 

Зимата, която ни очаква, зависи много от атмосферните условия. Десетте процента на тока е нещо, за което трябва да питате ДКЕВР – държавния енергиен и воден регулатор. В момента обсъждаме начини, по които да се намали тази дупка от 1 милиард лева, която се натрупва всяка година в НЕК, която води и до това частично разплащане и съответно затруднение по цялата система. Увеличаването на цената на тока ще бъде плавно и постепенно във времето. То ще покрие част от този дефицит. Останалата част от дефицита ще се покрие от другите стъпки, които ще приемем в Енергийния борд, които включват предоговаряне с американските централи, преговаряне с възобновяеми източници…

 

Преговорите не са ли се променили? Четох такива коментари – заради ултимативен тон.

 

Разговорите продължават. Това са преговори, които ще отнемат време, но те са неизбежни, защото имаме този дефицит от 1 милиард лева, който никой досега, нито едно - предишното правителство специално, не се е опитвал ефективно да намали. Това е една от нашите основни задачи.

 

Потребителите няма ли да бъдат убити с новите цени, обаче? Вече започнаха и протести.

 

Нека да разберем какви ще бъдат новите цени на 1 октомври и тогава да видим какво ще бъде отражението върху домакинствата и върху бизнеса. Това, върху което ние работим, е плавно покачване на цените.

 

Благодаря ви.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения