Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Екатерина Захариева: Не е редно да се говори за тарифи за бедни и богати
12 Септември 2014

Не знаем дали цената на „Южен поток“ е изгодна, защото не знаем какви са приходите от него – няма подписано споразумение за транзитните такси, казва вицепремиерът, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в предаването „Лице в лице“ по БТВ

Гостът ни днес е вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. Здравейте, госпожо Захариева.

 

Здравейте.

 

Толкова много въпроси има към Вас. Дано успеем да отговорим на интереса на зрителите ни. Веднага ще започна с най-важната за мнозинството хора тема, аз мисля, че и за икономиката ни е важна, и за страната ни – цената на тока. Преди няколко седмици вие казахте, че е възможно да има режим на тока. Това колко актуално е с днешна дата?

 

Все още е възможно, ако не се направят някои стъпки за подобряване на финансовото състояние в сектора, на всички в него, включително НЕК, доставчици, производители и обществен доставчик в лицето на Националната електрическа компания. Определено поредицата от решения, които са взимани през последните месеци и година, са довели дотам, че състоянието все повече и повече се влошава. Така че ние все пак сме оптимисти, защото предприехме доста стъпки, за да се избегне това нещо. Знаете, създадохме енергиен борд. Знаете, че в БЕХ бяха направени някои промени и знаете, че в регулатора бяха избрани от Министерски съвет професионалисти, които ще работят надпартийно и професионално с определянето на новите цени от 1 октомври – такъв, какъвто беше определен новият ценови период от предишния регулатор.

 

Ще Ви питам за цените, но преди това – от какво всъщност се обуславя вероятността да има режим на тока?

 

Не, разбира се, от липса на производство, а от факта, че някои от дружествата са в такова финансово състояние, че в тях липсват средства за неотложните ремонти, най-вече през зимата. Но аз пак казвам, оптимист съм, считам, че това няма да бъде допуснато. Но всички трябва да знаем, че решенията, които се вземат без анализи, политически, без никаква перспектива в сектора, могат да влошат дотолкова нещата, че държава, която произвежда три пъти ток повече, отколкото й е необходимо; която има наистина всичките необходими предпоставки да не се случва това, да се доведем дотам, че ние да не можем да поддържаме системата си и тя в някакви периоди да остане наистина в недобро състояние, така че да се спре токът.

 

Толкова ли е лошо състоянието на тази система?

 

Ами, знаете ли, факт е, че повече от година и половина не могат да се правят никакви инвестиции в нея. Все пак става въпрос за мрежа, която трябва да се поддържа, трябва да се правят планови профилактични ремонти, така че със сигурност дружествата трябва да имат необходимите средства.

 

Кой не може – държавата или дружествата?

 

Не, дружествата, които са в системата. Липсват пари за ремонти. Поради тази причина наистина се налагат спешни мерки. Ние създадохме, знаете, енергийния борд. Разбира се, това не е органът, който ще вземе решенията за цената на тока. Има си регулатор, който ще направи своите анализи и ще вземе това решение от 1 октомври.

 

Според Вас каква ще бъде цената на тока, или да кажем, процентното повишение на цената на тока? Имате ли някаква идея кое е оптималното? Добре, кое е минималното, да го кажем така?

 

Наистина не искам да го говоря това, защото според мен, когато политиците спускат на регулатора каква трябва да бъде цената на тока, се довеждаме дотам, че да имаме риск цялата система да бъде във фалит. Поради тази причина аз силно се надявам регулаторът да направи своите разчети професионално, без натиск. Но и така, че хората да могат да си плащат все пак сметките. Отделно от това, ние трябва да разберем, че няма как бедните да субсидират тока на богатите. В целия свят има един институт и в цяла Европа има определения за този институт, има критерии как се определя енергийната бедност и това се нарича енергийна бедност. Така че ние трябва да разгледаме критериите, ако трябва да променим някои от тях и да осигурим средства за хората, които не могат да покриват сметките си за отопление и електричество.

 

А цени за бедни и богати, както предлагат от КНСБ – различни тарифи, по които да плащат?

 

Аз мисля, че те опровергаха, че са предлагали цени за бедни и богати, поне така чух.

 

Аз не го чух, може и да са опровергали. Чувах Пламен Димитров, който казва „Тези, дето си подгряват външните басейни да си плащат на по-висока цена“. Аз не знам колко човека имат външни басейни в България…

 

Това, което сме обсъждали и се говори е, че е възможно да има двустепенна цена – колкото повече употребяваш, толкова повече плащаш. Тоест да има един гарантиран минимум на потребление, който да бъде на по-ниска цена, и когато консумираш повече да плащаш повече. Има такива практики, даже мисля, че в миналото в България е имало двустепенна система. Тя може и тристепенна дори да бъде, но това все пак е работа на регулатора, и той наистина трябва да направи своя ценови модел, ако реши да го променя. Така или иначе…

 

Вие сте склонна да мислите върху това да има различни тарифи за по-заможните и за по-бедните?

 

Това не е „по-заможни и по-бедни“. Това е хората, които потребяват повече и хората, които потребяват по-малко. Имайте предвид, че има случаи, в които може би бедни ще потребяват повече, затова според мен не е редно да се говори за тарифи за бедни и богати, и трябва много внимателно да се обмисля тогава, когато се въвеждат нови правила. Ние затова считаме, че трябва да влязат наистина експерти в регулатора. В преговори сме със Световна банка, в преговори сме с ЕК, и срещаме пълна подкрепа от тях за експертна помощ във формирането на бъдещата политика по енергетика.

 

Толкова ли сме закъсали? Енергиен борд, смяна в Държавния регулатор, европейска помощ – толкова ли не можем да се справим с енергетиката? Голям батак ли е?

 

Очевидно имаме нужда от външна помощ. Факт е, че 25 години не се справяме добре.

 

Фалирала ли е НЕК?

 

Не е фалирала, все още не е, но трябва да се вземат спешни мерки, за да не се доведе до там.

 

Сега ще продължа с енергийната тема по друг важен проект, за който някои казват, че е „проектът на века“, проектът, който ще ни извади от икономическата криза, а други казват, че ще ни вкара в икономическа криза. Сега ще цитирам мои гости от началото на седмицата. Мартин Димитров, бившият шеф на икономическата комисия и адвокат Петър Славов дойдоха в студиото с едно предупреждение. Те твърдят, казват с въпросителна, но доколкото усетих напълно са категорични, че „цената на „Южен поток“ за около година е нараснала с над милиард“. Моля Ви, вие отговаряте за енергетиката, кажете вярно ли е това? Поскъпнал ли е „Южен поток“ с милиард?

 

Не знам откъде вадите тези изводи…

 

Бдителни симпатизанти на Реформаторския блок били съобщили.

 

Истината е, че най-притеснителното нещо в този проект е, че каквато и да е цената, когато нямаш яснота за приходите, ти не знаеш дали той е изгоден.

 

Как нямате яснота за приходите?

 

Това всъщност установихме ние. Няма подписано споразумение за транзитните такси, т.е. какви ще бъдат приходите от този проект за България. От тази гледна точка…

 

Кога го проверихте, г-жо Захариева?

 

Всъщност това установихме, когато ставахме... от 6 август…

 

Моля Ви, предната власт твърдеше, че тези транзитни такси са толкова изгодни, че ние просто ще си „пеем и свиркаме“…

 

Не знам какво са твърдели, но факт е, че няма такова подписано споразумение.

 

Е, тогава за какво имаме споразумение? Ние ако не знаем какви са ни транзитните такси, тогава на какво основание можем да изчисляваме плюсовете и минусите. Дайте разяснение, ако обичате.

 

Плюсовете са, че диверсифицираме пътя на доставката на газ. Всички си спомняме спирането на доставките. Притеснени сме от възможността тази зима също да се случи…

 

Ще Ви питам за това, но нека първо да изчерпаме…

 

Така че това наистина е плюс за проекта. Освен това, това е инвестиционен проект.

 

Ще Ви (не се разбира…) наистина донякъде. И ако руснаците врътнат кранчето за украинските връзки…

 

Факт е, че от години наред има напрежение между двете държави. Дали на политическо, дали на финансово ниво… но 2009 година, когато нямаха политическо напрежение, когато бяха в добри политически връзки, между двете правителства поради финансови недоразумения, ние останахме без отопление зимата. Българският бизнес остана без доставки на газ за производството си. Загубите тогава, по изчисления, се оказаха, че са около 200 милиона евро на месец за българската икономика. От тази гледна точка, независимо дали финансов, дали политически, е добре за България да има друг път на доставка на руски природен газ.

 

Обаче…

 

Разбира се, той не диверсифицира източника, и затова една от основните…

 

Само трасето.

 

Да, само трасето, и затова е един от основните приоритети на служебния кабинет, ако може да се каже, че той има приоритети, но задачи, по които да работи. Това е изграждането на интерконекторните връзки с Турция, с Гърция, с Румъния, т.е. ускоряване на изграждането. По отношение…

 

Ще Ви попитам за тях, но нека да изчерпаме, моля ви, „Южен поток“. Имате ли наистина информация, че е поскъпнала цената, или поне подозрения, както искате го наричайте, с един милиард?

 

Цената няма как да кажем дали е изгодна, когато не знаем какви са приходите. Един милиард да беше цената, а тя не е такава, тя е много по-висока – тогава, когато не знаеш какво ще изкараш от този проект, ти няма как да кажеш дали той е финансово изгоден за България, или не. От тази гледна точка наистина се учудвам…

 

Нямате ли документи, по които да изчислите?

 

Документите са споразумението между двете страни.

 

И това е всичко?

 

Това липсва. Да, това би трябвало да бъдат документите. Как се уреждат транзитните такси? Те се уреждат със споразумения между двете страни. Липсата на такова споразумение означава, че няма такъв документ.От тази гледна точка това, което аз наистина се учудвам, как правиш разходи на предишното правителство, подписваш договори за строителство, подписваш договор за доставки, без да знаеш всъщност какви ще бъдат приходите по този проект. Аз много пъти казвам, че той е добър, той е инвестиционен проект, той е политически диверсифицира пътя, но в момента няма как да кажем дали той е финансово изгоден, когато ти не знаеш какви ще бъдат твоите приходи. Това наистина е факт и няма как да бъде скрито.

 

Плащали ли сме нещо по него, вземали ли сме заеми. Кажете какви са ни разходите по този проект, защото чувам, че някакви тръби пристигат, някой ги посреща, някъде се складират, нещо се строи, какво се случва?

 

Транзитното споразумение, което всъщност ще определи цените, наистина трябва да бъде финализирано във възможно най-кратък срок. Ние трябва да започнем да водим отново преговорите, които се спрени, не знам дали ще успеем да го финализираме, но поне трябва да бъдем в диалог и да водим преговори. Това, което мога да кажа, е, да, заем за участието на БЕХ е бил взет и одобрен и този заем е одобрен от министър Стойнев, ако не се лъжа, в края на май месец.

 

Отново. Досега всички казваха, че няма никакви заеми.

 

Заемът е за БЕХ.

 

Е, БЕХ, няма значение кой е, Вие твърдите, че е взет заем.

 

Да, но това не е заем за българската държава.

 

За "Южен поток".

 

Заем за "Южен поток" , за съучастието на Българския енергиен холдинг, в размер на 30 % ще бъде неговото самоучастие, а заемът, който е взет, е за 15 от тези 30 %, взет по времето на министър Драгомир Стойнев, подписан е такъв протокол като представител на собственика, в случая държавата, на Българския енергиен холдинг.

 

А цената, кажете пак?

 

Парите са по сметка в Юникредит, ако не се лъжа, макар че мисля, че не трябва да споменавам банки.

 

Нищо, това не е реклама особена. Чакайте, а за каква сума отново, защото вие малко ме шокирахте с тази информация. Казаха, че досега не сме взели и една стотинка не сме изхарчили.

 

Парите не са изхарчени, парите са взети като заем. Заемът беше договорен в интерес на истината на изгодна лихва, 4,25%, така че този заем е взет. Каква част от него е изразходвана, с част от него е увеличен капиталът на "Южен поток", над 190 милиона лева беше, а другата част не са усвоени, те не са изхарчени.

 

Значи предстои да разберем всъщност колко ще печелим, ако изобщо печелим.

 

Би трябвало да печелим.

 

Е, да, де, откога? Ако сме взели милиард и нещо заем, кога ще започнем да печелим?

 

Той още не е построен, трябва да бъде построен, трябва да има експлоатационни такси.

 

Значи все пак ние нещо харчим за нещо, което не е построено.

 

Логично е да вложиш, след което да печелиш, общо взето, всяка инвестиция е така, първо влагаш, след това печелиш. Но това, което е притеснително, е, че се подписва договори и се поемат ангажименти, без да си подписал транзитното споразумение, което е важно наистина.

 

Вие ще направите ли опит все пак да преговаряте за това транзитно споразумение, то не е ли в основата на този договор?

 

Те са различни споразумения.

 

Аз говоря от гледна точка на интереса на България.

 

От гледна точка на интереса това е в основата, категорично. Това трябва да се случи, преди да се процедира нататък.

 

Започнаха ли някакви преговори с руската страна?

 

Българският енергиен холдинг е в разговори, да, в разговори сме с руската страна.

 

Те как се отнасят към вашето правителство, към вас?

 

Мисля, че сме в добър контакт, да.

 

Т.е. има надежда да се подпише.

 

Руската страна и България нямат вражески отношения тук, напротив, в крайна сметка и ние искаме проектът да се случи, и те искат проектът да се случи. И двете страни искат проектът да се случи, надявам се в интерес и на двете страни. От тази гледна точка това, което трябва да стане ясно, е, че според мен поредица от грешки на различни политически лица са довели дотам, че този проект започва да става изключително чувствителен в българското общество. А защо казвам грешки? Защото не се случва това, което трябва да се случи като поредност. Първо все пак да се подпише транзитно споразумение, да стане ясно какви ще бъдат приходите. Разбира се, правеха се опити да се заобикаля европейското законодателство, част от народните представители, което изнерви Европейската комисия. Знаете, че започна процедура наказателна в тази посока. Но това не означава, че проектът не е добър и че той не трябва да се случи. Но трябва да се структурира по правилния начин, така, че да бъде изгоден за България. В противен случай наистина ще останат основателни съмнения в обществото, че се случва нещо нередно. Ние сме в контакт с руската страна, много добър, в контакт сме и с ЕК, тази седмица бяха експерти от БЕХ, мои съветници, зам.-министър на енергетиката в ЕК , точно по разговор за издържаност на процедурата, точно по разговори за графика по отношение на проекта. Така че всичко се движи според мен добре.

 

Добре, а как се движат нещата около КТБ, защото проф. Близнашки в понеделник, когато ми гостува, премиерът, служебният премиер заговори за банкова криза. Заговори, че случаят КТБ може да предизвика верижна реакция, ако не се реши правилно. Кажете, Вие сте вицепремиер по икономическите въпроси, би трябвало да имате мнения, какви са новите за икономиката, за банковата система, за обществото?

 

Аз мисля, че банковата система в България е стабилна, многократно е казвано, че българските банки са с доста по-висока ликвидност и за мен е опасно да се спекулира. Много хора се изказват в момента какво е състоянието, мисля, че колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре за всички нас. По отношение…

 

Добре, а какво правим тогава за КТБ? Не говорете, а какво правим?

 

Не говоря за КТБ, КТБ е видим случай, за него трябва да се говори и да се изчисти и хората са прави, че искат да знаят какво се случва с техните вложения. Говоря за това, че не бива да се прави аналог между банките по принцип и случая КТБ. Има инициативен комитет, доколкото знам, той се среща с представители на държавата, среща се с БНБ. Най-важното за КТБ е да се установи истинското състояние на дупката в нея…

 

А установено ли е? Днес и Борисов, и ГЕРБ излизат, и инициативният комитет с някакви възражения. Някой знае ли какво е състоянието на тази банка?

 

Чакаме одита. Има си процедура. Когато одиторите, три одиторски фирми по моя информация работят, когато БНБ оповести резултатите от този одит, ще стане ясно и какво е истинското състояние. Това, което е важно, е, че хората трябва да разберат истината, хората трябва да имат гаранции, че ако има неизгодни кредити, тези кредити може да са отишли за нещо, да, те може да са дадени на първа куха фирма, до втора куха фирма, но третата фирма, до която са давани като верижна реакция, трябва да си е купила нещо. И това имущество трябва да бъде върнато в банката , така че да се обезпечат влоговете на тези хора. Никой не е длъжен да плаща фирмите, имотите на някой, който си е купил нещо без обезпечение. От тази гледна точка това, което е най-важно, е да се стигне до пътя на парите, за да могат те да се върнат в банката и да могат хората да бъдат удовлетворени за своите влогове. Това дали банката има възможност да се възстанови и да се спаси, трябва да стане наистина след внимателен анализ, дай Боже, това да се случи. Никой няма интерес от една банка да се срине и да бъде обявена в несъстоятелност. Но дали е възможно, трябва да стане ясно наистина след внимателни анализи и най-важното, откъде ще дойдат тези пари, кой ще плати за това?

 

Е кой ще плати за това?

 

По мое мнение това не трябва да е държавата, защото това пак са нашите пари.

 

Да. Добре, аз сега искам да Ви попитам нещо друго важно, колкото и КТБ да е важна тема, но Вие за втори път сте вицепремиер и за втори път работите в служебно правителство, кажете кога страната беше по-добре, първия път или сега, когато я поехте, какво икономическото състояние реално в страната?

 

Повече от година и половина, почти две политическа нестабилност определено влошава нещата, така че по мое мнение сега е по-тежко финансовото състояние на страната. Преди година и половина нямахме две спрени програми, нямахме плащания по две спрени програми. Сега имаме и тези програми се възстановяват от средства от държавния бюджет, т.е. ние плащаме на строителите от средства от държавния бюджет, ние не възстановяваме средствата от Европейската комисия, което е проблем за касовата основа на бюджета. Т.е. тези пари те се взимат от дефицит, те няма откъде да дойдат, не от дефицита, извинете, те се взимат от резерва. И много се говори, че е много голям резервът, обаче истината е…

 

И вчера чух, да спрете да плачете, над 8 млрд. ви е оставил Орешарски от предишното управление.

 

От тези 8 млрд. голяма част от тях са за покриване на падежи на дългове, които просто си идва времето за тях. Така че единият е на 15 януари, постоянно има текущи плащания по облигации, които е издавала държавата. Около милиард ще отидат за плащания по спрените програми, които са Оперативна програма „Околна среда“, първа и трета ос от ОП „Регионално развитие“. Също така, да не забравяме, че неизпълнението в приходната част е около милиард. Да, работят приходните агенции, работи Агенция „Митници“. Основно са от Агенция „Митници“ за намаляване на изпълнението, но сами разбирате, че няма как за по-малко от 4-5 месеца да наваксаме един милиард. Просто това няма как да се случи. Така че, да наистина, не е малък резервът, но да не забравяме, че и неизпълнението един милиард и доста недостиг има в различни министерства. Само в моя ресор е около 3 милиарда.

 

Откъде идва този недостиг?

 

Ето ви спрените програми – милиард, в АПИ, само в Агенция „Пътна инфраструктура“ има недостиг от 67 милиона. Когато към дата август месец 88% от годишния бюджет на агенцията беше изразходен. Така че, в Министерството на труда и социалната политика има недостиг за социални осигуровки, в Министерство на вътрешните работи, тоест изброявам и други ресори. Министерство на вътрешните работи недостиг за заплатите, които са увеличени.

 

Можем ли да кажем сега има…

 

Да, много е хубаво. И аз искам да увелича заплатите на нашите служители, обаче като няма пари в бюджета, как увеличаваш заплати, без да си осигурил средства за това?

 

Г-жо вицепремиер, обяснете ми, твърдят от предишното правителство, нямам основание да не им вярвам – над 8 милиарда са ви оставили. Да речем, следващия месец вие колко от тях трябва да изхарчите и колко ще останат, да кажем до изборите?

 

Не мога да ви кажа точната сума, защото постоянно се правят плащания по Оперативна програма „Околна среда“ и по Оперативна програма „Регионално развитие“. Примерно, по Оперативна програма „Околна среда“ почти всяка седмица се издават сертификати, верифицират се и се плаща на строителите и на общините, на които, забележете, беше спряно да се плаща от март месец и всичките бяха недоволни. Хората стоят с разкопани населени места, градове, защото Оперативна програма „Околна среда“ - там се прави канализацията в населените места. Стоим с разкопани улици, строителите не получават средствата си, съответно не заплащат на техните работници и служители, общините са тотално обезверени и трябва да ви кажа, че това, което се говори от тях е „Ами, ако така продължава, ние не сме убедени, че искаме да участваме в усвояването на европейските средства по Оперативна програма „Околна среда“.“ Това, което ние направихме още на четвъртия ден е да възстановим плащането. Това можеше да доведе освен до загуба на работни места в строителни компании, ами до риск от загуба на безвъзвратно, не само за тази година, безвъзвратно по парите по Оперативна програма „Околна среда“. Знаете, че имаме цели за изпълнение през годините, знаете, че това са дълги проекти, знаете, че догодина октомври месец трябва да приключи строежа във всички проекти в Оперативните програми и когато ти повече от 4-5 месеца не плащаш точно тогава, когато трябва най-ускорено да усвояваш, рискът става огромен. И то за много пари говоря.

 

Рискът е огромен.

 

Не говоря за 100 или 200 милиарда.

 

За колко говорите?

 

Според мен рискът беше над милиард.

 

За загуби?

 

Безвъзвратно, да. 390 милиона бяха само по Оперативна програма „Регионално развитие“ по двете спрени оси, ако не се възстановеше плащането.

 

А сега няма да ги загубим, твърдите?

 

Да. Сега сме свели риска до 38 милиона лева, но този риск не е заради спрените програми, а той е защото просто някои от проектите няма да успеят да приключат тази година.

 

Добре, а защо с магистралите нещата боксуват? Какво става с „Хемус“, „Марица“? Защо до Гърция трябва да се обикаля километри наред, защото един съвсем нормален участък не може да бъде построен?

 

Кратък, да, най-малкият участък. Наистина, за съжаление, и той е може би един от най-лесните изобщо в техническа гледна точка.

 

Какво се случва? Много провинциално е това, което се случва.

 

Строителят, за съжаление, не изпълнява договорките си, ние постоянно правим, ние ги изпълняваме.

 

Въпросът е държавата…

 

Държавата е абсолютно стриктна към строителите, плаща навреме тогава, когато те са свършили работата си, но факт е, че строителят в случая определено не изпълнява в срок своите ангажименти. Говоря за „Струма“ лот 4 в момента.

 

За всички магистрали ли, които боксуват строителят е виновен?

 

Не, има случаи, в които държавата също не е приключила процедурите си. Давам пример северна скоростна тангента по Оперативна програма „Регионално развитие“. Там фактът е, че след решението на Конституционния съд, което провъзгласи за противоконституционни част от разпоредбите в Закона за държавната собственост, повече от година, след което Народното събрание така и не прие изменение в Закона за държавната собственост за отчужденията.

 

Толкова много теми с вас подхванахме, не знам как да ги приключим, но те са страшно важни. Кога ще имаме втора магистрала завършена в родината? Комичен е този въпрос, давам си сметка – да мечтаем 2014 година за втора магистрала.

 

Втора ще бъде „Марица“ завършена и това ще бъде догодина.

 

Кога?

 

Догодина, до началото на лятото, би трябвало да бъде завършена цялата магистрала „Марица“.

 

„Хемус“ дълга история ли ще бъде? Дълга битка ли ще бъде, с оглед на това, че казват „много била сложна“, на някаква техническа история, която…

 

„Хемус“ се работи по ротирането. Знаете, че има компания, която се занимава специално с магистралите „Хемус“, „Струма“ лот 3. Така че, ако ЕК одобри нашите приоритети и надявам се на следващото правителство приоритетите, по отношение на следващия програмен период, всъщност ние вече сме в него 2014-2020 и включи за финансиране магистрала „Хемус“, според мен ще стане до 2020 година.

 

Понеже най-важната ви работа е да направите честни избори, гарантирате ли, че тези фантоми, за които от години се говори в избирателните списъци няма да променят вота на българското общество? Съвсем сериозно Ви питам, аз самата имам съмнения.

 

Мисля, че да, мисля, че няма. Заместник-министърът на вътрешните работи съвсем скоро показа данни, които доказаха за пореден път, че много се говори за тези мъртви души, но това не са мъртви хора. Това е термин, с който се спекулира…

 

С тези живи хора може да се спекулира и може и резултатът да се промени.

 

Това са хората, които живеят извън България и точно за това инициативата на президента на републиката за референдум с няколко въпроса, единият, от които беше „електронното дистанционно гласуване“ е толкова важен. Ако се въведе тези души хич няма да са мъртви, а това ще бъдат активни гласоподаватели.

 

Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения