Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Преките загуби за България от санкциите срещу Русия на този етап са в областта на селското стопанство и са около 10 милиона евро
12 Септември 2014

Интервю на министъра на външните работи пред Българската телеграфна агенция

Миналата седмица се проведе срещата на върха на НАТО, която беше определяна като една от най-важните в историята на Алианса. Постигна ли според Вас целите си тази среща и какви бяха най-важните послания, които бяха излъчени от нея?

 

Срещата наистина се проведе в изключително важен момент от нашата най-нова история, както заради ситуацията в Украйна, така и заради риска от политическа и хуманитарна катастрофа в Близкия Изток. Затова беше важно Алиансът да даде ясен отговор на тези две стратегически предизвикателства пред глобалната сигурност. Хубавото е, че в голяма степен изпълнихме тази задача и всички съюзници излязохме от срещата много по-единни и обединени.  Оттук нататък има много работа, която НАТО, а в това число и България, трябва да свърши. Нашата страна е пряко засегната и от двата конфликта - първият засяга икономическите ни интереси и сигурността на българската  общност в Украйна, а вторият ни заплашва с още по-силен бежански поток в резултат на дестабилизацията в Ирак, Сирия и целия Близък Изток. Тъй като беше ясно, че в тази ситуация няма как да се справим със заплахите сами, ние бяхме длъжни да реагираме адекватно и бързо в рамките и на НАТО и на ЕС. В този смисъл срещата на върха отправи няколко много конкретни и ясни послания: подкрепяме напълно териториалната цялост и суверенитет на Украйна, призоваваме Русия да предприеме реални стъпки за деескалация на конфликта, като използва своето влияние сред сепаратистите в източните области. Алиансът ще окаже съдействие на украинските власти в реформирането на техните структури за сигурност. Друг важен резултат от срещата на върха беше приемането на Плана за готовност за действие, който отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия срещу държави членки на НАТО. Надяваме се, че постигнатото споразумение за примирие ще се спазва. ОССЕ трябва да получи възможност за мониторинг на процеса, както и за контрол и наблюдение на Руско-Украинската гранична зона.

 

На срещата беше отделено голямо внимание на заплахата, свързана с  "Ислямска държава". Каква е пряката опасност за България?

 

Вече отбелязах, че действията на организацията "Ислямска държава" в Сирия и Ирак са пряка заплаха за нашата национална сигурност. Погледнете картата на този регион - зоната на конфликта е до съседна Турция, след която е България. Нещо повече, застрашена е сигурността на Кипър и Гърция, които също са в по-широкия географски периметър около Ирак и Сирия. Сред първите негативни резултати от действията на джихадистите е увеличеният бежански поток, така беше миналото лято, когато се намирахме буквално в кризисна ситуация, така е и тази година. През последните месеци граничните власти отново отчитат нарастване на незаконно преминаващите българо-турската граница чужди граждани, основно от Сирия и Ирак. По тази причина ние смятаме, че ЕС трябва да окаже съществена помощ на Република Турция, която да задържи бежанската вълна. Ако ЕС окаже тази подкрепа, с това ще бъде намален натиска върху Съюза и най-вече върху България.

 

Каква може да бъде ролята на страната ни в усилията за противодействие?

 

България трябва да играе активна роля, както в сферата на дипломацията, така и на сигурността. Ние, заедно с повечето членове на ЕС решихме да дадем положителен отговор на молбата за военна подкрепа отправена ни от кюрдските регионални власти и правителството на Ирак. Това е един от начините конфликтът да бъде ограничен и да не се допусне неговото разрастване.

 

Ние обичаме да повтаряме, че имаме традиционно добри връзки с арабския свят, но съвременните предизвикателства изискват да адаптираме тези отношения спрямо новите реалности и преди всичко спрямо нашия национален интерес. Всяка страна член на ЕС и НАТО трябва да бъде наясно с рисковете в Близкия Изток и да прецени с какви ресурси може да участва в справянето със заплахата. Трябва да потърсим съюзници сред самите арабски държави и в самите арабски общества и тук е ролята на дипломацията. Защото именно тези общества страдат най-много от крайния ислямски фундаментализъм и тероризъм. По тази причина ние приветстваме обявения от Барак Обама план за действие в Ирак и Сирия, а също и силния ангажимент на Великобритания и Франция срещу джихадистката заплаха. Този план предлага адекватни мерки срещу организацията "Ислямска държава" и предвижда силен ангажимент от самите арабски нации срещу терористите.

 

ЕС одобри разширяването на санкциите срещу Русия. Има ли официални данни какви загуби търпи България досега от санкциите и в какви други области, освен  в селскостопанския сектор?

 

Според изчисленията на този етап не се констатират загуби в други сектори на нашата икономика. В резултат на наложената забрана срещу вноса на селскостопански стоки обаче, преките загуби за България до този момент се изчисляват на около 10 милиона евро. Разбира се, България и нашите европейски партньори фокусираме усилията си към минимизиране или неутрализиране на ефектите върху националната ни икономика. Смятаме за много важно да бъде запазено единството на ЕС, тъй като само в такъв случай можем да бъдем ефективни.

 

За каква част от парите може да се търси компенсация в рамките на механизмите за солидарност на ЕС?

 

В рамките на ЕС съществуват различни механизми за компенсация на производителите и износителите. Самият механизъм, по който това става, се определя от съответните работни формати на ЕС. В случая това е Съветът на министрите на земеделието, рибарството и горите. По предложение на ЕК бяха въведени временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на някои зеленчуци и плодове. Тези мерки целят смекчаване на въздействието от внезапен спад в цените на тези продукти. Предвидените средства за прилагане на мерките са в размер на 125 млн. евро и ще бъдат осигурени от бюджета за обща организация на пазара на селскостопански продукти. От тях 82 млн. евро са предназначени за прилагане на посочените мерки по отношение на ябълките и крушите, а 43 млн. евро за подпомагане по отношение на останалите продукти. Финансовата помощ за всяка държава членка ще се определя на база количествата нереализирана продукция, регулярно докладвани от държавите на Комисията. България също ще прилага предвидените мерки, като със специална наредба (в сила от 2 септември), която определя условията и реда за прилагането им.

 

Можем ли да бъдем доволни от ресора, който получи българският кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева? Имаше ли тя реални шансове за още по-престижен ресор?

 

Кристалина Георгиева получи най-доброто възможно портфолио. Още миналата седмица, предвид резултатите от проведените срещи и разговори, си позволих публично да прогнозирам, че тя ще получи ако не по-важен, то поне съпоставим ресор с този на Върховен представител по външната политика. И днес това е факт. Бюджетът на Съюза и политиката по отношение на човешките ресурси, съчетани с функциите на заместник-председател на ЕК е изключителен успех и признание. Искам да отбележа, че най-голямата заслуга за този успех е на самата г-жа Георгиева и на свършеното от нея през последните 5 години като комисар за хуманитарната помощ и кризи. Аз се радвам, че нашето правителство също спомогна за този успех, тъй като показахме на цяла Европа, че като нация и държава можем да си поставяме амбициозни цели и да ги постигаме. Това беше и един от основните приоритети, които си поставихме като служебно правителство и той се изпълни.

 

МВнР организира изборите в чужбина. Очаквате ли по-висока избирателна активност зад граница, на базата на подадените заявления и колко са те?

 

МВнР изпълнява своите задължения съгласно Изборния кодекс и под ръководството на ЦИК организира изборите в чужбина. По подадените до момента над 25 хиляди заявления правим предположение, че е възможно да се постигне по-висока избирателна активност в сравнение с парламентарните избори в миналото. До момента е ясно, че ще има над 460 секции извън страната, което е наистина своеобразен рекорд. Законодателят ни е поставил в такова положение, че не можем да избегнем създаването на толкова много секции. Можем само да се постараем да осигурим предвидените в закона условия и да намалим до минимум потенциалните проблеми.

 

Достатъчни ли са средствата, предвидени за изборите в чужбина?

 

Няма да скрия, че МВнР и държавата като цяло сме изправени пред истинско предизвикателство при организацията на такова огромно количество секции в чужбина и това предизвикателство има и своето финансово измерение. По наши разчети при това голямо количество секции е напълно възможно предвидените средства да не бъдат достатъчни. Ние сме максимално пестеливи в разходите по изборите, защото си даваме сметка, че във време на криза и на природни бедствия е трудно за републиканския бюджет да отделя допълнителни средства за каквото и да било. Ето защо ще бъдем максимално разумни в искането си за допълнителни средства. Това е въпрос на баланс, който се надявам да намерим заедно с колегите от МВнР и останалите институции.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения