Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Екатерина Захариева: Държавата ще се разплати с бизнеса
11 Септември 2014

Интервю на вицепремиера по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране за сп. „Икономика“

Г-жо Захариева, в качеството ви на вицепремиер по икономическите въпроси в кои ведомства открихте най-сериозни проблеми за краткия период, за който имахте възможност да се запознаете обстойно с дейността в тях?

 

Най-големият проблем, който виждам, е състоянието на държавния бюджет, а това касае всички ведомства. Това, което много ще затрудни работата не само на нашия кабинет, но и на следващия, ако няма актуализация, е състоянието на финансите в страната. Спрените европейски програми бяха довели до там ситуацията, че бяха замразени плащанията до бизнеса. Като икономически вицепремиер най-голямото ми притеснение е забавянето на разплащанията от страна на държавата и общините към фирмите. В един от първите дни разрешихме проблема със спрените оперативни програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, за да могат общините да се разплатят с изпълнителите си. По последни данни на Камара на строителите дължимите суми бяха над 437 милиона лева, плюс още около 500 милиона извършена нефактурирана работа. В този смисъл спрените ОП и състоянието на бюджета са основните предизвикателства пред министерствата и държавата. Но плащанията са налице и е минимизиран рискът да се загубят работни места и да се забави усвояването на средства. Към предизвикателствата се включват и забавените проекти по оперативните програми. Става дума за големи инфраструктурни проекти.

Друго голямо предизвикателство, засягащо всички ведомства, е състоянието на енергийния сектор. По този проблем създадохме Енергиен борд с решение на Министерския съвет, който оглавих като икономически Вицепремиер. Подобен борд няма да реши проблемите с магическа пръчка, но ще бъде място, на което да се търсят и предлагат адекватни решения за проблемите в сектора.

Не на последно място е и недоверието на хората в институциите и ведомствата, факт е, че доверието е безпрецедентно ниско. Липсата му е и основната причина за слабите инвестиции.

 

Какво може да се направи за краткия мандат, с който разполага служебното правителство, в посока подобряване на икономическата среда? И каква роля играе енергийната свобода и диверсификация за тази конкретна цел?

 

Мандатът е кратък, но намерихме решение за част от проблемите. Трябва да покажем на хората, че институциите могат да подобрят работата си и да са в тяхна услуга, а не пречка. Енергетиката е един от въпросите на национална сигурност. Фактът, че сме зависими от един-единствен доставчик на газ, е и една от причините за ниското ниво на инвестиции от страна на бизнеса. Затова една от основните задачи пред служебния кабинет е диверсификацията на източниците в лицето на ускоряването на интерконекторните връзки с Турция, Гърция и Румъния. Груба грешка е, че не се е работило от 25 години по този проблем.

Едва сега започва да се говори за общата енергийна политика В Европейския съюз (ЕС). Дойде и предложение от Полша, подкрепено от комисаря по енергийна политика г-н Йотингер, подкрепено и от България, за обща енергийна политика на ЕС. Аз смятам, че подобно сътрудничество не трябва да е само в областта „газ” и че може да е много полезно за България. Затова твърдо подкрепяме предложението.

Извън тази сфера е много Важно да постигнем подобряване на работата на администрацията в оставащия период от мандата. Тя не трябва да пречи на бизнеса, а да му помага. Може да се постигне и облекчаване на подзаконовата нормативна уредба в някои сфери.

 

Каква е ролята на Енергийния борд в тази ситуация? В описанието му има много общи и пожелателни намерения, но какво може да се очаква от него?

 

Енергийният борд няма как да изземе функции на държавни институции или да носи тяхната отговорност. Това е консултативно тяло, което ще търси консенсус чрез предлагане на решения по конкретни проблеми. Политиката обаче ще се прави от министерството, в Министерския съвет и 6 Народното събрание. Регулаторът пък „регулира”. Т.е. бордът ще прави анализ, ще предлага решения и ще търси консенсус по тях.

Това, че енергетиката е въпрос на национална сигурност, съвсем не значи, че политиката в тази сфера трябва да се прави тайно и секретно. От години наред има тайнствена мъгла в тази сфера. Затова е важно бордът да носи прозрачност и да покаже истинското състояние на сектора. Започнахме със справката на НЕК, от която станаха ясни преференциални плащания към различни фирми. Стана ясно и че НЕК има пари да си плаща едва 53% от задълженията. Бордът ще изважда всичко на масата и ще предлага решения на съответните компетентни органи. Но те ще носят отговорността за прилагането на политиките.

 

Говорейки за прозрачност, как интерпретирате действията на БЕХ спрямо „Южен поток, след като холдингът не се съобрази с решението за спиране на проекта?

 

Спирането на проекта е станало първо с писмо на премиера Орешарски до всички министри, които имат компетентност в тази сфера, от 31 юли 2014 г. Това писмо е получено в МРР на 1 август. Истинската правна, юридически обвързваща БЕХ и „Южен поток" форма за спиране на проекта е извършена от икономическия министър Щонов на 11 август, когато той издаде протоколно решение. Вече имаме разговори и уверения, че всички дейности ще бъдат спрени до изясняване на ситуацията.

 

За последните 2 години се смениха толкова много председатели на ДКЕВР. Доколко независим е този орган и по какъв начин може да бъде подобрена дейността му?

 

Има съмнения, че ДКЕВР не е независим орган. Комплексни са причините за подобен извод и те се коренят основно в законодателството, в самите хора, назначавани на тези постове, и на последно място - на самите политици. На първо място обаче е законодателството и начинът, по който ДКЕВР функционира в тази регулаторна рамка. Била съм заместник-министър по регионалното развитие и благоустройството, като съм отговаряла и за водите и имам наблюдения върху работата на ДКЕВР в този сектор. При водите дори е още по-тежко, защото секторът е много неглижиран, а той е също толкова важен, колкото и енергетиката.

 

Подобна ли е работата на ДКЕВР в енергийната сфера?

 

Да, също не е добра. Поради тази причина това, което трябва да се случи с регулатора, е да се дефинират експертните функции на ДКЕВР, да бъдат назначавани само хора с опит в тази сфера, по подобие на добрите практики на независимите регулатори. По мое мнение това трябва да бъде определяно поне от три различни органа, за да се гарантира баланс - Народно събрание, било то и с най-голяма квота, Министерски съвет и президент. Но тъй като сме парламентарна република, може да бъде и само от Народното събрание. Личното ми мнение е, че трябва да има балансирани квоти.

Също така регулаторът трябва да бъде независим по отношение на бюджета, както и да разполага с достатъчно хора, които да правят анализ. Регулаторът обаче не прави политиката, а осигурява баланс между компаниите и потребителите. Важно е да бъде подсигурено качеството на услугите при най-справедлива цена.

 

Има нов ценови период от 1 октомври 2014 г., когато служебното правителство все още ще изпълнява функциите си. Може ли да се очаква нова цена на тока?

 

Регулаторът трябва да го каже. Не мога аз да определя. Моето лично мнение е, че ще има нова цена на тока. Факт е, че НЕК не може да си позволи да губи повече по 900 млн. на година. В момента компанията плаща едва 50% от задълженията си към други фирми, които съответно също не разплащат на своите доставчици нататък по веригата. Отделно, защо трябва бедните хора да субсидират тока на богатите?! Има термин „енергийна бедност”, нека го прилагаме.

 

Каква е ситуацията по ОП „Регионално развитие”? Знае ли се кои са общините със спрени средства по Мярка 3, ОС 1 и 3? И каква е причината за спирането?

 

Цялата програма е спряна - част от нея от ЕК, друга от българския сертифициращ орган. Причините са, че системите за контрол и оценка трябва да се подобрят. Именно това трябва да ускорим - подобряването им. Проектите са няколко пъти проверени по ос 3 и имаме надежда, че по време на служебния кабинет ще може да възстановим плащанията там. Самите проекти са на различни етапи на развитие. Това, което направи служебният кабинет, е да възстанови плащанията от бюджета, за да може проектите да продължат да се изпълняват. Въпросът е ще има ли финансова корекция и каква ще бъде. Когато подобрим системите, ще бъдат възстановени плащанията от ЕК. Обикновено отнема 6 месеца възстановяването по спрени програми, а същинската работа по този проблем започна юли месец.

 

Министър Порожанов заяви, че определени проекти по публичната инвестиционна програма на общините на кабинета „Орешарски” за 500 млн. лева ще бъдат отменени. Какви ще бъдат критериите?

 

Това беше инвестиционна програма, одобрена с постановление на МС, включена в държавния бюджет за тази година. Там обаче общини и министерства няма да могат да усвоят част от средствата. Причината е, че в самото постановление има срок 30 юни за сключване на договори с изпълнители. Това, което направихме, е подготовка за удължаване на срока до 15-20 септември. Предстои постановлението да бъде гласувано. Оценката е, че 170 млн. лева няма да бъдат усвоени, а по-голямата част са от ведомствата. Тук не става дума за политическо „рязане”, защото ние дори удължаваме срока за сключване на договорите. Истината е, че се опитваме да не спираме работния процес, за да няма загуба на работни места.

 

Какво се случва с блокираните пари за нисколихвено кредитиране за саниране в КТБ и как може да бъде решен този проблем?

 

Парите са блокирани и не са гарантирани. Става дума за малко под 13 млн. лева. Трябва да се изчака решението, което ще бъде взето за всички депозанти в банката. Но парите за саниране по доверителните сметки на хората са защитени. Те няма да бъдат загубени. Става дума за събраните средства в размер на около 500 хил. лева.

Моето мнение е, че трябва да се водят разговори с търговски банки в страната и да разкажем повече за програмата, за да можем да насочим хората за кредити от други банки. Това не са високорискови кредити, защото самоучастието е 25%. Има банки с голям опит в кредитирането за енергийна ефективност, и затова очаквам да има интерес от тяхна страна. Още повече, че сега цялата програма е 6 размер на 53 млн. лева, но през следващия програмен период тя ще е в много по-големи размери. От тази гледна точка би трябвало банките да имат интерес.

 

Докъде стигна развитието по АМ „Марица”? Вашият предшественик министър Терзиева заяви, че лот 1 и 2 ще бъдат готови през ноември, до каква степен са те в момента?

 

Лот 1 няма как да бъде завършен до ноември. Има все още участъци, в които се извършват археологически дейности. Оптимистичният срок за завършването му е лятото догодина. 42% е изпълнението на лот 1 към настоящия момент. По отношение на лот 2 там се работи на добро темпо и изпълнението е на 82%. Имаме надежди до края на годината този лот да бъде изпълнен.

 

Какво се случва с искането на жители от няколко квартала в София за обективна оценка на земите покрай строежа на Северната скоростна тангента?

 

Това е проектът, който миналата година предотврати загубата на сериозни средства по оперативните програми. Има около 670 броя имоти, а собствениците са над 1800. Има около 250 дела, като 7 са приключилите. 5 са в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) и 2 са в полза на жалбоподателите. Подали сме молба до ВАС с цел да се пренасрочат всичките дела за по-ранни дати, за да може да приключи обжалването. Всеки има право да иска по-висока цена на имота си и ако съдът определи по-висока цена, то тя трябва да бъде платена на хората с лихвите. Проектът със сигурност е рисков, но не сме се отказали от него. Това е много важен път с изключително висок трафик. В момента всичко зависи от обжалванията.

 

Малко преди оставката на кабинета „Орешарски” беше гласувана актуализация на бюджета на НЗОК с 225 млн. лева, които да бъдат събрани от съкращаване на разходите в министерствата. Откъде ще бъдат съкратени парите в МРРБ?

 

Това е една изключително лоша актуализация. Казвам го, защото съм го коментирала с много специалисти по бюджет. Увеличават се разходите, при положение че има неизпълнение на приходната част с почти 1 млрд. лева, не се вдига дефицитът и се орязват министерствата в средата на годината с още 10%. И когато това е в средата на годината и няма заложен буфер, тогава става въпрос за повече от 10%. Водим разговори с колегите от Министерството на финансите за различни варианти. Не желаем да спираме инвестиционния процес, затова спираме процедури по закупуване на компютри и ремонти.

 

Те ще покрият ли нужните размери на орязване на разходите?

 

Не, няма да ги покрият. Истината е, че няма откъде да се вземат тези средства. 20 млн. трябва да съкратим от бюджета на МРР. Да, имаме различни идеи, но това на практика значи, че трябва да спираме проекти. Важно е да се подобри работата на агенция „Митници”, защото неизпълнението на приходната част е много голямо.

 

С новия си стар шеф ще успее ли да се справи агенцията?

 

За 2-3 месеца не знам какво ще направи новият й шеф, но от резултатите му в предишния период изглежда, че може. При него митниците не са имали такова неизпълнение. Трябва да се спрат и неефективните харчове, и неефективните програми, но не за сметка на икономиката. Не може да се допусне да бъде блокирана работата по ключови проекти, факт е, че се дължат 437 млн. лева на строителните компании само по оперативните програми и трябва да се разплащаме. Не бива министерствата и общините да са некоректен платец.

 

Какво заварихте в Министерството на инвестиционното проектиране и въобще заварихте ли нещо там?

 

В рамките на иронията заварих една нелоша сграда с добър ремонт. Грешка е разделянето на МРРБ. Може и да е имало добро намерение, но не успяхме да го почувстваме. Работата спря за повече от 3 месеца, точно когато трябваше да се ускоряват оперативните програми и инвестиционният процес. Докато траеше разделянето, министерството буквално не работеше. Затова и в момента не ги събрахме, за да не блокираме отново целия процес, още повече на фона на липса на Народно събрание.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения