Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Мирослав Ненков: Притваряме леко очи за греховете на болниците
27 Август 2014

Какво може и какво не може да се свърши за 2 месеца в здравеопазването? Колко пари от Брюксел ще влязат в болниците ни и за какво ще се похарчат? И как служебният кабинет ще помогне на редовния при неотложните реформи в сектора? Министъра на здравеопазването д-р Мирослав Ненков в интервю за в."Стандарт"

 

Д-р Ненков, защо се съгласихте да станете служебен министър?

 

Съгласих се да стана служебен зам.-министър, защото ме покани прекият ми шеф проф. Николай Петров, на който не мога да откажа. А се съгласих да стана цял министър, защото президентът ми го възложи като задача. Мога да си представя да откажа, но колко пъти и на колко хора ще се случи държавният глава да възложи задача! Наистина го възприемам като дълг.

 

Казахте, че ще направите преглед на документите на предишния кабинет, ще има ли промени в стратегическите документи като здравната стратегия?

 

Здравната стратегия и планът към нея не могат да са готови в рамките на година или едно управление. Това са стратегически документи, които ще определят развитието на системата за много години. Стратегията е готова, на този етап в Европейския съюз (ЕС) са я харесали. Тя е един вид диагнозата. "Лечебният план" тепърва ще се изгражда, има няколко, но ще цитирам стила им – „разработване на механизми за предприемане на мерки с цел подобраване ефикасността на системата на здравеопазване с цел колаборация на всички партньори"... Какво значи това – че изкарваме цялата пара през свирката и нищо не върти колелата, то е срамно да се предложи такъв тип изречение за екшън-план. Ние няма да приемем план за действие, защото не може да задължим следващото политическо ръководство на Министерство на здравеопазването (МЗ) да работи по него. Но ще дадем насоки, по които да се изгради, ще предложим на следващия министър текст, който няма да официализираме. Има само един документ, който трябва да предадем на Европейската комисия (ЕК) в къс срок, той е подобен на екшън-плана, но няма как да не го направим, защото губим пари след 2015-а.

 

В каква посока ще е документът, ще искаме пари от ЕС за какво?

 

За спешна помощ, но няма да кажем това ще е за линейки, това ще е за екипи и т.н. А ще разработим система, която да покажем на хората в Европа, ще се опитаме да ги убедим, че няма да се наливат пари в бездънна каца. Обмисляме да направим стационар към всички спешни центрове в 198-те филиала в общините. Това ще е моделът за малкия град, защото в София, Бургас, Пловдив има много болници и линейката има къде да закара пациента. В малкия обаче, лекият случай, който няма нужда от болница, ще се кара там. Това не е свързано със законова промяна на статута на спешния център. В него ще се правят амбулаторни прегледи, както и транспортиране до болница, ако се налага. Пациентите, които сега търсят помощ в общинските болници, са такъв тип, те могат да пролежат обаче два дни на леглата в спешния център и да се приберат в къщи.

 

Защо това да не се случва в общинската болница, след като до всеки филиал има и такава?

 

Защото тя има интерес да приема пациенти и да ги задържа, за да си направи бюджета. А спешният център няма да има такъв стимул, той ще се финансира от МЗ.

 

Каква е разликата между тази ваша идея и идеята на предишното правителство - да премести спешното отделение на болницата в спешния център?

 

Голяма е разликата, защото предишната структура е чисто нова и не е съществувала в правния свят, тя е по-тежка за реализиране. Ако отиде сам пациент до болница, той трябва да се закара с линейка до спешния център и после пак ли да се върне в болницата. Според мен не е добре болниците да остават без спешни отделения, а тези структури да се изграждат другаде наново.

 

Ще накарате ли болниците най-накрая да спазват законите и да изпълняват 24-часовите дежурства?

 

Не е нужно да ги караме - когато те са искали разрешение в документите, които са подали, са декларирали, че ще осигурят 24-часова помощ.

 

Да, но те не го правят реално?

 

Надявам се с отпадането на районирането от 1 септември да стане. Със сигурност ще направим и проверки да видим дали се спазва това.

 

Казахте, че всички инвазивни кардиологии са декларирали, че ще имат 24-часа дежурства, но неврохиругиите, неврологиите, травмалогичните клиники, те ще гарантират ли, че ще имат дежурства 24 часа? Сега има само един "Пирогов" в София?

 

 Безспорно той е емблематичен за спешността, но не е само той, има ИСУЛ, ВМА, Окръжна болница. Екипът кара пациента в най-близката болница, която може да му окаже помощ.

 

 Кои клиники трябва да работят 24 часа заради спешността?

 

Сърдечно-съдови, неврологични, неврохирургични, ортопедични, травматология, хирургични, дори лицево-челюстни хирургии.

Във ВМА имаме на разположение такъв специалист, а не цяла клиника. Спешна очна клиника за София има само една в ИСУЛ, но тя е достатъчна, защото няма толкова много очни травми. Сега ще видим как ще работи системата в столицата с премахване на районирането. Спешни кабинети за УНГ има в "Пирогов", в ИСУЛ, както и дежурни лекари по всички клиники УНГ. Екстремните спешности обаче – за очни и УНГ, които трябва да се транспортират с линейка, не са много и ИСУЛ може да ги поеме. Просто при някои специалности няма голяма спешност и нужда от много дежурни клиники, но това не е така при инфарктите, инсултите.

 

Други промени в спешността ще предложите ли в този документ на ЕС?

 

Не, но ще се опитаме да прокараме поддържането на санитарна авиация, защото нямаме. Сега много ни помага военното министерство, от време на време се ползва и някой частен самолет, но нямаме специална структура за това. Идеята е да имаме хеликоптер или самолет, но това е проект. Смятам, че за някои райони на страната може би този транспорт ще е доста по-ефективен – малко по-скъп, но по-сигурен за пациентите.

 

Пожарната и полицията няма ли да се въвлекат в спешна помощ, както е в Румъния?

 

Това е страхотно, но не знам какъв е ресурсът. От спешна помощ ми дадоха записи на хора, които търсят помощ, защото не им вдига джипито, защото ги е страх да излязат в тъмното, една жена се обади, защото е инвалид, неподвижна е и е с болки с корема. От спешна помощ й казват да намери кой да я свали до линейката, и ще я вземат, но, ако наистина е сама, няма кой. В такива случаи може да се изработи процедура, в която пожарната да помага. Не знам дали това може да стане за два месеца, но е посока, в която може да се мисли.

 

При еврофондовете имате ли представа на какви средства можем да разчитаме?

 

С онзи документ са свързани едни 83 млн. евро, те бяха повече, но ги намалиха, защото видяха, че нищо не се случва. Когато бяхме тук с ген. Петров предния път, ставаше дума за 300 млн. евро. Тогава изобщо нямаше здравна стратегия, ние се спряхме на вариант Световната банка да я напише, но следващото ръководство промени този план.

 

 За какво ни дава Европа тези 83 млн. евро освен за спешна помощ?

 

За легла за долекуване, защото пациентите, които са оперирани и са относително добре, но не са за вкъщи, имат нужда от грижи. Същото е с пациентите в будна кома и т.н. Има много пациенти, които имат нужда от медицинско наблюдение, сега те решават своите проблеми на парче. Ако те бъдат изведени от болничната помощ, ще я разтоварят, но ще натоварят извънболничната. И сега ЕС ни дава пари за долекуване, без ние да знаем как ще развиваме и финансираме този сектор, дали ще строим нови болници или ще слагаме легла в сегашните.

 

 Ще предложите ли концепция за това?   

 

Не е редно като служебно правителство. Но според мен това могат да бъдат структури в болниците, които да се финансират по някакъв начин, защото сега лягат върху бюджета на болницата. Те не генерират много разходи като лечение, но тези болни са с нужда от продължителен престой. Трябва да се реши дали ще се плаща с отделен финансов поток или с пари от здравната каса.

 

Ще направите ли нещо в областта на трансплантациите?

 

Малко ми е неудобно, но ще кажа, че единственото, което успях досега да свърша, е да се видя с д-р Мариана Симеонова и да помогна за самолета при последната донорска ситуация. Но със сигурност ще възстановя консултативния съвет по трансплантации и ще погледна защо стандартът по трансплантология още не е приет.

 

Защо спряхте обществените поръчки, май се оказва, че все пак парите ще се загубят?

 

Издадено е постановление от предишния Министерски съвет (МС), в което се казва, че трябва договорите да се сключат до 10-ти юни. Когато се е видяло, че усвояването не върви, тогавашният финансов министър е удължил този срок до началото на септември. Нашето министерство обаче е започнало да усвоява парите на 5-6-8 август – тоест, с безкрайно закъснение. Първо, министърът на финансите ме увери, че няма да загубим парите, но когато са анализирали нещата с експертите му са видели, че не можем да се включим в никакви срокове и няма да можем да използваме тези пари. Впоследствие разговарях с финансовия министър и той ме увери, че може би може да се направи някакво изключение за всички 100 млн. лв. и те да се използват до края на годината. Надявам се това да стане факт и ние да се преборим за част от тях – например за 24 млн. лв.

 

 За какво ще ги използвате, ако се дадат?

 

За оборудване на спешните центрове с коли и ще се опитаме да помогнем на държавните психиатрични болници, да ги ремонтираме, както и да подобрим комуникацията в спешната помощ между линейките и между тях и центровете с въвеждането на системата ТЕТРА. Но, ако Министерство на финансите (МФ) каже - нищо не можем да направим с парите, край, стискаме си ръцете и до там. Така или иначе, поръчките, които спряхме, бяха безнадеждно закъснели и нямаше да могат да се усвоят парите.

 

 Търг за електронно здравеопазване няма да подготвяте, така ли?

 

Ако получим пари, ще го подготвим широко и умно. Ако правим обществена поръчка, то ще е, за да не загубим някакви пари, които трябва да се усвоят до края на годината. Ще ги направим максимално прозрачно, защото не искам да изцапам името си, нито на моите хора, с непочтени неща като нагласени поръчки.

 

Предстоят ли още кадрови смени след болниците – например в агенциите на МЗ?

 

Вървят проверки, ако има нужда, да, но не бих искал да има трусове.

 

Предполагам, че вече сте се запознали със състоянието на държавните болници, доволен ли сте?

 

Няма как да съм доволен, след като не получават достатъчно средства за работата си от НЗОК.

 

 Това ли е основната причина за огромните им дългове?

 

 Като управител на МЗ се блазня да кажа – да, но допускам, че не е.

 

Понеже спряхте едни смени в 12 без 5, искам да ви попитам доволен ли сте от състоянието на ключова болница като "Пирогов"?

 

Не мога да приема, че смени на такива сериозни болници се правят последния момент.

 

Това никой не го оспорва, но доволен ли сте от начина, по който изглежда "Пирогов"?

 

Допускам, че д-р Таня Андреева е имала причина да направи тези смени и затова и в трите болници текат проверки и то сериозни, нямам дори и междинен доклад.

 

 Преди няколко месеца също имаше проверка, но резултатите така и не видяха бял свят, вашите ще видят ли?

 

Не мога да вея знамена и тайно да се свия в ъгъла, ще дам гласност. Но все пак да не забравяме, че ремонтите на недвижима собственост са много скъпи, а и "Пирогов" е специфична болница.

 

Недофинансирането е големият проблем на болниците, а броят им расте. Тази година има 8 нови и 2 чакат, нормално ли е тази тенденция а продължава, добра ли е за пациента?

 

Тази тенденция не може да няма край, защото и финансовият, и пациентският ресурс не е неограничен. Няма лошо пациентът да може да избира къде да се лекува, но тук възловият въпрос е кой ще го лекува. Защото една болница може да изглежда лошо, но в нея да работят много добри специалисти и обратното – да е много лъскава, но да няма специалисти. Така че, болниците ще отпаднат от самосебе си, защото няма да има кой да работи в тях и кой да отиде там.

 

Но докторите могат да работят на безброй договори, значи кадри ще има още дълги години?

 

Могат да работят по един и половина трудов договор по каса и по колкото искат граждански. Но кадри няма да има още дълго, поради биологични и емиграционни причини. Освен това, рано или късно, ще започне да става важно качеството, ако един колега работи на седем места няма да дава добро качество.

 

Защо тогава не се ограничи появата на нови болници?

 

Ако зависи от мен, още днес бих спрял отварянето на нови болници и вкарването на нови лекарства за финансиране от касата. Защото такава е ситуацията с НЗОК, че, който и да се появи на пазара, тя е длъжна да сключи договор с него. Ако НЗОК хване болница да надписва пациенти, няма право да прекрати договора си с нея. Имаме недостатъци в законодателството в тази посока. Но този въпрос е твърде стратегически, за да го решава служебно правителство.

 

Така е, но бихте ли пуснали проверка за това дали болниците имат нужните кадри, за да работят и най-вече - медицински сестри?

 

Знам за случаи, при които анестезиолози са си продали дипломите, за да работят болници и, когато НЗОК мине на проверка, всичко е изрядно. Вероятно ще има болници без нужните медицински сестри, но как да ги накажем. Ако затворим отделението, а то е единственото за този град, не е толкова лесно! Директорът не може да нарисува медицинска сестра в една провинциална болница, където заплатите са малки. А в София, където има много болници, едва ли има кадрови проблем. Затова изходът в една такава ситуация, в каквато е нашето здравеопазване, е в лекото притваряне на очите.

 

Спешните медици се оплакват, че няма професия парамедик и лекарски асистент, ще промените ли това?

 

За тези 2 месеца не може да стане, а проблемът е много сериозен. Обучението на парамедици вече започна, но те дори нямат място в системата засега.

 

18.5 млн. лв., които МЗ трябва да даде на НЗОК, няма ли да се опростят?

 

Нямам индикации в тази връзка, ако ги опростят, ще се радвам.

 

Ако не ги опростят, откъде ще ги вземете?

 

От преструктуриране на бюджета на ведомството.

 

С преструктурирането на ТЕЛК-овете ще има ли проблем?

 

Това е по-скоро организационен проблем, тази седмица ще има сбирка на всички РЗИ-та, пратихме указания до директорите на болниците и се надявам, че няма да има проблем.

 

Нещо друго, което ще държите да направите за тези два месеца?

 

Има хубава идея с деинституционализацията на децата в домовете. Има малко над 70 деца, които са с тежки увреждания и за тях се грижат 460 души в различни домове. Обмислям част от тях да се съберат на едно място, а другите да се изведат в приемни семейства.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ивайло Московски: Обсъждаме дали бройката на часовете за кормуване да отпадне от закона
14 Юни 2017

Интересува ни дали кандидатът може да шофира, а не колко време е карал, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: Решаваме дали да пренасочваме пари от „Струма” през 2018 г.
12 Юни 2017

Очакваме одобрение от екоминистерството на списък със свлачища, по които да работим, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

trans.gif
Николай Нанков: С нови правила ще улесним инвеститорите
12 Юни 2017

До края на годината ще стартира монтирането на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Стандарт”

trans.gif
Томислав Дончев: Трябва да гоним 5% икономически растеж
10 Юни 2017

С влизането в еврозоната България ще стане част от ядрото на ЕС, където е мястото ни, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения