Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Велизар Шаламанов: НАТО де факто се трансформира в европейска армия
16 Август 2014

България не е страничен наблюдател, а съюзник в Алианса, казва министърът на отбраната пред в. „Капитал”

Трябва ли България да преосмисли на концептуално ниво изграждането на своите въоръжени сили в контекста на случващото се в Украйна и охладняването на отношенията между Русия и Запада?

 

Най-важният въпрос е България да развие своите въоръжени сили като част от Северноатлантическия алианс и в контекста на всички нови предизвикателства пред него. България не е страничен наблюдател, а съюзник в НАТО. Естествено едно от тези нови предизвикателства са променените отношения с Русия. Още повече това се случва не по инициатива на НАТО. Русия анексира Крим, поддържа сепаратистите в Източна Украйна, води информационна война. Естествено това налага промени в развитието и подготовката на въоръжените сили в страните от алианса.

 

Какви по точно трябва да са според Вас тези промени?

 

Това, което е важно, са ограничените ресурси, бързото развитие на технологиите и диверсификацията на заплахите. Все пак нека не забравяме, че и ситуацията в Близкия изток, в Северна Африка и в други райони на света изисква редица операции от най-различен тип, а нивото на амбиции в НАТО е доста високо. Това определя направленията, в които трябва да се развиват силите. И освен традиционните задачи за въздушен и морски суверенитет възникват нови задачи, свързани с киберотбрана, с провеждане на специални операции и т.н. Неслучайно в НАТО беше създаден център за управление на комплексни операции – т.нар. CCOMC, който всъщност формира новия подход към ролята на НАТО за гарантиране сигурността и отбраната.

 

Генералният секретар на НАТО г-н Расмусен и командващият на обединените въоръжени сили ген. Брийдлав неотдавна обявиха, че предстои сериозно преосмисляне на плановете и доктрините на алианса по отношение на Русия. Това случва ли се вече и как засяга България?

 

Това определено се случва, тъй като става въпрос за ново развитие на средата за сигурност. Става дума за препланиране на учения, включително провеждане на повече мероприятия в източната част на Европа.

 

Всичко това е свързано с развитието на инфраструктура както за подпомагане на ученията, така и за засилване на възможностите за развръщане в тази част на континента. Става дума за едно много по-тясно сътрудничество между различните страни, тъй като операцията в Афганистан на ISAF приключва.

 

Да очакваме ли трансформации в NATO Response Force – силите, които алиансът поддържа в най-висока степен на бойна готовност за незабавен отговор в случай на пряка военна заплаха?

 

Определено и не само при тях. Ще бъде променена и структурата на силите на НАТО (NATO Force Structure). Тя има много по-голям приоритет, тъй като командната структура беше намалена при реформите в алианса. Всъщност става дума за реалните сили, с които се постига нивото на амбиция на НАТО за осъществяване на две средни и шест малки операции. Вероятно към съществуващите 9 корпуса за бързо реагиране ще се добавят допълнителни щабове на корпуси, както и допълнителни щабове с висока готовност по линия на ВВС и ВМС. От тях фактически ще се формират силите за реагиране по механизма за ротация, който съществува – една година подготовка и една година в режим на готовност. Многонационалният характер на тези формирования се засилва и стремежът в страните членки на НАТО е в много по-голяма степен националната структура на силите да бъде интегрирана със структурата на НАТО и така да се постигне по същество една европейска армия с участието на САЩ и Канада.

 

Как това ще се отрази на България? Доколкото знам, в момента разполагаме с четири сертифицирани батальонни бойни групи за действие в рамките на натовски операции.

 

Идеята е да увеличим броя им. Към момента, както знаете, нашата 61-ва бригада е в състава на корпуса за бързо реагиране в Солун. Това означава, че ние следва да мислим как да развиваме втора бригада, която също да бъде присъединена към някой от елементите в структурата на НАТО. Трябва да търсим такъв тип интегриране за поделения от ВВС, от ВМС и най-вече от специалните сили. Трябва да развиваме способности в сферата на управлението на кризи, където страната ни е решила да се специализира, включително в сферата на киберсигурността. Това са все направления за развитие в контекста на свързаните сили чрез интелигентна отбрана.

 

Споменахте специалните операции. Доколкото знам, в момента тече дебат как да бъдат структурирани българските специални сили. Какво се обмисля в тази насока?

 

Определено има напредък в разбирането за ролята и значението на специалните сили като високоефективен съвместен компонент. За да бъде ефективен, той трябва да има елементи и от сухопътни войски, и от военноморски сили и от военновъздушни сили. Трябва и специална подготовка за работа с граждански власти, за действие в сложни ситуации. И тъй като в момента работим върху визията за "България в НАТО и европейска отбрана 2020", там въпросът за развитието на силите за специални операции ще бъде решен по един професионален начин.

 

Как според Вас трябва да бъдат структурирани силите за специални операции? Със собствено интегрирано командване или както е в момента – с отделни подразделения към всеки вид въоръжени сили?

 

Не искам да предопределям решението. Според мен специалните сили трябва да имат свое командване. Искам обаче първо да изслушам експертите. Казвам "според мен", защото и в НАТО един от най-важните компоненти на структурата на силите е щабът на специалните сили в Монс, където рамкова държава са САЩ и където се работи върху това да има пълна интеграция между военноморски, военновъздушен и сухопътен компонент с готовност да се изпълняват операции по всяко време, навсякъде, самостоятелно или във взаимодействие с други военни формирования.

 

Вашият предшественик Ангел Найденов инициира преглед на структурите на въоръжените сили, който трябваше вече да е готов. На каква фаза е работата по него?

 

Извършена е немалко работа, но, така или иначе, има закъснение, което ние ще компенсираме със създаването на визията, за която споменах. След приемането й в много ускорен план още през септември предстои приемане на национална програма "България в НАТО европейска отбрана 2020". Тя по-скоро ще определи цялостната рамка за развитието на българската отбрана и ще даде основа за разработването на план за развитието на въоръжените сили след 2014 г. Нашата амбиция е не само да се фокусираме върху структурата на силите, а върху цялата организация на отбраната, нейната връзка с икономиката, нейната връзка към цялостната ни интеграция в ЕС и НАТО.

 

Какви по-конкретно са очакванията Ви от срещата на НАТО в Уелс?

 

Очаквам да има съгласие по един дълъг списък от въпроси за развитието на инициативата за свързани сили и интелигентна отбрана. Предстои работа по компютърната отбрана, по енергийната сигурност. Ще се дискутират въпроси, свързани с концепцията за рамкова нация.

 

Може би най-важното решение е съгласието между страните – казвам между страните, а не между министрите на отбраната – за достигане на разходи за отбрана в размер на 2% от БВП и още по-важното - отделяне на 15-20% от тях за инвестиции в нови високотехнологични способности.

 

Какво е постигнато по досегашния план за организационно изграждане на въоръжените сили?

 

За съжаление отново е допуснато отделяне на организационното изграждане от модернизацията и инвестицията във важни проекти. Това искаме да преодолеем с националната програма "България в НАТО европейска отбрана 2020". Едва когато тези модернизационни проекти доведат до способности, може да има промяна на структурите, преподготовка на личния състав или разместване на личния състав между различни структури. Личният състав трябва да следва способностите – това е голямата промяна, която искаме да постигнем с "България в НАТО европейска отбрана 2020".

 

Пак повтарям – като структура това, което е трябвало да бъде постигнато, вече го има. Естествено направени са някои отклонения, особено през последната година, по-скоро преследвайки социални цели. Те ще бъдат временно замразени, докато имаме яснота за реалната финансова рамка и за реалното изискване за постигане на способности.

 

Споменахте модернизацията – тя няма как да се случи, като за целта се отделят около 5% от военния бюджет, докато 3/4 от него отива за заплати. Как ще се коригира това порочно съотношение ?

 

За съжаление в Министерство на отбраната има много неспецифични дейности, свързани с управление на имоти, с освобождаване от излишно въоръжение и техника, с много разгърнати поддържащи дейности, които може би по-ефективно могат да бъдат осъществявани в други ведомства. Все още има много неефективно използване и на ограничените средства за инвестиции. Мандатът на министър Ангелов например мина в това да се плащат неефективни договори, сключени във време, когато е имало малко повече пари.

 

Има ли начин за по-ефективно използване на т.нар. българско-американски военни съоръжения?

 

Имах възможност да посетя полигона "Ново село". Надявам се да имам възможност да посетя и Граф Игнатиево във връзка с учението "Тракийски орел". В Безмер в момента тече ремонт по програмата за инвестиции в отбраната на НАТО. Това са изключително добри съоръжения, които са българска собственост и позволяват по-добра подготовка на нашите въоръжени сили. Още по-важна е съвместната подготовка с въоръжени сили от САЩ и редица други страни. Тези съоръжения за щастие са практически свързани с други съвместни съоръжения, които САЩ имат в други държави в Европа, например в Германия. Така имаме една постоянна ротация и обмяна на опит.

 

С плановете за развитие в НАТО тези съоръжения трябва да станат все повече съоръжения за използване в рамките на плана за повишаване на готовността. Трябва да се привличат много повече учения на алианса. Съоръженията трябва да се свържат с други центрове като този в Бидгош за подготовка на тактическо ниво и в Ставангер за подготовка на оперативно ниво. Трябва да бъдат използвани като един модел за развитие на базите на българските въоръжени сили.

 

Имаше идеи за обучаване на либийски военни на Ново село. Каква е съдбата на тази инициатива в контекста на гражданската война в Либия?

 

Не бих казал, че инициативата е отпаднала. Но е въпрос на оценка кога това ще бъде възможно, така че да бъдат защитени интересите на България и така че да не подготвяме хора, които всъщност не знаем къде и как ще бъдат използвани.

 

Ако се върнем на въпроса за финансирането на отбраната – как според вас може да се достигне нивото от 2% от БВП за въоръжените сили?

 

Това може да стане не просто с политическа, а с национална воля. Ние всички виждаме колко средства България получава по линия на оперативните програми на ЕС. Националният ресурс би трябвало да се фокусира върху сферата на отбраната, където не могат да се ползват такива средства. Там обаче могат да се ползват други средства и когато говоря за разходи за отбраната, не бива да разбираме само военния бюджет. Става дума за привличане на инвестиционни проекти по програмата за инвестиции в сигурността на НАТО, привличане на средства по двустранно сътрудничество не само със САЩ, но и с други страни. А също така и новата инициатива Atlantic Resolve, която по подобие на Варшавската инициатива на президента Клинтън ще позволи да се стартират проекти, които показват атлантическата солидарност. Впрочем това ще бъде една от основните декларации на срещата на върха в Уелс.

 

Трябва да постигнем също така вътрешно преструктуриране на бюджета за отбрана чрез по-добро управление, насочване към резултати, въвеждане на методите на проектното управление, ограничаване на рисковете за корупция чрез извеждане на дейности, които носят подобен риск. Тоест това е един комплекс от мерки.

 

Не на последно място мисля, че можем да докажем пред гражданите и колегите в Министерски съвет, че подобни инвестиции са свързани с технологично обновление не само на армията, но и на цялата страна. Те могат да доведат до създаването на високотехнологични работни места, да спомогнат за коопериране на наши фирми с компании от други държави в НАТО. И нека не забравяме, че пазарът в НАТО обединява най-високоразвитите страни с население от над 900 млн., където разходите за отбрана са съществени. И ако ние чрез инвестиции в нашата отбрана допринесем за това българската индустрия (и то не само отбранителната) да получи достъп до този пазар чрез коопериране на конкурентна основа, това е нещо, което ще мотивира разходването на по-голям процент от БВП в сферата на отбраната.

 

Кои според Вас са най-належащите инвестиционни инициативи в сферата на отбраната? Например вече второ правителство се опитва да стартира проекта за придобиване на нови изтребители.

 

Преглеждаме отново това, което е подготвено от министър Ангелов. Въпросът е много по-ясно да се свържат проектите със способностите, които искаме да придобием. Ясно е, че критично важни за нас са способностите, свързани с въздушната сигурност, с морската сигурност, с киберсигурността, с възможността за подпомагане на гражданските власти при бедствия, аварии и катастрофи, както и ефективно участие в силите за реагиране на НАТО и в операциите в сферата на нашата специализация. Много от тях вече много ясно са дефинирани в приетите от България цели в процеса на планиране в НАТО през лятото на миналата година. Просто сега искаме да направим това експлицитно и да видим кои от тези проекти могат да се реализират в рамките на агенциите на НАТО и ЕС на двустранна или многостранна основа, така че с минимални средства да получим максимален ефект и той да бъде оперативно съвместим.

 

Специално за изтребителната авиация беше казано неколкократно, че имаме 100% зависимост от Русия. В контекста на настоящата криза това ли ще е най-приоритетната инициатива?

 

Ще бъда много директен – въпросът с въздушната сигурност е естествено национален приоритет, но в рамките на НАТО тя е основна задача на върховния главнокомандващ на обединените въоръжени сили в Европа. Това означава, че ако поради една или друга причина една нация не може да гарантира въздушния си суверенитет, има добре работещи механизми във временен план той да бъде гарантиран по линия на евроатлантическата солидарност. Това е една опция да намалим зависимостта от Русия и да дадем възможност за намиране на дългосрочно решение за българската бойна авиация, без да сме под натиска, свързан с недостиг на резервни части, скъпа поддръжка и други, ако щете психологически фактори, които не създават добра среда за обсъждане на проблема.

 

Трябва ли според Вас да развиваме приоритетно военноморските сили в контекста на това, че през последните месеци Черно море се превърна в зона на напрежение между НАТО и Русия?

 

Приоритетно трябва да развиваме сътрудничеството с Румъния и Турция. Както виждате, в последно време много кораби от различни страни на НАТО идват за учения. Също така морската сигурност се гарантира и с участие на военновъздушните сили. Така че отговорът е: да, в рамките на цялостната картина трябва да приоритизираме отделни проекти, които биха повишили способностите на съществуващите фрегати и други бойни кораби.

 

В момента не се чувствам подготвен да говоря за придобиване на нови кораби или за корабостроителна програма, която се споменаваше. Това е въпрос на сериозен анализ, защото уклонът в една или друга посока обикновено води до тежки последици за другите области. За съжаление обаче не води и до прогрес в сферата, в която приоритетно се влагат пари. Например последните години основните средства са отишли за ВВС, а в крайна сметка отчитаме, че в основната способност – гарантиране на въздушния суверенитет – практически няма постигнат сериозен напредък.

 

Абстрахирайки се за момент от кризата в Украйна – за какви други заплахи трябва да се готвим в краткосрочен и средносрочен план?

 

Киберотбраната за мен е много важен приоритет. Съюзническите компоненти за ранно предупреждение и наблюдение, за противоракетна отбрана, за въздушна сигурност зависят от функционирането на доста сложни комуникационно-информационни и разузнавателни системи. Защитата им и тяхното функциониране в условията на кибервойна е от критична важност. Така че ако трябва да открием един съвременен и съвсем належащ приоритет, това е точно киберотбраната. С нашата индустрия искаме да изследваме и възможността за по-активно използване на космически технологии, които имат съществено значение в системите за наблюдение, ранно предупреждение, комуникация и навигация. Без това не може да действа нито една съвременна армия.

 

В крайна сметка без гарантирането на сигурността и отбраната на България, която е част от сигурността и отбраната на ЕС и НАТО , не можем да разчитаме на икономическо развитие, на търговия, не можем да разчитаме на развитие на Европейския съюз и използване на помощта, която той ни предоставя. Всеки лев, вложен в отбраната, многократно се връща през възможности, които България получава в рамките на един проспериращ Европейски съюз.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения