Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Ще си говорим за газ, ток, енергетика и много пари, както обикновено, в този сектор; за проекти, които обсъждаме от години и които една огромна част от тях не се случват, поне към момента; за енергийната независимост на България и за това върху какво работим към момента; за това дали зад политическите идеи наистина има икономически аргументи и обосновки. Министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова вече ни е гост в студиото. Добро утро.

 

Добро утро.


Да започнем от там, че вие се върнахте от Скопие с един подписан меморандум и заявка за изграждане на газова връзка между България и Македония. До колко време ще имаме анализ реални ли са шансовете да се изгради такава връзка?


Да, наистина. Първо да кажа, че за мен беше чест да участвам в състава на делегацията, водена от премиера Борисов, защото това беше един наистина исторически момент за двустранните отношения между България и Македония. И не само между нашите две страни. Това по-скоро беше един много ясен сигнал към всички наши съседни страни и изобщо за това какви трябва да бъдат отношенията на Балканите. В рамките на това посещение и в рамките на подписания договор между двете страни, между България и Македония, за сътрудничество и приятелство бяха подписани още два много важни меморандума. Единият меморандум е свързан с възможността ние да си сътрудничим в областта на природния газ. Другият меморандум, който подписа колегата Московски, е в областта за сътрудничество, в областта на транспорта. Това, което предвижда меморандумът, свързан със сътрудничество в областта на природния газ, смея да твърдя, че също е една много сериозна крачка напред в нашите двустранни отношения в областта на енергетиката, тъй като този меморандум ни дава много ясен хоризонт и много ясна база, върху която ние ще работим в следващите 6 месеца, в които ще бъде създадена работна група, съвместна работна група, която ще направи технико-икономическия и финансов анализ по отношение на изграждането на директна газова връзка между България и Македония.

 

И в началото на следващата година евентуално ще имаме вече разчетите дали може да се осъществи или не, така ли?


Точно така. В началото на следващата година ние ще имаме яснота. Аз, в рамките на проведената двустранна среща с моя колега, министъра на икономиката на Македония, отправих покана, така че колегите от Македония ще бъдат в България в средата на месец октомври. В рамките на тази визита ние ще направим първото заседание на работната група, ще очертаем важните задачи, приоритетите, които стоят пред нас, и ще вървим напред.

 

Добре. Това също е един проект и работейки в част от идеите да бъдем енергийно по-независими – няма начин, разбира се. Най-големият ни проект там е хъб „Балкан“. И вие ли, като премиерът Бойко Борисов, разчитате отказът на Европейския съюз да се строи и работи по „Южен поток“ като вид предателство? Намесвам го, от гледна точка на това, че след това се породи идеята за хъб „Балкан“.


Нашето правителство и в рамките на предишния ни управленски мандат с премиер Борисов, и в настоящия ни управленски мандат има много ясна визия по отношение на развитието на българската енергетика и много ясно приоритизиране на основните задачи, които стоят пред нас. Първата и най-важна задача в областта на енергетиката, като наш основен приоритет, който и сега е отбелязан в нашата управленска програма, която вчера приехме на Министерски съвет, е безспорно сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ. И това никак не е случайно, защото диверсификацията означава две неща: на първо място – сигурност на доставките, на второ място – конкурентни цени.


Казвате, че имаме план, има план и кабинетът. Обаче от много години чакаме въпросната стратегия в енергетиката и въобще в енергийния сектор. Тя кога най-накрая ще стане ясна и готова?


България има своя енергийна стратегия. Тя е приета през 2011 г. и е с краен срок 2020 г. Междувременно ние в Министерството на енергетиката сме създали работна група, която започна своята работа по подготовката на енергийната стратегия на България до 2030, с хоризонт до 2050 г.

Кога ще е готова, според вас?

Аз отправих покана до всички парламентарно представени политически сили да излъчат свои представители, които да вземат участие в разработването на този изключително важен документ, защото това е енергийната стратегия на България, това няма да бъде енергийната стратегия на едно правителство или на друго правителство. Това трябва да бъде стратегия, върху която да се обединим всички, да вземем с консенсус всички тези важни решения за развитието на българската енергетика. Така че надявам се може би до средата на следващата година България вече да има една такава енергийна стратегия.

Добре. Много експерти споделят мнението, че говорейки за хъб „Балкан“, той частично копира и повтаря и НАБУКО, и „Южен поток“, а те и двата се провалиха. Т.е. каква е гаранцията, че хъб „Балкан“ няма да последва същата съдба?

Хъб „Балкан“ е един проект, една концепция, която ние сме разработили съвместно с нашите партньори от Европейската комисия, с Главна дирекция „Енергетика”. Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, изобщо цялата Европейска комисия стои изключително сериозно зад този проект, тъй като той отговаря изцяло на изискванията за Европейски енергиен съюз, изцяло отговаря на изискванията на Европейския съюз по отношение на това до какво ще доведе реализацията на този проект. Той ще доведе от една страна до диверсификация на източниците и от друга страна, ще даде възможност за развитието на пазара на природен газ, за неговата либерализация и съответно за конкурентни цени. Преди броени дни ние получихме писмо от Европейската комисия, от комисар Каниете. Той, в отговор на мое писмо от 26 май тази година, в това писмо комисар Каниете потвърждава отново подкрепата на Европейската комисия за реализацията на проекта за изграждане на газов хъб на територията на страната. Подкрепата е безрезервна, така че ние ще продължим да работим заедно напред.

Добре.

Мисля, че това ще бъде един изключително успешен проект.

За бъдещето на хъб „Балкан“ си говорим в студиото с енергийния министър Теменужка Петкова. Чухме мнението, и скептични мнения чухме, че този проект надали ще се реализира. Вие по-скоро не ги реагирахте.


Теменужка Петкова: Да, аз не бих се съгласила с изразените скептични мнения по отношение на това, че реализацията на концепцията за газоразпределителен център на територията на България е малко вероятна. Напротив, възможността тази концепция да се реализира е много вероятна и тя ще се реализира, и ние ще работим за това тази концепция да стане факт. Но за да бъде налице газоразпределителен център на територията на България, безспорно трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Първото и най-важно условие е да има наличната инфраструктура, която да ни даде възможност съответно да се доставя природен газ от различни източници. Това, което Европейската комисия ни даде много ясен знак в своето писмо от 29 юли тази година, е безспорно това, че на първо място се поставя необходимостта от изграждане на интерконектора Гърция – България като една реална възможност.


Който доста време се бави.


Ами, този проект е забавен години наред и реален тласък за неговото развитие беше даден през последните две години и половина. Вие знаете, че на 10 декември 2015 г. беше взето окончателното инвестиционно решение – решение, което беше бавено години преди това, а без това решение нямаше как проектът да тръгне напред. Сега сме в много напреднала…


Какви са разчетите, долу-горе кога се очаква да…


В много напреднала фаза, в момента в работна фаза са подготовката на обществената поръчка за избор на изпълнител за този интерконектор. Това ще се случи може би в края на месец септември, началото на месец октомври, ще бъде стартирана обществената поръчка за избор на изпълнител и реалното строителство трябва да започне в първата половина на 2018 г.


А кога ще пуснете и поръчката за хъб „Балкан“, за проучването? Защото от един месец, поне спрямо вашите изказвания, се бави.


Да. Това, което трябва да се пусне като обществена поръчка за газовия хъб „Балкан“, е предпроектното проучване, което ще даде изключително важната информация, свързана с трасетата, маршрутите, с икономическия анализ и финансовите параметри на този проект. Техническото задание е готово. Просто е въпрос на дни поръчката да бъде обявена, така че с голям интерес ще очакваме това предпроектно проучване. Тук искам само да допълня една друга много важна информация, свързана със скептиците, които смятат, че няма да има интерес към един такъв проект или той няма да може да се реализира. Ние имаме не само подкрепата на Европейската комисия за реализацията на този проект – и тази подкрепа е безапелационна, тя е просто абсолютно категорична, но наред с това има много сериозен интерес и от други наши партньори, които проявяват интерес към това да бъдат проучени всички възможности, от една страна за разширяване на нашата газопреносна инфраструктура, от друга страна възможност за доставка и транзит на природен газ през и до България през и до България. Беше подписан съвсем скоро меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз“ и СОКАР, като този меморандум разглежда точно тази опция, тази възможност за търсене на потенциал за нашето двустранно сътрудничество и за доставки на количества природен газ, които са над тези договорени за интерконектора Гърция – България. Подписахме и меморандум със „Сърбиягаз“ – „Булгартрансгаз“, така че всички скептици трябва, мисля, да бъдат малко по-големи оптимисти.


Към другия мегапроект – „Белене“. Какво правим там? Предстои тази проектна фирма с активите всъщност да я пуснете за продажба. До момента, ако не бъркам, две години и половина така и не се намери всъщност инвеститор. Защо сега смятате, че ще се намери?


Те не са две години и половина. В рамките на тези две години и половина, първо миналата година излезе решението на Международния търговски арбитраж. Трябваше да приключим с този изключително сложен процес. За радост, приключихме го и го финализирахме успешно – помните, успяхме да платим на „Атомстройекспорт“ това, което ни осъди Международният търговски арбитраж. Спестихме лихви – 90 милиона, на българските данъкоплатци, в резултат на преговорите, които проведохме – руската страна се отказа от лихвите, които дължеше. Така че ние нямахме полезен ход преди да приключи този, така да се каже, съдебен процес, ние да вървим към някакво отделяне на активите, тъй като Националната електрическа компания не беше собственик на тези активи. НЕК стана собственик едва след като ги платихме.


В началото на следващата година може ли да очакваме тази поръчка вече да бъде пусната?


По всяка вероятност да, до края на тази година ще бъде стартирана поръчката, свързана с провеждане на процедура по приватизация, така че да видим дали има реален такъв интерес по отношение на този проект.


Ако няма?


Аз мисля, че такъв интерес ще има, тъй като ние водим и разговори с определени инвеститори, които заявяват много сериозен интерес към реализацията на този проект. Но ако такъв интерес по една или друга причина не бъде заявен и той не бъде официализиран, така да се каже, то тогава ние мислим за възможността за изграждане на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.


А там какво стана? При едно ваше посещение в българска делегация с премиера Борисов в Китай се говореше, че ще има и китайски интерес за изграждането на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.


Китайски интерес има и по отношение на проекта АЕЦ „Белене“. Така че нашите китайски партньори – това са една от най-големите, най-голямата компания, държавна компания за ядрена енергетика в Китай – тя проявява интерес като инвеститор в този проект.


Колко още средства в крайна сметка ще трябва да се евентуално инвестират, ако отпадне това, че няма инвеститор за „Белене“ и се мине вече на варианта АЕЦ „Козлодуй“, да се изгражда Седми блок? Колко още средства трябва да се инвестират за изграждането на тази площадка, където ще отиде въпросният реактор?


Трудно е да се каже на този етап какъв ресурс ще бъде необходим, за да бъде построен Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с единия от реакторите за проекта „Белене“. Но това е въпрос на…


А има ли икономически анализи дали трябва още да инвестираме средства за вече остаряла технология? Защото нали това също е големият спор – дали трябва още да инвестираме средства в това, при условие, че е остаряла технология. Това е една от причините да не може и толкова време да намерим инвеститор.


Технологията имате предвид за АЕЦ „Белене“?


Реактора, да, за реактора.


Не, не бих казала, че това е остаряла технология. Това е може би една от най-добрите технологии. Тези реактори, които ние притежаваме, са една от най-големите достижения, така де се каже, в областта на ядрената енергетика. Така че реакторите са наистина изключително добри като технология, като качество и това по никакъв начин не може да бъде някаква пречка за инвестиционен интерес. Напротив, бих казала, че точно това би провокирало такъв интерес. Важното е в нашия стремеж да реализираме по най-добрия начин това оборудване, с което разполагаме и за което платихме 1 млрд. 176 млн. Площадката, която имаме – и тя е специално проектирана и изградена за този тип реактори за този проект, която струва на българските данъкоплатци 1,5 милиарда. Така че за нас е важно по какъв начин ние ще успеем да използваме това оборудване и тези активи, които имаме, така че от една страна този ресурс, който е изразходван, да бъде вложен по най-добрия начин и от друга страна, да можем да гарантираме своята енергийна сигурност.


Добре, другата тема – ТЕЦ-ове, завишените еконорми. Ще успеем ли наистина да извоюваме отлагане от страна на Европейската комисия и за какъв период, според вас, за да продължат работа?


Завишените изисквания на Европейската комисия по отношение на големите горивни инсталации са едно безспорно много голямо предизвикателство към енергийния сектор на България, и не само на България. Вие знаете, че ние с още седем държави-членки гласувахме „против“ този референтен документ и против тези завишени изисквания от страна на Европейската комисия, но за съжаление тези гласове не ни стигнаха, не ни дадоха възможност да постигнем квалифицирано мнозинство, което да блокира това решение на комисията. Но независимо от това, директивата предвижда възможност, когато са налице определени обстоятелства, определени хипотези, съответната държава да иска дерогация, т..е отклонение от тези завишени мерки, тези завишени норми. Това, което ние правим в момента – в Министерството на енергетиката беше създадено координационно звено. Това координационно звено има за цел да подпомага всички големи горивни инсталации, които ще кандидатстват за дерогация, при подготовката на документите, на анализите, така че ние заедно с тях ще вървим напред и ще се борим за това…


Какъв е максималният срок, който може да извоюваме?


Ами, съществува възможност и за безсрочна дерогация, за което ние ще пледираме, така да се каже, в този процес, но тук централите и големите горивни инсталации трябва да знаят, че тяхната роля е изключително важна при подготовката на този анализ, който трябва да се направи. И този анализ трябва да даде много ясен отговор на това, че разходите, които ще бъдат направени в инвестиции в тези сероочистващи устройства, ще бъдат в пъти по-големи от ефекта за екологията. Искам само да отбележа това, че държавната ТЕЦ 2 за периода от 2002 до 2013 г. е инвестирала 1,3 милиарда в сероочистващи инсталации, които всъщност да гарантират чистотата на въздуха и изобщо всички спазвания на екологичните норми.


А ако не успеем да постигнем това отлагане, какво се случва?


Ако не постигнем такава дерогация, това би било много сериозен проблем. Но аз мисля, че до това нещо няма да се стигне, тъй като всички ние и всички политически сили в парламента се обединиха около това, че ще обединим своите усилия и ще вървим към дерогация, към търсене на възможност за дерогация. Всеки, в рамките на своите компетентности и възможности, ще помага в този процес, за да можем наистина да защитим и своята енергийна сигурност, а и да направим така, че да се гарантира от друга страна и спазването на екологичните норми, защото това също е много важно.


Добре. И една вече малко по-потребителска тема – от кога евентуално се очаква да се либерализира пазарът и за битовите потребители, да могат сами да избират кога и от кого да купуват своя ток? Там най-големите притеснения са няма ли изключително много да се повиши цената и да започнат едни такива много сериозни флуктуации?

Пълната либерализация на електроенергийния пазар в България знаете, че е процес, който беше отлаган години наред. България може би е една от последните държави-членки на Европейския съюз, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар, но през последните две години и половина бяха направени много неща в тази посока. Първото и най-важно условие, за да се говори за либерализация на пазара, е това да има енергийна борса, на която да се осъществява тази търговия. От януари месец 2016 г. Българската независима енергийна борса работи и смея да твърдя, че работи много добре. Това, което…

Кога можем да очакваме наистина и битовите потребители да се включат?

Битовите потребители ще излязат на свободния пазар – те и сега имат такава нормативна възможност да излязат на свободен пазар всички битови потребители, но това ще бъде един процес, който ще бъде продължителен. Няма как да кажем, че ще излязат след една година или до две години, или до един месец. Това няма как да се случи, тъй като това е процес, който продължава между три и пет години. В рамките на този процес, излизането на битовите потребители трябва да стане последователно, поетапно. От друга страна, много важно условие за това да се либерализира напълно пазарът на електрическа енергия за битовите потребители, е да се разработи механизъм за защита на уязвимите потребители – тема, върху която ние работим много активно. Това е основен акцент в доклада на Световната банка, основен акцент в работата, която ние, съвместно с Главна дирекция „Енергетика“ извършихме през 2016 г. и имаме такъв модел, който дава гаранция за това, че уязвимите потребители ще бъдат защитени, за да се…

И че няма да се стигне до такива по-високи примерно цени на тока, за да могат хората да…

Българските граждани не трябва да се притесняват от пълната либерализация на електроенергийния пазар, защото тя означава конкуренция – това означава либерализация. Ще отпадне монополът на трите електроразпределителни предприятия, ще има много доставчици на електрическа енергия, а когато има конкуренция, цените винаги са по-добри. Доказателство за това е бизнесът, който от няколко години е на свободен пазар. С няколко промени в нормативната уредба се даде възможност и на малкия и среден бизнес да излезе също на свободен пазар и резултатите са налице.


За кражбите на ток, за това, че въпреки че са вдигнати санкциите, те продължават и бизнесът също недоволства – коментар сега на енергийния министър.

Кражбите на електрическа енергия са много сериозен проблем. Те са сериозен проблем и за бизнес, сериозен проблем са и за битовите потребители, защото на практика, крадейки електрическа енергия, тези недобросъвестни граждани крадат от всички нас.

 

Може ли сметка да се направи, извън това, което вече направихте – вдигането на санкциите?

Аз мисля, че това, което беше направено в последните месеци, е свързано с една нормативна несправедливост, така да се каже, тъй като тези потребители, които са били недобросъвестни и крадат електрическа енергия, на практика заплащаха цената на електрическата енергия, но беше много по-ниска за тях, отколкото за всички нас, които сме изрядни потребители на електрическа енергия. Така че тази несправедливост беше елиминирана, това беше просто един…

Явно трябва още контрол.

… нормативен прецедент, да, който съществуваше – той беше преодолян. И това, което трябва да се направи, е много по-засилен контрол оттук нататък и самите електроразпределителни предприятия трябва така да организират своята работа, че да може да се контролира ефикасно, в сътрудничество с колегите от Министерството на вътрешните работи. Това е пътят. Министерството на енергетиката е отворено и ние винаги стоим на разположение да съдействаме.

Пред Министерски съвет хора от квартал „Кремиковци“ и село Локорско готвят протест днес срещу изграждането на кариера за добив на подземни богатства и обработка на строителни материали. Негодуват срещу няколко неща – че ще се изсекат 240 дка горски масив, че ще се изгради кариера, която ще вдига изключително много шум, ще се замърси въздухът и ще се застраши тяхното здраве. Дадено е разрешение за изграждане на кариера за добив на подземни богатства и обработка на строителни материали. Това, което можем още да кажем, т.е. от общината са против. От Министерството на околната среда и водите обявиха, че всъщност един вид топката не е при тях, защото те са отправили питане към Столична община дали няма противоречие с Общия устройствен план при изграждането на евентуалния проект. Но още от 2009 г., доколкото разбираме, разрешение за тази концесия е дадено от страна на Министерство на енергетиката. Всичко ли е изглеждало тогава наред?

Тази история води своето начало от 2009 г., от април 2009 г., когато с решение на Министерски съвет е дадено право на министъра на икономиката, енергетиката и туризма тогава да подпише такъв концесионен договор с тази компания, която съответно преди това е извършила, имала е разрешение за търсене и проучване и съответно са били налице всички условия да бъде подписан такъв договор. Независимо от това, кметът на район „Кремиковци“ и на район „Нови Искър“ тогава обжалват това решение на Министерски съвет, цялата съдебна процедура преминава през всички възможни етапи, на всички възможни инстанции е обжалвано това решение, но в крайна сметка жалбата на гражданите на Локорско е отхвърлена и на последна инстанция, на седемчленен състав на ВАС. Така че това, което…

В кого е топката сега? Вие сте дали разрешение – като министерство имам предвид. От Министерството на околната среда и водите казват: при нас в цялата верига от институции ще стигне казусът, едва когато се стигне до оценка на въздействието върху околната среда и въздуха. Т.е…

Това, което гражданите на Локорско трябва да знаят, е, че в решението на Министерски съвет и в договора, който е подписан с концесионера, има изрична клауза, че добивна дейност може да бъде започната, едва след положителна оценка на въздействието на околната среда. т.е. те трябва да бъдат абсолютно спокойни за това, че без такава положителна оценка на въздействието върху околната среда няма как да бъде даден старт на каквато и да било дейност и този договор на практика няма как да влезе в сила. Така че хората трябва да бъдат спокойни за това, институциите са на мястото си. Всичко това, което е необходимо като действия, които са законово регламентирани да бъдат предприети от институциите, ще бъдат предприети. Гражданите също имат възможности в рамките на процедурата по ОВОС да реагират, така че Министерството на енергетиката е на разположение да окаже каквото и да е съдействие, да предостави информация във връзка с този процес.

Добре, много ви благодаря.

Аз също ви благодаря.

Енергийният министър Теменужка Петкова – в студиото на „Денят започва“. Топката по казуса с кариерата в село Локорско е първо в Столична община, за да каже дали има противоречие с Общия устройствен план, а след това да видим и какво ще излезе от оценката за въздействието върху околната среда.

 

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения