Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Трябва да гоним 5% икономически растеж
10 Юни 2017

С влизането в еврозоната България ще стане част от ядрото на ЕС, където е мястото ни, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа”

 

Г-н Дончев, бяхте с премиера Бойко Борисов в Елисейския дворец. Как стана така, че българският министър-председател е сред първите чуждестранни ръководители на държави, приет от новия президент на Франция Еманюел Макрон?

 

Не е само фактът, че е един от първите държавни ръководители, приет от френския президент, а и, че в два поредни дни (вторник и сряда) Борисов имаше срещи с ръководители на Франция и Германия. Това е показателно за много неща.

 

За какви неща?

 

Това е персонално отношение към министър-председателя, наред с това показва колко важна става България и това е без преувеличение.

 

Важна! Заради шестмесечното председателство на ЕС ли?

 

Не само заради европредседателството. Предвид ролята ѝв региона, предвид всички процеси, които текат около и във Европа, България става по-важна, отколкото е била вчера. И това трябва да се използва по най-добрия начин.

 

Какво Ви е впечатлението от новия френски президент?

 

Не е много хигиенично да се коментират срещи. Ако форматът беше такъв, че да стане обществено достояние, то щеше да е публичен. А впечатлението ми от президента на Франция чисто човешки - млад, енергичен, диалогичен, амбициозен. Иска да съхрани ролята на Франция като един от моторите на Европа, което е хубаво.

 

А отношението му към България, знае ли ни изобщо - не говоря като география или че сме член на ЕС?

 

Самият факт, че имахме едночасова среща, е повече от показателен.

 

А срещите с президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и с германският канцлер Ангела Меркел?

 

Мога да сравнявам съдържанието на разговорите преди години и сега. И ако преди основната тема беше какво се случва в България, сега част от разговорите са за Европа, ситуацията в света.

 

Това сигнал ли е, че излизаме от провинциализма и периферията?

 

Географски сме в периферията. Въпросът е да бъдем в политическия център, а не в политическите покрайнини, защото най-лошо е, когато една държава е и в политическата, и в географската периферия, това не бива да бъде допускано.

 

Реално с нещо върнахте ли се?

 

Много теми сме отворили, много работа предстои като резултат от двете срещи. Позволете ми да ги коментирам, когато процесите са факт, да има с какво да се похвалим.

 

Все пак бихте ли загатнали нещо. Например - разговаряхте ли за влизането ни в еврозоната?

 

Естествено, че стана дума за еврозоната и в двете срещи. Но това не е като събитие, което би могло да се случи след година и половина и да кажем - ето вече сме в ERM II (преддверието на еврозоната). Това си е процес, който включва много етапи.

 

Наясно сме с това, но служебният кабинет искаше да подготвя първите стъпки за влизане в преддверието.

 

Има европейски формати, в които публичното говорене на висок глас - много искам да съм някъде, е контрапродуктивно. По съответствие на техническите параметри ние сме близко, да кажем, че почти сме ги покрили. Но опитът ни от Шенген трябва да ни научи, че това е един политически процес. Докато не сме убедили всички страни от еврозоната, че България не само е достойна, годна за член, но и ще допринесе нещо за самата еврозона, този процес не е приключил. Няма как да ви вкарам в кухнята, но още един път повтарям - публичните послания и произвеждането на шум колко много искаме да сме в еврозоната не е начинът да се озовем там.

 

А ние много ли искаме да сме там?

 

Това е стратегически избор. Ако България е в еврозоната, това я превръща в държава от друга категория. Няма по-ясен сигнал за всички финансови институции и инвеститори, че сме сигурна страна. Това ни превръща в държава от една от най-сигурните икономически зони в света. По-важното за мен е чисто политическият процес - тече разговор, който до голяма степен е материализиран като опции дори в документи на комисията за Европа на различни скорости.

 

Много неприятна за нас тема, нали?

 

Не съм убеден. Но влизането в еврозоната означава, че България става част от ядрото на ЕС, където ѝ е мястото.

 

Защо не сте убеден, че темата за Европа на различни скорости не е неприятна за нас?

 

Зависи как четем опциите и как четем европейските документи.

 

Вие как ги четете?

 

Ако гледате петте сценария за Европа - има два прочита. Единият е - някой друг ще решава на коя страна къде ѝе мястото. Дали нашето е в периферията, или в ядрото. Аз съм склонен да го чета, че всяка страна решава къде иска да е, какви са ѝнационалните приоритети. С присъединяването си към ЕС България се е ангажирала в един момент да стане член на еврозоната. Национален приоритет е това да се случи по-скоро рано, отколкото късно Страната ни има бюджетни параметри, по-добри от повечето европейски държави, членове на еврозоната.

 

Само че бедността ни е проблем.

 

Икономическите разлики между България и другите държави членки е факт. Въпросът е колко бързо настигаме другите. Ако гледаме данните за растежа - средноевропейския, българският е по-висок, което означава, че движението е в посока приближаване. Това, което не ми харесва, е, че скоростта е малка и трябва да се приближаваме по-бързо. БВП на глава от населението е близо 50% от европейския, но е далеч по-добър отпреди 10 г., при влизането ни в ЕС. Но не е достатъчно.

 

Казахте, че трябва да се забързаме.

 

Догонващият растеж е над 4%. 3,5 - 3,7% е добър растеж, но трябва да гоним 5%, ако искаме да сме добре развиваща се страна.

 

В публичното пространство бе лансирана теза на Стив Ханке, че Европейската централна банка иска да прибере 20 млрд. евро валутен резерв, с който обезпечаваме лева, и затова ни искат в еврозоната. Това сериозно ли е?

 

Такъв сериозен икономист като проф. Ханке да каже нещо подобно, убеден съм, че става дума за някакво недоразумение. Нито има повод, нито причина, нито процедура, нито има как някой да ни вземе средствата в резерва.

 

Да Ви питам за неустоимото предложение за еврозоната. Дойде на крака зам.- председател на ЕК, който отговаря за еврото, но не го донесе. Донесе препоръките към България, които ние си ги бяхме прочели.

 

Чакаме предложението, да видим в детайли какво представлява. В крайна сметка Европа се и ще се променя не само заради характера на глобалните предизвикателства, но и заради Брекзит. Надеждата, която имам, е лошата новина за излизането на Великобритания от ЕС да доведе до процеси на консолидация. Надявам се разумът и на ръководителите на държавите-членки, и на гражданите, да генерира мъдростта, че Европа може да бъде глобална сила и глобален играч, когато сме заедно.

 

В Санкт Петербург един икономически форум стана като форум за газовите потоци. Те като че ни заобикалят. Сключваха се договори за потоци към Италия, унгарци лансираха газопровод през Македония, Сърбия, който пак ни заобикаля.

 

Ако сте следили какво стана в Санкт Петербург, и ние подписахме пътна карта за развитието на българската газопреносна система.

 

Другите подписват договори, ние ще правим пътна карта и работна група. А нещо става в газовата политика.

 

Нещо става в газовата политика от 5 години, процесите са интензивни. Никога не е било по- неясно какви ще са основните потоци на газа. И това е както по технологични, така и по политически причини. Но да започнем с нещо друго - в момента в Европа има толкова проекти за газопроводи, че като се гледа наличната и потенциалната консумация, ясно е, че всички няма как да бъдат реализирани. Защото в един момент ще има два пъти повече тръби, отколкото газ и консумация. Подтекстът на въпроса ви е - дали България ще си запази ролята като транзитираща страна. Краткият отговор би трябвало да е да.

 

Би трябвало?

 

Полагаме всички усилия за това. Дали има опция България да получава руски газ по “Турски поток”, считам, че има. Като останат тръбите от транзитната ни система празни през 2019-2020 г., когато бъде построен “Турски поток”, примерно.

 

Примерно, да. Но дали няма опция потокът да се обърне и да потече руският газ от юг?

 

Без никакъв проблем ще може да се обръща потокът на руския газ и да постъпва от Турция в България. Всичко зависи от консумацията, би могъл газът да се движи там, където има търсене. Би могло да се транспортира руски газ по транзитните тръби от Турция към Провадия и оттам в посока Западните Балкани, Унгария, Австрия.

 

Ако има по какво да се пренесе?

 

Да, трябва газова връзка. Освен интерконектора с Гърция приоритет, ни е и този със Сърбия. Освен това дори да говорим за пренасяне на 15 млрд. куб. м (толкова е сега транзитът на наша територия към Турция - б.а.), трябва изграждане на ново трасе на територията на България Целта е страната ни максимум да бъде свързана с всички източници на газ. Аз не приемам, че Трансбалканският газопровод (сегашните транзитни газопроводи на страната ни са основна част от него б.а.) ще остане празен. Каквото и да се случи с транзита през Украйна, има и други хипотези за пренос на газ през него. Съседна Румъния, която има собствен добив, скоро ще започне да изнася. Второ - трябва ли да се отвори възможност за допълнителен достъп на газ на българо-турската граница, отговорът е - да. И това не противоречи на това, което сме правили досега. Да напомня, че проектът за газовия хъб “Балкан” е разчетен да ползва и руски газ. За разлика от “Южен поток” няма никакви предизвикателства, свързани със спазването на третия либерализационен пакет на ЕК. До тръбите, те са си наши, има възможност да бъде осигуряван достъп на трета страна. Трябва да мислим и за малко по-голям капацитет на тръбата, защото може да се появи друг, който да иска да транзитира и да плаща за това. Ако има интерес, ние сме в състояние и сами да мислим за разширяване на газопреносната си мрежа.

 

Остава усещането, че “Газпром” са ни сърдити, втори път се сърдят. Първия път като се разсърдиха, направиха “Син поток”, сега ще построят “Турски поток”.

 

Нямат основание да се сърдят на нас, на България. А и нямам такова впечатление. Но като е стартирал “Южен поток”, в който се наливат милиарди, и в един момент се е оказал невъзможен заради конфликти с европейското законодателство, нормално е да има емоции. Но всички сме големи хора и трябва да намерим начин да работим заедно.

 

Но пък, от друга страна, България, като техен партньор в транзита на газ от десетилетия, нито веднъж не е създавала проблем.

 

Причината да съм оптимист, че България ще запази ролята си като транзитьор, е не само географското ѝположение, но и това, че е коректен партньор. Не знам в годините да има оплакване от тези, които снабдяваме с газ и от тези, които го доставят, че България е некоректна.

 

Газовият хъб “Балкан” не е идея, която щеше да стане реалност, ако имаше тръба по дъното на Черно море до Варна. Така ли е?

 

Газовият хъб е разчетен да ползва и руски газ, като сценарият откъде идва - по Трансбалканския газопровод, по руска тръба, стигаща до България, от допълнителни количества газ, които постъпват в Турция и идват към България, това няма особено значение. Идеята на хъба е да се комбинират различни източници на газ, което означава конкуренция, най-добри цени, търговия.

 

Интересни времена се задават около газа.

 

В интересните времена стандартните решения не вършат работа. Затова трябва да бъдем умни, иновативни и бързи, решителни и предпазливи. И всичко това не важи само за газа.

 

Въпреки опасения за забавяне, договарянето на финансиране по европрограмите в новия програмен период като че е без особени драми. Така ли е и погледнато отвътре?

 

Надявам се да сме се научили да работим с това финансиране без драми. Дали защото сме натрупали опит, дали защото сме натрупали мъдрост. Ролята на тези пари е да се харчат по най-добрия начин, да предизвикат ефект, не скандали. Подозрително е да рисувам само розови картини, но един сравнителен анализ с другите държави членки показва, че се справяме значително по-добре. 42-43% от всички пари вече са договорени, вкарани са в употреба. Ако питате какво ме безпокои – това е ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.

 

Да излезем от деловите теми. Бяхте в Габрово на карнавала, но ви видях там на снимка с Мелания Тръмп.

 

Той и Доналд Тръмп беше там, но не съм се снимал с него. Освен това там беше и Муамар Кадафи с една туба бензин и с цигара. Хубав карнавал беше, посмяхме се, хората се посмяха. Хубави образи, много хубави костюми, добра импровизация.

 

Много добре изглежда жена Ви в костюм на г-жа Тръмп.

 

Благодаря, ще предам. Да участваш в карнавала, няма нищо общо с това да го гледаш. Истинското забавление е да участваш, да се вживееш малко в образа. Нямам предвид Мелания, но Кадафи беше много добър, и Фидел Кастро го биваше.

 

Скачали ли сте скоро с парашут?

 

От година и половина не съм. Дежурното оправдание, което е вярно - няма време.

 

Или не ви дават от НСО?

 

Не, не е така. Но трябва да си подновя заниманията, защото през 2018 г. има световно първенство по парашутизъм, на което България е домакин.

 

Кое е последното екстремно преживяване, в което сте участвали, извън политиката, разбира се?

 

Изборите. Шегувам се, имам опит, зареждащо е. Извън шегата, че политиката е екстремно занимание, освен когато не се налага да съм бърз и решителен, в повечето време съм много разумен, премислен, анализирам. Иначе, без да се води за екстремно преживяване, миналата година изкарах курсовете и вече съм законен водач на какъвто си поискам мотоциклет, но не ми остава време да си купя и да пояздя. Ще си купя тежко ендуро, защото искам да карам по черни пътища.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения