Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Програмата за саниране трябва да продължи поне през следващите 10 години
19 Януари 2017

Министърът на регионалното развитие в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Народните представители приеха проекта за решение за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност и за увеличаване на финансовия ресурс на 2 милиарда лева. Какво на практика означава това? Госпожо Павлова, нека да поясним, това са пари, с които ще се покрият вече направени разходи или ще се санират нови жилищни сгради?

 

Това, което е много важно да отбележим, че днес по предложение на Министерски съвет Народното събрание прие решение да подкрепи предложението на правителството на ГЕРБ, подчертавам – на ГЕРБ, защото въпреки популистките послания, БСП не подкрепи Националната програма и нейното продължаване, парламентът прие решение, за да подкрепи правителството да продължи Националната програма, да увеличи ресурса от 1 на 2 милиарда по програмата и да даде възможност и нови проекти да бъдат включени за финансиране по програмата със средствата, които имаме. Като тук е много важно, разбира се, да отбележим, че до момента имаме над 2000 сгради, които имат сключени споразумения по програмата, но не всички от тях са в етап на строителство, тъй като отне повече време тяхната реализация. Но имаме 2000 сдружения, които са реализирани и над 1900 сгради, които са в процес на реализация по програмата, 200 напълно завършени сгради, почти 600 в които в момента се извършват строително-монтажни дейности и малко над 1000 сгради, по които вече се работи по процедури от гледна точка на обследване – техническо и енергийно. С новия милиард всъщност ще могат да бъдат санирани първо спрените временно обществени поръчки на общините, за които няма сключени договори или анекси, ще могат да бъдат финансирани, както и нови проекти ще бъдат финансирани от тези, които вече имаме чакащи в Българската банка за развитие. Защото извън тези 2000 сгради и споразумения, които се финансираха до момента по програмата, ние имаме още над 2000 сгради, за които има регистрирани сдружения, одобрени за финансиране с общините и сключени споразумения и подадени за одобрение вече към Българската банка за развитие. Така че ние имаме голям списък от чакащи проекти в банката и се надяваме една част от тях също да могат да започнат съвсем скоро своята реализация.

 

От опозицията ви упрекнаха, че вие искате един милиард лева без анализ и мотив защо точно толкова. Вашият отговор какъв е?

 

Моят отговор е ясен и категоричен, че имаме и доклад, и анализ, и отчет, въз основа на който сме предложили и е представен на Министерски съвет. Министерски съвет съответно го е представил на Народното събрание, където имаме анализ какво е постигнато, какво предстои и защо предлагаме един милиард. Тук много важно уточнение искам да направя – ние казваме: програмата трябва да продължи поне още следващите 10 години, програмата трябва да продължи да се увеличава и като финансов ресурс напред в годините. Така че наясно сме, че и вторият милиард е крайно недостатъчен за огромните нужди, които имаме в сектора, както за да покрием още по-голям брой панелни и многофамилни жилищни сгради, така и в бъдеще, когато програмата задължително според нас трябва да бъде разширена, да влязат по-малките сгради, тухлените сгради и разбира се един ден да влязат и еднофамилните жилищни сгради, и поетапно да бъде този обхват. Така че и вторият милиард е крайно недостатъчен, но е изключително важен, за да довършим тези, които са чакащи; тези, които не можаха да се включат в първия милиард и за да може програмата в годините напред да се разширява като обхват и териториален, и като брой сгради, които покрива.

 

От БСП коментираха, че с този публичен ресурс, с който програмата е разполагала, на практика са могли да се направят двойно повече сгради.

 

Не знам на какво базират това свое твърдение. Може би те се опитаха да направят някаква референция към стари програми за енергийна ефективност, които бяха с европейско финансиране, с ООН финансиране и т.н. Но е много важен нюансът и разграничението. Защото, когато говорим за предишни по-малки програми, първо те финансираха малките сгради. Като казвам малки, имам предвид по-малки тухлени сгради или части от сгради, които като характеристики на сградата и като видове инвестиции и дейности са много различни. Преди се финансираха само подмяна на изолация и дограма, и частични ремонти на покриви. Докато сега ние говорим за цялостно обновяване на многофамилните жилищни сгради. Освен за стандартните мерки за енергийна ефективност, като изолация и дограма, ние говорим за цялостни ремонти на покриви, говорим за огромни сгради, каквито са фамилните сгради – по 10 входа, 8, 10, 15 етажа, които имат и конструктивни проблеми, които имат и проблеми, свързани с цялостния ремонт на тази сграда, за да може тя наистина да има един нов завършен вид и променен облик. Така че обхватът на програмата е по-широк, включва и по-големи ремонтни дейности, не само изолация и дограма, и е нормално да изисква по-сериозен ресурс. Да, излиза малко по-скъпо, отколкото ако правим чисто саниране на апартаментите с изолация и дограма, но в крайна сметка целта на програмата беше и сградният фонд, особено панелните сгради, които са много остарели, да бъдат обновени, да бъде удължен техният живот. Така че програмата има просто за цел по-широк обхват и това е причината. Сигурно, ако бяхме стеснили обхвата на програмата, е могло и повече сгради да финансираме. И това е така, но в крайна сметка ние се опитваме да правим един по-завършен цикъл, едно по-мащабно и по-обстойно ремонтиране, включително на тези сгради, за които говорим до момента.

 

Което да гарантира и една по-голяма дългосрочност на ремонтираните сгради, доколкото Ви разбирам.

 

Точно така.

 

Но тук идва и въпросът дали ще бъде разширен обхватът на програмата от гледна точка на сгради, които да се включват в нея? Още повече, че един от упреците на опозицията беше, че се използват парите на всички данъкоплатци, а пък се санират само панелни блокове.

 

Преди да отговоря конкретно, защото това, което казвате, е популистичната, да не говорим доста изкривено тълкувание на опозицията. Защото аз да попитам опозицията, като платихме тези милиарди за гьола на „Белене“, всички ние солидарно ги платихме – българските данъкоплатци, и какво получихме срещу милиардите, които дадохме с нереализираното „Белене“, което знаем, че е един провал? Или в един милиард ни струваше „Цанков камък“, който произвежда крайно недостатъчно енергия, за да покрие един жилищен квартал или нещо такова. Така че техните милиардни инвестиции може, а когато правим нещо социално, целево за българските граждани, което стига до всяко семейство, до всяко домакинство, без да ги дели по партийна и друга принадлежност, изведнъж се оказва, че най-лявата партия не подкрепя най-социалната и мащабна социално-икономическа програма за гражданите. Това е изненадващото. Да, в един бюджет винаги има програми и политики, които солидарно обществото плаща. Но тук ние говорим за един социален микс. Да, в една панелна сграда живеят много изключително социалнослаби и малко в по-добро състояние хора. Но това е един социален микс и всяко едно семейство и домакинство получава своята инвестиция и подкрепа. А това е важно и за сградния фонд на страната. Почти половин България, можем да кажем, че живее в такъв тип сгради. Така че да, не стигат парите да покрием всички сгради в момента, аз пак казах, и вторият милиард е крайно недостатъчен за нуждите, но все пак това са два милиарда, които ще достигнат до българските граждани директно и те ще могат да усетят тази инвестиция. Това създава заетост, това създава възможности. И числата от 2016 година нееднозначно го доказват – по-голяма заетост, повече работа за строителните фирми, повече възможност за нискоквалифицираната ръка да бъде заета. Това означава наистина от намалените сметки увеличаване на потреблението, защото в домакинствата остава спестен ресурс. Така че ефектът е огромен.

 

Това е програмата, заради която търпяхте много критики от страна на опозицията. Как си обяснявате това?

 

Аз приемам тази критика от страна на опозицията в две направления. След като толкова много се вълнуват и критикуват тази програма и най-вече нас, че я правим, значи сме напипали болното място и значи сме напипали, че една добра програма се случва. Защото дори тези, които я критикуват, дори тези, които днес не я подкрепиха и не гласуваха да я има, казаха: всъщност то е хубаво да има такава програма и трябва да има, но ние искаме, един вид, да е наша. Което прозира, че просто ги е яд, че не са направили те такава програма. И те казаха: ние сега искаме тя да спре, но ние като дойдем ще я пуснем. Нали разбирате, тук малко ми прилича на политически егоизъм. Защото аз пък съм убедена, че тази програма трябва да е аполитична, понеже е за всички и не дели хората по политическа принадлежност по никакъв начин и много общини с кметове на БСП, на ДПС и други се възползват успешно от нея, трябва да се обединим и наистина да я разширим. И наистина да минат не само панелните сгради, не само големите сгради, а тя да бъде мащабна. Но, за да е мащабна, трябва огромна инвестиция. И тук трябва да обединим усилията си, бих казала, ако щете, национална кауза да бъде това.

 

Не мога да пропусна и още нещо, което беше често обект на публични дискусии, провокирани от страна на опозицията, а именно упреци за нарушения при обществените поръчки за саниране – толериране на определени фирми и общини. Как отговаряте на тези упреци?

 

Има контролни органи, които ще го проверят и ще го постановят. Аз нямам данни за опорочени обществени поръчки, както се твърди. Много е важно да кажем, че все пак тази програма работи на принципа на пълна децентрализация, както и много други програми извън санирането работят при пълна децентрализация, защото все пак ние имаме избираема независима местна власт, която провежда собствени политики или такива политики, които са й делегирани от държавата, каквато политика е тази Национална програма. Независимата местна власт има своите правомощия да провежда, да плаща, да изпълнява определени политики. Разбира се, носи своята отговорност. Така че контролните органи, от една страна Агенция за обществени поръчки прави предварителния контрол там, където е приложимо. Агенция за финансов контрол ще провери така или иначе дейността на тези общини и тя ги проверява. Така че, ако има такива случаи, надявам се да няма, но ако има, всеки ще бъде санкциониран по съответния ред. За момента нямам данни да има опорочени обществени поръчки. По-скоро има, както във всички обществени поръчки за момента наблюдаваме, множество обжалвания. Но това е, защото имаме много желаещи участници и обжалването се превърна в един естествен процес. Но пък аз тук използвам случая да кажа, че над 570 малки и средни фирми работят в санирането. Така че това, което пък вие с вашия въпрос казахте, че толерират едни определени фирми, категорично не е вярно. Категорично доказваме това. Както и в доклада пише: 578 малки и средни фирми са работили в тези 897 сгради – това е точната цифра, която мога да цитирам от нашия доклад към дата 15 декември, което показва, че всъщност, както виждате, сме постигнали ефекта. Именно малкият и среден бранш, строителен, и техните доставчици, подизпълнители, производители на материали, значи ще станат много повече – стотици фирми, които участват в процеса. Не толерираме да се дава само на 5-10 големи фирми, както се опитват някои да кажат. Напротив, дадена е работа на малкия и среден бизнес. Това им даде глътка въздух в 2016 година, когато и няма толкова много работа по новите програми от еврофондовете, чрез пари от бюджета малки и средни фирми, парите останаха в България, в българската икономика и в малките и средни фирми. Така че аргументите сочат точно обратно на това, на което се опитват нашите критици и опоненти да казват.

 

И на финала, министър Павлова, гласуваното днес решение дава ли гаранция, че програмата ще продължи, независимо от резултата на предстоящите избори и правителството, което ще дойде на власт?

 

Надявам се горещо. Безспорен е фактът, че тя е воля и тя е част от програмата на ГЕРБ и правителството на ГЕРБ. Аз още веднъж и през вас искам да благодаря за подкрепата на всички парламентарно представени партии, които подкрепиха и гласуваха програмата да продължи. След изборите винаги има риск. Разбира се, че винаги има риск. Това, което мога да кажа е, че оттук нататък тя ще продължи. Надявам се, че служебният кабинет ще бъде един експертен кабинет, който ще е основно ангажиран да преведе държавата през този преходен период и да организира едни справедливи и честни избори. А пък вече след изборите това правителство, което бъде формирано, коалиционно или в какъвто и да било формат, наистина ще продължи програмата, защото има нужда от такава програма. И аз смятам, че дори тези, които я критикуват, те също признават и ние го чухме днес, че трябва да има такава. А, ако не им харесват правилата или предлагат различен допълнителен контрол, аз и днес го заявих, заявявам го и пред вас – ние сме готови да преразгледаме контрола по програмата, разширението на програмата, механизмите по програмата. Всяка една програма еволюира и ние сме готови и сме отворени за тези предложения. Безспорно е, че програмата не трябва да спира. Ние ще настояваме и ще говорим за това, независимо кой в какъв формат управлява, защото тя е в полза на хората.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения