Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.02.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Божидар Лукарски: Политическата нестабилност се отразява на икономическия ръст
28 Ноември 2016

Приоритетите за следващата година трябва да са стабилност, иновации и инвестиции, казва министърът на икономиката в интервю за Агенция "Фокус"

 

Министър, Лукарски, повече от година след като ДСБ излезе от властта и заяви, че ще бъде опозиционна партия, Реформаторският блок най-накрая преподписа коалиционното си споразумение, но без Радан Кънев. Как ще изглежда Блокът от тук нататък и как виждате неговото бъдеще.

 

Аз не искам да се връщам една година назад и да правя равносметки на това какво се случи за тази една година, до колко колегите ефективно бяха опозиция и до колко бяха нито вън, нито вътре в Реформаторския блок. За нас бъдещето на Реформаторския блок е свързано с един по-сериозен процес на единение помежду ни и обединяване около едни принципи, които винаги са били характерни за дясното, свързани с евроатлантическата насоченост на България, която през последните няколко седмици е поставена под въпрос и разклатена. Това, което се случи с напускането, най-меко казано, на ДСБ на Реформаторския блок, за съжаление ние много пъти сме го гледали в дясно. Не знам до колко това е желанието на нашите избиратели, които подкрепиха стабилно на няколко поредни избори Реформаторския блок, защото нашето усещане беше, че те ни подкрепиха именно, защото се събрахме. Сега при поредни отлюспвания и развитие на така наречените кинжални процеси, които винаги са се случвали в дясно, не съм сигурен, че това няма да отдръпне нашите избиратели, както от Реформаторския блок, така и от новия проект на Радан Кънев. Дано не съм лош пророк, но на избирателите им е писнало да има отлюспвания вдясно.

 

В тази връзка каква е равносметката на Реформаторите от изминалите президентски избори?

 

Ние дадохме един не лош резултат, но той беше не толкова добър на фона на това, което на нас ни се искаше. Може би това протестърско говорене по време на предизборната кампания, това влизане в тематики, които не бяха толкова популярни за широката общественост като теми, свързани с енергетиката, това, че голяма част от посланията по време на кампанията, се генерираха не в предизборния щаб на Реформаторския блок, а някъде другаде, доведе до най-слабия резултат от всички избори, на които сме се явявали до сега. Въпреки всичко имахме един не лош концентриран вот, който отдавам на факта, че РБ вече има твърдо изборно ядро от хора, които са симпатизанти на Блока, а не толкова на обаянието на нашия кандидат. Надявам се това ядро да се запази.

 

Предсрочните парламентарни избори изглеждат неизбежни към момента. Какви са Вашите очаквания за предстоящия политически сезон?

 

Да, наистина изборите чукат на вратата, но всъщност основният въпрос е по каква система ще бъдат провеждани те. Аз ще говоря като лидер на СДС и твърдо ще кажа, че ние не сме против мажоритарния вот, не сме против мажоритарната система, но трябваше да проведем с участниците на референдума един широк дебат преди самия референдум, а не след, както започнахме да го дискутираме сега. Не, че вече е късно, но трябваше да стигнем до извода какъв точно вид мажоритарна система трябва да бъде приложена. Явно е, че трябва да има мажоритарна система, но каква точно да бъде тя? Мисля, че организаторите на референдума не положиха достатъчно усилия да обяснят на българските граждани точно за какво става въпрос и сега виждаме, че в общественото пространство, включително и сред така наречените инициатори на референдума, няма яснота към какъв вид точно мажоритарно система се придържаме. Ние, в СДС, сме привърженици на немския модел, който прилага 50 на 50 пропорционално мажоритарния елемент.

 

Виждаме, че много от големите политически сили, които заявиха твърда поддръжка на референдума за мажоритарна система, сега правят крачка назад и също заявяват съпричастност към този модел. В частност говоря за госпожа Нинова и тенденцията, която виждаме в БСП. Тоест, аз не мисля, че, ако изборите са скоро, ще има достатъчно време да се проведат по един вид мажоритарна система, независимо от това, какъв тип ще бъде тя. Предстои ни или бърз изборен процес в началото на пролетта, който да се проведе по сега действащата система или един широк дебат в парламента и отлагане на изборите, за да се стигне до консенсусно решение за мажоритарната система, която да бъде приложена в следващите избори. Това ще е календарът на следващия политически сезон според мен.

 

В интервю за „Фокус“ преди година Вие споделихте, че приоритетите пред управляващите за 2016-та трябва да са недопускането на политическа криза и продължаване на реформите. Какво не достигна на управляващата коалиция, за да остане на власт и да продължи политиките си?

 

Стабилността беше постигната в началото на 2016 година. Също така смятам, че реформите бяха на едно доста добро ниво и това се забелязва не само в икономиката. Но според мен проблемът беше в недостатъчната комуникация вътре в управляващата коалиция, както на ниво парламента, така и в посланията, които отправяхме към гражданите. В Министерски съвет такъв консенсус и комуникация имаше. Явно това са грешки, които трябва да отчетем и нещо, за което определено носим вина всички ние, които сме били в това управление. Този протестен вот на президентските избори, ясно го показа. Дебело трябва да подчертая, че това е вот, свързан с искане за някаква промяна, която обаче се надявам да не бъде подобна на промяната с кабинета „Орешарски“. Ако БСП си въобразяват, а те си въобразяват, че това е наклон на ляво, и че промяната е свързана с леви настроения в обществото, то те много се лъжат, защото за мен това беше гласуване Про-Радев, а не Про-БСП и колегите от БСП ще го разберат много ясно още на следващите избори. Аз съм оптимист и смятам, че след следващите избори отново ще има едно дясно-центристко управление и в страната ще победят дясно-центристките сили.

 

Какво успяхте да постигнете и за какво не стигнаха две години на поста министър на икономиката?

 

Трябва да бъдем реалисти – постигнахме доста. Числата сами говорят за себе си. Всички прогнози на Международния валутен фонд бяха опровергани с ръст на горе. За да не повтарям това, което всички знаят за ръста в икономиката, за намаляването на безработицата и откриването на повече работни места, за по-голямата усвояемост на еврофондовете, ще кажа, че определихме приоритетите, областите, в които България има потенциал за повече иновации и по-висока добавена стойност. Изградихме една иновационна стратегия за интелигентна специализация. Опитахме се да намалим до голяма степен административната тежест. Постигнахме успехи, но разбира се времето не ни стигна за всичко. Постигнахме много голяма прозрачност в европрограмите и в частност ОП „Иновации и конкурентоспособност“, която е към нашето министерство.

 

Ние имаме най-много подписани договори от всички оперативни програми и може би най-добрата усвояемост. Това са пари, които директно отиват в малкия и среден бизнес. Разбира се, времето не ни стигна за много неща, но така се стекоха обстоятелствата. Изпълнихме много ангажименти, които бяхме дали към хората от Северозападна България, както по оперативната програма, така и по приоритетите, които по различните стратегии бяхме начертали. Това се оцени, но не ни достигна времето да реализираме и още в тази насока.

 

Прогнозите на МВФ, ЕК и Световната банка за развитието на икономиката ни през следващата година са за ръст с до около 3%. Смятате ли, че те са реалистични на фона на оставката на правителството и политическата нестабилност и кои са стъпките за постигането им?

 

Това е добър въпрос, защото точно преди оставката прогнозата на Международния валутен фонд за икономически ръст в България през следващата година беше за 3,2%, а след оставката веднага беше намален на 3%, което е ясен показател за отражението на политическите действителности и очертаващата се нестабилност върху икономическия ръст и изобщо върху икономиката като цяло. Да се надяваме, че по-бързо ще излезем от тази политическа криза, защото това ще повлияе на икономическите показатели.

 

Кои трябва да са приоритетите за следващата година в сектор „Икономика“?

 

Приоритетите за следващата година трябва да са преди всичко стабилност, иновации и инвестиции.

 

Как оценявате развитието на българската икономика на фона на международната обстановка и кои според Вас са рисковете и възможностите пред нея на фона на Брекзит, на бежанската вълна, на продължаващите санкции срещу Русия и избора на Тръмп за президент на САЩ?

 

Аз винаги се стремя да се придържам към статистическите данни и на фона на факта, че България е на второ място по икономически ръст в третото тримесечие за целия ЕС, отговорът на първата част на въпроса е съвсем ясен. Това е определен успех, включително и във връзка с втората част на въпроса ви за Брекзит.

 

Брекзит, освен като икономически трус за цяла Европа, за нас може да се очертае и се очертава като една възможност, защото голяма част от фирмите, които оперират в Англия, при очертаващата се възможност тя да не участва на европейския пазар, биха търсели своята реализация към страни като България и Румъния. Ще дам пример с един от големите автомобилни производители, който на този етап задържа, но има като икономически бизнес-план за следващите години, при ефективен Брекзит, т. е. при излизане Великобритания ефективно, защото засега това не се наблюдава, да премести своите производствени мощности в Югоизточна Европа. И тъй като същият този производител вече има такива мощности в Румъния, най-вероятно дестинацията, която се очертава е България.

 

Що се отнася до Тръмп, нека да не бързаме с генерални изводи, защото там доста неща се казаха и изписаха в предизборната кампания, но друг въпрос е колко от тях ще се реализират от страна на Тръмп и най-вече от страна на неговата администрация. Виждаме, че той вече започва да се заобикаля с експерти, които са далеч от политическото говорене и ще видим тепърва във времето какви ще са действията.

 

На фона на всичко, което ни споделихте какъв би бил Вашият съвет и за какво бихте предупредили Вашия евентуален приемник на поста?

 

Моят съвет към моя приемник е да се придържа към тези три принципа на стабилност, разширяване на иновациите и създаване на възможности за повече инвестиции чрез облекчаване на бизнес климата в България. Бих го предупредил да не залита в популизъм, защото всички обичаме нашите баби и дядовци и всички искаме пенсиите да бъдат по-високи, но залитането в допълнителни социални разходи, които икономиката към момента не може да си позволи, биха били пагубни.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Деница Златева: Служебният кабинет би преразгледал решението да не посочи еврокомисар само ако не се състави редовно правителство
21 Февруари 2017

Служебният вицепремиер  по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз пред в. „Дневник“

trans.gif
Даниела Дашева: Спортът има нужда от нова визия и нова система
15 Февруари 2017

Министърът на младежта и спорта в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Илко Семерджиев: В извънболничната помощ пръстовият автентификатор няма да бъде въвеждан
11 Февруари 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Седмицата” на радио Дарик

trans.gif
Пламен Узунов: За един ден подписах 4000 заповеди за преназначение в МВР
13 Февруари 2017

Наследството от Бъчварова – лавкаджията в МВР е с по-голяма заплата от полицая, казва министърът на вътрешните работи пред в. „Труд”

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОП „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” ИМА НУЖДА ОТ УСКОРЯВАНЕ
08 Февруари 2017

Министърът на образованието и науката в предаването на „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Даниела Дашева: Министерството трябва да контролира повече изразходваните средства
08 Февруари 2017

На българския спорт му трябва чисто нова система, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

trans.gif
Христо Бозуков: Имам вече визия за шеф на фонд „Земеделие”
07 Февруари 2017

Не съм отменял класиране на общински проекти, ще проверим всички жалби на кметове, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Стандарт”

trans.gif
Малина Крумова: Не бива всеки нов министър да сменя експертите
06 Февруари 2017

Амбицията ни е да затворим повечето предварителни условия още в рамките на служебния кабинет, казва вицепремиерът по европейските фондове пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения