Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.02.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Красен Кралев: Нека всички положим усилия, за да запалим децата по спорта
11 Октомври 2016

Министърът на младежта и спорта пред kmeta.bg

 

Г-н Кралев, каква е равносметката след Олимпиадата в РИО? Малко или много са 3 медала?

 

Смятам, че резултатите ни на Олимпийските игри в РИО са оптимумът за това, което сме свършили за годините подготовка преди тях. Представянето на атлетите трябва да се разглежда индивидуално. Мисля, че спечелването на 3 медала е успех, но от друга страна твърдя, че загубихме още 4 медала. Това бяха медалите на Ивайло Иванов в джудото, Антоанета Бонева в спортната стрелба и на Владимир Дубов и Николай Байряков в мъжката борба. Те изпуснаха в последния момент шанса да се качат на почетната стълбичка и това беше не защото не са добре подготвени, а защото не издържаха психически. Затова твърдя, че всяка федерация трябва да работи с психолог. За съжаление в България малко изоставаме с модерните методи в спорта.

 

Някои хора пресмятат стойността на тези медали в чисто финансов аспект. Бихте ли ни дали повече информация към е България спрямо други страни?

 

Често цифрите се тълкуват според гледната точка и се поднасят манипулативно. Прочетох доста пъти заглавия и чух коментари от сорта на „3 медала стрували 50 млн. лв.“. За целия олимпийски цикъл от 2013 г. до сега 14-те федерации, които пратиха състезатели в РИО са получили около 50 млн. лв. Да, но през този цикъл олимпиадата не е единственото състезание. Да поговорим за художествената гимнастика. Всички ние бяхме ли горди като българи когато „златните“ ни момичета станаха абсолютни световни шампиони през 2014 г?! Всички останали 80 медала и отличия, които те ни донесоха в последните 8 години не са ли ни радвали?! А ако не бяха спечелили медали от игрите в Рио, щяхме ли да ги обявим за провален проект? На всички хора трябва да е ясно – финансирането, което федерациите са получили за тези 4 години, не е само за подготовка за Олимпиада. Тези пари отиват за всички гарнитури – детско-юношески, младежки и т.н. Зад тези пари се крият спечелени 191 медала, като 145 са от европейски първенства, а 46 от световни първенства. Плюс трите от олимпийските игри. С оглед на това, смятам, че спортистите са си изработили тези пари. За РИО за 2016 г. подготовката на спортистите с квоти – 51 човека – струва 3,8 млн. лв. Това са реалните и обективни цифри, които далеч не са равни на това, което другите държави дават. Съобразени са с нашите мащаби.

 

Тук има още един аспект, над който е добре да помислим. Когато се заговори за реформи в спорта, за обръщане на пирамидата и за финансиране на детско-юношеския и масов спорт, нещо за което нашият екип в ММС работи, всички казват – така трябва да бъде, трябва да се обръща внимание на децата, да има по-голямо финансиране за тях. Идва обаче Олимпиада и се оказва, че работата на администрацията се измерва по това колко медала има страната от това състезание, а не по това колко пари са дадени за детско-юношески спорт или колко нови деца са влезли в залите и стадионите. Да, двете неща са свързани – колкото повече деца приобщим към спорта, толкова по-голям шанс ще имаме да отсеем талантите от тях за елитния спорт, а оттам ще дойдат и медалите. Но реформата в спорта се извършва бавно, не може да стане за 1-2 години. Повече от 20 години се е работило неправилно и се е гледало само към елитния спорт, не можем да обърнем пирамидата за година. Но аз съм твърдо убеден, че сме на прав път, че нашия екип работи правилно и резултатите ще дойдат. От сега ви казвам – в Токио 2020 ще имаме златен медал.

 

Ще има ли преразпределение на средствата за федерациите с оглед на представянето им в РИО?

 

При всички положения ще има промяна в програмата за развитие на спорта за високи постижения през 2017 г. Преди година и половина сложихме началото на много сериозна промяна в системата на финансиране на българските федерации. Направихме така, че тези, които имат традиции и успехи в момента, да получават много повече пари. Заварихме система, при която 67 федерации получаваха финансиране от министерството, което смятам за напълно недопустимо. Не сме толкова богата държава, че да развиваме толкова спортове. В момента федерациите, които получават  финансиране са 44. Сега ще направим сериозен анализ за размера на ресурса, който всички са получавали, за да видим дали са го заслужили. Започваме разговори с всяка федерация, ще поискаме от тях допълнителни отчети за представянето им, извън редовните, които представят в ММС за изразходване на средствата. На базата на анализите ще направим разчети за новата програма.

 

В българския спорт все още е живо мисленето, че всеки трябва да получава финансиране, независимо от представянето си. Това не може да се случва, финансирането е с публични средства и българите искат да знаят за какво се дават парите им. Трябва всеки да получава толкова пари, колкото заработи. В това отношение един от ощетените спортове беше фехтовката, но те дълги години нямаха никакви успехи и участия на Олимпиада. Сега виждаме, че там се работи правилно, имат суперталант – Панчо Пасков и други обещаващи млади състезатели, значи те ще получат повече средства.

 

Сериозни забележки имам към мъжката борба. Там започнахме сериозен разговор за развитието на спорта с федерацията, защото това е традиционно силен за България спорт, а вече на две Олимпиади нямаме медал от мъжката борба. Мъжката борба е първият спорт, който започва да реформира системата си и се надявам, че това ще даде резултат.  При жените се работи добре, имаме талантливи момичета и съм сигурен, че там ще имаме шампионка в Токио. Там където има резултати, там трябва да обръщаме по-голямо внимание. Другите да работят и да заслужат отново доверието.

 

А какво е положението в спорта за хора с увреждания? Имаше доста дискусии около премиите за параолимпийците.

 

Не бих ги нарекъл дискусии, по-скоро се спекулира с въпроса. Гледа се емоционално, защото това наистина са хора достойни за уважение – те илюстрират факта, че няма невъзможни неща за човешкия дух. Използвам случая отново да поздравя Ружди Ружди и треньора му Радостин Тодоров за титлата, златният медал и световният рекорд са големи постижения за българския паралимпийски спорт. Може би мнозина от вас си спомнят, че за разлика от други класации за спортисти в края на 2015 г., Министерството на младежта и спорта и Българския спортен тотализатор, в категорията „Спортист с увреждания“ отличиха и наградиха с парична премия именно Ружди Ружди и неговия треньор, защото още тогава видяхме потенциала, който има според резултатите му от предната година.

 

Спекулира се с темата дискриминация, но аз съм категоричен че дискриминация няма, защото Олимпийските и Паралимпийските игри не са едно и също състезание. Министерството на младежта и спорта разполага с официално писмо от президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах до министър Мариана Георгиева, съдържащо разяснение от спортния директор на МОК Кристоф Дюби, в което се казва, че „Паралимпийските игри и Игрите за глухи – Дефлимпикс нямат статут на олимпийски игри“. Според текста „статутът „олимпиец“ е запазен за състезателите, участващи в олимпийските игри“.

 

Решението за размера на премиите за паралимпийци е взето на база на предложение от комисия, в която са взели участие представители на ММС, БОК, спортни федерации и Българската паралимпийска асоциация. Водещият принцип при вземането на решение за определяне на размера на премиите е да не бъде подценяван труда им и затова те са приравнени на най-високите премии извън Олимпийските игри – световни първенства в олимпийски спортове. Ако Ивет Лалова стане световен шампион на 200 м. тя ще вземе премия от 50 000 лв. За каква дискриминация става въпрос? Медалистите от европейските и световните първенства по-малко ли са заслужили или те вдигат знамето на 20%? Не бива да се спекулира по този начин. Още повече, че преди Олимпиадата в Лондон през 2012 г., отново се е разразила медийна дискусия около размера на премиите на паралимпийците, които първоначално са били близо 7 пъти по-ниски от тези за медалистите олимпийци. Тогава Комисията за защита от дискриминация се е самосезирала по инициатива на един от нейните членове. През януари 2013 г. КЗД излиза с решение, че решението на ММС за премиите на паралимпийците не е дискриминация. В министерството разполагаме с това решение.

 

Повече от месец след обявяването на премиите за призови класирания от Паралимпийските игри, а и след приключването им нито един представител на паралимпийците не се е свързал официално с ММС, за да изрази несъгласието си от техния размер или да поиска увеличаването им. Разбираме за това от медиите.

 

Освен това България е на едно от първите места в света по размер на премиите, които дава за паралимпийци, има много държави, които въобще не премират спортистите си с увреждания. Българската параолимпийска федерация е получила за периода от 2013 до 2016 г. общо 2 205 348 лв., което я нарежда сред най-добре финансираните спортни федерации в страната.

 

И пак искам да насоча вниманието ви в друга насока. Нашият екип в ММС постепенно прави и реформа във финансирането на спорта за хора с увреждания. През тази година сме увеличили бюджета за този спорт с 20 %, общата сума е 1 420 000 лева. За първи път през тази година финансираме дейността на федерации, които се занимават със спорт за хора с увреждания извън Българската параолимпийска асоциация и Спортната федерация на глухите в България. Даваме средства на федерацията по баскетбол – 100 000 лв. за инвалидни колички за баскетбол, с които оборудвахме 3-те български отбора и останаха за още един отбор, който в момента се сформира. За първи път в България се проведе  държавно първенство по баскетбол в инвалидни колички. Отпускаме финансиране на федерацията по гребане, канадска борба, конен спорт. Това са федерации, които се занимават и с масов спорт за хора с увреждания. Защото това е ролята на държавата – да създаде условия на хората с увреждания да спортуват, да имат достъп до спортните обекти. Твърденията са, че 50 000 лв. за премия за медал са малко, а в същото време само 2-3% от хората с увреждания спортуват, защото или нямат достъп или няма клубове, които да развиват такъв спорт. Нашето задължение и цел е да осигурим на хората с увреждания възможност да спортуват, затова трябва да са предназначени публичните средства.

 

Както казах, медалът на Ружди Ружди е голямо постижение, а труда на всички наши паралимпийци трябва да бъде уважаван и поощряван, затова ММС взе решение Ружди Ружди да бъде премиран с допълнителни 25 000 лв. за световния рекорд, който постави. Отделно по предложение на премиера Бойко Борисов МС взе решение да отпусне допълнителни 100 000 лв. за премии на паралимпийците ни. Средствата ще бъдат разпределени от ММС съвместно с Българската паралимпийска асоциация.

 

Една от амбициите ви е във всяко училище да има спортен салон. Каква е ситуацията към момента?

 

През миналата година заедно с МОН направихме проучване в българските училища. Оказа се че от 2700 училища 300 нямат салони, а в други 400 са пригодени стаи. Предварителните данни сочат, че са необходими около 200 млн. лв., за да може всяко училище да има физкултурен салон и то в състояние в него да се провеждат спортни занимания. Има сформирана работна група между представители на министерствата, има разбиране за важността на проблема, но в момента се търси финансиране.

 

Вижте, въпросът отново опира да генералното ни разбиране за това кое е важно да се развива. Спортът в училище, спорта сред подрастващите е в основата на това да имаме здрава нация и да имаме успехи в елитния спорт. Трябва да накараме децата да спортуват, но това не може да стане само с усилията на институциите, трябва отношение от страна на родителите, на директорите, на учителите. Трябва да положим усилия като общество. Битката с компютрите става все по-трудна. Давам пример с третия час по физическо, за който се борихме толкова много и за възможността в него за малките класове да влизат учители по физическо, а за големите професионални треньори. Не сме измислили топлата вода, изпробвано е в редица европейски държави и от това има ефект. Ако обаче в част от училищата, каквито има много, директорите и учителите гледат на този трети час по физическо като на нещо излишно и не го използват по предназначение, каквито и усилия да полагаме като министерство няма да имаме успех. Без активното участие на МОН това няма да стане. Затова казвам, че отговорността за обръщането на пирамидата в спорта е обща. Дори и на вас – медиите. Във фокуса на общественото внимание обикновено са успехите на елитния спорт и се обръща малко внимание на масовия и детско-юношеския спорт. Забелязвам обаче радваща тенденция в последните години, събитията и инициативите, предназначени за популяризиране на спорта за всички, да стават все по-отразявани и да събират все повече внимание.

 

Кои са предстоящите, най-важни цели пред Министерството на спорта?

 

Да продължим реформата и да се преборим за приемането от Народното събрание на новия Закон за спорта в сегашния му вид. Целият ни екип положи големи усилия за създаването на новия закон. Смятам, че той наистина ще помогне за развитието на българския спорт и най-вече ще осигури налагането на държавната политика в спорта – развитието на масовия и детско-юношеския спорт. Ролята на държавата в спорта се свежда до три неща – да осигури нормативна рамка, база за тренировки и състезания и финансиране. С първото почти приключваме, бази строим и реконструираме непрекъснато. По отношение на финансите, винаги съм казвал, че публичните средства за спорт са функция на икономиката на една държава. Далеч сме от сумите, които дават развитите държави, но въпреки това се стараем да правим максималното. Държавата си върши работата.

 

В цял свят обаче двигател на масовия спорт са общините. Опитваме се в новия закон да вкараме изискване по-голямата част от бюджета, който те отделят за спорт, да отива за масов спорт. Има общини където това се приема добре, а и вече се прави, други не са съгласни. Но как тогава да прокараме държавната политика в областта на спорта? Как да осигурим повече пари за спорт за децата, вместо за скъпо платени чуждестранни футболни или баскетболни звезди? Надявам се да постигнем съгласие по този въпрос, защото реформата в спорта е невъзможна без това.

 

Защо проектът „Лудогорец“ продължава да изненадва приятно? Футболът ни като че ли отново напипва правия път?

 

Успехите на „Лудогорец“, поне за специалистите, не са изненада. Те идват от един дългогодишен целенасочен труд на собственици, треньори и футболисти. Успешен европейски проект не се прави за една година. „Лудогорец“ показа, че когато се работи правилно и последователно логично успехите идват. Без необходимото финансиране европейски отбор не се прави, но и само с финансиране, без да има добра селекция и работа, пак не може да се изгради. В „Лудогорец“ играят четирима натурализирани българи, които са класни футболисти и аз се надявам след Марселиньо и останалите 3-ма да има възможността да играят за българския национален отбор.

 

Надявам се скоро големите ни грандове „Левски“ и ЦСКА също да се върнат по достоен начин на европейската сцена. Едва тогава ще можем да твърдим, че футболът ни отново е напипал правилния път. Успехът на един единствен отбор се дължи на неговия екип, когато повече отбори стигнат това ниво, тогава можем да говорим за промяна на системата. Тогава ще дойдат и успехите на националния ни отбор по футбол.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Деница Златева: Служебният кабинет би преразгледал решението да не посочи еврокомисар само ако не се състави редовно правителство
21 Февруари 2017

Служебният вицепремиер  по подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз пред в. „Дневник“

trans.gif
Даниела Дашева: Спортът има нужда от нова визия и нова система
15 Февруари 2017

Министърът на младежта и спорта в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Илко Семерджиев: В извънболничната помощ пръстовият автентификатор няма да бъде въвеждан
11 Февруари 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Седмицата” на радио Дарик

trans.gif
Пламен Узунов: За един ден подписах 4000 заповеди за преназначение в МВР
13 Февруари 2017

Наследството от Бъчварова – лавкаджията в МВР е с по-голяма заплата от полицая, казва министърът на вътрешните работи пред в. „Труд”

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОП „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” ИМА НУЖДА ОТ УСКОРЯВАНЕ
08 Февруари 2017

Министърът на образованието и науката в предаването на „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Даниела Дашева: Министерството трябва да контролира повече изразходваните средства
08 Февруари 2017

На българския спорт му трябва чисто нова система, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

trans.gif
Христо Бозуков: Имам вече визия за шеф на фонд „Земеделие”
07 Февруари 2017

Не съм отменял класиране на общински проекти, ще проверим всички жалби на кметове, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Стандарт”

trans.gif
Малина Крумова: Не бива всеки нов министър да сменя експертите
06 Февруари 2017

Амбицията ни е да затворим повечето предварителни условия още в рамките на служебния кабинет, казва вицепремиерът по европейските фондове пред в. „Стандарт”

trans.gif
Теодор Седларски: Ще бъда щастлив, ако спомогна за освобождаването на предприемаческия дух в страната ни
04 Февруари 2017

В момента се прави пълен преглед на всички обществени поръчки по дирекции, анализират се подадените сигнали и, ако бъдат констатирани нарушения след анализа, те ще бъдат оповестени, казва служебният министър на икономиката пред БТА

trans.gif
Теодор Седларски: Младежката съпротива срещу живота в чужбина е моята надежда, че нещата у нас ще потръгнат
04 Февруари 2017

България привлича дигиталните номади. Към страната ни има голям интерес, важното е и ние да го видим, казва служебният министър на икономиката доц. Теодор Седларски пред в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения