Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: Близо 70% от реколтата от пшеница ще бъде изнесена от страната
02 Октомври 2016

Министърът на земеделието и храните, в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ

Първият ни гост в студиото е министърът на земеделието Десислава Танева. Ако позволите с шега да започна – в последните дни, в последните седмици вие сте министър на рекордите, не само на земеделието. Рекордна пшеница, сега рекордно грозде – гроздобер започва, рекордна производителност и на плодове, и на зеленчуци в България. Какво става, къде се връщаме – в славните земеделски години ли?

Надявам се, че пътят, който е поело българското земеделие, е устойчив и той трябва да доведе до възстановяване на балансирания характер и структура на българското земеделие. И предвид новите технологии, напредъка във всичко, в аграрната наука, наистина е нормално конкурентоспособните, добри български земеделски производители да отчитат рекордни добиви.

А наистина ли има рекорди?

Разбира се. Може би трябва да започнем от основната култура, основната суровина, която дълги години България произвежда – това е пшеницата. Тази година – рекорден добив: 5,6 милиона тона. Исторически рекорд, България никога не е отчитала такъв добив. И 494 килограма на декар към момента среден добив. Аз съм сигурна, че точните данни, когато излязат след няколко месеца има си агростатистически методи на изследване – ще бъдат сигурно и малко по-високи. Активен е и износът, разбира се, в тези два-три месеца. Това е нормално. На практика от тази реколта близо 70% следва да бъде изнесена. Вече втора поредна година – устойчив ръст в засетите площи със зеленчуци, в засадените насаждения с трайни насаждения. Това, разбира се, е в следствие и на политиката на подкрепа към сектор „Земеделие“, където вече две години минаха, трета предстои – плодовете, зеленчуците и животновъдството са приоритетно подкрепени, т.е. значително по-високо, отколкото преди. Дори в животновъдството – сектор, който със сигурност е изключително тежък, със сигурност тези две години при тях кризата беше изключително голяма като цени на млякото – там също имаме ръст между 13 и 18% във всяка от категорията животни.

Чудесно, ето, че има с какво да се похвалите.

Да. В тази година…

Изреждате различни успехи.

И аз ги изреждам още като отрасли. Влизайки в детайли, увеличенията са в различни степени, но навсякъде.

 Понеже сме в сезона на гроздето, само едно изречение. Пак има рекорд на лозята, на гроздобера. Това означава ли хубаво вино, разбира се?

Убедена съм. В България има изключително добри производители на вино. Първо, реколтата наистина се очаква да бъде по-добра от миналогодишната. Надявам се темпът на растеж на износа в последните години, изключвайки 2014 г., която беше много лоша и не може да не бъде база за сравнение, също да се увеличи. Наистина реколтата от грозде – гроздоберът продължава – също е по-добро от миналата година.

Е къде ще го изнасяме това вино?

Основният пазар за българското вино е руският пазар. В последните години вече – може би на второ място. Надявам се и тази година, за трета поредна година, да бъде Китай. В годината, която предстои, разбира се, маркетингова…

А санкциите не пречат ли на износа на вино за Русия?

То не е от търговия с…

Така ли? Не влиза в забранените?

Да, да.

Добре е, че алкохолът не влиза.

Да. Всяка година продължава изграждането на нови производители на вино. В момента нови 19 изби се изграждат, с всяка година операторите, произвеждащи вино, се увеличават.

Да. А защо тогава, като е такава хубава перспективата, ще има промени в Закона за земята? За какъв вид ограничение четох, че става дума?

Не, ограничение няма да има. Регулацията по отношение на засаждането с лозя не е нова…

Няма проблем, да.

… и в този смисъл, няма да има принципно нова регулация или режим, по който се засаждат лозя, изкореняват се стари, има права на засажданите. Имаха краен срок, при който всички права, които имахме, бяха реализирани, така че там…

А каква е регулацията тогава?

Точно тези права, които бяха закупени, ще могат да бъдат използвани за засаждане с нови лозя.

 Да. Понеже, г-жо министър, говорите за подкрепа, което, разбира се, без пари и европейски субсидии няма как да стане. Защо „Франс прес“ каза, че шепа производители получават 75% от европейските пари за подпомагане на земеделците? Така ли е наистина? Има ли монопол върху европейското финансиране? Защо някои взимат, а пък други не взимат?

Не, всички взимат. Тук трябва да започнем от отговора за структурата на българското земеделие. Благодаря за въпроса. В България със земеделие се занимават 114 000 земеделски производители. От тях малко над 60 000 се занимават с растениевъдство и животновъдство. Останалите се занимават или са бенефициенти по тъй наречената „преходна национална помощ за тютюн“. 26 000 са земеделските производители, които изглеждат животни от всички видове животни. Цитатът, който правите, е от едно изследване за субсидиите, които се плащат на хектар земеделска площ. Първо искам да кажа, че това не е национално решение, че това е принцип в Общата селскостопанска политика – субсидиите, които са на хектар площ, схемата за единно плащане на площ се дава върху хектар площ без значение размера на стопанството. И от там тръгвам към структурата на стопанствата, които се занимават със зърнопроизводство. В България това действително е факт. Има концентрирани едни от най-големите по обем земеделски производители. И това се е насложило, формирало с течение на може би 10-15 години назад във времето, в което още не сме влезли в Европейския съюз. разбира се, тогава такива големи стопанства нямаше, но във времето, в което започна земеделието да се възстановява след ликвидацията през 90-те години. Какво обаче направихме преди две години?

Как са облагодетелствани тези хора?

Обемът – това казвам, обемът.

 Обемът.

Тъй като плащането е на площ. Но в новата Обща селскостопанска политика и вече възможността България какво национално решение да вземе, от две години има вече горен таван – това е 150 000 евро на стопанство – над който горен таван вече плащанията са редуцирани. Т.е. отчита се икономията на мащаба. Нещо повече – много държа да го кажа: с влизането ни в мандат всички средства, върху които българското правителство имаше правото, съгласно европейската регулация, да вземе национално решение, ние ги взехме и подкрепихме средни и малки предприятия. Мога да дам пример с животновъдството, мога да дам пример с обвързаната подкрепа, като в тези сфери, в които имаме право на национално решение и ние сме го взели, подкрепяме до определен размер стопанство, средно стопанство. Веднага мога да дам пример за животновъдството – подкрепата както миналата година, така и тази. Утре е понеделник, има свикан Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“, на който ще вземем решение за разпределение на близо на 23 милиона лева средства, едната част европейски – 5,8 милиона евро, по извънредната подкрепа, другата – „Де минимис“, за подкрепа на животновъдството. И така, както миналата година, до 500-ния брой овца и до 200 броя говедо в едно стопанство, т.е. до средния размер. Обвързаната подкрепа и за плодове, и за зеленчуци какво въведохме – подкрепа отново до 300 хектара, до среден размер стопанство. Над това ставката намалява. В животновъдството /…/

Да. Само за да не мине тази новина незабелязано, пак, моля ви, кажете – утре разпределяте субсидия, 23 милиона лева или евро?

Лева, извънредна подкрепа.

Лева. 23 милиона лева извънредно…

 Да.

от утре давате за животновъдите.

От утре. Утре ще вземем решението и в месец октомври ще бъдат изплатени. Животновъдите знаят. В петък сме изпратили предложението за условията на схемата за подкрепа на областните консултативни съвети по животновъдство. В понеделник ще получим мнението от тези съвети, от техните управителни съвети и вечерта на свикания Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“ ние ще разпределим 5,8 милиона евро – това е пакетът на България от общия европейски пакет, 350 милиона евро подкрепа за млечния сектор и малко над 11 милиона – „Де минимис“, които ще бъдат разпределени на същата категория животни: крави, говеда, биволи и овце и кози. И пак повтарям – това, което българското правителство, това, което България направи в тези две години, е средствата, върху които има право да вземе решение, как да ги разпредели и разпредели на средни и малки предприятия. Трябва да отчетем и разбирането на земеделския сектор за… Макар че в този начин на подкрепа останаха и недоволни все пак за разбирането, че средствата трябва да се разпределят по начин, по който ние ще имаме възможността на нашия пазар да оперират повече на брой земеделски стопани, които са устойчиви на пазара и могат да преодоляват различни кризи. Да се върна на първоначалния въпрос – разговорът наистина е много интересен, но за да знаем къде е проблемът и накъде трябва да вървим, трябва, за съжаление, добре да познаваме и регулациите на общия пазар, въз основа на които ние работим. Така, стигнахме до големите стопанства. Те са само в зърнопроизводството. В сектор „Плодове и зеленчуци“ примерно са единици. Тези, които попадат в обхвата на по-ниските ставки на преразпределителното плащане, са просто единици на брой – примерно над 300 декара. Докато при зърнопроизводството – там големината на броя на по-големите стопанства, на средните е значително по-голям. Примерно над 300 декара – там вече е със значително е по-голям, там имаме /…/

Така. Какво ви казват производителите? Знам, че заради тази кампания – „Произведено в България“, имате регулярни срещи тъкмо със зърнопроизводителите. Какво искат те, от какво са недоволни, какво настояват, какво споделят? Срещате се с тях – какво ви говорят хората на пазара?

Да, минаваме на друга тема тогава?

 Да.

Добре. Може би трябваше да си довърша мисълта за това, но както и да е. Нека да приключим темата за субсидиите – че това като национално решение, като право да вземем национално решение, средствата върху които имаме право на национално решение, ние за двете години сме ги разпределили само на малки и средни предприятия.

По справедливост, казвате вие. Добре.

Аз считам, че трябва да разчитаме икономията на мащаба. Трябва да отчитаме и това, че от държавна гледна точка ние трябва да имаме развити селски региони, трябва да имат хората възможност за поминък и трябва по-малките стопанства да ги подкрепим да стигнат пазарната си устойчивост и ниво на развитие, което ще им позволи по-нататъшната индустриализация.

Искате ли, г-жо Танева, да… Не искат ли производителите да се продават примерно български плодове, зеленчуци, български стоки в големите търговски магазини? Вашият заместник…

Това е голяма болка на земеделските производители.

Голяма болка, ама вашият… Понеже през седмицата пак… Тази офанзива продължава години наред. Но вашият заместник ааа да обещае, че има такова споразумение, и на другия ден веригите казаха „Ааа, няма такова нещо“.

Не, с веригите…

Костов.

С веригите лично аз ги поканих на среща в Министерство на земеделието и храните преди две седмици. Нито един от директорите не дойде, изпратиха своите заместници. Всеки измисли… беше обявено, че имат ангажименти, но беше, мисля, председателят на тяхното сдружение. Така че ние сме инициирали тази среща и вече дойде време, тъй като си поставихме срок, в който ние предложихме наш вариант, наше предложение, на Министерството на земеделието и храните, да имаме доброволно споразумение с веригите как да продават български стоки и стоки, които са от местни производители, тъй като няколко от операторите в България имат обект във всеки областен център. Ние казахме нашата визия – това, което на тях няма да им струва почти нищо. Но разбира се, със сигурност няма да калкулира вероятно доход така, както от редовните им доставчици по правилата, по които сега функционират. Представителите на веригите – те бяха представени всички – те предложиха десетдневен срок, след който ще дадат тяхното предложение на Министерството на земеделието и храните. За мен е важно да стигнем по доброволен път до подобно решение. А и смятам, че всеки оператор, който работи в България – да, той си плаща данъците в България, но всеки от нас трябва да е и с обществената отговорност към местната общност, сред която работи, живее и в крайна сметка която генерира доходите. Надявам се да стигнем до решение.

Това ли е крачката към този румънски пример, румънския модел, в който 51% били във веригите румънско производство стоките?

Винаги проблемът е заровен в детайла, както се казва.

Да.

Ако в момента чисто законово се въведе това условие, представители на веригите са ми показвали, са ми гарантирали, че те ще продават този процент българско производство. А в същото време производителите на български храни, на български плодове и зеленчуци не смятат това за вярно, нито са удовлетворени от комуникацията с веригите. Така че при всички случаи има проблеми и за страната, производителите, и се надявам обаче това да го изчистим съвсем конструктивно, в диалог, за да намерим доброто решение.

Да видим има ли ранобудни земеделци в неделя, на 2 октомври. Има, нашата „Фейсбук“ страница показва така. Сашка Кузова: „Здравейте. Искам да попитам министър Танева за субсидиите за животновъдство на глава животно. Кога ще започнете да ги плащате?“. Отговорихте…

Не.

Това други субсидии ли са?

Госпожата пита за други субсидии. Предполагам, че въпросът е не за извънредната подкрепа – те са извънредна, както казах, и решението ще се вземе в понеделник. Въпросът е за обвързаната подкрепа на глава животно, така, както миналата година…

Ама то, като ви слушам, много хубаво да си производител – за всичко има субсидии: за глава животно, за извънредни субсидии, за извънредна категория.

Всеки разглежда въпроса за земеделието откъм субсидиите, а никой не го разглежда откъм 24-часовия труд в денонощието целогодишно и трудните условия включително и на живот.

 С едно изречение.

Ще отговоря на въпроса, с едно изречение. Октомври месец, в първата възможна седмица – тя е след средата на октомври – Държавен фонд „Земеделие“ ще има готовността да започне плащанията на глава животно за всички категории животни.

Таня Муховска: „Госпожо Танева, кога ще можем да си купуваме млечни продукти от истинско прясно мляко?“. Мистерия, въпрос мистерия.

Да. Продукти от истинско мляко има и в момента. И между другото, трябва да кажа, че в хода на кампанията „Подкрепяме българското“, която провеждаме в цялата страна, разговорите включително и с веригите, разговорите включително и с браншовите организации, млечните продукти с Български държавен стандарт са все по-търсени. Какво е предизвикателството пред нас като администрация, във връзка с проблема, който ето, и госпожата като потребител го задава? От друга страна, производителите, местните производители, особено тези, които са регистрирани по Наредба 26 за директни доставки, т.е. малките производители, задават въпроса, който е проблем за тях: как да стигнем до потребителя? Т.е. и потребителят иска чиста, истинска фермерска храна.

Да.

Производителите, които са подпомагани и подкрепяни финансово за това производство – също. Така че в този аспект ние трябва да намерим две решения. Първо, това наистина е по-ефективна комуникация с търговските вериги, през които минава основният оборот. И аз се надявам, че те ще проявят наистина обществена отговорност да стигнем до доброволно /…/. Второто…

Разбрах – някой пречи между производителя и потребителя.

В крайна сметка, мога да вляза и в тази тема, но нека да си довърша отговора. Вторият проблем, който трябва да решим, и отговор, който да намерим: как да подкрепим дребните производители, които са регистрирани по всички условия за производство на безопасна и качествена храна, местните производители да стигнат директно до потребителя, така че да скъсим веригата на доставка и от крайния доход за всеки продукт, който се получава, в по-голямата си част той да стигне до потребителя? В тази посока за следващата година ще приложим няколко мерки. Едните са, разбира се, в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Има две мерки, с които ще подкрепим скъсяването на веригата. И второ, като решение в следствие на тази кампания „Подкрепяме българското“ – в областните центрове ще намерим инструмент за подкрепа, да бъдат изградени тези постоянни фермерски пазари, които да се провеждат – обикновено в уикенда се провеждат, така, както в старите страни-членки на Европа са много популярни, и с това се отговаря и на потребителя за търсене на…

И скъсява връзката между тях, разбрах ви.

И скъсява връзката между тях.

Разбрах ви. Добре, само ви моля да влезете в една минута, защото само толкова имаме.

Това ли ни остана?

 Да, имаме една минута. Много време минава. Кажете моля ви, Москва, изложението в Москва. Утре ли пътувате за Москва? Какво е това изложение – на храни, делегация ли водите, кой ще се представя, какви са тези щандове? Как в условията са санкции представяме нашите храни в Москва?

Да, аз не пътувам утре, а следващата седмица, мисля, в средата. Изложението е „Златна есен“ – най-голямото аграрно изложение в Русия. Поканата дойде от техния министър, с когото ще имам отново среща, втора, в рамките на тази година. Да, в момента са под ембарго храните, основните храни, но всички се надяваме, разбира се, че това ембарго ще свърши. Това е най-голямото изложение. То се провежда от 2000 г.

Може ли България да помогне да свърши това ембарго, да настоява за край на ембаргото?

България трябва винаги да изразява позиция, която защитава нейните национални интереси. Ние не можем сами по себе си да помогнем в една или в друга посока, но в крайна сметка следва докрай с партньори да си решаваме темите в национален интерес. Специално по тази тема мисля, че има пълно единодушие в земеделската общност в цяла Европа и очаква падането на това ембарго. На това изложение…

Към настоящия момент - само моля ви, уточнете – какви са загубите за нашите производители от руското ембарго. Сега, към есента на 2016 г.

Така. Между другото, в последните два месеца в част от храните и от стоките които следим и които са ембаргови, има покачване на цената, така че този резултат се радвам, че няма да продължи да се влошава. Сега, в момента мисля дали да отговоря точно - аз знам точната цифра, която обаче е намаление на прихода на земеделските производители или загуба, която не е само от руското ембарго. Тя е от няколко фактора. Примерно ето сега на зърното цените са с рекорден спад – в последните 10 години не е имало по-ниски цени, но това не е в следствие на руско ембарго. Русия и Украйна са…

Добре, каква е комплексната цена все пак на загуби за нашите производители?

Със загуби ли трябва да приключим? Аз съм я казвала много пъти и тъй като въпросът и с тази фактология се политизира, не бих искала повече да давам повод за тези цифри. Защото никога не се търси в това фактологията и обективното обяснение, че да – българските производители за периода след август 2014 г. до статистиката, която я водим допреди два месеца, на тези храни, които са ембаргови, има спад, чиито спад в обща стойност стигна вече малко над 400 милиона лева, но този спад е в следствие на много фактори и един от факторите е руското ембарго.

Разбрах, който иска, да си политизира, тези цифри да ги политизира.

 Да, защото аз…

400 милиона са загубите на нашите.

Да, но това е намаление на прихода.

Да.

То е в следствие на много фактори.

 Ще отидете ли сега, в 11.00 часа, на събитието на ГЕРБ?

Е, разбира се, аз сега от тук отивам в НДК.

И да чуете името на Цецка Цачева?

Е, ще го чуем само след час и половина, два. Сигурна съм, че това, което ще чуем, ще е доброто решение за България.

Харесвате Цецка Цачева за президент?

С всички колеги, с които работя, работя прекрасно. С г-жа Цачева лично съм работила и като председател на Комисията по земеделие в първия мандат на ГЕРБ, така че мога да кажа прекрасни думи за всеки от колегите, чиито имена бяха спрягани много интензивно в последните дни. Аз пак казвам – каквото и решение, което и решение ще чуете от НДК след няколко часа, това ще е най-доброто решение за България. В това съм убедена.

 Благодаря на министъра на земеделието и храните Десислава Танева.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения