Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: По отношение на добивите се очертава добра година, при някои култури отбелязахме исторически рекорди
30 Септември 2016

Министърът на земеделието и храните, в интервю за предаването „Темите“ по ТВ „Европа“

Ще бъде ли 2016 г. рекордна за българското земеделие? Какви са резултатите от кампанията „Подкрепяме българското“, има ли нарушение в програмата „Училищен плод“, каквито обвинения се чуха от БСП в парламента днес? Отговорите тук и сега в „Темите“ от министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева. Да започнем така с нещо добро, с нещо положително – тази година се очертава рекордна реколта. Какви са до този момент вашите данни, затова което сте събрали от всички областни дирекции?

Да, добре е да започваме деня и да живеем през деня с добри новини. В крайна сметка и това самите нас ще направи по-креативни със сигурност в полза на доброто. Каква е ситуацията тази година? Как приключва стопанската година? По отношение на добивите на различните видове основни култури, бих могла така да се изразя, и производства, наистина можем да отбележим, че това ще бъде една рекордна за добивите година – пшеницата, основна култура в България, тази година отбеляза исторически рекорд – 5,6 милиона тона общ добив при 494 кг на декар среден добив. Като това разбира се са оперативни данни. Статистиката пет години назад погледнато окончателните данни винаги излизат по 6% по-високи, така че дори и този исторически рекорд, вероятно като официална статистика би бил дори още по-висок. Имаме ръст, което е най-положителното, устойчива тенденция на ръст и в животновъдството, секторът в най-голямата криза, в която се намира в момента като цени на продукцията, не само в България. На практика ние сме част от общия европейски пазар и кризата засяга целия общ европейски пазар. Ръст в традиционните за България производства на плодове и зеленчуци – нещо, което толкова обичаме да го говорим, но сякаш не забелязваме първите положителни тенденции. Ние имаме ръст над 50% в заявените за подпомагане площи трайни насаждения и над два пъти ръст при зеленчуците. Това е тенденция вече втора година. Тази тенденция започна или продължи в някои видове растения с прилагането на пакета обвързана подкрепа за тези видове производства. И аз се надявам, че с промените в тази обвързана подкрепа, която направихме август месец тази година, те ще се прилагат след нотификацията от догодина, този ръст ще продължи и ние постепенно ще започнем да си възстановяваме обемите на продукцията от този вид производство, които сме имали. Така че по отношение на добиви, наистина мисля че в общ план се очертава една изключително добра година като в някои култури наистина отбелязахме исторически рекорди. Ние в интерес на истината и площите, обработваемите площи с всяка година, макар и малко, се увеличават. Ние на практика темата необработваеми площи няма как да бъде тема, имаме много малък ресурс за усвояване там, по оперативни данни не повече от 4 до 5 милиона декара и то в общ план доста по-неплодородни земи, отколкото средните за страната. Темпът общо-взето е около 1,5% последната година имаме ръст и на общите обработваеми площи. Така че в тази посока наистина са положителни новините.

Като казахте обвързана подкрепа, ние затова сме говорили и друг път в студиото, това са мерки, които вашето министерство предприе през последната година, година и половина, обаче има едно напрежение между различните производители. Едните искат повече за сметка на другите. Как успявате да намерите това решение? Защото винаги има недоволни.

Винаги има недоволни. Винаги ще има все повече недоволни, неудовлетворени, да го кажа може би по-правилно, защото интересът към земеделието нараства с всяка година. Административният капацитет, готовността на земеделските производители и бранш да се ползват от инструментите за европейска или национална подкрепа, значително по-ниска разбира се, също нарастват с всяка година. Оттам удовлетвореността на този интерес при едни и същи пари, разбира се че няма как да бъде нарастващ. В този смисъл – да, има различни мнения, различни становища. Има разбира се и неудовлетвореност. Особено на по-големите земеделски производители. Въпреки всичко, аз държа да подчертая и да изкажа първо благодарността си към целия неправителствен сектор в земеделието и браншовите организации за разбирането и комуникацията в това трудно време, което имаме, тъй като млечната криза е двегодишна. В последните два месеца има известно покачване на цените, надяваме се това да е тренд, вследствие и на мерките, които взе Европейската комисия, разбира се и на отваряне на нови пазари. Така че в този смисъл земеделските производители преживяват във финансов план и цени, наистина най-тежките си години от десетилетия насам. Цените на зърното също са с най-ниския си рекорд тази година. Положителното е, че добивите са в обратен тренд, за да компенсират намалението на общия приход. Основен акцент на нашата политика, на нашата визия, подкрепата която приложиха в началото на мандата, това е подкрепа на малките и средните предприятия. Въвеждането на преразпределителното плащане, което правим вече във все повече инструменти за подкрепа, които променяме, които тепърва прилагаме. Какво означава преразпределително плащане? Първите единици обем производство с по-висока ставка от общия обем. Примерно за декари това означава за първите 300 дка по-висока ставка. За брой животни – първите 250 броя. Различни са категориите. Това означава по-силна подкрепа, акцент на малки и средни ферми. Аз разбирам, че основната тежест, принос върху общия обем в България имаме между другото едни от най-окрупнените и големи земеделски производители, като средна статистика спрямо съседни страни в Европа. И аз разбира се, това като политика ги ощетява, но все пак няма как да не призная разбирането, което проявяват. Особено в години, които са като последните две, последната - рекорден спад на млякото, ние стигнахме до средна цена, докладвана и в Европейската млечна обсерватория 22 евроцента на литър. Подкрепата я акцентирахме към малките и средните. Те са пазарно по-неустойчиви. Освен това в млечния сектор те имат все още да достигат качество на млякото, което ще позволи да получат и по-висока цена. И разбира се всички мерки на подкрепа, инструменти, които прилагаме – и европейски, и национални вече, всички са такива, че да доведат до изсветляване на бизнеса в сектора, а именно срещу представяне на съответни фактури или финансови документи, за да получиш подкрепата. Това доведе между другото и в статистиката до по-високите проценти растеж, които дадоха. Но трябва да продължим този тренд. Аз съм убедена, че това е пътят отново да балансираме нашето земеделие и да получаваме по-висок доход от дка. В крайна сметка единственият ограничен ресурс, с който разполагаме като нация, като държава, като страна – това е площта на земеделската площ. Всеки по-висок доход на дка земеделска площ е по-висок доход за фермерите, които работят, оттам за техните доходи, оттам и за държавата като данъци, които събира. Така че за мен това е категорично, как да кажа, безусловно, подкрепата която даваме, особено от националния бюджет, трябва да бъде давана с мотив и изсветляване на сектора.

 Да обърнем внимание и към европейските програми. На 17 октомври се очаква с най-голямо нетърпение да се отвори мярка 4.1 – тази, която почти всички земеделски стопанства очакват да представят своите проекти, да модернизират своите стопанства. Интересът е огромен и затова ви питам как ще отговорите на всички тези очаквания? Защото все пак средствата са краен брой.

Да, аз и с това започнах. Интересът към програмата и готовността за кандидатстване в този програмен период е значително по-висок, отколкото предходният. Ние направихме промени в условията на прилагане на мярка 4.1, след анализ на първия прием. Заедно с бранша получихме нотификация от ЕК след много дълга, ние имахме намерение за този прием доста по-рано да го отворим, но комуникацията са ЕК относно допустимостта на подкрепата на инвестиции в хидромелиорации в частните стопанства изключително много ни забави, но в крайна сметка е важното, че го постигнахме. Очаквахме да се обнародва наредбата за прилагане на мярка 4.1, но почивните дни за съжаление ни забавиха малко сроковете. Надявам се в понеделник ще издадем заповед за отваряне на втория прием по мярка 4.1, чиято начална дата ще бъде втората половина на октомври , с който прием на практика ще предоставим на земеделските производители целият остатъчен бюджет от 237 милиона евро, за да кандидатстват и да подкрепят инвестиционните си намерения. Направили сме и други подобрения в условията, като например в принципа на определяне на референтните цени за техниката, тъй като и там се получиха някои изкривявания в първия прием, т.е. разбира се стремежът ни е към постигане на една абсолютна справедливост в това как да бъде оценен заявеният разход за одобрение и съответно оценени и проектите. Приоритетните сектори отново са се запазили, като от приоритетните култури са изключени някои видове, така че да има корелация с промените в схемите за обвързана подкрепа. Какво означава това? Култури, които в размер, който вече се отглежда в България значително по-висок от такива, каквито България е имала, са изключени от приоритетните сектори по повод на това, че приоритизацията на практика кореспондира с чувствителните сектори на обвързаност за подкрепа, да ги подкрепим, за да достигнем нива, които сме имали.

 Животновъдство, овощарство.

Да, те са и приоритетните. Просто говоря само за някои култури. Отвореният прием, чиято заповед ще бъде издадена в понеделник е с по-различни условия за максимален бюджет на проект. Вместо 1,5 милиона вече 1 милион евро. Срокът на отваряне на приема или на приема на заявления ще бъде 6 седмици, за да могат фермерите да подготвят проектите си. Освен отварянето на прием 4.1, което ще стане със заповед в понеделник, ние ще и наддоговорим след съответен анализ, който имаме и възможност, която ни дава наредбата, да договорим първия прием по 4.1 под условие на освободен бюджет, тъй като първоначалният анализ показва, че определен процент от проектите, които са контрактувани, не са започнали изпълнение и вероятно няма да започнат изпълнение. И в този смисъл ще предложим процент над договаряне под условие, така че бенефициентът, дори някои от тях между другото имат и изпълнени проекти, дали ще подпише договор на финансиране на подусловия или ще реши да не подписва такъв договор, а ще кандидатства отново по втория прием. Тъй като е важно за фермерите, нека да допълня още една възможност, която ще бъде дадена. Всеки от кандидатите по първия прием по 4.1 само с едно заявление ще може да подаде проекта си по даден първия прием 4.1, но неодобрен, да бъде подаден по втория прием по 4.1 като ние служебно ще му направим отново точките, тъй като критериите и съответните точки в този прием са по-различни. Но всеки от бенефициентите ще има право само на едно от тези три възможни действия. Или ако попада в обхвата на наддоговарянето под условие да сключи договор с Държавен фонд „Земеделие“ в условията на наддоговорен бюджет, т.е. да поеме риска на изпълнението, или да подаде заявление, първото му заявление по първия прием да важи за второто със служебно преточкуване, или разбира се да си подаде изцяло нов проект. Това са три възможности, които могат само алтернативно, а не заедно да се приложат.

 Вярвам, че всички тези подробности, които казахте, ще дадат възможност на всеки един фермер да насочи своите усилия и да се включи в тази мярка. През целия месец септември, както анонсирахме в началото на предаването, под егидата на министерството се провежда кампанията „Подкрепяме българското“. Тя ще завърши на 8 октомври. Какви са резултатите до този момент?

Една кампания „Подкрепяме българското“, която мисля че всеки българин трябва да я подкрепи, и която се радва на изключителен интерес в областните центрове, където досега сме посетили и са минали нашите срещи. Кампанията, първо, е ежегодна. Тази година просто в областните центрове представяме чрез фермерските пазари това, което произвеждат фермерите в съответните региони, а разбира се отчитаме и резултатите, които в началото казах така есенцията, както се казва, защото при нас има много култури, много дейности, можем да бъдем обстоятелствени цяло денонощие. Но срещите със земеделските производители миналата година, преди година и три месеца, също направихме така национална кампания за среща със земеделски производители във всеки областен център, там представихме и вижданията си за подкрепа. Там получихме обратната връзка. В тази кампания също. В средата на кампанията взехме определени решения точно въз основа на обратната връзка. Има няколко теми, които са болезнени или вълнуват фермерите, но най-важното е, че представяме на местния потребител, че има местни производители, които произвеждат храни по български стандарти, традиционни. А на тях трябва да намерим и търсим допълнителен инструментариум как да стигнат директно до пазара. Това е основното ни предизвикателство, с което трябва да се справим в близко време, което е нашата задача. Имаме няколко идеи. Надяваме се, че те ще получат реализация. За малките фермери, за малките производители веригите почти са недостъпни, да не говорим, че условията на веригите обикновено предизвикват много спорове сред производителите на храни, които големите, индустриалните могат да предложат съответните количества. Аз проявих инициатива да поканя търговските вериги на среща, да им предложа мое виждане как независимо от огромните обеми във всеки техен местен център може да се предостави възможност и на местните фермери, които са регистрирани по съответните закони да представят продукцията си. Нямам засега обратна връзка от тях. Имахме един 10-дневен срок си бяхме дали, за да предложат те концепция. Надявам се с тях също да стигнем до споразумение, защото в крайна сметка те оперират и работят на българския пазар. И е добре всеки да си понесе обществената отговорност спрямо обществото, в което живее, работи, плаща заплати, данъци, ползва се също така от всички блага, инструменти или както щете го наречете.

Министър Танева, в края на нашия разговор кратък въпрос, не ни остана и много време, но все пак анонсирахме и тази тема. Днес ви обвиниха от страна на БСП в парламента, че има нарушения по програмата „Училищен плод“. Какъв е вашият отговор?

Какъв е моят отговор? Как да кажа – първо, в това предизборно време, може би трябва всеки, който слуша политическите атаки, винаги да започва с това да внимавам, защото сме в предизборна кампания. Не напразно, за съжаление, доверието на обществото към политиците е толкова ниско. Защото обикновено се си служим с лъжи. Това беше поредната лъжа, но може би само накратко да кажа. Аз съм малко многословна, но ще се опитам да го обясня по-напълно, за да бъде ясно и за вашите зрители. Мярка „Училищен плод и училищно мляко“ прилага се от 2009 г. и 2010 г. по условия, които не са променени до днес. Т.е. същите условия са прилагани и при мандата на БСП с техния премиер Пламен Орешарски. Те за година и половина са плащали същите фактури. Какъв е тук детайлът? Има определена пределна цена за порция – 0,68 лв. на порция за плод и зеленчук общо. Между другото това не е много правилно, но точно поради анализа на това прилагане на мярката, ние при нас от няколко месеца работим върху нов подход и нов начин на определяне на цената. А именно да разграничим цената на доставка, цената на транспорт и логистика, цената на опаковка в пределни цени. Т.е. тъй като при тази мярка училищният плод, пакетиран в порция или училищно мляко се хранят децата и се доставя на децата. Т.е. тези цени ще имат нови пределни стойности и мисля, че другата седмица колегите и работната група ще са готови. Така че ние тази година няма и да приложим по този начин. В смисъл по същия начин, но при други ценови условия. Но тези условия са от 2009 г. и 2010 г. и същите фактури, които бяха показани. Да, те са взети от Държавен фонд „Земеделие“, са копирани от усвояването на мярката. Те ги има и при мандата на Орешарски, същото е било и тогава. Просто е една манипулация. Да, методът не е прецизен. Ние сме го разбрали това и е изработен нов подход и ще го приложим сега за тази година.

Благодаря ви, министър Танева. Желая ви успех във вашата дейност. Благодаря ви за този изчерпателен отговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения