Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Красен Кралев: Големият отсъстващ в българския спорт е частният капитал
27 Август 2016

Ролята на държавата се свежда до три неща – да осигури нормативна рамка, финансиране и база за тренировки и състезания, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

 

Наполовина пълна или наполовина празна е чашата на българския спорт след олимпийските игри в Рио де Жанейро, г-н министър.

 

Аз бих използвал малко по-различен подход. Представянето на всеки атлет трябва да бъде оценявано по различен начин. Да, от една страна, смятам, че спечелените три медала са успех, но пък, от друга, загубихме четири. Пропуснахме да вземем отличие от Дубов, от Байряков, Антоанета Бонева и Ивайло Иванов. Двете момичета – Тайбе Юсеин и Станимира Петрова, проиграха шансовете си рано, а също бяха готови и са готови за място на подиума. За съжаление, те стартираха по ужасен начин. Реално три спечелени и четири загубени – това са ни възможностите.

 

Много пъти съм казвал – трябва да ценим всеки успех, който сме завоювали, така че бих нарекъл резултатите от олимпийските игри оптимума за това, което сме свършили за годините подготовка преди тях.

 

Скъпи или евтини са тези три медала? Веднага се появиха цифри, суми, които са похарчени от държавата.

 

Цифрите често се тълкуват превратно и спекулативно. Истината е следната: 14-те федерации, които пратиха състезатели на олимпийските игри, за целия олимпийски цикъл от 4 г. са получили около 50 млн. лв. Да, но през този цикъл не олимпиадата е единственото състезание. Тези пари отиват за всички гарнитури - детско-юношески, младежки и така нататък. Зад тези пари се крият спечелени 191 медала, като 145 са от европейски първенства, а 46 от световни първенства. Плюс трите от олимпийските игри. С оглед на това смятам, че спортистите са си изработили тези пари. Това не е един цикъл, който е само за това състезание, било то и най-голямото и престижно. За него само за 2016 г. олимпийската подготовка струва 3,8 млн. лв. Това са реалните и обективни цифри, които далеч не са равни на това, което другите държави дават. Съобразени са с нашите мащаби, няма федерация, която е останала недоволна. С всеки един спортист, с всяка федерация сме говорили лично от какво имат нужда.

 

Всички ли получават финансиране? Или само тези, които са изпратили спортисти на игрите?

 

Да, никой не повдига въпроса за работата на онези 17 федерации, които получаваха финансиране, но в крайна сметка не изпратиха свои състезатели в Рио.

 

Те влизат ли в тези 50 млн. лв.?

 

Не, за тях отделно имаме 26 млн. лв. за този четиригодишен период. Те са се отчели с 33 медала – 29 от европейски и 4 – от световни първенства. Там най-големият ресурс отива за волейбола и вдигането на тежести, които всъщност бяха големите отсъстващи от нашата олимпийска делегация. Обобщено смятам, че отделените суми напълно отговарят на състоянието на икономиката на държавата и резултатите са адекватни.

 

Коментира се също, че нашите премии за медал са едни от най-високите. Заслужиха ли си ги спортистите на фона на не особено богатите обикновени българи?

 

Не смятам, че са от най-високите. Обяснявам: големи премии се дават в държавите от бившия Източен блок Там, където частният капитал още не е влязъл истински във финансирането на спортната дейност. САЩ например дават премии от порядъка на 25 000 долара. Но американската държава не се занимава с издръжката на олимпийските спортове. Част от финансирането идва от олимпийския им комитет, който дава пари за не повече от 35-36 спорта, останалото е от спонсори. Там всеки един спортист, участвал в игрите, има договор със спонсорите си колко пари ще спечели при спечелването на олимпийски медал, като общо сумите надхвърлят милион.

 

Може би е така, но не Ви ли се струват множко 200 000 лв. за сребърен медал?

 

Не мисля, че сумата чак толкова е голяма. Ще дам пример с момичетата от ансамбъла. Те за осем години донесоха 80 медала на България. Премиите за тях не са кой знае какви. В Рио беше последното състезание в кариерата им и напълно заслужена е всяка стотинка от това, което те ще получат, за сметка на това, което са дали. Тази премия не трябва да се възприема като дадена за едно състезание, а нещо като награда за цялостната им кариера. Те са лишени от възможността да получат няколко медала от една олимпиада, така че смятам премията им за адекватна.

 

Защо не могат да получат повече?

 

Големият отсъстващ от българския спорт е частният капитал. Това е едно от големите предизвикателства, с които нашият екип се сблъска. Когато започнахме, знаехме къде сме попаднали, стартирахме реформа преди година и половина и съм убеден, че сме на прав път. С приемането на новия закон ще бъде направена много важна крачка за реформиране на българския спорт, така че за следващия олимпийски цикъл имаме реални надежди да привлечем повече средства от частния капитал.

 

Ще има ли преразпределение на финансирането по спортове с оглед на резултатите от Рио? Говореше се за категоризация, може ли тя да бъде свързана с представянето на олимпийските игри?

 

При всички положения ще бъде свързана. Преди година и половина сложихме началото на много сериозна промяна в системата на финансиране на българските федерации. Направихме така, че тези, които имат традиции и успехи в момента, да получават много повече пари. Заварихме система, при която 67 федерации получаваха финансиране от министерството, което смятам за напълно недопустимо. Не сме толкова богата държава, че да развиваме толкова спортове. В момента те са 44. Сега ще направим сериозен анализ за размера на ресурса, който всички са получавали, за да видим дали си го заслужават. В нашия спорт много хора са свикнали със стария принцип от времето на комунизма – от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. И никой да не ти търси отговорност. Няма как да стане това. Трябва всеки да получава толкова пари, колкото заработи. Може би в това отношение най-ощетена беше фехтовката през последните години. Но те дълги години нямаха участия на такъв форум. Сега виждаме, че се появи суперталант – Панчо Пасков, около когото може да се изгради едно ядро, виждаме, че се работи правилно, значи ще получат повече средства, за да се готвят спокойно.

 

Кои спортове са на другия полюс?

 

Много сериозни забележки имам към мъжката борба. Там е необходим задълбочен анализ, за да се види защо така се получава, при положение че имат пълно обезпечение. Подсигурено им е всичко, което може да се иска, а вече два олимпийски цикъла не могат да намерят реализация. Не става въпрос само за игрите в Лондон и Рио де Жанейро, а и не само за борбата. През последните 4 г. имаме само четирима световни шампиони, два ,от които са в неолимпийски дисциплини – Станилия Стаменова и Станимира Петрова. Иво Ангелов стана в борбата, както и ансамбълът по художествена гимнастика, който единствен се реализира на олимпиадата. При борците няма фон на конкуренция, среда, която да ни кара да чакаме медали занапред. Така че големият сериозен разговор за българската мъжка борба тепърва предстои. При жените се работи добре, имаме талантливи момичета и съм сигурен, че там ще имаме шампионка в Токио.

 

Вие прекарахте всичките 17 дни от олимпиадата до спортистите в Рио. Кое беше най-напрегнатото състезание?

 

Още преди да тръгнем, бяхме натоварени с голяма доза недоверие от страна на хората. Волно или неволно, тази олимпиада беше включена по някакъв начин в предстоящите президентски избори. Преди началото още се появиха негативни коментари как няма да спечелим никакъв медал, които бяха използвани от определени кръгове. Още на третия ден след началото на игрите се появиха въпроси къде са ни медалите. Започнаха да хвърчат едни сравнения, едни таблици какво е било преди.

 

Очакванията бяха големи заради Антоанета Бонева и Григор Димитров.

 

Да, разбирам, но това е едва третият ден, а олимпиадата трае 17. А и всички бяха наясно, че силните ни спортове са в края. Реално тогава единствените ни надежди за медал бяха Тони Бонева и Ивайло Иванов. Не успяха – тя може би заради лош късмет, той от липса на самоувереност. Един от тях да беше спечелил, коментарите щяха да са коренно различни. А вместо това тръгнаха приказки за куфари, за туристи, скандалът с допинга на Дънекова също прибави напрежение, а за него никой от останалите спортисти нямаше вина. Беше изключително напрегнато, защото всеки ден очаквахме медал, но все нещо не се получаваше.

 

Най-ценният медал е сребърният на Мирела Демирева, но при гимнастичките ли беше най-голямото напрежение?

 

Всеки от медалите е изстрадан. При Елица (Янкова, бронзовата медалистка в борбата - б. а.) също имаше напрежение, тя е едва 21-годишна, но е огромен талант. Имах възможност да я наблюдавам и на световното първенство в Щатите, където по един нелеп начин загуби на 1/8-финал. Бях сигурен, че в Рио тя ще вземе медал, защото видях в нея качества, които другите не притежават. Тя е изключително психически устойчива, много мотивирана. Мирела (Демирева, вицешампионката на висок скок - б. а.) също я наблюдавах на европейското първенство в Амстердам и знаех, че е в прекрасна форма. Но при нея спечелването на медала зависеше и от това как ще скачат съперничките. Във високия скок е много тънък моментът дали ще успееш да изчистиш височините без фаул, от първи опит. Тя сбърка в първия си опит, но после се справи блестящо със следващите, което също беше голямо напрежение. А ансамбълът си изстрада медала. Ако не беше инцидентът с Цвети, бях сигурен, че те ще се борят за златото с Русия и щяха да дадат сериозен отпор. Но през последните три месеца те минаха през ада. Момичетата, Илияна Раева, Ива Ананиева… Спомняте си какви атаки имаше срещу тях, че веднага след инцидента са участвали на европейското първенство в Израел. Тогава ги подкрепих, защото бях сигурен, че те за да успеят да се изградят в рамките на оставащите два месеца, трябва да минат през това състезание. И те успяха! Първия ден заради напрежението изтърваха на два пъти бухалка, нямаше усмивки по лицата им. Затова в разговор с Илияна и с Мария Петрова им казах: Нека се усмихват и ще успеят! И втория ден те играха блестящо, без грешка, без напрежение и се справиха.

 

Имаше големи резерви към домакините преди олимпийските игри. Усетиха ли се някакви проблеми в организацията?

 

Усетиха се, и то много сериозни. Според мен не се справиха, защото хаосът с транспортната система, който те създадоха, се отрази на абсолютно всички. Да, селото беше добре организирано, но пък се установиха много кражби, които се оказаха огромен проблем. Към част от хората, които почистваха стаите, имаше съмнения за изчезване на телефони, на лаптопи. Знаете и за случая с нашите спортисти. Шофьорите бяха тотално неподготвени - като хора, попаднали в чужд град за първи път. Губехме се по няколко пъти, дори предпоследния ден, когато трябваше да стигна за квалификацията на гимнастичките, за един ден шофьорът ни се загуби шест пъти Не знаят езици, не познават града, не са наясно със ситуацията около обектите. Същото беше и с хората, които насочваха влизащите – нито знаеха откъде се влиза, нито кой тип пропуск на кой вход отговаря. Към доста състезания зрителският интерес беше слаб. Изключение прави леката атлетика, където присъствието на Болт гарантираше публика. Когато той имаше участие, идваха 60 000, иначе бяха наполовина.

 

Обикновените хора как се отнасят към вас, гостите на игрите?

 

Бразилците не искаха тази олимпиада и това си пролича. Може част от тази дезорганизираност да идва и от това тяхно нежелание да приемат игрите. Част от доброволците, които помагаха на нашата делегация, се оплакаха, че са били обиждани, че ги е било страх да идват с униформите си на работа. Хората по улиците ги нападали, че били работели за правителството. В обществото има много тежки спорове за наследството от олимпийските игри. Доколко милиардите, пръснати за инфраструктура, ще бъдат полезни на всички, доколко ще могат да се ползват. Роптаеха много и срещу промените в трафика - на много места имаше лента, отделена само за коли, превозващи олимпийци, а това беше за сметка на задръствания за останалите.

 

Чувстваха ли се в безопасност спортистите и треньорите?

 

Да, с това нямаше проблеми. От олимпийското село до обектите имаше транспорт. Проблемите идваха, когато длъжности и официални лица, хора от олимпийските комитети и други представители, президенти на федерации трябваше да обиколят няколко състезания, тогава настъпваше хаос.

 

Каква е истината за това прословуто изчезване на часовника Ви?

 

Аз не искам да се обръща толкова внимание на това. Това беше просто един сувенир, свързан с олимпийските игри.

 

Става въпрос дали е имало джебчии и на самия олимпийски стадион, сред зрителите.

 

Това не беше сред зрителите, а при проверката на входа изчезна. Аз нямаше да повдигам въобще въпроса, но се ядосах страшно много, когато чистачките предявиха претенции към нашите гребци. Тогава казах, че гребците имат абсолютно право, след като са изчезнали вещи от стаята им, да не допускат чистачката вътре. И тогава споменах пред репортерите, че ето на – и моят часовник изчезна при проверката на влизане в стадиона. По-сериозен беше инцидентът с португалския министър на спорта, който си беше ограбен с нож на централна улица посред бял ден.

 

Коя е най-близката и важна цел пред спортното министерство?

 

Да си довършим реформата. Приемането на закона е приоритет. Ролята на държавата в спорта се свежда до три неща – да осигури нормативна рамка, база за тренировки и състезания и финансиране. С първото почти приключваме, законът влиза в парламента за обсъждане. Бази строим и реконструираме непрекъснато. И накрая - подсигуряване на финансите. В момента сме в много тежка ситуация и заради кризата с имигрантите, която е надвиснала с дамоклев меч, миналата година изплащахме ангажиментите за КТБ. Така че държавата своята работа си я върши и аз съм изключително горд с това. Но не може държавата да се бърка как да тренират състезателите или да назначава президентите на федерации. И накрая - много е важно да се обърнем пак към масовия спорт.

 

Кой трябва да е двигател на това?

 

В цял свят двигател на масовия спорт са общините.Опитваме се в новия закон да вкараме изискване поне 70% от бюджета, който те отделят за спорт, да отива за масов. Категорично отказаха, скочи тяхното сдружение, скочи и финансовото министерство, че не може да им се бъркаме. Как тогава да прокараме държавната политика в областта на спорта? Как да накараме общините да дават пари за деца и масов спорт, а не за скъпоплатени чуждестранни звезди, които им играят във футболните, баскетболните или волейболните отбори. Надявам се да постигнем съгласие по-голямата част от парите за спорт в общините да бъдат за масовия спорт, иначе реформата е невъзможна.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения