Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: За 24 май отново очакваме значителен ръст на туристическите посещения
14 Май 2016

Министърът на туризма в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на туризма Николина Ангелкова в „Седмицата“ на Дарик радио, здравейте.

 

Здравейте.

 

Каква е равносметката от празничните дни в туризма?

 

Към момента това, което данните показват е, че имаме горе-долу 15% ръст в сравнение с миналата година, тоест около 350-400 хиляди са посетили България само през празничните дни и Великденските празници.

 

Само за Великден?

 

Само за Великден.

 

Основно Гърция.

 

Основно Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, основно нашите съседи, но най-много са румънските граждани, които са посетили нашата страна. Разбира се, сега за предстоящите празници за 24 май, отново очакваме да имаме значителен ръст на посещенията, но разбира се, празниците, които ни предстоят около 24 май, защото веднага след това на 28 е празникът на розата, започва с Карлово, Казанлък, Долината на розите, която традиционно предизвиква и събира много голям брой чужденци и интерес. Там основно имаме към момента планирани почивки от Япония, от Южна Корея, от Китай, изобщо азиатските страни изключително много ценят Долината на розите и изобщо всички традиции, свързани с това, така че очакваме и там много голям ръст, в сравнение с миналата година. За сравнение миналата година майските празници изобщо Празникът на розата е бил посетен от повече от 200-300 хиляди чужденци. Там са създадени много добри традиции, изобщо включват самия розобер като част от туристическата програма, която се предлага в района, което е страхотна атракция за тях, понеже такова нещо може да се изпита само в България и това наистина е нещо уникално за нашата страна.

 

А по Великден и Гергьовден повече българи отидоха в чужбина или повече чужденци дойдоха в България?

 

Горе-долу равен брой. На база на статистиката, която имаме към момента, като отварям една скоба, тя все още е непълна, тъй като предстои да се обработят и данните от Гергьовден, така че да може да имаме по-адекватна и реална статистика, защото много от хората са слели почивките си, говоря по-специално за българите, но към момента около 350-400 хиляди българи са пътували навън, по време на Великденските и Гергьовденските празници.

 

Каква е позицията Ви за плановете за различни блокади в ответ на стачките и протестите в Гърция, каквито белязаха впрочем и последните празнични дни, много българи стояха блокирани на фериборни пристанища в Италия или по гръцки острови?

 

Първо искам да благодаря на премиера за това, че незабавно се предприеха мерки и той свика, както нашите превозвачи, така и туристическия бранш на среща и благодари на автомобилните превозвачи за разбирането за това, че те не блокираха границата. Разбира се недопустимо е гърците да действат по този начин, защото така се накърняват абсолютно всички права и най-вече свободното движение на хора и по-специално в ЕС и разбира се, че се отразява негативно, особено върху туризма. Имахме изключително неприятни случки и реакции, във връзка с блокадата и стачката, която беше в Гърция сега по време на празниците, но отново благодарение на намесата на правителството и на външно министерство, съответно беше осигурена възможност на всички българи, които бяха блокирани по островите да се върнат. Непрекъснато бяхме в диалог с гръцкото правителство, но това, което там се случва показва, че няма стабилност и разбира се се надявам да няма такива други действия, които могат да доведат до това, но няма как да го предвидим.

 

Вие „за“ или „против“ сливането на почивни дни при дълги празници сте, бизнесът отвори този дебат като каза, че търпи милионни загуби около сливането на празниците?

 

От друга страна има доста приходи и от почиващите, които идват по време на тези празници, така че по отношение на туризма сливането на празниците е добре. Разбира се, че за да мога да кажа твърдо дали съм „за“ или съм „против“ са необходими изчисления и факти какви са загубите и какви са приходите от туризма, по отношение на това, в кои индустрии най-много загуби се реализират и къде точно се реализират приходи от всички туристи, които идват насам. От друга страна също така дебатът, който върви е свързан и с по-голямата работоспособност, защото всички хора, които работят имат нужда от почивка, за да могат да се възстановят, най-образно казано.

 

Докъде сте с регистъра на фестивалите в България, вие казахте, примерно Празникът на розата влиза в този регистър, нали, колко такива има във фестивала?

 

Събрали сме около 680 фестивала от цялата страна, на база на информация, която всички кметове са ни изпратили, когато сме поискали, разбира се. В момента се обработват, така че този регистър да бъде създаден онлайн, отново уеб базиран и да бъде част от Националния туристически регистър.

 

Каква част от туризма генерират такива фестивали, освен Празникът на розата има ли други големи събития?

 

Ето сега давам пример със събитието на 7 май в Златоград, Празникът на чевермето, страхотно събитие. Това не е фестивал, но пак е част от културния ни календар и е част от тези събития, които изключително много разнообразяват туризма и преживяванията. Знаете, че туризмът е свързан с преживяване, а всяко едно такова събитие дава много голяма добавена стойност и те карта да се чувстваш уникално на мястото, на което си. Например в Златоград Чевермето събра стотици хиляди, в момента все още нямаме официални данни колко точно посетители е имало, но изключително много туристи, които да се насладят на местната традиция и на местни вкус, защото в крайна сметка тук съчетаваме, както преживяването, както различното усещане, традициите, така и храната, с която България е изключително добре поставена. Ние имаме много какво да предложим, имаме страхотен гурме туризъм и много вкусна храна. Навсякъде, където коментирам с различни посланици и чужденци на първо място те поставят, освен, разбира се природата, храната и изобщо как се чувстват в България.

 

Въпросът какъв е, имате ли статистики, които да показват резултата от този тип туризъм, който например в Западна Европа различните карнавали по никое време през годината, през февруари-март…

 

Миналата година по време на Роженския събор също имахме около 500 хил. души, които са посетили събора за три дни. Тази година той отново ще бъде посетен. Жеравна също е изключително ключово традиционно събитие, което се организира всеки август, също събира повече от 200 хил. души. Така че към момента, като направим регистъра на фестивалите пълен, ние ще имаме възможност да обобщим…

 

Да ги рекламирате…

 

Както да ги рекламираме, така и да имаме обобщени данни каква е добавената стойност към общия туристически продукт. Защото тенденцията, която се наблюдава и в световен мащаб, и в България е, че всички туристи, всички хора все по-често към основния вид туризъм, за който идват – например летен туризъм, те търсят и допълнителни видове туризъм. Както да участват във фестивали или да посещават фестивали, съответно културно-исторически обекти, балнео и СПА. Така че всички тези допълнителни видове туризъм – те са част към основния продукт и носят допълнително добавена стойност.

 

А ще има ли връзка между примерно броя хора, които установявате, че ходят на фестивал и възможности за финансиране от държавата?

 

Ние първоначално идеята за регистъра за фестивалите я стартирахме с възможността да се борим и продължаваме да го правим разбира се, във връзка с облекченията за визи. Тоест тези, които идват, особено за Русия. Тези, които идват за фестивали – да имат възможност да получават безплатни визи. Това, което успяхме да постигнем е по отношение на децата до 16 години и затова спешно стартирахме събирането на всички видове фестивали. 

Те децата не само за фестивали… или само за фестивали ще бъдат? Те се води, че идват на тези лагери, на които идват примерно руските деца… 

Те идват на детски лагери… 

И ви ги броите като фестивал… 

Не, ние сме написали детски лагери плюс фестивали. Тоест по този начин имайки 680 фестивала, които буквално осигуряват, покриват около 300-320 дни годишно, това означава, че на практика може… 

Това заради някакви шенгенски изисквания ли се прави, че не може да махнеш на руснаците, обаче можеш да кажеш, че ако е за фестивал тогава да е по-лесно? 

Има споразумение между ЕС и Русия, което всъщност организира… Това е ЕС и всяка една трета страна, която организира визовите условия, които държавите-членки на ЕС са длъжни да спазват по отношение на тази трета страна, в случая в Русия. И в някои от тези споразумения има изключения, в които ако е за конкретно събитие, съответно има възможност да се… 

За улеснено и безплатни визи… 

За улеснено, безплатни визи или за съответна група хора. Така че ние сме се опитали да се възползваме. 

Тоест в някакъв момент България с многото празнични събития може да направи, че той не идва на море руснака, а че всъщност идва на фестивал в Балчик или в Царево… 

Той идва и на море, и на фестивал. Той не пречи да отиде на фестивал и да го съчетае с морето. 

Да, да. Но така ще вземе визата като за фестивал. Това е хитроумния начин, по който България облекчава визовия режим, спазвайки шенгенските изисквания. 

Да. Спазвайки правилата. 

Какви са резултатите от зимния туристически сезон?

Резултатите на фона на меката зима и изключително топлото време, което имахме са много добри – 4,5% е ръстът. На фона на това, че предишния зимен сезон ни беше изключително силен с 8% ръст, сега отново ръст от 4,5% показва, че зимният туризъм придобива все по-голяма популярност навън. 

А сега като видяха тази зима, че няма сняг… 

Имаме 1,2 млн. туристи, които са посетили зимните ни курорти декември-март. 

Дали догодина пак ще дойдат или ще си кажат – България, ето меко време, няма силна зима за ски…

Аз смятам, че пак ще дойдат и догодина, защото такава беше зимата в цяла Европа като цяло, така че ние не можем да се борим с времето, с природата. Но сме длъжни да създадем всички условия, така че всички, които ни посещават с цел зимен туризъм, ски ваканция, да могат да се чувстват приятно и отново да се върнат. И смятам, че зимните ни курорти осигуряват такива условия. 

Банско ли е номер 1 тази година по брой туристи? 

По брой чуждестранни туристи Банко от доста години насам заема първото място. По брой на българи, които посещават зимните ни курорти е Пампорово на първо място, а Боровец е по средата. Горе-долу имат по равно чуждестранни и български туристи, които посрещат. Но като цяло и трите зимни курорти отбелязаха доста голям ръст тази година. 

А в Банско това е въпреки опашките на лифта? 

Това са резултатите, да. И въпреки опашките на лифта. Но така или иначе тук говорейки за лифта, Министерството на туризма със стартирането на проекта за Закона за туризма и неговото обществено обсъждане, всъщност даде възможност да се правят различни предложения, които да са свързани с развитието на сектора. И в тази връзка ние получихме предложения от зимните курорти по отношение на това как те виждат облекчаването на възможностите за създаване на допълнителна инфраструктура, свързана със ски спорта. Ние сме ги качили на нашия сайт, но както всяко едно друго предложение… Между другото отварям една скоба – повече от 1000 предложения сме получили по ЗИД-а на Закона за туризма, който сме качили за обществено обсъждане. 680 от тях са само свързани с къмпингите. Така че ние сме поели ангажимент и твърдо ще спазим това да качваме на нашия сайт всяко едно предложение, което е постъпило – колегите го обработват. За да може всички, които се интересуват от темата да знаят кой какво предлага и съответно да преценят как те ще се отнесат съответно към това предложение, ако изобщо имат разбира се отношение. Също така създадохме и работна група, която да е свързана с развитието на планинския туризъм и към нея има подгрупа, която да е само за ски туризма. Тук бих искала да информирам, че проведох среща с абсолютно всички – както със зимните курорти, така и с представителите на неправителствения сектор, които работят по тази тема както чистите зелени организации, така и туристическите. И да им благодаря за подкрепата, изобщо за това, че ще участват в тази група, защото знаете, че в спора се ражда истината. Това е въпрос, който повече от 15 години стои на дневен ред, но аз наистина смятам, че…

Говорите за втория лифт? 

Не. Говоря за развитието изобщо на зимния туризъм и като цяло на изграждането на ски инфраструктура. Защото вторият лифт на Банско не е единствената нова инфраструктура, която трябва да се изгради и да се направи, за да може да се модернизират нашите зимни курорти. Говоря по принцип за развитието. 

А кога си представяте да приключат дискусиите например за Банско? 

Те не са за Банско, ние нямаме дискусии за Банско. Ние организираме дискусии за развитието на зимния туризъм и за модернизирането на ски инфраструктурата. Дали сме срок. Както за къмпингите поехме ангажимент и направихме такава работна група, в момента тя работи много добре. Разбира се, че има спорове и дискусии, но в спора се ражда истината, освен това къща без дим не може. Така че трябва всички, които са заинтересовани да бъдат на една маса, за да може да се стигне до едно балансирано и общоприемливо решение, разбира се като компромис от всеки един. Защото аз вярвам, че само по този начин може да има нещо работещо. 

А очертава ли се в ски туризма компромис между еколозите, които казват да не се строи?

Стартира работата на тази работна група от следващата седмица и заседанията й ще бъдат излъчвани онлайн, и мисля че може би ще си направим тогава изводите… 

Там какъв срок си слагате? 

Два месеца. 

Това означава, че предстои още един зимен сезон със сигурност без промяна в Банско, например? 

То няма как да има промяна и още три сезона. Защото трябва да има заявено инвестиционно намерение от съответния инвеститор, което трябва да бъде процедирано съобразно законите. То няма такова заявено инвестиционно намерение. За да може да се осъществи една конкретна инвестиция знаете много добре, че има процедури, които трябва да се спазват. Така че, когато такова бъде заявено съответната институция ще се произнесе и ще може да ви кажем в обозримо бъдеще кога ще има…

/…/ 

Точно така. Към момента е в сила сега действащото законодателство, тоест това, което е било до момента. Това, което работната група прави, защото на срещата, която имахме на 16 март по промените в Закона за туризма в частта за къмпингите, поехме ангажимент да направим тази работна група и да се създадат ред и правила за къмпингуването. Всички се обединиха около това. Както бизнеса, така и зелените организации, така и всички, които по някакъв начин са ангажирани с къмпингуването. И към момента работната група се събира един път или два пъти седмично, но те вече имат предложения, които да представят на моето внимание, за да можем да ги обсъдим и съответно да бъдат включени в законопроекта. И отново да бъдат поставени за обществено обсъждане, какъвто е редът. Но това, което ме радва и което чувам като информация от различните участници в групата е, че са се спрели около 5 варианта, че вече има възможност… 

Варианти за какво? 

Варианти за създаване на ред и правила за къмпингуването. Както за изграждане къмпинги, така и по отношение на къмпингуващите. Защото всички са на мнение, че ние ако искаме да бъдем привлекателна туристическа дестинация, трябва да си спазваме правилата, които създаваме и тях трябва да ги има. Защото в Гърция също не може да си разполагаш където искаш палатка или къмпинг. Но там има създадени условия, има места, където това може да се случи, така че всеки, който иска да упражнява тази дейност – да може да го направи. 

Тук има по-крайни мнения- искам да ида на един див плаж и да си сложа, където си искам една палатка и никой да не се занимава с мен. 

Дали ще има разделяне на диво къмпингуване или изобщо ще има само къмпингуване с правила, аз очаквам такива предложения от работната група – затова е създадена. За да може в крайна сметка след това това, което се предложи като резултат от нейната работа да бъде вече представено като финален вариант и той да бъде обсъден по съответния ред, и да заеме своето място в законопроекта. 

Ще има ли кой да работи по морето това лято? До колко са основателни оплакванията на бизнеса, че няма хора за работа в хотелите, в ресторантите или ако има – много от тях не стават? 

Нека, говорейки за лятото първо… това лято ни очаква един доста положителен сезон. И всъщност имаме ръстове от абсолютно всичките ни пазари. И да, на всички срещи, които проведохме по Черноморието преди няколко седмици – основният проблем, който бизнесът постави разбира се беше свързан с кадрите. Но в крайна сметка това е въпрос и проблем, който е от години и неговото решение не е еднозначно. Там е необходимо и затова създадохме и Съвет за кадрите в туризма, който стартира първото си заседание следващата седмица. Защото там е необходимо наистина да се прецени какви са условията и изобщо плановете за обучение и програми първо, които ние залагаме в учебните програми, за да може тези млади хора, които искат да се занимават с туризъм – съответно да знаят, ако искат да бъдат сервитьори, рецепционисти, бармани, пикола, изобщо изпълнители, от които изцяло зависи туристическият продукт, защото те са лицето на туристическия продукт. За да може да знаят каква специализация да направят. Защото на тях личното ми мнение е, че не е нужно да имат висше образование, за да работят това. Но трябва да бъдат квалифицирани и специализирани така, както това е в Германия, така, както това е в Испания. Защото там има такива институти за квалификация, които са дори към самите министерства на туризма, където се обучават такива хора, които са завършили примерно както е в България Професионалната гимназия по туризъм. Също така по отношение на висшето образование… И това коментираме с Министерството на образованието и науката. Проведохме една такава среща и се пое ангажимент практическата подготовка да бъде увеличена на от два до шест месеца съобразно изискванията на бранша. Така че адекватно да се отговори на нуждите на пазара. От друга страна това, което е важно и което винаги апелираме към бранша е съответно – зависи от условията на работа, които самите работодатели предлагат. Така че нещата са абсолютно взаимосвързани. 

А идеята за внос на хора? 

Коментирали сме тази идея с Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, работим в посока, ако има възможност това да се случи. Защото вярвам, че по този начин ще има по-голяма конкурентоспособност и на нашия пазар. 

Това какво е, ще дойдат от други балкански държави или ще дойдат технически българи от околни страни? 

По принцип заявките, които от бранша са направили са от Украйна, от Молдова, от Азия за проучване на възможностите от тези държави и това е, което ние също сме заявили към съответните ресорни министерства. 

А вие търсите облекчаване на процедурите ли за сезонна работа? Защото в момента се търси първо да се види има ли българин за тази работа, български гражданин, то докато се разбере – той свършва сезона. 

Пак казвам, нещата са двупосочни, защото зависи от предлаганите условия. Но това, което е изказано от бранша към нас и ние търсим съдействие от колегите и работим наистина много фокусирано по темата, по тези пазари от тези страни като Молдова, Украйна, Азия – съответно да видим по какъв начин и съобразно съществуващото законодателство могат да се облекчат процедурите, така че ако няма желаещи българи, които са безработни и не могат да бъдат наети на тази сезонна работа, съответно да има внос и на чужденци, но към момента няма… Към момента си действат процедурите, които са. Не сме стигнали до някакъв компромис, който може да осигури по-голямо облекчаване по отношение на внос на работници от тези страни, образно казано. 

Кога приключва строителството по морските курорти? 

Края на май. 

А ще приключи ли наистина или ще остане нещо да се доремонтира? 

Надявам се да приключи, защото след това нямат право по закон. 

Всъщност шумът е едно от оплакванията за българските курорти. Даже четох, че вие планирате специални мерки това лято. Как ще се борите с шума от… 

Това лято планираме създаването на изнесени звена, които да контролират шума, с представител на РЗИ, на МВР, и съответно на общинска полиция или звено „Сигурност“, което е към общините. Така че те ще бъдат разположени 24 часа в курортите. 

В колко трябва да затварят градините на заведенията, да спира музиката? 

Съобразно съответната наредба на общината, но повечето наредби, защото в закона е до 23.00 ч. и повечето наредби са съобразени със закона до 23.00 ч. 

Но това се възразява обаче, че особено има курорти в България, в които хората идват, за да пият до късно, танцуват, пеят и те няма да идват заради това… Другите пък не идват, защото е шумно. Как да се намери сечението между тези два интереса? 

Ние затова няма как да поставим и те затова всичките ни курорти са различни, не можем да ги поставим под общ знаменател. Има малки селища, които са изцяло за семеен туризъм, има такива курорти, които се свързват с други видове туризъм… 

За Слънчев бряг за шума ще мерите ли, примерно? 

Слънчев бряг и Несебър, те също заявиха такова звено. Те също заявиха такова звено, така че ще създадем и там такова звено за шума, само за летния период от трите месеца. Така че ще видим какви резултати ще има. 

Стопанисването на плажовете, има ли проблем с някой плаж? 

Към момента няма проблем с нито един плаж. Ние до 31 март обявихме неохраняемите плажове, 90 са тази година. Имаме стартирани 34 процедури за отдаване под наем на плажовете, които бяха с изтекла концесия или прекратена. И съответно неохраняеми, така че максимално да намерим стопани на тези плажове. Включително и в момента текат процедурите по търговете. Надявам се да имат стопани, така че това лято максимално да осигурим управлението и стопанисването на плажовете. 

Откъде чакате най-много туристи по летните курорти?

Най-много туристи по летните курорти, без да звучи нескромно, очакваме от почти всичките ни пазари. От Русия очакваме ръст от около 30%, на база на информация…

Това защото се скараха с Турция ли?

На база на информация от големите руски туроператори. От Германия очакваме ръст средно около 20%.

Кои са повече – руснаците или германците?

Към момента на база на ранните записвания, са руските туристи са малко повече от немските туристи.

Виждате ли пренасочване заради конфликта с Турция?

Не бих казала, че основно това е причината за избор на нашата дестинация. По-скоро усилията, които всички ние полагаме, както министерството, така и общините, така и бранша още от миналата година, нали,специално министерството.Работим основно с водещи големи туроператори, с асоциация на туроператорите, особено по отношение на Русия за първи път председателят на Федералната агенция по туризма г-н Сафонов беше в България януари месец. Повече от 5 години такова посещение не е имало в нашата страна. Аз бях поканена да представя България като привлекателна туристическа дестинация в руската Дума, включително в момента края на юни съм поканена да бъда основен лектор в конференция на тема „Културен туризъм“ в Сочи и отново имаме отделено специално място да представим България като туристическа дестинация. Бяхме поканени за водеща страна партньори на лето Русия в Екатерининбург, отново с председателя на, г-н Сафонов, председателят на руската федерална агенция по туризъм. Предстои ни юни месец да организираме панаир на българските традиции и обичаи в Москва, абсолютно безплатно, отново благодарение на г-н Сафонов и на московското правителство. Получаваме възможността да ползваме площада абсолютно безплатно, за да направим този открит панаир на традициите и културата. Така че имаме създадени изключително добри контакти и всички усилия, които полагаме ежедневно, както на този пазар, така и на всички други пазари, мисля че започват да дават своя резултат.

А други пазари в Източна Европа, например Украйна, свързания с..през беларусците минават през Украйна…

Там имаме ръст от 15%.

Т.е. продължаващият конфликт в Украйна не пречи туристите от Беларус и Украйна да идват в България?

Не пречи. Данните, които имаме, защото аз мога да коментирам данните, изобщо ранните записвания показват, че очакваме ръст от 15% и от Украйна. От Полша очакваме 40% ръст, от Чехия и Унгария очакваме около 15% ръст. Франция за първи път имаме френски туристи по българското Черноморие, имаме изключително много френски туристи във вътрешността страната, искам да кажа, че основно за летен туризъм, защото за първи път имаме от 6 години насам заявени директни чартъри от 9 френски града за двете летища Варна и Бургас. И затова казвам, че за първи път от 6 години насам се връщат френските туристи по българското Черноморие.

Няма отдръпване, примерно, западно-европейците да ги е страх сега от тероризъм, бежанци, като гледат по техните телевизии, че минават едни потоци някъде през Балканите.

Имаме ръст от Франция, имаме ръст от Италия, дори на френското изложение Salon Mondial du Paris, март месец ни обявиха, директорът на изложението обяви България в топ 3 на предпочитани дестинации за това лято. Австрия ни обявиха в топ 3 на предпочитаните дестинации за това лято, също, на изложението, което имахме във Виена. По същия начин ни обяви Италия. Така че Русия също ни обяви в топ 3. В топ 5, нали Краснодар и Крим, са също в топ 5, а те са вътрешно руски дестинации, така че на практика сме също в топ 3 по отношение на дестинации, извън вътрешно руските.

А извън Близкия Изток как изглеждат нещата? Идват ли богати араби или арабски семейства на фона на войната?

От Близкия Изток имаме регистриран ръст от Иран, имаме около 40% ръст от Иран, в сравнение с миналата година, както и на планираните чартъри. Също така това, което се забелязва, продължаващият ,разбира се, интерес от страна на Израел. Знаете, че лятото, те са ни също един от основните пазари. Румъния, основен пазар. Там вече имаме много голяма устойчивост на дестинацията и традиционно имаме вече всяка година ръст между 3 и 5 процента. И тази година очакваме. Румънците за миналата година бяха на първо място по отношение на целевите ни пазари. Около 1 милион туристи посетиха България за миналата година.

А Азия? Вие много се надявахте, че от Индия, от Китай ще започнат да идват туристи.

Има групи. Започват да идват. Там също имаме много голям ръст, но там ако ви кажа, че ръстът е 80%, ще звучи…То е толкова, но те са малко като хора.

Те преди като са идвали 100 човека, сега идват 180, и се води…

Те са…Не, от Китай са 16 000 са идвали. Сега очакваме около 30 000 някъде китайци. Индийците с били около 9 000, горе-долу около 20-30 хиляди индийци, благодарение на филмите, които продължават да се снимат в България от Боливуд, защото там също така Аджай Девган и Каджол, неговата съпруга – двама от най-известните боливуски актьори, направиха и специално промо видео за България абсолютно безплатно.

Тези филми, понеже не съм ги гледал, те признават ли си, че е сниман в България, че действието се развива, например, в София или някъде…

Абсолютно.Това успяхме да договорим с тях.

В самия сюжет.

В самия сюжет е написано София, на един от филмите, където се снима катедралата „Ал.Невски“, отдолу си пише София, България.

Тук се срещат техните герои, тук се развива действието?

Изцяло тук се снима действието, включително, пак казвам, абсолютно безплатно те ни предоставиха промо, което са направили, в което казвам:“Аз обичам България“, „Посетете България“, и т.н. И дават кадри от филма, от филмите, изобщо филмите, които са снимали, което наистина е страхотно. И те са с много добри впечатления от нашата страна, включително Аджай Девган и Каджол си планират в момента тяхната ваканция в България.

Къде ще ходят?

Не мога да го коментирам това.

Със сигурност ще дойдат много индийци, ако чуят сега къде ще бъдат. Каква е картината през годините с връщането на българите от чужбина за почивка в България? Това е сега горещата тема как бъгарите да участват в живота в България.

Ами, традиционно по отношение на връщането на българите за почивка в България, се наблюдава, както от всичките ни други групи туристи, се наблюдава ръст. Разбира се, той не е такъв, какъвто бихме искали да бъде, в рамките на около 5%, но повечето българи, които живеят в чужбина, основно се прибират за 2 седмици, да кажем, или 3 седмици, или месец, и съчетават с почивка по море или планина, съобразно това, което харесват.

Те имат кратки отпуски. Например в Америка не можеш дълго да те няма.

10-на дни, точно така.

Какво се случи със съвместните туристически продукти със съседни страни, особено тези хора, които идват от Азия? Те няма да дойдат, само за да отидат в София и Розовата долина. Ще търсят да видят и съседни страни.

То е същото и за Индия и ние в момента работим с Румъния по такъв продукт по програмата Интерект 5 сме подали съвместно предложение за финансиране. Имаме съвместна бранд стратегия и общ туристически продукт. Също така и по Дунав, предстои ни юни месец дискусия по темата „Дунавска стратегия – туризъм и сигурност“ и на нея също ще представим и общия туристически продукт с Румъния, изобщо по дунавската стратегия. Знаете, че България е съкоординатор по приоритетната ос 3 „Туризъм, култура и връзки с хората“. Също така другата седмица ми предстои пътуване до Китай, Пекин. Ще се състои една от най-големите конференции, свързана с устойчивостта в туристическия сектор, изобщо в туризма. И, разбира се, среща на Г2О в сектор „Туризъм“, и България, аз имах честта да бъдат поканена да участвам като наблюдател в Г20, което наистина е изключително важно за нас.

Какво ще има в единната система за туристическа информация?

Единната система за туристическа информация която обявихме отделно от общия голям законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, само проект в частта „ЕСТИ“, така че да създадем възможност да свързване на онлайн на регистрите на хотелите, НАП и МВР по, разбира се, защитени канали, така че максимално да гарантираме на 100% личните данни на хората. Това, което ще е включено в единната система за туристическа информация, съобразно закона, обхваща частта национален туристически регистър, обхваща частта туристически атракции. И ние затова създаваме национален регистър за туристическите атракции, така че да можем наистина да имаме една обща онлайн платформа, която да дава реално пълната картина и всичките данни, които са необходими в сектор „Туризъм“ – нещо, което ще изисква много време да бъде попълнено.

Те, всъщност, това накъде ще е повече ориентирано – към това България да си има информация или някой, който иска да дойде в България, да може да намери информацията?

То е двупосочно. То е и по отношение на това България да има необходимата информация, така че компонентът, защото не всички компоненти от „ЕСТИ“ са публични. Компонентите, които са свързани с личните данни, те не са публични. Има такива, които могат да бъдат получени само при заплащане на необходимата такса, така, както е във всяка една европейска страна. Тези, които борави НСИ, знаете, те общият сбор е публичен, но има някои компоненти, които всеки един, който има необходимост, може да ги получи срещу заплащане на определена такса. Те са т.нар. потребителски услуги. Така че в зависимост от компонента тези, които са свързани с туристическите атракции, те са насочени навън, те са изцяло ще бъдат публични, както в момента национални регистър, регистърът, всъщност, на туристически атракции е публичен. Към него ще добавим и регистъра на фестивалите, който изграждаме. Изобщо всичко, което е свързано с туристическите атракции, то ще бъде изцяло публично. Всичко, което е свързано с личните данни няма да бъде публично и достъпът ще бъде ограничен съобразно компетенциите на всяка една институция.

В колко изложения участва през тази година България?

42 изложения от началото до края на годината ни предстоят.

Има ли някое, за което съжалявате, че няма пари, за да участва България?

Не бих казала, че…

Както миналата година, примерно, не участва в експото в Милано.

Експото в Милано не е към Министерството на туризма.

Да, то не беше и към вас, но то беше за храните, заради това земеделие беше и в годините назад беше се объркала работата и…

То не е чисто туристическо изложение. То беше имиджово.

Сега има ли нещо значимо, откъдето липсва България?

България участва на всички големи туристически изложения. Не смятам, че има нещо значимо, в което липсва. Следим всички тенденции. Така или иначе нашата реклама е насочена основно, свързана основно с индивидуалния подход, и е насочена към дигиталния маркетинг и онлайн, защото това е, което е търси. Всъщност затова ние сме изключително фокусирани върху продуктите, които искаме да разработваме.

Да, ама е хубаво да видиш по телевизията или да чуеш по радиото си в колата за това, че има такава държава България и след това да влезеш онлайн. 

Разбира се. Затова ние сме разпределили, както се казва, маркетинга във всяка една кошница, в медия микса, за да може да ни има навсякъде.

В кои големи световни телевизии я има България през тази година?
Николина Ангелкова: През тази година България не присъства в нито една голяма световна телевизия. До края на годината водим преговори…

Това е, защото е скъпо.

Това е, защото при проектите, които ни позволиха това да правим, както миналата година участвахме в National Geograpgic, в Евроспорт, в Discovery Channel, в Евронюз беше по проект по ОП „Регионално развитие“. Тъй като едва тази година заради редица трудности, изобщо, изключването на възможността Министерство на туризма да бъде бенефициент по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, към момента на създаването на тази програма имахме трудност. Трябваше първо Министерство на туризма да стане бенефициент, то вече е бенефициент и ще можем от следващата година да реализираме такива проекти по програмата „Иновации и конкурентоспособност“.

Как продължава създаването и избора на ново лого на България? Тук е коректно да кажа, че и аз също бяха в това обществено жури, което беше по предложение на различни медии, други организации, с жребий теглихте. И аз се паднах. Аз, впрочем, бях от тези, които ми се струваше, че няма предложение, което си струва заради него да се произведе отново всичко, с което България се рекламира, и че може би трябва още да се търси. Как, обаче, да стане това?

Аз, първо да благодаря на всички, които участваха в този конкурс, както на професионалното жури, начело с проф. Божидар Йонов, така и на тези, които участваха в широкото жури. Целта на Министерството на туризма беше наистина да осигурим максимално широка публичност и на всеки един, който има желание да участва в този конкурс, да го направи, да даде своите предложения, и всеки, който се интересува от темата да гласува. Разбира се, решението беше взето от широкото жури за тези 7 финалисти, които бяха предложили…

Вие бяхте ли харесали някое, което да съжалявате, че не се превърна в лого на България?

За мен е важно това, което е решило журито и аз ще се съобразя с него. На база на, отново журито, ние очакваме допълнителните предложения, които поеха ангажимент да бъдат изпратени, за да може да направим своите анализи, и да преценя как продължаваме оттук нататък.

Всъщност мнозинството хареса варианта, където има един надпис България и в него вплетени, ама малко прекалено много работи вплетени – планини, реки.

Да, това показа и онлайн гласуването на нашия сайт, това предложение имаше най-много подкрепа.

Това няма ли да помогне да се направи задание, в което да се каже вече ясно, че България иска, всъщност, лого, което да се състои само от изписване на името й с някакви елементи вътре, без други натруфености? 

Понеже опитът, който се показа, този конкурс е наистина не малък, и се стигна до определени заключения, както на професионалното жури, така и на широкото жури. Всички участници в журито поеха ангажимент да изпратят своя анализ на това, какво се е случило ,и предложение за решение оттук нататък. Аз в момента получавам, както казах, тези предложения и в рамките на седмица-две, най-много, ще направя своя анализ, заедно с екипа, за да можем да обявим как продължаваме оттук нататък по отношение на избора на лого.

Не е ли разумно да се каже, освен примерно, че ще е надпис, да се реши първо кой ще е символът? То не изглежда толкова трудно, май, ако вземем това, с което започнахте – колко десетки, стотици хиляди от другия край на света идват на празника на Розата, и впрочем България десетилетия се е опитвала да се наложи с розата, но не могат да я нарисуват достатъчно хубаво. Може ли конкурсът да продължи с това да се каже, искаме надпис, една роза…

Очаквам това предложение от вас. Вие като членове на широкото жури имате възможност да го направите.

А девизът, слоганът отдолу? Той също ли трябва да остане в този вид?

Слоганът „Открий и сподели“ трябва да остане в този вид, защото по този начин е приет от съответният ресорен министър към онзи момент 2012 година.

А това заради парите по оперативната програма.

Да, по оперативната програма.

А сега за да го оправдаваме, ще караме с този слоган? 

Необходимо е да имаме устойчивост, съответно цялата бранд стратегия и слоган са били приети без абсолютно никакви забележки, платени са, и съгласно изискванията на регламента, да…

Много държави играят с тези споделяния, откривания. Не те отличава особено май.

Това е, което ние сме заварили, което ползваме, което рекламираме, и което е финансирано.

И сте между чука и наковалнята във финансирането, че България ще загуби 5 милиона лева..Трябва да ги върне, ако не сте устойчиви.

И което е финансирано с европейски средства.

Иначе, Страната на розите, вижте колко просто звучи, примерно, и хубаво се превежда.

Вие сте член на широкото жури, изтеглен пред нотариус. Може да ни направите предложение, както всички останали, така че да го анализираме и да се съобразим как продължаваме нататък.

Накрая политическият въпрос от седмицата – вие лично смятате ли, че ще се занимавате с организиране на следващия зимен туристически сезон от есента нататък, или следващия летен, или по-скоро докъде виждате хоризонта? До кой туристически сезон виждате хоризонта на това правителство?

Към момента това, което се случва изобщо, правителството и си върши работата, и моята лична задача е да си върша работата. Това, което категорично мога да кажа, е че ГЕРБ няма да е причина за предсрочни избори. Оттам нататък моята задача като министър на туризма в момента, е да си върша работата, да спазвам всички ангажименти, които правителството е поело, и които ние сме поели към хората, така че максимално да постигнем заложените цели в нашата програма.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения