Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif22.05.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Владислав Горанов: Ще удължим обсъждането на пенсионните промени колкото е нужно
04 Май 2016

Големият проблем при втория стълб е ниската прозрачност от страна на пенсионно-осигурителните дружества, казва министърът на финансите пред в. „Труд”

 

Г-н Горанов, стрес тестовете и конкретните сценарии, по които ще реагират балансите на банките, вече започнаха. Какви са вашите очаквания?

 

Критериите, заложени от БНБ, отговарят на стандартите на Европейската централна банка, с които в Европа бяха провеждани подобни оценки на качеството на активите и впоследствие стрес тестове. Рано е да се говори за резултати, тепърва предстои работа във всяка от търговските банки. На база на информацията, с която разполагаме, не се очакват някакви значителни сътресения. Ние обаче сме длъжни да минем през това, тъй като доверието във финансовата система бе сериозно разклатено и трябва да бъде възстановено.

 

Мислите ли за основателни мненията, че стрес тестовете на банките и на тези на пенсионните фондове трябва да вървят заедно?

 

Забавянето по отношение на застрахователните и пенсионно-осигурителните фондове дойде обективно от това, че методологията бе изготвена малко по-късно. От друга страна, като наблюдаващи процеса преценихме, че това забавяне с три месеца е целесъобразно от гледна точка на факта, че по-голяма част от т.нар. доставчици на услуги, т.е. фирмите, които могат да извършат реално оценката на качеството на активите, са заети с оценката за банките и това до голяма степен щеше да постави под съмнение и въпрос капацитета от експерти за извършването на едновременна проверка на качеството на активите на банковия и небанковия сектор.

 

Преди да започна с конкретните въпроси по темата за промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), ще Ви питам нещо по-общо - очаквахте ли такава обществена реакция, преди да предложите проекта за промени?

 

За мен беше важно една отдавна осъзната неяснота в КСО да бъде преодоляна по един или друг начин, като това е един от вариантите, който се дискутира в момента. Извън фокуса, който е свързан с наследяването на индивидуалните партиди, в промените в КСО има доста добри неща, свързани с подобряване на управлението на фондовете, по-консервативно инвестиране, като гаранция за средствата на хората и т. н. За мен реакцията на част от изкушените от темата е странна. Никакъв по-естествен начин за съгласуване на една законодателна инициатива няма от този, който е описан в Закона за нормативните актове. Качили сме едно предложение на нашия сайт, то е подготвено от експерти от Комисията за финансов надзор (КФН), от Министерството на финансите. В края на краищата, ако това решение не се приема като вариант, тази част от КСО може да бъде оттеглена.

 

Говорите за общия пул ли?

 

Говоря за прехвърлянето на част или на цялата сума от индивидуалните партиди по техническите резерви на фондовете, свързани с осигуряването на пожизнена пенсия. Нещо, което отдавна се дискутира като един от възможните варианти за решаване на проблема с пожизнените пенсии. Дебатът в момента тече, за съжаление с доста ирационални аргументи, без да се обсъди по същество сегашната непълнота в закона. Повече от 15 г. работи КСО в този му вид и подобно решение на темата с изплащането на пенсиите няма. Големият проблем при втория стълб в пенсионното осигуряване е твърде ниската прозрачност от страна на пенсионно-осигурителните дружества, които са в дълг на осигурените лица и не бива да забравяме, че всъщност отговорност за вложенията носи държавата чрез регулатора. Това не са пари на пенсионно-осигурителните дружества, които са създадени с цел печалба, а пари на българските граждани. И ако някога, не дай Боже, излязат проблеми в тази система, едва ли някой тогава ще се сети за имената на собствениците на тези дружества. Тогава проблемът ще бъде на цялото общество и най-вече на държавата, която е трябвало да държи сметка за това по какъв начин и доколко качествено се управляват милиардите вложения на българските граждани. Затова е добре, че тази тема се повдига достатъчно рано, преди да се наложи да започнат изплащания на пенсии от универсалните пенсионни фондове. След като това предложение не се приема, тази част от промените, свързани с уреждане начина на изплащане, могат да бъдат оттеглени, и то още преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и впоследствие, дали Министерството на труда и социалната политика като отговорно за общата координация на тази политика, дали КФН, да предложат различни алтернативни варианти на този, който в момента е предложен. Всичко се обсъжда пред очите на цялото общество. Бурната реакция за промените в КСО по-скоро ме кара да мисля, че някой има притеснения и се опитва да замете тази тема. Но, нека тези притеснение си останат само в моята глава. Добре, е че на хората ще бъде обяснено как ще функционира тази система в бъдеще, тъй като на нея ще се разчита да допълва доходите на пенсионерите, и то съвсем скоро.

 

Според позиция на БСК триседмичният срок за обществено обсъждане на проектопромените в КСО е недостатъчен. Ще го удължите ли?

 

Ще удължим срока на обсъждане толкова, колкото е нужно. Ако те със същото усърдие предложат варианти за решаване на този проблем, съм готов да ги разгледам. Знаете, че има формат на подкомисия по осигурителни отношения към НСТС, където на чисто експертно ниво се обсъждат законодателни и други промени на нормативните актове, които се предлагат от страна на правителството, отделно след това ще има Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който тяхната позиция задължително ще бъде чута, следва обсъждане в рамките на правителството, така че има още много път да се извърви и достатъчно време тяхната позиция да бъде чута и отчетена.

 

Защо представители на пенсионните фондове и социалният министър Ивайло Калфин обявиха, че част от проектопромените на КСО не са съгласувани със социалното министерство?

 

Това е нормален процес, при който един министър предлага някакъв нормативен акт, след което тече съгласуване в отделните министерства. Ако всичко можеше да бъде изработено предварително, нямаше да имаме проект, а готово решение. С качването на сайта на Министерството на финансите започна една дълга процедура. В този смисъл не приемам аргументите, че съгласуването трябва да започне някъде на тъмно и преди това. Достатъчно работни срещи е имало. Едва ли очаквате, преди да кача в публичното пространство проект на акт, да попитам поднадзорните лица дали мога да го направя. Това, ако мога да го сравня, е все едно, преди да приложи закон, БНБ да пита търговските банки дали може.

 

Едно експертно мнение, което чух, звучеше така – добър опит за реформа на втория пенсионен стълб, но без алтернатива. Ще могат ли хората да избират реално?

 

Всички варианти са възможни – с откупуване на анюитети от застрахователни компании. Между другото, подобен вариант стои и сега в предложения законопроект, но не се коментира. Пак казвам, сега е моментът за дебати по темата, защото тя не е решена, откакто съществува допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Действат едни текстове в кодекса, твърде схематични, не дават отговор на въпроса как се изчисляват и как се изплащат пенсиите. Сега е моментът да се предложат и обсъдят различни варианти, които да са в интерес на осигурените лица. Повдигнах темата, защото тя трябва да бъде решена. Не можем да отлагаме безкрай, защото през 2020-2021 г. тези текстове ще трябва да работят и е по-добре отсега да бъде повдигната завесата. Ако има нещо, за което могат да бъдат упрекнати пенсионно-осигурителните дружества, това е оскъдната информация, които дават на осигурените лица.

 

Нещо, което е заложено като критика и в последния доклад на ЕК.

 

В доклада има опасение за качеството на инвестициите във фондовете, но това е една по-голяма тема, отговор на която ще дадат прегледите на качеството на активите, което предстои.

 

Преди дни бяхте цитиран да казвате: „Без пул не може да бъде решен проблемът с дефицита в пенсионната система при универсалните пенсионни фондове (УПФ). Колко сериозен е този проблем, който Вие определяте с думата „реален“?

 

Дотолкова сериозен, доколкото не ми е известно фондовете да са създавали технически резерви, които да гарантират изплащането на пожизнени пенсии. Такива технически резерви трябва да бъдат формирани по действащия кодекс и не ми е известно да са формирали. Дотолкова проблемът е реален.

 

Ще бъдат ли задължени да го направят след проверката за качеството на активите?

 

Надявам се подозренията ни, че има нещо нередно, да не се оправдаят. Ако се оправдаят обаче, така шумните пенсионно-осигурителни дружества ще дължат отговори на обществото, защото тяхната отговорност се измерва в милиарди. Тогава съм сигурен, че сега шумно изразяващите се радетели на сегашната система едва ли ще са толкова шумни.

 

Заложници ли са хората заради по-ниското ниво на информираност на проблема с втория стълб на пенсионното осигуряване?

 

Миналата година, когато променихме КСО и дадохме възможност на хората сами да си избират дали да се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или само във Фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване, аз разчитах, че дружествата ще станат малко по-активни по отношение на осигурените лица и тяхната информираност, но не забелязвам този процес. Хората трябва да бъдат активни и да се интересуват, защото това не са имагинерни средства, а техните пари.

 

Дотук с темата КСО. Няколко общи въпроса. Скоро докладът за КТБ ще бъде достъпен и се очаква всеки заинтересован да може да се запознае с него. Ще промени ли общественото мнение този факт?

 

Ще се разсеят всякакви съмнение, че банката е управлявана лошо и че е фалирана от нейните собственици и нейните мениджъри. Това според мен ще стане ясно от доклада. Ще се визуализират и всички тези лоши управленски модели, които дълги години са реализирани в банката.

 

Можем ли да кажем на хората, че нов вариант КТБ като сценарий не съществува в бъдеще?

 

Полагаме всички усилия в тази посока. Много по-внимателни сме по отношение на организацията на банковия финансов надзор. Знаете, там имаме ново ръководство, допълнително в рамките на годината ще се извърши преглед на финансовата система от Световната банка и Международния валутен фонд като допълнителна гаранция, че надзорните органи на банковия и на небанковия финансов сектор работят по световни стандарти.

 

Предварителни данни на НСИ показват, че секторът „Държавно управление“ на България е отчел бюджетен дефицит от 1,774 млрд. лева, или 2,1% от БВП през 2015 г. В същото време българският държавен дълг остава един от най-ниските в ЕС. Колко добър знак е това за икономическата визитка на България в международен план?

 

Ниският дълг за малки и отворени икономики е гаранция за техния суверенитет. За съжаление усилията за консолидация, които полагахме по време на първия мандат, бяха пропилени през краткото управление на следващите правителства, преди втория мандат на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Надявам се в конституционно нормирания мандат на това правителство да можем да говорим за бюджетен дефицит, близък до нулата. Ниският дълг е пряка функция от следното - правителството да харчи толкова, колкото успява да събере, без да се налага да емитира нов дълг, който да финансира дефицита.

 

Излишъкът в бюджета към края на април достигна 2.35 млрд. лв., което е около 2,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година. Подобно превишение на приходите над разходите статистиката не е отчитала никога досега. Колко добра е тази новина?

 

В подобен фискален резултат, който отчита 1/3 от годината, има и добри, и лоши новини. Добрата е, че имаме сериозно повишение на приходната част на бюджета на годишна база, изразяващ се в над 1 млрд. лева повече приходи от данъчни и осигурителни вноски, мита и акцизи. Лошата новина, е че част от инвестициите изостават, оттам респективно и разходната част на бюджета. Надявам се в хода на годината това да бъде наваксано и добрият фискален резултат за април да бъде гаранция, че заложената фискална рамка е изпълнима. Ясният знак е, че няма да се наложи актуализация на бюджета.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: Ще настоявам за повече пари за здравеопазване, но едва след като докажа, че може да се направят и по-малко разходи
21 Май 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „120 минути” по бТВ

trans.gif
Николай Нанков: Трябва да редуцираме поне с 400 дни строежа на тунел „Железница”
17 Май 2017

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Екатерина Захариева: Турция ни е много важен съюзник, но посланикът й да внимава какво говори
15 Май 2017

Трябва да възстановим контактите с Азия и Арабския свят, ще работя за прагматични отношения с русия, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

trans.gif
Валентин Радев: Оптимизацията на личния състав в МВР е една от неотложните задачи
12 Май 2017

Министърът на вътрешните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Николай Нанков: Рестартирането на проектите в пътния сектор е сред основните ми приоритети
12 Май 2017

Камарата на строителите в България е ценен партньор и ще продължим да развиваме добрите си взаимоотношения, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. „Строител“

trans.gif
Красимир Вълчев: От догодина ще се промени финансирането на училищата
11 Май 2017

Министърът на образованието пред журналисти в Рилския манастир, където се състоя награждаването на училищни директори за високи резултати и принос към образованието.

trans.gif
Валери Симеонов: Икономиката е най-тежката задача пред новия кабинет
10 Май 2017

Вицепремиерът по демографска и икономическа политика в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Лиляна Павлова: С председателството на Съвета на ЕС трябва да променим усещането за това какво е България, къде е България и кои сме ние българите
10 Май 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: Ще облекчим бизнеса като махнем някои административни тежести
10 Май 2017

Имам идея за създаване на квалификационна карта във всички региони на България, казва министърът на икономиката пред в. „Атака”

trans.gif
Николай Нанков: Толсистемата ще донесе половин милиард за пътища
10 Май 2017

Ще съкратим срока за „Железница” до 1000 дни, това е единственият шанс да не загубим еврофинансиране, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения