Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Десислава Танева: Взети са всички мерки за дезинфекция и увеличаване на сигурността на фермите във връзка с нодуларния дерматит
30 Април 2016

Министърът на земеделието и храните в интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Добро утро и добре дошла.

 

Добро утро. Добро утро на всички ваши зрители, всички българи, които подготвят домовете си, трапезите си за този най-светъл християнски празник – Великден.

 

Надявам се, че се чувствате като у дома си. Ние също в нашия телевизионен дом сме подготвили една полупразнична трапеза. Да започнем от там, защото част от нещата, които виждате тук, на масата между нас, са неща, които ще види всеки в своя дом и ще ползва. Да ви кажа честно, всяка година по това време аз малко се плаша от заглавия по пресата за това, че например част от тези хубави козунаци са изостанали от западни пазари за Коледа, за това, че боичките за яйца са много вредни. Има ли нещо, което трябва с повишено внимание да имаме предвид в тези празнични дни?

 

Първо, всеки потребител, всеки българин трябва да се довери на собствения си избор, усещане, визия и разбиране за храна, която той иска да консумира. Категорично козунакът, който е купен от фурната, който е замесен вкъщи, който е изпечен с очакването, че ще се получи много добър продукт, няма как да е вносен. На българския пазар има много малко вносни козунаци, те са пакетирани – няма как да се сбъркат. Хлябът и хлебните изделия са продукти, които са изключително и само местно производство. Всичко останало, ако се намира, то вероятно е в съвсем малки, специализирани магазини и представлява внос. Аз смятам, че на този празник всеки, който има тези умения, практика, ще предпочете да се подготви вкъщи козунака или ще предпочете в кварталната фурна, която от години познава.

 

Ако има такива достатъчно, защото особено в по-големите градове те изчезнаха съвсем. Вие всъщност подготвихте ли вашата трапеза, у вас, боядисахте ли яйца? Или сега, след като ви вдигнахме толкова рано, ви предстои да го направите?

 

В интерес на истината, днес и аз ще боядисам яйца за утрешния ден. Това го правя всяка година и винаги в събота, поради напрегнатото ежедневие, което имам от доста години насам.

 

Добре, бих определил себе си по-скоро като специалист в консумацията, но абсолютен лаик в детайлите. И да ви кажа честно, ето тук разглеждах някои от боичките, с които боядисваме яйцата всяка година, и гледам и етикетите. И като лаик, отново казвам, по-скоро добър консуматор, виждам тук, в съдържанието на тези багрила, много от тези „Е“-та, които знаем, че са вредни. Да не ги чета всичките, но Тартразинът Е102, Е122, Е133 – всъщност колко опасни са част от тези продукти? След като се продават, би трябвало всичко да е наред, но аз си мисля, че…

 

Не, при всички случаи те се продават в магазинната мрежа. Всичко, което изчетохте като съдържание, многото „Е“-та – те са безопасни. Освен това те служат да боядисаме яйцата, а не да ги консумираме в пакетчетата, в които се предлагат.

 

Със сигурност.

 

Така че аз пожелавам на всеки да има фантазията не само с боичките, а и с листенца, с детелинки, с… сега има вече в магазинната мрежа се предлагат много видове украси, да си боядисат яйцата така красиви, както си ги представят и ги искат. Боята със сигурност е безвредна, тя не е за консумация, тя е за украса на великденските яйца.

 

Предполагам, че това е периодът в годината, в който Агенцията по безопасност на храните може би е един от периодите, в които е най-, най-натоварена и най-активно работи, нали така?

 

Да, със сигурност. Особено на днешния Великден и в днешно време, тъй като допълнителни проблеми по отношение на различни болести се появиха и Агенцията по храните наистина е в най-натоварения си период. За всеки Великден – между другото, за Коледа има абсолютно същата организация, както за днешния Великден – десетина дни преди днешните празници и утрешния, и няколко дни след Гергьовден има планирани засилени проверки в магазинната мрежа.

 

Каква работа свършиха тези проверки? Няколко притеснения, споделих едно от тях с вас – че може би този козунак може да е останал някъде от Австрия например за Коледа и да попадне на нашата трапеза.

 

Това няма как да е останало в Австрия.

 

Има ли такива сигнали какви храни бяха конфискувани, колко всъщност?

 

Да, в интерес на истината, а и по принцип за тези няколко месеца от началото на годината агенцията конфискува над 52 тона храни.

 

52 тона в рамките на последния месец, така ли?

 

На последните три месеца. Като това количество храна в основната си част в никакъв случай не е било негодно, вредно, но то е било без съответните документи за произход и качество. Включително по Великден и няколко… всеки ден това се случва, включително до днес камиони с животни бяха конфискувани, статусът им бе проверен. Мога да кажа, че до момента нямаме такъв с установен статус, който не е годен за консумация. Агнетата бяха насочвани към кланици и бяха раздавани на социални домове.

 

Добре, някак си естествено минахме към темата за месото, защото и консумацията на агнешко сега, в този период от годината, е най-засилена, да.

 

Тя е най-висока в този период на годината.

 

От тези 52 тона имаше ли много месо всъщност?

 

Имаше и месо, да.

 

Добре, ще ви кажа нещо, за което чух за първи път преди два дни. Нодуларен дерматит – зараза, която...

 

Заразен нодуларен дерматит.

 

Точно така.

 

Да.

 

Но има ли опасност от епидемия, има ли такава, колко са случаите? И всъщност да разясним на хората колко опасно е това заболяване при животните, защото периодът е такъв.

 

Да, първо нека да започнем, особено с оглед и празничното настроение, което със сигурност е завладяло всеки български дом, да започна с това, че заразният нодуларен дерматит, установен по стада от крави в България на 14-15 април, е безопасен за хората, включително и продуктите, минали през съответната термична обработка. Няма абсолютно никакъв риск за хората. Но за животните…

 

Но все пак трябва да се справим с този казус.

 

Разбира се, и ние се справяме с това.

 

Какви мерки взехте?

 

В последните дни и съмненията намаляха. Наистина първите дни беше най-страшно като брой установени огнища или ферми, в които има зараза.

 

Колко са те?

 

25 потвърдени към момента и още за четири се проверяват съмнения, които има. Какво направихме? Ние още на първия ден след потвърждението и обявяването на огнище сме уведомили и комисията, и Световната здравна организация по опазване здравето на животните. Поискахме от комисията и разрешение за ваксинация на областите, в които са открити тези огнища, получихме това разрешение.

 

Кога започва тази ваксинация?

 

Ваксинацията вече се извършва. От установяването на заболяването до получаване на съответните разрешения вече се ваксинира. Пръскането започнахме. На третия ден…

 

А можеше ли фермерите да са по-подготвени? В крайна сметка, знаеше ли се по-отдавна за това, че подобно заболяване може да ги удари?

 

Само да допълня. На третия ден след обявяването на болестта Министерски съвет, по разпореждане на премиера Борисов, взе решение за допълнителни близо 15 милиона лева и три дни след това пръскането започна, първо в районите на огнищата. Това заболяване се очакваше в България. Между другото, специалистите го очакваха още есента. В Турция има над 900 огнища…

 

Смятам, че може би и фермерите не са били напълно готови, въпреки че сте го очаквали.

 

Ние сме минали няколко обучителни кампании. Просто за всичко, за да бъдем готови, подготвени, със знания, трябва и да четем. Ние минахме две обучителни кампании по отношение на заболяването. В Турция от над две години – с на д 900 огнища, в Гърция – също над една година, над 117 огнища има, от които най-близките са на четири километра южно от България. Ние очаквахме това влизане. Най-големият риск за това заболяване – и това много ясно трябва да се знае – че да, то засяга само кравите, да, то е безопасно за потребителя, но носи икономически загуби на тези ферми, но дори човекът, дори ветеринарният доктор е преносител и може да бъде преносител на този вирус и да зарази друг фермер и кравите му. В този смисъл, всички строги мерки за дезинфекция, за вземане на всички възможни мерки за увеличаване на биосигурността на фермите трябва да се вземат и приложат и това вече се прави.

 

И докато си говорим за месо, не за заразено, а за съвсем хубаво месо, което е гледано и в България, ще ви предложа да гледаме заедно един репортаж.

 

Разбира се.

 

За един сигнал, който получихме от фермери от Великотърновско, които алармират за рекордно ниски изкупни цени на агнешкото месо. Тази година те са принудени да продават стоката си за едва 4,70 лева на килограм живо тегло. В сравнение с предходни години, когато цената е била с около 50 стотинки по-висока, сега, освен че не печелят, те търпят огромни загуби. Мисля, че този репортаж може да ни даде още малко теми за разговор.

 

Да.

 

Репортер: Красимир Бурмов от дряновското село Руня от години се занимавам с развъждането на овце и агнета. Казва, че за да отгледа едно 30-килограмово агне, средно влага по 141 лева. Продавайки го на цена от 4,70 лева за килограм обаче, губи около 14 лева.

 

Красимир Бурмов: Според мен изкупната цена, която предлагат в момента – 4,70 лева, е нормално на пазара да се появи агнешко на цена от 10,50, максимум 11 лева. Над тази цена кланицата е на нула. От нея нагоре обаче имаме три килограма и половина карантия, която струва минимум 20 лева, имаме главичка, имаме кожа, които струват още.

 

Репортер: И въпреки че фермерите са принудени да продават стоката си толкова евтино, в търговските обекти цената на агнешкото месо започва от 13 лева за килограм.

 

Търговец: Към момента предната четвъртина на агнето е 13,50 лева, задната е на 15,80 лева. Цялото агне е вече на 13 лева. Най-вероятно за фермерите е нормално да не е нормално, защото все пак тези агнета се гледат, имат нужди. Едва ли на тях им стига, за да си покрият разходите.

 

Репортер: Неясен за животновъди и търговци обаче остава въпросът откъде идва почти тройната разлика в изкупната и крайната потребителска цена.

 

Красимир Бурмов: Искрено се надявам да заострим вниманието на правителството, да тръгнем по веригата и да разберем къде и как се разминаваме с реалността. Ами, преди години цената е била 5 лева, 5,20 лева и ние сме си хапвали агнешко по 10, по 10,50, по 11 лева – нещо по-реално и по-нормално.

 

Репортер: От години постоянно покачващата се цена на агнешкото често ни принуждава да слагаме на трапезата вносно месо.

 

Потребител: Не се знае откъде е, как е, въпреки че има някакви маркери там по месото, че е прегледано, но… Предпочитам да бъде от тук, родно производство.

 

Потребителка: Цените, те си вървят нагоре, да ви кажа. И карантията даже е толкова скъпа и тя, 10 лева. Не всеки може да си позволи. То вносно, затова е по-евтино, а пък няма никакъв вкус, да ви кажа.

 

Български фермери, чиито сметки някак не излизат. Министър Танева, можем ли да обясним как така става, че разликата между изкупната е близо три пъти – това като че ли е основният им въпрос?

 

Да, първо искам да кажа, че да, цената на изкупуване на агнешкото, на българското агне тази година е по-ниска от миналата година, но малко по-ниска – не говорим в никакъв случай за катастрофален спад. Основният проблем е, че фермерите са малки, несдружени, необединени и количествата, които излизат на пазара, обикновено се купуват от търговци, които окрупняват доставки и ги продават. Носят ги на кланици, от там се продават в магазинната мрежа. Т.е. веригата от производителя до крайния потребител има допълнителни звена. Ако земеделските производители, които в основата си, особено за животновъдството, са дребни, се сдружат, положат усилия, те ще бъдат и по-силна страна в договарянето при продажбата на продукцията.

 

Как можете да им помогнете вие за това, или?

 

Има мерки за това, ние го разясняваме много пъти. И мога да кажа един факт – когато аз влязох в мандат, имахме 12 организации на производители, към днешна дата вече са 25. Това сдружаване и тези организации позволяват да се окрупни количеството като производство. Да не говорим от там насетне в бъдеще и мениджърски решения за това точно каква порода примерно да произвеждаме, за да генерираме най-висок доход.

 

А подобен ли е сценарият, който сега писахте, да кажем при зеленчуците?

 

За всичко, точно, за всичко.

 

Защото се стига до един парадокс, който… вносни домати например, които на всичко отгоре, изглеждат като пластмасови, не са и вкусни, излиза някак си по-евтино да си купиш такива…

 

Да, за всичко.

 

… вместо българско производство, което трябва да стимулираме. Защо?

 

За всичко важи. По принцип за това, което е внос на българския пазар като храна – примерно специално за агнешкото мога да кажа, че то е от месата с минимален внос, основно наистина по Великден. Там по статистика между 8 и малко над 8% има внос и то винаги е по-евтино. Така че потребителката, която видяхме в магазина и каза „Вносното е по-евтино“ – да, това е самата истина, то е малко по-евтино, но българското агне е с несравним вкус и аз съм убедена, че всеки ще избере българското агне. Освен това…

 

Ще избере, министър Танева, ако има възможност да го направи, обаче.

 

Освен това тази година цените на всички храни са по-ниски. И цената на агнешкото в относителен план е възможно най-малко по-ниска. А доходите, включително и пенсиите, включително и добавки даде правителството, могат да си позволят българско агнешко, при условие включително и на това, че е по-ниска цената. Тези условия на функциониране на икономиката, на производството, на предлагането не могат да се регулират с правителствено решение. Пътят на свободната пазарна икономика си го избра България сама 1989 г., 2006 г. за присъединяването. Оттам насетне трябва да търсим възможности при тези условия как да направим така, че като производители – говоря все едно от името на производителите – да бъдем малко повече от силната страна. Този проблем го има и в други страни. В момента в Европейския съюз и в комисията наистина е повдигнат дебата относно веригата от производител до потребител. Ако се приемат такива регулации, разбира се, че ще ги въведем. Но в момента трябва да сме по-силни като се обединяваме.

 

Да кажем няколко думи, защото и времето напредва, за Закона за храните. Това, което подчертавате вие в него, струва ми се, са завишените санкции. Освен…

 

Да, от два до осем пъти.

 

Какво наложи този подход и това ли е големият приоритет? Кой е големият приоритет в този закон?

 

Най-големият приоритет е… Първо, този закон се прави заедно с представители на всеки вид хранителна индустрия в България и това е първият случай, в който, макар и над една година, което обаче е добре, защото е предпоставка да се създаде устойчиво законодателство, седнаха в работна група държава и хранителна индустрия. Този закон следва да направи много по-ефективно функционирането на агро-хранителната верига така, че потребителят да бъде гарантиран в качеството и безопасността на храната, която потребява. Защото системата, ако работи само на принципа на последващ контрол, извършван от Българска агенция по безопасност на храните – и с това започнахме този разговор, работим при по-засилени мерки, да – този закон има много по-опростена правна рамка, за да е по-ясен и за потребителя. Второ – той регулира области, които към момента бяха бели петна.

 

Да, мисля, че ви разбирам. И в тази връзка един въпрос – може би ще ви се стори малко абстрактен, но това е нещо, за което говорим от доста време. За тези дребните, ама най-дребните производители да поговорим. Представете си в тези периоди, празничните, една баба, която гледа кокошки и която е извадила буквално две кори с яйца – тя вероятно няма да може да мине и да изкара сертификат, или там необходимите лицензи за продукцията.

 

Разбира се, да.

 

Има ли по някакъв начин /…/ как да регулирате подобен тип, и най-дребните производители?

 

Да, има и такава наредба – за директни продажби, които са производители, които са по специален режим на по-дребни и са със съответните и гаранции от страна на държавата, че е регистриран по този ред, изпълняващ условията. По този ред потребителят трябва да бъде сигурен в продукцията, която потребява. Но да си говорим директно – със сигурност бабата, която може за Великден може да предостави две кори яйца, тя със сигурност има внуци и роднини, които чакат тези яйца, и не можем да говорим за продажба.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения