Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif27.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Не общините са много, много са бедните
19 Април 2016

Когато икономическият растеж стане 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в интервю за в. „Труд“

 

Г-н Дончев, на 15 април влезе в сила новият Закон за обществените поръчки. Ще помогне ли тази нормативна стъпка за повече прозрачност и либерализация на пазара?

Новият закон премахва редица от режимите, в които възложителят би могъл да затяга така правилата, че в процедурата да участват по-малко фирми. Корупцията се лекува не толкова с административни мерки, колкото с по-силна конкуренция. Когато в една процедура имаме 20 кандидати, е много трудно да нагласиш така схемата, че да спечели само един. Когато кандидатите са двама, е лесно да повлияеш така, че да спечели другият. В този смисъл рецептата и за най-добро качество, и за най-добра цена, и за по-малко корупция, е повече конкуренция. Отделно, процесът на кандидатстване и отчитане на всички проекти по еврофондовете е изцяло електронизиран. Имаме напълно работеща система и за кандидатстване, и за отчитане. Новият закон определя и съществени правомощия и отговорности на местната власт.

Подготвена ли е местната власт за новите правила? И сега броят на общините с финансови корекции по европроекти не е малък.

Някои финансови корекции са много тежки за съответната община. Нерядко имаме случаи община с бюджет от 30 млн. евро да изпълнява проекти за няколко пъти повече. Тогава една финансова корекция, ако няма мерки от страна на държавата, може да я вкара в колапс. Тук трябва да се познава и близката история. Най-близката е, че създадохме няколко механизма, включително и такъв за безлихвени кредити, с който общините да си довършват проектите. В противен случай много от тях нямаше да могат да го направят от стария програмен период. Това ни позволи да нямаме провалени проекти и един добър финален резултат от гледна точка на усвоени пари. Редно е да се уточни и друго. Имаме доста дела. Искам да видя как те ще приключат. Има и трета страна - общините съдят държавата за корекциите, които са им направени. Механизмът за финансови корекции, който е европейска практика, беше въведен и мислен като фин хирургически инструмент, който да реже, ако някъде има нещо проблемно. До началото на 2013 г. финансовите корекции не надвишаваха 80 млн. лева. Огромният процент корекции са от 2014 г., най-вероятно 2/3 от всички направени такива. И откровено казано, без да влизам в режим на политически заяждания, този инструмент се използваше от някои не като хирургически инструмент, а като уред за рязане на крайници. За съжаление, веднъж направена от Управляващия орган, една финансова корекция може да бъде отменена само от съд. От финансовите корекции имаме няколко категории. Първата е за случаи, където безспорно има нарушения, било то от зла умисъл или от неразбиране. Имаме корекции заради несинхронизирано законодателство. Давам ви един пример, това е т.нар. смесване на критериите, където нашият Закон за обществените поръчки до началото на 2009-а не отговаряше на европейските директиви. Имаме и корекции, особено тези през 2014-а, с характер на политически репресии. Бяха наказвани непослушни кметове.

Има ли политическа репресия и сега?

Не съм позволявал никога и не позволявам на никого от министрите да се съобразяват с каквито и да било политически емоции в работата си. Единственото, което има значение, е какво показват фактите в докладите и никой не е получавал инструкции да бъде по-милостив или по-жесток от някои. И в последната година, няма как да отречете, не е имало какъвто и да било укор от който и да било кмет.

Значи ли това, че и местната администрация като цяло се подобрява?

Как може в едни случаи някои кметове като резултати, които постигат, и като подобрение на инфраструктурата, и като привлечени инвестиции под формата на проекти, ако щете и от гледна точка на обслужване на граждани, от гледна точка на местния бизнес климат, да постигат едни резултати, а други не успяват. Дали е въпрос само на лидерство, на политическа подкрепа, на лични качества, на достъп на кадри, е сложно да се каже. Защото много кметове се оплакват, че се опитват да създадат условия, но няма как да привлекат качествени специалисти, понеже такива няма. Това е тема, по която е хубаво да се говори. Администрацията сама по себе си не съществува. Тя е функция и изпълнява волята на ръководителя си, и в крайна сметка би трябвало да отразява неговото ниво. Почти всичко, което човек има в живота си, зависи най-вече от местната власт - тротоара по който ходи, чистотата на въздуха, водата, детска та градина, училището, пътят.

Тук стигаме и вечния въпрос за социалното лице на администрацията - набъбнала, сърдита, на някои места откровено неработеща.

Имаме дефекти в месната демокрация в едни и същи общини. Всички знаят, че нещата на някои места не стават по най-добрия начин, администрацията е раздута, парите не се харчат както трябва, няма нормален бизнес климат, който да привлича и нови инвеститори, не може да се яви някой външен и да спечели обществена поръчка и въпреки всичко моделът е устойчив. Преизбират се и общински съветници, и кметове и нещата остават без промяна. Същественият въпрос е защо?

Преди време Американската търговска камара повдигна въпроса за оптимизация на броя на общините. Как гледате на тази идея?

Аргументът е, че има малки, бедни общини с изключително лоша администрация, които не могат да предоставят качествена услуга. Има и общини, където главният архитект идва и се появява за няколко часа седмично, юристът по същият начин. Каква скоростна реакция очаквате от една такава администрация. Нормално е някой да каже - за оптимизация обединете тази община с още две или три. Не винаги окрупняването на администрация води до по-добро качество. Има я и другата страна, че като се обединят общини, ще се спести от административни разходи. Тук големият проблем е, че много трудно може да стане обединяването на общини по законова или административна принуда. Общините са общности с право да се самоуправляват, гарантирано от конституцията. Много трудно може да стане, без да има желание от тяхна страна. Проблемът не е в броя и размера на общините, а че са бедни, някои от тях лошо управлявани и това не позволява развитие. Омагьосан кръг е - когато администрацията е лоша, това пречи на инвестициите. Когато няма инвестиции, общината остава бедна и няма как да си направи качествена администрация.

Напоследък много шум се вдигна и около Програмата за развитието за селските райони. Има ли такива колосални финансови корекции, за които представители на левицата предупредиха и бяха изложени в публичното пространство?

Не очаквам да имаме финансови корекции в шокиращи мащаби като тези, които се цитират. Шум в България се вдига за какво ли не, този път на прицел е Държавен фонд „Земеделие“ и Програмата за развитие на селските райони. По разбираеми съображения проверката на ДАНС няма да коментирам.

Има ли официална кореспонденция с Брюксел по тази тема?

Не, нямаме официална кореспонденция с Брюксел на база санкции за големи финансови корекции по селската програма.

Колко милиарда стоят пред България, г-н Дончев?

Много милиарди имаме пред нас - първо, новият програмен период, който вече е задвижен с всички средства, които са достъпни. Имаме и финансов инженеринг, банки, които вече работят с плана „Юнкер“ и използват средства за нисколихвено кредитиране на бизнеса. Има близо 760 млн. евро, които ще бъдат разпределяни чрез финансови инструменти като тези за инициативата за малки и средни предприятия, малко над 100 млн. евро, ще бъдат достъпни на пазара вероятно в средата на тази година. После имаме т.нар. рециклирани пари от „Джереми“ (б.р - съвместни европейски ресурси за малки и средни предприятия) от стария програмен период, също са на пазара тази година. Когато заработи с пълна сила Фондът на фондовете (Държавен фонд на фондовете ще управлява централизирано финансовите инструменти по оперативните програми), тогава целият остатъчен ресурс от 660 млн. евро също ще бъде на пазара. Но това са инструменти, не финансиране - говорим или за дялово участие или за нисколихвено кредитиране - пари по-скоро и директно за бизнеса.

България постига позитивни основни макроикономически показатели. Кога този процес ще се усети върху доходите на хората?

Пропаст между едното и другото не бива да има. Ако има растеж, той трябва да се усеща у хората. Съвсем друг въпрос е, че обикновено растеж до 2% по никакъв начин не се чувства от хората. Когато растежът е няколко пъти по-висок - 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички.

Ще стигнем ли този процент в близките години?

Добрата или лошата новина - зависи от гледната точка – е, че всичко е в нашите ръце. Ние много обичаме да обясняваме - световна конюнктура, неблагоприятни геополитически фактори, свързани със сигурността, световни тенденции, цени и т.н. И като казвам зависи от нас, имам предвид, че брутният вътрешен продукт не се формира изцяло от правителството, за щастие. Зависи и от властта, и от предприемачи, и от качеството на работната сила.

Как и кога ще спре изтичането на млади кадри и как може тези над 2 млн. българи, които работят и живеят зад граница, да се върнат? Какво трябва да се направи?

Не трябва да се направи нещо, трябва да се направи всичко. Само с нещо няма да стане. Трябва да следим там, където нещата се получават, и да се опитваме да ги експонираме и да ги правим по-добре. Остана встрани, незабелязана и от анализатори, и от коментатори, тази реклама, която българската икономика си направи след кризата - ако преди моторът на икономиката беше спекулацията с цените на недвижими имоти, сега производството и експортът движат същата тази икономика.

Според чешкия математик Якуб Мариан, създал инфографика за стандарта на живот в ЕС, на средния българин му трябват 1000 евро на месец, за да стигне стандарт на живот на средния германец. Кога ще ги стигнем германците?

Като гледате темповете, България се доближава до богатите и развитите европейски страни. Въпросът е, че не е с достатъчно бързи темпове. Чисто математически бихме могли да се доближим до германците много след 25 години, ако следваме сегашните темпове, на мен ми се иска да вярвам, че ще е за по-кратко време. Трудно ще ги стигнем в буквалния смисъл на думата германците, защото стандартът на Германия и като нормативна уредба, и като икономика е недостижим за повечето европейски държави.

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения