Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Божидар Лукарски: Индустрията вдигна ръста на икономиката
14 Март 2016
Скокът с 22% на инвестициите оборва скептиците, че само еврофондовете работят у насКопирано от standartnews.com

Скокът с 22% на инвестициите оборва скептиците, че само еврофондовете работят у нас, казва в интервю за в. „Стандарт“ министърът на икономиката

Господин Лукарски, как ще коментирате данните на НСИ за 3% икономически растеж през 2015 г., който се определя за най-висок от кризата насам?

 

България реално е била в криза само през 2009 г., когато имахме икономически спад от 5%. След това 5 г. имаше растеж, но беше много слаб. Сега за първи път от 2007 г. бележим 3% ръст, което е повод за гордост, защото само 7 страни от ЕС имат такъв ръст през м.г. - средният за ЕС е 1.8%. Пред нас са Швеция, Словакия, Чехия, Румъния, Полша и Испания. Но интересно е какво се крие зад тези 3%. За отбелязване е, че имаме нарастване на индустриалния сектор и той вече произвежда над 25% от БВП на страната. Промишленото производство расте с около 2,6%, за сметка на агросектора и услугите, които намаляват. Сега една четвърт от БВП се формира от индустрията. Това показва, че българският индустриален сектор се стабилизира и има голям потенциал за развитие. Очакваме НСИ да изнесе и много добри окончателни данни за инвестициите през 2015 г., които са нараснали с над 22% и достигат близо 1,6 млрд. евро, като представляват 23.2% от произведения БВП. Тези данни оборват скептиците, които твърдят, че няма преки инвестиции и ръстът се дължи на усвояване на еврофондовете. Крайното потребление също е нараснало с 1%, увеличава се и износът на стоки и услуги със 7,6% на годишна база, което доказва, че е нараснал експортният потенциал на предприятията. Всичко това говори, че икономиката се развива в добра посока.

 

Какви са очакванията ви за 2016 г.?

 

Очертава се да работим в доста тежка икономическа среда и геополитическа нестабилност. Бих прогнозирал ръст между 2.1 и 3%, ако няма външни трусове, свързани с основните ни търговски партньори - страните от ЕС, Турция и Русия.

 

А защо не повече от 3%?

 

Разбира се, че искаме повече, но съм умерен реалист, включително и заради кризата на азиатските пазари и забавянето на китайската икономика, което се отразява в световен мащаб.

 

Въпреки че сме сред първите 7 в ЕС по ръст на БВП, тези дни Еврокомисията съобщи, че оставя страната ни под наблюдение заради макроикономически дисбаланси.

 

България е от началото на 2015 г. в този мониторинг заради това, което се случи с КТБ през 2014 г. Министерство на финансите подготвя доклад във връзка с препоръките, дадени от ЕК. Но тази мониторингова процедура се използва към всички страни в ЕС, в нашата група са още Франция, Испания, Италия, Португалия и Хърватска. Да не правим драма от това. В доклада е отчетено, че през 2015 г. България е осъществила съществен напредък по доста от критериите, свързани с макроикономическата среда.

 

Като изключим геополитическите фактори, кои вътрешни фактори бавят ръста на икономиката?

 

Това, което в голяма степен пречи на по-бързия темп на нарастване на икономиката, е забавянето на съдебната реформа. Възпиращ фактор, особено в индустриалния сектор, са и проблемите в образователната система и най-вече средното професионално образование. Бави се въвеждането на дуалната система на обучение. И чужди, и местни инвеститори, всички се оплакват от липсата на висококвалифициран персонал на среднотехническо ниво. Имам уверението на министър Кунева, че тази реформа ще се случи съвсем скоро.

 

А как скандалите около обществените поръчки и съмненията за картел в пазара на горивата се отразяват на бизнес средата и растежа?

 

По принцип всяка нестабилност се отразява на растежа, но не бих казал, че това са необичайни неща, подобни процеси текат и в други страни от Евросъюза. Безспорно прозрачността в обществените поръчки е важна за оформянето на бизнес средата. Поради тази причина много разчитаме на новия закон за обществените поръчки, както и на почина на премиера със спирането на поръчките, за които има съмнения за недостатъчна прозрачност или критерии, които не осигуряват еднакъв достъп на всички заинтересовани. Новият закон е много по-добър и търговете, проведени по него, съм сигурен, че ще повлияят на бизнес средата.

 

Премиерът призова министрите да си огледат обществените поръчки. При вас как е положението?

 

Оглеждаме и има няколко, които ще спрем. Но няма да ги изброявам. Става дума за дружествата, които са подопечни на Министерството на икономиката, както и за второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МИ. Там има някои, към които имам забележки за недостатъчна прозрачност и те ще бъдат спрени и проведени наново по новия ЗОП. В процес на мониторинг сме.

 

Кога ще ги обявите?

 

Не мисля, че е нужно да ги обявяваме и да вдигаме излишен шум.

 

Смятате ли, че има картелиране при обществените поръчки - този термин употреби преди няколко дни бившият финансов министър Симеон Дянков?

 

Какво смятам аз и какво смята Симеон Дянков, не е толкова важно. Важно е какво смята Комисията за защита на конкуренцията. Тя даде ясен сигнал и по отношение на пазара на горива, и на други пазари, че имат основателни съмнения за съществуване на картел. Нека пожелаем късмет и да стискаме палци на новата комисия, дай, Боже, по-бързо да се конституира и да отговори на очакванията и да извърши докрай процедурите по определянето на картелите. Както и да наложи съответните санкции, ако наистина се констатират такива.

 

Само че изборът на ново ръководство на КЗК ще се забави след спирането на процедурата заради оттеглянето на Росен Желязков.

 

Честно казано, не само на мен като юрист не ми е ясно оттук нататък как ще протече процедурата. Но е факт, че с отказа на единствения кандидат процедурата е блокирана и трябва да се проведе нова. Моето мнение и това на СДС е да се проведе по най-бързия начин, защото сегашната комисия работи повече от 7 месеца извън мандата си. Не е добре като сигнал, не е добре и като практика.

 

Кой смятате, че трябва да оглави тази комисия?

 

За мен Росен Желязков отговаря в най-пълна степен на това какво трябва да представлява председателят на КЗК. Познавам го от времето, когато беше главен секретар на Столична община - доста преди господин Борисов да стане кмет. Работил съм с него и като юрист, и като администратор. Административният опит на г-н Желязков е изключително важен и смятам, че той е човекът, който би могъл да се справи най-добре със задачата. Но негово лично решение е както да оттегли кандидатурата си, така и дали ще се кандидатира отново.

 

За вас като министър на икономиката важно ли е да се активизира много повече КЗК по съмненията за картели в различни сектори?

 

Първо, КЗК е независима. После има Закон за защита на конкуренцията, в който е ясно казана процедурата как се сезира тази комисия. Насърчавам всеки, който има забележки и съмнения за картел, да даде съответните сигнали. Да не забравяме обаче и ролята на съдебната система. По нито един от казусите, по които се произнася КЗК, тя не е последна инстанция. След нея е Върховният административен съд. Нека проследим какво се случва с тези казуси, когато отиват във ВАС.

 

Отчитате силен ръст на инвестициите. Не се ли забелязват обаче признаци на намаляване на инвестиционния интерес към региона и България заради сложната международна обстановка и бежанската криза?

 

Не. България през 2015 г. се очерта като остров на стабилност - и политическа, и икономическа. Дори на фона на Румъния, защото там въпреки всички плюсове, свързани със съдебната реформа, в момента е блокирано разходването на евросредства, тъй като никой, от който зависи, не подписва проекти поради страх от евентуално преследване. От друга страна, забавянето на китайската икономика дава основания на много инвеститори, особено от Западна Европа, да поглеждат към нас като страна с по-ниски оперативни разходи и по-близка като транспортна логистика. В частност особен интерес наблюдаваме от страна на германски инвеститори за производство на автоелектроника и автомобилни компоненти у нас. Именно там очаквам повече проекти и разширяване на тези, които вече са реализирани в България. Да не забравяме и привлекателността на България като аутсорсинг дестинация. Според американската компания Cushman & Wakefield ние сме на трето място сред топ 15 на производствени локации в света по отношение на техния растеж за 2015 г. и на първо място в Европа. Освен това заемаме 12-та позиция в класацията за най-атрактивна аутсорсинг дестинация за 2016 г. на A.T. Kearney. Единствената европейска държава пред нас е Полша. Това ни дава основания, че независимо от геополитическите трусове, ще има ръст на инвестициите през 2016 г., най-вече в секторите на автомобилната индустрия, аутсорсинга и високите технологии.

 

А за българските инвеститори какви нови насърчителни мерки ще предприемете? Преди време обявихте, че трябва да се събудят заспалите пари в банките.

 

Новината от петък е, че ЕЦБ свали лихвените проценти почти на нула за страните от Еврозоната. Това означава борба на европейско ниво за събуждане на заспалите пари и насърчаване на инвестиционната дейност. А това, което ние ще направим тук, е свързано с промени, насочени към повече гъвкавост в Закона за насърчаване на инвестициите. В момента той предлага един стандартен и доста общ пакет от насърчителни мерки - олекотени административни процедури, предоставяне на общинска или държавна земя без търг или конкурс и т.н. Предвиждаме да може да се предлагат според нуждите на всеки конкретен инвеститор или за определени браншове да има определени насърчителни мерки. Ще сме готови с промените до средата на годината. Работим и по нови закони за иновациите и за индустриалните и технологични паркове.

 

Прави впечатление, че с няколко общини подписвате споразумения по изграждане на индустриални зони. За какво точно се договаряте с тях?

 

Непрекъснато получаваме предложения от областни управители и кметове за развиване на такива зони, с които се насърчава инвестиционният потенциал в населените места. В момента те са хит в световен мащаб. Китай например през м.г. изработи една стратегия, насочена към коопериране между техни индустриални зони и индустриални зони по света. Ще се опитаме да се възползваме от това, доколкото е приложимо по европейското законодателство. Със закона за индустриалните зони ще предоставим допълнителни преференции, които също трябва да съобразим с европейското законодателство. С развиването на индустриалните зони може да се решат проблемите на регионалните диспропорции и локалната безработица. Например, има интерес от областния управител на Сливен да се развие индустриалната зона там, която е близо до професионалната гимназия за подготовка на кадри в автомобилостроенето. Подобна инициатива имаме с областния управител на Пазарджик. Също и с областния управител на Бургас, с който имаме виждане за старата военна база в Равнец и се надяваме на съдействие от Министерството на отбраната. Насочваме се към места, които са интересни за инвеститорите - с транспортни коридори, близост до граница, с логистика. Мисля, че това ще осигури наистина една добра база за инвестиции - не само чуждестранни, но и местни.

 

Освен тези закони, кое може да посочите като приоритет в работата за 2016 г.?

 

Вече казах - много важно е да въведем дуалното образование и смятам това за свой личен приоритет. Другият приоритет е насърчаването на иновациите, защото без иновации няма растеж. Това правим с помощта на европейските средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Разбира се, продължаваме да работим по плана за намаляване на административната тежест. Мисля, че имаме всички предпоставки в икономиката нещата да продължат да се случват и развиват добре тази година.

 

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения