Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Екатерина Захариева: Доверието в българската съдебна система е изключително ниско
24 Февруари 2016

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“, БТВ

Екатерина Захариева е на гости, министърът на правосъдието. Добро утро.

Добро утро.

Не знам дали успяхте да гледате цялото интервю на холандския посланик, което мина преди малко.

Нямаше как.

Няколко акцента обаче от него. Политическо влияние в правосъдието в България, не сме готови за Шенген, нямат ни доверие, нямат доверие в българското правораздаване, и съдии, и инвеститорите не идват и по тази причина.

Ами в последната година има ръст на инвестициите с 37 % , ако се не лъжа, така че не съм съвсем съгласна, че инвеститорите не идват. Но от друга страна, със сигурност едно от първите неща един инвеститор, когато реши да инвестира, проверява и слага като риск, е съдебната система и администрацията. Освен данъци, цена на работна ръка, електроенергия и т.н.

Дали не могат да му откраднат фирмата междувременно.

Не само, не само. По-скоро ако има спор, колко бързо ще се реши този спор, изобщо може ли да разчита на бързо правораздаване, качествено правораздаване.

Въпрос на доверие обаче и холандците, специално те казват ето нямаме ви доверие, не искаме да отваряме границите с България, защото нещата при вас не са добре и не го показвате.

Да, това е теза на Холандия. Но истината е, че правилата за Шенген са съвсем технически и те нямат общо с правосъдната система. Факт е обаче и така мисля, че чух един въпрос на вашия репортер, ще оцелее ли Шенген дотогава, дано да оцелее. Факт е, че Шенген ние сме изпълнили всички технически критерии за Шенген, след което се промениха малко правилата в движение за България и Румъния, което не беше честно. Но така или иначе доверието между партньорите е изключително важно и ние трябва да работим, за да има такова доверие.

Да, но когато говорим за доверие в съдиите, нещо много важно, акцент, който остана от това интервю у мен специално. Те нямат доверие на нашите съдии, но и хората казват в България също нямат доверие на съдиите, на това, че ще отидеш и ще отсъдят правилно и според закона в български съд.

Правилно, бързо, качествено, справедливо. Така е, доверието в съдебната система е изключително ниско, и в двете основни структури, и в съда, и в прокуратурата. Разликата е само 2 %, и то е над 90, 94-96 % недоверие, ако се не лъжа бяха процентите на последното голямо социологическо проучване в България. Което означава, че българите наистина не вярват и една от основните задачи, която има съдебната система пред себе си и правителството това, което може да направи с промяна на законите, предложенията, които ще направим, е да работи за повишаване на това доверие. А то ще стане с работата.

Вашият прочит на доклада на ЕК след минути, но преди това да чуем какво каза вчера Пламен Орешарски именно по този повод, как той вижда доклада на ЕС и критиките към България.

Пламен Орешарски: Вижте и доклада от Брюксел. Позовавам се на него, тъй като е външно наблюдение. Чух, че едва ли не ние сме били преди Румъния преди време, а сега сме отишли. Този доклад характеризира действията в последната една година, а не в последните десет. И ако се върнем на предишния доклад, той беше много близък до този на Румъния. Сега няма нищо общо между двата доклада. За какво говори това? Че през тази една година ние сме инкасирали сериозно изоставане от Румъния. През тази една година, а не преди това. Това е нормалният прочит за доклада. Другото е пиар акции и политическа пропаганда.

Инвестирали сме в назадване, ако така можем да го наречем, в изоставане от Румъния.

Ами не съм съгласна, че докладът тази година е много по-лош от доклада за 2014 г. Истината е, че от три години докладите, това е третият доклад, който бележи по-скоро тенденции на спад в напредъка. 2012 г. беше доста по-позитивен докладът, 2013-а мисля, че също имаше по-позитивни неща. Факт е, че имаше забавяне в темповете на реформата и това забавяне сме много мотивирани и амбицирани да бъде наваксано тази година.

Да, но ако докладът е критичен и има много препоръки, като че ли препоръките стават все повече, има развитие, но още да има развитие. Което означава, че ние наистина не вървим напред. Означава ли това, че България ще остане единствената държава, която ще е под наблюдение от Брюксел и че Румъния ще се отскубне от тази примка?

Означава, че предприемаме стъпки, но не с необходимото темпо и резултатите не са видими, аз така чета доклада. Бяха показани всъщност позитивни неща, които са направени, но хората и в България, и нашите партньори в Европейската комисия искат видими резултати. Да, стратегически документи са факт, но само доста високо е оценена стратегията, и двете стратегии, които са приети, и за съдебна реформа, и за борба с корупцията, но в същото време те искат резултати. Искат не само стратегии, искат промяна в законодателството, гаранции за независимост на съдебната система, за качество на нейната работа, за борба с корупцията. И ние сме наистина много мотивирани да наваксаме с тези препоръки и да изпълняваме стратегията, която е оценена високо. Разбира се, това, което зависи от правителството, е наистина предложения в законодателна промяна, осигуряване на нормални условия на работа на магистратите. Голяма част от препоръките са си в самата съдебна система и тя също трябва да направи план за действия.

Ще говорим за вашите планове, но това, което говорим и като видими резултати, от онзи ден имаше едни съвсем видими резултати с едни нарязани документи. Нека си припомним думите на следователя Бойко Атанасов именно по тази тема и всичко друго, за което той говори, свързано с прокуратурата и правораздаването в България.

Репортер: Определени дела, които са с обществен интерес, например делото „Владимира Янева“, КТБ, „Цветан Василев“, те дават ли се на определени ваши колеги?

Бойко Атанасов: Делото „Владимира Янева“ е дадено на посочени от главния прокурор, които са се отчитали непрекъснато по време на разследването.

Репортер: КТБ беше ли дадено така на определен човек, който е казал…

Бойко Атанасов: КТБ, доколкото ми е известно, не съм работил по делото, целият първи сектор е работил по делото. Аз по това време не съм бил там.

Репортер: Този сектор зависим ли е?

Бойко Атанасов: Този сектор е създаден незаконно. Той е създаден от Петьо Велков Петров и от главния прокурор. Следователите в този сектор през цялото време им е казвано, че всичко, което се случва, се докладва на главния прокурор. Първи отдел, специализиран. Този отдел е населен предимно с командировани прокурори от районна прокуратура. На тези хора много лесно може да им се извият ръцете. Тези хора са манипулируеми. На тях директно им се възлагат. Решенията, важните дали да се привлече един човек като обвиняем, се взимат не тук, те се взимат на „Витоша“ 2. Колегите са доста притеснени от това, което се случваше две-три години. Това е прокуратура, това не е някаква баничарница, в която може да се сложи всеки и да си прави каквото си иска.

Шпиц команди, посочени прокурори, първи сектор, както казва, документите на боклука, които видяхме. Как може да го коментираме, това ли е действителността?

Документи на боклука дори да са работни документи, когато тече едно разследване, абсурдно и недопустимо е да има. Дори и да са копия, дори и да са работни протоколи или каквото и да са там. И това наистина е грубо нарушение, все пак има следствена тайна, има процедури, по които се унищожават документи в България и това наистина е недопустимо по което и да е дело, което е висящо или което е приключило. От тази гледна точка наистина се надявам проверките да покажат какво точно има, работни документи ли са, копия ли са, оригинали ли са.

А за командированите следователи, за това зависими ли са, че им се извиват ръцете?

Командироването е наистина съвсем отделна и много важна тема и в закона ние ще предложим не само за прокурори и следователи, но и за съдии, защото има и съдии по 6 години командировани, пък и по повече, да има максимум на командироването не повече от 6 месеца-максимум година. Да оправим конкурсите да бъдат по-бързи. Оправданията те се обжалват и затова трябва да командироваме, необходимо е, не са основателни. Това са двете мерки, които ще оправят тези неща. Първо конкурсите и планирането на самите ръководители, би трябвало да планираш колко бройки ще се освободят, второ, може да има, когато има отлични оценки, да има чакаща листа и когато се освободи място, не да се командирова, просто да се заеме мястото от следващия. Това са нормални практики, правят се в редица държави, дори в държавната администрация.

И това са големите язви, за които говорим всеки път.

Да, командироването наистина е риск, то е факт, може да се държи в неведение един съдия, един прокурор и това трябва да се махне.

В неведение или в подчинение може да се държи, което е по-страшното.

Да, в подчинение, в неведение.

Главният прокурор отрече да има шпиц команди и специален състав, който да се отчита директно на главния прокурор.

Етичната комисия се сезира, нека да видим резултатите от нея. Освен следователя, който в момента видяхме по вашите екрани, ще трябва наистина да се проучи това. Аз не мисля, че е незаконно да се създават отдели. Може да се създават отдели и специализирани неща. Не е проблемът в създаването на отдела, проблемът е дали наистина има, как да се каже, поръчки или дела, които са поръчкови.

Вие с главния прокурор…

И нещо за доклада искам да кажа. Ето това, което видяхме преди малко от предишен премиер, беше абсолютно нагледно. Използва се абсолютно за политически цели. Истината е, че аз не си спомням по негово време какво точно беше направил. Същите бяха хората, същият беше ВСС, същият беше главният прокурор, дори стратегия нямаше приета. Така че не бива да се използва докладът само за политически цели, той е механизъм за оценка. И вместо всеки от нас да каже какво трябва да се направи, къде сме грешали, ние го използваме една-две седмици за политически цели и после сякаш го забравяме. Истина е, че тази година имаше позитивно отчитане на работата на правителството в лицето на предлагане на съдебната стратегия, която започна по време на втория служебен кабинет, точно защото имаше много големи рискове в доклада по времето на правителството на г-н Орешарски и служебният кабинет не можеше да чака повече. Той трябваше да пише стратегия бързо, дори да е служебен, за да може да навакса с изоставането.

Срещате ли се със Сотир Цацаров?

Срещам се с всички, да, срещам се с г-н Цацаров, срещам се и с г-н Панов. Бях на пленума на ВКС миналата седмица, представих там закона.

Има ли добър диалог, като че ли с предишния министър нямаше? Вадеха се томахавки, писалки.

Имам диалог с всички. И с тримата големи, надявам се и с ВСС, нормални разговори. Това не означава, че съм на едно мнение с всичките решения, които те взимат, и съм съгласна. Но пък аз казвам своето мнение и то го знаят. Така че си говорим.

За какво си говорихте с главния прокурор?

Последно говорихме по НПК с главния прокурор. На съвета има представители на всички институции. Там са заместниците на председателя на Касационния съд, председателя на Административния съд, главният прокурор, говоря си и с тях, взимам решения…

А той как реагира на това, че все пак и вие искате повече контрол над прокуратурата?

Знаете ли, аз си мисля, че това е нормално. Нормално е да има отчетност, контрол, да има този анализ. Самият той е съгласен.

Ще коментираме и това. Пренасяме се в Сърбия, за да разберем какво се случва. Добро утро, днес трябва да се гледа мярката за екстрадиция на Цветан Василев.

Репортер: Добро утро от Висшия съд на Белград. Точно след 10 минути, в 7.30 местно време тук ще започнат съдебните заседания и Цветан Василев ще се изправи за първи път пред съда. Той ще влезе тук във Висшия съд на Белград, за да даде обяснения по делото за неговата екстрадиция. Тя е поискана от висшите власти на България заради обвинението му за източване на 206 милиона лева от трезора на банката. Официално все още не се знае в колко часа е заседанието, ясно е само че делото ще се гледа при закрити врата и достъпът тук е абсолютно ограничен. В началото на март миналата година Висшият съд на Белград разреши връщането на Цветан Василев, но няколко дни по-късно Апелативният съд върна делото на първа инстанция именно защото Цветан Василев не беше изслушан, не бяха спазени неговите права и беше нарушена процедурата по екстрадиция. Всъщност каквото и да се случи днес, и да има решение, и да няма решение, втората дума е на Апелативния съд и тя не е последна. Окончателното решение според законодателството на Сърбия се взима от министъра на правосъдието.

От тях зависи, така ли е, госпожо Захариева?

Да, такива са процедурите, екстрадацията зависи от тях, надявам се да вземат това решение и наистина казусът КТБ е тест за цялата ни държава и за цялата правосъдна система. Тест е дали наистина можем да решаваме такива проблемни казуси и такива големи престъпления. Това е огромно престъпление, това е огромна кражба. Държавата, да не забравяме, плати над 3,5 млрд. гарантирани кредити. Доста хора с влогове над минимално гарантирания изгубиха парите си. Това не е било банка, къде са били контролните органи, къде са били службите, къде е бил надзорът на БНБ и ще има ли виновни осъдени, ще проследим ли пътя на парите? Тези пари, това са много пари, те не могат да се изпарят във въздуха.

Ние също питаме още от самото начало, ще има ли виновни, ще има ли съд.

Това наистина е тест за съдебната система, нека да направим всичко възможно.

И ако това не се случи?

Има време, няма как да не се случи. Обществото няма да остави, няма как да оставим това така, няма как да не се случи.

Говорихме си за главния прокурор и за контрола над него, за контрола над прокуратурата. Той възможен ли е наистина?

Знаете ли, тук става дума за отчетност и носене на отговорност. Контролът над съда, над прокуратурата е това. Отчетност, носене на отговорност, публичност и прозрачност. И тогава, когато един прокурор или съдия не изпълнява качествено, например един прокурор или съдия така разследва, както и разследващите органи, или следовател, или разследващата полиция, така разследва, че да имаш накрая оправдателна присъда, те трябва да носят своята отговорност. Не трябва просто да го констатираме, трябва да носят своята отговорност. Обаче ние трябва да им осигурим нормалните условия на труд за това. Не може да нямат нормалната техника, нормалните механизми, нормалното обучение. Същото и с един съдия. Тогава, когато един съдия постановява мотивите или присъдата си, така че да изтече абсолютната давност, тогава, когато се бави и не може 15 дена например да вървят едни документи от един съд до друг съд и оттам до нашата главна дирекция за изпълнение, че нямат ли факсове? Да, ние ще променим хубаво закона, но и в момента дори според мен законът не пречи, може да се изпрати на факс. Ще променим НПК, ще разпишем, че присъдата се изпълнява веднага след последна инстанция, а пък после вървят документите до първа, ще предприемем и такива гаранции. Но най-важни са качествата на хората. Носенето на отговорност, отчетност, прозрачност и тогава, носенето на отговорност ще дойде тогава, когато прокурорът ще може сам да взима решения по вътрешно убеждение. Указанията от по-горестоящия и от всеки отгоре трябва да стават само по отношение на законосъобразното прилагане и тълкуване и събиране на доказателства

Законът за съдебната власт кога влиза?

Това ще предвидим в Закона за съдебната власт на втората писта. Всички тези неща, говорихме за командироването, абсолютно порочна практика, държат се в подчинение и в несигурност, дори да не е в подчинение, в несигурност редица магистрати. Законът е готов, днеска ще бъдат отразени всички бележки, по-скоро те не бяха бележки, ами обсъждания и дебати от /…/ за съдебна реформа, на 2 март ще бъде в Министерски съвет, надявам се приет и подкрепен от колегите и другите изменения, които са изключително важните, които са свързани точно с прокуратура, съд, самостоятелност, самоуправление, кариерно развитие, това включва конкурси и командироване, ще бъдат готови до края на април.

Казахте, че КТБ е тест…

И НПК се работи междувременно, по много посоки и това ще има много сериозно отражение също върху процеса.

И за НПК ще си говорим в следващи предавания, казахте, че КТБ е тест.

Да, тест е.

След малко ще си говорим с генерал Атанас Атанасов, депутатите имат 550 страници да четат на английски, вие прочетохте ли го?

Ами не, той е в секретното деловодство на Народното събрание.

Секретно дори от вас? Имате ли достъп?

Не, не, предполагам, че отида и го поискам, няма да има проблем, но не съм го прочела, в момента наистина работя по Закона за съдебната власт, а и не съм икономист. Най-важно е да видим какво наистина има в този доклад и дали препоръките и констатациите по проследяване на парите, защото фондът трябва да събере парите, и има ли нещо, което може да послужи на прокуратурата и дали наистина този доклад е изпратен в прокуратурата.

Добре. Доколкото разбрахме, няма имена на политици, но какво има в този доклад?

Не е била тяхната задача. Тяхната задача е да проследят пътя на парите, къде са отишли, в кои фирми тези пари.

После някой друг пък да провери на кого са тези фирми и дали могат да се върнат обратно.

Това е лесно, лесно възможно.

Екатерина Захариева, гост на предаването.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения