Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif24.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Пускаме руски газ на енергийната борса
04 Февруари 2016

Министърът на енергетиката в интервю за вестник "Труд"

Г-жо Петкова какви са приоритетите на Министерството на енергетиката в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?

 

Приоритетите на правителството в сектор енергетика са ясно разписани в програмата на правителството, а ние, разбира се, я следваме много последователно. Първият приоритет, който продължава да стои пред нас, е финансовата стабилизация на сектора. За радост през 2015 г. успяхме да извършим доста реформи, които бяха насочени към свиване на дефицита в енергийния отрасъл и по-точно в Националната електрическа компания (НЕК).

Всички мерки, които предприехме, включително намаляване на разходите в държавните дружества с 10%, както и решението за определяне на цените на електроенергията от 1 август 2015 г., успяха да стабилизират НЕК, така че тя да не генерира нов дефицит. През 2015 г. загубата на компанията е намаляла от 586 млн. лева през 2014 г. до 218 млн. лв. по първоначални счетоводни данни. От регулаторна дейност НЕК дори успя да излезе на печалба.Безспорно наш приоритет в средносрочен план е и удължаването на живота на АЕЦ „Козлодуй”. За наша радост всички мерки, свързани с този процес се случват много ритмично и съобразно заложените срокове.Друг наш приоритет, който може да бъде определен като краткосрочен или средносрочен, е пълната либерализация на електроенергийния пазар. С нея енергетиката ще бъде поставена изцяло на пазарни основи и ще бъдат ликвидирани финансовите проблеми. Много разчитам на либерализацията, защото това означава конкуренция на пазара и възможност за избор на потребителите. Обмисляме съвсем скоро да прибавим нов сегмент на Българската независима енергийна борса - за търговия с природен газ. Надявам се този процес наистина да бъде успешен. Дългосрочният ни приоритет е свързан с диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, по-конкретно с изграждането на междусистемната свързаност, разработването на местния добив и реализацията на концепцията за газов хъб „Балкан“.

 

Какъв газ ще продавате на борсата, в момента има само един източник - Русия?

 

Да, на този етап източникът е само един, но работим да бъдат диверсифицирани източниците и да имаме по-развит пазар.През последната една година успяхме да раздвижим всички проекти, свързани с изграждане на междусистемните газови връзки със съседните ни страни, така че да имаме достъп до различни източници на природен газ.

 

Какви са очакваните финансови резултати на компаниите от държавната енергетика за 2015 г.?

 

За момента има само първоначални данни, но те показват стабилизиране на сектора. Вече споменах НЕК, „Булгаргаз” ще реализира печалба от дейността си от близо 23 млн. лв. „Булгаргаз” има проблем със събирането на вземанията си, но благодарение на добрата работа на мениджърите на компанията този проблем беше преодолян. „Булгартрансгаз” ще завърши годината с печалба от 96 млн. лева, а АЕЦ „Козлодуй” - със 118 млн. Електроенергийният системен оператор ще увеличи само за година почти три пъти финансовия си резултат. „Мини Марица-изток” също завършват годината на печалба.В добивното дружество имат проблеми с ликвидността, тъй като вземанията им възлизат на 410 млн. лева, които не могат да съберат от двете американски централи - ТЕЦ „Брикел” и от ТЕЦ „Марица-изток 2”. ТЕЦ „Марица-изток 2” ще завърши със загуба от близо 88 млн. лева. Основната причина за влошения в сравнение с 2014 г. резултат е увеличаването на разходите за въглеродни емисии, които централата извършва. Като цяло и Българският енергиен холдинг ще има положителен финансов резултат.

 

НЕК доста сериозно е намалила загубата си, но кога ще може реално да се разплати с производителите на ток?

 

Задълженията към производителите са за 1,191 млрд. лв., като 950 млн. от тях са само задълженията към двете американски централи. Останалите са към ВЕИ, заводски централи, топлофикации. БЕХ стартира през есента процедура за избор на банка или банки, които да осигурят ресурса, необходим за разплащането на НЕК с производителите на електрическа енергия. Първата процедура беше прекратена, тъй като офертите, които постъпиха, не отговаряха на изискванията на възложителя, а именно банките настояваха за държавна гаранция. Това обаче нямаше как да се случи. Веднага след това стартира процедура на пряко договаряне, като БЕХ отправи покана до 25-те най-големи банки в света, 10 от тях заявиха интерес. С всяка една от тях бяха проведени преговори, които вече са приключили и очакваме към 20 февруари да имаме резултат и оферти.

 

Председателят на енергийната комисия към парламента Делян Добрев беше споменал, че към момента реално може да бъде взет заем до 350 млн. евро само. Така ли е и има ли план Б откъде ще бъде допълнена сумата?

 

Ресурсът, който търсим, е до 650 млн. евро, но не по-малко от размера на задължението на НЕК към двете американски централи.

 

А кога всъщност ще може да говорим за истинска реформа в държавната енергетика?

 

Всичко, което направихме и което ще продължим да правим, е да реформираме сектора. Разбира се, всички промени няма как да се случат с магическа пръчка и всичко да се оправи изведнъж, тъй като това са проблеми, генерирани с години. Към реформата се причисляват двете промени в Закона за енергетика и Закона за енергията от възобновяеми източници. Друга важна мярка е, че през 2015 г. свихме с 42 млн. лева разходите в държавната енергетика. В НЕК беше извършена оптимизация на персонала, бяха съкратени близо 120 души. В държавните мини прекратихме договори за близо 7 млн. лева.

 

А кога битовите потребители действително ще могат да избират сами доставчика си на ток?

 

Либерализацията не е еднократен акт и не можем да кажем, че ще се случи на датата Х. Това е процес, който ще премине през определени етапи. Сключихме консултантски договор със Световната банка, която излезе с междинен доклад през декември. Доста неща трябва да бъдат доизяснени по него, включително размерът на тарифния дефицит. Дори след освобождаването на пазара дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия ще продължат да действат, както и ще се запазят преференциалните цени за производители на енергия от възобновяема енергия, топлофикационни и заводски централи.

Тоест трябва да бъде разработен компенсаторен механизъм, който да покрива тази разлика между пазарни и преференциални цени. Очакваме през април да имаме финален доклад от Световната банка, в който да бъде избран модел на либерализацията.

За никого не е тайна, че в България като енергийно бедни могат да бъдат определени голяма част от българските граждани. Това е сериозен аргумент да се пристъпи плавно към освобождаването на пазара. През декември направихме съвместна работна група с експерти от главна дирекция „Енергетика” към ЕК, която има за задача да разработи механизъм за защита на енергийно бедните потребители.

Първо, да дадем дефиниция за уязвими потребители, второ, да бъдат определени критериите за тяхната идентификация и трето, да определим мерките за тяхната защита. Механизмът трябва да е готов до април. Няма да предприемем никакви стъпки, които биха довели до стрес за българските потребители. След като бъде готов моделът, ще го представим на всички заинтересувани страни.

 

Според европейските изисквания енергийно беден си, ако даваш повече от 10% от дохода си за отопление. В България обаче това е масов случай.

 

Точно така е. Много е важно също така да не се допусне да бъдат определени като енергийно бедни хора, които всъщност не са такива. Така ще може да бъдат подпомогнати само тези, които реално се нуждаят, а не всички.

 

През миналата седмица в София се състоя руско-българска комисия, след която стана ясно, че ще бъдат намалени разходите на компанията „Южен поток България”, защо направо дружеството не беше закрито, тъй като руснаците казаха, че такъв проект вече няма?

 

Акционери в „Южен поток България“ са две търговски дружества - „Газпром” и Българският енергиен холдинг. Всички решения са на двамата акционери. На междуправителствената комисия с радост отбелязахме и от българска, и от руска страна, че те са взели решение за намаляване на разходите на проектната компания. Всички останали въпроси, свързани с бъдещето на дружеството, намаляване или увеличаване на капитала, зависят от акционерите.

 

До последно България твърдеше, че няма официално писмо за спиране на „Южен поток”, така ли е все още и продължават ли дейностите по проекта у нас?

 

Няма официално писмо от „Газпром”. Разрешителните, които продължаваха да се вадят за проекта, са свързани с морската част на газопровода, в която България не е акционер. Всички искания, депозирани до българската администрация за разрешителни по този проект, няма пречка съобразно нормативно установения ред да бъдат издадени. Изграждането на сухоземната част от „Южен поток”, в която участва България, е спряно. Причината - има стартирала наказателна процедура от Брюксел за съмненията за нарушения в областта на законодателството за обществените поръчки. Докато Европейската комисия не се произнесе, България не може да направи нищо по проекта.

 

Зам. правосъдният министър на Русия Сергей Герасимов обяви, че Москва е готова да участва активно в изграждането на газовия хъб „Балкан” у нас, какво имаше предвид?

 

На междуправителственото заседание обсъдихме и концепцията си за изграждане на газоразпределителния център „Балкан“. Като един от източниците за доставка за проекта разглеждаме именно руския природен газ. Те изразиха готовност за съвместна работа при обсъждане на реализацията на проекта след получаване на официална информация от българска страна.

 

До момента България има само концепция за хъба, кога реално проектът би могъл да стартира и какви средства ще са необходими за него?

 

В момента има създадена работна група между България и ЕК, която разглежда концепцията за хъб „Балкан“ от правна и техническа гледна точка и проверява до каква степен тя отговаря на европейското законодателство и Третия либерализационен енергиен пакет. Нещо повече - през ноември 2015 г. концепцията беше включена и одобрена като проект от общ интерес за ЕС.

След като бъде одобрен от ЕС, ще се предприемат стъпки за финансирането на проекта и неговото правно структуриране. Разбира се, това не е проект, който може да се реализира в рамките на една-две години, но в дългосрочен план безспорно ще доведе до сигурност на доставките и развитие на пазара на природен газ в региона.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Николай ДЕНКОВ: НОВАТА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОДБОР НА ОЦЕНИТЕЛИ НА НАУЧНИТЕ ПРОЕКТИ НАМАЛЯВА РИСКА ОТ СУБЕКТИВИЗЪМ
22 Февруари 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

trans.gif
Николай Денков: Намаляваме приема в икономиката
21 Февруари 2017

С 15% се увеличиха студентите, които следват информационни технологии, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения