Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.04.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Меглена Кунева: Държането на страната ни извън „Шенген“ е нарушение на практика на договорите
31 Януари 2016

Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за предаването „Неделя 150“ по БНР

Продължаваме с Меглена Кунева – вицепремиер. Госпожо Кунева, вие може би с две думи трябва да определите това договаряне на механизма заради обстоятелството, че евродепутатите вече в предела на своето търпение. Освен това дава се примерът за Хърватия, която съвсем не е възприела механизма и това, че България е злепоставена. Волю-неволю и двете неща се правят и това влиза в обръщение като представа за крайно изостаналите България и Румъния. Може ли да се си спомните, да припомните тези страници на договарянето на механизма и до каква степен това беше доброволно за България?

 

Да, разбира се. Това, което беше стъпка по стъпка извоюването на българските преговори е моят живот – беше, е и вероятно така и ще остане, аз съм изключително свързана с този процес. И съм готова да се връщам към него стъпка по стъпка, за да можем да си направим своите изводи. Както знаете, България и Румъния имаше опасност да бъдат отложени с 1 година влизането им. Ако тази година се беше случила, имаше един последен доклад 2006 г., който трябваше да пусне страните от 1 януари 2007 г., не просто щяхме да загубим пари. Знаете какво се случи с референдумите във Франция и в Холандия. Това на практика затвори вратата за дълги години. Хърватия беше последната страна и то наистина с много силно лоби, която влезе в Европейския съюз /ЕС/. България и Румъния можеха да бъдат и то години след това. Можеха да бъдат вързани заедно с Хърватска. Даде ни се една година, в която ние да направим изключително резки стъпки по отношение на върховенството на закона и вътрешните работи. И когато това не се случи в тази пълнота, беше даден такъв мониторингов механизъм. Мониторинговият механизъм не е нещо измислено само за България и Румъния. Преходните периоди на практика са такъв мониторингов механизъм, защото ако има някаква опасност, те остават. Ако няма – те могат да бъдат продължени. Има 4 текста още в договора, в които е възможно договорът да бъде променен, да бъде например при тежки икономически катаклизми в страните, да не действат правилата на вътрешния пазар и т.н. Никога обаче на никой от участващите не му хрумваше, че това ще продължи 10 г.

 

Въпросът е, ако вкупом кажем като евродепутатите – стига вече, това възможно ли е?

 

Когато започна работа тази комисия, не – не смятам че просто с волеизявление това може да бъде прекратено, този механизъм, с който двете страни са обвързани. Но ролята на депутатите е много важна и те биха могли да настояват, ние можем да настояваме за равно третиране на България и Румъния. Аз лично силно го препоръчвам по отношение на „Шенген“, защото смятам там държането на страната извън „Шенген“ е нарушение на практика на договорите. Договорите, които крепят ЕС заедно. И там действително България и Румъния са третирани с двоен стандарт. Този механизъм беше предвидено да приключи в рамките на 3 г., така както и другите защитни механизми, които ги има, мисля че това е чл. 37, 38 и 39 от договора. Тези защитни механизми имат срок от 3 г. Аналогията беше, че мониторингът в рамките на 3 г. двете държави ще успеят да се справят. Така или иначе това се проточи и не смятам, че една система като съдебната и най-общо казано върховенството на закона, както и вътрешните работи, може да бъде реформирано отвън. Няма такъв случай в историята. Много са важни, разбира се, знаците на подкрепа, които ни се оказват, много е важна тази външна оценка, но тя трябва да бъде в един по-голям, по-широк контекст и действително да бъде, той беше преименуван, между впрочем, последната комисия механизмът, и той вече е за сътрудничество. Да, такива сравнения, както се казва от ЕК – таблица на резултатите, има по отношение на вътрешен пазар, по отношение на човешки права, защита на потребителите и т.н. Т.е. ако това е за всички страни и се вижда къде е България и Румъния, това е познат подход. Но само със заклинания – махнете ни механизма, няма да стане в момента. Просто трябва да направим така, че да има рязък успех в борбата с корупцията, в съдебната система и разбира се във вътрешния ред.

 

Вашият разбор какво показва, моля ви да кажете – кой е виновен, бихте ли взели страна? Ето един цитат, който може да развесели темата, но е много на място. Таня Петрова, вестник „Сега“ – „Който реформа опита в трета глуха полита“. Става дума за една такава особеност на българския живот, типична.

 

Вижте, тези политически епиграми са с трайна българска традиция. Още като започнем с моя съименик Трифон Кунев и стигнем до Радой Ралин. Ето сега може би има нови поводи да си го кажем. Опитът за това да се доведат нещата докрай и реформите, и резултатът от тях, наистина е изкачване на много-много стръмен хълм. Нямаш право да спираш. При всяка следваща стъпка все пак си стигнал малко по-нагоре. И независимо какво струва, ако си убеден в това, което правиш, трябва да продължиш да го правиш, докато накрая резултатът е видим за всички.

 

Как смятате, как трябва да бъде обсъден резултатът от този доклад, самият доклад – това, което той показва, на какво равнище, какво трябва да се случи в Народното събрание? Как трябва да се огледат ангажиментите?

 

Аз вече започнах с моята първа оценка, но нека да го изброя с едно, две, три, за да е съвсем ясно какво съм казала. Първо, Европейската комисия никога не ни казва неща, които ние не знаем. Всички изброени факти в доклада ние ги знаем, както знаем, че на много места нямаме достатъчно силна воля, че не можем да направим необходимото по най-добрия начин или най-бързо. Второ, една система като правораздавателната и като опазването на вътрешния ред не може да бъде реформирана само отвън. Каквито и съвети да ни дават, и най-добронамерените, те не могат да заместят нашите усилия. Трето, единици са хората, включително и политици, които четат докладите. И тъкмо заради това аз ще бъда много внимателна в цитатите, защото някакви, всеки си избира нещо, което да прочете и всъщност, да докаже своя теза. Ако си спомняте онази притча за това как слепци са описвали слона, всеки докосвайки една негова част, горе-долу това може да се получи и при доклада, ако всеки взема от него само това, което на него му харесва. Четвърто, най-важното в този доклад за мен, и това е моят ангажимент и моят цитата, това е липсата на воля за борба с корупцията. Казано е много ясно. Казано е също така, че Конституцията е стъпка в правилната посока, но малка. И това го казвахме от Реформаторския блок доста открито. Оттук нататък с добри закони нещата могат да се променят към по-добро, и с много открито признаване на това защо някои неща не са се случили. Имам предвид Закона за антикорупцията. Ако ние направим необходимите стъпки, уверявам ви ще имам достатъчно много аргументи да кажа, че този механизъм в рамките на това правителство трябва да види своя завършек. Не защото след една или две години България ще бъде идеалната държава. Идеална държава по отношение правосъдие и обществен ред няма. Ние всички си помагаме, подкрепяме се – Франция правеше 15 години своята реформа и даже наскоро министърът на правосъдието подаде оставка. Тоест, спокойно място, когато става дума за толкова чувствителни материи засягащи съществуването и доброто управление на държавата – такива спокойни страни няма, особено сега.

 

Илияна Йотова, евродепутат от групата на ПЕС/БСП: Г-жо Кунева, съжалявам че се намесвам, но все пак трябва да бъдем коректни защо г-жа Тубира подаде оставка. Нали? Не е заради закона или законите за съдебната власт във Франция. Нейният проблем беше съвсем друг. Моля ви, нека не заблуждаваме аудиторията – всички сме четящи хора, информирани хора. И само да заключа нещо – аз съм повече от вас убедена, че антикорупционният закон трябва да се върне в Народното събрание, отчитайки всички позиции на всички политически сили, и наистина да бъде приет с максимално мнозинство. Но и вие, понеже си послужихте с една хубава метафора за слона, и вие пипнахте от слона само тази част, която се отнася до вашия предложен закон. Въпреки това ви пожелавам успех с него, защото той наистина е необходим за България.

 

Меглена Кунева: Аз не знам кой е вашия събеседник.

 

Илияна Йотова: Ако слушате и уважавате събеседниците на това предаване, сигурно ще знаете.

 

Това са възможните реплики в ефира. Те са напълно желани и хубави.

 

Просто ми се иска да се обърна по име.

 

Г-жо Йотова – известен франкофон.

 

Меглена Кунева: Добре. Г-жо Йотова, разчитам на това, което вие казвате за закона. Аз направих уговорка, че понеже наистина докладът е нещо чувствително, аз ще кажа това, за което аз отговарям. Иначе всеки го чете през собствения си поглед.

Илияна Йотова: Аз затова ви похвалих за слона.

 

Благодаря ви. Разбрах, прощавайте, ако съм ви засегнала.

 

Моля ви да кажете, дали някаква новина се съдържаше в поканата на г-н Орбан и България да участва в тази среща на Вишеградската четворка, и въобще тези апели да бъдат затворени границите за бежанци – има ли начин да бъдем чути и в роля?

 

Това е много свързано с изказването ми преди малко за членството на България в „Шенген“. За мен това е истинска несправедливост. Фактът, че страната ни е под наблюдение за правосъдие и вътрешен ред, има подобни наблюдения там, където са примерно държавни помощи и така нататък. Страни, които са, ето сега Унгария е под такова наблюдение за политически критерии, добре. Това се надявам, след като имаме гласове в Съвета, след като имаме гласове в парламента, тук име как да реагираме, но несправедливостта от това, че една страна е изпълнила, от няколко години е изпълнила критериите си, това е признато. И няма как, и не трябва да се свързва с доклада за ПВР, за това да сме на сигурно вътре в европейското пространство, да не сме просто на ничия земя. Това е просто национална теза, която според мен ние трябва много сериозно да преследваме. Мисля, че всеки глас в защита на това, че България не може, ако е изпълнила критериите, да стои извън „Шенген“, трябва да бъдат използвани. Нашият избор е да бъдем в „Шенген“, ние сме изпълнили критериите и няма как. В момента всяка една от системите за сигурност в Европейския съюз показва, че страни, които са ничия земя – нито в „Шенген“, нито извън „Шенген“, просто няма такъв случай няма. Няма как така да съществуват нещата. И затова аз бих призовала всеки един български политик и политиците в Европейския парламент, и от правителството много сериозно, много сериозно да настояват на всеки съвет по вътрешен ред, на всеки съвет, където се разглежда бъдещето на Съюза и сигурността на Съюза, аз го правя това пред Съвета Общи въпроси – и премиерът пред Европейския съвет да настоява за това България и Румъния да бъдат част от „Шенген“ така както заслужаваме, а не да се оправдават с доклада. Всички имаме обществено мнение. Знам, че то е чувствително в момента, но политиците са за това. За да могат да поемат трудността, да обяснят, да кажат какво мислят и най-вече да си стоят зад думите. България е подписала договор, в който щом изпълним техническите условия, ние сме член на „Шенген“. И този договор не се спазва.

 

Сега – по отношение на номинирането ви за бъдещ министър на образованието и науката – смятате ли, че се нагорещи обстановката по причини, които може само да гадаем дали те са спонтанни тези вълнения, тези настроения. Вие, ако получите одобрението и на другата част от Реформаторския блок, може би трябва да се вречете в няколко правила, които ще спазите или да направите отделна програма, тъй като обществената дискусия вече е доста нагорещена. Трябва да кажете с какви принципи и правила ще влезете?

 

Моля? Не ви чух?

 

С каква програма ще влезете, това е важно?

 

Г-жа Маринкова, зная, че журналист като вас няма как да пропусне този опит да получи отговор на въпрос, който в момента се дискутира, но пък се надявам и вие да ме разберете, че с опита, който имам в политиката, аз няма да говоря преди подобна номинация да стане факт.

 

Кажете го като че ли се отнася за някой друг.

 

Tака че аз имам надежда да се изясни въпросът с премиера. Имам среща с министър-председателя, ще го информирам разбира се и за подготовката на антикорупционния закон и ако има воля в тази посока и желание, ще вървим напред, но на този етап не мога нищо повече да ви кажа.

 

Кога имате среща? Моля?

 

Аз мисля, че е съвсем предстояща, но дневният ред на премиера нека да си го съобщи самият той.

 

Как ще рече днес – това ли е предстоящото?

 

Моля?

 

За днес?

 

Не. Не. не днес, но не е чак толкова спешно.

 

Исках да кажа, че който и да стъпи в тази роля днес, той трябва да обещае на обществото няколко неща.

 

Когато такъв момент дойде, смятам, че който и да е на тази позиция, на този пост, ще направи това.

 

Благодаря за вашето участие.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ОБЩЕСТВОТО Е ОСНОВНИЯТ ПОЛЗВАТЕЛ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
18 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Инвестор“ на телевизия „Блумбърг“

trans.gif
МИНИСТЪР ДЕНКОВ: УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТОВАРЯТ ОТ НЕСВОЙСТВЕНИ ФУНКЦИИ
11 Април 2017

Интервю на министъра на образованието Николай Денков в Нова телевизия

trans.gif
Спас Попниколов: Няма как за 2 месеца да бъде спряно неосигурено финансиране за АМ „Струма“
10 Април 2017

Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов в интервю за Агенция „Фокус“

trans.gif
Даниела Дашева: Хазартът е най-логичният източник на приходи за спорта
07 Април 2017

Интервю на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева за списание „Икономист“

trans.gif
Николай Денков: За плагиатството в науката няма давност
05 Април 2017

Министърът на образованието и науката в интервю за Радио "Фокус"

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВЕЖДАМЕ ПРАВИЛА ЗА БОРБА С ПЛАГИАТСТВОТО
02 Април 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Стела Балтова: Жалби пречат на процедурата за Единната система за туристическа информация
29 Март 2017

Интервю на министъра на туризма за Радио „Фокус“

trans.gif
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения