Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif29.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Енергетиката е основна тема в двустранните отношения между България и Русия и ние трябва да водим диалог с руската страна
30 Януари 2016

Министърът на енергетиката в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, здравейте.

 

Здравейте.

 

Вие сте и съпредседател на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се събра в София след 5-годишно прекъсване.

 

Да, точно така.

 

Интересно, България ясен сигнал, министърът на енергетиката, България се интересува от енергийни проекти с Русия, това е сигалът, който искаме да дадем като страна с изборът точно на вас като министър на енергетиката за съпредседател на комисията.

 

Аз смятам, че е много логично точно министърът на енергетиката да бъде съпредседател на тази междуправителствена комисия.

 

А какъв е сигналът на руснаците обаче, зам.-министър на правосъдието, все едно ще се съдим, то не че не се съдим по разни арбитражи, точно по енергийни проекти. Как го разбирате вие това, че Сергей Герасимов е съпредседател от руска страна, зам.-министър на правосъдието?

 

Първо може би да кажа своето мнение, по отношение на това защо точно министърът на енергетиката е съпредседател на тази междуправителствена комисия и разбира се министърът на икономиката, господин Лукарски, и двамата сме съпредседатели от българска страна. На първо място за това, защото енергетиката е основна тема в двустранните отношения между България и Русия и това е съвсем обяснимо и съвсем логично, тъй като Русия е важен партньор за нас в сектор „Енергетика“ , Русия е основен доставчик към настоящия момент на енергеийни ресурси за нашата страна, и петрол, и природен газ и ядрено гориво. Така че няма нищо по-логично от това министърът на енергетиката да съпредседателства тази междуправителствена комисия. От друга страна България е един много успешен транзитьор на руски газ за Турция, за Гърция, за Македония, така че няма нищо по-логично от това министърът на енергетиката да бъде съпредседател на тази междуправителствена комисия. Години напред преди това съпредседател от руска страна е бил също енергийният министър на Руската Федерация, но миналата година беше взето решение от страна на нашите партньори от Руската Федерация и тази функция я пое първият зам.-министър на Руската Федерация.

 

Свалят нивото, това са сигнали, нали, да свалиш нивото зам.-министър?

 

Мисля че не трябва да разглеждаме по този начин въпроса. За мен изключително важно е това, че ние успяхме след 5-годишно прекъсване да възстановим работата на Междуправителствената комисия. Това е един добър сигнал. Ние трябва да водим диалог с нашите партньори от Руската Федерация и смея да твърдя, че тази комисия, това заседание, което ние осъществихме тук, в София, беше много добро и много успешно.

 

Какъв документ от ЕК иска Русия, за да се включи в планирания от България газоразпределителен център „Балкан“, хъбът, както го наричат?

 

Една от основните теми на работната група по енергетика в рамките на междуправителствената комисия беше свързана именно с газовите проекти. Ние разбира се представихме и нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, концепция, която смея да твърдя, че е много успешна, много работеща, имайки предвид предимствата, които има България за реализацията на един такъв проект. На първо място, стратегическото географско положение, което България има, България е естественият път на потоците от природен газ, както от Изток, така и от Юг, така че това е едно от основните ни предимства. Друго основно предимство е много добре развитата газопреносна инфраструктура, наличието на 80% от компресорните станции в региона се намират, те са точно на българска територия, тези са наши компресорни станции, които сега модернизираме. Така че това са няколко предимства, които ние също изтъкнахме и обсъдихме с нашите руски партньори. Знаете, че тази наша концепция, ние още в началото на 2015 година се разработихме и представихме на ЕК, с оглед на това да чуем становището на ЕК, относно правните и технически елементи, по отношение на този проект, защото за нас е изключително важна…

 

Тя кога ще го даде това становище?

 

Мисля, че съвсем скоро ще имаме яснота по този въпрос, този проект трябва да отговаря изцяло на европейското законодателство. Той трябва да бъде съобразен с изискванията на третия либерализационен пакет и това за нас е изключително важно.

 

Това означава не само руския, а всякакъв газ, конкуренетен на руския да може да преминава по тази инфраструктура за пренос на газ.

 

Точно така. Но ние, разбира се, разглеждаме като един от потенциалните източници за доставка на природен газ, за хъба точно руския газ.

 

Добре, а Еврокомисията на фона на санкциите, които е наложила на Русия ще даде ли индулгенцията, която руснаците искат?

 

Вижте, за нас е важно този проект да отговаря на изискванията на европейското законодателство, да отговаря на изискванията на третия либерализационен пакет, именно заради това ние съвместно с нашите партньори от ЕК, Главна дирекция „Енергетика“ в края на 2015 г. на 10 декември беше сформирана работна група, която се занимава точно с проектите в газовия сектор. Една от темите е именно и правното и техническо състояние по отношение изпълнението на нашата концепция за газоразпределителен център. Фактът, че ЕК одобри нашият проект за газоразпределителен център и го включи в проектите от общ интерес в рамките на ЕС, смея да твърдя, че е достатъчно добър сигнал за бъдещето на един такъв проект.

 

Обаче участието на руснаците в такъв проект има друго измерение – политическо, това все пак е начин да се заобиколи Украйна, заради която уж ЕС налага санкции на руснаците. Хем уж защитава Европа украинците, хем да пусне покрай Украйна през България да тече руския газ, това как ще стане?

 

С един такъв проект, с разработването на един такъв проект в никакъв случай не мога да кажа, че се цели подобно нещо, напротив, ние искаме абсолютно всички страни да бъдат равнопоставени и никой да не бъде заобиколен по никакъв начин. Затова, след като изясним от правна гледна точка как точно трябва да се случи този проект, така че да съответства на изискванията на ЕС, то тогава бихме могли да разполагаме и с по-голяма информация, с по-голяма конкретика, по отношение на това как точно ще се реализира този проект, така че да бъде удовлетворени всички заинтересовани страни и никой да не бъде пренебрегнат.

 

Няма да има условието, което уж поставя Европа – Русия да върне Крим на Украйна.

 

Не, такова условие в нашия проект няма как да бъде поставено, разбира се. Това е един проект, който ще бъде и икономически проект, така че…

 

Той не е единственият в региона, словаците имат /…/, има проект за вертикален газов коридор, тоест руснаците изглежда, че имат избор.

 

Вижте, колкото по-голям брой такива проекти има, това означа, че ще има по-голяма конкуренция, това означава, че ще има по-голям пазар, това означава, че ще има по-голяма сигурност на доставките, по-добри цени.

 

А откъде другаде газ?

 

Но ние работим много активно по реализацията на нашата концепция. Това е един от основните ни проекти, който е свързан с основния приоритет, един от основните приоритети на правителството в сектор „Енергетика“ именно диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ.

 

За маршрутите ясно, а за източниците?

 

Друг възможен източник за доставка на природен газ, в контекста на нашата концепция за газоразпределителния център е именно възможността за доставяне на природен газ от Азърбейджан, от района на каспийския регион. Това е една много добра възможност, която ние ще осъществим с изграждането на междусистемата свързаност на България със съседните на нас страни. Знаете, че в края на миналата година след дълги дини прекъсване и затруднения успяхме да подпишем и да вземем окончателното инвестиционно решение за изграждане на интерконектора Гърция – България. Това решение на практика направи необратим процес по реализацията на този проект. Този проект е изключително важен, тъй като той води до реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Така че смея да твърдя, че с изграждането на този интерконектор, с изграждането на интерконкетора България – Румъния, с изграждането на интерконектора България – Сърбия, Турция – България ние ще успеем да изградим такава адекватна инфраструктура, която ще ни даде възможност за доставка на природен газ от различни източници. Не бива да забравяме и един много важен момент, който е свързан с диверсификацията на източниците, именно местния добив. Ние разглеждаме тази възможност като една от най-добрите, една от най-удачните възможностите за диверсификация, защото каква по-голяма диверсификация от това, ако една страна има местен добив. Виждаме нашите съседи в Румъния, те задоволяват почти 90% от вътрешното си потребление точно с местен добив. Така че ние стартирахме, знаете, в началото на нашия мандат едно от първите решения на правителството беше именно да стартираме процедурата за проучване в дълбоко Черно море за блоковете в Силистар и Терес. Приключи успешно процедурата за блок „Силистар“, беше избран съответно фирма, която ще извърши тези проучвания, това е компанията „Шел“, съвсем скоро предстои да подпишем и договора, така че надявам се…

 

И кога ще се разбере дали България има море от газ?

 

Надявам се на първо място да имаме скорошна информация, по отношение на блока „Хан Аспарух“. Там може би в края на февруари ще бъде извършен и първият сондаж, така че надявам се скоро да имаме добри новини, защото първоначално геоложките проучвания са наистина оптимистични.

 

Скоро, скоро, колко скоро?

 

Надявам се, може би до средата на годината да имаме някаква…

 

Толкова скоро ще се разбере?

 

Ще се извърши сондажът и ще имаме някакви индикатори за какво точно става въпрос.

 

А за „Южен поток“ поне чета съобщение, дума не сте си казали с руснаците на тази комисия.

 

Темата свързана с „Южен поток“ присъства в разговорите на работната група по енергетика, в рамките на междуправителствената комисия, вие знаете каква е нашата позиция, по отношение на този проект, тя е последователна от самото начало. Ние смятаме, че това е един важен проект, но този проект трябва да се реализира, да се осъществи единствено и само при стриктно спазване на европейското законодателство. Тъй като това е проект, който се реализира от едно съвместно акционерно дружество между БЕХ и руската компания „Газпром“, всички решения, които се взимат, във връзка с реализацията на този проект, трябва да бъдат взети от съакционерите.

 

Ние пречим да се закрие, така ли, руснаците искат, а ние нещем, ние понеже сме 50 на 50?

 

Не, никой не пречи, това е волята на двамата акционери.

 

И те не искат да се закрива, е как, те казват, че няма да се прави „Южен поток“, е защо стои дружество „Южен поток“ като няма да се прави „Южен поток“?

 

В устава на дружеството много ясно са разписани условията и реда, по отношение, на които могат да бъдат вземани решения, по отношение на капитала, по отношение на статуса на проекта и ясно е разписано как точно трябва да се случи.

 

Те искат ли да го закрият?

 

Към настоящия момент няма такова официално искане от страна на акционера „Газпром“ за закриване на този проект.

 

Аз чета единствено, че заплатите щели да се намаляват в дружеството, то даже е интересно какво работят тези хора, че взимат заплати като работят нещо, където го няма?

 

В рамките на междуправителствената комисия, тъй като тук все пак става въпрос за решения, около които се обединяват правителството на Руската Федерация и българското правителство в сектор „Енергетика“, ние можем само да приветстваме едно такова решение, което акционерите са взели и то е свързано именно с намаляване на разходите в нашата съвместна компания, нещо което смятаме, че е изключително добър ход, имайки предвид статуса на проекта към настоящия момент.

 

Какво върши това дружество към настоящия момент?

 

Това дружество към настоящия момент има все още договори, които са в предишни периоди сключвани договори, по които има извършена работа, и по които разплащания не са извършвани, има други процедури, които трябва да извървени във връзка с това дружество. Така че към настоящия момент там има хора, които работят, но съставът, екипът е силно редуциран. Така че дружеството да може да осъществява тази си дейност.

 

Силно, колко човека?

 

33 човека са били, към настоящия момент мисля, че са около 15 човека.

 

А по 5-ти и 6-ти блок на „Козлодуй“ какво ще прави Русия, за да одобри удължаването на тяхната експлоатация. България иска до 2051 година 6-ти блок.

 

Да, удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ е друга много важна задача в сектор „Енергетика“, задача, по която ние работим и за радост към настоящия момент с партньорите ни от „Росатом“ имаме много добър диалог и действията, и мерките, които трябва да бъдат извършени във връзка с удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ се случват по графика, който предварително сме начертали, и дейностите, които предварително сме определили, че трябва да бъдат извършени, се извършват, и то в срок. При подписването на междуправителственото споразумение онзи ден станахме свидетели на официалното подписване на договора между АЕЦ „Козлодуй“ и консорциума „Росатом“ и българската компания „Риск инженеринг“. И този договор беше свързан с проучване, с анализ на възможността за удължаване на живота на 6-ти блок до 60 години. Това включва анализ, включва много подробна информация.

 

60 години?

 

До 60 години.

 

А ние искаме ли до 60 години?

 

Точно това ще покаже този анализ, за който всъщност беше сключен и договора.

 

Чета тук 2051 някъде – откъде пък идва това? Не е ясно. Може до 60 години. А изтичането беше?

 

2024, 2017, 2019.

 

С 60 години, то излиза, че до 2079 може да си работят.

 

Трябва всъщност да се удължи срокът след този период.

 

Това изцяло ли зависи както кажат руснаците – може да стане, може да не стане, може да стане 30, може да стане и 60. Вече според вас възникват ли и други работи – ако сме приятели може и 60, ако не– ще я караме много по устав, по технически, защото в едни технически параметри също има възможност – може 5, може 6, може 50, може 60.

 

Не трябва да се разглежда така въпросът. Тази легенда, която се разпространява, че всичко зависи от нашите руски партньори – не е точно така. АЕЦ „Козлодуй“ подлежи на много сериозен мониторинг от страна на институции, от различни агенции от сферата на ядрената безопасност.

 

Има ли вариант тези агенции да кажат: Може да карате до 2079 година, руснаците да кажат: Не, хич не може.

 

Тази оценка за надеждността на централата се дава точно от тези международни организации, които се занимават с този толкова сложен процес. И аз смея да твърдя, че в настоящия момент АЕЦ „Козлодуй“ много успешно издържа всички стрес тестове, които бяха направени, всички проверки, които се извършиха от международни организации, от нашата Агенция за ядрено регулиране.

 

Ако руснаците кажат: Абе, не става, - или пък: Става, ама още 10 години? Има ли нещо, което да спаси България? Те няма ли да кажат: Вие помните ли дето не пуснахте онзи самолет, дето ви молихме? Те няма така да кажат, обаче ние ще се сещаме.

 

С нашите руски партньори ние имаме много добър диалог. И тук нещата не опират само до политика. Тук става въпрос за една много сложна технология, каквато е атомната енергетика, и руските ни партньори са достатъчно отговорни хора, всъщност, виждат в какво състояние е нашата централа. Така че аз смятам, че не са налице притеснения по отношение на това, че руската страна може да реши да неудължи на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

 

От тяхна гледна точка изглежда, че сме ги излъгали за „Белене“ – така поне говори Сергей Герасимов. Той казва: Ние се съдим сега за 1 млрд. евро. Арбитражът продължава. Той до къде е този арбитраж? Кога най-сетне ще стане ясно?

 

Първо, може би е важно да припомним това, че тук не можем да говорим за излъгване в този случай, когато става въпрос за АЕЦ „Белене“.

 

За неустойки. От тяхна гледна точка така изглеждат нещата. От нашата е обратно.

 

Знаете, че да се стигне до тази ситуация, проблемът тръгва много преди това – още от 2006 година, когато на практика не се подписва договор за изграждане на АЕЦ „Белене“, подписва се едно споразумение, в което се казва: Ще взимаме решение, но ще мислим и ще стигнем до договор в един по-късен етап. Междувременно обаче започва от българска страна да се възлагат определени дейности, и по този повод ние просто трябва към настоящия момент да изчакаме решението на арбитража.

 

Кога го чакате?

 

Може би до средата на тази година ще бъде факт решението. Така че хубаво е да се изчака решението, да видим какво ще каже арбитража, и там вече ще преценим какви да бъдат конкретните последващи действия.

 

Интересен форма България да заобиколи да кажем санкциите в Русия изглежда изнамират българите, ако вярно съм го разбрал? Понеже не може да изнасяме плодове и зеленчуци, ще ги гледаме в самата Русия, обаче наши хора, наши заводи ще има там, и там ще затваряме консервите? Това вярно ли съм разбрал, че за това преговаряте?

 

Да, в рамките на работната група, която е в областта на икономиката, е имало подобно виждане за създаване на съвместни предприятия, който смятам, че също е една добра форма на сътрудничество.

 

Пак стои пък вече от морална гледна точка. Тоест, ние дали сме за санкциите, тоест, смисълът на тези санкции какъв е – да се притисне Русия, да се почувства затруднена, да нямат да ядат консерви. И като са притиснати да върнат Крим, казано най-просто. А ние сега като почнем, понеже не може да изнесем от границата, защото ще се сърдят от Брюксел, ние ще ги правим там консервите. Не е ли по-логично да застанеш честно пред Брюксел и да кажеш: Стига с тези санкции?

 

България като страна-членка на Европейския съюз е длъжна да спазва всички решения, които се вземат в рамките на общността, и ние го правим.

 

Те не са се сетили за този номер, че трябва и него да го забранят – съвместния бизнес.

 

И сме абсолютно коректни и последователни в своята позиция. Аз смятам, че не е налице пречка за водене на разговори, на диалог между двете страни по отношение на това да се търсят възможности за едно бъдещо сътрудничество в тази област.

А те питат ли ви руснаците какво мисли България за санкциите?

 

Не, в рамките на междуправителствената комисия подобна тема не е поставяна и не е обсъждана.

 

А питаха ли за ремонта на изтребителите от Полша?

Във връзка с темите, свързани с военнопромишления комплекс, така да кажем, имаше определени разговори, които са водени с колеги от Министерството на отбраната. Там са поставени определени въпроси, има добър диалог между двете страни. Така че всичко това, което е имало да се каже в тази област, е казано на срещата в Министерството на отбраната.

 

Вие можете ли да потвърдите това, което казва Герасимов в интервю мисля за „Стандарт“, че 300 000 руснаци имат имоти в България за 5 млрд. долара?

 

На мен ми е трудно да потвърдя.

 

Как ги правят тези сметки? Те /…/ откъде знаят? Ние трябва по-добре за знаем – при нас са регистрите.

 

Трудно ми е да потвърдя или да отрека подобна информация. Първият зам.-министър на правосъдието на Русия очевидно разполага с такава информация, тъй като не е проверена и от българска страна, аз лично не мога да се ангажирам с такава конкретика. Но е факт, че много руски граждани предпочитат България като една възможна дестинация, затова да закупят имоти, да се установят да живеят тук. Всички знаят, че по нашите морски градове, че има цели райони, цели квартали, в които живеят руски граждани, в което аз лично не виждам нищо притеснително.

 

А съвпадат ли руските и българските данни за намаляването на туристите? Сергей Герасимов говори за 26% по-малко руски туристи в България през първите 9 месеца на 2015 година сравнено с този период на 2014 година. Това означава, че в България е имало 460 000 руски туристи.

 

Първо може би трябва да кажем това,че темата свързана с туризма, работната група, която проведе работното заседание в областта на туризма, беше изключително успешна като решения, като намерения за бъдещо сътрудничество. Разбира се, конкретна информация може да бъде представена от Министерството на туризма, министър Ангелкова води много активен диалог с руския партньор в областта на туризма, който беше в България. Отчетен е разбира се, този спад в броя на туристите, които са посетили България в миналата година. Но в рамките на работната група са инициирани и ще бъдат изпълнени в следващ период много добри идеи по отношение на това как да се увеличи броя на руските туристи в България, какво да се предприеме като стъпки, като действия, съответно и как по-голям брой български туристи да посетят Русия.

 

Те защо намаляват? Защото са станали по-бедни, че има санкции? Защото руската държава взима решение, че ще си развива собствено черноморско крайбрежие и всякакви форми на организирани почивки на техни предприятия е насърчавано да се правят в руските курорти или в анексирания Крим, или пък защото България не им е достатъчно приятелска и искат да дадат знак към България и да намалят приходите й от туризма като ответ на другите санкции, които идват и от България заедно с другите европейски държави – кое е обяснението?

 

Според мен може би причината е комплексна. Не мога да кажа, че точно един е решаващият фактор, който е изиграл роля за този спад, който отбелязват и двете страни в броя на туристите, посетили България през, така, миналата година. Но смея да твърдя, че руските граждани, така, харесват България и тя е една много добра туристическа дестинация за тях. Така че аз смятам, че този спад, който беше, така, регистриран, ще бъде преодолян в следващите периоди, още повече, че и политиката, която Министерството на туризма и министър Ангелкова водят в тази посока смея да твърдя, че е много добра…

 

Или пък въпросът е във визите. Сега, ще махаме визите до 16 години, не да ги махаме, а ще стават безплатни до 16 години.

 

Да, ще се търси в един следващ период по-облекчен режим точно за…

 

Иначе била 100 евро една виза.

 

… да, за визите, свързани с посещението на деца.

 

Не може ли да ги дава България безплатно тези визи, като са важни руснаците. Те ще похарчат, като дойдат тук, ще похарчат повече от 100 евро.

 

Вижте, това са въпроси, които тепърва ще бъдат обсъждани – Министерството на туризма, Министерството на външните работи ще има…

 

Не може на летищата да се дават заради правилата на Шенген, където иска България да влезе.

 

Това е въпрос, който предстои да бъде дебатиран, така, в следващи периоди.

 

Не може да ги слагаме на техните летища.

 

Трудно ми е да кажа към този момент какво точно и как трябва да се направи, но безспорно тази…

 

Както правят гърци, турци, преди да се скарат.

 

Безспорно тази тема, така, е отворена и тя предстои да се дебатира оттук нататък, така че ще се търси, нали, възможност за решаване на този въпрос и в бъдеще.

Какви са резултатите през първите две седмици на Българската независима енергийна борса?

 

Първият и най-важен резултат е, че Българската независима енергийна борса стартира и то стартира успешно, стартира в сроковете, в които бяхме си определили. Трябва може би да кажем това, че стартът на българската независима енергийна борса е първата и задължителна крачка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Освен този успешен…

 

Това означава всеки да си избира кой ще му доставя ток.

 

Да, либерализация на пазар означава най-общо казано две неща – на първо място означава конкуренция, което означава по-добри цени, по-добри условия. На второ място означава възможност за избор на българските потребители за това те сами да изберат своя доставчик на електрическа енергия. Това означава най-общо казано либерализацията. И тук искам да отворя една скоба и да кажа, че понеже имаме, така, известни притеснения по отношение на това какво ще се случи с либерализацията, какви са рисковете за хората, аз…

 

Хората ги е страх, че ще стане по-скъпо, защото свободата е скъпа. Да избираш става по-скъпо.

 

Свободата и пазарът по принцип са най, пазарът е най-обективният критерий. Когато една стока излезе на пазара и за тази стока има предлагане и съответно търсене, то това са двата фактора, които определят нейната реална цена. Така че когато се либерализира пазарът, ние ще постигнем тези, това, което е изключително важно. Ще постигнем цената на електрическата енергия да бъде такава, каквато е в действителност, т.е. каквато я е определил пазарът. Българските граждани не бива да се притесняват и не бива да изпитват, така, някакъв стрес от това, което предстои. Другото, което е много важно, искам да кажа, че правителството много сериозно разглеждаме въпроса, свързан с уязвимите потребители. Не е тайна за никого, че по данни на Европейската комисия, докладите, които се правят там през годините, показват, че България е една от страните в рамките на Европейския съюз, в която като енергийно бедни могат да бъдат определени една много съществена част от българското население. Точно това стана причината ние заедно с Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и Министерството на енергетиката да направим една съвместна работна група, която работна група работи именно върху модела за защита на уязвимите потребители. Това, което ние трябва да направим до края на месец април с нашите европейски партньори, е на първо място да дадем дефиницията на това кои са точно уязвимите потребители. На второ място ние трябва да направим критериите, по които те ще бъдат определяни и на трето място трябва да разработим и да предложим механизъм, мерки, за защита на тези уязвими потребители. Това са изключително важни неща. Искам…

 

Това означава те да купуват на субсидирана цена ток.

 

Значи, мерките за защита на уязвимите потребители в различните страни-членки на Европейския съюз са различни, но това, което ние искаме да направим, е да направим една компилация, един модел и да изберем всъщност най-добрите и най-удачният вариант за България. Една от, така, мерките, които се възприемат масово от страните-членки на Европейския съюз в първите години на освобождаване на пазара на електрическата енергия, е въвеждането на социална тарифа. Това го има почти във всички страни-членки на Европейския съюз. Като друга мярка се гледа върху това какъв е статусът на тези потребители. Ако тези хора са възрастни, инвалиди, бедни, в законодателството на тези държави съответно е разписана такава забрана за доставчиците на електрическа енергия – забрана, която не им дава възможност те да прекъсват електрическото захранване на този вид потребители. Така че много са мерките. Това са такива, разбира се, краткосрочни мерки, но като една дългосрочна мярка, обсъждахме това и с колегите от Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, може да се разглежда и ние ще разгледаме тази мярка, тя е свързана с енергийната ефективност, защото когато имаме сгради, които не са енергийно ефективни, то тогава и разходът, за да се отопли съответното помещение стават много по-големи. Но когато е налице такава енергийна ефективност и сградите са санирани, намаляват много рязко разходите на битовите потребители за електрическа енергия, за парно, което пък от своя страна им дава възможност те да генерират един по-голям разполагаем доход. Дава им възможност да насочат тези средства за други разходи, които са също, така, много важни за тях. Така че вариантите са много, но хората трябва да бъдат спокойни. Няма да бъде направено нищо, свързано с освобождаването на пазара на електрическата енергия, което да доведе до техния дискомфорт или до някаква стресова ситуация. Процесът ще премине плавно. Хората трябва да са спокойни за това.

 

Ще плащат ли повече?

 

Вижте, либерализацията на пазара означава конкуренцията. Конкуренция означава справедлива цена, така че аз се надявам, а и всички всъщност могат да видят каква е цената на борсата в момента.

 

Каква е?

 

Виждате, че вече, от колко дни, ще станат може би две седмици, борсата работи в реално време, с реални сделки.

 

Тя работи не за битовите потребители и не работи за малките фирми.

 

Борсата... На борсата има различни търговци, които са заявили…

 

Тя работи за самите търговци.

 

… които са заявили, да, че купуват електрическа… Битовите потребители и след това няма да излязат на борсата, нали, това трябва да е ясно.

 

Да, но те в момента не стигат до търговците все още.

 

Да, борсата ще определя цената на електрическата енергия.

 

Каква е цената на борсата сравнена с тази, която беше преди борсата?

 

Средната цена на борсата е между 75 и 77 лева. Тя е различна, разбира се.

 

Сега да сравните с това, което е иначе.

 

Цената на пазара в момента е 75 лева.

 

Какво означава, че ДКЕВР е определил цена, която е пазарна?

 

За битовите потребители Комисията за енергийно и водно регулиране е определил цена на електрическата енергия, която е регулирана, а тези големи…

 

Регулираната по-висока ли е…

 

По-висока е, да, от пазарната. Пазарната по-висока, да.

 

От пазарната е по-висока. Значи ще стане по-евтино в този смисъл.

 

Логиката на пазара е такава. Сега, това, което показва тенденцията в другите страни-членки на Европейския съюз, че след пълната либерализация на електроенергийния пазар се забелязва едно леко повишаване на цената на електрическата енергия.

 

Спрямо регулираната.

 

Леко повишаване на цената, да, на електрическата енергия, но много скоро след това цената пада на нивата под тези преди либерализацията, което означавам че пазарът, ако работи добре, той е изиграл своята роля и цената, когато се определя от търсенето и предлагането, ще бъде справедливата.

 

Кога ще се развива това действие? Дарик радио като средна фирма, да кажем, кога ще може да си избере доставчик?

 

Целият този времеви график, по който ще се развие процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар зависи на първо място от избора на модел за либерализация на пазара. Миналата година през месец август…

 

Вие бяхте казали, че този модел трябваше да са го дали вече от Световната банка при предното интервю казахте, че през началото на тази година.

 

Да, през месец август сключихме договор със Световната банка, който е консултантски договор и който е насочен именно към това да бъде определен моделът за пълна либерализация на електро-енергийния пазар. През месец декември Световната банка представи своя междинен доклад. По този междинен доклад ние имахме доста дебати с нашите партньори от Световната банка по различни теми, свързани с и определянето на размера на тарифния дефицит, и по отношение на компенсаторния механизъм, така че очакваме през месец март, края на месец март, началото на април да имаме финален доклад. Ние през това време, разбира се…

 

Тогава ще разберете какво прави България.

 

Точно така, тогава вече ние трябва да сме уточнили как точно ще се случи процесът по пълна либерализация, ще трябва да се направят промени в законодателството, в Закона за енергетиката основно, които промени ще бъдат свързани с промяна на статута на Националната електрическа компания, която знаем, че към настоящия момент е всъщност единственият купувач в системата и буферът, който обира всички загуби в системата, така че ще се направят промени в законодателството. Тези промени в законодателството на практика ще дадат възможност за пристъпване към освобождаването на пазара.

 

И кога?

 

До 1 юли тази година има ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, което ценово решение ще продължи да действа до тази дата и след като имаме яснота за модела, плавно и постепенно ще се пристъпи към освобождаването на пазар.

 

Според вас в средата на годината фирми от среден, малки и средни фирми вече ще могат да избират доставчик.

 

Това предстои да уточним. На този етап не смятам…

 

А битовите потребители, тази година ще стане ли?

 

По отношение на битовите потребители нещата трябва да се случат много плавно. Първо трябва да сме решили въпроса с механизма за защита на уязвимите потребители и ние няма да направим нищо, което на практика да доведе до стрес в системата и тези битови потребители, които са уязвимо бедни, трябва да сме наясно как ще бъдат защитени и едва тогава ще се пристъпва към плавното излизане на свободния пазар на определена категория потребители.

 

До къде е заемът на НЕК?

 

Заемът на БЕХ, заемът, за който Българският енергиен холдинг…

 

С който да се покриват заемите по системата?

 

Към настоящият момент знаете, че се провежда процедура на пряко договаряне с банки, които имат интерес.

 

Още е тази процедура.

 

Не, първата процедура, която стартира, беше открита процедура. Тази открита процедура се явиха, така, около 10 банки се явиха тогава, заявиха интерес, но поставиха условие да бъде предоставена държавна гаранция. Такава държавна гаранция… Да, и съгласно правилата на БЕХ се започнаха…

 

И вие заради това почнахте пък преговори – това беше още късната есен.

 

Да, точно така…

 

Още не сте свършили с преговорите.

 

Точно така, процедурата върви към своя финал.

 

Има някой, който се е навил да даде заем без държавна гаранция.

 

Да, без държавна гаранция, има много голям интерес. БЕХ отправи покана до 25-те най-големи банки в света. 11 от тях заявиха интерес и сега в момента текат преговорите с всяка една от тях.

 

Вярно ли ще се орязват социалните придобивки на работниците в „Марица изток“, за да се пестели пари в енергетиката? За това много остро се изказа вчера, мисля, че в националната телевизия, лидерът на „Подкрепа“ Димитър Манолов. Делян Добрев бил събрал шефове в енергетиката и от работниците сте щели да вземете парите, за да се пести.

 

Вижте, значи, така, много широко се говори по тази тема за разходите в държавната енергетика. Знаете, че ние предприехме, така, много сериозни мерки по отношение на това да бъдат минимизирани разходите. От 2 юли 2015 година аз с мое протоколно решение възложих на изпълнителния директор на БЕХ да бъдат предприети действия за съкращаване на разходите в енергетиката, държавната енергетика с 10%. Тези… Тази мярка е изпълнена. Извърши се такава оптимизация на разходите и смея да твърдя, че вървим в правилната посока. Така че смятам, че колегите и в „Мини Марица изток“ и в ТЕЦ „Марица изток 2“ трябва да бъдат спокойни. Няма нещо, което към настоящия момент да е предприето като действие, които да са свързани с орязване на техните надбавки и съответно техните възнаграждения, така че хората трябва да бъдат спокойни. Проблемът в мините…

 

Накрая…

 

Проблемът в мините е свързан с, искам само да отбележа това, че по първоначални данни, счетоводни, към настоящият момент „Мини Марица изток“ ще реализират положителен финансов резултат, проблемът в мините не е свързан с, така, негативите в мините са свързани с това, че мините имат много сериозни вземания, които не могат да получат и от двете американски централи, и от „Брикел“, и от ТЕЦ „Марица изток 2“, не могат да получат своите вземания, но с успешната реализация, приключването на заема с Българския енергиен холдинг и банките, и разплащането с двете американски централи, ще даде възможност близо 341 милиона от тези средства да постъпят директно в мините. Така че там ще бъде решен и основния проблем, свързан с липсата на ликвидност.

 

Накрая, равносметката в енергетиката след големия сняг и студ, газохранилището в Чирен стигнало до аварийния минимум според „24 часа“ заради студа. Вярно ли е?

 

Не, няма такова нещо. Не знам откъде са я взели.

Водещ: Чирен си е пълен.

Теменужка Петкова: Да, Чирен разполага с количества, които са необходими по норматив.

 

ЧЕЗ казва 360 хиляди лева повреди в кабели и стълбове.

 

Видяхте, че, така, обилният сняг…

 

Вие казвате, че 72 часа са се справили всички с отстраняване на авариите.

 

Да, обилният сняг, който падна в периода 17-18 януари всъщност създаде, така, дискомфорт отново на… Близо 1144 населени места останаха без електрическо захранване, около 340 хиляди абоната. Веднага разбира се ние създадохме съответната организация и сме да твърдя, че, така, доста по-адекватно реагираха и трите електроразпределителни дружества, Електроенергийния системен оператор, разбира се, и за по-малко от 72 часа беше възстановено електрическото захранване навсякъде. Тук мисля, че изиграя своята положителна роля превенцията, която ние предприехме през есента. Знаете, че Министерството на енергетиката стартира проверки в трите електроразпределителни предприятия за периода септември-октомври, за да видим каква е готовността на трите ЕРП-та, за да посрещнат есенно-зимния сезон и Електроенергийния системен оператор, разбира се. Направихме и промяна в нормативната уредба. Беше променена наредбата за сервитутите на енергийните обекти, което даде възможност за разширяване на отстоянието…

 

По-широки просеки.

 

Точно така, на просеките. Бяха извършени съответните дейности по тяхното прочистване, на просеките, и това създаде една, така, много по-добра среда за работа и видяхте, че системата реагира адекватно.

 

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в „Седмицата“ на Дарик радио.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения