Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: 4,5% ръст на икономиката не е надежда, а цел – производството е 30% от БВП, пускаме и 3,3 млрд. живи пари
08 Януари 2016

Очакваме 5 на сто увеличение на преките чуждестранни инвестиции, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „24 часа”

 

Г-н Дончев, надеждата за 4,5% ръст, която изрази премиерът Борисов, прозвуча добре. Какви ще са моторите, които да вдигнат самолета на икономиката?

 

Не бих казал, че става дума за надежда, а за цел, и то амбициозна. Ако използваме аналогии от авиацията, със сигурност икономиката не бива да е безмоторен самолет, да разчита на ветровете и въздушните течения. А щом е моторен самолетът, можем да твърдим, че е четиримоторен. Единият двигател, както показва 2015 г., е силният ръст на износа, той дава потенциал на българското производство, което е 30% от БВП.

 

Иска ми се през 2016 г. вътрешното потребление да е по-високо. Добре е икономиката да е експортно ориентирана, но когато има фундамента на едно по-сериозно вътрешно търсене, то е предпоставка тя да е стабилна. Ролята на държавата като инвеститор - средствата от еврофондовете и от държавния бюджет, ще е от факторите за растеж. И четвъртият мотор е стабилността. Нестабилността плаши инвеститорите, не мотивира бизнеса, не дава шанс на вътрешното потребление.

 

Под дописката ми за ръста от 4,5% в онлайн изданието на “24 часа” имаше коментар: Гоним Китай, а?

 

Мога да извадя справка за последните 10 г.: БВП на страната ни, измерен към средния за Европа, е бил 26%, сега е почти 2 пъти по-голям – 47% от средноевропейския. А ако направите анкета за качеството на живота, голямата част от българите ще кажат, че се е влошило.

 

Откъде се получава това разминаване?

 

Комплекс от причини е. Едната е да се самоубеждаваме, че сме много зле. Другата е усещането за социално неравенство.

 

Икономиката ни, като изключим 1 година, повече от десетилетие расте. Как са се разпределяли благата…

 

Това е големият въпрос.

 

Очевидно не са се разпределили по най-добрия начин.

 

3% ръст стигат ли, за да го усетят хората и по доходите си?

 

Границата е между 2 и 3%. Ако искаме обаче да настигаме, оттам тръгва и закачката с Китай, на нас ни трябват китайски темпове, отпреди кризисния период - над 4, че и над 5%, което е трудно. Питаха ме за растежа и на мен ми хрумна аналогия с културите. При тях зависи от климата, но зависи и от стопанина. Ние можем да направим всичко, което зависи от стопанина, но не можем да променяме климата, а той не е добър.

 

Какво не му е доброто?

 

Данните на МВФ за световния растеж през 2016 г. не са обнадеждаващи, китайската икономика се забавя, обградени сме от кризи. Имаме ембарго и контрасанкции от страна на Русия. Всички тези неща имат ефект върху икономиката.

 

И как започва годината?

 

Мога да говоря с икономически аргументи от гледна точка на държавата. Всички предпоставки парите от новия програмен период да се завъртят, са налице.

 

Преди дни връчихме договори за над 116 млн. лв. 3,3 млрд. лв. ще бъдат пуснати само през първото полугодие. Това са живи пари. Но европейските пари дори при максимум мобилизация не могат да минат 8-9% от публичните разходи и 4% от целия БВП.

 

А и не трябва те да са основният двигател.

 

Няма как те да са единственият мотор. Мога да продължа с онова, което се опитваме да правим, като изключим инжектирането на пари. Примерно опитваме се да преструктурираме агенцията за малките и средните предприятия и агенцията за инвестиции, те да станат едно звено - да работят много по-фокусирано и консолидирано. Реално ще има ефект, защото и проблемът на инвеститора, и на българския производител и търговец не са много различни. Другото, което направихме, е да отделим пари за финансовия инженеринг, за т.нар. Фонд на фондовете.

 

Той кога ще заработи реално, кога бизнесът ще може да кандидатства за кредити от него?

 

Тази година парите му трябва да са на пазара, става въпрос за стотици милиони, които ще се отпускат като кредити при облекчени условия. Има няколко неща, които обаче зависят не само от икономически категории, а от социалнопсихологически. Това са вътрешното потребление и предприемаческата активност. Има максима – човек харчи не колкото има в джоба, а колкото смята, че ще има утре. Ако смята, че утре ще има толкова, колкото и сега, харчи повече, което е добре за икономиката. Същата максима е валидна и за инвестициите. И най-трудната компонента от растежа е генерирането на малко повече оптимизъм. Много трудна задача. Нямам предвид захаросаното говорене на политици как нещата стават по-добри, а за малко повече доверие, за колективна увереност, че ако работим добре, ни чакат по-добри времена. Иначе растежът не пада от небето. Той е на база вложените усилия, на вложения труд.

 

Вътрешното потребление, в което виждате резерв, означава по-високи доходи и повече увереност на хората и бизнеса, за да харчат днес.

 

Не означава обезателно повече доходи. Безспорно е хубаво те да са повече. Но има резерви в онази част, в която хората спестяват. Склонността да потребяваш по-малко и да спестяваш повече е белег за неувереност в утрешния ден.

 

Освен негативните неща, които ни заобикалят, кои са онези фактори, които могат да дадат тласък?

 

Ниските цени на петрола са шанс. Курсът на еврото е изключителен шанс за експорта. Вижте какво се случи с българския бизнес. След като беше ударен от кризата, той напипа формулата, и то в конкурентна среда. Да правиш експорт за капризния европейски пазар, е геройство. Ти си се преборил не с производител от съседния град, а с цена и качество с всички европейски държави. За тази реформа, която протече неусетно в икономиката ни, се говори малко. Икономика, базирана на спекулации с недвижими имоти, на строителство на хотели, не е устойчива. Когато имаш за фундамент сериозен дял на производството, когато изнасяш, това е икономика с друг профил.

 

Смятате, че икономиката е стъпила на здравата основа?

 

Точно така, но основата е малка, трябва да е по-голяма.

 

Какъв износ очаквате за тази година, за 2015 година беше…

 

Беше 12% към третото тримесечие, ще видим как ще изглеждат годишните данни. Но при всички случаи е впечатляващ. Ще видим как ще изглеждат данните за преките чуждестранни инвестиции, очаквам повишение, не толкова, колкото ми се иска, някъде около 5%. Но е окуражаващ сигнал, че доверието на инвеститорите се връща.

 

Възможно ли е България в тази нестабилна среда да е стабилно островче, ако се възползва от ситуациите около нас?

 

Във въпроса Ви е стаен и отговорът. Плуването в бурно море крие опасности, но дава и неимоверни шансове, като прави играта по-сложна. Да извлечеш полза от кризата, се изисква различна категория изкусност. Не говоря само вътрешно за България, вижте какво се случва в Европа. Погледнете леките вълни на протекционизъм в началото на кризата. Вижте политическите и икономическите процеси от няколко дни за частично, макар и неформално, денонсиране на Шенген. Това са опасни процеси. По-опасни, отколкото изглеждат. Далеч съм от песимизма за разпадаща се Европа, но за съжаление, сценарият “Европа на две скорости”, или разделяне на център и периферия, звучи по-реалистично.

 

И какво правим ние?

 

Това, което правим, е да се опитваме да сме по-близо до центъра.

 

А вътрешнополитическите рискове? Минаха нежни трусове в мнозинството?

 

Стабилността вече не се гарантира от резултати от парламентарни избори, както беше преди. Механизмите са различни. Предвид сложната политическа ситуация, стабилността трябва да се отвоюва всекидневно. Търсят се компромиси и правейки ги, в същото време искаме нещата да се движат в посоката, в която трябва. Подобни вълнения ще има, въпросът е да няма голям трус.

 

Какво се очаква да свършите тази година?

 

Да започнем със сферата, за която пряко отговарям. Старият програмен период свърши по-добре, отколкото очаквахме, с над 95% усвояване на европейското финансиране. Започва новият и тук времето е фактор. Не че се гоним с часовника, за да не загубим пари, а защото тези инвестиции са нужни на икономиката. А нещата са още по-сложни - условието е пари срещу реформи, а прегледът на напредъка е в началото на 2017 г., което означава, че през 2016-а трябва да ги завършим. Те са във водния сектор, здравеопазването, държавните помощи, обществените поръчки, статистиката. Особено предизвикателни са ВиК и здравеопазване. Ако не ги направим, комисията има право да спре парите в нереформирания сектор.

 

А в енергетиката?

 

Тежката тема в енергетиката е пълната либерализация. Чакаме финансовия модел от Световната банка, чуват се притеснения за цената. Имаме друга тема, която остана незабелязана. Работната група, която имаме с ЕК за газовия хъб.

 

Там какво се случва?

 

В момента планираме януарската среща на работната група, която е съвместна с представителите и на ЕК. Плановете ни са да сме готови до края на април.

 

Какво трябва да изработи тази група?

 

На първо място правния сценарий на газоразпределителния център. Да припомня, че работата по “Южен поток” беше преустановена, защото проектът не отговаря на европейското законодателство. Сега ще правим нещата заедно с ЕК, за да не се стига до подобни колизии. Говорим за тази част от трасето, за руската тръба, която минава през Черно море.

 

Не сте се отказали от руската тръба?

 

В газов разпределителен център без допълнителни количества, включително руски газ, няма логика. Но предишните конфликти трябва да бъдат изчистени. Когато от наша страна е ясно кое е възможно и кое не е възможно, това е в състояние да събуди интереса на всеки инвеститор, в това число и на Русия. Но на първо място трябва да се изчисти правната страна на въпроса, да са готови техническият и икономическият анализ. Ние с вас сме коментирали източниците на доставки на газ - азерски, туркменски, руски, местен добив, от терминал за втечнен газ. Но въпросът е и къде отива газът.

 

Къде отива?

 

Тук има повече от един сценарий. Това са всички възможни трасета на предишни проекти – “Южен поток”, “Набуко уест”, но има и други възможности. Не забравяйте, че има проект за Трансадриатически газопровод. В газопреносните мрежи между Северна и Южна Италия има свободни капацитети. Има го като сценарий. И това е още нещо, което трябва да се изчисти. Третото са икономическите анализи - количества, ценова конюнктура, купувачи. И като приключим стъпки 1,2 и 3, колективната амбиция е през май месец в София да направим инвеститорска конференция. Да представим проекта в неговата зрялост, да кажем на големите играчи - това е проектът - който иска, да полага тръби, който иска, да купува.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения