Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif25.03.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: За шест години построихме и обновихме 2800 км пътища
04 Януари 2016

До 2022 г. приоритет ще са магистралите „Хемус” и „Струма” и пътят към Калотина, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор”

 

Министър Павлова, в последната година колко километра пътища бяха построени и ремонтирани?

 

Не може да се гледа само на годишна основа, защото обновяването на пътната мрежа се финансира по дългосрочни програми. През 2015 г. завършихме проекти по 5 направления. Едното по Оперативна програма „Транспорт“, другото - по Оперативна програма „Регионално развитие“, третото – програма „Транзитни пътища”, и бюджетни програми. За периода 2009-2015 г. освен 300 км нови магистрали са рехабилитирани и построени над 2500 км пътища. Инвестициите са за 3 млрд. лв. Половината са безвъзмездно финансиране от ЕС.

 

Въпреки всичко не достигат пари най вече за третокласните пътища, които са в много лошо състояние. Там ми се иска да вложим повече средства. При повече приходи от винетки може да насочим повече и за тези шосета.

Искаме от кръпки на парче да минем към качествени ремонти на отделни отсечки.

 

На старите участъци на „Тракия” и „Хемус” колко още отсечки трябва да се ремонтират?

 

Над 60 км ремонтирахме „Тракия“ и над 30 км „Хемус“ през 2015 г. Няколко участъка остават за обновяване, общо под 90 км, като мостове и виадукти, след Пловдив, от Чирпан до Стара Загора, който бе пуснат през 2008 г. и на него се получиха коловози по основната лента. Остават ни много участъци по „Хемус”, както мостове и виадукти, така и тунели. 30-40 километра тунели и виадукти на „Хемус“, чакащи за ремонт.

 

Какви са резултатите от проверките на тунелите по пътищата?

 

Тези съоръжения са скъпи за поддържане. Най-важното е първо, ако е необходимо, да се направи укрепване на конструкцията и да се обнови хидроизолацията. След това трябва да се подмени осветлението, маркировката и сигнализацията, плюс нови системи за пожароизвестяване.

 

Колко ще струва това?

 

Между 70 и 80 млн. лв. за всички тунели по автомагистралите.

 

До края на 2022 г. ще успеем ли да достроим автомагистрала „Хемус”?

 

Недостроената част е разделена на 3 участъка. За първия от Ябланица до разклона Плевен-Ловеч вече са избрани изпълнители. Амбицията ни е до края на 2016 г. да сключим договорите за строителството и да проведем отчуждаването по трасето. Реално активно по този участък ще се строи от 2017 до 2019 г. Ако успеем през 2016 г. с търга за следващия участък от 75 км до Велико Търново, реално до 2021 г. може и той да е готов. На същия принцип последната отсечка от Търново до Шумен може да се изгради до 2022-2023 г. Всичко може да стане само при осигурено финансиране.

 

Тези срокове може да се отложат във времето, ако се проточи отчуждаването или обжалванията на имотите по трасето. За това сондирахме мнения и в парламента какви законови промени биха намалили тези рискове. В другите държави от ЕС процедурите по издирването, уведомяването на собствениците и наследниците изплащането на обезщетенията са много бързи и опростени. Ще искаме и в България да се въведе подобна практика, но това може да наложи промени в закони и дори в конституцията.

 

В същия срок ще стане ли и 4-лентовият път от Видин до Ботевград и АМ „Хемус”?

 

В следващите 6-7 години приоритет ще е довършването на „Хемус”, а след или паралелно с това, при наличие на средства, направленията София-Калотина, Ботевград-Видин, Русе-Велико Търново. И последният лот на „Струма”, за който има осигурено финансиране от ЕС.

 

За пътя между столицата и Калотина ще се опитаме да вземем пари по инструмента „Механизъм за свързване на Европа“”. Най-важно е да се направят първите 31 км от Калотина до Храбърско. От там ще има и ново трасе към пътния възел на Западната дъга и Северната тангента. Най-тежкият участък от 16 км между границата и Драгоман е дефиле с река и минаващи през него жп линии. Само за този участък ще трябват 300 млн. лв. заради тежкия терен.

 

По шосето Ботевград-Видин има важни отсечки. Едната е обходът при Димово, а другата от Мездра до Ботевград, където ще трябва да се строят и големи пътни съоръжения.

 

Според мен по-добре е първо да се изградят отсечките между Видин и Монтана и между Мездра и Ботевград. Целият 4-лентов път от Дунав мост 2 до АМ „Хемус” струва около 1 млрд. лв. Поради недостиг на пари трябва да се концентрираме на първо време на най-тежките участъци. По същия начин за пътя между Русе и В. Търново по-добре е да се построи обходът на гр. Бяла. Това е най-черният участък. През май ще бъде готов проектът за цялото трасе.

 

За най-тежкия участък на АМ „Струма” през Кресна докъде стигнаха нещата?

 

Идейният проект предвижда в Кресненското дефиле частично използване на трасето на съществуващия първокласен път. През 2016 г. всички екологични процедури да бъдат завършени и да можем да подадем документите за апликационната форма в ЕК. До края на годината ще е добре да обявим търга за изпълнител на отсечката през дефилето и през 2017 г. да се избере изпълнител, а реалното строителство да бъде извършено в периода 2018 г. до 2022 г.

 

По ОПТТИ за пътни проекти имаме 1,2 млрд. лв. Надяваме се нещо да ни остане от третия лот на „Струма”, което да насочим към „Хемус”.

 

Навремето много се говореше за пътя Капитан Андреево-Русе. Има ли интерес от инвеститори да го изградят?

 

Имаме официално писмо от китайски инвеститори именно за този участък, но през тунела под Шипка. Намерението е да се прави 4-лентов скоростен път. Компанията заявява, че ще открие голямо свое представителство в България. Отворени сме за всякакви преговори, стига проектът да е изгоден за държавата. Няма обаче да даваме държавни гаранции за проекта, нито за доплащане при малък трафик.

 

Приблизително каква част от евросредствата по ОПРР (2007-2013) за саниране успяхме да оползотворим и колко ще загубим?

 

След многото трудности санирането по ОПРР ще завърши с максимално добрата успеваемост, предвид позицията, от която започнахме отново да изпълняваме проекта през ноември 2014 г. 2 години преди това създадохме всички необходими предпоставки програмата да започне. Тя можеше да се завърти по един добър начин, ако не беше замразяването й от правителството „Орешарски”. В последната малко повече от година се опитахме да спасим програмата. От подадените проекти 299 отговаряха на изискванията. За около 200 от тях успяхме да обявим търгове за изпълнител, но не за всички се намериха строители. Причината е, че не винаги условията по сключените рамкови споразумения ги устройваха.

 

По санирането по европейската програма няма да загубим пари, защото част от парите по проекта бяха пренасочени към втората фаза на проектите по градска среда в общините. Те са реинвестирани в междублокови пространства и в улични мрежи.

 

Какво ще стане със сградите, чието саниране по европрограмата не е завършило?

 

Недовършените ще бъдат прехвърлени към националната програма за обновяване на жилищния фонд. Няма да има проблем това да стане, защото на тези кооперации вече са направени енергийните и конструктивните обследвания и имат и разрешения за строеж. Прехвърлянето ще стане с постановление на МС, което се надявам да бъде прието до средата на януари. С него ще се добавят около 150 сгради останали от старата ОПРР.

 

По новата ОП „Региони в растеж” какви ще са средствата за обновяване на жилища?

 

Ресурсът за енергийна ефективност е около 300 млн. лв., но не само за жилищни сгради, а и за публични сгради, училища, детски градини. От него общините в 39-те града ще трябва направят разпределение колко от парите да насочат за саниране на жилища. От тази година кандидатстването и по ОП „Региони в растеж” и държавната програма ще кандидатстват в общините. И двете програми са децентрализирани напълно. Това ще улесни гражданите и те няма да се чудят къде да кандидатстват.

 

Как върви изпълнението на националната програма?

 

По националната програма около 340 сгради са в процедура на избор на изпълнители за обследване или за строителство, а 5 са завършени напълни. Доста блокове през 2016 г. ще бъдат в процес на изпълнение.

 

За тези 340 колко пари ще бъдат изхарчени?

 

Средно около 500 000 лв. на сграда, но окончателна сметка все още нямаме.

 

Ще се променят ли критериите по националната програма? Колко време още субсидията ще бъде 100%? Говори се, че това е непазарно стимулиране?

 

Най-вероятно до края на 2018 г. субсидията ще бъде пълна. След това ще се иска съфинансиране от собствениците на жилищата. Искаме да минат 1-2 отоплителни сезона и да видим каква ще е икономията на енергия в обновените блокове. И да видим колко сгради ще кандидатстват за финансиране.

 

Има ли другаде в Европа подобни програми с пълно финансиране?

 

Има в Румъния, в Чехия и Словакия. Там обаче финансирането е комбинирано от общинските бюджети и от държавата.

 

Как за следващия период ще намалим рисковете от забавяне, каквото се получи в предишния?

 

Направихме го вече с интегрираните планове за градско развитие, инвестиционни програми на общините, които отсега одобряваме. Те отсега имат технически проекти до края на новия период и сами ще си ги избират. Бюджетите по тях са им ясни и имат и списък с резервни проекти. Единственото, което ще им остане, е да си проведат търговете.

 

Важното е да се изпълнят първите проекти по новата по ОПРР до 2018 г., защото ще ги загубят още тогава, без да се чака краят на програмния период.

 

Общините имат ли кадровия потенциал да работят по европейски програми?

 

Според мен вече имат. Създадоха екипи.

 

Какво очаквате от 2016 г.?

 

През новата година имаме 3 фокуса в работата. Единият е да започне строителството на „Хемус”. Вторият е да наблегнем на проектите за обновяване на второкласните и третокласните пътища, финансирани по новата ОПРР, за което имаме 380 млн. лв. Отделно с пари от бюджета също да насочим пари към третокласната пътна мрежа с по-голям трафик. Не на последно място, в зависимост от парите, с които ще разполагаме, трябва да продължат ремонтите на виадуктите и тунелите. Предстои и много работа по санирането на сградите.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: ТРЯБВА ДА ОСИГУРИМ СПОКОЙСТВИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ
22 Март 2017

Интервю на министъра на образованието и науката в предаването „Денят започва с култура“ на БНТ, което даде началото на новата кампания на МОН и БНТ „Най-добрият учител, когото познавам“

trans.gif
Илко Семерджиев: Няма чистка в здравеопазването
21 Март 2017

В МЗ се бяха натрупали толкова много проблеми, че те трябва да бъдат решавани. И ние ги решаваме, каза вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Тази сутрин” на бТВ

trans.gif
Стела Балтова: Френските туристи се завръщат към България през лятото
20 Март 2017

Министърът на туризма за резултатите от зимния и очакванията за летния сезон в предаването „Преди всички” на БНР

trans.gif
Христо Алексиев: До лятото приключваме сделката с китайските инвеститори за БДЖ
20 Март 2017

Мотрисите „Сименс” и новият подвижен състав ще са гаранция по заема, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „Монитор”

 

trans.gif
Стела Балтова: От Берлин и Москва питат за "уелбийнг" туризъм у нас
16 Март 2017

Очаква се 10% ръст на руските туристи за 2017 г., предлагат круиз из българските пристанища и Крим, казва министърът на туризма в интервю за в. „24 часа“

trans.gif
Илко Семерджиев: Партийци съсипват здравеопазването
15 Март 2017

НЗОК издържа на всички бури, въпреки че беше подчинена на политически цели, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването пред в. „Стандарт”

trans.gif
Ради Найденов: Не бива предизборни речи да развалят отношенията ни с Турция
13 Март 2017

Ние ще решим в коя скорост на ЕС ще се включим, казва министърът на външните работи пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев: По отношение на Фонда за лечение на деца ние се ръководим от законосъобразността и най-вече от интересите на пациентите, а не от доволството или недоволството на лечебните заведения
12 Март 2017

Вицепремиерът и министър на здравеопазването в предаването „Неделя 150” на БНР

trans.gif
Николай Денков: Парите за университета ще са и според региона
11 Март 2017

За 20 професии вече има програми за дуално обучение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

trans.gif
Илко Семерджиев : Никой не иска да работи в Спешна помощ
27 Февруари 2017

Частна конкуренция ще подобри дейността на касата, казва вицепремиерът и министър на здравеопазването в интервю за в. „Стандарт“

trans.gif
Правителство
Огнян Герджиков

Служебен министър-председател на Република България

 
Илко Семерджиев

Служебен заместник министър-председател по социални политики и служебен министър на здравеопазването

 
Стефан Янев

Служебен заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и служебен министър на отбраната

 
Малина Крумова

Служебен заместник министър-председател по европейските фондове

 
Деница Златева

Служебен заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

 
Пламен Узунов

Служебен министър на вътрешните работи

 
Кирил Ананиев

Служебен министър на финансите

 
Гълъб Донев

Служебен министър на труда и социалната политика

 
Спас Попниколов

Служебен министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Денков

Служебен министър на образованието и науката

 
Ради Найденов

Служебен министър на външните работи

 
Мария Павлова

Служебен министър на правосъдието

 
Рашко Младенов

Служебен министър на културата

 
Ирина Костова

Служебен министър на околната среда и водите

 
Христо Бозуков

Служебен министър на земеделието и храните

 
Христо Алексиев

Служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Теодор Седларски

Служебен министър на икономиката

 
Николай Павлов

Служебен министър на енергетиката

 
Стела Балтова

Служебен министър на туризма

 
Даниела Дашева

Служебен министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения