Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif28.06.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Очакваме добри новини от местния добив на природен газ, предстои обявяване на процедура и за блок "Враца-запад"
30 Декември 2015

През януари 2016 г. предстои подписването на договор с "Шел" по повод успешно приключилата процедура за търсене и проучване в блок "Силистар", казва министърът на енергетиката пред БТА

Каква беше за енергетиката през 2015 г. и какво остана недовършено?

 

Отиващата си 2015 г. беше много важна за българската енергетика, защото започнахме реалните реформи в сектора. Те са насочени към разрешаването на основните проблеми в отрасъла, а както всички знаем те не са никак малко. Енергетиката е изключително важен сектор за развитието на българската икономика. От друга страна е отрасъл, обременен с редица проблеми, които са трупани години назад. Тези проблеми трябва да намерят своето решение.

 

През отиващата си 2015 г. бяха направени две много сериозни промени в Закона за енергетиката, насочени изцяло към това да бъде свит дефицитът в системата и в Националната електрическа компания /НЕК/. Смея да твърдя, че промените, които направихме, вече дават своя положителен резултат. НЕК за първи път е на печалба от своята регулаторна дейност - 14 млн. лева към октомври т. г. Макар и малка, това е тенденцията, която се очертава и визията, която всички искаме да видим за българската енергетика - да спре трупането на дефицит в системата и да спрат загубите за НЕК. Загуби, които са продиктувани от политически решения, вземани в миналото, свързани с реализацията на т. нар. големи инвестиционни проекти - АЕЦ "Белене", "Цанков камък".

 

Друга причина за състоянието на НЕК е регулаторната политика, водена години наред, която е отредила на компанията да бъде буферът в системата, който обира всички негативи. Със Закона за енергетиката е вменено на НЕК да бъде единствен купувач по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, от заводските централи, от топлоелектрическите централи, които произвеждат по високоефективен и комбиниран начин, двете американски централи и да продава тази енергия на цени, доста по-ниски от преференциалните.

 

През юли беше направена много важна законодателна промяна, с която се създаде фонд "Сигурност на електроенергийната система". От август досега във фонда успяхме да съберем сумата от 183 млн. лева. Тези средства, както законодателят е предвидил, отиват изцяло за покриване на разходите на НЕК за изкупуване на енергията по преференциални цени.

 

През тази година очертахме визията за развитие на сектора и пътя за преодоляване на проблемите. Затова годината беше важна, не беше никак лека, но смея да твърдя, че определено беше добра година за българската енергетика. Всички искаме нещата в сектора да се случват много по-бързо, но процесите са сложни и вървят по-бавно, но важното е, че намерихме посоката и сме тръгнали по правилния път.

 

През отиващата си година определихме и основните насоки в развитието на газовия сектор. Усилията ни са насочени изцяло към постигане на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Активно работим в тази посока. Това е изключително важно, защото ще гарантира сигурността на доставките и ще се даде възможност за определяне на по-добри цени на природния газ за българските индустриални и битови потребители.

 

Друг важен за нас приоритет е реализацията на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Това беше идея, която в началото на 2015 г., когато я огласихме, не изглеждаше лесно реализуема. Но днес можем да кажем, че тази концепция е факт с нейните технически и финансови параметри, предоставена е в ЕК. За наша радост тя намери място в проектите от общ интерес за Европейския съюз. Създадохме съвместна работна група и по тази тема с ЕК. Ще работим съвместно с нашите европейски партньори, за да съответства проектът изцяло на европейското законодателство, директивите и третия либерализационен пакет.

 

Една част от реформите, които направихме бяха свързани с т. нар. държавна енергетика - дружествата от БЕХ. Успяхме през тази година да намалим административните разходи с близо 40 млн. лева. Персоналът беше оптимизиран - щатът в НЕК беше съкратен със 120 човека, в ТЕЦ "Марица изток 2" бяха съкратени 20 щатни бройки. В "Мини Марица Изток" бяха прекратени договори за близо 7 млн. лева. С оптимизирането на разходите целим създаването на по-благоприятни условия за преминаване на държавната енергетика на пазарни основи, в които тя трябва да е конкурентоспособна.

 

Остават и много други неща, които трябва да бъдат довършени през 2016 г. На първо място това е процесът по преминаване към пълна либерализацията на електроенергийния пазар, който започнахме през 2015 г. и предстои да бъде завършен.

 

Какви са резултатите от експертните разговори със Световната банка (СБ) по либерализация на електроенергийния пазар у нас? Какви са техните предложения и ще бъдат ли приложени?

 

Либерализацията на българския електроенергиен пазар е приоритетна задача, която стои пред българския енергиен сектор. Цената на електрическата енергия в този процес ще бъде определяна на пазарен принцип. Вече имаме и работеща Българска независима енергийна борса, така че цената на електрическата енергия ще се определя единствено и само от търсенето и предлагането.

 

Имаме сключен консултантски договор със СБ, неговият основен предмет е да бъде изработен модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар. Той ще включва няколко основни елемента. Ще бъде обсъден и вариант за създаване на компенсаторен механизъм за покриване на дефицита, който се генерира в системата, в резултат на регулаторната рамка, в която е поставена НЕК. Ангажиментите й да изкупува на преференциални цени електроенергията от ВЕИ, заводски централи и топлофикационни дружества, вкл. с двете американски централи ще продължат да се изпълняват и в бъдеще, тъй като са възникнали по силата на закон, европейски директиви и договори. Тези разходи следва да бъдат компенсирани. Със СБ ще имаме ангажимент да разработим този компенсаторен механизъм, който да покрива тази разлика, така че системата да преустанови генерирането на този дефицит.

 

Друга много важна задача на СБ е да предостави модел за защита на уязвимите потребители. За да направим това, трябва да определим коя е тази категория енергийно бедни потребители у нас. Заедно с експерти от дирекция "Вътрешен енергиен пазар" към Генерална дирекция "Енергетика" на ЕК създадохме съвместна експертна работна група. Тя ще ни помогне да анализираме всички факти и обстоятелства, свързани с критериите за определяне на уязвимите потребители в България и да помислим за механизъм, който да ги защити при евентуално покачване на цената на тока след пълната либерализация на електроенергийния пазар.

 

Очаква се през втората половина на януари да заработи в реално време и Българската независима енергийна борса, която е задължителен елемент на либерализацията на електроенергийния пазар. Дотогава тя ще работи и ще изпълнява своите функции в тестови режим, както е и в момента.
В средата на януари предстои ново посещение на експертите на СБ и тогава ще има по-завършен вариант на модела за пълна либерализация. Ще го обсъдим с всички заинтересовани страни и тогава ще решим дали това е моделът. Това ще наложи и промени в Закона за енергетиката.

 

Какви са резултатите от прякото договаряне с банките по кредита за НЕК?

 

Българският енергиен холдинг (БЕХ) провежда процедура на пряко договаряне. Бяха изпратени покани до всички 25 най-големи банки в света. Към момента са постъпили заявления за интерес от 12 банки. Всяка от тях трябва да представи своята оферта. Колегите от БЕХ съставят график, по който ще бъдат провеждани преговорите с всяка една от тези банки, изпълнителният директор на холдинга е председател на комисията. Надявам се, че процедурата ще бъде успешна, тъй като енергийният холдинг вече има подобен опит с емисията от 2013 г., когато БЕХ изтегли кредит от 1 млрд. лева.

 

Надявам се при най-добри условия за БЕХ да бъде определена банката или банките, които ще осигурят този необходим ресурс и това да даде възможност за разплащане с двете американски централи, които от своя страна да платят своите задължения към мините, които към момента са 364 млн. лева. Тези средства са жизнено необходими за българските мини, тъй като ще им дадат възможност да инвестират, да се извърши откривка, което не е правено през последните шест години, а това е изключително важно за целия процес, свързан с добива на въглища.

 

Срокът за осигуряване на средствата беше удължен до края на февруари, Вие оптимист ли сте, че дотогава ще има реален резултат от прякото договаряне с банките?

 

Срокът, който успяхме да договорим с централите е 26 февруари 2016 г. Това е окончателният срок, който американските централи могат да предложат, тъй като дотогава са получили одобрение от своите банки-кредиторки. БЕХ е запознат с тези срокове. Надявам се да ги спазим.

 

Има ли отговор от ЕК по сигнала на КЕВР за нерегламентирана държавна помощ по отношение на американски централи?

 

Към момента няма отговор от страна на ЕК дали е налице нерегламентирана държавна помощ по отношение на дългосрочните договори с двете американски централи. Има отправени няколко писма с въпроси от страна на ЕК. Ние сме отговорили много подробно, събрали сме цялата необходима информация и сме ги предоставили на ЕК. Последните въпроси, които комисията отправи към нас бяха свързани с провеждането на конкурсните процедури във връзка с избора на тези инвеститори, които датират от 1999-2000 г. Това наложи да се събере доста архивна информация, предоставили сме я на ЕК, очакваме техния отговор.

 

Кога ще бъдат обявени конкурсите за проучване за нефт и газ във вътрешността на страната и за кои находища?

 

За вътрешността на страната в края на ноември Министерският съвет (МС) взе решение за проучване на блок "Китка" - във Варненска област. Предстои да бъде обявена тази процедура в официалния вестник на ЕС, с което на практика ще стартира. Със Закона за подземните богатства ясно са разписани сроковете, в които трябва да се подадат оферти и да се предоставят всички необходими документи за участие в процедурата. Очакваме да има сериозен интерес, в началото на следващата година ще има яснота.

 

Предстои да бъде обявена процедура и за блок, който се намира на територията на област Враца - "Враца-запад". В момента подготвяме процедурата и предстои да бъде внесена в МС за вземане на решение.

 

През февруари 2016 г. предстои и първият сондаж за блок "Хан Аспарух", очакваме да има добри новини оттам. През януари 2016 г. ще подпишем договор и с "Шел" по повод успешно приключилата процедура за търсене и проучване в дълбоко Черно море - в блок "Силистар". Изключително много залагаме на местния добив, като една от възможностите за диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Надяваме се да имаме успех.

 

Като говорим за диверсификация, на какъв етап са проектите за интерконектори със съседните ни страни?

 

По всяка една от тези междусистемни връзки, българската страна предприе конкретни действия за ускоряване на тяхното изграждане през последната една година. На 10 декември подписахме окончателното инвестиционно решение за изграждане на интерконектора Гърция-България. Проектът е стратегически не само за нас, но за целия регион на Югоизточна Европа.Той е и основна част от Южния газов коридор. Подписването на окончателното инвестиционно решение е ключова стъпка по пътя към реалната диверсификация на източниците за доставка на природен газ.

 

Работим упорито по изграждането и на останалите интерконекторни връзки. В най-напреднала фаза е този между България и Румъния. Очакваме веднага след Нова година да бъде избран изпълнител, който да довърши участъка под река Дунав - около 2 км, така че до средата на 2016 г. първият интерконектор за България да бъде факт.

 

По газовата връзка със Сърбия също работим много интензивно през последната една година, приключихме успешно първия етап, свързан с изготвянето на технически проект, подробен устройствен план, археология. Този проект се финансира по оперативна програма "Конкурентоспособност". Втората фаза също ще продължи да се реализира със средства по тази оперативна програма.

 

По отношение на интерконектора Турция-България също имаме много сериозен напредък. За него "Бургартрансгаз" кандидатства и получи финансиране от ЕК в размер на 190 хил. евро, което е предназначено за осъществяване на предпроектното проучване. То е изключително важно, тъй като ще даде информация за техническите и финансови параметри по проекта.

 

Надявам се да приключим успешно всички тези междусистемни връзки, защото изграждането им, наред с модернизацията и рехабилитацията на националната ни газопреносна инфраструктура, са едни от ключовите фактори за реализиране на концепцията ни за изграждане на газоразпределителен център на територията на България.

 

Какво се очаква след посещението на китайската делегация в АЕЦ "Козлодуй", ще се изгражда ли Седми блок в централата?

 

Има заявен интерес от страна на китайски инвеститор - една от най-големите енергийни компании в Китай. Две седмици след посещението на премиера Борисов и нашата правителствена делегация в Китай, беше отправено искане за посещение у нас. В България пристигна един от изпълнителните директори, заедно с експерти и посетихме АЕЦ "Козлодуй". Те бяха впечатлени от нашата атомна централа. Интересът, който те проявяват, наистина е много сериозен. 
Идеята е те да бъдат стратегически инвеститор по този проект. Беше взето решение за създаване на съвместна работна група, в рамките на която да бъдат обсъдени детайли. Тази работна група ще работи в рамките на 3-4 месеца, след което ще имаме повече яснота по отношение на тяхното инвестиционно намерение.

 

Каква ще бъде 2016 г. за българската енергетика? Какви законодателни промени предвиждате?

 

Надявам се 2016 г. да бъде по-добра за българската енергетика. Очаквам през 2016 г. реформите да продължат и енергетика да се превърне във финансово стабилен сектор от българската икономика, тъй като тя е изключително важен отрасъл от нея.

 

Планираните промени в законодателството в областта на енергетиката, ще бъдат свързани основно с пълната либерализация на електроенергийния пазар. На този етап се предвижда промяна в Закона за енергетиката, основно насочена към промяна на статута на НЕК, тя вече няма да бъде единствен купувач, а ще стане един от участниците на електроенергийния пазар. Друга промяна ще бъде свързана с определянето на категорията уязвими потребители.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Нено Димов: Кола без катализатор се спира от движение
26 Юни 2017

Да преработваме 90% от отпадъците през 2030 г., е прекалено амбициозно, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа”

trans.gif
Лиляна Павлова: Дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г. ще започне по време на Българското председателство на Съвета на ЕС
24 Юни 2017

Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Боил Банов: Всичко, което се случва в Министерството на културата, ще бъде предложено за обществен дебат
24 Юни 2017

Диалогичен съм, готов съм кардинално да променя мнението си, стига да ме убедят, казва министърът на културата пред в. „24 часа”

trans.gif
Емил Караниколов: Намаляваме 67 такси за бизнеса и гражданите
23 Юни 2017

Очакваме над 3% ръст на българската икономика, но ще работим и за повече, казва министърът на икономиката пред в. „Труд”

trans.gif
Николай Петров: Искам повече уважение към лекарите и сестрите
22 Юни 2017

Дo 2 г. тpябвa дa въвeдeм eлeĸтpoннoтo здpaвeoпaзвaнe. Зa нeгo щe взeмeм нaй-дoбpoтo oт ecтoнcĸия мoдeл, ĸaзвa миниcтъpът нa здpaвeoпaзвaнeтo пред в. "24 часа"

trans.gif
Красимир Вълчев: Висшите училища ще получават повече пари за по-добро качество
19 Юни 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

trans.gif
Красимир Вълчев: Постоянният адрес – с по-голяма тежест за прием в 1-ви клас
19 Юни 2017

Променяме времетраенето на модулите на матурите, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

trans.gif
Валери Симеонов: Всички, които присъстваха на огледа на българо-турската ограда, се убедиха, че тя е стабилна
16 Юни 2017

Интервю на вицепремиера по икономическата и демографска политика за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Емил Караниколов: С нови мерки срещу контрабандата на горива ще вкараме около 117 милиона в хазната
16 Юни 2017

Обмисляме облекчения за стартиращият бизнес, казва министърът на икономиката пред журналисти след форума „ДА! На българската икономика”, в. „Стандарт”

trans.gif
Валери Симеонов: Спасихме сезона с 6 хиляди българи от Украйна и Молдова
15 Юни 2017

Бързият ръст на нашите курорти изпревари възможностите на пазара на труда, казва вицепремиерът по икономическата и демографската политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения