Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif20.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивелина Василева: Борбата с климатичните промени не означава затваряне на предприятия
22 Декември 2015

Безплатни парникови квоти и компенсаторни механизми за уязвимите сектори ще има и след 2020 г., казва министърът на околната среда и водите в интервю за Mediapool.

Министър Василева, как ще се отразят на българския бизнес и потребителите постигнатите в Париж договорености за нови мерки срещу климатичните промени?

 

В Париж бе постигнато споразумение, което е историческо, заради трудния преговорен процес. В крайна сметка 195 държави, които са страни по Конвенцията за изменение на климата, се обединиха около целите за намаляване на глобалното затопляне с повече от 2 градуса до 2030 г. Това представлява ясен сигнал за ориентацията на световната икономика и пазарите към нисковъглеродното развитие. Престои от 22 април 2016 до 21 април 2017 г документът да е на разположение за подписване и ратификацията му от отделните държави да приключи до 2020 г., след което да влезе в сила.

Страните от ЕС настояхме да има индивидуален ангажимент на държавите и споразумението да се подпише от максимален брой държави, за да има реален ефект. За да влезе в сила договорът от Париж, тъй трябва да бъде подписан от поне 55 държави, на които се падат 55 процента от изхвърляните в световен мащаб парникови емисии. Това означава ангажиране и на други големи икономика генератори на въглеродни емисии.

 

Ще има ли индивидуални цели по държави, както беше според Протокола от Киото, или ЕС ще излезе с обща цел, която после ще бъде разпределена между членките по някакъв механизъм?

 

При преговорите държавите от ЕС излязохме с основна позиция, че намаляването на парниковите газове ще е 40 процента до 2030 г. спрямо ситуацията през 1990 г. - т.нар. прединдустриална ера. Тоест нито една държава не участва с индивидуален принос, но на европейско ниво ще започне разговор за преразглеждане на европейската схема за търговия с парникови газове и актуализиране на директивата за правилата и механизмите за разпределяне на безплатните квоти между предприятията, както и на стимулите за намаляване на замърсяванията.

Предстои и разговор за определяне на секторите, които ще останат извън европейската схема за търговия с емисия. При тях изискванията ще се залагат автоматически с поставяне на икономически цели, безплатните квоти и цената, която ще трябва да плащат за купуването на права за замърсяване. Това ще въздейства върху тяхното поведение и икономическо развитие.

 

Тоест схемата за безплатно разпределяне на парникови квоти и тяхното намаляване до 2020 г., когато трябва да започнат да си плащат изцяло за предизвиканите замърсявания, ще прерасне в нова схема за предоставяне на безплатни квоти?

 

Тепърва ще се разработва прилагането на новите безплатни парникови квоти след 2020 г. и създаването на механизми за компенсации на производствата, които са заплашени от изтичане на инвестиции към държави, които няма да прилагат изискванията от Париж. Например керамичната индустрия е сектор, който генерира парникови газове, и съществува риск за преместване на мощности извън ЕС. Затова тепърва на ниво Европейски съюз ще се анализира кой е изложен на риск и какъв механизъм да се приложи, за да се избегне опасността от превръщането на европейската икономика в по-неконкурентоспособна. Ще се създават на европейско ниво фондове за модернизация на електропроизводството, за иновации, които ще превърнат предприятията в енергийно ефективни.

 

Тоест не е задължително да затваряме старите ТЕЦ-ове, тъй като те ще може да се екологизират чрез тези фондове?

 

Разбира се, че не е задължително. Целта не е да се затварят производства, а те да не замърсяват. Целта е модернизация на предприятията, така че те да постигнат екологичните цели.

Икономическите механизми ще бъдат водещи при постигането на целите, свързани със секторите в европейската схема за търговия с парникови емисии. За секторите извън схемата – транспорт, селско стопанство, отпадъци и публични сгради, ще започнат преговори през средата на 2016 г.

Конкретните мерки за България ще бъдат заложени в Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, по която вече се работи и ще е готова до края на 2017 г. По стратегията ще се разгледа текущото развитие на тези сектори и какво трябва да се предприеме и очакваните резултати. Този процес ще започне активно с различните ведомства и ще разчитаме на съдействието на |Световната банка. Ще се работи и със заинтересованите страни.

 

А какви стимули смятате да предложите на бизнеса, за да постигне исканите от него цели?

 

Стимулите за енергийна ефективност могат да постигнат най-добри резултати и тук е най-големият ни потенциал. Тук може да се отчетат постиженията на Националната програма за саниране, както и на схемата за зелени инвестиции, по която през 2015 г. бяха вложени 36 млн. лв. за подобряването на състоянието и енергийната ефективност на 90 публични сгради, а за догодина са предвидени още 15 млн. лв. за 55 обществени сгради. Един милион лева даваме за покупка на електромобили в административния сектор, сваляме продуктовите такси за електромибили, хибридни автомобили и нови автомобили като начин за замърсяването на въздуха.

 

Освен това по оперативната програма "Околна среда" сме заложили 160 млн. лв. за ограничаване и смекчаване на въздействието на климатичните промени – за превенция на наводнения и свлачища.

Страната ни като цяло вече има съществен резерв, който ни помага за изпълнение на целите. От продажбата на въглеродни емисии в европейската търговия през 2015 г. реализирахме 236 млн. лв. приходи, което е повече спрямо предходната година, тъй като цените се покачиха и се очаква още да нарастват. А по схемата извън европейската парникова търговия имаме резерв от 6 хил. гигатона еквивалент на въглеродния двуокис.

 

Това, че 71 на сто от държавните приходи от парникова търговия постъпват във фонда "Сигурност на електроенергийната система", за да тушират по-скъпите цени на тока от възобновяеми енергийни източници, не ви ли ограничава в провеждането на зелени политики?

 

Това също е вид зелена политика, защото се покриват част от разходите за постигане на целите за дял на консумираната възобновяема енергия, друг е въпросът, че страната ни вече ги е преизпълнила предсрочно.

 

А защо излишъците от произведена възобновяема енергия не се предлагат за продажба на други страни, които не са си изпълнили ВЕИ-целите? За това се говори от години като възможност за допълнително позеленяване на енергетиката ни, без да тежи прекалено на потребителите, тъй като приходите от подобната на парниковата търговия може да отиват да компенсация на цените на тока?

 

Да, в някои европейски страни е развита търговията с т. нар. бели сертификати за преизпълнени ВЕИ-ангажименти. У нас също се работи по прилагането на идеята. Доколкото знам Агенцията за устойчиво енергийно развитие координира изпълнението й.

А относно зелените политики, безспорен е ангажиментът 20 процента от всички оперативни програми да отиват за политики срещу изменението на климата и това е заложено в общия финансов регламент. Затова ще предложа на Министерския съвет във фазата на изпълнение на оперативните програми да се залагат идеи, обвързани със зелени политики.

 

Какви може да бъдат те?

 

Например, когато се изпълняват проекти в общините да има задължение за енергийна енергийната ефективност. При финансиране по конкурентоспособност приятията да се стимулират да прилагат иновативни и зелени технологии, водещи до по-малко използване на енергийни и други ресурси. При отпадъците да има повече рециклиране, оползотворяване на метана, отделян на депата за съхранение на отпадъците. В земеделието - чрез залесяване. Мерките може да са различни.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения