Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif19.08.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Ивелина Василева: Борбата с климатичните промени не означава затваряне на предприятия
22 Декември 2015

Безплатни парникови квоти и компенсаторни механизми за уязвимите сектори ще има и след 2020 г., казва министърът на околната среда и водите в интервю за Mediapool.

Министър Василева, как ще се отразят на българския бизнес и потребителите постигнатите в Париж договорености за нови мерки срещу климатичните промени?

 

В Париж бе постигнато споразумение, което е историческо, заради трудния преговорен процес. В крайна сметка 195 държави, които са страни по Конвенцията за изменение на климата, се обединиха около целите за намаляване на глобалното затопляне с повече от 2 градуса до 2030 г. Това представлява ясен сигнал за ориентацията на световната икономика и пазарите към нисковъглеродното развитие. Престои от 22 април 2016 до 21 април 2017 г документът да е на разположение за подписване и ратификацията му от отделните държави да приключи до 2020 г., след което да влезе в сила.

Страните от ЕС настояхме да има индивидуален ангажимент на държавите и споразумението да се подпише от максимален брой държави, за да има реален ефект. За да влезе в сила договорът от Париж, тъй трябва да бъде подписан от поне 55 държави, на които се падат 55 процента от изхвърляните в световен мащаб парникови емисии. Това означава ангажиране и на други големи икономика генератори на въглеродни емисии.

 

Ще има ли индивидуални цели по държави, както беше според Протокола от Киото, или ЕС ще излезе с обща цел, която после ще бъде разпределена между членките по някакъв механизъм?

 

При преговорите държавите от ЕС излязохме с основна позиция, че намаляването на парниковите газове ще е 40 процента до 2030 г. спрямо ситуацията през 1990 г. - т.нар. прединдустриална ера. Тоест нито една държава не участва с индивидуален принос, но на европейско ниво ще започне разговор за преразглеждане на европейската схема за търговия с парникови газове и актуализиране на директивата за правилата и механизмите за разпределяне на безплатните квоти между предприятията, както и на стимулите за намаляване на замърсяванията.

Предстои и разговор за определяне на секторите, които ще останат извън европейската схема за търговия с емисия. При тях изискванията ще се залагат автоматически с поставяне на икономически цели, безплатните квоти и цената, която ще трябва да плащат за купуването на права за замърсяване. Това ще въздейства върху тяхното поведение и икономическо развитие.

 

Тоест схемата за безплатно разпределяне на парникови квоти и тяхното намаляване до 2020 г., когато трябва да започнат да си плащат изцяло за предизвиканите замърсявания, ще прерасне в нова схема за предоставяне на безплатни квоти?

 

Тепърва ще се разработва прилагането на новите безплатни парникови квоти след 2020 г. и създаването на механизми за компенсации на производствата, които са заплашени от изтичане на инвестиции към държави, които няма да прилагат изискванията от Париж. Например керамичната индустрия е сектор, който генерира парникови газове, и съществува риск за преместване на мощности извън ЕС. Затова тепърва на ниво Европейски съюз ще се анализира кой е изложен на риск и какъв механизъм да се приложи, за да се избегне опасността от превръщането на европейската икономика в по-неконкурентоспособна. Ще се създават на европейско ниво фондове за модернизация на електропроизводството, за иновации, които ще превърнат предприятията в енергийно ефективни.

 

Тоест не е задължително да затваряме старите ТЕЦ-ове, тъй като те ще може да се екологизират чрез тези фондове?

 

Разбира се, че не е задължително. Целта не е да се затварят производства, а те да не замърсяват. Целта е модернизация на предприятията, така че те да постигнат екологичните цели.

Икономическите механизми ще бъдат водещи при постигането на целите, свързани със секторите в европейската схема за търговия с парникови емисии. За секторите извън схемата – транспорт, селско стопанство, отпадъци и публични сгради, ще започнат преговори през средата на 2016 г.

Конкретните мерки за България ще бъдат заложени в Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, по която вече се работи и ще е готова до края на 2017 г. По стратегията ще се разгледа текущото развитие на тези сектори и какво трябва да се предприеме и очакваните резултати. Този процес ще започне активно с различните ведомства и ще разчитаме на съдействието на |Световната банка. Ще се работи и със заинтересованите страни.

 

А какви стимули смятате да предложите на бизнеса, за да постигне исканите от него цели?

 

Стимулите за енергийна ефективност могат да постигнат най-добри резултати и тук е най-големият ни потенциал. Тук може да се отчетат постиженията на Националната програма за саниране, както и на схемата за зелени инвестиции, по която през 2015 г. бяха вложени 36 млн. лв. за подобряването на състоянието и енергийната ефективност на 90 публични сгради, а за догодина са предвидени още 15 млн. лв. за 55 обществени сгради. Един милион лева даваме за покупка на електромобили в административния сектор, сваляме продуктовите такси за електромибили, хибридни автомобили и нови автомобили като начин за замърсяването на въздуха.

 

Освен това по оперативната програма "Околна среда" сме заложили 160 млн. лв. за ограничаване и смекчаване на въздействието на климатичните промени – за превенция на наводнения и свлачища.

Страната ни като цяло вече има съществен резерв, който ни помага за изпълнение на целите. От продажбата на въглеродни емисии в европейската търговия през 2015 г. реализирахме 236 млн. лв. приходи, което е повече спрямо предходната година, тъй като цените се покачиха и се очаква още да нарастват. А по схемата извън европейската парникова търговия имаме резерв от 6 хил. гигатона еквивалент на въглеродния двуокис.

 

Това, че 71 на сто от държавните приходи от парникова търговия постъпват във фонда "Сигурност на електроенергийната система", за да тушират по-скъпите цени на тока от възобновяеми енергийни източници, не ви ли ограничава в провеждането на зелени политики?

 

Това също е вид зелена политика, защото се покриват част от разходите за постигане на целите за дял на консумираната възобновяема енергия, друг е въпросът, че страната ни вече ги е преизпълнила предсрочно.

 

А защо излишъците от произведена възобновяема енергия не се предлагат за продажба на други страни, които не са си изпълнили ВЕИ-целите? За това се говори от години като възможност за допълнително позеленяване на енергетиката ни, без да тежи прекалено на потребителите, тъй като приходите от подобната на парниковата търговия може да отиват да компенсация на цените на тока?

 

Да, в някои европейски страни е развита търговията с т. нар. бели сертификати за преизпълнени ВЕИ-ангажименти. У нас също се работи по прилагането на идеята. Доколкото знам Агенцията за устойчиво енергийно развитие координира изпълнението й.

А относно зелените политики, безспорен е ангажиментът 20 процента от всички оперативни програми да отиват за политики срещу изменението на климата и това е заложено в общия финансов регламент. Затова ще предложа на Министерския съвет във фазата на изпълнение на оперативните програми да се залагат идеи, обвързани със зелени политики.

 

Какви може да бъдат те?

 

Например, когато се изпълняват проекти в общините да има задължение за енергийна енергийната ефективност. При финансиране по конкурентоспособност приятията да се стимулират да прилагат иновативни и зелени технологии, водещи до по-малко използване на енергийни и други ресурси. При отпадъците да има повече рециклиране, оползотворяване на метана, отделян на депата за съхранение на отпадъците. В земеделието - чрез залесяване. Мерките може да са различни.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Все повече България се превръща от бюджетна към дестинация с качествен туристически продукт
12 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Красимир Вълчев: Ще предоставим повече средства на училищата, които са в по-малки и по-отдалечени населени места
10 Август 2017

Министърът на образованието и науката в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Валери Симеонов: По казуса „Калиакра“ са заложени капани, няколко правителства са отлагали разрешаването му
09 Август 2017

Вицепремиерът по демографската и икономическата политика в предаването „Това е България“ на радио „Фокус“

trans.gif
Николина Ангелкова: Над 3 300 000 чуждестранни туристи са посетили страната от началото на годината
09 Август 2017

Министърът на туризма в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Издаването на паспортите с валидност 10 години ще е сериозно облекчение за всички наши съграждани
08 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Денят започва” на БНТ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Заев постъпи далновидно, като подписа договора
07 Август 2017

Неутрализирани са всякакви възможности за измислени претенции към България, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „24 часа”

trans.gif
Екатерина Захариева: Липсата на свързаност пречи на страните от Балканите – трябват ни по-добри пътища, железопътна инфраструктура, газова и електрическа връзка
04 Август 2017

Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за босненската държавна телевизия BHRT

trans.gif
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: В РАМКИТЕ НА 6 МЕСЕЦА ЩЕ СЕ НАПРАВИ АНАЛИЗ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ДИРЕКТНА ГАЗОВА ВРЪЗКА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
03 Август 2017

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Екатерина Захариева: хората ще почувстват договора за добросъседство с Македония и чрез икономическите, и чрез културните измерения
03 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Красимир Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора
03 Август 2017

Още Гоце Делчев е прозрял, че на Балканите страдаме от синдрома „Колкото капи, толкова капитани”, казва вицепремиерът и министър на отбраната пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения