Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif26.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Не можем да си представим ЕС без Великобритания в него
07 Декември 2015

Министърът на външните работи в предаването „Денят започва“ по БНТ

След терористичните атаки в Париж на 13-ти миналия месец и свалянето на руския самолет на турско-сирийската граница светът определено не е същият – продължава и огромният бежански поток към стрия континент, успоредно с всичко това ту, у нас, на посещение в страната ни, като част от обиколката си беше и британският премиер Дейвид Камерън. За коментар на външнополитическата обстановка през последния месец, в студиото вече е дипломат номер 1 на България, министър Даниел Митов, добро утро.

 

Добро утро.

 

Да започнем хронологично, от най-близкото до нас събитие - посещението на Камерън, знак за какво беше тази визита?

 

Първо от 16 години не беше идвал британски премиер в България, беше време вече. Ние от дълго време работим по това посещение. Така че фактът, че се осъществи в тази изключително трудна обстановка и веднага след вота в британския парламент за нанасяне на удари от британска страна срещу така наречената „Ислямска държава“ е нещо изключително хубаво, имайки предвид колко важни теми трябва да се обсъждат в този момент, по отношение на реформата на ЕС, по отношение на борбата срещу тероризма и по специално стабилизацията на обстановката в Сирия. Така че ние сме изключително доволни, че посещението беше осъществено. Специално по отношение на реформата в ЕС премиерът Камерън и британският кабинет предлагат изключително разумни неща. Само по една от точките, както знаете, има известни разминавания и нужда от малко повече гъвкавост в британската позиция, но когато става въпрос за завършването на общия европейски пазар, когато става въпрос за повече възможност на националните парламенти да определят политиката на европейско ниво, когато става въпрос за равното третиране на държавите-членки и нечленки на еврозоната, всички тези неща са важни и биха довели до една Европа, която е конкурентоспособна, която е по-сериозен фактор в геополитическата среда, която е изключително динамична и много тежка в момента. 

Каква ще бъде съдбата на ЕС, ако Великобритания на референдума през 2017 година реши да го напусне? Има ли изобщо реална опасност това да се случи?

Не можем да си представим ЕС без Великобритания в него. Аз си мисля, че британския народ и британското правителство ще направят всичко възможно, така че планираните реформи от една страна – част от тях да бъдат прокарани, да се върви напред, от друга страна, естествено ще се преосмисли начинът, по който Великобритания гледа на ЕС в момента. Великобритания има само ползи от членството си в ЕС. Разбира се уважаваме желанието на британското правителство, на британския народ да постигнат целите, които са заложили, а и както вече споменах, част от тях са от общоевропейска полза. 
Водещ: Тези общоевропейски ползи конкретно за България какви биха могли да бъдат, как Великобритания може да бъде полезна на страната ни?
Даниел Митов: Двустранните ни отношения са прекрасни, и повече инвестиции са важни, и фактът че Великобритания е една от дестинациите, към които българите гледат като на място, където могат да учат, където могат да работят. 

Те много не ни искат там. 

Не, това в интерес на истината не е вярно. Това са неща, които в един момент бяха доста преекспонирани. Вие знаете, че и те си имат своите националисти, и те си имат своите партии, които имат един определен особен изолационистки дневен ред, но така или иначе официалните британски позиции никога не са гледали на България, или на Румъния, или на Полша, или на която и да било друга източноевропейска държава като на заплаха или на хората, които от там като на проблем. Напротив – във Великобритания живеят много българи, които допринасят за развитието на британската икономика, премиерът Камерън ясно го каза. Затова не е вярно, че никой не ни иска или във Великобритания не ни искат, просто британското правителство като всяко едно национално правителство има своето право да решава как да преоформи или как да преформатира социалните си системи и системите за социална защита, така че с тях да не се злоупотребява, на което ние няма как да се противопоставим или да бъдем против. Просто, когато се въвеждат подобни мерки, те трябва да се въведат така, че да не бъдат дискриминационни спрямо граждани на държави от други членки на ЕС. 

Много се разминава вашето мнение с това, което преди дни тук изрази бившия външен министър Соломон Паси, той казва: Великобритания няма интерес към България. Доколко има истина в едно подобно твърдение?

Самият факт, че премиерът Камерън е тук означава, че Великобритания има интерес към България. Ние сме важен партньор за Великобритания, особено в настоящата ситуация, в която, вие знаете, Европа се бори с тежки проблеми, по отношение на своята сигурност, по отношение на борбата срещу тероризма, миграционните потоци и т.н. Ние сме фронтова държава, държава на първа линия, която си изпълнява задълженията прекрасно в това отношение и това беше признато и казано много ясно също така от премиера Камерън. Така че очевидно Великобритания гледа на България не само с интерес, а като на важен партньор. 

Другият горещ въпрос – срещата на НАТО в Брюксел. Какви ангажименти пое страната ни на тази среща?

Няколко важни неща се случиха по време на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел. Първо, бе отправена покана към Черна гора за започване на разговори за членство. Това е голямата новина. Черна гора отдавна изпълнява критериите, участва много активно в рамките на евроатлантическата общност и заслужаваше тази покана. Това ще увеличи, разбира се и ареала на сигурността в Западните Балкани, а също знаем, че евроатлантическите ценности и НАТО като цяло, като защитен алианс са привлекателни и продължават да бъдат привлекателни. НАТО е допринесло много за това в района на Централна и Източна Европа държавите да се реформират, да се демократизират и най-вече да бъдат стабилни. Вие знаете каква нестабилност по принцип генерира районът на Балканите като цяло и виждаме вече, че в последно време стабилността се е настанила трайно и с увеличаването на тази зона на стабилност, с увеличаването на НАТО, това ще става все по-сериозен факт. Това ни е важно – първо, стабилността, а и второ, разбира се, увеличаване на възможностите на Алианса чисто стратегически да се позиционира, така че да създава още по-голяма зона на стабилност. Трябва да кажем още няколко неща, по отношение на срещата на НАТО, беше приета, разбира се, първоначална стратегия за борба с хибридните заплахи. Това в рамките на сътрудничеството между НАТО и ЕС, и беше проведен съвет НАТО – Украйна, който даде ясен сигнал за това, че въпреки че в момента се фокусираме много върху Сирия и решаването на проблема там, но Украйна в никакъв случай не е забравена, и в никакъв случай ние не изпускаме поглед от случващото се там, и държим на стабилизацията на Украйна, възстановяването на нейната териториална цялост и възвръщането на контрола върху границите. 

Поканата към Черна гора предизвика обаче страшно много негативни реакции от страна на Русия, защо се стигна до това, защо Черна гора в НАТО е такъв проблем на Русия?

Вижте, НАТО е доказало едно, че Алианс, съставен от демократични държави, за които единствената цел е стабилността, демократизацията или все по-задълбочената демократизация на държавите-членки и това, че не заплашва никого. Русия има своя стратегически интерес. Вие знаете, че и руската военна доктрина дефинира НАТО като най-голямата заплаха към себе си, въпреки че НАТО с нищо до момента не е показало, че заплашва, не само Русия, а когото и да било, а през цялото време призоваваме за деескалация, призоваваме за разговор, в рамките, на който ние да можем да дефинираме по-добре отношенията по между си. Така че що се касае до НАТО ние нямаме поводи, за каквото и да било притеснение и в никакъв случай няма да престанем да искаме все повече НАТО да се разширява, защото това означава разширяване на стабилността, и разширяване на обема от демократично пространство. 

А тази заплаха на Русия, че ще прекрати всички свои проекти в Черна гора, ако държавата се присъедини към НАТО би ли могла да се окаже пречка за това разширяване?

Няма да коментирам двустранни отношения в случая, но Черна гора е вложила много усилия за своето членство и аз не мисля, че подобни заплахи ще спрат черногорското правителство по пътя им към присъединяване към НАТО.

Русия обаче е главно действащо лице в другия новинарски акцент през последните дни – самолетът на турско-сирийската граница. Ще успеят ли според вас Русия и Турция да намерят път към разрешаване на тази криза между двете държави и трябва ли да има намеса на трета страна – ЕС, НАТО?

Турция и Русия са достатъчно големи зрели държави, за да могат да решат създалата се ситуация в двустранен диалог. Ние сме призовали именно за това и за деескалация. Русия беше предупредена многократно, по отношение на нарушенията на въздушното пространство на НАТО като цяло, но важното в случая е да се фокусираме върху борбата срещу така наречената „Ислямска държава“. Тук виенският процес дава огромна надежда в това отношение и не бива да бъде миниран по никакъв начин или застрашаван. Във Виена се случиха изключително важни неща. Първо, вие знаете, че Турция, Саудитска Арабия и Иран седнаха на една маса, естествено в компанията на много други държави и международни фактори, но комюникето, което излезе от виенския процес очертава чудесно бъдещите стъпки за дипломатическо решаване на конфликта в Сирия. Първо е ясно, че трябва да бъдат дефинирани много прецизно терористичните групи, срещу които коалиция „АнтиИДИЛ“ се бори и разбира се тук трябва да кажем, тъй като споменахме сваления самолет, ние сме призовавали отдавна, многократно за действията между Русия и вече съществуващата коалиция за борба срещу ИДИЛ, тъй като самата природа на конфликта го изисква. Няма как без координация да се постигнат успехи. 

Тоест вие не очаквате провал на „АнтиИДИЛ“ коалицията заради влошените отношения между Русия и Турция? 

Не, в никакъв случай, даже въпросният случай доказва именно правилността на тезата, че трябва повече координация. Русия има своето място в решаването на сирийската криза, това е ясно, но в крайна сметка Русия трябва да каже ясно какво й е по-важно – дали да запази Башар Асад на власт или да се справим с така наречената „Ислямска държава“ тя да бъде победна, защото до момента усилията очевидно от страна на Русия са насочени в посока на това да се пази Башар Аасад. Затова тук трябва първо координация, второ – изясняване на целите, трето – аз започнах с мерките, искам да довърша, защото те са важни, както за нашите зрители, така и по принцип, ясна дефиниция на това кои са радикалните групи, срещу които се борим, второ – постигане на обединение на така наречената „умерената“ сирийска опозиция, трето – постигане на примирие между силите контролирани от режима в Дамаск и сирийската опозиция, така че да може усилията да бъдат насочени в посока борба срещу „Ислямска държава“ по суша, а не в битка на едните срещу другите, промени в сирийската конституция, затова вече има някакво разбиране как и кога трябва да стане и провеждане на независими избори под егидата на ООН, като в тези избори трябва да се включи и сирийската диаспора. Тоест всички хора, които са прогонени от територията на Сирия в момента, живеещи в Ливан, в Турция, в Йордания, в Европа, в САЩ и къде ли не по света те да могат да участват в изборния процес и да определят бъдещето, сами да определят своето бъдеще и това кой ще ги управлява и как Сирия оттук нататък ще бъде стабилизирана и ще се движи напред – това е най-важното в случая. 

Как България може да стане част от тези усилия, и ако стане част от тях защитен ли ще бъде националният ни интерес?

Първо, България отдавна вече е част от тези усилия. Ние сме повече от година вече в „АнтиИДИЛ“ коалицията. Вие знаете, че доставки леко въоръжени амониции на Кюрдската пешмерга в Северен Ирак за борба срещу ИДИЛ. Това беше част от първоначалните усилия, докато Пешмерга изтласкваше „Ислямска държава“ от Северен Ирак. Ние продължаваме да бъдем според възможностите си част от усилията в това отношение. Така че няма как да говорим тепърва за това как България ще се включва. Тя се е включила отдавна и е част от усилието, а националният ни интерес е Сирия да бъде стабилна, да се прекрати миграционният и бежански поток от там и да се определи политическото бъдеще на държавата, но не ние или коалицията „АнтиИДИЛ“, а самият сирийски народ да го направи, така че да стабилизира страната. Това ще доведе и до по-голяма стабилност в района на Близкия Изток, това е нашият национален…

Аз визирам една идея, която се прокрадна преди време за участие на България в бъдеща сухопътна акция с наши войски, вие лично като външен министър подкрепяте ли подобно нещо?

Не, аз вече още тогава казах, тя тази идея не е прокрадвала. Имам предвид, че е ясно едно, без сухопътна операция няма да се мине. Тоест няма как да се контролира една територия, няма как да се овладее и да се контролира една територия без да има сухопътна операция. Но вие знаете какво ще се случи, ако направим една ретроспекция на събитията. В Афганистан и в Ирак подобен тип коалиции отидоха, свалиха определи диктатури и останаха там с цел да стабилизират държавите, да създадат една демократична социална архитектура, институционална архитектура, която да стабилизира тези държави. До момента някак си не се е получило. В Либия пак една коалиция, свали диктатора, излезе и остави всичко в ръцете на либийския народ. Виждаме, че Либия в момента страда и е нестабилна. В Сирия не направихме нито едното, нито другото и в крайна сметка виждате отново нестабилност и проблем. В случая това, което трябва да се направи е сухопътната операция трябва да е съставена от силите от държавите в региона. Самата Сирия в момента има потенциала да го направи, тоест сирийската армия, под контрола на Башар Асад плюс умерената опозиция, това става въпрос от Запад и от Юг, и съвместно с усилията на Кюрдската пешмерка, иракската армия от Изток биха могли спокойно да проведат такава сухопътна операция, и това е целта – подпомагане по въздух от коалицията срещу „Ислямска държава“ . Съвсем спокойно това би могло да стане, ако има координирани усилия обаче. Като казвам съвсем спокойно, това не е напълно вярно, разбира се това са много сериозни усилия, но ако се стигне до споразумението, за което говорим и до ефективните резултати от виенския процес подобен тип сухопътна операция може да бъде проведен със силите от региона. Това мисля че отговаря на вашия въпрос. България няма как в момента, никой не е повдигал дори въпроса България да участва в сухопътна операция.

Още малко назад ще се върнем до случая в Париж. Страх и постоянна параноя, общо взето така може да се опише обстановката в Стария континент, включително и в България – всеки куфар е бомба у нас. Така ли ще изглежда бъдещето на Европа оттук нататък и как Старият континент може да преодолее това?

Битката е точно за това, Европа да не изглежда скована от страх за в бъдеще. Това, което наблюдаваме в момента е временна ситуация, трябва да си дадем сметка за опасностите и да бъдем много сериозни в битката срещу тероризма. Специално България знаете, че ние вече приехме промени в Наказателния кодекс, които криминализират така наречените чуждестранни бойци, минаването им през страната и т.н. , това от една страна. Второ, естествено в момента в момента всички институции са впрегнати в работа за създаване на адекватно, първо, на адекватна законодателна рамка, по отношение на подобни заплахи, а от друга страна, и в много по-сериозен обмен на информация между всички служби в рамките на ЕС и не само, в рамките на Североатлантическата общност. Защото се видя, един от големите изводи от терористичните актове във Франция беше, че европейските служби недостатъчно бързо и ефективно обменят информация, по отношение на подобни лица и заплахи, които биха могли да доведат до подобни трагични дни и инциденти. 

И изборът опира пак до суверенитет или сигурност. 


Вижте, сигурността е на първо място. Сигурността не може да бъде поставяна пред, каквото и да било. Тоест, за да може една държава или една общност, каквато е ЕС да върви напред, тя първо трябва да създаде рамка за сигурност. Гражданите да се чувстват спокойни, да се чувстват сигурни и оттам нататък вече идва всичко останало. Разбира се, в ситуацията, в която сме в момента трябва да се предприемат мерки, които са по-необичайни от други моменти, но аз се надявам, че с разрешаването на конфликтите, за които говорихме до преди малко този тип мерки вече ще имат съвсем други измерения и Европа ще се върне към нормалния си дневен ред и нормалния си живот. Такива кризи са се случвали и преди в историята, от друг характер, с друга природа. Но така или иначе изкореняването на радикализма в Близкия Изток трябва да е приоритет номер 1 и дори и една стабилна Сирия няма да доведе до елиминирането изцяло на радикалните течение. Затова тук трябва много по-дълбока стратегия, в която трябва да се включат и държавите в региона. Аз съм живял доста дълго време в този регион, мога да говоря с часове буквално по тези теми, но без участието, и то активното участие на преформатирането на мисленето в целия Близък Изток и Северна Африка няма да се получи. Затова Европа тук има своя много сериозен ангажимент. Със Сирия ще се справим, аз се надявам бързо, но оттук нататък трябват много по-сериозни действия и много по-дълбока стратегия.

Битката с ИДИЛ е нещо, което оттук нататък ще ангажира съзнанието на всеки, не само европеец, но и гражданин на планетата. 

Безспорно.

Благодаря ви.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения