Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif16.12.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Европейските фондове са вид ускорител на растежа
05 Декември 2015

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Заместник министър-председателят и министър по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев в „Седмицата“ на Дарик радио. Здравейте, г-н Дончев.

Здравейте.

Какъв е резултатът от първите европейски програми за България, които завършват с всичките им удължения след по-малко от месец?

Резултатът ще го мерим, когато изтече този последен месец. Сега още е рано.

На финала ли разчитаме като студент преди изпит?

Със сигурност има малко спринтиране преди финалната линия изцяло в български стил. Само да напомня, защото тези неща се забравят – програмният период теоретично започва на 1 януари 2007 година, той се води до 2013, но реално приключва на 31 декември в 23.59 през нощта тази година. Какъв ще бъде резултата включително зависи от всичко, което има да се случи през този месец декември. Ако обърнете внимание какви са плащанията – в момента има седмици, където плащаме по 30, по 50 млн. евро по оперативните програми. Спомням си, че 2010 година или началото на 2010 година, плащанията в България бяха близо 200 милиона. Тоест, първите 2007, 2008…

Това годишно?

Не, не, натрупано от 20071э 2008 и 2009 бяха 200 милиона. България, в крайна сметка, нека да не звучи като политически укор, до голяма степен закъсня със старта на програмния период, което би могло да бъде коментирано като нещо нормално за нова държава-членка и за първи програмен период. Затова на финала ни се налага да бягаме малко по-бързо.

През седмицата сте казал, че еврофондовете са увеличи БВП на България с 10%. Как го сметнахте?

Не съм го смятал аз, макар че в общи линии претендирам, че мога да смятам. Това са едни симулации, които се правят с един математически модел – казва се СИБИЛА – така е кръстен. Разработихме го преди няколко години, базиран на един друг често използван математически модел в Европа, който пък се казва HERMIN, който пък се използва за измерване на ефекта от европейските фондове. Логиката на работа е – той сравнява сценария, при който не съществуват европейски фондове и тези пари не се вливат в икономиката спрямо сценария, който те съществуват и са направени плащанията, които са направени.

А самите пари са 4% от БВП за тази година – 2015?

Че е близо 4% или 9% от публичните разходи. Те не са чак толкова много като пари спрямо всички останали публични разходи.

И защо със собствените си пари България не успява да постигне 2.5 пъти по-висок ефект като продукт, отколкото с европейските?

Много хубав въпрос, г-н Вълчев. Това показва няколко неща. Първо, колко силен ефект имат инвестициите, които са ясно фокусирани в определени сектори. На второ място в европейските фондове т.нар. „течни разходи“. Голяма част от бюджета ни за съжаление, са течни разходи. Това са разходи за…

Това, които отичат – социални, заплати.

Точно така. Неинвестиционни разходи. Факт е, че течните разходи не създават добавена стойност и не генерират растеж. Само инвестиционните разходи имат такъв потенциал. И ако обърнете внимание в какво се вкарват еврофондовете – това е основно инфраструктура, разбира се, не само пътна, но всякакъв тип социална политика, но не социални плащания, реформи в социалната сфера или курсове за професионално обучение. Вкарват се в подобряване на работата на администрациите, образованието – коментирах вече, така че затова ефектът е толкова силен.

През миналата седмица, в миналото предаване, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев каза, че ако България махне европейските пари, не само че няма растеж, може да излезе, че е под нулата българската икономика.

О, ние имахме възможност с него да поспорим в един публичен дебат преди близо 2 седмици. Не съм съгласен с тази теза. Европейските фондове са вид ускорител на растежа, в никакъв случай икономиката ни не е в наркотична зависимост от тях. Да, когато аз самият коментирам, примерно, че 80% от публичните инвестиции се дължат на еврофондовете, и всички казват: Ето, какво бихме правили без еврофондовете, ние не бихме съществували като икономика. Не, България пак би съществувала като икономика, но нямаше да има възможност да инвестираме с такъв замах. И със сигурност част от макроикономическите показатели биха били по-ниски. И да повторим това, което казахме с вас преди малко, в крайна сметка, дори и в силна година, еврофондовете са не повече от 4% от БВП. Това е относително малко.

20% от средствата за тези 7 плюс 2 – 9 година са инвестирани в транспортна инфраструктура – 20 км метро, 20 метростанции, 28 влакове. Гледам, че и вие си носите справката…

Аз ще ви оставя тази брошура да си правите справка, когато говорите с някой да сте съвършено подготвен, и никой да не ви заблуждава с неточни данни.

Тя изглежда добре обобщена. 175 км магистрали, 31 км първокласни пътища, 250 км ЖП линии, 18% са в местно и регионално развитие, почти 13 – човешки капитал, развитие на бизнеса – 12 на сто. А за какво не успя да използва парите България през тези години?

Преди да стигнем до това с какво не е успяла, нека да добавим, защото ние обикновено се фиксираме само в транспортната инфраструктура, че имаме близо 2 400 км изградена или реконструирана ВиК инфраструктура. И когато гледаме микса, тоест, разпределението на парите по сектори, да обърнем внимание на нещо друго – ако питате една голяма част от хората, тя ще ви каже, че една голяма част от европейски фондове се влагат преди всичко в пътно строителство, което очевидно от данните, които коментирахме преди малко, не е вярно. Защото имаме да кажем едни 20% дял на транспортната инфраструктура от цялата финансова рамка, като едва половината или по-малко от половината, защото тук имаме и метрото, отиват за пътища. Останалите отиват от тази част за транспортната инфраструктура и за железници, и за метро. Миксът е добър, тоест, покриват се всички сектори – и социални дейности и пазар на труда, и инвестиции в предприятията, и местно и регионално развитие. Лично за мен, делът на иновациите, който тук е под 10%, би следвало да е по-висок.

Това е, което България не успя да използва?

Не, не твърдя, че не успя, защото все пак 1/10 не е малко, но лично аз считам, че от гледна точка на потенциала да ускорява растежа и да създава добавена стойност в икономиката, този процент би следвало да бъде малко по-висок.

Има гласове, които казват обаче, че България всъщност съвсем не е сигурно, че печели от европейското членство. Но това виждам, че вие казвате – България директно в европейския бюджет внасяла 5 пъти по-малко, отколкото получава.

Това е т.нар. „нетна финансова позиция“ – разликата между това, което държавата дава и това, което получава.

Да погледнем обаче брутната – ако българският пазар не беше така отворен, че да бъде заливан от производствата на западноевропейските държави и собственият бизнес можеше за използва собствения си пазар, дали тогава няма да имат известно основание тези, които не са докрай убедени, че е толкова сериозен ефекта на европейските средства?

Можем да продължим с тези спекулативни разсъждения. Ако българският пазар не беше толкова отворен, нямаше да влизат чужди стоки. Само че ако българският пазар не беше толкова отворен, ако не бяхме част от общия пазар, със сигурност българските компании нямаше да могат да изнасят, и едва ли ефектът върху икономиката бе бил добър.

На това казват пък: колко изнася на френския, германския пазар България?

Точно на френския, германския ми е трудно да възпроизведа в момента.

Там може ли да е конкурентна България?

В крайна сметка, ако погледнете БВП на България от какво се формира, противно от това, което мислят повечето хора 30% е от производство, близо 8% е земеделие, 12% е туризъм.

А другите 50?

Всеки от тези сектори е с изключително силен експортен профил, включително и туризмът, защото когато идват чужди туристи това е, в крайна сметка, по отношение на икономиката е равносилно или тъждествено на експорта. И производството и земеделието разчитат в голяма степен на експорта.

Според Корина Крецу – еврокомисарят по регионалната политика, Словакия и Хърватия няма да върнат нищо от парите, които им са полагали, Румъния – 5%, и като говори България е прескочи – не каза колко.

Румъния и Словакия са в различна позиция от България. Защото леко безпринципно – не се притеснявам да го кажа Румъния и Словакия получиха едногодишно удължаване на програмния период. За тях той няма да приключи 2015, а ще приключи следващата година. Вероятно това е причината да се направи подобен коментар по отношение на Румъния и Словакия.

А за България защо стана? Нали не можеше уж да се удължава? Как така за тях се удължи?

Според мен, това беше част от преговорите по време на одобряването на многогодишната финансова рамка.

За новата.

Точно така – за новия програмен период. И вероятно, не съм бил вътре в залата – там са само премиерите, румънският представител вероятно е заплашил с налагане на…

Това има известно противоречие. Знаете как премиерът непрекъснато демонстрира, ето сега включително с Дейвид Камерън, перфектни отношения, и излиза, че едно политическо решение – уж ние сме големи приятели, а за румънците става, а за българите не става. Някак си не се връзва.

Има значение какво получаваш. Защото България е от малкото държави, този орязан бюджет – новият бюджет е първият бюджет на Европейския съюз, който е по-нисък от предишния, България е от малкото държави, които получи повече, отколкото предишния програмен период – повечето държави бяха със значително намалени домашни пакети, с по 3, с по 4, с по 5 милиарда по-малко. Ние получихме повече. Не че не опитахме тогава, в смисъл, опитахме – спомням си, това беше една безсънна нощ преди две години – опитахме да искаме допълнително финансиране и за Северозапада, опитахме какво ли не, но отговорът в повечето случаи беше „Редно е да сте малко по-смирени, защото сте в удивителната ситуация да вземате повече, отколкото сте взимали преди“.

Обаче, ако се сравни с Румъния казуса, българският народ казва, и сигурно някой ще го цитира, „По-добре птичка в ръката, отколкото орел в небесата“. По-добре 2016 г. да имаш право да си доизхарчиш това, което ти е сигурно, че го имаш, отколкото да стоиш и да се притесняваш, както премиерът Бойко Борисов се притеснява, дали 2019 г. примерно европейските държави няма да кажат „Чакайте сега, вижте, закъсахме го. Бежанци, за сигурност трябва да дадем повече. Дайте да орежем фондовете“. От това се притеснява българският премиер.

Има един такъв много важен нюанс, нюансно важен – разрешението да ползваш още една година не е обезателно само и единствено добро и сега ще обясня защо. Защото тече новият програмен период. Това означава едно много солидно застъпване на двата програмни периода.

Три години, трета година.

Което означава едни и същи администрации, в един и същи момент едни и същи бенефициенти да работят едновременно по два програмни периода. Категоричен съм, че това би затруднило старта на новия програмен период. А пък и се надявам за България финалната сметка, процентът усвояване – знаете, че не обичам тази дума – да е по-добър от това, което всички са очаквали.

Според вас?

Нека да ви напомня, че само допреди четири години имаше големи анализатори, които твърдяха, че България едва ли ще успее да усвои повече от 15% от целия финансов пакет, който имаме. Висш представител на комисията, с който преди три години анализирахме какъв ще бъде финалът. Той каза „Справяте се все по-добре и като нищо да приключите програмния период с 85% плащания“. Аз съм убеден, че резултатът ще бъде по-добър.

Към 95% четох някъде, че чакате. 5% - това в пари какво е, 5% да не усвоиш?

Към момента имаме плащания – говоря в евро – за 7 млрд. 350 млн. евро. Целият финансов пакет е близо 7 млрд. 900 млн.

Това горе къде е дадено вече на Брюксел да го възстановява.

Не, това са брутни плащания. Това са плащанията, които са извършени в страната.

А има ли пари сега в бюджета до края на годината да се…

Има.

Защото нали схемата е всъщност България ги плаща и ги чака. Докога ги чака после? След колко време, като кажеш „Платихме тука на едни земеделци, дайте пари“.

Не, земеделците се движат по отделни правила.

Добре, хайде /…/

По оперативните програми комисията е длъжна в тримесечен срок да ни възстанови финансирането, но каква е финалната сметка за усвоеното ние ще знаем някъде към средата или до края на месец януари по една проста причина – всяко плащане, извършено в държавата, включително и на 31 декември, стига да е в рамките на действащ договор, е допустимо. Ще мине известно време, администрациите ще е необходимо да обработят тези плащания и какъв ще бъде финалният резултат, ще знаем тогава. Разбира се, предстои всички тези направени плащания ние да ги сертифицираме, да ги проверим още веднъж, да ги дадем на Европейската комисия, тя да каже „Плащанията ви са правилни, законосъобразни“ и т.н., и да ни ги възстанови.

Според вас за следващите години до 2020 г. – там също ли и до 2022 г. може после да се удължи?

До 2023 г., защото правилото n+2/3 стана n+3.

Стана +3.

Но само да довърша със сметките за този програмен период. Реално остават около 500 милиона за плащане, може би малко по-малко, защото…

Това в евро или?

Защото данните, с които разполагам, макар и последните, невинаги са точни до секундата, просто системата работи…

Този милиард до края на декември трябва да дойдат в бизнеса?

Точно така.

Или… да.

По простата причина, че служителите в министерствата първо извършват плащането и отнема ден или два преди да въведат данните в системата и сумата, от която пък вземам данните, които ви споделям към момента. Не е реалистично цялата тази сума да успеем да платим до края на декември. Но искрено се надявам примерно поне половината да успеем. Аз коментирах, че всеки резултат над 94-95% би бил успех за първи програмен период. Нека да ви напомня, че печалната статистика показва, че има държави-членки, които са приключили първия програмен период с 10% плащания.

Според вас колко е реална заплахата европарите за пътища да бъдат пренасочени в европари за огради?

Хубав въпрос.

Защото по пътищата ще идват още имигранти.

В момента не идват чак толкова много, но да се върнем на въпроса. Имаше един съвет по общи въпроси преди три или четири седмици, посветен специално на кохезионната политика, и голямата тема беше как средствата от кохезионната политика или от еврофондовете могат да се използват за подпомагане на бежанците – един за мен до голяма степен безсмислен дебат дали е необходима промяна в законодателството. Не е необходима. Ако човек познава регламентите, тези средства и сега могат да се използват за подпомагане на бежанци, доколкото те имат статута на социално уязвима група, не по-различна от всички останали. В този смисъл, дали трябва да се сменя нормативната база не е особено смислен дебат. Но въпросът е не дали може, а дали трябва. Да приемем, че една държава, предвид бежанския поток, има определени нужди – примерно има нужда от изграждането на лагер за настаняване, за временно настаняване и т.н. Тя може да ползва европейските фондове за подобна цел. Моята позиция е малко по-различна. Аз приемам, че когато се появи някаква нова, неочаквана нужда, ние трябва да ползваме и може да ползваме европейските фондове за това. Големият проблем е, че след година или две ще се появи друго предизвикателство, след още година или две ще се появи трето, различно, може би неочаквано. И принципният ми коментар е: къде отиват основополагащите цели на политиката по сближаване? Нали в крайна сметка тези пари не са благотворителност, те не са трансфер за подпомагане на бюджетния баланс на страната. Те се фокусират целенасочено върху такива сфери, които имат за цел да направят България, колкото може по-бързо да прилича на старите, по-богати държави-членки, да има по-добра инфраструктура, да има по-добри администрации, да има по-добра образователна система, да има по-добра социална система. Ако си позволяваме непрекъснато да разфокусираме посоките, в които разходваме средствата, в някаква степен ще избягаме от основните цели, които гоним.

А откъде Европейският съюз ще вземе милиардите, които обеща на Турция?

Няма конкретно предложение. Разбира се…

А, т.е. европейците обещават на Ердоган, пък после ще търсим парите.

Не, не, със сигурност ще бъде предложена формула. Въпросът е…

Ще се събират допълнително пари между съседите?

То има два сценария – или се преструктурира бюджета, или се събират допълнително средства.

При преструктуриране на бюджета да не вземе да се окаже прав премиерът, че се е притеснявал, че ще отрежат парите?

О, абсолютно е прав да се притеснява, защото суровата…

И тая сметка дето си прави България, че ще вземе някакви милиарди да прави пътища и…

Суровата действителност е, че кохезионната политика или политиката по сближаване в последните години е под много силен натиск.

Значи ще излязат прави румънците, че по-добре да вземеш парите догодина от стария, отколкото да вярваш, че ще ти дадат нещо 2019 г.

Позицията ми е, че каквито и предложения да има, те не бива да бъдат за сметка на кохезионната политика. И все пак, нека да…

То българската е ясна, ама каква ще е позицията на германците, французите?

Нека да довърша, че в крайна сметка разходите за политиката за сближаване или за кохезионната политика са 30% от целия европейски бюджет. Това не е основното перо.

Според вас тогава Кристалина Георгиева ще трябва да реже чиновници в Еврокомисията, за да събере пари и да ги даде на турците?

Това също е възможно.

А кой е другият вариант? Вноска? Да се съберат всички и казваме: досега внасяхме по 5 лева, обаче сега, понеже даваме на турците, дайте по 8.

Все пак 3 милиарда, на фона на малко под 1 трилион евро европейски бюджет, е нищожна сума.

Нищожна?

Нищожна, на фона на целия европейски бюджет, това наистина е нищожна сума.

Е тогава защо не казаха още сега откъде ще са парите?

Е, Европа работи прецизно, невинаги чак толкова бързо.

В българския бюджет са предвидени за догодина 3,7 милиарда лева за европроекти. Нали вярно го разчитам?

Това е план-сметката на национален фонд, точно така.

Да. 2,7 милиарда лева са от Европейския съюз, милиард – закръглям ги – са от българския бюджет. Това е планът?

Тази сложна сметка, защото тя включва и плащания или доплащания и трансфери от стария програмен период. Защото както говорихме с вас преди малко, нищо, че той свършва в края на тази година, ние предвиждаме да получаваме средства от Европейската комисия и през пролетта. Може да се наложи да довършим с бюджетни средства някой обект, който не е изцяло завършен, който е стартирал с европейско финансиране. И най-вече новия програмен период, за който би следвало да започнем да говорим, трябва да се реализира вече на по-високи обороти през следващата година.

Добре ли са разпределени според вас европарите до 2020 година? Това е въпрос, който позволява да хвърлите камъни в градината примерно в правителството на Орешарски, което също участва в тези преговори. Ето, в Румъния в момента имало огромен интерес за подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ четири пъти повече кандидати от наличните пари? А от друга страна, ето сега обсъждаме, че може да са 5%, но България няма да използва по старата програма наистина. Този път добре ли са разпределени парите?

Да започнем с първия въпрос. Лесно е да се хвърлят камъни по отношение на предишното правителство, най-вече по начина, по който се справяше с европейските пари, но не това е темата за разговора и от подобен разговор няма особена добавена стойност. Лично аз, ако имам принципна критика, тя е в една посока – беше ограничена възможността селата около големите градове да ползват финансиране по Програмата за развитие на селските райони. И до ден днешен кметове, фирми, граждани се оплакват от тази очевидна несправедливост. Това беше един от дефектите на стария програмен период, който не беше коригиран в новия – едно село, когато се намира в рамките на една община, около голям град, да бъде така дискриминирано и да не може да ползва финансиране от Програма за развитие на селските райони. Това е единственият по-значим принципен дефект по начина, по който бяха договорени средствата. Иначе миксът, т.е. разпределението по сфери, е относително добро, отговаря на нуждите и профила на българската икономика. Но преди да разсъждавате за разпределението, примерно кои средства отиват за малки и средни предприятия, кои отиват за инфраструктура, кои отиват за образование – да напомня, че тук имаме вече нарочна оперативна програма, която ще финансира целенасочено образоването и науката. Нека да обърнем внимание на едни по-значими разлики. Това е делът на финансовия инженеринг, който ще бъде близо 10% от цялата финансова рамка.

Банкери казват, че въобще е по-добре парите да не се дават изобщо като грантове, т.е. един вид дарения, да разберат хората, а да бъдат под формата на кредити през банките, само че с малки лихви, почти нулеви, и с много лесни обезпечения.

Естествено е банкерите да кажат нещо подобно. Иначе спорът за грантовото финансиране, т.е. вие, като получател на финансиране…

Подаряват ми едни пари /…/

… получавате 50 000 евро, разбира се, вие трябва да добавите 50 000 евро да си купите нова машина. Това е класическият, традиционният вариант за разпределени на европейското финансиране. Така нареченият „финансов инженеринг“ е по-различен. Вие получавате 100 000 евро кредит. Разбира се, лихвата е по-ниска, тя може да бъде значимо по-ниска от пазарната, и начинът на обезпечение обикновено и доста по-облекчен. Предимството на финансовия инженеринг, когато той е с европейски пари, разбира се, на първо място е, че парите се въртят. Когато аз ви дам 50 000 евро, те приключват и те са изхарчени от програмата, докато ако ви дам кредит, базиран на инструмента за финансов инженеринг, парите се рециклират и се въртят и могат да бъдат използвани по няколко пъти. Има и други предимства финансирането посредством финансови инструменти. Много твърдят, че то не разглезва бизнеса и не създава грешни инстинкти. Ако един предприемач започне по-често да мисли как да спечели проект, как да си проведе тръжната процедура или как да го отчете, аз с основание бих се притеснил, че той си е загубил инстинктите на предприемач. Той трябва да мисли на първо място как да си разшири пазара, печалбата, как да си повиши ефективността на производството, как да прави по-малко разходи на единица продукция. Имат основание тези гласове, но все пак да напомня нещо друго. Сравнете българската икономика, особено малките и средните предприятия, с която държава, която се е присъединила към Европейския съюз примерно преди две десетилетия. В някаква степен е несправедливо техните предприятия десетилетия наред да са имали възможност да получават европейско финансиране, да са си подобрили машинното оборудване, да са си взели мерки за енергийна ефективност, на база безвъзмездно финансиране, и в един момент българската икономика и българските предприятия да са имали възможност да го правят много по-кратко време – намирам го за относително несправедливо. Да, финансовият инженеринг е добър, особено добър е за някой, който десетилетия наред е имал възможност да си подпомага бизнеса по такъв начин.

Всъщност същият дебат се води в момента в Париж и всяка година на климатичните конференции – за това как едни държави 200 години пушили, цапали с комините, станали богати и щастливи и сега казват „Момчета, хайде вече всички да не цапаме повече“, на тези в Африка, които току-що са си построили заводите.

Тук Африка не е чистият пример, чистият пример е по-скоро Азия.

Добре, Азия, Латинска Америка.

Точно така, по-скоро Азия и Латинска Америка. Имаме същия пример за относителна историческа несправедливост дори когато говорим примерно за опазване на околната среда и възможни конфликти с туризма. Едно е да си изградил всички ски курорти и да кажеш „Стига сме градили ски курорти, редно е да пазим природата“.

Горите. Да, това е следващият разговор. Как оценявате Министерството на образованието и науката по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“, предвид…

Този въпрос едва ли е толкова технически, в него е скрита политическа закачка.

Но трябва да признаете, че ви го задавам изключително принципно и от вашия отговор ще стане ясно за настроенията в цялото правителство по отношение на този дебат тая седмица, този спор за конкретния министър.

Хайде да разделим нещата. Аз проблем и с министъра, и с Министерството на образоването в работата си нямам. Напротив, министерството, целият екип – и директор, и заместник-министри, са амбицирани да ползват колкото може по-рано средствата от програмата. Тя вече е задвижена, т.е. не…

Казахте и директори, и заместник-министър, без да стигнете до министър.

Не, не, напротив. На първо място споменах министъра.

А, и министърът слагате, да.

И са изключително амбицирани да покажат добри резултати с новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Това сравнено с другите, къде е – Министерството на образованието? С другите… Като на всичко отгоре, това министерство сега за първи път ще управлява европейски пари по този начин.

Точно така. Не, ние успяхме да отворим и да задвижим програмите от новия програмен период. Разбира се, те са на различен стадии. Шампионът от новия програмен период за 2015 година ще бъде Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която не само първа отвори схеми, не само първа успя да плати на бенефициентите, но ще бъде първата програма, която за 2015 г. ще получи възстановени плащания, което наистина…

Значи най-добрият министър по управление на европари е вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин. Кой е най-зле?

Не, отказвам да правим подобна класация. Лесно е да се задвижи една схема в човешки ресурси, малко по-трудно и повече време изисква примерно да се задвижи някоя голяма процедура, свързана в Автомагистрала „Струма“ по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Просто едното отнема повече време от другото.

Понеже по-късно ще бъде министър Танев също тук. По тази програма според вас кой е сега въпросът, неговият, който е най-важен?

Аз не мисля, че политическите турболенции, които се въртят около министъра и министерството, имат пряка връзка с начина…

Нямат основа в работата с европарите.

Не, работим добре.

300-те милиарда евро от плана „Юнкер“ – сега последно какво поиска България и кога ще стане ясно какво получава?

То е динамичен процес. Вие защо си представяте, че има един краен срок, който България си представя проектите, и чакаме…

Не, то край няма, ама ще свършат милиардите.

Няма да свършат.

Няма ли?

Това са също рециклируеми пари, като тези по финансовия инженеринг. Те са практически безкрайни, те трябва да се въртят, те не се инвестират под формата на грантове. Това е вид гаранционна подкрепа и когато един проект получи гаранция, там се разчита на…

Като се направи, парите после се освобождават.

Точно така.

Е вече някой направи ли нещо в Европа по този план?

Има по-скоро предварителни разговори за някои проекти. България има значим потенциал според мен за няколко и по-големи, и по-малки проекти. Това са такива, които имат по същество пазарен потенциал, но не им достига малко.

Кой например?

Давам ви пример. Примерно според мен част от мостовите съоръжения, новите, по река Дунав – те са разбира се с платено преминаване – биха могли спокойно да се финансират от плана „Юнкер“. Имаме и други интересни проекти, примерно геотермалното отопление на Златоград – чудесно би могло да се получи с финансиране от плана „Юнкер“, защото това е една инвестиция, която ще носи бъдещи приходи. Може би сметките не биха излезли на 100%, ако ползват традиционно банково финансиране, но ако ползват гаранционна подкрепа от плана „Юнкер“, според мен сметките излизат.

Какъв ефект за икономиката би имало увеличение на местните данъци, към каквото призова министър-председателят?

Тук си позволявам да направя едно уточнение, защото съм част от разговора и част от дебата. Едно е по-едроформатният призив „Вдигайте местните данъци“, за което разбира се има основание, защото много от общините имат задължения, имат и нужди…

Ама то се влиза в омагьосан кръг – тези, които са най-зле, ако дигнат данъците, фирмите няма да стоят бизнес там, даже и хората им ще избягат.

Разговорът е друг, разговорът е съвсем друг и е близо до това, което казвате. Редно е да има по-голяма диференциация между данъците в различните райони на страната и веднага ще обясня защо. Един от инструментите да се управлява регионалното развитие, и демографията, и инвестиционния интерес е различната данъчна тежест в различните райони на страната. В по-малките общини, тези, които имат по-малки инвестиции, в които има по-висока безработица е редно данъците да бъдат по-ниски – това да бъде един от инструментите, който ще ги направи по-атрактивни за посетители. Напротив, в общините, в които има и свръхконцентрация на хора, и свръхконцентрация на капитали, е редно да мислят за по-високи данъци, за да могат да съберат повече пари, с които да предоставят на всички тези хора и компании, които са концентрирани там, повече услуги. Какъв е мотивът, например, на един предприемач, който стъпва в България, да отиде да си направи инвестицията в Шумен? Много по-малък, отколкото да направи в София. Да, има разлика в цената на земята, има известна разлика в цената на труда, известна. Има известна не чак толкова голяма разлика в данъците, които ще плаща. Ако разликата на данъците, които плаща в София и плаща в Шумен е по-голяма, тогава мотивът му да влезе по-навътре в територията на страната и да си направи фабриката там, тогава ще имаме една по-добра дисперсия, тогава ще имаме повече инвестиции не само в София…

Да не е луда София да си изгони инвестициите? Вие на Йорданка Фандъкова тези мисли казали ли сте й: Дигни данъците в София, за да свършиш работа на Шумен.

Не, не бива да разсъждавате по този начин. Защо коментирате обезателно да се отнемат инвестиции от София, които да отидат във вътрешността на сраната. Говорим за новите инвестиции.

Тя и София се бори за нови инвестиции.

Естествено ще продължи да се бори и ще продължи да привлича, въпросът е, че и другите трябва да имат шанс. Освен това, ако обърнете внимание на разликата между БВП на глава от населението в различните региони на страната, нормално да имаме една разлика 40-50% между силните и слаборазвитите региони. БВП в София на глава на населението на годишна база е около 24 000, в София област е 20 000 лева, в Силистра, в Кюстендил и във Видин е 4 000 лева – това е разлика от порядъка на 6 пъти.

То става малко като с имигрантите – като са зле хората и всички отиват там, където е добре продукта, който се произвежда.

Точно така и се получава в един момент…

Ако не искаме всички да станат софиянци.

Това не е добре за София, не е добре и за страната. Между впрочем, свръхцентрализирана държава, тоест, където една огромна част от населението живее само в едно място…

Е, в София съгласни ли са с тези ваши мисли? Вие имате общински съветници, които веднага да проведат тази политика- да увеличат данъците в София така че да пратят в Шумен инвеститорите.

Ще ви върна към една друга тема, която за съжаление беше позабравена. Тук не говорим само за местните данъци и такси. Тук говорим за национални плащания, като например Данъка върху доходите на физическите лица. И да напомня, че преди близо година, ние включително и в програмата, с която участвахме на изборите, бяхме предложили общините да имат право да определят добавка към някои данъци.

Вие се отказахте панически от това.

Е, не се отказахме панически, не можа да събере подкрепа в парламента.

Вие самите навсякъде декларирахте, става дума вие дали директно, но политиците от ГЕРБ точно и преди последните избори декларирахте, че няма да става това. А сега вие вдигате повдигате темата.

Защото не можа да събере подкрепа в парламента. Но темата според мен, не бива да изгасва. И всъщност, част от коментара на премиера беше именно свързано с това. Според мен, невъзможността да получи парламентарна подкрепа беше грешка и тази тема трябва да продължи да се коментира. Дали ще бъде предложението точно с тази кройка, с която беше предложена – там ставаше дума за 2-процентни пункта да има правомощия…

Отгоре върху 10-те, които примерно депутатите от София, общинските съветници от София казаха: 2 но 10-те.

Разбира се, не можете да очаквате различна позиция.

Кои държавни предприятия ще бъдат приватизирани на фондовата? То какво остана за приватизация? Остатъчни дялове има ли нещо по-сериозно така, което сега като го кажете, хората ще го знаят?

Има остатъчни дялове много миноритарни, които са в Българската консолидационна компания.

Които държавата май няма никакъв смисъл да ги държи, защото нищо не зависи от нея в тези предприятия.

Да, но понякога раздялата с подобна миноритарна собственост е технологично трудна процедура, колкото и да ви е странно, понякога дори е по-скъпа, отколкото стойността /…/.

Кое например, кои първи, понеже тази седмица сте го казали?

За миноритарни дялове няма да коментираме. Има все още немалко държавни…

А мажоритарни?

Има все още държавни дружества изцяло държавни, някои от тях е редно да останат такива по стратегически съображения – давам пример с цялата газопреносна мрежа.

А кое става да се приватизира?

Да кажем списък от 5 или 6 предприятия, които биха могли да бъдат приватизирани.

Щом са само 5-6 значи ще можете да кажете едно-две от тях.

Не, живеем на Балканите, където първо скачаш и след това казваш: Хоп. Когато сме готови.

Защо? Така ще позволите да се случи един дебат, който пък ГЕРБ винаги сте твърдели, че е важен преди да се предприеме нещо да се чуят различни професионални мнения. Затова кажете – кое предприятие така първо ви стои в списъка?

В момента, в който е приключи процедурата, самият аз ще стартирам подобен дебат. За жалост, не винаги е лесно. Случва се да се стартира процедурата по отношение на дадено предприятие, принципалът –министър рязко е доволен от подетата инициатива, настава един вътрешен спор. Когато нещо е приключило, когато съм изцяло готов, както казах самият …

Това означава да не настоявам да губим време, няма да кажете. Вие ще декларирате ли всяка среща, която правите извън офиса си? Как ви изглежда тази идея? Пак щял да влиза антикорупционния закон с нова редакция. Там го движи вицепремиерът Кунева, но вие като министър, вицепремиер, ако идеята е това – всяко мръдване на министър извън офиса му, да го декларирате. Така правили в Европейската комисия. Трябва да разпитаме по-подробно.

Аз не си правя срещи по кьошетата по принцип. Нямам проблеми, нямам против да си декларираме всяка среща.

Това технологично ще е интересно. Трябва да се създаде някаква структура и може би ще трябва някой, то безконтролно работата – може би трябва да се сложи някой да ходи след министрите да види дали лъжат.

Това е едно. Освен това е натоварено с конфликти. Представете си някои зам.-министър да се види с някое старо гадже, да го декларира или да не го декларира – какви тежки семейни проблеми могат да настанат.

Това означава, че гледате с ирония на тази идея.

Не, опитах се да се пошегувам. Намеренията са правилни. Всъщност, част от поразиите, които се случват, особено при липсата на достатъчно добър интегритет в политическата класа, те се случват извън кабинетите, както коментирах преди малко – по кьошетата и с шушнене, и е редно да въведе ред.

То ако нещо се шушне, да ви кажа, едва ли ще се декларира. Просто ще се внимава много къде и как се шушне – повече, отколкото сега. То и сега сигурно внимават.

Не, текстът има логика. И ви давам пример – декларирате примерно, че не сте се виждали никога с един мастит бизнесмен, обаче вас са ви забелязали няколко пъти да пиете кафе с него или да вечеряте с даден ресторант, и очевидно има разминаване от това, което декларирате и това, което се е случило в действителността. И когато дойде при вас на разговор в студиото, вие ще имате основание да му зададете неудобен въпрос. А той ще се поти и ще се чуди как да ви отговори.

Каква реформа във ВЕИ сектора трябва да стане 2016, за да получи пари България за водния сектор 2017 година?

То не е само ВиК сектора. Много сектори са т.нар. „предварителни условия“ /…/– такъв е терминът, по които Европейската комисия ще следи напредъка в реформирането им, и ако няма достатъчно добър напредък до началото на 2017 година, би могла да спре финансирането. Това не важи само за България, важи за всички държави-членки.

Кои сектори са?

Практически всички, които се финансират с европейски пари. Като започнем от социалната сфера, минем през младежите, образованието, през етническите малцинства, стигнем до управлението на риска от бедствия, та до водния сектор. Та конкретно за водния сектор, примерно, едно от нещата, които е най-осезаемо, най-лесно разбираемо е – няма да се дава финансиране, където нямаме окрупнен ВиК оператор. Тоест, ако една община продължава да си поддържа малко ВиК, а не се включи в голямото, няма да има европари.

Заместник министър-председателят и министър по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев в „Седмицата“ на Дарик радио.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Томислав Дончев: Шест години пред края са договорени 50% от европарите
04 Декември 2017

Започваме подготовката на следващия програмен период, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа“

trans.gif
Красен Кралев: Българските деца имат нужда от герои като Григор
04 Декември 2017

Увеличаваме заплатите на топсъстезателите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: 163 милиона ще бъдат изразходвани за модернизация на спешната помощ в страната
01 Декември 2017

Всички трудности са преодолени и подготовката на проектното предложение се изпълнява в срок, заяви министърът на здравеопазването в интервю за "Денят започва" на БНТ

trans.gif
Лиляна Павлова: С председателството ще променим имиджа на България
01 Декември 2017

За нас е важно да бъдем движеща сила за просперитета и стабилността и мира в региона, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС пред Българската телеграфна агенция

trans.gif
Теменужка Петкова: Няма да съм аз министърът, подписал да не се прави нищо с АЕЦ “Белене”
25 Ноември 2017

Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа“

trans.gif
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения