Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif23.10.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Имаме два различни плана в случай, че настъпи промяна в доставките на газ към България
29 Ноември 2015

Министърът на енергетиката в предаването „Неделя 150“ по БНР

 

Добър ден в „Неделя 150“ на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Сигурно знаете, че най-важният въпрос за нашите слушатели е има ли опасност от газова криза във все по-студеното време и студената зима, която ни очаква. Газова криза такава, каквато познаваме от 2009 г., след като, както преди шест години, Русия спря газоподаването за Украйна по техни икономически и търговски съображения. Но това пряко засяга Европа и, както прогнозира вчера в ефира на „Хоризонт“ проф. Станислав Ткаченко, втората газова криза е почти сигурна за Европа, тъй като Украйна ще бъде изкушена да заделя за себе си от количествата, които Русия транзитира през Украйна за Европейския съюз. Засега не виждаме нито по парното вкъщи, нито по сведения на фирмите, които използват газ, да има някакви проблеми по тръбата, но можем ли да кажем със сигурност, че този проблем е решен?

 

Това, което със сигурност мога да кажа към днешна дата, е, че не са налице никакви основания за притеснение, свързани със снабдяването с газ. Доставките към България вървят абсолютно регулярно както по националната газопреносна мрежа, така и по транзитната газопреносна мрежа. Сутринта налягането в транзитната газопреносна мрежа беше между 45 и 46 бар, при договорено 38. По националната газопреносна мрежа налягането е 40-42 бара. Хранилището в Чирен е пълно. Към този момент в хранилището има 444 милиона кубични метра активен газ. Не са налице основания за притеснение, и българските граждани и българската индустрия трябва да бъдат спокойни. Разбира се, ние сме предприели всички необходими действия. Ние имаме и план от два различни плана, които могат да бъдат въведени в действие в случай, че настъпи подобна ситуация. Първата мярка, която предприемаме и следва да се предприеме в такъв случай на промяна в доставките (не се разбира)… посока, е преминаване в режим на възможен максимален добив от подземното газово хранилище в Чирен. Наред с това, съществува възможност за създаване на условия за реверсивен пренос на природен газ от Гърция за България през входно-изходната точка Кула – Сидирокастро, като можем да използваме новоизградената технологична връзка между националната газопреносна мрежа и транзитната газопреносна мрежа при компресорна станция „Ихтиман“. Наред с това, между „Булгаргаз“ и гръцкия оператор ДЕСФА има споразумение. Съгласно това споразумение до часове може да бъде осигурена реверсивна връзка, така че да започнем да получаваме доставки на газ от Гърция. Но това е само в много крайни, такива кризисни ситуации. Но така или иначе, ние сме предприели всички необходими действия. В плановете съществува опция и за въвеждане на ограничителен режим с цел осигуряване на защитените потребители на природен газ – болници, училища. Всичко това е разписано в план за действие, който план за действие много стриктно ще се спазва при настъпването на подобна ситуация. Но това, което със сигурност мога да кажа, е, че към този момент не е налице никаква причина за опасения по отношение на сигурността на доставките и транзита за България.

 

Това е много оптимистично да бъде чуто и декларирано от нашите слушатели, защото наистина зимата на 2009 г. показа доста проблеми, които имахме към онзи момент. Дано всички уроци са научени. Сега можем ли да изясним какъв беше този казус, тази мистификация с присъединяването на страната ни като подписала едно писмо на европейски държави срещу „Северен поток“ 2 – един газов хъб, който Русия и Германия смятаха да изградят, и за който Европейският съюз трябваше да получи коментари от други страни? Как така се получи, че България не е подписала това писмо, което е срещу „Северен поток“ 2, а пък се оказа разписано?

 

България – аз вече имах възможност да споделя с обществеността…

 

Да, това беше въпрос в Народното събрание.

 

Да. Но така или иначе, България не е подписвала никакво писмо, свързано с преразглеждане и свързано с неодобрение по отношение на „Северен поток“ 2. Имаше подобна инициатива от моя словашки колега, министъра на енергетиката на Словакия, да се инициира пред Европейската комисия един подробен анализ във връзка с това налице ли са противоречия с европейското законодателство по повод този проект. Но България, за да изрази подобна позиция и да се присъедини към такова едно писмо, за нас е необходимо ние да сме запознати с цялата фактическа обстановка. Това много ясно е заявено от наша страна. Наред с това, за да изрази България такава позиция, трябва да се произнесат всички компетентни органи и трябва да спазим нашите вътрешни правила. Това е въпрос, който касае Европейския съюз, това е въпрос, който е пряко свързан с нашите ангажименти като страна-членка на Европейския съюз, поради което такъв тип въпроси задължително се обсъждат от Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет, както и Съвета по енергийна сигурност към Министерския съвет. Така че България, пак казвам, не е подписвала такова писмо. България не е изразявала позиция по отношение на този наистина важен въпрос. И за да се произнесем по този въпрос, е необходимо да познаваме цялата фактическа обстановка. До този момент ние не разполагаме с такава информация, така че България не е подписвала подобно писмо и смятам, че няма и как да подпише, без да познава цялата фактическа обстановка и без тези органи в нашата страна да са се произнесли по този въпрос.

 

Добре, но вас не ви ли безпокои факта, че някак си сме фалшифицирани тогава в този документ, с който разполага Брюксел? И кой си е позволил да ни присъедини?

 

Такъв документ няма подписан. Аз не знам как до медиите е стигнала подобна информация, но аз ви гарантирам, че от българска страна такъв документ и такова писмо не е подписвано.

 

От агенция „Ройтерс“ достигна до нас тази информация.

 

Да, макар агенция „Ройтерс“… Но аз ви гарантирам…

 

Да е авторитетна.

 

…че такова писмо не е подписано.

 

Добре.

 

Казвам: имаше такава инициатива, но България не я е подкрепила поради аргументите, които току-що ви изложих.

 

Добре, да говорим тогава за нашите вътрешни енергийни проблеми. Енергийна реформа в „Бюджет 2016 година“ може ли да бъде осъществена със средствата, с които разполагате, и какво е финансовото състояние на Български енергиен холдинг (БЕХ) и НЕК, като знаем, че няма държавна гаранция при търсенето на заем, с който пък да се разплатим с двете американски централи и в последствие да предоговаряме към по-ниска цена електроенергията, произвеждана от тях?

 

На първо място, трябва да изясним това, че БЕХ, респективно дружествата, които участват в него и в чиито капитал едноличен собственик е БЕХ, нямат пряко отношение към „Бюджет 2016“, тъй като те са търговски дружества, имат съответно приходи, разходи, сформират финансов резултат – те не са на бюджетна издръжка. Единственото касателство, което има енергетиката, то е по отношение на бюджета на Министерство на енергетиката, който бюджет е предназначен да осигури функционирането на министерството като администрация. Но основно политиките и финансирането на енергийните проекти, съответно погасяването на задълженията, взимането на кредити, са пряко свързани единствено и само с финансовото състояние на БЕХ и на дружествата, които са включени в него. Така че до този момент БЕХ – това, което показват резултатите от отчетите както на холдинга, така и на дружествата, които влизат в него, показват известна тенденция на подобряване на финансовото състояние на дружествата в групата на БЕХ. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че консолидираният отчет на БЕХ – направихме такъв анализ – консолидираният финансов отчет към 30.09.2015 г., сравнен с консолидирания финансов отчет на група БЕХ към 30.09.2014 г. и от там се вижда лека тенденция на стабилизиране и подобряване на финансовото състояние на дружествата от БЕХ. Аз мога да ви дам само няколко примера. Ако към 30.09.2014 г. НЕК е реализирала оперативна загуба в размер на 324 милиона лева, то сега, към 30.09.2015 г. тази загуба вече е 218 милиона лева, оперативната. Или налице е намаления със 106 милиона лева. ЕСО, което традиционно реализира печалба, ако към 30.09.2014 г. е реализирало оперативна печалба 67 милиона, то към 30.09.2015 г. тази печалба е 141 милиона лева. АЕЦ „Козлодуй“ също традиционно реализира печалба. Печалбата към септември 2014 г. е 238 милиона лева, оперативната печалба към септември 2015 г. е 245 милиона лева. Така че това са тенденциите, които се забелязват. ТЕЦ „Марица-изток“ 2 – там имаме обърната тенденция. Там, ако към 30.09.2014 г. оперативната печалба е била 50 милиона лева, то сега, към 30.09.2015 г. оперативната печалба е 22 милиона лева. Анализирайки причините за намалението на тази оперативна печалба, ние установихме, че основната причина за този спад във финансовия резултат на ТЕЦ „Марица-изток“ 2 е повишените разходи за емисии, които дружеството трябва да направи. Те са увеличени с малко над 41 милиона лева. Така че това е тенденцията. Процесите, които ще вървят по отношение оздравяването на БЕХ и дружествата в него, и най-вече НЕК, са бавни процеси. Няма как да очакваме нещата да се случат сега и веднага. Но аз смея да твърдя, че вече дават резултат, положителен резултат първите оттенъци от решението, което Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) взе – последното ценово решение от 1 август 2015 г. Увеличиха се значително приходите в НЕК от „Задължение към обществото“, балансирани са съответно и разходите, които НЕК извършва в качеството си на обществен доставчик и единствен купувач. Така че аз виждам определени нотки на оптимизъм във финансовото състояние на БЕХ.

 

Добре, ако казаното от Вас потвърждава по-оптимистичната прогноза, че българската енергетика няма да стигне до колапс във връзка с натрупани дългове и задължението да изкупува дългосрочно скъпата електроенергия, произвеждана от двете американски централи и от „зелената енергия“, то не бива да забравяме, че втората част на този казус беше свързана все пак и с търсене на възможности за намаляване на тези държавни ангажименти и респективно на цената на електроенергията. Едни разговори, които вие водихте доста тежко с протестиращите работодателски организации, които искаха дори да получат места в бордовете на енергийните предприятия, за да могат да контролират там целия процес по инспектиране и намаляване на разходите. Влязоха ли такива представители в бордовете?

 

С бизнеса ние имаме един добър диалог. Смея да твърдя, че разговорите, които водим с бизнеса, са много откровени.

 

Бизнесът, който казваше, че…

 

Ние не сме спестили нищо от фактическата обстановка в сектор „Енергетика“.

 

…таксата „Обществена отговорност“ го притиска до ъгъла и той ще трябва да уволнява хора, защото му става скъпо производството.

 

Говорим за индустрията.

 

Да, именно.

 

Вижте, това, което ние можем да направим като правителство и като политика в сектор „Енергетика“, е да положим всички необходими усилия, така че всички тези проблеми, които са трупани в сектор „Енергетика“, и всички тези неправилни политики, които са водени до момента по отношение на такива големи инвестиционни проекти, които тежат изключително много на сектора, като АЕЦ „Белене“, като „Цанков камък“, регулаторната политика, която е водена, в резултат на което пък са натрупани 3,7 милиарда е дефицитът в НЕК. 2,3 милиарда са от така наречените „невъзстановени инвестиционни разходи“ за тези проекти, които току-що споменах, и 1,4 милиарда – това е тарифният дефицит, който НЕК е натрупала в резултат на това, че изкупува електрическата енергия – има задължение по закон да изкупува електрическата енергия по дългосрочните договори, по силата на Закона за възобновяемите енергийни източници, по силата на Закона за енергетиката от заводските централи и топлофикационните дружества, да изкупува тази енергия на преференциални цени, които са по-високи от пазарните, на които НЕК продава, и съответно реализира този дефицит. Единственият път – това и с нашите партньори от работодателските организации сме обсъждали – за да се преодолее този проблем, е българската енергетика да бъде поставена на пазарни основи и да работи в пазарни условия. Това ще стане факт с пълната либерализация на електроенергийния пазар. Това е една стъпка, която съвсем скоро, в началото на 2016 г. ни предстои да предприемем – стъпка, която е много важна и много отговорна. За тази цел вие знаете, че ние имаме сключен договор със Световната банка – консултантски договор, който е свързан с избор на модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар, модел, който ние искаме да бъде анализиран, да бъде обследван от всички посоки, така че той да бъде най-добрият както за българските битови потребители, така и за българската индустрия. Очакваме на 30 ноември Световната банка да ни предостави междинния доклад. Този междинен доклад ще ни даде възможност да анализираме всеки един от моделите, които Световна банка е предложила за България. Този модел за либерализация включва задължително и компенсаторен модел. Този компенсаторен модел е предназначен за това, за да може да покрие и да каже как ще се покриват тези разходи, които НЕК или някое друго дружество ще трябва така или иначе да продължи да извършва. Тъй като тук, както вече споменах, става въпрос за законови ангажименти, по силата на които НЕК изкупува тази енергия по високи цени и я продава на пазарните, които са по-ниски към този момент, ангажиментите, които НЕК има и по дългосрочните договори – те ще продължат да съществуват, поне в следващите 15-20 години. Така че затова ни е необходим компенсаторен модел. Този компенсаторен модел ще каже как да се покрият този тип разходи. Така че пътят за излизане на енергетиката от кризата и за намиране на баланс е пазарният модел и (не се разбира)… на енергетиката на пазарни основи.

 

И Вие не се съмнявате, че ще успеем да спазим срока в началото на 2016 г. за либерализиране на енергийния ни пазар?

 

Началото на 2016 г. – още сега, на 11 декември, ще бъде даден стартът на Българската независима енергийна борса. Тя ще започне да функционира в тестови модел. Това, което Световната банка, от разговорите, които досега водим с нашите партньори от Световната банка, и те горещо препоръчват, е процесът по либерализация, тъй като това не е еднократен акт – това не е събитие, което трябва да настъпи сега и да даде веднага резултат – процесът по либерализация е процес, който трябва да се случи плавно, и това, което експертите на Световна банка горещо препоръчват на България, е да бъде въведен плавно този модел на пълна либерализация на електроенергийния пазар. Основната причина за това е, че в България има една голяма част от битовите потребители, които могат да бъдат определени, които са определени като енергийно бедни и които няма да могат да понесат евентуално увеличение, първоначално увеличение на цената на електрическата енергия. Ето защо в този процес ние тепърва предстои да проведем разговори и с колегите от Министерството на труда и социалната политика, защото в този процес и те ще имат много важна функция именно с тази цел. Така че процесът по пълната либерализация на електроенергийния пазар ще се случи плавно през следващата 2016 г.

 

Казано така, сигурно много ще го разберат като мен – либерализирането на пазара и за битовите потребители неминуемо е свързано с увеличаване на крайната цена на електроенергията, която те ще плащат. Така ли е?

 

Вижте, каква ще бъде цената на електрическата енергия след пълната либерализация на електроенергийния пазар, едва ли има някой, който може да се наеме с категорична прогноза. Но това, което показва международната практика, е, че в първите месеци след въвеждането на пълна либерализация на електроенергийния пазар се забелязва тенденция на леко повишаване на цента на електрическата енергия, след което обаче настъпва спад на цената на електрическата енергия и тя пада на нива под тези преди либерализацията. Каква ще бъде цената ще определи единствено и само пазарът, който е най-обективният критерии. Никога не трябва да забравяме, че електрическата енергия все пак е стока и като всяка стока нейната цена е нормално да се определя от пазара, който е най-обективният критерии.

 

Хубавото на тази стока е, че не може да се държи в складове.

 

Не може да се държи в склада, да. Точно така е.

 

И да се чака благоприятен момент за продажбата й.

 

Да, да.

 

Кажете, моля Ви, загуби ли напълно БЕХ надежда да намери заем от банки, така че да успее да разплати дължимите към двете американски топлоцентрали 650 милиона евро, без което пък не може да се предоговори дългосрочния договор за скъпата електроенергия, която купуваме от тях?

 

Разплащането с двете американски централи е много важен за нас въпрос. Той е важен на първо място поради това, че между НЕК и двете американски централи има сключени договори, дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.

 

И те не са изгодни за държавата.

 

Цената, която е определена в тях, се определя по формула, която формула е одобрена като финансов модел и от бившата ДКЕВР. Приета е от двете страни. Състои се от две основни компоненти – цена за разполагаемост, цена за енергия. В цената за енергия, за разходите, които формират – тя не е една твърда цена. Тя е цена, която зависи от това до каква степен се използват тези централи, и когато те работят повече, ние плащаме по-малко. Когато те не работят, не ги натоварваме, ние плащаме повече. Такава е формулата, която е възприета, такъв е ценовият модел, който е възприет при тези дългосрочни договори. Каквото и да говорим по отношение на тези договори, има ангажименти, има договор, ние сме подписали тези договори, съгласили сме с условията в тях и НЕК е изкупила тази енергия, продала я е и трябва да погаси своите задължения към двете американски централи.

 

Това е ясно, г-жо министър. Въпросът е, че…

 

Това е важно, защото… Сега ще ви кажа защо е изключително важно да финализираме този процес. Първо затова, защото ще влезе намалението в сила, което ние договорихме през пролетта на 2015 г. На второ място – двете американски централи ще покрият своите задължения към българските мини – те са над 325 милиона вече, което означава, че в мините ще влезе един свеж ресурс, тъй като…

 

Да, миньорите също заплашваха с протести, чакайки тези пари.

 

Да, защото тези пари са жизненоважни за инвестиции…

 

Проблемът е, че държавата не дава гаранции на БЕХ за този заем, който търси от банките, а той никак не е малък, за да се разплатим с американските ТЕЦ-ове, и така влизаме в един омагьосан кръг. Банките не дават пари на БЕХ, той не може да се разплати с ТЕЦ-овете, ТЕЦ-овете не предоговарят цената към по-ниска. Междувременно мините са затруднени финансово, миньорите протестират и…

 

Аз смятам, че БЕХ ще се справи с тази задача и без (не се разбира)… на държавна гаранция.

 

Докога? Докова е времето, в което имаше…

 

Сега в момента, може би от понеделник, от утре ще имаме яснота за банките. Първо да кажа, че БЕХ… в момента върви процедура на пряко договаряне с Топ 25 на банките в света. БЕХ отправи писма, покани до всяка една от тези банки. От тях е заявен интерес от 11 от най-големите банки в света и сега предстои пряко договаряне с всяка една от тях. В рамките на това пряко договаряне БЕХ, надявам се, да може да осигури този ресурс, който е необходим. И този ресурс е до 650 милиона евро, като надявам се, това да се случи… някъде до средата на месец декември ние трябва да имаме яснота за хора на преговорите. Вече успяхме с двете американски централи, проведохме срещи, на които НЕК се договори с двете американски централи, че удължаваме срока на споразумението до 26 февруари 2016 година, тъй като след преговорите, които ще се проведат с банките, предстои процес на одобряване съответно на кредитния ресурс, който те биха могли да отпуснат от техните банки и техните акционери. Това е един дълъг процес, който не зависи на практика от нас, и поради тази причина срокът, който беше определен между НЕК и двете централи, е 26 февруари 2016 г.

 

Това е добре, защото не сме забравили, че първият опит да се намерят кредити не беше успешен.

 

Да, така беше, но аз се надявам, че този опит ще бъде успешен.

 

Добре. Два бързи въпроса на финала, които са продиктувани от геополитическото енергийно положение. Русия – Турция обтегнаха отношенията си и това спря много от техните стратегически енергийни проекти. Някои веднага побързаха да заговорят, че като се замрази „Турски поток“, може да се възобнови разговорът за „Южен поток“. Сега вероятно това е наивен въпрос, но може ли България да извлече дивидент от крамолата между Москва и Анкара?

 

България води много последователна политика в сектор „Енергетика“. Българското правителство е изключително последователно в своята политика. Ние много ясно сме заявили какви са нашите приоритети в този сектор. България работи изключително активно по своето изграждане на междусистемната свързаност на България със съседните на нас страни. Разработихме и концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. За наша радост, тази концепция, която ние предложихме на 18 ноември тази година, беше одобрена от Европейската комисия и тази концепция влезе в списъка на проектите от общ интерес. Много са предпоставките за това да искаме България да се превърне в такъв газоразпределителен център, тъй като на първо място България има стратегическо географско положение. Никога не трябва да забравяме, че през България преминава естественият път на потоците на природен газ както от Изток, така и от Юг. България разполага с изключително добре развита газопреносна инфраструктура. Ние разполагаме и с подземно газово хранилище в Чирен. Знаете, че сега ние много активно работим и по увеличаване на неговия капацитет от 550 милиона куб. метра газ до 1 милиард куб. метра газ. Този проект по разширяването на капацитета на подземното газово хранилище в Чирен също е включен в проектите от общ интерес в рамките на Европейския съюз. Така че България е изключително последователна в своята политика. Както знаем, Русия е един от основните източници на енергийни ресурси за Европа и основен източник на енергийни ресурси за България в момента. Приблизително около 88% от износа на петрол за Русия е предназначен за Европа, близо 70% от газа, който Русия изнася, също отива към Европа, 50% от въглищата също са насочени към Европа. Така че с Русия ние имаме един много добър диалог. Вие знаете, че аз съвсем скоро бях в Москва на един форум, който беше посветен на трансформацията на енергийните пазари и ролята на Русия в световния енергиен баланс в Москва. Там имах възможност да се срещна с моя руски колега министър Александър Новак. Проведохме разговори, обсъдихме нашите двустранни отношения. И двете страни заявиха своята категорична позиция, че ще продължи коректното изпълнение на договорите, както за транзит, така и за доставка на природен газ. Имах възможност да се среща и с първия заместник-министър на правосъдието на Русия Сергей Герасимов, който е председател на Междуправителствената комисия между България и Русия от руска страна. Знаете, че успяхме да възобновим работата на тази междуправителствената комисия и нейното заседание ще бъде в края на месец януари в София. На това заседание ние ще обсъдим въпроси от общ интерес във всички сфери. Една от най-важните и най-основни теми, които ще бъдат обсъждани, е, разбира се, сектора на енергетиката. Така че аз смятам, че България следва своята политика, която на този етап е много последователна, много балансирана и не виждам…

 

И не разчита на спекулации в геополитически енергиен план?

 

Не виждам причина, ако България реализира всичките проекти, по които работи, да не се превърне в незаобиколим фактор на газовата карта на Европа.

 

Добре, благодаря Ви.

 

Аз също благодаря.

 

Времето ни се оказа по-кратко за този разговор. Ще питаме за китайските енергийни инвестиции друг път. Надявам се, че ще ни гостувате отново. Благодаря ви и приятен ден.

 

С удоволствие, разбира се, с най-голямо удоволствие. Всичко добро.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николай Петров: За всеки лекар специалист ще има базова заплата плюс коефициент за труд
17 Октомври 2017

Ще се актуализират цените на клиничните пътеки, казва министърът на здравеопазването пред в. „24 часа“

trans.gif
Владислав Горанов: През следващата година икономиката дава възможност да покажем реалния потенциал на държавата
13 Октомври 2017

Министърът на финансите в интервю за предаването “Панорама” по БНТ

trans.gif
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: БУМАЩИНАТА ОЩЕ ПРЕПЪВА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ЗА ЕВРОПАРИ
10 Октомври 2017

Случаят с фипронила беше добро изпитание за нас, казва министърът на земеделието, храните и горите в интервю за в. „Сега“

trans.gif
Николай Петров: Търсим решение за дълговете на болниците
08 Октомври 2017

Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

trans.gif
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения